Никита Хониат. Из "История" - III. Борба на Империята с цар Калоян и отцепниците

Посещения: 15535

Индекс на статията

 

III. Борба на Империята с цар Калоян и отцепниците

 

30. Добромир Хриз се отцепва от съюза с византийците

 

След това, като тръгна по предначертания си път, императорът отиде при Кипсела, за да направи нещо спасително за тракийските градове, които власите и скитите бяха довели до бедствено положение. Той възнамеряваше и да залови Хриз или поне да прекрати набезите,  които той правеше скришом, като опустошаваше селищата около Серес. А този Хриз беше влах по произход и дребен на ръст. Той не беше в съгласие с Петър и Асен, когато въстанаха срещу ромеите, нещо повече: той вдигна оръжие срещу тях с подчинените си петстотин сънародници и стана съюзник на ромеите. Но не много по-късно той беше уличен, че клони към сънародниците си, и то все повече и повече, и че се домогва до царска власт и затова беше хвърлен в тъмница. След това беше освободен и изпратен да пази Струмица, но измами надеждите на императора, който го бе изпратил там. Възползвайки се от положението си, той започна сам безсрамно да причинява злини на съседните ромеи. И тъй императорът се насочи срещу него и събра достатъчно войска при Кипсела. Но след кратко време изостави намерението си и пожела да се върне, така че войската напразно беше събрана там и той напразно беше предприел пътуването до Кипсела. И тъй като остави западните области в същото бедствено положение, в което бяха и по-рано, той се върна във Византион, като не се задържа и два месеца извън столицата.

 

31. Войната срещу Добромир Хриз

 

Впрочем като отиде и в Солун и се мярна за съвсем малко време колкото да заеме катедрата, [Месопотамит]85, светкавично се завърна обратно във Византион, без да погледне назад и без да се спре някъде в цялата околност. И по тоя начин той започна да презира всички, защото можеше да промени и да отмени всичко с един знак на пръста си.86 Особено когато императорът отново се насочи срещу Хриз, а той като негов съветник уреждаше работите срещу този отцепник, той се показа способен да се занимава с военни планове и да бъде съвършен имперски свещенослужител.

 

32. Севастократор Исак Комнин умира в България

 

Ирина, която беше по-възрастна, изгуби съпруга си Андроник Кондостефан, който почина тихо, а Анна87, която идваше след нея и беше по-хубава, беше омъжена за Исак Комнин, който умря в окови в Мизия, както казахме в предходния разказ.

 

33. Кумани нападат Тракия

 

Α императорът88, който още не се беше съвсем съвзел от болестта и не можеше да стои на крака, тръгна на поход и отиде в Кипсела, като приготви и уреди всичко за война. Защото докато той беше в тежко състояние, скитите с част от власите преминаха Истър [и стигнаха] до тракийските градчета, които бяха около Месина89 и Чорлу, и нападнаха и опустошиха, каквото беше останало от околностите им на връх годишния празник на Христовия мъченик Георги. Както беше известно, варварите решили и се уговорили с тези, които им били водачи по пътя, да стигнат до Куперион (Куперион е село, съседно до Чорлу, където се празнуваше тогава празникът на мъченика и се стичаше народ). Но понеже на сутринта по земята беше плъзнала мъгла, голяма част от варварите се отделиха от определения път и се отбиха в други села, като се спуснаха до крайморския Редесто. А една част от тях се озоваха около Куперион, но не влязоха в храма и в двора. Защото множеството, което се беше стекло да чества празника на мъченика, реши, че е по-добре да извърши нещо набързо, отколкото да пострада, като стои в бездействие. То събра колите, обкръжи [с тях] храма и го направи непристъпен срещу първото непосредствено нападение на варварите. Впрочем скитите и досега избягват да щурмуват укрепленията в села и градове, защото те с първия си устрем връхлитат като вихрушка върху това, което е по пътя им, и по обичая си се връщат в обиталищата си. Онези пък, които напуснаха храма и побягнаха към град Чорлу, за да се спасят, както могат, бяха масово пленени от тях, без да успеят да достигнат укреплението. Никой от тях нямаше да вкуси горчивината на пленничеството, ако един ужасен и негоден дрипльо, който дошъл там от Антигоновския манастир, за да събира подаяния за празника, не беше пренебрегнал да предаде писмото на Теодор Врана90, който управляваше тамошните места. Той забранявал да се събира народът в Куперион, съобщавал за нахлуването на скитите и предлагал на стеклото се множество или да се подчинят на заповедите му и да останат невредими, или да загинат, ако не се подчинят. Но ето, че този, който напълно се бил отделил от света, тържествено бил скъсал с всичко земно и доброволно се бил облякъл като Христов воин, страхувайки се да не би да изпусне медната пара, ако се разпръсне народът, пъхнал писмото в пазвата си и го скрил дълбоко в черната си одежда. А на събралите се предсказал (като че ли там, където имал изгода и печалба, хитрият човек е по-находчив от пророк), че нямало да пострадат от нищо лошо и че повечето пъти слуховете потискат истината, без изобщо да осведомяват. Така скитите събраха голяма плячка и се върнаха назад. А ромейската войска, която пазеше Визия91, като научи, че скитите се връщат, се насочи към тях. Когато и двете войски се сблъскаха, победи нашата, скитите бяха избивани и удариха на бяг. Твърде голяма част от пленниците беше им отнета обратно. Но и това беше за кратко време, защото вродената алчност на ромеите, безумна и проявяваща се при всякакви обстоятелства, унищожи победата. Те изцяло се втурнаха да ограбват и отнемат това, което скитите носеха, след като бяха опустошили ромейските селища, и отстъпващият и обърнат вече в бягство неприятел се върна обратно, а след това се впусна в противонападение.

 

34. Обсадата на Просек

 

Тези работи станаха по този начин. Императорът, като тръгна от Кипсела, се спря в Солун, а оттам се вдигна и потегли срещу Хриз. Този човек, влах по произход, който си беше присвоил Струмица, завзе една крепост, наречена Просек, уреди си я като резиденция и подсили с всички средства укреплението, което природата открай време беше старателно създала и укрепила. Защото там има отвесни скали, разсечени на две и наклонени една към друга, а към тях води само един стръмен път, тесен и ограден от две височини. Останалите скали са недостъпни и за козите непроходими. Дълбокият Аксиос92 ги обкръжава от двете страни и ги укрепява по още по-удивителен начин. Накрая и изкуството в съперничество с природата направи скалите почти непревзимаеми. Недостъпна стена, която прегражда достъпния вход, е довършила това необикновено укрепление. Но ромеите пренебрегнали някога тая крепост Просек без да помислят за българите, и я оставили пуста. А Хриз си приспособи там непристъпно обиталище срещу ромеите, като събра всички мъже, които се изхранваха с оръжието си, обгради [крепостта] с метателни оръдия, набави си в изобилие храни и пусна цели стада от овце и волове да пасат по върховете. Прочее не е лесно да се обиколи крепостта, която се простира много нашир и надлъж. Покрита е с дъбрави, напоявани от дъждовете, и изобилства с гористи места. Крепостта беше лишена само от едно благо, и то най-необходимото, най-хубавото и най-доброто: там отникъде не се вливаше никаква струя вода, нито имаше изкопани кладенци, а трябваше да се слиза в реката и да се нагребва вода с ведра. Прочее като стана господар на такава крепост, Хриз съвсем не се смути от това, че императорът настъпва срещу него, но се приготви за съпротива. И тъй опитните във войната ромеи — ако изобщо дотогава бяха още останали такива, — които добре познаваха тамошното местоположение, решиха и съветваха императора, че трябва да заобиколи Просек, да нападне останалите градчета и села, които бяха подчинени на Хриз, и след като ги покори, да нападне Просек. По този начин войската щяла да бъде по — самоуверена, след като си завладее най-напред по-лесно достъпни крепости и добие плячка оттам. Пък и самият Хриз, принуден от обстоятелствата, ще вземе по-благоприятно решение и ще отстъпи от неумереността си или дори ще се откаже напълно. А да се хвърлят веднага още с първия устрем срещу непревзимаемите крепости и да се борят с отвесни планини, казваха те, не само че е безсмислено, но и ще се изложат на кървав пот и много трудности, а и [би означавало] да си въобразяват, че мъжете, които воюват, няма да побягнат назад. Тези неща съветваха те. Но скопците, тайни служители на императора, се възпротивиха по-смело, начело с Георги Инеотис и заедно с голобрадите младежи, които служеха при него. Тези най-стари и най-опитни мъже, които стояха около императора, го убедиха да поведе на часа войската към Просек, да насочи оръжието спрямо самия Хриз и да разчита на копието си. „Защото, [казваха те], ако крепостта бъде превзета, няма да има кой да му се противопостави след това. А и иначе какво ни пречи да се отправим веднага срещу най-опасното място, вместо да вървим срещу неприятеля с обхождане и обикаляне? Освен това кой ще се съгласи изобщо да пребивава в тези варварски и неприветливи места, без изобщо никаква полза или за много малка, когато настъпи време за смокините, пъпешите и другите зреещи плодове, с които изобилства Пропонтида, която е засадена от божията ръка като рай. Е да можехме да стъпим на Ригийската равнина да видим Афамия,93 та да поздравим свещения Константинопол и оттам да отплуваме към чудните села в Пропонтида, където постоянно лъха северен тих и живителен ветрец, където играят млади рибки, приятно подскачат делфини, където отвсякъде се усмихват прелестни места за къпане и сребърни преливащи се води разтапят погледа, където лястовички цвърчат успокоително и наслаждават слуха на разхождащите се тук и там, славеи пеят и всички други пернати музиканти чуруликат и гукат насам и натам в храстите.“ И тъй императорът се понася към Просек с отпуснати юзди, като че ли в тези думи той видя самата действителност. Оттам те разрушиха между другото няколко крепости по пътя, изгориха купища храни и ниви, а персите, които сатрапът на град Анкира94 беше изпратил в помощ на императора, заловиха копиеносци-власи. Тогава тези, които твърдо и горещо бяха привързани към православната вяра, молеха императора да не позволява изобщо турците да отведат в страната си хора, които почитат същия бог, когото и ние славим, за да не би, като променят по неволя вярата си, да разгневят божеството срещу тези, които са ги предали, но да предаде влашките пленници за слуги на ромеите, а персите, които са ги заловили, да облагодетелства с други царски подаръци. Но той съвсем не се съгласи. Когато стигнаха и до самия Просек, той разположи някъде там шатрата си и реши веднага да щурмува крепостта. И тогава можеше да се види как ромеите извършиха дела, достойни за почит и удивление. Защото те се сражаваха така, че надминаха всички очаквания. Едни въоръжени с щитове и извадени мечове, с лъкове и стрели се заизкачваха по стръмнините на крепостта, влязоха в ръкопашен бой с тези, които се сражаваха от стените и от височината, и ги поваляха. Разбира се, след тежки усилия и голяма сеч те изблъскаха варварите от предното укрепление, което беше изградено напоследък за защита на тамошните врати. Имаше и такива, които, като се изкачваха по стръмните пътеки, катереха се като сърни и се опитваха да проникнат отвъд стените и да се изкачат на самата крепост. Но когато помислиха, че са извършили спасително и най-добро дело, като обърнаха в бягство защитниците и ги затвориха вътре в стените, те тогава разбраха, че напразно са се трудили. Защото, като поискаха копачки, за да разрушат околовръстната стена, не намериха у никого искания инструмент. Устоявайки и на това изпитание и разгневени срещу тези, които се грижат за императорските оръжия, те си служеха с ръцете и мечовете като с ломове, вадеха камъните от зидарията и с връхлитане разрушаваха външната стена. Напредваха твърде бавно в работата и самите те понасяха тежки загуби от противниците, които се намираха отгоре, когато късно и бавно пристигна евнухът — началник на императорските оръжия, който носеше копачки, вързани с връв в един сноп. Прочее трябваше веднага да се удави този негодник или поне владетелят да се отнесе сърдито и строго към станалото, за да успокои малко войниците, измъчени от боя, от жажда и от жега поради слънчевия пек. А той само с едно мъмрене (и то направено престорено) и с помръдване на устните се правеше на сърдит и така уби духовете на ония храбри мъже. След това те поискаха и стълби, та по тях да се качат отгоре на стените, но и тях не получиха веднага. После, като не можеха повече да удържат на непосилния труд, те се отдръпнаха оттам въпреки желанието си. А несъмнено е, както уверяваха по-късно власите, които се сражаваха от стените, крепостта щеше да бъде взета и Хриз пленен, ромеите щяха да извършат славно дело и след това щяха да бъдат отстранени много неприятности, ако уредите за събаряне на стената бяха предварително приготвени и дадени навреме, когато бяха поискани. А сега пренебрегването на задълженията или сам бог (но да ни прости бог, ако безумно разсъждавам върху решенията му), който не беше благосклонен към тогавашните хора, попречиха на борбите [им]. Така, през този ден ромеите бяха надвити и отблъснати, а на следния ден те отново излязоха за ново сражение и намериха противникът да се бори смело и самоуверено поради вчерашните успехи. Но и каменометните машини, с които си служеха варварите, избиха немалко хора, тъй като мятаха камъните право в целта, и то отвисоко. Защото имаше и един отличен механик, който направляваше изстрелването на камъните, извиваше гъвкавия прът и нагласяше прашката в метателния механизъм. Отначало той служеше срещу заплащане при ромеите, но тогава отишъл при Хриз, защото не му беше издължена заплатата. Не само кръглите камъни, изстрелвани от каменометните съоръжения, а и тези, които бяха търкаляни отгоре по стръмнината, тежко поразяваха войската. Често пъти кръглите камъни от машините, дори и когато не достигаха до самите хора, пак носеха смърт на тези, до които се приближаваха, защото като се удряха ο скалите, по пътя си те се разтрошаваха на извънредно голям брой късове и с бързината на хвърлена стрела се разпръсваха на различни места и бяха жестоко смъртоносно оръжие. И през нощта варварите излязоха тайно от крепостта, разрушиха машините, които ромеите бяха поставили по тамошните хълмове, и като се втурнаха шумно към нощната стража, настигнаха я, когато бягаше към шатрата на протовестиария Йоан, така че и той, смутен, веднага стана от леглото, както беше заспал, и удари на бяг, премалял и изгубил ума и дума от страх. Естествено те си разделиха и вещите, които бяха в шатрата, между които бяха и зелените обувки на протовестиария, и цяла нощ се подиграваха и смяха на ромеите. А освен това отгоре се търкаляха и празни бурета за вино, стегнати с обръчи. С трясъка си те ужасяваха войската, която поради тъмнината не знаеше какво става. По този начин и императорът, като виждаше, че няма да постигне целта си, а и иначе не възнамеряваше да се бави там, склони да преговаря за споразумение. И тъй той отстъпи на Хриз Просек, Струмица и околните селища и му обеща да го ожени за една от роднините си, въпреки че той си имал жена. И наистина, като се върна във Византион той раздели от мъжа ѝ дъщерята на протостратора95 и я изпрати на Хриз, като изпрати да съпровожда [невестата] севаста Константин Радин. След бракосъчетанието при станалия сватбен пир Хриз пиеше и ядеше изобилно, а жена му, като зачиташе обичая на младите невести, се въздържаше от сложените пред нея ястия. А когато младоженецът я покани да вземе участие в пира заедно с него и тя не направи веднага това, мъжът се разгневи. И тъй, като си измърмори твърде много приказки на своя си варварски език и прояви достатъчно дълго своето раздразнение, накрая той каза пренебрежително на гръцки език: „Не яж и не пий“.

Тогава96 стана и нападение на скитите, по-голямо и по-ужасно от предишните. Те разделиха войската си на четири части и нахлуха в цяла Македония, като се опитваха да завладеят и добре укрепени градове и да се изкачат на връх планини. Така проникнаха и до планината Ганос97, ограбиха много манастири и убиха монаси. От страх никой не смееше да излезе на бой с тях, защото трябваше да се сражават малцина с мнозина и поради това не можеха да щадят живота си.

 

35. Иванко воюва с византийците

 

Но още не бяха съвсем приключени тези игри,98 когато едно печално известие развали удоволствието от тях. То се отнасяше до измяната на Иванко при Филипопол. Както казахме по-горе, той беше преименуван Алексий и стана зет на императора, като се ожени за внучката му по дъщеря. Той получи власт, по-голяма, отколкото трябваше, а именно стана стратег и върховен началник на войските, които бяха разположени във филипополската епархия, срещу едноплеменните му власи и им се противопоставяха. Прочее, като застана като господар и на тамошните земи, започна да командва и управлява всичко като човек съобразителен и предприемчив за всяко дело, което отговаряше на плановете и на намеренията му. Той упражняваше във военното дело сънародниците си, които бяха при него, като ги облагодетелстваше с подаръци и ги правеше силни, давайки им оръжие. Укрепи и с крепости планините срещу Хемус и ги направи почти непристъпни. Прочее, когато императорът научаваше за тези неща, той ги одобряваше, държеше Алексий на почит и го облагодетелстваше с твърде големи подаръци. Той го слушаше охотно и лесно изпълняваше желанията му. Но приближените на императора, наблюдавайки делата на този човек, се произнасяха за тях одобрително и казваха, че са много добре извършени, но че не ги върши с цел да бъдат от полза за ромеите. Поради това те съветваха самодържеца да освободи Алексий от управлението. Защото варварин, който съвсем неотдавна е бил много вражески настроен към ромеите, не ще промени изведнъж толкова искрено поведението си, че да прави крепости и селища в най-удобните места, пък да увеличава едноплеменната си войска и да намалява ромейската, а понякога и съвсем да я отстранява като небоеспособна, ако не замисля узурпация. Някои люде, които не обичат никога да изказват своите мисли гласно, ги разкриват много пъти чрез действията си по-ясно, отколкото, ако изрекат това, което са затаили в ума си. Но те отправяха тези разумни мисли към уши, които не искат да чуят. Приел един път завинаги брака с внучката му Теодора като залог за вярност, императорът смяташе, че Алексий не можеше да не бъде напълно сигурен и безупречен в поведението си. Мисля, че и този път той беше омагьосан от зловредната сила, която винаги тика делата на ромеите към наклонената плоскост. Когато немного по-късно99 опасенията станаха действителност, той изглеждаше като онемял от това, което чуваше, и не знаеше какво да прави, внезапно смазан от това нещастие. А понеже и събирането на войските беше затруднено, той веднага изпрати при отцепника един евнух, който беше измежду най-близките му, за да му напомни договорите и че от времето, когато прибегна при него, не е пострадал от нищо неприятно или несъвместимо с надеждите му. Защото той не е променил новото си отношение [към него]. След това отидоха и младоженците — зетьове на императора, заедно с цялата свита и група роднини, както и войниците, които тогава се намираха в двореца. Когато негодният евнух пристигна при Алексий не само, че не изпълни поръчението, но с присъствието си още повече го подтикна да се приведе в действие замисленото, като го предупреди необмислено, че ромеите незабавно ще го нападнат, и с тези си думи му внуши да напусне равнината и да отиде в планинските местности, та при това положение да спаси там и едноезичната му въстаническа войска. А хората на императорските зетьове и на протостратор Мануил Камица дълго преследваха отцепника и беше удивителна готовността им, и всички желаеха да бъдат първи в борбата. Но тъй като изтърваха благоприятния момент и дивечът се изплъзна, то и въодушевлението спадна. Тези, които бяха по-настойчиви, смятаха, че трябва и при това положение да се преследва Алексий и да се върви по следите му в планините, където избяга. Но по-предпазливите не се решаваха изобщо да търсят следите на орела, който лети над стръмнини и планини, или да се измъкне пълзящата в скалата змия, или да се предизвика зъбат глиган, който често изпъчва гърди срещу насочено копие, а да обкръжат градчетата, които беше устроил и укрепил Алексий, и да ги подчинят на императора. И понеже това мнение надделя като по-добро, те се устремиха към крепостта, която Алексий беше изградил в подножието на планината на мястото, наречено Кричим. И там ромеите много напрегнаха силите си и се бориха упорито. Немалък брой храбри мъже бяха избрани, за да поставят стълби до стената. Между тях беше на първо място Георги Палеолог. Късно, когато превзеха укреплението, те подчиниха и някои други селища наблизо, които бяха завладени било с кръвопролитие, било по споразумение. Алексий беше изобретателен и находчив във военното дело и в борбата си срещу ромеите показа и много други дела, в които личеше военачалническата му опитност. А накрая с една такава много изкусна хватка залови и самия протостратор заедно с другите. Прехвърли в полето много голям брой от стадата добитък от околните височини и ги предаде на съплеменниците си, за да ги отведат към Хемус заедно и с тълпа от ромейски пленници като част от плячка, която се дава на владетеля на Загора Йоан, за да му се отблагодарят, понеже бил сключил с Алексий договор и съюз срещу ромеите. А тогава той устрои засада и измами ромеите. Защото знаеше, че хората обичат грабежите и са алчни за печалба, знаеше също, че ромеите, щом срещнат близките си люде, които са жертвали живота си за тях, ще се развълнуват, без никак да се замислят за сигурността си. И наистина така и стана: малко по-късно ромеите постъпиха така, както той смяташе.

И наистина, като чу за това, което се вършеше, протостраторът се вдигна от Батрахокастрон100, където се беше разположил, и отиде в Баткун.101 Подведен от това, което виждаше, и не забелязвайки хитростта на Алексий, той нареди на войската да граби всичко, което е пред очите ѝ, а самият той, яхнал небоен кон, обикаляше и гледаше какво става. Тогава Алексий изскочи от засадата и обкръжи като в обръч протостратора, хвърли около него войската си като мрежа и плени и самия него — стратега. А и тази измама и хитрина на отцепника обезкуражиха напълно останалата ромейска войска и окрилиха бунтовниците. Ромеите вече никога не постигнаха успех, нито пък дръзнаха да застанат очи с очи срещу Алексий, за да си премерят силите в бой, но се върнаха при Филипопол, доволни, ако Алексий им остави поне него. А той уреди, както намери за добре, всички градчета и крепости, които се намираха по планинските възвишения срещу Хемус, разположени на високо, пък и добре защитени поради непристъпността си. Не остави и другите [градчета] в областта, а отне от ромеите и си присвои всички земи, които стигат до Мосинопол и които се простират дори до самия Ксанти, та и до планината Пангей102 и до Абдера103. Разбира се, той подчини и Смоленската тема104 и опустошаваше всички съседни области като злокачествена язва, отвличайки и убивайки ромеи, а от някои взимаше и откуп. А на своите сънародници, които му се предаваха доброволно, разрешаваше да остават по местата си. Като разпростираше все повече властта си, той стана далеч по-опасен от предишните отцепници и стигна до такава жестокост, която повечето варвари смятат за храброст, че при пиршествата си накълцваше на парчета пленените във война ромеи. Императорът пък, както пролича от по-нататъшните му постъпки, сметна залавянето на протостратора за щастливо, благоприятно и много добро решение на съдбата и бързо си присвои големите му и [почти] владетелски имущества, без да остави нещо незасегнато и неиздирено от тях. А жена му и сина му осъди на затвор — неизвестно защо. При пукването на пролетта той излезе [от столицата] и се отправи към Кипсела105.

 

36. Преговори между Иванко и ромеите

 

След като се присъедини към по-правилното учение, както казах, императорът отиде в Кипсела, взе събраната там войска и се отправи към Орестиада.106 Там прекара дълго време, без да предприеме нищо, виждайки, че отцепникът е мъчно победим, а, обратно, неговата войска умираше от страх само като чуеше за неприятелите. Поради това на мнозина се струваше, че с идването си императорът излага и името си на присмех, че не е постигнал нищо полезно, а още повече е подбудил неприятеля към дързост. Но, както показа времето, императорът всячески се мъчеше да омилостиви жестоката си и неумолима съдба. Той изпрати при Алексий най-близките си секретари, за да го склони на споразумение. Същевременно замисляше и да го убие с измама, без да се отказва напълно от войната. Прочее той взе войската си и като стигна във Филипополската област, разположи се при крепостта Станимака, в която бяха прибегнали мнозина от варварите. Той я обкръжи с войските, превзе я със сила и залови като роби тези, които бяха там. А отцепникът в никакъв случай не беше съгласен да отиде при императора, нито беше склонен и по друг начин да сключи договор освен ако императорът писмено му отстъпи земите и градовете, които той беше завоювал, и с царски почести му изпрати сгодената за него Теодора. Когато най-после бяха приети клетвите и договорите, както ги искаше Алексий107, императорът, замисли нещо, не знам дали подходящо за военачалник и император, който трябва преди всичко друго да уважава верността на клетвите. След полагането на клетвите, както казах, той изпрати по-стария си зет Алексий със светото писание, за да доведе при него Алексий [Иванко]. Залови го и го окова във вериги, като приведе в превратен смисъл Давидовата мисъл: „С благочестивия бъди благочестив, а с лукавия бъди лукав.“  И оттогава той завладя без усилие градовете и крепостите, които управляваше Алексий, и накара брат му Мито да избяга. Като извърши всичко това, той се върна във Византион.

 

37. Руси — съюзници на ромеите

 

На следващата година108 власите отново нападнаха заедно с куманите, опустошиха най-хубавите земи и се върнаха невредими. Те може би щяха да се приближат и до вратите на столицата, които са откъм сушата, ако най-християнският руски народ и неговите върховни началници не бяха показали забележителна готовност да помогнат на ромеите отчасти по собствен почин, отчасти отзовавайки се на молбите на своя архипастир109. Те се сърдеха и за това зло, което христовият народ понесе от варварите, които многократно всяка година отвличаха и предаваха [пленници] на нехристиянските народи. Поради това именно галицкият владетел Роман110 бързо се приготви, събра добра и многобройна войска и излезе срещу куманите, преброди земята им с голяма скорост и я оплячкоса и опустоши. Той дружелюбно извърши това много пъти за възхвала и възвеличаване на безупречната християнска вяра, от която и най-малката частица, колкото синапено зърно, отмества планини и премества хълмове. Прекрати нападенията на куманите и премахна това зло, от което ромеите страдаха непрекъснато. Така беше оказана неочаквана помощ и ненадейна защита и стана, така да се каже, божия закрила за едноверния народ. Освен това в онова време и самите тавроскити не останаха спокойни: същият този Роман и управляващият в Киев Рюрик111 обагриха меча си с кръвта на сънародниците си. Роман победи, понеже беше силен в тяло и сръчен в ръцете, унищожи тогава и мнозина от куманите, които помагаха в боя на Рюрик и бяха смятани като най-силна и най-храбра негова войска.

 

38. Калоян превзема Варна

 

Приблизително по същото време Йоан излезе от Мизия с твърде голяма и силно въоръжена войска. Той обкръжи Констанция112, забележителен град в Родопите, и я превзе много лесно. Като разруши крепостната ѝ стена, той се вдигна оттам и разположи лагера си при Варна, която също обсади смело на шестия ден от страстите господни. Жителите ѝ оказаха голяма съпротива, понеже повечето бяха измежду най-храбрите [наши войници] или взети от латинската войска. Затова той постави четириъгълна машина, простираща се колкото ширината на рова и височината на градската стена, и понеже беше на колела, доближи я съвсем близо до рова. И като я бутна в рова, стигна до двата му бряга. Така си послужи с едно и също приспособление и за мост над рова и за стълба, с която да се изкачи до височината на градските стени. Той превзе Варна за три дена.113 И варваринът, без да се уплаши от светостта на деня (това беше тази преблагословена събота, когато Христос почивал в гроба) и без да се засрами от името християнин, което той произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които залови живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб. След това разруши стените и се върна в Мизия, като отпразнува с такива жертви и нечестиви жертвоприношения тази единствена събота и най-важния от всички дни.114

 

39. Протостратор Мануил Камица съюзник на Добромир Хриз

 

Така ставаха събитията тогава. А протостратор Мануил Камица, задържан дълго време като пленник в Мизия115, поиска от братовчед си императора да го откупи със собствените му средства и да не го държи така дълго пленник у варварите като злодей. Но не успя да го убеди в исканията си. Прочее разочарован, той се обърна към зетя си Хриз и поиска чрез него да се освободи. Като постигна това, което искаше, той отиде от Мизия в Просек. Още не пристигнал там той отправи молба до императора да изпрати някак на Хриз откупа в размер до два кентинария злато, казвайки, че са му били отнети много повече от тях, без да се смятат златните и сребърни съдове, копринените тъкани и прекрасните одежди, благодарение на които той беше станал далеч най-богатият човек. Но императорът постави мислено в едното блюдо роднинските си връзки с протостратора, а в другото — парите, изравни ги и намери, че второто натежава много повече. Поради това той не обърна никакво внимание на писаното от протостратора. Прочее Камица, разочарован, реши заедно с Хриз да нападне ромейските области близо до Просек116. Те лесно подчиниха Пелагония, леко завладяха Прилеп и се спуснаха по-нататък. Покориха по-далечните земи, промъкнаха се през Темпийската долина117 на Тесалия и стигнаха до равнините. Там разбунтуваха Елада и Пелопонес.

Тогава се появи и вторият отцепник като великаните, които никнели от земята.118 Той беше някой си Йоан, киприец по род, а по прякор Спиридонакис, жалък на вид и още по-жалък по ръст, кривоглед, жалък занаятчия. Но тогава след необичайно издигане и напредък той беше достигнал до длъжност пазител на т. нар. вътрешно съкровище. След това му беше поверено управлението на Смоленската тема. Като смяташе, че императорът е ограничен и простодушен, и понеже разчиташе на непристъпната местност, той безумно се опълчи срещу него като сатаната, като язва и като неочаквано явление. А императорът страдаше тогава и от третото зло — обичайната си болест, която измъчваше крайниците на тялото му.119 Изтезаван бе страшно от двойно разкаяние, което почти го задушаваше и терзаеше, загдето не освободи своя братовчед и загдето за свой позор направи управител на такива укрепени градове този презрян сред хората Спиридонакис. [Императорът] раздели събраната войска и повери едната част на зетя си Алексий Палеолог, който се отправи срещу това долно човече Спиридонакис. А другата изпрати при Йоан Инуполит, който воюваше срещу протостратора. Зетят на императора, Алексий, показа храброст и разумна дързост и с малко труд победи Спиридонакис. Той принуди пигмеовидното човече да избяга в Мизия. А борбата с протостратора продължи известно време, но и тя имаше благополучен край. Защото императорът си послужи и с други хитри похвати по отношение на Хриз, а също и с това, че сватоса за него внучката си по дъщеря Теодора, която беше обещал на Иванко, и я извика от Византион. С тези похвати той спаси Пелагония и Прилеп и изгони Камица от Тесалия, който отчасти отстъпи на военния натиск, отчасти доброволно се оттегли.

Накрая [императорът] го принуди да остави и самия Стан120,  където той беше прибягнал като в непревзимаемо убежище. Като се прослави с такива подвизи, след като дълго беше смятан за бездеен и невойнствен, той се върна във Византион. Тогава завладя и Струмица, като и в този случай измами Хриз и сключи договор с Йоан.121

 

40. Алексий Дука отива в Девелт

 

Прочее Алексий влезе в двореца и започна да се готви за бягство, като че ли се стараеше градът, който вървеше към нещастната си участ, да бъде унищожен преди определения срок и да ускори надвисналата над него гибел.122 Прочее той съобщи решението си на някои от своите спални служители и роднини и като взе измежду дъщерите си Ирина и десет кентинария злато и други царски украшения от скъпоценни камъни и от прозрачни бисери, излезе при първата нощна стража и отиде в Девелт.  Там предварително си беше уредил прибежище страхливият човек.

 

41. Византийска войска опустошава Тракия

 

Макар и латинската войска да беше задължена да помага на Алексий123  (защото царувалият преди това негов чичо Алексий беше оставил Девелт и беше отишъл в Андрианопол, като не преставаше да копнее и да се стреми отново към царската власт, която беше оставил на безумни и алчни люде), маркиз Бонифаций не се съгласяваше да участва в похода заедно с него, освен ако не се съгласи да му даде още шестнадесет кентинария злато. Прочее като излезе, той принуди Алексий да избяга още по-бързо и още по-далеч от преди. И тъй той премина през градовете в Тракия и ги уреди или по-скоро обра (защото придружаващата го войска постоянно грабеше с пълни шепи от златния поток и не се насищаше, както пият прежаднелите). Така той се спусна до Кипсела и се върна отново в дворците си.

 

85Константин Месопотамит бил солунски архиепископ.
86По Изход 2, 19, 6.
87Втора дъщеря на Алексий III Ангел.
88Т. е. Алексий III Ангел.
89Т. е. Мосинопол, дн. Гюмюрджина. Това нападение на българската и куманска войска в Източна Тракия се датира на 23 април 1199 г.
90Теодор Врана бил син на Алексий Врана и известно време началник на наемна войска от алани.
91Визия или Виза, град в Източна Тракия.
92Аксиос е тракийското име на р. Вардар.
93Ригион е град недалеч от Агира в Източна Тракия на Мраморно море. А при Афамия имало летен дворец зад Ригийската врата.
94Тук се споменава „сатрапът“, т. е. управителят на Анкира (дн. Анкара), понеже турци-селджуци са участвали като помощни войски при Алексий III Ангел. Никита Хониат архаизира, като нарича турците „перси“.
95T. е. дъщерята на Мануил Камица. С този брак е трябвало да бъде потвърден мирът от 1199 г.
96Т. е. през есента на 1199 г.
97Планина в Източна Тракия към Мраморно море.
98В Цариград били устроени игри по случай вторите бракове на императорските дъщери — Ирина била омъжена за Алексий Палеолог, а Анна за Теодор Ласкарис. Събитията се отнасят към 1200 г.
99Т.е. през март 1200 г.
100Крепостта Батрахокастрон (Жабя крепост) се намирала между Кричим и Баткун.
101Баткун е днес едноименно родопско село в Пазарджишко.
102Пангей е планината Кушница, турската Пърнар даг.
103Абдера се намира на морския бряг при нос Балустра.
104Смоленската тема се намирала източно от Серската тема. Точните ѝ граници не са определени.
105С това завършва вторият поход на Алексий III Ангел срещу Иванко. Събитията се развиват малко преди 21. VI. 1200 г.
106Около май 1200 г.
107Тук пак става дума за Иванко, преименуван Алексий, когато влиза в роднински връзки с императорския двор. Събитията стават около юли с. г.
108Вероятно между 1 септември 1200 г. и 31 август 1201 г.
109Киевският митрополит, който бил посредник за съюза между Галичка Русия и Византия.
110Това е галичкият княз Роман, съюзник на Византия.
111За тези събития вж. общо у В. Γ. Васильевский. Труды. I. СПб., 1908, с. 209 и сл.
112Констанция се намира до дн. Симеоновград.
113Варна била превзета на 24 март 1201 г.
114Т.е. Великден.
115Той бил пленен от Иванко в 1198 г. и изпратен в България.
116През 1201 г.
117Това са теснините в Североизточна Тесалия покрай р. Пеней (Саламврия). Там минавал пътят от Солун към Лариса и Атина.
118За този израз и свързаната с него легенда. Срв. Nonnus Dionys. 4, 421 sq.
119Императорът страдал от подагра.
120Дн. Калабака, северозападно от Трикала, в Тесалия.
121Събитията стават през пролетта на 1202 г. Междувременно Алексий Ангел трябвало да се справи с бунта на Йоан Комнин и със селджукския султан Рикн-еддин (Pykneddin Suleiman II), с когото сключил мир.
122Венецианската флота с 40-хилядна войска от Четвърти кръстоносен поход напуснала Венеция през октомври 1202 г. С кръстоносните войски бил и Алексий Ангел — синът на Исак II Ангел, който избягал от затвора. Той се стремял да върне властта на ослепения си баща и като намерил подкрепа на Запад, стигнал с кръстоносната си флота пред Халкедон на 17 юли 1203 г. Алексий Ангел бил поставен за съимператор на слепия Исак II Ангел, който бил върнат на престола.
123Τ. е. Алексей IV.

 

X

Right Click

No right click