ГЕОРГИ АКРОПОЛИТ

ИСТОРИЯ

1. Латиняните превземат Цариград

4. Изминали прочее 40 дни¹  и на 12 април 6711 г.² от сътворението на света Константинопол бил завладян от тях. Защото те хвърлили котва до града през май на [шест хиляди седемстотин и] десетата година³, а на единадесетия месец било извършено разграбването му.

2. За събитията след падането на Цариград

5. И тъй император Алексий Ангел⁴, за когото казахме в разказа си, че избягал от Константинопол, пристигнал при Филипопол, но понеже не бил приет от жителите му, отишъл в Мосинопол⁵ и останал там. А Алексий Дука⁶, който убил сина на Исак⁷, желаейки да се сроди с него, веднага с убийството на Исаковия син взел за жена дъщерята на император Алексий — Евдокия, — която била най-малката от дъщерите му.

Дъщерите му били три. Третата [му дъщеря] се наричала Евдокия. Баща ѝ я бил омъжил преждевременно за краля на Сърбия.⁸ Като я заловил в някакво провинение, както се говорело, сръбският крал я отпратил отново при баща ѝ и тя останала така. Казаният Алексий Дука взел нея, като оставил собствената си жена. Когато Константинопол бил превзет от италийците, и той избягал оттам, като взел и съпругата си Евдокия. Когато се научил, че тъстът му, император Алексий, пребивава в Мосинопол, той отишъл смело при него. А императорът се отвращавал от него по много причини и най-много заради дъщеря си. И тъй той турил маската на роднина, приел Алексий и като приготвил банята, наредил той да се окъпе заедно с дъщеря му. Когато Алексий влязъл в банята, върху него внезапно връхлетели служителите на император Алексий и му извадили очите. Очевидците разправят, че дъщерята, застанала до вратата на банята, ругаела баща си с обидни думи, той пък я охулил заради безсрамието и разпуснатата любов. И тъй споменатият Алексий Дука бил ослепен и блуждаел из околностите на Мосинопол, бродейки като скитник по тамошните места. А император Алексий се вдигнал оттам и отишъл в земите на Солун. А когато италийците излезли от Константинопол и отишли към Мосинопол, те намерили там Алексий Мурзуфл и го отвели в Константинопол. Отмъщавайки му за разкритото му престъпление, което извършил срещу сина на император Исак, те го осъдили да умре, като бъде хвърлен отвисоко. Изкачили го на най-високата колона, която се нарича Таврос, и го хвърлили долу. Такъв бил неговият край. А император Алексий дошъл в Солун.

7. След като изтекли две години и Ласкарис започнал да бъде наричан от всички деспот, стекли се в Никея знатни мъже и представители на църквата и те решили деспот Теодор да бъде обявен за император. Но там нямало патриарх — Йоан Каматир⁹,  който украсявал патриаршеския трон, когато италийците завладели Константинопол, се бил отдалечил в Димотика и там пребивавал. Извикан и от Ласкарис, и от останалите, той отказал да дойде при тях и си дал писмено оставката. За патриарх бил назначен Михаил Авториан, който бил учен и запознат с цялата наша и чужда книжнина. Той увенчал с царската корона деспот Ласкарис¹⁰.

3. Въстанието на Асен и победата на българите над Исак II Ангел

11. ———¹¹ Когато император Исак¹² управлявал Константиновия град и жена му умряла, той се оженил, за една унгарка, дъщеря на унгарския крал¹³, за която казахме по-горе. Тъй като той възнамерявал да прави сватба, и то царска, трябвало и разходите да бъдат достойни [за нея]. Затова от цялата Ромейска империя се докарвали овце, свине и волове. И понеже българската земя отглежда повече от другите такъв добитък, от нея било поискано по-голямо количество. А българското племе, което отначало било враждебно на ромеите и станало причина за много войни с тях, пленявания, превземане на градове и хиляди други злини, и то в продължение на много години, най-после било подчинено от император Василий,¹⁴ когото поради това мълвата нарече Българоубиец. И тъй племето плащало данък на ромеите чак до император Исак¹⁵. И поради този повод то замислило въстание. И въстанал някой си по име Асен¹⁶ и започнал да царува над страната, като подчинил под своя власт всичко от Хемус чак до Истър. И от това произлезли немалки неприятности за ромеите. Защото българите в съюз със скитите¹⁷ причинявали много злини на ромейската държава. Разбира се, разсърден от това, император Исак събрал цялата войска на ромеите и потеглил срещу тях. Като вървял покрай морския бряг и преминал през град Месемврия, той навлязъл в Хемус.¹⁸ А Асен влязъл с войската си в градчето, чието име е Стринаво¹⁹. Там император Исак се разположил на лагер и обсадил българите, но бил надхитрен от тях. Защото един българин, като се престорил на беглец, дошъл при императора и му съобщил за нападение на скитите. Императорът, въпреки че щял да превземе градчето на другия ден, се махнал от мястото, понеже се уплашил от съобщението. И тъй той не излязъл по същия път, по който бил дошъл, но изплашен от българина, решил да се измъкне бързо по по-късия път. Когато се промъквал и се намерил в някаква теснина²⁰, българите го нападнали, унищожили цялата му войска и ограбили целия обоз на войската, а също така вещите на самия император. Паднали мнозина от ромеите, а спасилите се заедно с императора били и голи, и твърде малцина [на брой]. Оттогава българското племе се възгордяло, понеже спечелило голяма плячка от ромеите, а също така и по-ценните императорски знаци. Защото те задигнали императорските пирамидални корони²¹, чашите на знатните, голямо количество пари и самия императорски кръст. Макар един от свещениците да го бил хвърлил, след малко те го намерили в реката. Той бил направен от злато и в средата си имал частица от светото дърво, на което бил прикован господ Христос. Тази [частица] била оформена във вид на кръст. Той имал премного отделения, в които се намирали мощи от по-прочути светци, мляко от богомайката и някаква частица от пояса ѝ. Също така много други свещени неща. А император Исак отишъл като беглец в Константинопол.

4. Българите начело с Калоян воюват с византийците

12. След това немалко нещастия сполетели ромеите от страна на българите. Но и след като император Исак бил ослепен от брат си Алексий²²  и последният взел управлението над ромеите, българите водили премного войни с ромеите около земите на Филипопол и Берое²³. Там от българите бил пленен и сражаващият се протостратор Камица²⁴. Тогава царувал Асеновият брат Йоан. Споменатият Асен имал двама братя, единият от които се наричал Петър, а другият — Йоан. Той държал Йоан при себе си, а на Петър отделил част от своята територия и му наредил да я управлява. Наистина братът Асен подарил на Петър като собствено владение и Велики Преслав, и Проват²⁵, и земите около тях. Поради това те и досега се наричат Петрова земя. След като изминали девет години, откак управлявал като цар българския народ, Асен бил убит от първия си братовчед Иванко²⁶,  който веднага избягал. Станал цар на народа брат му Йоан²⁷, тъй като българите не пожелали да възкачат на престола Петър. А и синът на Асен — Иван — бил още дете.

13. Този именно Йоан, провъзгласен за цар на българите, причинил много нещастия на ромеите, а с успех навредил и на самите италийци. Той бил цар на българите, когато паднал Константинопол. И тъй италийците си подчинили цялата македонска земя, когато за пръв път в Константинопол станал император Балдуин²⁸, който ръководел техните работи. Тогава те съобщили в Адрианопол да им се подчини [и той]. Царят на българите Йоан успял да превземе по-рано Филипопол и да зароби там много ромеи. Понеже адрианополци не пожелали да се подчинят на италийците, [последните] потеглили на поход срещу тях. С тях бил и император Балдуин, и заместникът на венецианския дож²⁹ в Константинопол. Като изпаднали в голямо затруднение, жителите на Адрианопол изпратили пратеници при българския цар Йоан, за да им помогне и да ги спаси от заплашващата ги опасност. Той с радост приел това и като взел със себе си скити, понеже не могъл да се срази открито с латиняните, решил да ги надвие с хитрост. И той се разположил надалеч от Адрианопол, а срещу италийците изпратил скитите, които да си послужат със скитския начин на воюване. Италийците имат обичай да яздят високи коне и да покриват цялото си тяло с броня. Затова те нападат тромаво неприятелите. А скитите, въоръжени по-леко, връхлитат по-гъвкаво срещу неприятелите. Понеже италийците не знаели това, те били надвити и победени от скитите, така че самият император Балдуин бил пленен от тях³⁰  и докаран в окови при царя на българите Йоан. Неговата глава, както казват, подир убиването му, служела на варварина за чаша, след като била очистена цялата ѝ вътрешност и наоколо била покрита с украса.³¹ Адрианополци не се научили за станалото веднага. Ако бяха знаели, те биха излезли от града и биха плячкосали италийските шатри. Оцелелите италийци запалили силни огньове в шатрите си и като накарали [по този начин] гражданите да подозират, че са тук, посред нощ като бегълци тръгнали за Константинопол. Жителите на Адрианопол узнали това на сутринта и плячкосали останалите неща из шатрите. Царят на българите побързал според обещанията на адрианополци да завладее града им, но те отхвърлили това. Разгневен от измамата, царят на българите поискал да ги обсади. Но българите били напълно неспособни за обсада, защото не знаели нито да поставят стенобойни машини, нито да измислят нещо друго, което би могло да разруши [града]. И тъй царят на българите се оттеглил оттам и безпрепятствено опустошил цяла Македония³², тъй като бил унищожил италийците, а нямало друг, който да му се противопостави. Той събрал преголяма плячка, като заробил градовете заедно с хората и ги разорил напълно. А планът му бил ромеите никога да не могат да се върнат и да се закрепят в своите градове. И тъй той сринал до основите му Филипопол³³, твърде забележителен град, който е разположен край Еврос, а освен това всички други градове: Ираклия³⁴, Панион³⁵, Родосто³⁶, Хариопол³⁷, Траянопол³⁸, Макри³⁹, Клавдиопол⁴⁰, Мосинопол, Перитеорион⁴¹ и много други, които не е нужно да изброяваме. А населението той вдигнал оттам и го настанил край бреговете на Истър. Той нарекъл селищата им по имената на собствените им разграбени села и градове. Той отмъщавал прочее, както казвал, за злините, които император Василий извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се наричал Българоубиец, себе си назовавал Ромеоубиец. И тъй той дошъл чак до самия Солун и умрял, обхванат от болки в страната.⁴²  А, както казват някои, смъртта му произлязла поради божия гняв срещу него.⁴³ Той видял на сън, че въоръжен мъж застанал до него и го ударил с копие в страната. Наистина никой никога не е причинявал такива злини на ромейската земя, така че и име му било дадено [ново], получавайки прякора „куче". Всички го наричали Скилойоан⁴⁴. Защото, като се сближил със скитското племе и завързал с тях роднинство, той възприел и характера на зверската им природа и се наслаждавал от убийствата на ромеите. Като умрял, царската власт над българите взел синът на сестра му, по име Борил, който се оженил за вуйна си скитка⁴⁵. Синът на Асен, който бил още дете, бил взет тайно от някого и отведен при скитите.⁴⁶ Това са събитията около българите. А за станалото след това ще разкажа на съответното място в разказа.

¹В предходния текст се разказва за обсадата на Цариград от кръстоносците на Четвъртия кръстоносен поход. Кръстоносците водели със себе си Алексий, сина на ослепения и свален от Алексий III Ангел (1195 — 1203) Исак II Ангел (1185 — 1195), който бил избягал в Италия и спечелил на своя страна папата. Алексий III Ангел бил принуден да избяга от столицата, а цариградчани приели малкия Алексий и го провъзгласили за император под името Алексий IV Ангел, като се задължили да изпълнят уговорените с кръстоносците условия. Използвайки възникналите смущения във връзка с изпълнението на исканията на кръстоносците, протовестиарият Алексий Дука Мурзуфл убил младия император и заел престола. Коронясан бил на 5 февруари 1204 г. под името Алексий V. Наскоро след това, вероятно към 3 март 1204 г., той изгонил от Цариград всички латиняни, за да не подпомагат с нещо кръстоносците, които обсаждали града.
²Т. е. 12 април 1203 г.У Никита Хониат годината е 6712 (1204)
³Т. е. месец май на 1203 г.
⁴Алексий III Ангел избягал през нощта на 18 юли 1203 г.първоначално в Девелт, на българската граница.
⁵Дн. Гюмюрджина
⁶Вж. тук бел. 1.
⁷Исак II Ангел.Вж тук бел. 1.
⁸Стефан Неман (1170?—1196).
⁹Йоан Каматир заел патриаршеския престол при Алексий III Ангел.До превземането на Цариград патриаршествал 5 години, 8 месеца и 7 дни, след което се оттеглил в Димотика и там наскоро починал.
¹⁰Теодор I Ласкарис, изглежда, е бил коронясан за никейски император през пролетта на 1208 г. Вж. за подробности у Острогорский, Истроиjа Византиjе, стр. 401.
¹¹В пропуснатия текст Акрополит, пише, че кръстоносците разрешили на жителите на столицата да останат или да напуснат града. Между напусналите Цариград бил и зетят на бившия император Алексий III Теодор Ласкарис, който отишъл в Никея, където след две години бил провъзгласен за император. На мястото на отреклия се от патриаршеския престол Йоан Каматир бил избран Михаил Авториан, който коронясал Теодор Ласкарис. Алексий III отишъл в Солун. Кръстоносците разделили Византийската империя. Маркиз Монфератски станал княз на Солун. Алексий III най-после намерил убежище при иконийския султан, който поискал от Теодор Ласкарис да върне владенията на Алексий. Султанът обсадил Антиохия, но бил разбит и убит, а Алексий III бил пленен и изпратен в манастир.
¹²Исак II Ангел
¹³Маргарита, дъщеря на Бела III (1173 — 1196). Като зестра от унгарския крал Исак II Ангел получил завзетите по-рано от унгарците северозападни области — Белградска, Браничевска и Поморавието.
¹⁴В 1018 г. от Василий II (976 — 1025).
¹⁵Исак II Ангел.
¹⁶Асен I (1187 — 1196).
¹⁷Т. е. куманите.
¹⁸Става дума за похода на Исак II Ангел през Стара планина (през пролетта на 1190 г.).
¹⁹Т. е. Търново.
²⁰В Тревненския проход.
²¹Императорските тиари.
²²Вж. бел. 1.
²³Дн. Стара Загора.
²⁴Протостраторът Мануил Камица, братовчед на Алексий III Ангел, бил потеглил заедно с пълководците, зетьове на императора, Алексий Палеолог и Теодор Ласкарис против Иванко, който в началото на 1198 г. се отметнал от императора и се обявил за независим господар на Пловдивската област.
²⁵Проват=бълг. Овеч при дн. Провадия.
²⁶През 1196 г.
²⁷Цар  Калоян (1197 — 1207).
²⁸Балдуин I (1204 — 1205).
²⁹Енрико Дандоло.
³⁰На 14 април 1205 г.
³¹Вероятно има някаква грешка. Георги Акрополит отнася към Балдуин случая, станал с Никифор Геник, чийто череп Крум превърнал в чаша.
³²Т. е. Източна Тракия.
³³Пловдив бил разрушен след юни 1205 г.
³⁴Дн. Ерегли на Мраморно море.
³⁵Крепост между Родосто и Аспрон, дн. Панидос.
³⁶Т. е. Родосто.
³⁷Дн. Айребол.
³⁸Лъджа кьой, дн. Лутрос.
³⁹Сега също Макри.
⁴⁰Според Иречек, Славянският елемент в топографическата номенклатура на Балканите, ПСп, LV — LVI, 1898, стр. 248, град при дн. Гюмюрджина.
⁴¹При залива на Буру гьол
⁴²В 1207 г.
⁴³Тези слухове са послужили за основа на 27-ото чудо на св. Димитър.
⁴⁴Т. е. „Кучийоан".
⁴⁵Т. е. за жената на Калоян. Борил царувал от 1207 до 1218 г.
⁴⁶През 1207 г. в Галичкото княжество.