5. Теодор Комнин подчинява български градове и погубва с меч определения от папата за император Петър

 

14. ———¹  Не след много време Михаил бил убит през нощта, когато спал на леглото с жена си, от един от слугите си. Името на убиеца било Ромей. Властта на Михаил била взета от неговия брат Теодор², при когото били и братята му Константин и Мануил. Имайки желание да царува, той разширил много своята власт. Спечелил немалко земя от италийците и много от българите. Защото той си подчинил Тесалия, Охрид и Прилеп, Албанон³  и самия Дирахиум. После храбро обърнал в бягство и Петър⁴, който потеглил от Италия с огромна войска и минавайки уж за Константинопол, понеже бил определен от папата за император, се бил намерил там и бил завзел Дирахиум. ———

И тъй споменатият Теодор, както казахме, събрал войската си и излязъл срещу Петър, който бил отминал малко Дирахиум и се намирал в теснините на Албанон. Хората на Теодор Комнин победили напълно войската на латиняните, така че пленили всички без изключение с багажа им. А самият император станал жертва на меча.

 

6. Йоан Дука родом от Димотика

 

15. Не след много време деспот Палеолог⁵  умрял, както някои разправят, от еротически увлечения, и императорът взел за зет Йоан Дука, по прякор Ватаци⁶. И той произхождал от Димотика.⁷ ———

 

7. Иван Асен заема българския престол

 

20. И отново се връщам в разказа си към българските работи. Първият цар на българите Асен имал двама сина — Иван и Александър. През времето, когато Борил управлявал като цар българите, Асеновият син Иван избягал и отишъл в страната на русите⁸. Там той останал достатъчно време⁹ и след като събрал около себе си някои от сбирщината руси¹⁰, поискал обратно бащиното си наследство. Той воювал с Борил, победил го и станал владетел на немалка земя. А Борил влязъл в Търново и затворен вътре, бил обсаждан в продължение на седем години.¹¹ Неговите хора, след като паднали духом, минали на страната на Иван Асен. При бягането си Борил бил пленен и ослепен от Иван и така Иван станал владетел на цялата българска земя.¹² Такова било положението при българите.

 

8. Димитър Хоматиан увенчава с царска корона Теодор Комнин

 

21. А Теодор Комнин¹³, за когото споменахме преди малко, като не желаел да се задоволи със своето положение, присвоил си царско достойнство. След като станал господар на Солун и си подчинил много ромейска земя от тази, която били завладели италийците¹⁴, а също и от тази, която били покорили българите, той облякъл пурпур и обул червени обувки. На това най-непреклонно му се противопоставил солунският митрополит Константин Месопотамит, който, понеже се придържал към каноническите правила, се изложил поради това на много бедствия и заточения. Българският архиепископ Димитър¹⁵ обаче му възложил царската диадема, като казвал, че е независим и не е длъжен да дава никому отчет, и затова имал право да помазва за царе когото си поиска, където си поиска и когато си поиска. Провъзгласен за император, Теодор постъпвал по царски — назначил деспоти, велики севастократори и доместици, протовестиарии и целия останал царски чин. Но понеже бил невежа в царските обичаи, той внесъл в основата нещо българско, по-скоро варварско. Той не познавал нито чина, нито устройството, нито древните обичаи, които съществували в дворовете. Той се противопоставял немалко на император Йоан¹⁶, защото императорът го удостоил да има второ място в царската власт, да бъде господар на земята си, но [решил] да не му отстъпва в нищо друго. Той обаче упорствал все по-твърдо.

22.———¹⁷  А част от италийците, които тогава обсаждали крепостта Сяр, владяна от Теодор Комнин, като се научили за това поражение на своите, избягали и оставили свободен Сяр. Малко им оставало наистина те да го превземат.

След това италийските владения, пръснати тук и там на Изток и на Запад и изложени на ударите на силни противници — на император Йоан и на Теодор Комнин, който също минаваше за император, — започнали да западат. ——— Воювайки прочее по всякакъв начин с латиняните, император Йоан приготвил триери и ги поставил при Хелеспонт на едно място, което се нарича Олкос¹⁸. И той им причинявал много неприятности, като се устремявал на Запад и плячкосвал имотите на тамошните жители. Той опустошил град Мадит¹⁹ и Калиопол и цялото крайбрежие, което плащало дан на италийците.———²⁰

 

9. Теодор Комнин става съсед на Иван Асен

 

24. Желаейки да сключат договор, италийците отстъпили на императора и крепостта Пиги. И по този начин император Йоан сключил с тях мир,²¹ като латиняните му отстъпили на юг всичко, но все още задържали на север околностите на Константинопол и близките места до град Никомидия. Но преди това се случило следното нещо. Жителите на Адрианопол проводили при императора²² пратеничество, за да изпрати при тях войска и да ги освободи от властта на италийците. А той изпратил протостратора Изис, като му дал войска. С Изис бил и Йоан Камица. Те прекосили Хелеспонт, преминали през Македония²³ и дошли до Адрианопол. Като влезли вътре в града, те останали там. Императорът се надявал по този начин да стане господар и на околните земи. Но на всички земи господар бил Теодор Комнин (за него вече говорихме в разказа си), без, разбира се, планината Родопи, която се нарича и Ахридос²⁴, и нейните крепости, а също и Мелник. Тях владеел Слав²⁵, който бил роднина на цар Асен²⁶ и бил почетен с деспотство от константинополския император Ерик²⁷, за чиято дъщеря, родена му от наложница, той се бил оженил. Този Слав — нека за кратко прекъснем течението на разказа, — като завладял силната и почти непревзимаема за всички противници крепост Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никой от околните владетели. Понякога бил съюзник на италийците, свързвайки се с тях поради роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а понякога — на Теодор Комнин. И никога никому не бил нито подчинен, нито се свързвал истински във вярност и съгласие. След смъртта на жена му за него се омъжила дъщерята на Петралифа²⁸, шурея на Теодор Комнин, за когото ще говоря по-нататък. И тъй без земите, които, както казах, били под властта на този Слав, всичко се било подчинило на Теодор Комнин. И когато му се подчинили Мосинопол, Ксанти и самата Грациана²⁹, той преминал планината Стагира, която мнозина наричат Макри, и опустошил земите отвъд Еврос, намирайки ги всички незащитени и необградени от никакви крепости. После той се явил и при Димотика и скоро бил провъзгласен за император на тия [земи]. А когато пристигнал и при Адрианопол, той намерил вътре споменатия протостратор Изис и Камица с войската на император Йоан. Той отрупал жителите с измамни слова, че ще ги обогати много и че ще ги възвиси пред другите ромеи, и така ги убедил да изведат вън войската на императора, а да пуснат него. И тъй Изис и Камица заедно с войската си излезли при клетва, че никой от тях няма да пострада. А когато излезли, протостраторът не видял изобщо Теодор Комнин — защото така се споразумели, — а Камица, когато го срещнал, не слязъл от коня, нито му се по¬клонил като на император. Теодор Комнин се разгневил силно от това — защото искал всички ромеи да го смятат за император, тъй като минавал за император, — обсипал с обиди човека и насмалко щял да го наложи и с удари. Това станало причина Камица да бъде почетен от императора. Защото, щом прекосили отново Хелеспонт и се явили при него, Камица бил почетен поради това с чина велик хетериарх. И тъй Теодор Комнин, като станал господари на Адрианопол, причинил големи неприятности на италийците, защото опустошил всичките им владения. И идвайки чак до самата Визия³⁰, той завладял околностите ѝ и събрал оттам голяма плячка. Дошъл и до вратите на Константинопол и задал голям страх на латиняните.

 

10. Сражението при Клокотница

 

25. И тъй, след като Теодор Комнин се издигнал с успехите си и станал съсед на българите, той сключил договор³¹ с царя на българите Иван Асен, за когото вече казахме в разказа, че царувал след Борил над българската земя, и се сродил с него, като взел за своя брат Мануил дъщеря му Мария, която той имал от наложница. А Теодор Ангел, понеже бил дързък и се държал своеволно не само в царските, но просто във всички държавни работи, постоянно престъпвайки клетвите и нарушавайки споразуменията със съседите, скъсал договорите с Иван Асен и тръгнал срещу българите, като събрал голяма войска, съставена от ромеи и италийци. Той минал край Адрианопол и вървял край горното течение на Еврос, търсейки да завърже сражение с българите. А в същност търсел собствената си гибел. Защото той смятал, че българите ще се уплашат и не ще издържат изобщо дори първото нападение на войската му. Но българите не мислели така. Иван Асен, уповавайки се повече на нарушението на клетвите и договорите от страна на Теодор Ангел, отколкото на войските си, взел малка помощ от скитите, която не наброявала [дори] хиляди, и се понесъл смело в сражението, като закачил на знамето, както казват някои, писмената клетва на Теодор. Войските се сблъскали някъде около едно място край Еврос, което наричат Клокотница³². И за да ви изложа накратко всичко, Теодор бил решително победен от българите и скитите. Бил пленен от враговете той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните и всичките им вещи станали плячка на българите. Иван Асен се отнесъл към плененото множество човеколюбиво, освободил повечето от войниците, а най-вече по-простите и сбирщината, и ги отпратил по селата и градовете им. С това той проявявал може би човеколюбие, а може би търсел да извлече и полза. Защото искал да бъде техен господар, като премахне ромейската власт. В това той успял, защото, когато после потеглил срещу тях, всички му се подчинявали без кръвопролития и под негова власт паднал Адрианопол, скоро след това Димотика, после целият Волерон³³, Серес, Пелагония³⁴ и Прилеп и земите около тях. Той опустошил и Велика Влахия³⁵, завладял и Албанон и плячкосвал чак до Илирик. След като изпълнил голяма част от плана си и уредил своите работи, както желаел, той се върнал в своите земи. Оставил някои от крепостите под властта на ромеите, но повечето подчинил и поставил в тях войници, стратези и събирачи на държавните данъци. Всички му се възхищавали и го облажавали, защото не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи, както българите преди него. Затова той бил обичан не само от българите, но и от ромеите и от другите народи.

26. И тъй, след като Теодор Ангел, както разказахме, станал заедно с други роднини и знатни мъже пленник на Асен, той бил държан от него под стража. И това продължавало дълго време. Но когато бил изобличен, че се занимава със заговори срещу държавата, Асен го ослепил. Брат му Мануил Ангел, който бил удостоен от брат си с достойнството деспот, успял да избяга, когато ромейската войска била разбита, отишъл в Солун и се провъзгласил за деспот. Управлявайки града и околностите му, той подписвал писмата си с червени букви. Един от пратениците, изпратен от император Йоан, казал по негов адрес остротата, че псалмопеенето към Христа „Тебе царя и господаря"³⁶ ще подхожда повече към него. Оттогава Мануил Ангел бил господар на останалите на запад земи и градове, без изобщо да бъде тревожен от българите, тъй като бил съпруг на дъщерята на Асен, родена му от наложница. ———³⁷

31. И тъй, понеже беше сръчен да намери при опасност начин да запази своето, за което се изисква повече ум, и да отблъсне неприятелите, император Йоан открива средство, с което да постигне и двете неща, за да заздрави чрез тях своята власт. Той имаше, син от императрица Ирина, който получил и името на дядо си, императора Теодор Ласкарис. Тогава той навършваше единадесет години. И Асен имаше от съпругата си унгарка малка дъщеря. Името ѝ беше Елена. И тя беше на девет години. И тъй императорът изпрати при българския владетел Асен пратеничество и предложи годеж между децата, сродство между двамата и [съюз за] взаимно подпомагане и подкрепа.³⁸  Асен прие пратеничеството и договорите се сключиха, като при това се положиха клетви. ———³⁹

33. След като, както казахме по-рано, двамата царе, т. е. император Йоан Дука и българският владетел Иван Асен, сключиха договорите за съюза, императорът дойде първо в Лампсак и премина със своите войски в Калиопол. Той нападна крепостта, като постави стенобойни машини, и за кратко време я завладя,⁴⁰  изтръгвайки я от ръцете на венецианците. След това и Асен с жена си, унгарката Мария, и дъщеря си Елена дойде в Калиопол и там се срещна с императора. И двамата извършиха необходимото по отношение на приятелството. Иван Асен не премина през Хелеспонт, но остана в пределите на Калиопол. Император Йоан премина със съпругата му и дъщеря му в Лампсак, където бе императрица Ирина. Там стана бракосъчетанието на децата, като религиозния обред извърши патриарх Герман.⁴¹  Тогава бе решено с императорско и съборно постановление и търновският архиерей, който беше подчинен на константинополския,⁴²  да бъде почетен като самостоятелен и бе постановено да се нарича патриарх, тъй като властниците се отблагодаряваха на българския владетел Асен заради родството и приятелството [с него].

След като бе направено всичко, което се отнася до това, императрица Ирина взе сина си и невестата и живееше в източните земи. Също така и съпругата на Асен се завърна в своите земи. А император Йоан и Асен взеха със себе си войски и извършиха нападение по западните земи, които бяха под игото на латиняните. Те събраха голяма плячка и, да се изразя с пословицата, направиха цялата земя на скитска пустиня. А крепостите и земята те разделиха помежду си според клетвеното споразумение. Калиопол остана под властта на императора, тъй като бе превзет от него преди срещата с Асен. Също така Мадит и целият така наричан Херсонес. Императорът взе и крепостта Кисос⁴³  и постави границите чак до реката, която по-голямата част от народа нарича Марица. Той завоюва и планината Ганос⁴⁴ и в нея построи малка крепост. Там той изпрати за охрана и да дразни латиняните в Цурулум⁴⁵ Николай Котерца, изпитан в много войни и толкова прославен, щото всички имаха за него такова мнение, че не е живял нито преди него, нито след него човек, който да е предприел и извършил успешно такива и толкова големи дела. А Асен взе под своя власт земите, които се намират на север и над тези, които споменахме. Те и двамата достигнаха до самите стени на Константинопол, а крал Йоан⁴⁶ стоеше над тях и ги гледаше отгоре. Те внушиха голям ужас на латиняните и ги поставиха в критично положение. След като измина есента и наближи зимата, император Йоан и Асен се уговориха помежду си и българският владетел отиде в своята земя, а императорът се прехвърли на Изток.

 

11. Иван Асен нарушава договора с Йоан Дука

 

34. Тъй като син му Теодор беше дете — той навършваше, както казахме, 11 години, когато беше сключил брак с княгиня Елена, — бракът оставаше формален. Те бяха отведени и възпитавани от императрица Ирина, понеже тя беше с добър характер и беше склонна към всичко добро. И тъй положението на латиняните беше много тежко и със сродяването на двамата самодръжци тяхната гордост бе много уязвена. Крал Йоан, след като живя още малко, умря и остави като наследство властта в Константинопол на зет си Балдуин⁴⁷, а Асен, като се разкая, както стана явно, за договорите с император Йоан, търсеше начин да освободи дъщеря си от брака с император Теодор и да я омъжи за друг. Защото като владетел на народ, някога подчинен на ромеите, той се боеше много от благоприятния обрат за тях. И тъй Асен търсеше, както изглеждаше, благовиден повод, макар това да не остана скрито от онези, които познаваха положението. Той изпрати пратеници при императора и императрицата, които да съобщят, че понеже били близо до Адрианопол, той и съпругата му искали да видят малката си дъщеря и да я прегърнат родителски. Те щели да изпълнят обичая и веднага щели да я върнат при свекъра и при съпруга. Император Йоан и императрица Ирина, макар че разбираха добре постъпката и съзнаваха ясно хитростта, все пак пратиха при Асен дъщеря му. Те си казаха, че ако той задържи дъщеря си и я откъсне от законния и съпруг, има бог, който вижда всичко и налага наказания на тези, които престъпват клетвите и нарушават договорите, сключени пред бога. И тъй българинът взе дъщеря си и замина, като върнал назад всички, които я придружаваха. Той преминал Хемус и се отправил към Търново, а дъщеря му плакала и тъгувала за свекървата си — императрица Ирина — и скърбяла много за раздялата със съпруга [си]. Тогава, разправят, Асен я взел да седне отпред на седлото му, ударил я с пръстите [си] по главата и я заплашил страшно, че ще я убие, ако не понесе мълчаливо това, което той е решил за нея.

 

¹Епирският деспот Михаил I (1201 —1214) помолил никейския император Теодор Ласкарис да пусне брат му Теодор, който бил на служба при него.
²Теодор Ангел Дука Комнин, епирски деспот (1215—1224) и солунски император (1224—1230). За епирската държава вж. Д. Ангелов, Принос към народностните и поземлени отношения в Македония (Епирски деспотат) през първата четвърт на ХIII в., Известия на Камарата на народната култура, I, 1947.  
³Област на с.-и. от Драч с главен град Кроя. Вж. Златарски, История, III, стр. 340.
⁴Петър е зет на латинския цариградски император Балдуин. Папа Хонорий (1216—1227) го провъзгласил в 1217 г.. след смъртта на Хенрих (1216), за император.
⁵Деспот Андроник Палеолог бил зет на Теодор I Ласкарис, никейски император (1204—1222).
⁶Йоан Дука Ватаци, бъдещият никейски император (1222—1254).
⁷Император Теодор Ласкарис омъжил най-голямата си дъщеря за Йоан Дука Ватаци, а сам след смъртта на жена си се оженил за сестрата на латинския император в Цариград Хенрих. В Цариград пристигнал папският легат Пелагий, който предприел жестоки репресии, за да склони православните да признаят папата. Император Хенрих прекратил неговите гонения. След Хенрих на цариградския престол се възкачил Роберт. А след смъртта на Теодор Ласкарис властта взел зет му Йоан Дука.
⁸Т. е. в Галичкото княжество. За участие на руси в събитията по Долния Дунав срв. М. В. Левченко,
Ценный источник по вопросу русско-византийских отношений, ВВр, IV (1951), стр. 69 и сл.
⁹Десет години, до 1217 г.
¹⁰τινας τῶν συγκλύδων 'Ρώσων. = „някои от стеклите се руси". За тълкуването на думата συγκλύς вж. Златарски, История, III, стр. 322; Ю. А. Нулаковский, Где находилась Вичинская епархия, ВВр, IV (1887), стр. 33.
¹¹Това не ще да е вярно, защото в 1218 г. цар е вече Иван Асен II. Първоначално вероятно ще да е стояло μήνεσι (месеци), а не ἔτεσι (години).
¹²Иван Асен II, царувал от 1218 до 1241 г.
¹³Вж. тук, бел. 2.
¹⁴Т. е. кръстоносците от Четвъртия поход.
¹⁵Димитър Хоматиан, охридски архиепископ в началото на XIII в. (1216—1235).
¹⁶Йоан III Дука Ватаци, никейски император (1222—1254).
¹⁷В пропуснатия текст се говори за опита на братята на покойния император Теодор Ласкарис — Алексий и Исак — с помощта на латински войски да отнемат царската власт от Йоан Дука. В сражението при Пиманин те били разбити, пленени и ослепени.
¹⁸Пристанище на Хелеспонт.
¹⁹Град на югоизточния бряг на Галиполския п-в, дн. Майдос.
²⁰Разказва се за заговора против император Йоан, начело на който стоял
неговият братовчед Андроник Нестонг.
²¹В 1225 г. Вж. Острогорски, История Византи)е, Београд, 1959, стр. 408.
²²Никейският император Йоан Ватаци.
²³Дн. Източна Тракия.
²⁴Според К. Иречек, Княжество България, II, Пътувания по България, Пловдив, 1899, стр. 393—394, с това име се означавала долината на Средна и Долна Арда.
²⁵Алексий Слав, назначен за войвода на крепостта Цепена вероятно още от Калоян.
²⁶Асен I.
²⁷Хенрих Фландърски, брат на Балдуин, латински император в Цариград (1206—1216).
²⁸Теодор Петралифа, шурей на Теодор Комнин.
²⁹Дн. Грачани.
³⁰Т. е. Виза в Източна Тракия.
³¹През 1224 г.
³²Битката станала на 9 март 1230 г. при Клокотница, до дн. с. Клокотница (бивше Семихча), на с.-з. от Хасково, при р. Добрич.
³³Област между долните течения на Марица и Места. Вж. Σπ. II. Κυριακίδον, Τὸ Βολερόν, Βυζαντιναί μελεταί, ἐν Θεσσαλονίκη, 1939, стр. 229—232.
³⁴Тук с Пелагония се обозначава гр. Битоля.
³⁵Т. е. Тесалия. Срв. Острогорски, Историjа Византиjе, стр. 378.
³⁶На гръцки σὲ τὸv,  βααιλέα καὶ δεσπότην. Понеже Мануил бил деспот (господар), императорският пратеник се пошегувал остроумно, като му казал, че той сега е и император, и деспот.
³⁷В пропуснатия текст се разказва за смъртта на цариградския император Роберт Куртене (1228). Поради малолетството на неговия брат Балдуин за регент бил извикан 80-годишният ерусалимски крал Йоан. Едва след двегодишно пребиваване в Цариград Йоан се решил да предприеме поход срещу никейския император, когато бил зает Лампсак. По това време никейският император воювал с разбунтувалия се против него кесар Гавала. Родителите на 16-годишния Георги Акрополит го изпратили от Цариград при никейския император Йоан Дука. Благодарение на разумните мерки на никейския император латиняните се принудили да се оттеглят в Цариград, въпреки че били успели да превземат Пиги.
³⁸Преговорите на Иван Асен II за брака на деветгодишната му дъщеря Елена с единадесетгодишния син на Йоан Дука Ватаци — Теодор — ставали през 1234 г., а бракът бил сключен през пролетта на 1235 г.
³⁹По-нататък Георги Акрополит разказва как на 17-годишна възраст императорът го предал на Теодор Ексаптерит да го учи на риторика, а после — на Никифор Влемид.
⁴⁰През пролетта на 1235 г.
⁴¹През пролетта на 1235 г. в Галиполи бил подписан съюзният договор, а след това в Лампсак била отпразнувана сватбата на византийския престолонаследник Теодор с Асеновата дъщеря Елена. Вж. Острогорски, Историjа Византиjе, стр. 410.
⁴²По въпроса, кому е бил подчинен търновският архиепископ, вж. Златарски, История, III, стр. 383 и сл.; Е. Голубинский, Краткий очерк истории православных церквей, стр. 280 и сл.; В. Г. Васильевский, Обновление..., стр. 210 и сл.; П. Ников, Църковната политика на Иван Асеня II, БИБ, III (1930), стр. 65—111. Срв. и Острогорски, Историка Византиjе, стр. 410, бел. 1.
⁴³Дн. Кешан.
⁴⁴Височина и крепост на западния бряг на Пропонтида.
⁴⁵Дн. Чорлу.
⁴⁶Йоан де Бриен, регент (1231—1237) на латинския император Балдуин II.
⁴⁷Балдуин II, последният латински император (1228—1261), брат на император Роберт Куртене (1221—1228).