Никита Хониат. Из "История" - I. Царуването на Йоан II Комнин и Мануил II Комнин

Посещения: 17740

Индекс на статията

 
I. Царуването на Йоан II Комнин и Мануил II Комнин

 

1. Нашествие на печенеги в Тракия*

 

В петата година от царуването му1 скитите2 преминали Истър3, оплячкосали тракийските земи и опустошили всичко по пътя си като гъст облак скакалци. [Императорът] излязъл срещу тях, като събрал ромейските войски и ги въоръжил, колкото може по-добре, не само поради почти неизброимото множество неприятели, но и защото варварите се показвали надменни и напредвали с диво самохвалство. Той си спомнял естествено претърпяното от него по-рано, когато Алексий Комнин4 държал ромейския скиптър — тогава Тракия била завладяна и по-голямата част от Македония била опустошена. Императорът си послужил с тактически ход и чрез пратеници, едноезични на скитите, се опитал да узнае дали войската ще се съгласи на споразумение и дали всички или някои от тях биха се отказали от сражение — те са разделени на много племена и се подчиняват на различни началници. Привлякъл прочее по тоя начин някои от техните първенци и им оказал всякакво внимание не само като им дал скъпи дрехи, но като ги подмамил и с копринени тъкани, и със сребърни чаши, и съдове. С такива примамки той разколебал духовете на скитите, но си дал сметка, че няма време за губене, а [трябва] да изведе срещу тях войските и веднага да образува боен строй, докато те са още нерешителни и се колебаят между двете решения. Те смятали, че ще сключат договор с ромеите поради направените им обещания, а се уповавали и на обичайните си по-рано победи във войната. Прочее [императорът] се вдигнал от областта на Бероя5, където станувал, и нападнал скитите по вечерно време. Започнала жестока схватка и невиждан дотогава ужасен бой. Защото скитите храбро посрещнали нашата войска и се показали страшни в конните нападения, в хвърлянето на стрели и с бойните си викове. А ромеите, щом влезли веднъж в сражението, решили да победят или да умрат. Императорът пък заедно със свитата си и тези, които му били телохранители, непрекъснато помагал на изнемогващите. Самите скити, научени от необходимостта как да действат умно, измислили следната хитрост. Събрали всички коли и ги наредили във вид на кръг. Над тях поставили значителна част от войската си и си послужили с това съоръжение като с вал, като направили между колите и много дъгообразни проходи. Когато ромеите нападали, те обръщали гръб срещу насрещните редици, вмъквали се в колите като в укрепена стена и така използвали самото си отстъпление. След това пък, като се посъвземели, изскачали оттам като през отворени врати и извършвали смели дела. Станалото било истинско сражение като около крепостна стена, организирано от скитите посред равнината. Поради това се случвало така, че ромеите изтощавали силите си напразно. Прочее тогава можело да се види как Йоан постъпвал мъдро по отношение на своите хора. Той не само давал добри и разнообразни съвети, но и пръв довеждал докрай това, което възлагал на стратезите и тагмите6. А необикновено голямото му благочестие се проявило, когато фалангите на ромеите се изтощавали при безумно смелия напор и устрем на неприятелите. Защото той носел със себе си образа на Богородица, който съзерцавал с плач, и с жален израз проливал сълзи, по-горещи от потта в сражението.

 

2. Унгарци плячкосват Сердика

 

Когато наближавало лятото,7  хуните8 преминали Истър и опустошили Браничево, като разрушили стените и пренесли камъните в Зевгмин9. Те оплячкосали и Сердика и отхвърлили и развалили сключените по-рано договори за приятелство. Истинската причина за тази вражда била, че Алмуш, който бил брат на Стефан10, вожда на хуните, дошъл при императора и бил приет много любезно от него. А благовидният и явен повод бил, че жителите на Браничево разбойнически нападали хуните, които минавали оттам за търговия, и се държели много лошо с тях. Тъй като това зло дошло неочаквано, императорът11 проявил благоразумие и останал във Филипопол, след като изгонил оттам хуните. Той използвал следващия период от време, за да подготви своите хора и да отблъсне неприятелите. Събрал войските си и приготвил бързи кораби, които вкарал в Истър през Понта. Така нападнал противниците едновременно по вода и по суша. Той преминал реката със стратегската триера и прехвърлил войската отвъд. После разпръснал в конно сражение и чрез хвърляне на копия събраните хуни. Той [императорът] прекарал дълго време в неприятелската страна и надминал себе си по издръжливост. Завладял Франкохорион12, най-тучната земя на хуните, която се разгъва на удобни за езда равнини и е разположена между реките Сава и Истър. Завладял и Зевгмин, след него нападнал Храм13 и взел твърде голяма плячка. Подир това, след други сражения, той сключил договор и с този народ и уредил добре всичко относно мира. Така след многобройните си успехи във войната с тях той принудил, макар против волята им, и останалите варвари, които са съседи на ромеите откъм запад, да влязат в приятелски връзки с него. После решил, че трябва да подчини по какъвто и да е начин и отвъдните племена, особено тези, които са склонни към търговия и печалбарство и идват с кораби в Константиновия град.

 

3. Немци спорят с ромеи при Пловдив

 

Когато алеманите  се разположили край Филипопол  при тамошния престой и тагмите не помислили за стълкновение. Защото там епископ бил Михаил Италиецът14, много красноречив човек, изучил всякакъв вид мъдрост, надарен със сладкодумие, с което в разговор привличал като магнит. Той спечелил краля15 с чара на словото си, омагьосал го с медения си език, като променял мнението [му] в полза на ромеите и се преобразявал умело като Протей Фароски16. Така подчинил с пустословието си надменния крал, който го слушал, канел го на трапезата си и пиел заедно с него. За да му угоди, кралят се отнасял много жестоко към тези, които донасяли храни откъдето и да е, без да ги заплащат. Когато кралят си заминал оттам и се придвижил напред, между алеманите от ариергарда и някои ромеи започнал най-напред спор, загдето неколцина от [алеманите] били пострадали. Този спор бил последван от шумна разправия сред множеството, която се разпалила от виковете. След това настъпила истинска свада. Тя пък въоръжила ръцете за бой. Идва Енио, подпомагана от Филопида,17 и избухва открито сражение. Самото то се разраснало и все вървяло нагоре, та малко оставало да допре до небето с главата си, въпреки че в началото било дребно и пълзело по земята. Но казаният архиепископ успял със своите омагьосващи думи да смири и предума против очакванията краля, който вече се връщал и заплашвал с война като лъв, изправен пред кървав пир, който маха с опашката и се готви да скочи. А когато войската пристигнала при добре укрепената крепост Адрианопол, кралят преминал през нея и продължил нататък. Един от неговите роднини, понеже се разболял, останал в Адрианопол.

 

4. Кумани опустошават земите край Хемус

 

Не след дълго и самият император18 тръгнал на поход с войската си. Още при първото нападение той разпръснал скитите,19 които били преминали Истър и опустошавали земите около Хемус, и като се дигнал от Филипопол, отправил се веднага към Корфу.

 

5. За нравите на куманите

 

Междувременно понеже и скитите20 преминали Истър  и опустошавали ромейските крепости около тази река, срещу тях бил изпратен някой си Коломан21. Но той повел неумело войната срещу скитите и бил напълно разбит от тях, така че бойните му редици били разкъсани, изгубил храбри мъже, а и сам умрял от смъртоносните рани, които получил по тялото си. Скитите пък, които по своя обичай събрали плячка по пътя си и натоварили ограбеното на конете си, решили да се върнат обратно. Те преминават Истър лесно, вършат нападение за плячка — още по-леко, а и връщането им не е уморително и трудно. Защото въоръжението им се състои от колчан, закачен напречно на хълбока, от извити лъкове и стрели. А има и такива, които в сражението размахват и въртят копия. Скитът язди коня, който го носи през време на изтощителната война, същият кон му доставя храна, като му се пререже вената, а пък, както разправят, ако конят е женски, удовлетворява и животинското желание на варварина по време на поход. Скитите преминават реката с кожени мехове, пълни със слама и извънредно грижливо съшити, та дори и най-малката капчица вода не прониква вътре. И тъй скитът възсяда меха, като го привърже за опашката на коня, поставя му и седло и каквото има военно снаряжение и лесно преплува, като си служи с коня вместо с лодка. Така той преминава водната шир на Истър.

 

6. Мануил Комнин готви поход срещу унгарците

 

Но [императорът]22 отново обявил военен поход срещу пеонците, които са [наричани] унгри и хуни23, и наредил на живеещите на Запад тежковъоръжени войници да докарат в лагера коли, с които и да си пренасят храните, и да помагат по този начин на останалата войска, която нямало да има такъв обоз. И тъй, когато войските се събрали на едно място, и императорът дошъл в Сердика, която сега се нарича Триадица. Той прекарал там немного време. Когато дошло пратеничество от пеонците с предложение за споразумение, тогава той променил пътя си и се насочил срещу сатрапа на сърбите.24  Уплашил го пътьом и го накарал да разбере, че само той е император, да се бои [от него] и да се откаже от договора с хуните. След това разпуснал по къщите им по-голямата част от войниците, а сам той стигнал в областта Тесалия, престоял там, колкото му се струвало необходимо, и се върнал в Цариград.

Едва-що слънцето изминало зимния си кръговрат, [императорът] отново отишъл в Пелагония, защото смятал, че тя е подходящо място за разполагане на стан, тъй като се разстила на удобни за конница полета, а и за лесно събиране на сведения относно действията на народите, с които воювал и бил във враждебни отношения. А освен това го вълнувало и безпокоило положението в Сицилия,25 понеже там все още не било настъпило спокойствие. А и този, който държал властта над хуните, мислел за война, както показали по-нататъшните му действия. Андроник Комнин, който по-късно узурпирал властта над ромеите, бил лишен от управлението на Браничевската и Белградската област, понеже, както станало известно, тайно се свързал с пеонците срещу ромеите и се договарял с владетеля им да свалят Мануил от властта и той да я поеме. Той веднага бил изпратен в Пелагония, където бил изобличен в нелоялност към братовчед си императора и оттам в окови бил отправен в столицата и затворен в една от тъмниците на големия дворец. Тогава владетелят на хуните веднага подхванал война срещу ромеите и започнал да обсажда Браничево, като своеволно опустошавал и унищожавал всичко там. Прочее императорът изпратил срещу него хартуларий Василий Цинцилук. Последният застанал начело на събраните войски, разделил ги на отреди и фаланги и смятайки, че разполага с войска, способна да постигне победа, влязъл в сражение с унгрите. И за известно време той излязъл победител над враговете.  Но понеже ромеите ги преследвали без ред, те се обърнали и проявявайки по-голяма храброст, превърнали поражението си в победа. Уведомен за това, императорът се отправил там, та дано някак пеонците се смутят от неговото идване и отстъпят от тия места. Те това и направили и сключили с императора договор, какъвто обстоятелствата позволявали. А той уредил, колкото могъл, положението в Браничево и Белград и се върнал в Цариград.

 

7. Мануил Комнин идва в Сердика и Паристрион

 

Кралят на хуните Яца26 умрял и смъртта му била спокойна: природата разхлабила онова, което настройвало хармонично лирата [на тялото] му и то се разпаднало на съставните си части. Властта преминала у сина му Стефан27. А императорът сметнал, че случилото се е като твърде хубав плод, роден от лош корен, и размислил, че ако сатрапската власт над хуните премине върху Стефан28, негов зет по племенница (защото той наистина имал право върху властта), то най-напред самият той ще добие слава, а след това и империята на ромеите ще получи може би оттам някаква изгода, като непременно и сигурно бъдат завладени Зевгмин и Франкохорион. Така той напрегнал силите си, за да изпълни това, което имал предвид. Пратениците пристигнали веднага в земята на хуните, та заедно с тях да поставят на Стефан владетелската корона. Не след дълго императорът отишъл в Сердика. А хуните още при първия слух за това се отдръпнали от Стефан и им било неприятно да слушат неговото име. Те казвали, че и по други причини щели да го отстранят, но главно, защото се бил оженил при ромеите. За тях съвсем не било полезно да се управляват от човек, сроден с ромейския император. Страхували се да не би някак хуните, като бъдат под негова власт, той да бъде ръководен от ромеите и ограничаван в царската си власт. Поради това те не били разположени към пристигащия там Стефан и отпратили с празни ръце императорските му придружители. Тогава императорът, като размислил, че трябва да даде по-голяма помощ на Стефан, се вдигнал от Сердика и дошъл в Паристрион, сиреч в земите при Браничево и Белград, а със Стефан изпратил племенника си Алексий Кондостефан заедно с войска. Те стигнали в Храм и направили, каквото можели [за да получи] властта — примамвали с подаръци пеонските велможи, подкупвали ги с ласкателство и ги привличали с големи обещания. Но постигнали само това, че хуните приели като свой владетел Владислав, брата на Стефан.

 

8. Андроник Комнин в бягството си стига до Анхиало

 

Той [Андроник] стигнал в Меливот29, взел там конете, приготвени за неговото бягство, и веднага се отправил за Анхиало. Като стигнал там, той се открил на Пупаки30, който, както вече казах, пръв се изкачил по стълбата в Корфу. [Андроник] взел от него припаси и водачи за по пътя и тръгнал за Галиция. Но когато се освободил от страха и [смятал], че вече се е скрил от ръцете на преследвачите, достигайки границите на Галиция, където отивал като в спасително убежище, тогава именно попаднал в примките на гонителите си. Заловен от власите, които вече се научили от мълвата за бягството му, той бил върнат обратно на императора.

 

9. Унгарци опустошават крайдунавските земи

 

Но император Мануил сметнал, че бягството на братовчед му и отдалечаването му от родината е семеен позор. Освен това той гледал подозрително и на твърде дългото му отсъствие, особено когато научил, че той като че ли се стараел да тикне хилядната скитска конница в ромейските предели. Затова той казвал, че връщането на Андроник е работа, която стои на първо място. И тъй императорът наредил да го извикат оттам и като си разменили уверения за сигурност, той прегърнал скитника. Това било по времето, когато, както казах, пеонците нарушили договора и опустошавали крайистърската област на ромеите.

 

10. Протостратор Алексий в Сердика

 

И тъй Мануил не можел да обвини протостратора Алексий в някаква неблагодарност, защото той изобщо не го бил обидил или обезпокоявал, нито бил престъпил дължимата привързаност и вярност, като поне в малък размер му въздавал със същата мярка за оказаните му от него благодеяния. Но понеже някои злословели, той като човек подвел се от внушения и раздвижил като на везни другото блюдо, подтикван само от едно подозрение — от това, че виждал този мъж обичан и от военачалници, и от стратези и че бил великодушен и с широка ръка към всички. А може би той тайно желаел и неговото богатство. Когато бил в Сердика, заловил го преди изгрев, когато той още лежал със своята съпруга, и не само че го лишил от всичките му имоти, но го и подстригал за монах в един от манастирите при планината Папикий31.

 

11. Мануил Комнин отново в Сердика

 

Понеже пеонците отново престъпили клетвите си, срещу тях била започната война. Тя била прекратена за известно време и изглеждало, че ще свърши, но се разраснала като обилен добив на богат човек, който се нуждае от по-силни жетвари. И тъй, когато настъпило удобно за похода време, императорът тръгнал за Сердика, където той наредил да се съберат и войските, които щял да води срещу пеонците. По време, когато войските се събирали, той чул [следното]: над арката, която била построена на западната част на площада в Цариград, били издигнати някога две медни статуи, едната наречена „ромейката“, а другата — „унгарката“. А сега едната, която носела името си от това на ромеите, се наклонила поради времето, което променя всичко, а другата стояла на предишното си място. И тъй той се удивил на казаното и веднага изпратил да възстановят едната, а да свалят и отнесат другата, като мислел, че с разместването на статуите ще промени и преобразува хода на събитията, та да може да издигне положението на ромеите и да унищожи пеонците. А когато войските се събрали, императорът подложил на обсъждане [въпроса] дали трябва и той самият да участва в боя срещу пеонците или да повери войската на някой стратег и така да излязат срещу противника. И тъй всички били на мнение императорът да остане в Сердика, а за главнокомандващи във войната да бъдат провъзгласени някои от военачалниците, та при неизвестния изход на нещата и срамът от поражението да бъде умерен и успехът да бъде още по-голям и да води до най-голяма слава, щом като и едното, и другото се случи в отсъствието на императора. И тъй началникът на флотата Андроник Кондостефан бил назначен за началник на цялата войска. Когато войските щели да потеглят от Сердика, императорът застанал на едно място, откъдето се чувало добре, и произнесъл хубави, благородни и много убедителни слова. Той ободрил и самия Кондостефан в предстоящото му главнокомандване. Дал му не само тактически указания, но му определил и времето за нападение и рода на въоръженията и видовете боен строй. Въодушевил за сражение и подстратезите и иларсите32 и всички по ред военни, като им припомнил предишните им подвизи, убедил ги с примери да се стараят и да отстояват на предстоящите опасности, да ги изведат с божия помощ на добър край и да се върнат с блестящи трофеи. Така, като бъде прославен от тях и спечели, макар и отсъстващ, победа над варварите, той щял и сам да им се отплати с големи дарове. А те, през време на речта на императора, изглеждало, с удоволствие я чуват и възприемат, поради което слушали внимателно и пазели мълчание, докато той говорел. А когато престанал да говори, те още повече дали израз на вътрешното си благоразположение. Каквото неприятно чувство имали в душата си, те го успокоили с меда на словото [му], поради което и изглеждало, че ако някаква горчивина се е била наслоила у тях поради спомена от предишните войни, те напълно са я заличили. С приветствени възгласи те поздравявали императора и изказвали готовността си да се отличат пряко сили. И, разбира се, те викали стратегът да не се бави повече, а да ги води срещу неприятелите. Докато войниците били така въодушевени, внезапно в лагера се вдигнал някакъв смесен говор. Защото някой от народа на пеонците, който препускал на кон с все сила и бързо се приближавал, паднал по лице на земята. И тъй, императорът, като научил това, и сам се развеселил и приканил всички да бъдат смели, понеже изтълкувал това като благоприятно за бъдещето. Тъй ги карал да се радват, като че ли вече войната била свършила щастливо. При това положение императорът призовал бога-спасител да води войските. А Андроник, като приел военното командване, се вдигнал оттам с всичките сили и подир няколко дена преминал Сава и Дунав и влязъл в Зевгмин. Пеонците не се уплашили и от това, но събрали своите отреди и като взели немалко помощ от съседните си народи и от самите алемани,33 както казахме, поставили им за пълновластен стратег Дионисий, храбър мъж, който често пъти бил унищожавал противниковите фаланги. И така, въодушевени, те тръгнали високомерно напред. А този Дионисий, когато чул най-напред, че ромейската войска преминала Истър, възгордян от предишните победи, които бил спечелил срещу ромеите, казвал надуто, че пак ще натрупа хълм от костите на ромеите, паднали във войната, и че щял да си послужи, както и друг път, с тях като с трофеи. Защото той по варварски обичай бил направил нещо подобно, когато победил Гавра и Врана, както вече казах.

Когато настъпил празникът в памет на мъченика Прокопий,34 Кондостефан наредил войските за сражение. Самият той надянал ризницата и облякъл и другото въоръжение, като наредил и на останалите да постъпят по същия начин. Всеки повел своя отряд, като го построил в добър ред. Самият той застанал начело на фалангата, Андроник Лапардас заел дясното крило, а останалите таксиарси, които стратегът водел със себе си — лявото. Той наредил и други фаланги, като ги разположил малко настрана от едното и другото крило, за да могат навреме да отидат на помощ на пострадалите тагми.

А когато Андроник построявал и нареждал така войските, при него дошъл един носещ от страна на императора писмо, което нареждало да се отложи сражението този ден, понеже бил неблагоприятен за военни дела, и да се отнесе към друг ден, който също се означавал в писмото. И тъй, стратегът взел листа и го сложил в пазвата си и нито обърнал внимание на писаното, нито разкрил заповедта на велможите, които били с него, а отвлякъл вниманието им, като заприказвал за странични неща. Тогавашният ден като нещастен се отменял и изобщо като неблагоприятен за военно стълкновение, защото [Мануил] отдавал, не знам защо най-многобройните и важни неща, чийто добър или лош изход зависи от бога, на съчетанията на звездите, на някакви техни положения и движения, и се подчинявал на думите на звездобройците като на оракулски изказвания. Андроник пък изобщо не обърнал внимание на писаното, а знаейки често пъти, че и едно кратко ободрително слово от масажиста допринася голяма полза на бореца, въодушевил войската за предстоящото сражение със следните думи: „Ромеи, помнете военната доблест и не мислете за нищо недостойно за славата и сегашния ни успех. Вие добре знаете, че и дивите зверове се страхуват да нападнат тези, които отиват смело срещу тях и бягат на всички страни. А онези, които, се боят да застанат насреща им, биват живи изяждани като готова плячка. И тъй трябва да бъдем неустрашими и срещу тези звероподобни варвари, та да не би да попаднем под тяхна власт, като безславно се разболеем от страх, който не спасява, а погубва. Това именно е, което обикновено правят злините, които са противни на добродетелите, макар и да са свързани с тях и някак съседни. А и иначе ние не сме уязвими и смъртни, а неприятелите — направени от мед. Нито пък те са покрити с железни ризници и седят на бързоноги коне, а пък ние, тъкмо обратното, да се борим с непокрити тела. Нито пък неприятелят е опитен във войната, а ние небоеспособни. Всички имаме същото устройство, военно обучение и въоръжение. Изпускам да кажа, че доколкото с красноречието си и с образованието си сме надминавали варварите, дотолкова, може да се каже, стоим над тях и в стратегическото изкуство и във военната дисциплина. А ние и друг път вече сме премервали силите си в сражение с пеонците, като сме нападали земята им и сме я опустошавали. Впрочем да влезем и сега в сражение с тях, като привикнали вече да вървим към победа. Да, мъже, да, съратници, така да видите децата и жените си. Този дълбок Истър ще потопи гласовете на варварите, които загиват и са погълнати от водовъртежите му. Но и като тече кървав през страните, в които минава, ще възвести поражението на пеонците и победата на ромеите и ще смае с необичайните си води тези, които го гледат. А освен това трябва да имаме пред вид, че и този, който ни изпрати в тази война, изцяло се осланя на нас, ласкае се от приятни надежди, които ние му внушихме с обещанието си да се борим свръх сили. Той едва ли не брои пленниците и си представя величието на победата. И тъй да не посрамваме и него и да не нанасяме зло и на себе си, като се покажем слаби духом пред лицето на опасността, която не може да свърши с нещо по-страшно от смъртта. Защото най-големите злини не обичат да бъдат отбягвани. И ако малко отстъпим в сегашната опасност, ще изпуснем всичко.“

Като казал това, Андроник извел войската на открито поле.  И Дионисий изкарал насреща му своите войски, с весело лице и радостно ръкопляскане, като че ли отивал на упражнение. Поради това той не съумял да направи навреме каквото трябва, не разделил войската си на дясно и ляво крило, нито я разпределил на отреди и фаланги, но стегнал такава една войска в една сплотена маса, като че ли е сгъстена и висока като кула, и като черен облак я повел, изпълнен с надменно високомерие. И знамето му беше издигнато и се развяваше на един дебел и висок прът, влачен от два чифта впрегнати волове. А самата сплотена маса на противника изглеждала ужасна и страшна за гледане, понеже цялата била конна и въоръжена с копия. И не само мъжете били грижливо въоръжени до петите, но можело да се видят и венци на самите коне, странични ремъци и начелници, и нагръдници, за да ги защитават от рани. Цвиленето на конете, оръжията, които светели на слънцето, когато войските били наблизо една до друга, правели по-трудно да се гледа и изпълнили и двете войски със страх и удивление. Когато те дошли почти до средата, било към обед и денят изглеждал благоприятен за сражение. Тогава Кондостефан наредил на тези, които били най-близо от дясното и лявото крило, да ударят крайните редици на варварите, и поръчал особено конните стрелци да хвърлят начесто [стрели]. Целта на стратега била да разколебае или да прогони сплотените пеонски фаланги. Защото и тогава строят бил, както у Омира: „Щит се притискал до щит, шлем до шлем и мъж до мъж“ — конете били изравнили главите си. Започнал унищожителен бой с мечове и войските започнали да се вълнуват като движещ се змей с настръхнали люспи. А Дионисий като несъкрушима стена вървял напред, като насочвал меча си и срещу него и срещу войската около него. И тъй ромеите го посрещнали и до известно време се сражавали с копия, сборичквали се и си давали отпор. А когато копията се поломили и на разстоянието между войските бързо се образувала преграда от дръжките на копия, войниците извадили тогава дългите си мечове и като се устремили отново едни към други продължили сражението. Α когато и те вече претъпили острията си, защото войските изцяло били облечени в мед и желязо, пеонците останали без всякакви [защитни] средства и съвсем не им идвало на ум, че ако те нападнат ромеите, те ще могат да ги посрещнат. А ромеите взели в ръка железните боздугани (те имали обичай да носят и този вид оръжие, когато отивали на война) и с тях започнали да бият пеонците. Ударът, когато попаднел в главата и лицето, бил много сполучлив. И тъй на мнозина им се завивало свят и те падали от седлото на коня си, а други били изтощени от загуба на кръв поради раните си. И тъй, когато този несъкрушим строй бил разкъсан, нямало ромей, който да не удари или повали някой пеонец, или да не ограби падналия, или да не се облече с друго въоръжение, или да не се качи на кон, чийто ездач е убил. А когато се свечерявало, тръбата пронизително засвирила за отстъпление и развятото знаме на Дионисий било унищожено. В Истър били пуснати плавателните съдове и войската отплувала на отсрещния бряг. Защото сред лагера на ромеите се разпространила мълва, която поразила мисълта на стратега, че пеонците очаквали храбра, по-мощна войска да се присъедини към тяхната. Поради този слух, който възникнал не съвсем неоснователно, Андроник веднага се дигнал оттам след щастливия край на сражението.

 

12. Кумани във войската на Мануил Комнин

 

И тъй поради това императорът започнал да приготвя наличните си сили, като прибавил в последно време35 и други към тях. Той събрал и немалко чужда войска, и то главно от латинския народ и от самите крайдунавски скити.36

 

13. Архиепископът на България в Цариград

 

А Андроник37 сметнал оттеглянето на Теодосий38 за най-хубав подарък на съдбата, защото се случило и неочаквано, а и според желанието му. Той сключил брачен съюз, като определил да бъде дадена благословия от архипастира на българите, който тогава пребивавал в столицата. Той обмислял и да постави за приемник на патриаршеския престол човек, който ще изпълнява волята му.

 

14. Йоан Каматир — архиепископ на България

 

Било решено главата [на Алексий] да се отсече39 и после да се занесе на Андроник, а останалата част от тялото да се хвърли в морето. Когато нареждането било приведено в изпълнение, главата била хвърлена тайно в така наречения катават, а тялото, затворено в оловен ковчег, било хвърлено в морските дълбини. Лодката, която носела този пренещастен товар, била карана с танци и песни от двама видни мъже, именно каниклият Йоан Каматир40, който впоследствие станал архипастир в главния град на българите, и Теодор Хумнос, който бил на длъжност хартуларий41.

 

15. Йоан, син на Андроник, във Филипопол

 

А когато Андрониковото погубване станало известно на тези, които придружавали във филипополската област император Йоан, Андрониковия син, те веднага хванали и него и му изболи очите. Той се разделил с живота си по мъчителен начин, като търсел утешение, което не намирал, и състрадание, което не виждал.42

 

*В ГИБИ, т. XI, е „Унгарци нападат Тракия и Македония“ – в този откъс обаче, Никита Хониат разказва за нападението на печенегите и за разгрома им от войските на Йоан II Комнин в битката при Бероя в 1122 г. (бел. адм.)
1От царуването на Йоан Комнин (1118-1143), т. е. 1122 г.
2Печенезите.
3Т. е. р. Дунав.
4Алексий Комнин (1081—1118).
5Стара Загора.
6Редовните военни отреди, чието главно командване било в Цариград.
7Този поход се датира между 1127 и 1129 г.
8Унгарците.
9Дн. Земун.
10На унгарския крал Стефан II (1114 —1131). В същност, Стефан бил племенник на Алмуш и син на Коломан I (1095—1114).
11Йоан Комнин.
12Това е името, което франките давали на Сирмиум (Срем), дн. Сремска Митровица.
13Град на левия бряг на Дунава, където се влива р. Нера.
14Михаил Италиецът или Италик, пловдивски митрополит (1142—1166).
15Конрад III Хохенщауфен (1138—1152) — водач на немското кръстоносно опълчение.
16Протей Фароски — морски бог, известен с променливото си настроение.
17Енио се среща в Илиада и другаде като богиня на войната. Филопида олицетворява крамолите.
18Императорът е Мануил Комнин (1143—1180).
19Това нападение на куманите се отнася към 1148 г.
20И тук със „скити“ са означени куманите.
21Борис Коломан, син на маджарския крал Коломан, който служил във византийската войска.
22Мануил Комнин.
23Както повечето византийски писатели, Никита Хониат архаизира, наричайки унгарците „пеони“ и „хуни“. Този поход се датира в 1153 или в 1154 г.
24Великият жупан на Рашка Урош II.
25Става дума за създалото се напрегнато положение след смъртта на Роджер I. Интересите на Византия и на Фридрих Барбароса започнали да се кръстосват в Сицилия.
26Крал Гейза II.
27Т.е. Стефан III (1161-1173).
28Бъдещият Стефан IV, който бил женен за Мария, дъщeря на севастократор И:ак. Той бил брат на Гейза II и предявил претенции за престола, след като умрял по-големияг брат Владислав II на 14. I. 1163 г., понеже в Унгария престолът се наследявал от братята, а не от синовете на краля.
29Пътна станция на крайморския бряг.
30Оръженосец на великия доместик Йоан Аксух.
31Дн. планина Пеперуда, намираща се в Западна Македония.
32Архаизъм, т. е. началници на войскови единици (в древността една „ила“ се състояла от 64 души).
33Това са германски отреди под командването на австрийския военачалник Хенрих, чиято дъщеря била женена за унгарския крал.
34Т. е. на 8 юли 1167.
35Събитията се отнасят към 1176 г., когато Мануил Комнин се готви за война срещу селджукските турци след скъсване на добрите отношения с Килидж Арслан.
36Вероятно от смесеното тогава крайдунавско население, състоящо се от българи, печенези, кумани, руси и пр.
37По това време Андроник Комнин е вече византийски император. Събитията се отнасят между май 1182, когато Андроник влиза в Цариград, и ноември 1183 г., когато е убит Алексий II Комнин (1180—1183).
38Патриарх Теодосий бил против брака на Ирина, дъщеря на Андроник Комнин, със законния император Алексий II, син на император Мануил. Бракът бил несъвместим поради близко родство по майчина линия.
39Покушението над младия владетел Алексий II през ноември 1083 г. било извършено по нареждане на Андроник Комнин.
40Йоан Каматир станал цариградски патриарх при Алексий III Ангел. Преди това той бил каниклий. Каниклият, който подготвял императорските документи, подпечатвани със златната вула, бил на твърде почетно място в императорската канцелария по време на Комнините.
41Хартуларият бил началник на военния архив.
42Андроник Комнин, който изгубил своята популярност главно след падането на Кипър, бил свален и мъченически убит на 12 септември 1185 г.

 

X

Right Click

No right click