18. Йоан Ватаци отстранява солунския управител Димитър, брата на Ирина, жената на българския цар Асен

 

45. След като събитията се развиха така за императора и това му причини голямо удоволствие, а не по-малко и на всички ромеи, които видяха, че [ромейската] сила нараства и че държавата се уголемява, императорът благоволи да си спомни, че трябва да се върне и да замине на Изток, Наистина това налагаше и времето — месец октомври беше изтекъл и минаваше средата на ноември. Но едно добро и твърде полезно съобщение възпираше тръгването. Солун, както разказахме вече, беше провъзгласил и обявил за деспот Теодоровия син Димитър¹. Той беше почетен като деспот и от императора. Но понеже, както вече успяхме да кажем за това, юношът беше безразсъден и склонен да се занимава с детинщини и с хлапашки игри, а не да стои начело на умни мъже, да ръководи държавата и да управлява съобразно със законите, някои устроили заговор против него. Главните и именити заговорници бяха Спартин и Кампан, Ятропул и Куцулат, а от знатните — Михаил Ласкарис и Цирит, когото император Йоан беше почел и като велик хартуларий. Другите участници в заговора оставаха неизвестни, тъй като те станали участници в делото заедно с множеството като съчувстващи и останаха непознати на повечето. Всички те, като подготвили едного от споменатите — Кампан, — изпращат го при императора под предлог на работа, а в същност да издейства общ хрисовул, който да обхваща дадените от старо време привилегии и права на Солун и да гарантира свободата им. И тъй императорът изпълни всичко според желанието им и дава обещание и писмени гаранции за награди на участниците в делото.

Като осигури това, императорът се вдигна от земите на Мелник и се отправи към Солун, като предварително изпрати пратеници до Димитър да дойде според договора при него и да изпълни дълга си. Защото така се бил съгласил и заклел. А той, понеже не можеше да мисли със собствен ум, послушал коварни съветници, които го убедили да остане у дома си. Те казвали, че повикването от страна на императора било коварство против него. Понеже беше лекомислен, той се съгласявал с думите им, където и да го насочвали. ———

И тъй императорът, като вдигна войската, отиде направо към Солун и се разположи на стан около него. Той не можеше да го обсади, защото нямаше достатъчно войски, но изпращаше посолства и изискваше Димитър да се яви пред него, както му се беше заклел, и да направи пазар извън Солун, та войската да може да си купи необходимото. А той, понеже имаше коварни съветници, не се съгласяваше да направи нито едно от двете неща. След като изминаха много малко дни, когато една малка войскова част стоеше при така наричаната Малка врата, близо до морето, за да [пази да] не излязат някои от тези, които са в града, и да закачат някои от войската, от тази врата внезапно се нададе вик, тъй като тя бе отворена от някой от вътрешните. Пазещият покрай вратите отред се втурна по вика и цялата войска, въоръжена, заедно с владетеля започна да влиза. И в миг всички войници на императора се намериха вътре в Солун. Императорът застана до източните врати на града. И сестрата на Димитър — Ирина, съпруга на българския цар Асен — застана коленопреклонно, като молеше да не бъде ослепен брат ѝ. А Димитър успя да се изкачи в акропола. Като получи от императора клетвени обещания, че той не ще загуби очите си, тя отиде при брат си и го доведе при императора. Той беше на юношеска възраст, току-що навлязъл в нея, и още нямаше брада, но по външност и фигура беше снажен. Императорът почете Ирина, като отговори на нейното смирение. Щом тя слезе от коня си, и той излезе от своята кола и застана прав до нея. И тъй град Солун се подчини²  по този начин на император Йоан, или по-скоро на ромеите, защото владетелите му бяха враждебни на ромеите.

46. Императорът прекара съвсем малко дни в Солун. Да бърза го караше зимното време, защото беше месец декември. Той остави в Солун често споменавания от нас велик доместик Андроник Комнин Палеолог, който беше пръв между пълководците, твърде умен и кротък човек, знаещ да въоръжи народа за сражение във военно време и да го ръководи в мирно време, и се върна като победител на Изток, предизвикващ учудването на всички и прославян за така бързата и голяма победа не само от своите, но и от чужденците. Защото успехът и честите победи изглеждаха свръхестествени и по-скоро резултат на божия промисъл, отколкото на стратегически похвати. Той остави за охрана и на Мелник, Сяр и околните им земи Михаил Комнин, първия син на споменатия велик доместик, когото след няколко години Ромейската империя за свое благоденствие и слава получи за император³. На другите места постави други хора за защита на земите и градовете, а над всички тях — великия доместик, за да се подчиняват всички на думите и заповедите му. И тъй императорът, като премина в източните земи, прекарваше там, а Димитър, когото бе лишил от властта над солунчани, той пазеше затворен в крепостта Лентиана⁴. А великият доместик живя малко и се отличи през време на управлението си. Той се разболя и като се подстрига [за монах], завърши живота си. Вместо него бе изпратен да упражнява властта Теодор Фил. След като Солун и Верея бяха подчинени под властта на императора, земите отвъд тях и тези, които започваха от Платамон на запад, а също земите около Пелагония, Охрид и Прилеп бяха под властта на деспот Михаил⁵. Воден пък, Стари дол, Стровон⁶  и земите около тях владееше Теодор Ангел, баща на Димитър и чичо на Михаил.

 

19. Йоан Дука с помощта на българи подчинява Цурулум и Виза

 

47. И тъй императорът презимува в Нимфея и при пукване на пролетта по обичая си излезе оттам. Тъй като бе сключил навсякъде примирие, той пожела да нападне близките до Константинопол градове, завладени от латиняните, именно Цурулум и Виза⁷. Той наистина виждаше добре слабостта на латиняните. Той премина прочее Хелеспонт и най-напред пристигна при Цурулум. А вътре в града се намираше Евдокия, сестрата на жената на императора, за която по желанието на самата императрица Ирина и на зетя и императора се беше оженил Асел де Кае. Асел де Кае не беше останал в града. Като се научил за похода на императора, той излязъл и оставил съпругата си в града, а заедно с нея и достатъчен гарнизон. Той сметнал, че императорът заради сестрата на императрицата не би пожелал да разруши града. Последният обаче, пренебрегвайки повечето подобни съображения, обсади града, постави градорушителни и стенорушителни машини и след твърде малко дни го превзе. Сестрата на жена си изпрати в Константинопол, като ѝ даде един кон, за да го язди, а всички от гарнизона на града отпрати пеша. Той изпрати войска и подчини за кратко време и град Виза.

 

20. Йоан Дука и епирският деспот Михаил Ангел се споразумяват

 

49. ———⁸  Но думите на пословицата излязоха верни и за Михаил⁹.  Кривото дърво никога не става право и етиопецът никога не може да побелее. Затова той замисли да се отдели от императора, като необмислено послуша съвета на чичо си Теодор Ангел. Като узна това и като се научи за заговора им, смятайки, че след падането на Константинопол само те са врагове на ромейската държава, и понеже беше в мирни отношения с мюсюлманите, а и българите мируваха, император Йоан се приготви добре и, така да се каже, по царски, събра, както трябваше, всички войски и премина Хелеспонт.¹⁰ Той имаше със себе си много други стратези, а също и Никифор Тарханиот, негов столоначалник и изпълняващ длъжността велик доместик. Той имаше доверие в неговия характер и го смяташе верен и най-опитен във военното изкуство, както се доказа от опита.

Той пристигна в Солун и като вдигна оттам войските, разположи се на лагер до Воден. А Ангел успя да избяга от него и да отиде при своя племенник деспот Михаил. И тъй императорът обсади Воден и не след много време завладя крепостта. Като се вдигна оттам, той разположи палатките си в едно място, близо до езерото Остров. Той изпрати срещу земите на деспот Михаил стратезите Алексий Стратигопул, сина на великия доместик, Михаил Палеолог, Йоан Макрин, Гуделин Тиранин и др., за да опустошават околните земи и да влязат в сражение с войската му, ако се натъкнат някъде на нея, и ако им се удаде случай, да разрушат и крепостта. И те правеха така и докарваха [всичко] пред царската палатка. А императорът стоеше в земите на Остров и скърбеше, че не е успял да извърши нещо достойно. А и войската негодуваше, защото времето беше зимно, и се измъчваше от липсата на необходимите неща. Но императорът беше се погрижил за това, защото от Верея с мулета и камили доставяше в лагера потребното. Когато императорът беше в това положение, неочаквано при него дойде като беглец Глава от Кастория и веднага след него Теодор Петралифа,¹¹  зетят по дъщеря на Димитър Торник Комнин, който имаше най-висшата гражданска длъжност при император Йоан и когото императорът обичаше и ценеше твърде много, защото в писмата го наричаше брат. Той беше умрял преди време. И тъй нямаше човек, назначен с длъжността и името управник на гражданските работи, но императорът използваше за тази служба при обикновени случаи обикновени граматици — Йосиф Месопотамит и неговия помощник Никифор Алиат. Но при по-важни и достойни за внимание писма той използваше Йоан Макрот и мене.

И тъй споменатият Петралифа, братът на Михаиловата жена, като мина на страната на императора, изпълни него и войската му с голяма радост. Защото веднага Кастория и цялата околна земя се присъединиха към императора, а и Деволите, малкият и големият, се подчиниха на императора. Също и Гулам от Албанон¹², който се намираше в пределите на Кастория заедно с войската от Албанон и беше женен за племенницата на императрица Ирина, дъщеря на сестра ѝ, беше спечелен от сладките слова и писмените обещания на императора и премина на негова страна. Императорът ги прие всички приятелски и ги надари, както подобаваше. Когато деспот Михаил се научи за това, понеже виждаше, че работите му са зле, а тези на императора вървят благоприятно, изпрати пратеничество до императора — навпактския митрополит Ксир, мъжа на сестра си Малиасин и Лампет. Те влязоха в преговори с императора и се споразумяха. И Михаил предаде на императора крепостите Прилеп и Велес и укреплението Кроас¹³ в Албанон. От императора бяха дадени писмени клетви и при Михаил бяха изпратени пратеници Фока Филаделфийски, дворцовият примикирий Исак Дука, когото наричаха и Мурзуфл, Михаил Ялей и самият аз. И тъй отидохме при Михаил, намерихме го в Лариса и изпълнихме споразумението. И като взехме сина му Никифор, когото императорът заради внучката си беше почел с титлата деспот, а също така и чичото на Михаил — окования Теодор Ангел, — върнахме се при императора, който пребиваваше във Воден. Това стана така и работите взеха такъв край. И тъй императорът презимува във Воден, а през пролетта, след като отпразнува деня на възкресението, остави войските си там, като назначи за техни военачалници протовестиария Алексий Раул, мъж на братовата дъщеря на императора, и Михаил Комнин Палеолог, и с малка войска тръгна да направи преглед на току-що присъединилите се към него земи. Той пристигна в Охрид, после отиде в Девол и оттам в Кастория. И през есента той стегна войската и пое пътя за Изток.

 

21. Михаил Пелеолог бива заподозрян, че иска да вземе царската власт и да се ожени за Тамара, сестрата на българския цар Калиман

 

50. И тъй той отмина Солун, мина през Визалтия¹⁴ и поради съвсем немаловажна причина, както му се струваше, се разположи на лагер във Филипи. Защото Николай Манклавит от Мелник, когато беше във Воден, наклевети пред императора Михаил Палеолог, споменатия по-рано син на великия доместик. Тъй като не беше удобно време да се разследват такива работи, но беше време за поход и сражение, императорът отлагаше разследването на обвинението за благоприятно време. Тогава обаче императорът се зае с разследването на тези неща, нареди съдопроизводство, назначи съдии и създаде тържествен съд. Обвинението беше такова. Когато умрял Димитър Торник и великият доместик бил още в Солун, а синът му Михаил отишъл в Мелник и Сяр, последният, като се научил за смъртта на Торник, станало му мъчно от това и изглеждал на събеседниците си тъжен. Торник беше женен за първата братовчедка на великия доместик. Както обикновено става при такива случаи, един мелничанин попитал друг защо е тъжен Михаил Комнин. А този, понеже знаел причината, казал: „Димитър Торник умря. Беше му роднина и управител на гражданските работи. И заради това той скърби за него." „Не вярвам — отговорил другият, — нито пък той щеше да се тревожи и огорчава заради Торник. Както изглежда, това се е случило за негово добро. И ако е така, тежко ни! Нашите работи, които сега са добре и спокойни, отново ще се изложат на смущения и затруднения." А първият: „Но, приятелю, и да се е случило нещо такова, и при това положение нашите работи не ще бъдат зле. Защото и великият доместик е в Солун и го управлява, а и този Михаил Комнин, неговият син, има грижата за нашите земи. Управлявани от такива най-велики мъже, ние не бихме видели никога всеобщо смущение. Освен това и Тамара, сестрата на българския владетел Калиман, която е още неомъжена, ще се свърже в брак с Михаил Комнин и между нас и българите ще се сключи съюз." Такъв разговор се водил между тях, без Михаил Комнин да знае нещо.

Единият от двамата отишъл при споменатия Манклавит и му предал този разговор, а той го съобщил на императора. ———¹⁵

 

22. Българският цар Михаил II Асен се опитва да възвърне под своя власт отнетите му от ромейския император области

 

54. Причината да ускори заминаването си от Никея беше тази. Българският владетел Михаил, който беше брат на жената на император Теодор и син на тъста му Иван Асен от дъщерята на Теодор Ангел, като се научи за смъртта на император Йоан,¹⁶  понеже знаеше, че западните земи са оголени от ромейски войски, пожела отново да възвърне към българската държава земята, която бе отнета на българите от император Йоан, и градовете в нея. Това измъчваше отдавна българите. Като намери, както смяташе, момента за удобен, той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос, за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд. Жителите, които бяха българи, преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърсваха от ярема на чуждоезичните. А крепостите, оставени само с ромейска охрана, която не беше достатъчна да окаже съпротива при тия обстоятелства, бяха леснодостъпни за българите. Едни бяха изпаднали в паника поради страх и предаваха крепостите, като получаваха свободата да си отидат по домовете, други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение, понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно, трети, естествено, бяха уморени от дългата служба, тъй като им беше възложен прекомерен срок за пазене. А повечето от крепостите бяха недоправени и без нужното оръжие. Веднага бяха завзети Станимака, Перущица¹⁷, Кричим, Цепена и всичко в Ахридско освен Мниак, който единствен беше запазен от ромеите. Подчиниха се на българите и Устра, Перперакий, Кривус и разположеният край Адрианопол, наречен Ефраим¹⁸. След като тези събития се развиха така и на Запад ромейската държава се намираше в затруднено положение, слухът [за това] достигна до ушите на императора, като го известяваше, че се очакват и по-големи от настоящите злини. Тогава хората в двореца се смутиха твърде много, защото се знаеше, че по-голямата част от западните области се обитават от българи, които се били отделили отдавна от ромеите¹⁹  и наскоро бяха подчинени от император Йоан, но покоряването не беше заздравено и те винаги таяха омраза срещу ромеите.

55. Затова и сам императорът се тревожеше за положението, щом в началото на своето управление е така зле. И тъй той събра висшите сановници и стратезите, а заедно с тях и чичовците си от страна на дядо си император Теодор, а именно Мануил и Михаил, и поиска съвет какво трябва да се направи във връзка със станалото. Повечето казваха, че императорът²⁰  трябва да премине Хелеспонт и да спре движението на българите. Това не се понрави на гореспоменатите чичовци на владетеля.

И тъй те съветваха, че императорът не трябва да се прехвърля на Запад, защото тези области били зле и боледували почти неизлечимо. И императорът нямаше войска, подходяща за царско дело, защото зимата пречеше на събирането на военните сили. А да тръгне императорът по страната и да не извърши нещо достойно за името и славата си, това не само осигуряваше на враговете заграбеното, но и щеше да им даде и останалото и по този начин щеше да ги възвеличи още повече, а също така щеше да доведе до немалко отслабване на ромейската държава.

Надделя съветът на мнозинството, а най-вече стремежът на императора и желанието за похода, което беше пламнало в сърцето му. Той взе със себе си тези, които го съпровождаха случайно и образуваха малка войска, онези, които срещна при движението си, и тия, които бяха по-близо до пътя му и можеха да го последват с оръжието и конете си. Така той премина Хелеспонт и по най-бързия възможен начин пристигна в Адрианопол6. Като остана в този град един-единствен ден, той тръгна на другия ден. А някой от българските съгледвачи, като видял императора да напуска Адрианопол, отишъл тичешком при българина — защото и той се бил разположил на стан около Еврос, — разкрил работата и съобщил за бързото настъпление на императора срещу него. Той потвърдил с клетва, че видял с очи императора да преминава моста, който се намира близо до града. Това смутило свитата на българина, но той не напуснал мястото, където били избрали да стануват, а останали там, докато установят по-ясно и по-точно слуха. Но разположението на стана на българина не остана скрито от императора. Той се бе научил за мястото, където бил лагерът им. Императорът ускоряваше похода и движението на конете, като се молеше да срещне българската войска. В този устрем една случайност му попречи да осъществи успешно желанието си. Предните части от ромейските войски се сблъскали с войниците от предния стражеви пост на българския лагер. Те избили с мечове мнозина, други заловили в плен, в чието число и военачалника. А останалите в дълбока нощ си послужили с бягство и изтичали при българската войска. Те разправили всичко и потвърдили, че императорът е близо до тях. И тъй, както били, всички българи и самият им владетел скочили на конете и се понесли в по-отдалечените български земи. Лицата им се одрасквали от клонете на дърветата, когато попадали в гъста гора. Пострадал и самият български владетел. Някои от тях при препускането яздели конете без седла. Така те избягаха и се спасиха от ромейския меч. На сутринта императорът пристигна на мястото и като видя, че българската войска го е изоставила, наскърби се и не знаеше какво да направи. След като се посъветва, тръгна към Берое и като пристигна там, веднага превзе крепостта, защото цялата ѝ стена беше разрушена и имаше много дупки. Тя бе срината от българите заедно с другите ромейски крепости, макар че жителите, изглежда, че я бяха заздравили с колове от лозя и дървета от коли. И тъй войската — и хората, и конете ѝ — се снабди богато с храна, защото градът беше пълен с припаси. И може би императорът щеше да напредне и по-нататък и щеше да извърши нападение до самия Хемус и намиращите се в него крепости (защото той беше внушил немалък страх на българите), ако внезапно настъпилата много тежка зима не го беше възпряла от похода. Защото дълбок сняг покри лицето на земята и съветниците намериха, че не е добре ромейската войска да стои на чужда и враждебна земя. И тъй императорът остана там 6 дни и като нямаше какво друго да извърши, плячкоса всичко в Берое — мъже, жени, деца, овце, волове и всичко друго, което можеше да се носи — и се завърна в Адрианопол.

57. После, като събра  достатъчно войска, изпрати я към крепостите в Ахридос, които бяха покорени от българите малко преди това време, та, ако може някак, да бъдат върнати отново под ромейска власт. След като пристигнаха с войските си при крепостите, ромейските военачалници ги овладяха твърде лесно с машини и стенобойни уреди. Защото българите бързо напускат защитата на крепостите, ако видят неприятели, с които биха се вплели в по-сериозни военни конфликти.²¹  И тъй за късо време бяха покорени повечето крепости. Но и императорът, като събра войска около себе си, отиде към крепостите в Родопите. Той превзе с машини Перущица, след нея Станимака, а след тях Кричим — всички те бяха твърде силни крепости, разположени пред планината Родопи, и охраняваха всичко зад себе си. Той дойде и при Цепена посред зима, но неудобното разположение на мястото и студеното време не му позволиха да се задържи там ни най-малко време. Но когато се пукна пролетта, той изпрати нареждания до Алексий Стратигопул и до Константин Торник, когото император Йоан беше почел с титлата велик примикирий — те бяха на стан в Сяр,—да съберат цялата войска и да дойдат при Цепена. Те това и направиха, но се проявиха като лоши военачалници в това предначинание, защото, макар и да не срещнали неприятелски войски, нито мъже, с които заслужавало да се сражават, но като чули само шумове и гласове и доловили звуци от рогове, побягнали в безредие, изоставяйки на българските овчари и свинари целия си обоз и повечето коне. И тъй те така се завърнали отново в Сяр като бегълци, без коне и оръжие. Това изпълни с ярост императора и той разгневено заповяда на същите тези, в каквото и положение да са, да влязат отново в същото сражение. А тази работа не беше по силите им.

 

¹Солунски деспот (1244—1246).
²Това събитие станало през декември 1246 г.
³Михаил VIII Палеолог (1261—1282).
⁴В Мала Азия.
⁵Михаил II Ангел, епирски деспот (1237?—1282).
⁶Т. е. Остров.
⁷За похода на Ватаци през пролетта на 1248 г. срещу Цурулум, в който участвали и български военни отреди на цар Миханл Асен, вж. сведения в приписката към словата на Григорий Назиански в изданието на D. Y. Роlemis. A manuscript of the year 1247, Byzantinische Forschungen, I, A. Hakkert—P. Wirth, Amsterdam, 1966, стр. 270—271. Вж. и Геновева Цанкова-Петкова, Гръцко-български съюзи през 1235—1246 г., Byzantinobulgarica, III, 1968.
⁸В пропуснатия текст се разказва, че след като презимувал в Нимфея, императорът нападнал латинските крепости Цурулум и Виза. По същото време генуезците превзели с измама крепостта на о. Родос, която императорът си възвърнал скоро. Никейският император Йоан сключил договор и се сродил с епирския деспот Михаил, като оженил сина му Никифор за дъщерята на сина си Теодор.
⁹Михаил II Ангел се бил подчинил на никейския император през 1246 г.
¹⁰През 1253 г.
¹¹Според Златарски, История, стр. 445, това е станало през пролетта на 1254 г.
¹²Дн. Елбасан.
¹³Дн. Круя.
¹⁴Град в Македония, чието местоположение не е установено.
¹⁵Продължава разказът за разследването на несправедливо обвинения в желание да завладее престола 27-годишен Михаил Комнин. Между съдиите бил и Георги Акрополит. Императорът се върнал на Изток и отново приближил до себе си Михаил Комнин, като го оженил за Теодора, внучката на своя брат, севастократора Исак Дука. Никейският император Йоан Ватаци умрял и на престола се възкачил синът му Теодор II Ласкарис
(1254—1258). Скоро след това той се отправил за Филаделфия, за да изпрати оттам посолство до иконийския султан, а после отишъл в Никея, където заповядал на архиереите да провъзгласят за патриарх на мястото на починалия Мануил Арсений (1255—1260).
¹⁶Йоан Ватаци умрял от удар през есента на 1254 г., след като се върнал в Нимфея от епирския поход.
¹⁷Дн. Перущица.
¹⁸Маниак се намирал на два дни път на запад от с. Ефрем, в долината на р. Арда; Перперакий — на десния бряг на Перперек дере, ляв приток на Арда; Устра (Остра) — между Маниак и Перперакий; Кривус— между Перперакий и Ефрем (вж. К. Иречек, Княжество България, II, 394). Според Хр. Милев, Карта на Търновското царство, Пловдив, 1909, стр. 11, и според самата карта Ефрем и Остра са на запад от Чермен, Криво — на юг от Ефрем и Остра, Перперакий — на запад от Остра, Маниак — на юг от Перперакий, на левия бряг на Арда. Вж. Златарски, История, III, стр. 448.
¹⁹Т. е. при образуването на Второто българско царство.
²⁰Теодор II Ласкарис.
²¹Георги Акрополит за втори път изказва мисълта, че българите бързо напускали отбраната на една крепост, ако видят по-силен неприятел. Това твърдение ни се струва твърде субективно.