По случай сключването на мира с България през 1256 г.
Публикува се по: В. Тъпкова-Заимова, Р. Пенджекова, Византия през погледа на съвременниците ѝ, П., 2002
Печата се по: Документи за политическата история на Средновековна България XII- XIV в., 58-59. (Превод на Г. Баласчев).
От същия [император Теодор II Ласкарис, 1254-1258] окръжно послание, изпратено до властите на Изток, когато руският княз дойде при същия император, молейки го да прекрати войната и да му върне крепостта Цепина.
***
--- Воюващите се разколебаха и постоянстващите станаха изкупление, а прословутата [крепост] Цепина се даде като зестра за мира... В началото на исканията бе казано за взимане и даване на пари, защото царското съкровище по Божия воля се грижи обикновено да представя големи искания спрямо противниците, но молбата на един достоен човек към моето царство ме принуди да замълча за тях; защото привлича силното желание, особено беседата и молбата на мъжа привлича бащиното любовно чувство към съгласие именно защото руският княз, след като се закле, наистина нарече моето царство баща и господар на всичко негово. Поради молбите на този [княза] и на първенците на българския народ, от който най-добрите дойдоха при моето царство, като човек бях умилостивен, виждайки ежедневно толкова много български кръвопролития; оттука аз бях подбуден в сърцето към състрадание и изоставих всички искания, като окончателно определих по-предишните граници на западната ромейска земя със Спарта и Дорат. Поради това, когато ми се поиска да положа клетва, открито извърших знака на истинната вяра, като получих същото от страна на отблъснатия неприятел, отстъпена беше именно на моето царство казаната великолепна крепост Цепина, която се намира на върховете на Родопите, около известната планина Книшава. Тая знаменита и чутовна крепост, която е обиколена наоколо с твърде укрепени места, много близки до българските области, има свои връзки по-навътре от ония, които са под нея, най-недостъпна, съвършено непревзимаема - се напада и се побеждава и завладява само от ромейската войска, и непредавана завоюва се и се подчинява само от нея - крепост, в която станаха много и големи борби. Защото, кой не се сражава за нея? Кой още от старо време не се облича в ризница? Тоя, който я притежава, се побеждава с превземането ѝ, и лишаващият се я нарича най-силна. И защо трябва много да се говори? В нея войнственият Арес насочи български и ромейски войски и [произлезе] голяма борба в нея самата и за нея, както, и заради нея, и по-предишните и сегашните българи чрез нея се надяваха живот да заживеят [в нея], а нашата най-храбра войска с превземането ѝ устрои победно тържество. Голям е този дар, който ни се дава на нас, божиите люде, от страна на Бога и който по-преди беше за нас невидим, очертава границите и туря печат на цялата част.
Дарът [т.е. договорът] обгражда от една страна Сардика и Филиповия град откъм нас, македонците, и определя за граница Велбъжд и присъединява към предишното състояние знаменитата скопска и прочутата вранянска област, включва Албанон1 и границата достига до сръбските предели.
Прочее кучето [т.е. куманите], след като се съедини с лъвчето [българите, т.е. цар Михаил II Асен] и мечката [т.е. Ростислав Михайлович], влезе в тяхното събрание и, подбудени от лакомство и зверско стремление, полудели от лакомство свише бяха съвършено победени. Кучето се обезглави и лъвчето се спасяваше с бягство, а пък мечката, което е най-чудното и най-странното, стана посредник и на двамата, и колкото неща зверовете, бяха грабнали със зъбите си и погълнали, те бяха принудени да ги избълват, като ги удари - с божията помощ, - с тояга по главата ромейската царска войска. И тъй, ако лъвчета, кучета и мечки, най-дивите и ненаситни зверове, като се изплашиха от меча на моето царство, се обърнаха към договор и поклонение на царството ми, то какво друго варварско племе ще [посмее] да се сражава с него [царството ми]?
--- И затова царството ми, като прибра тази толкова голяма радост и толкова голяма благодат в тази малка хартия и като я затвори като в единствен божествен скрижал, я изпрати на вас, за да се наслаждавате от тази благодат и цвета от радостта да изпратите към Бога, който даде могъществото и победата, и завършеността на отличията.
1Албанон е вероятно дн. Елбасан.
