12. Нахлуване на куманите

 

35. По това време и скитите¹, колкото от тях се спасили от меча на татарите, които ги нападнали, преминаха Истър с помощта на мехове и прехвърлиха Хемус заедно с децата и жените [си]. Против волята на българите — защото бяха много хиляди — те завзеха македонските земи². Едни се разположиха край Еврос и тамошните полета, а други — край по-долните части и край реката, която простонародният език, както казахме, нарича Марица. Това е в действителност Еврос, която тече чак до Енос и оттам се влива в Егейско море. А когато в нея се вливат и други реки и я правят по-голяма, тя променя за околните жители и името си.

И тъй скитите плячкосваха всичко в Македония и за кратко време я обезлюдиха напълно и я направиха, за да се изразя с пословицата, скитска пустиня. И те превзеха всички градове, които бяха леснодостъпни във война. И тъй мнозина биваха убивани, а всички ограбвани, пленявани и продавани в по-големите градове, като Адрианопол, Димотика, Визия, Калиопол и във всички други градове, укрепени с по-недостъпни стени и защитени от по-голямо число обитатели.

 

13. Мирът между Иван Асен и Йоан Дука се възстановява отново

 

36. След като това стана така и латинският народ, който винаги хранеше омраза срещу нас и беше още по-лошо настроен поради извършеното наскоро нападение срещу тях от страна на император Йоан и на Асен, а и поради отнемането на земите и градовете им, търсеше случай да ни нападне, като намираше тогава за възможно, както мислеше, да поправи поражението си. И най-напред привлякоха Асен и сключиха с него мир. После заедно с него чрез малки дарове, но с големи обещания привлякоха на своя страна и направиха съучастници в делата си и скитите варвари, скитници и пришълци. И след като събраха толкова голяма помощ от скити и българи, италийците настъпиха едновременно срещу император Йоан. Но тъй като близо до тях се намираше крепостта Цурулум, те започнаха войната против нея при участието лично на Асен и толкова хиляди скитски и български войски и с италийски машини. Император Йоан беше натоварил със защитата на Цурулум Никифор Тарханиот, който тогава беше столоначалник на императора, а по-късно бе почетен като велик доместик. Той беше зет на великия доместик Палеолог, оженен за голямата му дъщеря Мария. Тарханиот беше храбър войник и добър стратег и имаше напълно божията подкрепа, както стана ясно накрая. Мнозина смятаха, че той надвил враговете по-скоро благодарение на щастие, отколкото на храброст и военно изкуство. След като се разположиха край крепостта, у италийците се оказаха много и силни съоръжения и стенобойни машини, които можеха да се справят не само с такава крепост, но и с по-високи стени и с по-големи градове. Тогава столоначалникът със своите хора прояви бляскаво отличния си ум и военна хитрост. Но всичко беше резултат на божията подкрепа. Тарханиот вземаше отвътре противомерки срещу съоръженията отвън и срещу толкова голямото количество войска той противопостави мъжеството на извънредно малкото на брой войници. А император Йоан се намираше в затруднение. Той не се тревожеше толкова за хората в крепостта, но знаеше като умен и опитен във военните работи, че ако неприятелите завладеят крепостта, всичко, което бе спечелил на Запад, би пропаднало. И тъй между това той се радваше много, че неприятелите са спрени при този град и че голяма част от силата им е заета [тук]. Защото той се грижеше повече за земите на Изток и повече се радваше, когато те се намираха незасегнати от войната.

И тъй, когато крепостта Цурулум се обсаждаше, Асен получил внезапно известие, че умряла неговата жена — унгарката. Едно-временно умряло и детенцето му, и търновският епископ. И тъй, като сметнал, че това е божие наказание, той унищожил с огън стенобойните машини и бързо отишъл в Търново. Италийците останаха сами и понеже не бяха достатъчно силни, за да обсаждат крепостта, и те изоставиха войната против ромеите и се оттеглиха в Константинопол. И тъй крепостта се освобождаваше от обсадата на неприятелите, а заедно с това се освобождаваше и столоначалникът Тарханиот, който в тези работи се показа победител, както е и името му — Никифор. И тъй Асен, след като му се случили гореспоменатите нещастия, мислейки напълно благочестиво, че това е станало, понеже е нарушил клетвените споразумения, които сключи с император Йоан, и понеже разделил дъщеря си от съпруга ѝ Теодор, разкаял се за това и изпрати пратеници при императора и обвинявайки се за твърде лошата постъпка, искаше да възстанови договорите и молеше прошка за извършеното. А император Йоан и императрица Ирина, понеже бяха склонни повече към благочестие и набожност, приеха и пратеничеството и без да влизат в дълги преговори, възобновиха клетвите и извикаха отново снахата Елена.³  И тъй тя бе изпратена при свекъра и съпруга си и отново между българи и ромеи [настъпи] мир.

 

14. Войската на цариградския император Балдуин II минава през български земи

 

37. И за кратко време се събрали 60 000 франки, за да потеглят против ромеите.⁴ За тях пътуването с кораби не било удобно, тъй като плаването изисквало повече средства, отколкото им било по силите, те извършили похода по суша. Като минали покрай Горна Галия и прекосили Италия през склоновете на Алпите, те пристигнали в Острикион. И като дошли в Унгария, преминаха Истър и достигнаха българската земя. По пътя те се държаха с всички като с приятели и близки. Те бяха посрещнати извънредно любезно от местните владетели както заради самите тях, така също не по-малко и заради омразата им срещу нас. Българите, пренебрегвайки договорите с ромеите, дадоха на франките възможност да преминат през земите им, като се престориха, че за това преминаване били насилени от тях. И крепостта Цурулум отново беше превзета, след като ромеите бяха нападнати от латиняните и съюзниците им скити. Защищаваше я Йоан Петралифа, който бе удостоен от император Йоан с титлата велик хартуларий⁵, мъж със силна ръка и от детство упражнен във военните работи. Надмощието обаче на латинската войска, безчислеността на скитите и изобилието и силата на стенобойните машини го накараха да предаде крепостта на италийците. Но някои казват, че известни хора са замислили тайно предателство и затова той се уплашил от внезапното превземане [на крепостта]. И тъй латиняните завладяха Цурулум и като отведоха в Константинопол оковани намиращите се в него ромеи заедно с Петралифа, продадоха ги на близките.

Когато Цурулум беше обсаждан от италийците, император Йоан, като приготви достатъчно триери и взе със себе си немалка войска, нападаше италийците. Като се беше вдигнал от Никомидия и беше отминал Харакс, той беше нападнал неочаквано Лакивиза и я беше завладял, а освен това и крепостта Никитиат, като и нея бе подчинил под своя власт. Но тогава той нема успех с триерите, тъй като сражаващите се в тях бяха неопитни във войната, а военачалник им беше арменецът Йофре, който действаше твърде нехайно във военните работи. По-рано началник беше Мануил Кондофре, който имаше главното командване над триерите, мъж със силна ръка, с духа на Марс и по море, и по суша. Но няколко дни преди това той водил твърде смел разговор с императора за флотата — той бил казал, че нашите кораби не биха устояли на италийските триери, макар и да са повече от тях, понеже знаеше точно положението около двете флоти. Затова той бе уволнен от командването. Получи го Йофре, който претърпял много страшно поражение. Защото, ако и да началстваше над 30 триери, бе победен от 13. И той загуби толкова триери, колкото бяха неприятелските. Защото всяка тяхна триера спечели като плячка една [наша] триера заедно с хората и оръжието ѝ. Тези работи бяха така. А император Йоан сключи отново мир с Асен и двамата се свързаха и със сродство, въпреки че Асен не спазваше точно клетвените споразумения. Защото понякога срещу малка изгода той нарушаваше договорите. Дотогава обаче видимо и лицемерно той хранеше добри чувства и се държеше приятелски.

 

15. Иван Асен взема за съпруга дъщерята на Теодор Ангел (Комнин)

 

38. И тъй, след като загуби съпругата си, за която споменах вече в разказа, че е от Унгария, Иван Асен се ожени⁶ за дъщерята на Теодор Ангел Ирина, красива и стройна, като пренебрегна родството си с чичо ѝ, който беше женен за дъщеря му, родена от наложница. Теодор имаше двама сина — Йоан и Димитър, и две дъщери — Ана и споменатата Ирина, от която Асен имаше три деца — Михаил, Теодора и Мария. Поради това и Теодор Ангел бе освободен от тъмница и със съгласието на зет си Асен пожела да стане господар на Солун и на цялата земя, която владееше по-рано. Той взе малко хора от Асен и като не можа открито да потегли срещу брат си Мануил, подготви тайно влизането си в Солун. Облякъл някакви прости парцали и влязъл скришно в града. А след като влязъл и се открил на доверените си лица, които обичаше и облагодетелстваше през щастливото си време и с чиято помощ се бе решил на замисленото срещу брат си, нему не му трябваше много време, за да стане отново владетел и на Солун, и на околните градове и земи. Но той не пожела да се провъзгласи за император поради повредените си очи, а направи император сина си Йоан, като му обу червени обуща и нареди да се подписва със също такива букви. Самият той се занимаваше с държавните работи и ръководеше делата на сина си. След като лиши от власт брат си Мануил, той го качи на една триера и го заточи в Аталия, а съпругата му изпрати при баща ѝ Асен. Асен пък бе по-благосклонен към тъста си Теодор, отколкото към зетя си Мануил, защото премного обичаше жена си Ирина — не по-малко, отколкото Антоний Клеопатра. ———⁷

 

16. След смъртта на Иван Асен император Йоан Дука подчинява Йоан Ангел. След убийството на българските царе Михаил и Калиман български цар става Константин Тих

 

39. ——— И тъй, както казах, тази императрица⁸ умира и аз мисля, че слънчевото затъмнение⁹ предизвести нейната смърт. Преди шест месеца се появи на север и комета. Тя беше опашата и се задържа три месеца не на едно място, но се явяваше на различни места.

Наскоро умря и българският владетел Асен.¹⁰ Той се прояви като най-добър човек между варварите — не само за своите, но и за чужденците. Той се държа по-човешки към идващите при него чужденци — и най-вече към ромеите — и щедро им предоставяше храна. И тъй, след като той умря властта взе роденият му от унгарката син, когото наричаха Калиман¹¹. Този Калиман имаше и родна сестра, чието име беше Тамара. А от дъщерята на Ангел на Асен се бяха родили три деца — син Михаил и дъщери, както казахме, Мария и Ана. И тъй Калиман, като взе бащината власт, поднови договорите с император Йоан и при това положение владееше мир. А след като умря Мануил, братът на Теодор, владяната от него земя завзе внук му Михаил и я присъедини към своята. И пак се намираха в мирни отношения Теодор Ангел, чийто син минаваше за император в Солун и околните места, чичо му Константин, и той наричан деспот, и внук му Михаил.

40. И тъй, след като българинът Асен изчезна и българската земя се управляваше от дете, император Йоан намери възможност и се зае да премахне императорската титла, давана на Йоан¹², сина на Ангел. И най-напред примамва с пратеници баща му Теодор.

И наистина като човек, който неочаквано се залавя с държавни работи, той не заподозрял нищо от това, което ще се случи, и идва при император Йоан. Той го прие радостно и го отрупа с почести, наричаше го чичо, туряше го да седне на масата му заедно с него и му оказваше и други почести. Императорът доби по-голяма смелост, след като го пипна в ръцете си, а и след като към своите ромейски войски случайно бе присъединил силна скитска войска (тях император Йоан наскоро ги бе направил с помощта на дарове и пъстроцветни подаръци от хора с твърде диви нрави на хора смирени и като ги бе извел от македонската земя, ги бе превел в източните предели). И като не очакваше нищо лошо откъм българите, от една страна, поради сключените договори, от друга — понеже българската държава се управляваше от дете, императорът се вдигна от Изток и като премина Хелеспонт, водейки със себе си ромейските и скитските войски, отправи се срещу Йоан,¹³ който минаваше за император в Солун. След като премина покрай тракийските и македонските градове и отмина Христопол¹⁴ и Стримон¹⁵, той се доближи до крепостта Рендина, пазена от хора на Йоан. Преди още да видят войските на император Йоан, те изоставиха крепостта и тичайки, влязоха в Солун. Хората на императора, като намериха крепостта без войници, завладяха я и поставиха вътре гарнизон. А императорът събра цялата си войска и се разположи на лагер близо, на около осем стадия от Солун. Името на мястото е Градина на Проват. Той нямаше възможност да нареди против толкова големия град стенобойни машини и съоръжения и да го покори с война, но вършеше с войските си — и най-вече със скитските — набези и опустошаваше всичко наоколо. Наистина те плячкосваха всичко. Той водеше със себе си и триери, които командваше Мануил Кондофре.

И тъй императорът, като обсади града, предприемаше против него каквото можеше. А и хората вътре не се отчайваха да работят, но и те извършваха набези против войските на императора, като излизаха от вратите. Не изминаха много дни и татарският народ тръгна против мюсюлманите и като започна война против тях, победи ги. ———¹⁶ И тъй, след като научи новината, императорът заповяда на тези, които [я] знаеха, да пазят мълчание и да не говорят за това с никого. Той влезе в преговори с Йоан, който беше вътре в града, като при това използва за пратеник Теодор Ангел, бащата на Йоан. На четиридесетия ден договорът бе сключен, като преди това бяха положени клетвите. Йоан свали червените обуща и пирамидалната корона с бисери наоколо, върху която има червен камък — това са царски знаци, — но бе почетен от императора с достойнството на деспот и бе обявен за приятел на императора. Като извърши това, императорът отново се върна на Изток, оставяйки императора като деспот и подчинен, след като го обвърза с обичайните клетви и го удостои с подобаващи дарове, а всички негови хора надари с пари. При него той остави и баща му Теодор. ———¹⁷

42. Не след много време умря и гореспоменатият Йоан, който бе направен деспот от император Йоан. Той имаше брат Димитър, който изпрати пратеничество до императора и получи и деспотското достойнство на брат си и бе назначен да управлява всички, които са били под властта на оногова.

 

17. Походът на Йоан Дука в българските земи

 

43. И тъй император Йоан, както казахме, предприе пътуване на отвъдния материк, на Запад, за да инспектира тамошните земи и намиращите се в тях крепости.¹⁸ Защото той владееше всичко до така наречената крепост Зихна, близо до Сяр. Тогава над българите царуваше 12-годишният Асенов син Калиман. След като императорът дойде в земите на Кисос и като прекара там един ден, на сутринта продължи пътуването и пристигна до река Еврос, наричана на местното наречие Марица, на мястото, където тя тече близо до така наречения Вироски манастир¹⁹. Когато императорът бе по средата на реката — тя можеше да се премине на кон, понеже беше краят на лятото, третият или четвъртият ден от края на септември,²⁰ — пристигна писмено съобщение, изпратено от управителя на Ахридос, че умрял владетелят на българите Калиман.²¹  Както някои казваха, това станало с него вследствие на естествена болест, но според други той починал от отровно питие, което му приготвили противниците тайно. Но тъй или иначе той умрял и известието беше истинско, защото се потвърждаваше от постоянни съобщения.

Като научи това, императорът продължи напред и отминавайки Христопол, бързо пристигна във Филипопол. И там той се посъветва със своите първи хора дали трябва да нападне българските земи и да си подчини нещо от владенията на българите и дали е лесно да превземем крепостта Сяр. И тъй някои даваха на императора съвети против войната срещу българите. Те казваха, че не водел достатъчно силна войска, тъй като той не се бил приготвил за война, но отивал само за да огледа своите владения. А крепостта на Сяр, която трябваше да нападне най-напред, била непревзимаема поради високото си местоположение, а да се обкръжи не било толкова лесно с такава малка войска. Да постави срещу нея стенобойни машини било невъзможно. А да нападне и да бъде отблъснат, след като направи опит, било срам за силата на ромейската държава — славата ѝ по това време бе голяма. И никак не било полезно да предизвиква към война мируващите българи. Така съветваха едни императора, като го отклоняваха от такъв опит. А Андроник Палеолог, за когото по-рано казахме, че е велик доместик, съветваше императора по-скоро обратното. „Трябва да се направи опит да се завладее крепостта Сяр. И ако я завладеем, бихме имали голяма полза. Българската държава ще бъде унижена и тя би приела с по-голяма готовност пратеничеството за мир, тъй като владетелят им умря и българите ще бъдат управлявани от друго дете — Михаил²², което роди на Асен Ирина, дъщерята на Теодор Ангел. Ако случайно ние не превземем крепостта, каква вреда се нанася на ромейската държава? След като се опитаме, ще спрем и пак ще изпратим пратеници при българите. И те радостно ще приемат пратеничеството, понеже се управляват от дете, което няма понятие от война. А всеки обича удобствата на мира и се стреми към почивката."

Императорът реши, че великият доместик дава най-добър съвет, и веднага пое пътя, който водеше към Сяр. Като пристигна до него, той опъна шатрите и се разположи на лагер срещу него. Разбира се, той се опитваше да превземе крепостта не с достатъчно силна войска — както казахме, такава нямаше, — но с военно изкуство и хитрост. Сяр някога беше голям град. Но българинът Иван²³ го разруши, след като го бе обсадил заедно с другите македонски градове. Сега беше като село и само акрополът бе укрепен със стена и приготвен да посрещне нападение. Неин защитник беше българинът по име Драгота, който пребиваваше в Мелник. Тъй като долната част на Сяр беше неукрепена със стена (разрушеното бе бързо заградено само с камъни без вар, и то на малка височина), императорът свика тези, които слугуваха на воините срещу възнаграждение, наричани на простонароден език цулукони, и понеже те нямаха необходимото за живот, подбуди ги да я завладеят. Те и домовете си бяха напуснали, за да имат в достатъчна степен потребното за живот. Виждайки, че мястото е леснодостъпно, те грабнаха лъковете, също и мечовете, а някои приспособиха дъски за щитове и като ги държаха пред себе си, нададоха боен вик, веднага настъпиха срещу мястото и в течение на малко часове се намериха вътре. Те, разбира се, ограбват намереното. А хората вътре, които не успяха да избягат в крепостта, излязоха като просители пред императора. Началникът на крепостта Драгота, който беше българин и не беше научен да защищава дълго време крепост, след като видя, че долната част на града е завзета, а и като се научил за смъртта на своя господар, благодарение на този щастлив случай не издържа дълго и изпрати пратеници при императора. И крепостта веднага приветства императора, а Драгота се яви облечен в пурпурна мантия, подшита със злато, и получи много златни статири. Той даде на императора бляскави и съвсем истински обещания относно Мелник.

44. След като получи всичко това от императора, Драгота си замина, подхвърлен като примамка. Когато дошъл в Мелник, той съобщил всичко на жителите и ги подбуждал да предадат крепостта на императора. Той не казвал това открито, но говорел тайно за тези неща с твърде много хора. Всички имали свободата да си правят каквото искат, тъй като Николай Литовой, началникът на крепостта, бил болен и бил прикован на легло от подагра. А и Николай Манклавит, един от по-знатните измежду жителите на Мелник, предприемчив човек и много способен да се съобразява с промяната на обстоятелствата, като открил намеренията на Драгота и разбрал, че би могъл да извърши [сам] обещаното [от него] на императора, ако привлече по-голямата част от народа, престанал да говори тайно и изложил открито пред всички ползата [ако го послушат]. „Достатъчно страдахме — казал той — от управлението на детето Калиман. Имаше надежда, че то ще възмъжее и при него, като дойде на възраст, когато човек би могъл да различава добрия от лошия мъж, ще се освободим от мъките. Но тъй като го загубихме поради лоша съдба и ни остава друго дете да управлява българите, ние бихме се показали по-глупави от най-глупавия човек, ако се изложим на нови нещастия, като предпочетем да останем цял живот без владетел, от което нещо се пораждат повечето големи нещастия. Но понеже ромейският император е дошъл близо до нас, ние трябва да се предадем нему, който е сигурен господар, познава кой е добър и кой лош и има право над нас от древно време. Защото и нашата земя се пада на ромейската държава — българите твърде алчно се възползваха от положението и станаха господари на Мелник, — а всички ние произхождаме от Филипопол, по народност [сме] чисти ромеи. А и иначе ромейският император има наистина права над нас, макар и да принадлежим на българите. Защото неговият син, император Теодор, стана зет на българския цар Асен и сега дъщерята на цар Асен, съпругата на този император, се нарича и е господарка на ромеите. Поради всичко това, като изоставим многото приказки, ние трябва да отидем при него и да подложим вратове под ярема на подчинението, защото яремът на умните и стари императори е приятен и много по-лек от този на царе, които са още деца."

Като казал това, той лесно и без много затруднения убедил всички да минат на страната на императора. Те изпратили като пратеници някои от съгражданите си — уж тайно, а всъщност повечето хора знаели — и се свързали с императора. Императорът направи хрисовул, съдържащ исканията им, и го даде на пратениците, като нареди да го занесат на жителите на Мелник. Те веднага се събрали всички — тези, които били първенци, които били записани във войската и изобщо по-видните от жителите — и дойдоха при императора, който стануваше около така нареченото място Валовища²⁴. Те бяха над 500 души, добре облечени и знатни мъже, от пръв поглед достойни за уважение и почит. Като ги видя, императорът каза: „Какво сражение ни ги даде в ръцете или какви конни фаланги надвиха толкова мъже? Но доброто побеждава твърде лесно почти непобедимото. И затова ясно е, че е истина казаното от апостол Павел: „Не е дело на тичащия, нито на преследващия, а на благоволяващия бог."²⁵ Затова военачалникът не трябва нито да се хвали, нито да се укорява. Някои се сражават старателно и внимателно, като енергично използват дадените случаи, и малко или никак не успяват, а някои дори напълно пропадат. Други пък, които имат щастлива съдба, са нехайни по отношение на делата си, но са спечелили велики победи, каквото нещо се случи и на тогавашния император Йоан. За кратко време той беше станал господар на много градове и на много земи, без да стане някаква война, без да падне някой в сражение, без да се пролее кръв и без да играе меч по човешко тяло. Но тихо и спокойно без пот завладя всичко това, като че ли му се падаше някакво наследство от баща му. Защото му станаха данъкоплатци Станимака и Цепена²⁶ и каквито градчета и села лежаха край планината Родопи. И граница между него и българите стана река Еврос. От земите на север на императора се подчиниха Стубион²⁷ и Хотово²⁸, силни укрепления, и областта на Велбъжд, и Скопие, и Велес, чак до Прилеп и пелагонийските селища Невстапол²⁹ и Просек³⁰ — всичко стана подвластно на императора. И след това императорът сключи договор с българите при условие, че той ще се ограничи само с тия земи и не ще отива по-нататък. Това стана така, а самият аз се трудех да напиша писма за всеки от завладените градове и селища и поставях императорския печат. Това е древен обичай на ромейските императори да осведомяват с писма намиращите се надалеч за своите успехи и да споделят с тях удоволствието, което самите те вкусват чрез делата [си].

 

¹Т. е. куманите.
²Дн. Източна Тракия.
³Това събитие се отнася към последните месеци на 1237 г.
⁴Това става, след като в 1236 г. Балдуин отишъл при своя роднина френския крал, за да търси помощ, тъй като бил твърде много обезсилен от борбите с византийците и особено с българите, които били ограничили до голяма степен владенията му.
⁵Висша дворцова длъжност — началник на σέκρετον — служба за дворцовите архиви.
⁶Β 1237 г.
⁷По-нататък се разказва за съдбата на Мануил. Той избягал при сарацините, които му помогнали да отиде при никейския император Йоан. Йоан го снабдил с 6 кораба и го изпратил във Велика Влахия. Когато дошъл в областта Димитриада, той събрал войска и покорил Фарсал, Лариса и Платамон. След това се съюзил с братята си — деспот Константин и Теодор, бащата на солунския император Йоан, — нарушил дадената клетва пред никейския император и заживял в мир с латиняните в Пелопонес и Евбея. След известно време умрял Мануил, а също така и императрица Ирина. Предава се разговорът на Георги Акрополит с императрица Ирина по повод на слънчевото затъмнение.
⁸Ирина, съпруга на никейския император Йоан III Дука Ватаци.
⁹Според предходния текст тогава Акрополит е бил на 21 години. И понеже той е роден в 1217 г., затъмнението трябва да се отнесе към 1238 г.
¹⁰В 1241 г.
¹¹Българският цар Калиман (1241—1246).
¹²Йоан Ангел, солунски деспот (1240—1244), син на Теодор Ангел Дука Комнин, солунски император от 1224 до 1230 г.
¹³Император Йоан III Дука Ватаци предприел похода против Йоан Ангел, солунския деспот, през 1242 г. Срв. Острогорски, Историjа Византиjе, стр. 411.
¹⁴Дн. Кавала.
¹⁵Дн. Струма.
¹⁶Йоан Ватаци получил известие от сина си, че голям брой татари заплашвали никейските владения в Мала Азия.
¹⁷В 41 и 42 глава се разказва, че императорът прекарал зимата в Нимфея, а после отишъл в Лампсак и след като изтекли лятото и есента, в началото на зимата тръгнал за Пиги. По пътя на 18 декември 1233 г. (вероятно тук годината е дадена погрешно вместо 1243) от страшната буря загинали около 30 души. Новият иконийски султан Ятатин предложил на никейския император съюз (1243), за да се спасят заедно от татарите (монголите), които били вече разбили войската на мюсюлманите. (Вж. F. Dölger, Regesten der Kaiserkunden des oströmischen Reiches, III, 1932, стр. 1776; Острогорски, Историjа Византиjе, стр. 412; Златарски, История, III, стр. 424, приема 1244г.) След известно време умрял солунският деспот Йоан. Деспотството минало върху брат му Димитър, който започнал да живее разпуснат и непочтен живот. Никейският император, използвайки случая, че татарите били заети във война срещу Египет, преминал Хелеспонт и се отправил към Солун.
¹⁸Тази привидна експедиционна обиколка била предприета през 1246 г. Същинската цел била да се унищожи солунският деспотат.
¹⁹Става дума за манастира „Космосотира" до Вирос (дн. Фере).
²⁰27 или 28 септември.
²¹През 1246 г.
²²Михаил II Асен (1246—1257).
²³Става дума за Иван Асен II, който завладял Сяр след Клокотнишката победа.
²⁴Турското Демир Хисар, по пътя от Сяр за Мелник, южно от Рупелския проход.
²⁵Римл., 9, 16.
²⁶Крепост при с. Дорково, Чепинско, център на родопската област Ахрида.
²⁷Стубион (Стоб) на р. Рила.
²⁸На с.-з. от Мелник.
²⁹Овче поле.
³⁰Демир Хисар, на р. Вардар.