Публикувано по: ГИБИ, т. III, С., 1960

Увод, превод и бележки: Г. Цанкова-Петкова

Във византийската книжнина са запазени твърде голям брой сведения върху обсадата на Цариград през юли-август 626 г. от страна на авари, славяни и перси. Между най-важните и ценни извори за това събитие е и едно анонимно църковно слово. Въз основа на някои данни може да се заключи с голяма вероятност, че то е било произнесено от Теодор Синкел на 7 август 627 г., следователно на първата годишнина след прочутата обсада. В съгласие с тогавашните религиозни схващания авторът на словото е обяснил неуспеха на обсадата със застъпничеството на Богородица. Вследствие на това цялото му слово е изпълнено с възхвали и благодарности към нея. Въпреки реторичния език и многобройните цитати и намеци из Писанието това слово съдържа извънредно много подробни вести за целия ход на обсадата, която е била устроена от аварския хаган с помощта на славянските племена и от персите.

 

За безумното настъпление на безбожните варвари¹ и перси срещу този богохраним град и за тяхното позорно отстъпление поради човеколюбието на Бога с помощта на Богородица

Срещу този именно град² и срещу царстващия боголюбиво в него³ заедно с благочестивия си родител⁴ халдеи и асирийци⁵, които властвали над източните народи открай време, народ буен, свиреп и прославен в цялото Писание поради злината и силата си, и друго варварско куче бясно и разярено⁶, вожд на диви народи⁷, като водеше със себе си инородните племена, които живеят на север и населяват немалка част от Запада, чийто брой почти се равняваше на морския пясък, се надигнаха, подготвиха се, дойдоха, нападнаха, обкръжиха сушата и морето, както пчелите восъчна пита. Тогава старият император отсъстваше.⁸ Защото той воюваше в далечна страна с тези, които опустошиха целия подвластен на ромеите Изток, раждайки не триглава, но многоглава хидра — Навуходоносор, сиреч сегашния омразен вавилонски тиранин Хозрой⁹, комуто християнският император подари живота и властта над персите. Прочее, старият император отсъстваше, като бе оставил царския трон на сина си император, който ревностно подражаваше на бащината си кротост и благочестие. Него той повери и предостави на Бога и Богородица заедно с братята му и с града. Но персиецът Сарвараз¹⁰ — тъй наричат вавилонците този Олоферн¹¹ — с цялата отбрана войска на персите и с коне, и коли обсади съседния Халкедон¹², след като Бог поради благоприятното разположение му попречи да премине протока¹³, поставяйки пред лицето на града нашия Йордан¹⁴, за да възпре нашествието на неверните по сърце. Но той не обузда злината на безумния¹⁵, а и с думи, и със съвети, и с изпращане на войска се показа съюзник и съратник на западния вепър¹⁶ срещу нашия град, опожарявайки всички божи храмове и императорски прибежища, и всяко частно владение и жилище, мислейки в неудържима ярост и кипящ гняв да опожари и самия Константинопол.

Α западният враг, най-отвратителното изчадие, когото варварите на свой език наричат хаган, много дни обсажда стените на града, водейки многохилядни народи, които изпълниха с оръжията си земя и море. Бидейки гибелна рожба на демона - първопричинител на злото, проявил се не по силата на природния закон, а по своя воля като чедо на дявола и като наследник на цялата негова злина, мислейки, че като някакъв нов бог ще има власт над суша и море, той сложи устата си на небето, а езикът му стигна до земята с намерение да грабне като изоставени яйца божия народ. Затова той протягаше своите опетнени с кръв ръце от краищата на земята чак до морето. И чрез разбойнически кораби превърна морето в суша, а земята изпълни с конници и пешаци, като искаше от вси страни да разруши този тук Ерусалим. Но кое възпламени тогова към подобно безумие? И кой му внуши тази гибелна мисъл? Първото ще кажа на първо място, а след това ще мина към второто и последното.

На първо място казвам и на първо място ще говоря за множеството и разнообразието на нашите грехове и че ние постъпваме във всичко несъобразно със заповедите на Бога, който ни е спасил, като се хапем и изяждаме едни други и сме свикнали да вършим всички видове злини. На второ място ще говоря за ненаситността и алчността на този звяр и че няма нищо, което е могло или може да насити тази пиявица. Защото беглец¹⁷  е този, който по плът го е родил (дано да не беше станало това!), дошъл от далечна земя, и като някаква изпратена от Бога напаст в земята, в която живее сега това племе, настани се и подири покровителството на по-раншните ромейски императори.¹⁸ А те се отнесоха с него като с беглец и го облякоха, понеже беше гол, и му дадоха храна, понеже беше гладен, без да знаят какво зло са взели за съсед и каква гибел за ромейската държава са приели в пазвата си: защото наследник и приемник на бащината власт стана неговият син, по-старият и по-възрастен брат на това куче¹⁹. Те постепенно покориха и поробиха съседните племена²⁰ чрез разбойнически и кървави деяния и малко по малко се увеличиха, умножиха и покриха с пълчища онази земя. Но когато тази хитра и злосторна лисица²¹ наследи незаконната власт на брата си (дано да не бе станало това), какъв вид коварство не замисли срещу нас? Какво ли не направи нашият император²² в желанието си да смири неговата злина? Какъв вид благодеяние той не прояви спрямо това куче? Но както изглежда, злината на звяра беше непреодолима и не съществуваше нищо, което да имаше сила или да можеше да укроти коварната и варварска воля. Кой наистина не знае предприетото от него преди няколко години безчовечно нападение²³, когато кроткият и незлоблив император беше излязъл съгласно едно споразумение да го посрещне при Дългата стена²⁴, като нареди да му се оказва всякакъв вид благосклонност, чрез която той се надяваше да преобрази и опитоми дивия звяр. Но кой не знае за злата умисъл и коварството на змията и какво множество пленници грабна с неочакваната си подлост и отведе вързани в земята си заедно с мъжете и безброй жени, старци и деца? Но той не ограничи само с това порива на своята злина, заплашваше да срине и тази царица на градовете, ако не получи половината от всички богатства и вещи в града. Не е време сега да говоря за цялото тогавашно нашествие. С една реч той взе толкова богатства и вещи, колкото биха могли да напълнят ръцете на Бриарий²⁵, и биха преобразили свирепостта на Фаларис²⁶. При все това те не наситиха тази пиявица, а даването на пари²⁷ възпламени още по-силно неверността на това куче. Защото той получи тези неща при договор уж за мир²⁸ и с клетви по бащин обичай потвърди договора чрез своите първенци. Но нито клетвата по бащин обичай, нито даването на толкова пари, нито царското благоразположение, нито мъдростта и предвидливостта на един толкова велик император можаха да променят неговата злина.

Но когато боголюбивият император потегли, както бе казано по-рано, срещу божиите врагове на изток²⁹, той и тогава не се отказа да обуздае надменния и самонадеян варварин, но предаде на Бога и на светата Дева столицата, царските деца и дворците. Като се уповаваше на такива надежди, императорът се отправи на поход. Той предположи, че ще опитоми този звяр с мъдро ръководство, давайки вид, че нему уж поверява града, децата си³⁰ и двореца. Защото способният мъж умее мъдро да направлява словата си в решителен момент и разумният император е опора на народа и града, както е казано в светото Писание за мъдрите всред царете Давид и Соломон. Но дори и това, което можеше да засрами и самите демони, не можа да смири злината на този демон. Когато той научи, че императорът се е отправил срещу персите, когато узна, че неговият благодетел и баща, както сам казваше, е напуснал града, веднага започнаха да се събират варварски племена, или по-точно казано диви зверове, да се приготвят оръжия и стенобойни машини и да се струпват дървета³¹ при морето, необходими за да преплуват племената морето. Измисляше се всякакъв способ и се гласеха средства, та да може божият град, който девата бе укрепила, да бъде превзет от звяра. Той замисляше и вършеше това, събираше всички подвластни нему варвари и пълнеше сушата и морето с диви племена, чийто живот е войната.

Като чул това благоверният император, чрез писма напътствал пазителя на държавните дела (той беше прочутият всред всички Бонос³²), като го насърчавал към подвизи и чрез него проявявал необходимата грижа за всичко. Той вдигнал ръцете си към небето и извикал към господа: „Ти, господи, който виждаш и разбираш всичко, знаеш, че на тебе и на тази, която непорочно те е родила, предоставих чеда, и град, и народа, който го населява. Мислех също да укротя варварския звяр, хагана, и привидно му предоставих работите, като предполагах, че така бих засрамил злодееца. Но и така не можах да извлека полза, нито пък успях да преодолея ненаситното му желание. Но виждаш колко и какви неща се замислят срещу народа, който се уповава на твоето име!"

Варварите се надигат срещу нас на коне и с коли, и с огромна сган, но в името на нашия Господ Бог ние ще се възвеличим.

Неприятелските племена обкръжиха града от изток, от запад откъм морето и от север, и някой поет би казал, че вижда отсам Сцила, а оттатък Харибда.

Пръв започна да опожарява варваринът, който се намираше на изток³³ и беше обсадил с цялата си войска съседния град Халкедон. Веднага и варваринът от запад³⁴ прояви не по-малко усърдие, като че ли взаимно се надпреварваха и полагаха всички усилия, за да се покажат едни на други. Те подпалиха и сринаха на земята божиите светилища и всяка императорска постройка, и всяка частна хижа.

Тези неща ставаха на първия ден от идването на племената от запад³⁵. А този ден беше третият на седмицата. И свещеноначалникът³⁶ като някакъв нов Мойсей обхождаше, вместо планината, западната стена заедно с избраните от клира, които вървяха пред него или го следваха. А блюстителят на императорските дела³⁷ нареждаше за съпротива войската и избрани граждани, както някога Гедеон³⁸, който с малко отреди се противопоставяше на десетки хиляди.

Варварските племена връхлетяха като рояк оси от море до море и изпълниха цялата земя с оръжието си. Варваринът още не беше приготвил морската войска, а зрелището на сушата беше толкова страшно, че само да го погледне човек, можеше да загуби ума си. Защото на всеки наш войник се падаха стотина и повече варвари, всички облечени в ризници, главите им покрити с шлемове, носещи всякакви бойни оръжия. Слънцето ги огряваше от изток и оръжията блестяха под лъчите му. Това ги правеше да изглеждат по-страшни и всяваше смущение всред зрителите. Тогава варваринът като че ли само искаше да покаже собствената си численост и сила и поради нощта се оттегли в стана си. На другия ден той приготви всичко за сражение, като изпълни бойното поле с така наречените „костенурки"³⁹. Но и тогава не престана да бъде безсрамно и лакомо куче и поиска храни от града. А царският син по царски му ги даде, като съобщи на кучето-варварин следното: „Аз обичам и когато ме мразят, и съм склонен към мир и когато воюват срещу ми. Защото така ме е научил и моят Бог и преблагочестивият ми баща". А онзи прие храните и изслуша царските думи, но остана куче както и преди, като беснееше и лаеше, и проявяваше нрава си на безсрамно куче.

Но настъпи третият ден и той, като буря с мълнии, нападна всичките стени, мислейки, че всичко ще разруши с първото нападение. Обаче Девата, която можеше всичко, го накара да изпита нейната сила, като му даде залог за гибелта, която вече очакваше него, злодееца. Като устрои засада на много от неговите бойци при един от божествените ѝ храмове пред градската стена, дето се намираше изворът на изцелението⁴⁰, тя даде това име и на самата местност. Погубвайки враговете с ръцете на войниците християни, тя снизи до земята гордостта на варварина и обезсили цялата му войска. Тогава наистина лукавият скри страха си, но това даде смелост и сила на нашите, които от опит научиха и повярваха, че действително божията майка милее и се бори за своя град. След това през целия ден ставаха различни местни сблъсквания, пускаха се стрели и се хвърляха камъни по цялата стена. И навсякъде присъстваше Девата, побеждаваше с неодолима победа, като внушаваше страх и трепет на неприятелите, даваше сила на робите, пазеше невредими поданиците си и унищожаваше неприятелското множество. Когато се вършеше това, беше, както се казва, третият ден от пристигането на варварите.

На четвъртия ден безумецът започна да поставя стенобойните машини и строеше приспособления за метателни уреди и дървени кули. Тяхното сглобяване беше за него много лесно и кратковременно и ставаше по-бързо от словото, понеже това се вършеше с помощта на множество варвари и имаше изобилен дървен материал, който варваринът беше докарал със себе си на коли и който без мъка бе събрал из разрушените от него къщи. Но Бог се подигра с него и стана за смях този, който в гнева си беше отправил думи към него и беше смутил с яростта си него и народа му.

Беше петият ден и младият император⁴¹, след като се посъветва и подири съдействието на самия свещеноначалник и първенците от сената за взетото решение, изпрати при него дарове и пратеници, като отново призовавал тиранина към мир.

Изпратените се върнаха, без да постигнат нищо, след като дадоха даровете против волята си, а на тези, които ги бяха изпратили, казаха така: „Ние видяхме един сухоземен Протей⁴², демон в човешки уж образ, непостоянен в думите си, отвратителен по лик и нрав. Ах каква нечистоплътност! Ах какви образи видяхме! Ах какви думи чухме, които ние дори се срамуваме и се страхуваме да изречем. Като някакъв втори Салмоней⁴³ той загърмя с тъпана си, като не се надиваше и не мислеше за нищо друго. Но понеже необходимостта ни заставя да съобщим накратко същественото от това, което ни каза, то този злодей и нечестив тиранин издума това към нас: „Не се оставяйте да ви мами вашият бог, на когото се уповавате, когато казвате да не се предава градът в ръцете ми или в ръцете на войската, която ме придружава. Утре непременно ще превзема града и ще го направя необитаем, като човеколюбиво подаря живота на жителите му и им позволя да излязат голи от града, оставяйки всекиму по един хитон, за да се покрие. Ще заповядам и на Сарвараз и на персийските войски да не проявяват никаква жестокост към вас. Прочее незабавно излезте, както ви казах, от града. Никакво друго човеколюбие от мен не искайте!" Това каза той, като ни заплаши още повече и добави, че ако не излезем по-скоро, на другия ден ще видим пред стените на града персийска войска, съюзница на тирана. И наистина ние самите видяхме перси, изпратени от Сарвараз, които носеха дарове, и ги чухме, че се уговарят да бъдат изпратени от страна на славяните еднодръвките, с които персийската войска да премине от Халкедон морето."⁴⁴

Тези бяха думите на пратениците а варваринът поиска войска от персите, не защото се нуждаеше от съюзници, понеже земя и море бяха изпълнени с подвластни нему диви племена, но за да покаже пълното си единодушие с персите срещу нас. Когато настъпи нощта, еднодръвките бяха изпратени и славянска войска отплува с тях, за да доведе предизвестената съюзническа войска на персите. Защото славяните бяха придобили извънредно голяма опитност да се спускат смело в морето, откак и самите те нападаха ромейската държава.

Но Бог попречи на персите да преминат към кучето⁴⁵, като постави засада и порази някои от ония, които тираните си изпращаха един на други. На шестия, седмия и осмия ден те не преставаха да обстрелват със стрели и да предприемат частични нападения. Хаганът се мъчеше с големи усилия да постави на сушата стенобойните машини и да нагласи градобойните съоръжения срещу кулите на града, а по море да съоръжи славянските еднодръвки, така че в едно и също време и в един и същи час да предприеме нападение срещу града и по суша, и по море. Той по-рано беше вече превърнал в твърдина с еднодръвките на инородните племена, които носеха товар, целия залив на Златния рог, понеже считаше, че това място е удобно за пристъп срещу града. Проклетникът не знаеше това, което по-късно научи от опит, че градът имаше непобедим страж — светия дом на божията майка във Влахерните⁴⁶, близо до Златния рог, защита на целия град и на неговите жители. Там щеше да бъде потопена войската на този фараон, та поради това заливът да се нарече Червено море. Докато обезумелият подготвяше сражението по суша и по море, той пристигна с всички отбрани бойци от покритите с броня конници в тези места, които са насочени към морето, като се показваше на персийската войска и на Сарвараз, който пък от другата страна се показваше нему. Защото и онзи отсреща правеше същото: той изпълни с въоръжени конници цялото крайбрежие на отсрещната страна. И единият от Азия, а другият от Европа ревяха срещу града, подобно на диви зверове, мислейки, че го имат като готова плячка.

А когато настъпи деветият ден⁴⁷, избухна извънредно голямо сражение по суша край цялата стена, така че загинаха множество неприятели и техните трупове бяха влачени пред очите на всички наши войници. А някои от нашите бяха ранени. Дори и настъпилата нощ не прекрати сражението, но и двете страни продължиха борбата през цялата нощ. Неравен беше в сражението броят на инородците  спрямо нас. Но нашата войска надвиваше навсякъде враговете с голямо надмощие.

А когато настъпи десетият ден от пристигането на онова куче — това беше петият ден на седмицата и седмият месец [на годината], наричан у ромеите август — кой би могъл да разкаже тогава за чудесата на Бога, кой би могъл да опише силата на Девата. Всеки, който спомене този избран ден, ще го възхвали като свет, тъй като е изпълнен с многобройни и велики тайни на божието человеколюбие към нас.

И тъй, главният готвач⁴⁸ превзе Ерусалим на десетия ден от петия месец у евреите, а на десетия ден от своето пристигане хаганът се надяваше да превземе Константинопол.

Аз не премълчах това, което исках да разкажа за десетия ден, ако и да не използвах наистина до края съвпадението с десетото число. И при превземането на Ерусалим нашествениците разрушиха града през десетия ден на месеца. А тука тиранинът си въобразяваше, че ще превземе града на десетия ден от своето пристигане. Защото и месецът не се различаваше, понеже така нареченият ав у юдеите, лоос у македонците и месецът, който у ромеите се нарича август, често се съвпадат в едно и също време, ако и да се различават по име. И нека на съвпадението бъде отдадено, а трябва да се отдаде, понеже така става. И нека август бъде петият месец, а денят — десети, не от месеца, а от пристигането на онзи враг и злодеец. И едното, и другото съвпадат с по-раншните неща. Но поради божията грижа към нас нашето положение е много по-различно, както ще бъде казано след това.

Време е прочее да опишем, доколкото е възможно, чудесата на Бога и на Девата през този ден. Както се каза по-рано, беше петият ден на седмицата⁴⁹. Беше седми август и десетия ден от нашествието на пагубното куче срещу нас. И той в едно и също време предприе нападение и по суша, и по море срещу града. По цялата стена и по цялото море се чуваше силен зов и боен вик. защото тръбите навред тръбяха за сражение и целият град отвред беше изпълнен с викове и крясъци. Врагът беше приготвил да почнат да действат с един удар метателните машини, да се изпращат стрели срещу цялата стена и да се поставят в действие всички военни изобретения, които беше измислил срещу града. А в залива на Златния рог той изпълни еднодръвките със славяни и с останалите диви племена които беше довел, и накара намиращите се в тях безбройни въоръжени варвари да започнат с голям боен шум нападението срещу града. Той се опитваше и си въобразяваше, че с помощта на сухопътната войска ще срине до земята стените на града, а с помощта на флотата в залива на Златния рог ще има лесен достъп срещу него. Но навсякъде Бог и господарката дева направиха безплодни и напразни неговите надежди. Защото толкова множество трупове имаше на всяко едно място на стената и така непрестанно падаха неприятелите, че варварите повече не успяваха да изтеглят и изгорят падналите.

В станалото морско сражение Богородица потопи еднодръвките заедно с войниците пред своя божествен храм във Влахерните, така че от телата на умрелите и от празните еднодръвки, които безцелно се носеха и без посока плаваха наоколо, можеше да се върви по целия залив като по суша, ако не е пресилено да се каже, без да се намокри човек. Че Девата сама е водила тази борба и сама е извоювала победата, стана съвсем ясно от това, че тези, които се сражаваха по море в нашите лодки, бяха обърнати в бягство още при първия напор на неприятелската войска: те почти дадоха заден ход на корабите и насмалко не предоставиха на неприятелите лесен достъп до брега.

А някои казват, че нашите започнали отстъплението не от страх пред неприятелите, но че самата дева, като пожелала да покаже тайната на своето чудо, заповядала на нашите да се престорят, че отстъпват, та варварите да претърпят пълно корабокрушение пред нейния божествен храм, сиреч пред нашия спасителен бряг и щастливо пристанище - защото именно Влахернският храм на Богородица беше това за нас. Човек можеше да види онзи ужас и най-голямото чудо и зрелище как целият залив се превърна в суша от мъртвите тела и празните еднодръвки и се обливаше в кърви, а малцина от варварите, които случайно бяха близо до северния бряг, избягнаха страшната смърт в морето поради умението си да плават и се спасиха, без никой да ги преследва в планините.

Казват, че самият престъпен тиранин⁵⁰ станал очевидец на позора, с който Девата го покрила. Той се превърнал в служител на собствената си гибел, застанал с коня си върху някаква височина заедно със своите войници. Като видял с очите си своето собствено поражение, той се завърнал, без да постигне нещо, в своя стан пред стените, удряйки с ръце гърдите и лицето си. Изминаха твърде много дни, през които нашите с мъка успяваха да погребат варварските трупове в трапа и да съберат техните еднодръвки, за да ги изгорят. Когато на тези, които се биеха на градските стени срещу враговете, бе съобщена добрата вест за гибелта на варварите в морето, а още повече, когато те видяха множество глави, забити на копия, от които нашите носеха една част на този, комуто бе заповядано от възрастния император да управлява държавата⁵¹, тогава, именно тогава, уповавайки се на божията помощ и защитени от силата на Девата, нашите разтвориха вратите на градските стени и с вик и боен рев, който известяваше близката победа и свобода, изтичаха срещу враговете и машините им. Толкова голяма радост и смелост обхвана нашите, а страх и отчаяние обзе варварите, та дори и жените и децата се впуснаха срещу тях и стигнаха до самия стан на неприятелите. Можеше да се види как един човек преследва хиляда и двама раздвижват в устрема си десет хиляди, според както е казано в старо време от Мойсей⁵².

Богородица, Девата, господарката, само с едно желание дари такава мощ на немощните и такава сила на безсилните; сиреч тя, Богомайката, попречи тогава на нашите да изгорят машините на враговете, понеже искаше да даде още по-голямо доказателство за своята добрина към нас. Защото тя внуши на блюстителя на държавните дела, който също присъстваше и внимателно следеше всичко, да вземе мерки за по-голяма безопасност и да възпре излизането на нашите, а да повика назад стеклото се вън от стените множество, без да употребява призивния рог, но като тича с викове и ръкомахания и ги увещава с думи към благоразумие и щастливо завръщане. Това така изглеждаше и така беше в действителност и издаваше военна предвидливост Богородица-дева го причиняваше и вършеше, като заповяда на варварите сами себе си да погубят и им повели да унищожат с огън собствените си машини. И изходът показа това. Защото, щом залезе слънцето и настана нощ, проклетниците накладоха огньове по цялата стена и изгориха костенурките, триболите⁵³, стенобойните машини, дървените кули, всички съоръжения, всички метателни оръдия и въобще всичко, което те биха донесли на коли или бяха стъкмили тука, като запалиха още тук подобие на неугасимия огън, който ги очакваше в бъдеще, така че през цялата нощ цялото небе на запад от града блестеше от пожара, а през по-голямата част от следния ден бе изпълнено с дим и не ни беше възможно тогава да видим нито града, нито дори морето. А свещеноначалникът, военачалникът и значителна част от гражданите, които стояха пред вратата, наречена „Златна“ поради направата ѝ, като видяха огъня и дима на варварските съоръжения, вдигнаха ръцете си към небесата и викаха, проливайки благодарствени сълзи.

Така безсрамното куче получи наградата за своето безчестие и се върна в своята земя, като видя мъртви много хиляди от доведените от него разумни и неразумни твари⁵⁴ и отнесе още по-голям брой ранени, за които бегълците ни съобщиха, че наскоро умрели. И тъй, безумецът на дело научи, че никой бог не е така велик като нашия и че няма сила, която да може да се противопостави на всесвятата Дева. Така западният враг, синът на мрака, позорно се завърна, без да постигне нещо. Както казват, той справедливо отправил много упреци на тези, които го подтикнали към такава дързост, ако и никой да не бил учител на неговата злина.

А другият враг, вавилонският тиранин⁵⁵, който беше заседнал при съседния Халкедон, като видял, както казват, дима от огъня, който се вдигал от съоръженията на западните варвари, си въобразил, че гори столицата, което Бог дано никога да не допусне, и едновременно се зарадвал и изпълнял с мъка. Именно, той се зарадвал, понеже мислел в заблудата си, че ромейската държава е вече унищожена, но и плачел и жалел, че не сам той, а друг тиранин, както той си мислел, е разрушил града. Защото така беше обещал този Олоферн на своя цар Навуходоносор, че той нещастникът се готви да завладее този град или с война, или с измама. Затова клетникът много дни прекара при Халкедон и след оттеглянето на западните врагове ковеше надеждите на своето свирепо желание. Но когато най-сетне Бог и Девата напълно посрамиха неговите надежди, тогава именно и той се оттегли, покрит с позор и заслужено посрамен, както и неговият съратник и помощник в злината.

Не само западният тиранин се върна опозорен, но и персиецът се оттегли със срам, като си мислеше по всяка вероятност следното: „Ако силни и подобни на пясъка племена, които толкова много дни стояха близо до този град и достигнаха без бой земята край морето, не можаха да направят нищо срещу него, но дори загинаха така, защо тогава аз напразно да седя при морето като сетен борец и да си внушавам напразни надежди?"

Прочее добре се досетих, ако не е прибързано да се каже, че Гог означава сборът на племената, които бясното куче придвижи срещу нас. Защото името Гог⁵⁶ означава множество и сбор от племена.

Когато най-безсрамното куче нападна още с пристигането си Дългата стена и извърши това, което извърши, той каза като безумец в сърцето си, че няма Бог и че градът не се пази от стените с помощта на Девата и от ръката на божията сила: „Затова аз ще се изкача на пъпа на земята и ще извърша грабежи и ще взема трофеи. И няма да има кой да ми се противопостави". Защото алчността на варварина и неговото користолюбие го склониха към такива мисли.

Тук пристигна от крайния север сборището на племената — коне и конници, облечени в ризници, а с тях и персите.

 

¹Т. е. авари и славяни.
²Цариград.
³Ираклий, тръгвайки на поход срещу персите през 622 г., оставил малолетния си син Константин за свой заместник под опекунството на патриарх Сергий и патриций Бонос
⁴Император Ираклий (610 — 641).
⁵С името халдеи в асирийци авторът назовава персите.
⁶Аварският хаган
⁷Авари и славяни. Според други автори във войските на xaганa е имало и първобългари, и гепиди.
⁸Ираклий бил напуснал Цариград на 22. VI. 622 г. Той воювал с Хозрой II в Персия.
⁹Военачалник на персийските войски, известен още и под името Шахбараз, Сарвараз.
¹⁰Сиреч персите.
¹¹Библейският Олоферн бил военачалник на асирийците.
¹²Халкедон — град на малоазийския бряг на Босфора, днес с. Кадъкъой.
¹³Сиреч Босфора.
¹⁴С името на р. Йордан авторът алегорически нарича Босфора, който запазил града от нашествениците.
¹⁵Персийският военачалник.
¹⁶Аварският хаган.
¹⁷Загатва се за това, че аварите неотдавна били дошли край границите на византийската империя.
¹⁸Става дума за преговорите, водени между хагана и Византийската империя през втората половина на VI и началото на VII в. В 583 г. е бил сключен мирен договор между император Маврикий и аварския хаган, който бил възобновен от император Ираклий в 619 г.
¹⁹Първият известен по име аварски хаган е бил Баян, който управлявал приблизително между 565 — 602 г. Според думите на автора на Словото, той след смъртта си бил наследен от по-големия ги син, след когото поел властта по-малкият му брат, който предприел нападението срещу византийската столица.
²⁰Под „съседни племена“ трябва да се подразбират обитаващите в южноруските и средноевропейските страни славяни, гепиди и прабългари. ²¹Аварският хаган.
²²Император Ираклий.
²³През м. юни 617 г. е трябвало да се състои среща между императора и хагана в Херакаея. Обаче хаганът устроил коварно нападение срещу Ираклий.
²⁴Т. нар. Анастасиева или Дългата, стена. Тя била построена от император Анастасий през 512 г. на около 50 км от Цариград между Силиврия (на Мраморно море) и Деркос (на Черно море), за да зашити Цариград от варварските нападения.
²⁵Бриарий един от титаните, известен от гръцката митология със своите сто ръце, символ на грабливост и ненаситност.
²⁶Фаларис бил тиранин на гр. Агригеит в Сицилия, живял в VI в. пр. н. е. и станал пословичен със своята свирепост и жестокост.
²⁷Става дума за ежегодния данък, който византийците по договор трябвало да плащат на аварския хаган.
²⁸Договорът за мир между Ираклий и аварите бил подновен в 619 г., при което бил увеличен плащаният от византийците ежегоден данък.
²⁹Сиреч персите.
³⁰За това привидно настойничество на хагана над синовете на Ираклий и над столицата съобщава и Теофан.
³¹Става дума за лодки еднодръвки.
³²Преди да замине на поход срещу персите Ираклий оставил за настойници на своя малолетен син и фактически разпоредители с държавните дела патриарх Сергий и патриций Бонос.
³³Сиреч персийският военачалник.
³⁴Сиреч аварският хаган.
³⁵Аварите и техните съюзници славяни.
³⁶Цариградският патриарх Сергий (610 — 639).
³⁷Патричий Бонос.
³⁸Гедеон бил един от най-известните израилски съдии, защитник и спасител на израилтяните от мадианитите, които седем години опустошавали Израил.
³⁹Бойни съоръжения, един вид подвижни навеси, които служели за прикритие на войниците.
⁴⁰Става дума за храма Св. Богородица при Изворите. Този извънградски квартал се намирал отвъд Златния рог, може би при дн. Казъмпаша.
⁴¹Синът на Ираклий, Константин III.
⁴²Морско божество от свитата на Посейдон. Протей бил известен с това, че можел на приема различни образи.
⁴³Салмоней бил син на Еол, родоначалник на еолийците. Според легендата той бил безкрайно горделив и caм се хвалел, че подобно на Зевс може да хвърля гръмотевици и светкавици, и изисквал да му бъдат принасяни жертви. Зевс го поразил с мълния.
⁴⁴Византийските пратеници, които били изпратени да преговарят с аварския хаган. В своето изложение авторът на словото съобщава, че при хагана са били изпратени четирима пратеници. Той не съобщава имената им, като си служи със загатване на Библията за имената на тримата, а за името на четвъртия казва, че съзнателно ще го пропусне. В Chronicon Paschale. ed. Bonn., p. 721, 6 — 16, са дадени имената на петима пратеници до хагана: патриций Георги, комеркиарий Теодор, патриций Теодосий, синкел Теодор и патриций Анастасий. Издателят на Словото Sternbach, op. с., p. 333, като изхожда от предположението, че неговият автор „от скромност" пропуска името на четвъртия пратеник, т. е. собственото си име, предполага, че той е бил един от пратениците.
⁴⁵Аварският хаган.
⁴⁶Влахерните — квартал в северозападната част на Цариград, известен с храма Св. Богородица строен по времето на император Лъв I (454 — 474).
⁴⁷Деветият ден от обсадата, която е започнала на 28 юли 626 г., се пада на 7 август.
⁴⁸Загатва се за библейския Навуазардан и неговите действия срещу Ерусалим (вж. IV. Царства, XXV, 8 сл.).
⁴⁹Т.е. четвъртък.
⁵⁰Аварският хаган.
⁵¹Патриций Бонос.
⁵²Срв. Второзаконие, XXXII, 30.
⁵³Триболите били железни тризъбци, хвърляни по земята, за да задържат настъплението на неприятелската конница.
⁵⁴Игра на думи: πολλὰς λογικῶν καὶ ἄλόγων χιλιἀδες. Β средновековния гръцки език ἄλόγων често означава кон. Навярно авторът има пред вид конете във войските на хагана.
⁵⁵Сиреч персийският военачалник.
⁵⁶Гог е син на Яфет (Битие, X, 2, 1).