Поемата е от неизвестен автор от втората половина на XV век написана след превземането на Константинопол от османците през 1453 г.
Публикувано по: В. Гюзелев, Самият Търновград ще разтръби победите, 171-172.
Плач зa падането на Цариград
Нека захвана в проза неизречен плач 
за Цариград - предишния Византион,
град, основан преди от най-великия,
божествения Константин, ромеецът –
на името си той преименува го,
като повика мъдрите свети отци:
дойдоха триста и осемнадесет на брой.
И този град бе обявен за столица.
Обсаждан бе след туй от много варвари –
от скити, от латинци и от българи,
но никой не наложи в него своя власт.
В шестхилядната, деветстотин шестдесет
и първата година обсадиха го
чада Агарови и Измаилови
с Мехмед бей - най-могъщ между емирите,
в цветуща възраст мъж, Осман по прозвище.
Той бе най-властен повелител, див по нрав,
суров, жесток, гневлив и кръвожаден бе.
Града обсажда той почти пет месеца
с войска въоръжена, многохилядна
и стреля в градските стени с оръдие.
На двайсет и девети май го завладя.
Горко на изтерзаните, избитите
жестоко от безмилостните варвари!
За мъж - погибел! За жена - падение!
Те претършуваха изцяло църквите,
без капка срам ограбиха светините,
отнесоха булата на ковчезите,
с жени скверниха дрехи на свещеници,
свети съсъди кичеха конете им.
О, тайнствено, нечакано нещастие!
От преголяма скръб е този стон и плач!
Изплашен, съпричастен съм на мъката!
За станалото в твое име мисля си.
От теб изпратен, връхлетя ни този дим
и в черен облак този дим превърна се.
Телата на йерарсите, йереите
лежаха страшни, мъртви, непогребани.
И се изпълни реченото в онзи псалм:
"Йереите ще паднат зле измъчвани
и докъде ще стигнат с плач вдовиците?"
Като от сън и вино събуди се ти,
Христе, и с меч срещни измаилтяните!
Къде си, страшно, божие възмездие?
Где свършва планината гъсто сенчеста?
По-висша си от небеса и ангели,
пречиста, непорочна Богородице!
