Публикувано по: ГИБИ, т. VIII, 1972 г.

Увод и превод: М. Войнов

 

Теодор Скутариот е живял през втората половина на XIII в. Бил е приближен на никейския император Теодор II Ласкарис (1254 — 1258) и на патриарх Арсений. При император Михаил VIII Палеолог (1261 — 1282) Скутариот поддържал неговата политика за обединение на Цариградската и Римската църква. Във връзка с тази политика през 1277 г. като митрополит на Кизик бил изпратен при папата в Рим. След завземането на престола от Андроник II Палеолог (1282 — 1328) Скутариот изпаднал в немилост, преследван бил като привърженик на унията и загубил църковния си пост.

Теодор Скутариот е автор на така наречената Σὐνοψις χρονική (Обзорна хроника), доскоро смятана за съчинение на неизвестен автор. Своя исторически труд той по всяка вероятност е написал през 1282 г. В по-голямата си част Обзорната хроника е компилация от трудовете на известни историци. За събитията до 1118 г. авторът е черпил сведения от съчиненията на Малала, Кедрин, от една редакция на Продължителя на Георги Монах и от един общ с Константин Манасий извор. За събитията от 1118 г. нататък той се ползва от трудовете на Никита Хониат и на Георги Акрополит. Но заетите от тях сведения Скутариот допълва с данни от други добри извори, а отчасти и с лични впечатления.

Теодор Скутариот ни е оставил и допълнения към хрониките на Йоан Скилица (досега непубликувани) и на Георги Акрополит, които тук не даваме отделно, тъй като те изцяло са вмъкнати в основното му съчинение.

 

 

 

I. От Маврикий до Йоан II Комнин

 

1. Аварският хаган избива пленените ромеи

Във войната хаганът излязъл по-силен, погубил множество ромеи и взел около 12 000 пленници. Той известил на Маврикий да му даде за всеки мъж по една номизма, за да ги освободи. Понеже Маврикий не приел поради скъперничеството, от което страдал, хаганът поискал половината, но тъй като императорът не благоволил да направи и това, той пожелал третинката, но не убедил сребролюбеца да даде толкова. Затова варваринът се разярил и избил всички.¹

 

2. По времето на Ираклий авари, славяни и перси воюват срещу ромеите

Още когато императорът² се намирал в Персия, персийската войска се била разположила край града в Халкедон³, скитската⁴ войска притискала отвън западната стена на града, а руските⁵ еднодръвки масово воювали по море при Влахерните и всички по закона на неприятелите бързали да разграбят божия град. Тогава гражданите загубили надежда за всяка човешка помощ и прибягнали до единствената ни силна и непобедима защитница, която е родила всемогъщия Исус Христос. И наистина и патриархът Сергий, и императорът Константин⁶, и патрицият Бонос, като взели светата икона на богомайката, молейки се, обикаляли горе по стената заедно с цвета от всички тогавашни хора и пеели високо „Господи, помилуй“. Когато неприятелите ги видели и започнали да се подиграват, внезапно морето било развълнувано от силна буря и като заклокочило, потопило всички кораби заедно с хората, така че от тях не се спасил нито един, който поне да извести на своите [за това]. Християните в града, като видели това и се възпламенили от вярата, отворили вратите на града и излезли срещу варварите, убивайки неприятелите с камъни и тояги. Така благодарение на божията милост и посредничеството на Богородица градът бил спасен от толкова многото варвари.⁷

 

3. Юстиниан си възвръща престола с помощта на Тервел

И сам хаганът⁸ му дал за жена сестра си Теодора, от която той добил син Тиберий. След малко Юстиниан⁹ поискал да отиде във Фанагурия¹⁰ и там прекарвал с жена си. Когато научил това, Апсимар¹¹ писал на хагана да му изпрати Юстиниан или жив в окови, или главата му. А хаганът, склонен от алчност по обещаното, направил заговор против Юстиниан. Той наистина изпратил някои от своите хора, готови да извършат убийството, като се престорят в същност на негова охрана. Като се научил и за това коварство от една робиня на жена си, Юстиниан ги удушил с тетивата на лъка, а Теодора изпратил в Хазария. Сам той, бягайки с малка лодка, като успял да отмъкне от Херсон приятелите си, преминал тайно Фар и плавайки покрай Некропилите¹², налетял на силна буря и рискувал да загине заедно със своите. Но някой си негов приближен Мюакес, като загубил надежда за спасение, му казал: „Ето, ти загиваш, господарю. Дай обет на бога, че ако ти възвърне царската власт, ти не ще посегнеш на никого от враговете.“ А той, разгневен, му казал: „Тогава да ни удави господ, ако пощадя някого от тях.“ След като преминала безопасно бурята, той влязъл в река Дунав. И като изпратил от своите близки някой си Стефан при българския владетел Тервел, обещал му много нещо и искал да получи от него помощ, за да си възвърне царската власт. Тервел го приел с голяма почит и освен това се отправил срещу Константинопол, след като и двамата се подготвили твърде добре в продължение на цяла година. И като останали три дни при Харсийската врата¹³, гражданите започнали да им се подиграват повече. Тогава Юстиниан, вземайки със себе си малцина от придружаващите го, през нощта влязъл през водопровода вътре в стените при така нареченото място Дефтерон. И веднага завладял града и станал отново господар на царската власт.

Юстиниан Ринотмет царувал втория път шест години. Когато се възкачил за втори път на трона, той възнаградил много Тервел и войската му и ги изпратил в тяхната земя.

 

4. Българите помагат на Артемий да си възвърне престола

Но той¹⁴ погубил заедно с мнозина от присъединилите се към него архонти и бившия император Артемий¹⁵, който отишъл при българския владетел, а когато потеглил срещу него¹⁶ с голяма войска, бил предаден от българското племе срещу дарове.

 

5. Император Лъв оженва сина си Константин за Ирина, дъщерята на хагана

Тогава той¹⁷ взел и покръстил и дъщерята на хагана, скитския владетел¹⁸, и като я преименувал Ирина, омъжил я за сина си Константин.¹⁹

 

6. За императорите Никифор, Ставракий, Михаил, Теофилакт и Лъв и за войните с българите

А император Никифор провъзгласил сина си Ставракий за император. Но когато тръгнал на поход и започнал война с българите, той бил победен и убит.

Синът му Ставракий царувал два месеца. Той също участвал с баща си във войната и понеже бил ударен смъртоносно, едва избягал оттам с малцина. След като дошъл в Константинопол, изоставен от лекарите, той се подстригал [за монах]. Жена му била императрица Теофано.

Михаил Рангаве, зет на Никифор, царувал две години. Той водил за жена Прокопия, дъщерята на Никифор. Негови синове били Никита, Евстратий и Теофилакт, когото провъзгласили за император. Той бил твърде благочестив и благодетелен. Отрупал с даровете си всички църковни клирици, архонтите и градската тълпа и всички го обичали, понеже бил кротък и милостив. Но и той, след като отишъл на поход против безбожните българи, претърпял поражение и загубил там голям брой първенци поради предателството на Лъв²⁰, патриций и стратег на Анатолик, който узурпирал властта, след като императорът се върнал в столицата.

 

7. За произхода и живота на Василий Македонец

Този Василий²¹ си водел рода от Македония, от едно от адрианополските села. Родителите му били бедни и от нуждаещите се. След смъртта им бил пленен от българския вожд Крум. Но по божия промисъл пленникът се спасил оттам и се наел да слугува на тогавашния стратег на Македония Цанц. Но като нямал никаква полза от него, той напуснал братята си и имота си и тръгнал за Константинопол, за да отиде при някого и да си изкарва прехраната чрез лично слугуване. Той влязъл през Златните врата и като нямал къде да отседне, за да се съвземе от умората на пътуването, понеже вечерта настъпвала бързо, легнал и заспал така, както си бил, пред храма на мъченика Диомед върху случайното легло от глина и камъни. Посред нощ някой невидим казал на спящия манастирски слуга, който прислужвал на църквата: „Събуди се и въведи вътре императора!“ Той се събудил и излязъл навън от храма, но като не видял никого, пак си влязъл и затворил вратите. И ето втори път той чул, като спял, същия глас. Никола, така се казвал манастирският прислужник, пак излязъл и понеже не намерил никого, осенил се с кръстния знак, затворил вратите и като влязъл, паднал на леглото. Тогава някой явно пристъпил и като го бутнал с меча, казал: „Защо не въвеждаш императора?“ Той казал: „Втори път излязох и нищо не видях.“ А явилият му се отговорил: „Този, когото видиш да лежи извън вратите, е императорът. Въведи го!“ Бързо излязъл и като огледал по-внимателно навсякъде, видял Василий да лежи като бедняк на един камък само с торба и тояга. Като го взел, въвел го вътре и го задържал любезно при себе си, направил го духовен брат и му открил тайната за царското достойнство. Този Никола имал някакъв брат, по занятие лекар, който служел при патриция и тогавашен надзирател на градските бани, по име Теофилица. Този лекар, като видял у брат си Василий, останал учуден от младата му възраст (тогава той бил навършил около 25 години) и без да е узнал нещо от тайната, въвел го при Теофилица, а този пък — при императора²², както бе казано по-горе.

 

8. Йоан Цимисхи подчинява България

Той²³ с божия помощ по законите на войната, с дълги обсади и постоянство унищожил окончателно и подчинил под властта на Ромейската империя мощта на българите, които в продължение на безброй години ограбвали плодовете на ромейската земя и не били покорявани от никого.

 

9. Алексий Комнин се опитва да унищожи богомилската ерес

През времето на този благочестив император²⁴ дяволът, който се радва навсякъде на човешката гибел, намерил оръдие на своята измяна — мръсния Василий²⁵, предвестника на Антихриста, който бил събрал в съкровищницата на сърцето си всякакъв вид злина и безбожие — и го изпратил в земята на авзоните²⁶ да облива всички с калните потоци на своята мръсна вяра. Той бил екзарх и горещ защитник на богомилската ерес. И наистина отивал по всички места и криейки се като вълк под овча кожа, бил непоносимо зло. Той отклонил мнозина християни от сигурния път и ги направил събунтовници и синове на дявола, неговия баща, като посял сред тях многоглавата ерес. Когато императорът чул това, обхванало го смущение и душевно вълнение. Намирайки всичко [друго] за нищожно и пренебрегвайки останалите тревоги, той бил обладан само от една грижа и имал единствена постоянна цел — да не бъде оскърбяван Христос и да не бъде пренебрегвано единното тяло на църквата, което, разкъсвано и осквернявано от злия демон, господарят на всичко изкупи със собствената си кръв. И тъй, след като разсъдил, той пратил да извикат Василий и го запитал, като му рекъл: „Какво гласи учението ти и защо ставаш причина за толкова голяма измама на по-простичките?“ А той станал невидим като сепия и пуснал чернилката, за да се скрие от ловеца. Той казал, че нищо от това, което се говори против него, не е истина, и уверявал безсрамно, че е съгласен с благочестивите. И тъй, след като обмислял извънредно много и взел за съучастник на грижите си Евтимий²⁷, най-светия монах, по прякор Зигавин, човек, изпълнен с божествена и човешка мъдрост императорът взел решение, извънредно умно и чудно, и се въоръжил с похвален метод спрямо хитростите на учителя на злото. Императорът извикал Василий насаме в една от царските спални и го накарал да седне заедно с него. Той привидно му оказал най-големите възможни почести и му рекъл: „Аз чух че ти учиш добри и полезни работи, и желая да изкажеш откровено учението си, но се боя от опърничавостта на поданиците си, защото тълпата е страшна и непреклонна. Тя не би допуснала да промени господстващата през толкова години догма и да приеме друга вяра, макар и справедлива и неоспорима. И тъй, за да не се лутаме и ние в толкова голямо заблуждение и да загинем заедно с мнозина, съжали се над нас и ни упъти, покажи ни пътя, по който ще вървим, и ние ще тръгнем по него, сега тайно и мълчаливо, а когато дойде удобно време, и явно, като бъдем естествено откровени.“ Императорът казал това и с казаното го убедил, защото лековерието е леко възбудимо, злото се възпламенява, което е нездраво се поддава, зловонният дим на душата, прилична на плява и достойна за огън, се издига нависоко. „А след като, царю — казал той, — напуснеш обхваналата те тъмнина и се проникнеш от нашето учение, аз ще ти посоча кратък път на спасително учение, по който ще можеш, като напуснеш лошата като мрак вяра, да дойдеш до светлината на истината и да не заспиш дълбок сън Евменидов, както би казал някой.“ И императорът отново станал просител. „Дай ни писмено — молел се той — нещо от това, което проповядваш, и чрез него ще познаем истината и не ще робуваме вече на заблуждението.“ И той, като казал на императора да не открива нищо от това, което ще се каже, на брат си, севастократора Исак, понеже той бил непоколебим поклонник на християнската религия, и като получил обещание от императора, поискал хартия и писалка и изложил писмено най-безбожната си и мръсна ерес, не знаейки нещастникът, че си приготвя капан за краката си. И тъй, след като бедното съкровище на бедното му сърце станало известно и сътворителят на злото бил надхитрен от улавящия мъдрите в хитростта им, поради което високомерната му ръка бе положена върху сърцето на императора, разбира се, самият благочестив император отново имаше повод за постоянни и непрекъснати тревоги, като се грижеше да откъсне нещастника от заблудата. Той подканял този глупав и необикновен старец да се оттегли от кривия път, като се откаже от мрака, и да види след дългото си блуждаене светлините на истината, да наметне облеклото на спасението, да облече дрехата на радостта и одеянието на славата вместо на злия дух. Но нито пантерата ще изостави пъстротата си, нито етиопецът — черния си цвят. Защото безсрамникът като аспида,  която не се вслушва в гласа на пеещите, запушвал ушите си и човекът на сатанинското зло, който прегърнал неверието и ереста, нарекъл императора заблуден, обладан непрекъснато от злото и човек, който след малко ще загине поради обхваналото го незнание.

И тъй императорът извикал преосвещения патриарх и изтъкнатите членове на светия синод, изложил им подробностите по делото и наредил да обмислят какво трябва да се направи. И отново този непоправим човек бил доведен сред тях и станало съвещание на отците, които спрямо него подражавали на човеколюбието на бога, изложил се смирено заради нас дори на телесни страдания. Но тъй като и след това достойният за огън и тъмница слушал безчувствено като магаре пред лира и си затварял очите пред блясъка на слънцето, той бил осъден на справедливо наказание — на смърт чрез изгаряне. И наистина трябвало да бъде унищожен от огън и да получи това като начало на неугасващия огън този, който бил излъгал мнозина и който [си] бил събрал за подкладка на вечния огън като дърва трева и плява. На отредения ден той бил отведен на хиподрума и в присъствието на седналия на трона император, на целия синклит и на всички събрани вярващи той бил хвърлен и изгорен като отсечено гнило дърво, което не дава добър плод.

 

10. Алексий Комнин оженва сина си Йоан за Ирина, дъщерята на унгарския крал

Императорът²⁸ виждал, че отвсякъде западните народи, а не по-малко и тези от изток се бунтуват (защото всеки съсед на Ромейската империя поради нехайство или, казано по-подходящо, поради неопитност на царувалите преди него или бил грабнал нещо от ромейските земи, или възнамерявал да грабне). Затова той изпратил пратеници при пеонския²⁹ цар (когото обикновено наричат крал) и поискал дъщеря му за невеста на големия си син, порфирогенета и императора Йоан.³⁰ И тъй, като намерил и споменатия крал съгласен на това, той изпратил отново мъже от знатните и първи хора на двора, които да я доведат. От тях най-издигнат и пръв бил севастът Евматий Филокал, чиято голяма опитност, енергия и сръчност при мисиите почти всеки знае. Те преминали Истър и като пристигнали в двореца на пеонците, намерили пазената в него хубавица и като взели безценното съкровище, с удоволствие и радост го отвели в ромейската земя — момиче с хубава снага и подходящо за царска съпруга, но с много по-хубави душевни качества, както това ѝ подобава, притежаваща напълно славата да бъде царска дъщеря. Императорът я приел с голяма радост и почит и я омъжил за сина си.

 

11. Боемунд нахлува в пределите на Византия

Но и западните земи били смущавани не по-малко от източните. Защото Боемунд, като преминал Йонийско море с голяма войска от италийци, пленявал жестоко и покорявал земите на илирийците, Епир и Ахея и околните области.³¹

 

12. Походите на византийския император Йоан Комнин срещу печенезите, сърбите и унгарците

В петата година от царуването му³² скитите³³ преминали³⁴ Истър и опустошавали тракийските земи. Той излязъл на поход срещу тях, като събрал ромейските войски и се въоръжил колкото е възможно по-добре не само поради голямото количество на неприятелите, които били повече, но и поради това, че нападали по варварски шумно. Той помнел това, което били извършили преди, когато Алексий Комнин управлявал царството и когато повечето места в Тракия и Македония опустели. И тъй той се опитвал и като изпращал едноезични скити — дали те, които са разделени на повече племена, не биха се споразумели някак или съгласили |с ромеите], било всички или някои. И като привлякъл по този начин някои от първенците им, проявил всякаква благосклонност спрямо тях не само с богати угощения, но и с дарове и доставяне на копринени дрехи. При това положение, когато скитите се колебаели така — отчасти наклонни да се споразумеят с ромеите, отчасти настоявайки да воюват, тъй като обикновено побеждавали, — той се вдигнал от земите на Берое, където бил на лагер, и ги нападнал, когато още не се било разсъмнало. И тъй станало страхотно сблъскване, понеже скитите посрещнали храбро ромейската войска с конно нападение, стреляне с лък и викове, а ромеите бързали или да умрат, или да победят неприятелите. А и сам императорът със своите хора при себе си винаги някак си се притичвал на помощ на изнемогващите ромеи. А самата скитска войска събрала всички коли и ги разположила кръгообразно. Над тях те поставили немалка част от своята войска и след като направили между колите много проходи, те използвали съоръжението почти като укрепление. Когато бивали надвивани и обръщали гръб, вместо да гледат напред, те се криели в колите като в здраво укрепление. Така след пауза те се подавали като от отворени врати и извършвали смели подвизи. И това, което ставало, било жестоко крепостно сражение, развило се внезапно посред поле.³⁵

Наистина тогава човек могъл да свидетелства, че императорът е не само добър съветник, но и пръв изпълнител на това, което предлагал на стратезите и отредите, а напоследък [би могъл да свидетелства) и за пълното му благочестие. Когато ромейските фаланги изнемогвали, тъй като варварите нападали по-смело, той държал до себе си иконата на божията майка и гледайки я с плач и мъка, проливал сълзи, по-горещи от потта при сражението. И наистина той не правел това напразно, но като се въоръжил веднага с войската свише, прогонил скитските редици. А като взел и щитоносците си, които били като несъкрушима стена, хвърлил ги от своя страна срещу скитите. Разбира се, след като било разкъсано укреплението от коли и станало жертва на боя, настъпило бягство на неприятелите и безславно обръщане на гръб, а от страна на ромеите упорито преследване. И скитската войска загивала с хиляди, а вещите им били разграбени. И заловените пленници изглеждали непреброими, както и дезертиралите от мъка по [своите] пленени сродници, та от тях се заселили селища, а немалко били вписани като съюзници на ромеите.

След като спечелил такава блестяща победа над скитите, императорът отправил молитви към бога и учредил така наричания и до наше време печенежки празник и благодарствено празненство.

Малко по-късно³⁶ той предприел поход и против трибалите (това са сърбите) и като разбил напълно и тях, принудил ги да сключат мир. Това е племе, което иначе не е известно като достоен противник, но се подчинява на властта на съседите. Оттам той изкарал извънредно голяма плячка. Пленената войска той отвел на изток и заповядал да живее в земята на никомидийците, като една част [от нея] включил във войските си, а за другата определил да плаща данък.

През лятото хуните (повечето хора ги наричат унгарци) отхвърлили договорите за мир и приятелство, преминали Истър и разрушили Браничево, като съборили стените и пренесли камъните в Зевгмин³⁷, а оплячкосали и Сердика. Скритата причина била, че Алмуза, който бил брат на хунския владетел³⁸, дошъл при императора и бил приет от него. А видимата причина била, че жителите на Браничево нападнали грабителски хуните, които отивали при тях по търговия. Тъй като нападението на хуните станало неочаквано, императорът тогава дошъл във Филипопол и ги изгонил, като набързо взел мерки. А на следната година се заловил да помогне на своите и да отблъсне неприятелите. Той събрал войските, приготвил и кораби, които вкарал през Понт в Истър, и така нападнал неприятелите по суша и по море. Като преминал реката и прехвърлил войската на отвъдния бряг,³⁹ той разпръснал хуните в конно сражение. Задържайки се в неприятелска земя, той завладял и Франкохорион⁴⁰, което място е най-плодородно от хунската земя, разположено между реките Сава и Истър. А завладял и Зевгмин и като преминал срещу него в Храм⁴¹, отмъкнал оттам твърде голяма плячка.

 

¹Събитието, за което разказва Теодор Скутариот, е станало през 600 г., по време на император Маврикий (582—602), във войната с аварите.
²Ираклий (610—641) по време на обсадата на Цариград от перси, авари и славяни през 626 г. се намирал в Лазика, където готвел нов поход против персите.
³Дн. с. Кадъкьой на малоазийския бряг на Босфора.
⁴Т. е. аварската.
⁵С руси тук са отбелязани славяните.
⁶Синът на Ираклий, който по-късно, през 641 г., бил няколко месеца император под името Константин III.
⁷Несполучливото нападение на Цариград било извършено на 7 август 626 г. Аварският хаган не дочакал персийската помощ.
⁸Хазарският хаган.
⁹Юстиниан II Ринотмет, византийски император (685—695, 705—711).
¹⁰Фанагурия (Фанагория) — град на източния бряг на Кимерийския Босфор, сега развалини в Таманския п-в.
¹¹Апсимар е византийският император Тиберий III (698—705), който свалил от престола Леонтий (695— 698). Леонтий пък бил свалил от престола Юстиниан II и го заточил в Херсон.
¹²Залив на север от устието на Дунава.
¹³Харсийската врата се намирала в северната част на Теодосиевата стена, дн. Адрианополска врата (Едирне капу).
¹⁴Лъв III Исавър (717—741).
¹⁵Артемий, сваленият от Лъв III и заточен в Солун византийски император Анастасий II (713—716), се опитал през 718 г. да си възвърне престола.
¹⁶Срещу Лъв III.
¹⁷Лъв III Исавър.
¹⁸В случая става дума за хазарския владетел.
¹⁹Събитието станало през 733 г.
²⁰Бъдещият император Лъв V Арменец (813-820).
²¹Василий I Македонец (867— 886).
²²Михаил III (812—867).
²³Йоан Цимисхи (969—976).
²⁴Алексий I Комнин (1081 — 1118).
²⁵Водач на богомилската ерес.
²⁶Т. е. Византия.
²⁷Евтимий Зигавин, теолог, съвременник на Алексий I Комнин.
²⁸Алексий I Комнин.
²⁹Т. е. при унгарския крал, в случая Ладислав I Свети (1077—1095).
³⁰Алексий I Комнин оженил в 1104 г. сина си Йоан, бъдещия император Йоан II Комнин (1118-1143), за дъщерята на унгарския крал Ирина.
³¹Боемунд се явил пред Цариград на 9 април 1097 г.
³²От царуването на Йоан II Комнин.
³³Т. е. печенезите.
³⁴През есента на 1122 г.
³⁵Сражението станало през 1123 г. при гр. Берое.
³⁶През 1124 г.
³⁷Дн. гр. Земун.
³⁸На унгарския крал Стефан II (1114—1131).
³⁹През 1128 г.
⁴⁰Франкохорион е името, дадено от франките на Сирмиум.
⁴¹Град на левия бряг на Дунава, където се влива р. Нера.

II. Управлението на Мануил I Комнин

 

13. Кръстоносната войска под водачеството на император Конрад преминава през България

Но когато самодържецът⁴² управлявал така царството, сполетял го походът на аламаните,⁴³ а заедно с тях на друга част от еднородни племена. С тях имало и жени, които яздели като мъже коне, носели оръжие като мъже и се обличали в мъжки дрехи като амазонките. Между тях се отличавала една, която поради украсяващите я много златни накити била наречена Златонога. А причината за техния поход било отиването [им] на Божи гроб и изгонването на тамошните нечестиви племена. Те казвали и се кълнели, че се стремят към това, и, както показали накрая, не лъжели. Те искали да преминат през ромейската земя и да им бъдат предоставени тържища, от които да купуват необходимите им неща. А императорът, смутен естествено от неочакваното събитие, обсъдил с техните пратеници благосклонно нужното и им отговорил, че похвалява това, което вършат, съобщавайки им, че ще приготви необходимото за преминаването и че ще получат потребните им стоки в изобилие, както ако биха минавали през своя, а не през чужда земя, ако само дадат клетви, че преминаването им е наистина благочестиво и че ще прекосят ромейските земи мирно.

Като установил това, той писал навсякъде да им предлагат за продажба по пътя храни. И думите му били последвани от дело. Внимавайки да не би под вида на овци да вървят вълци, той събрал ромейските войски и общо разглеждал държавните работи, като изложил броя на тези, които ще преминат, изяснил колко е тежковъоръжената войска, посочил колко са десетките хиляди пехотинци и че всички са въоръжени и храбри мъже. Заедно с това той съобщил на всички и това, което сицилийският тиранин⁴⁴ вършел срещу крайморските земи и градове, като покосявал това, което му попаднело, поради пълната липса на човек, който да му се противопостави. Той въоръжил крепостните кули на града, дал на войската ризници и с копия и бързи коне повдигнал духа им и ги ободрил с раздаване на пари. Така с помощта на бога и на защитницата на града — девата майка — той направил войските, доколкото било възможно, най-непобедими. Една част той оставил за защита на столицата, а на други поръчал да придружават похода на аламаните, като не се отдалечават много, и да възпират по мирен начин, разбира се, а не враждебно, тези от тях, които излизат за фураж и грабеж. Когато аламаните се вмъкнали във Филипопол, кралят [им] се срещнал с тамошния епископ. Той бил многодобродетелният и мъдър Михаил Италик, който с думите, с които хвалел ромеите, така омагьосал краля, че го направил да слуша, взел го за сътрапезник и си разменяли наздравици. За да му достави удоволствие, той наказвал най-сурово тези, които били взели отнякъде храна, без да дадат пари. Когато кралят тръгнал оттам и изпреварил предните части, повдигнал се открит спор между следващите отзад аламани и ромеи, че уж някои били пострадали. После злото нараснало толкова много, че двете страни вече се въоръжавали за бой. Но споменатият архиерей дошъл навреме и с думи смекчил върналия се крал, който жадувал за война, и неочаквано го убедил да се успокои.

А когато войските дошли до Адрианопол, кралят минал през града и поел намиращия се пред него път, а един от роднините му, който се разболял, останал там. През нощта някои ромеи, като поставили при жилището огън, запалили го и изгорили човека. Когато Конрад (така се казвал кралят) се научил за това, той наредил да отмъсти на племенника си Фридрих, който се върнал и изгорил манастира, където стоял аламанецът. Това било отново повод за битка, но мирът се усмихнал, а и други ромеи от тези в столицата, най-вече Прозух, прекратили войната.

И тъй след няколко дни пристигнали в Хировакхи⁴⁵. Те се разположили на стан, но не поставили вал. Такъв им бил обичаят по целия път, тъй като повярвали на ромейските клетви и споразумения. През тамошните полета тече така наричаната Мавропотам. Тя през лятото побира водите си в корито, но през зимата или когато паднат проливни дъждове, става от малка най-голяма и плавателна по дълбочина. Тогава през нощта поради внезапното наводнение тя отвлякла от лагера на аламаните не само изпречилото им се оръжие и дрехи и каквото друго им носели товарните животни, но и конете и конярите. Зрелището било жалко и достойно за сълзи, тъй че случилото се показвало ясно божия гняв срещу лагера на аламаните.

 

14. Мануил Комнин обръща в бягство куманите

И тъй, след като се приготвил така, той заповядал на флотата да тръгне, като преди това назначил за велик дук зет си по сестра — Стефан Контостефан.⁴⁶ Заповядал да потегли и войската, подчинена на други военачалници, а също и на великия доместик Азух. И тъй триерите пристигнали при брега, на феаките⁴⁷ или коркирците който си разделяли венецианските и ромейските кораби. След кратко време тръгнал с войската и сам императорът. При първо нападение той обърнал в бягство скитите⁴⁸, които, след като били преминали Истър, тревожели населението около Хемус, и като се вдигнал от Филипопол, поел право към земята на кефалоните или феаките.⁴⁹

 

15. Мануил Комнин предприема поход против сърбите

Тогава императорът изоставил своя поход срещу Сицилия и като се вдигнал от Авлона с войската си, пристигнал в Пелагония. И като уредил, както изглежда, добре работите, решил да насочи похода си срещу сърбите. Защото те отначало се престрували на благосклонни, но като видели, че ромеите са заети в сраженията, за които казахме, без нужда се възползвали от случая и постъпили лошо със съседните ромеи. Той взел от войската добре въоръжената част и като я присъединил към леко въоръжената войска, влязъл в Сърбия. Походът срещу Жупана на Сърбия⁵⁰ не останал скрит от него, макар императорът да мислел, че той ще остане скрит. И тъй, като не могъл да издържи нападението на ромеите, жупанът се оттеглил от полетата, насочил погледа си към планините и навлязъл в непроходимите дебри. Той поръчал на всеки от своите да прави за себе си същото. А императорът като лъв, уверен в силата си, като унищожил стадата говеда и кози на варварите, като предал на огън много имоти и заловил много пленници, върнал се оттам и писал на хората в столицата за успехите си, като си послужил с великия доместик като с писмоносец. След късо време⁵¹ пристигнал и сам той и след като устроил триумф и бил приветстван и от народа, и от синклита, отишъл да гледа конни състезания и зрелища.

Едва се усмихнала пролетта и той пак пристигнал в Пелагония. Като снабдил с много средства Михаил Палеолог, мъж благороден и предприемчив, той го изпратил оттам срещу краля.

 

16. Мануил Комнин предприема нов поход срещу сърбите

А императорът отново се научил, че сръбкият княз Урош  постъпва коварно и прави по-лоши от предишните работи, като се съюзил против ромеите със съседните пеонци⁵². Тогава⁵³ той ги нападнал, пренебрегвайки ги като неравностойни противници. А те неочаквано вдигнали оръжие и посрещнали смело войната, довеждайки съюзническа хунска⁵⁴ войска. Тогава и Йоан Кантакузин⁵⁵ влязъл в сражение и си загубил пръстите на ръцете. И самият император завързал ръкопашен бой с великия жупан Вакхин⁵⁶, който имал тяло на герой и силна и войнствена ръка. Той ударил в лицето императора и разбил падащата желязна завеса на шлема, а императорът му промушил с меч ръката, направил го неспособен да се бие и го хванал пленник. След като надвил сърбите,⁵⁷ той се устремил срещу угрите, като извикал на помощ сърбите и издебнал отсъствието на краля⁵⁸, който тогава бил във война с русите. Като преминал река Сава и нахлул във Франкохорион — тази част на Угрия е най-приятна и най-населена и там е основан и Зевгмин, — той опустошил тамошните места. Тогава един пеонец, който имал много голям ръст и проявявал силно присъствие на  духа, се отделил от другите и смело се понесъл срещу императора. А той го посрещнал и забил меча си в окото му, като с удара му отнел и живота. Като взел много пленници и завладял немалко неща, той се завърнал в Цариград⁵⁹ и като уредил, както подобава, най-блестящ триумф, минал триумфално по улиците. Унгарските младежи и сръбските пленници, облечени от императора в блестящи дрехи, правели по-славно триумфалното шествие. А това, че те преминавали на отреди и промеждутъци и че така изглеждали повече, отколкото са, правело тържеството необикновено.

По това време,⁶⁰ понеже скити⁶¹ преминали Истър и опустошавали околните ромейски крепости, против тях бил изпратен Коломан.⁶² Но той не ръководел добре войната, бил победен и загубил много, и то видни мъже, а и сам, ударен смъртно, загубил живота си. А скитите, които опустошили това, което им се изпречило, натоварили плячката на конете и безопасно се върнали в своите земи.

 

17. Походите на Мануил Комнин срещу унгарците

Той възвестил отново поход против пеонците, които се наричат и хуни, и заповядал на западните войници да докарат в лагера коли, от които и те, и останалата войска ще получават припаси. И тъй войската се събрала на едно място и се настанил в град Сердика, сега наричан Триадица. Той не се забавил много, понеже от пеонците дошло пратеничество. Сключил с тях договор и се насочил срещу сърбите. Като ги разбил и ги убедил да признават само него за император и да се откажат от договорите с хуните, той разпуснал войниците по жилищата им, а сам пристигнал в Солунската област. Той прекарал там [толкова], колкото му се искало, и после се върнал в Цариград. Останал в него през зимния сезон и с настъпването на пролетта се намерил в равнината на Пелагония,⁶³ място удобно за стан и разположено по средата на народите, с които враждувал.⁶⁴ Още не била утихнала напълно разпрата със сицилийците и хунският владетел⁶⁵ се насочил към война, както проличало от това, което извършил. Защото хунът веднага отворил война на ромеите и обсадил Браничево,⁶⁶ след като Андроник Комнин, който [после] станал и ромейски император, бил освободен от дукството на Браничево и Белград, тъй като тайно се бил споразумял с пеонците,⁶⁷ което го изобличавало като враг спрямо своя братовчед и императора. Той бил извикан в Пелагония, а оттам окован бил препратен в Константинопол и бил затворен в един от затворите на двореца. И тъй против него⁶⁸ бил изпратен хартуларият Василий Цинцулук. Той влязъл в сражение с хуните и отначало извоювал срещу тях победа, тъй като те обърнали гръб и били преследвани надалеч. Но после те се върнали и нанесли поражение на неговата войска. Затова и императорът продължил похода си дотам и пеонците, смутени само от мълвата [за това], избягали в своите земи. А императорът, след като уредил положението при Браничево и Белград,⁶⁹ се завърнал в Цариград.

Аз отново се връщам към пеонските работи. А за яснота ще кажа следното. Хунският владетел Яца⁷⁰ имал двама братя,— Стефан и Владислав — и синове — Стефан и Бела. И тъй един от братята — Стефан,— като се спасил от ръцете на брат [си], понеже уж бил замислял против него убийство, пристигнал в Константинопол. Той бил приет от самодържеца, получил не само радушен прием, но и се оженил за неговата братовчедка Мария, дъщеря на севастократор Исак. След малко време и Владислав постъпил като брат си Стефан — не толкова, че не бил обичан от Яца, колкото подбуден от щастието на брат си. Разбира се, и той не се излъгал в надеждите си, но бил приет блестящо и е щял да получи и жена, ако не подозирал, че заради нея ще му се попречи да се върне в родината. Какво станало по-нататък? Крал Яца умрял и властта преминала към син му Стефан⁷¹. Императорът сметнал станалото за най-приятно и помислил, че ако властта над хуните премине върху зет му по братовчедка, Стефан, и той ще спечели слава, а и Ромейската империя ще получи от тях или някакъв данък, или ще завладее Франкохорион и Зевгмин.⁷² Затова побързал да изпълни намеренията си. Веднага изпратил пратеници до зет си Стефан⁷³, които да го подготвят да си постави венеца на властта. След малко време и той пристигнал в Сердика. А хуните не искали дори да чуят за една власт на Стефан⁷⁴ над тях и поради други причини, както казвали, а най-вече, понеже се бил оженил между ромеите.

Защото за тях било напълно вредно да имат за владетел човек, който се бил сродил с императора. Затова и постъпките на пратеничеството били напълно безполезни и хуните никак не били разположени към дошлия там Стефан. След това императорът разбрал, че трябва да помогне на Стефан с по-голяма сила.

И тъй той се вдигнал от Сердика, пристигнал в крайдунавските земи, имам пред вид Браничево и Белград, и изпратил с войски племенника си Алексий Контостефан заедно със Стефан. Те стигнали в Храм, привлекли с дарове първенците на хуните и с ласкателства и обещания вършели необходимото, за да спечелят властта. Те постигнали само това, че Стефановият брат Владислав⁷⁵ бил приет за владетел. Но тъй като и той преживял малко време като владетел, хуните избрали да ги управлява синът на Яца — Стефан. Но и императорът не понесъл равнодушно станалото, а и Яцевият брат Стефан, подпомаган от императора, направил всичко, за да може някак да получи властта. Тъй като заради него станали много войни, а и императорът взел за мъж на дъщеря си Мария сина на Бела,⁷⁶ тия от хуните, които били против Стефан,⁷⁷ решили да го премахнат, като му смесят в чашата отрова. Като оръдие за това намерили някого си от Стефановите хора, по име Тома. А той бил страшно способен да премахва човешки живот и да разделя душата от тялото и това изкуство получил по наследство. Разбира се, той намазал с отрова пластирчето върху раната на Стефан, чиято вена била разрязана. Поставеният върху раната пластир му причинил най-бърза смърт. И тъй трупът на Стефан лежал без почести, без погребение, а Зевгмин бил завладян от хуните.

Като чул това, императорът  обявил война на хуните.⁷⁸ Тогава и Андроник отново избягал и отишъл в Галица⁷⁹, която била под русите, които наричаме и северни скити. Начинът, по който избягал, бил следният. Той се престорил на болен и получил за прислуга чуждестранно момче. Той му поръчал да вземе тайно ключовете от вратите на кулата, когато пазачите рекат да поспят през деня, и техните отпечатъци да се снемат с восък. Момчето извършило поръчаното и донесло отпечатъците на Андроник. А той му внушил да ги покаже на брат му Мануил и да му каже да ги отлее от мед, а освен тях да вмъкне във винените гърнета, с които му носели обедното питие, и ленени въжета. Когато било изпълнено замисленото, той отворил през нощта затвора, а момчето му помагало в работата. И Андроник излязъл с въжето в ръце. През тази нощ той достигнал до една стена, намираща се някъде около забранените дворцови места и която се издигала нависоко. На другия и на третия ден той се крил в храсталаците и останал незабелязан от преследвачите. После се прехвърлил между две кули и се качил на една лодка, която се люшкала край брега и градската стена. А този, който приел Андроник в лодката, се наричал Хризохоопол. Но още не били тръгнали и той бил заловен от пазачите при Вуколеон⁸⁰.

И тъй за кратко време Андроник се намерил отново в по-здрави окови, отколкото, при най-лошия преживян случай. Но той се престорил на роб, който бягал от дългогодишни окови, и поискал да не го пренебрегнат него, който е претърпял от господаря някога немалко злини, а и сега плаща за бягството. Кълчейки си гласа по варварски, той назовал за господар Хризохоопол. А Хризохоопол измамил с дарове пазачите и можал да вземе Андроник като свой избягал роб. Разбира се, Андроник веднага пристигнал в къщата, която се наричала Влангова, и поискал от близките [си] едновременно подслон и каквото е потребно за пътуване. Като се освободил от оковите на краката, той пристигнал в Меливот, качил се на тамошните коне, които му били приготвени за бягство, и веднага поел пътя за Анхиало. Когато се намерил там, той се обадил на Папуки, взел храна за по път, получил водачи за пътя и се отправил за Галица. Но когато си въздъхнал, тъй като достигнал пределите на Галица, тогава попаднал в ръцете на ловци. Защото той бил заловен от власи и бил поведен отново към императора. Като нямал спасител, той прибягнал до помощта на собствените си хитрости. Престорил се, че има диария, и започнал непрекъснато да слиза от коня. Като правил това често през денонощието, той надхитрил пазачите и се скрил от тях. Още когато било тъмно, той изправил и забил в земята тоягата, която носел уж като болен, намотал около нея плаща си и турил отгоре шапката от главата си, за да даде вид, че клекнал си облекчава стомаха от изпражнения. Така той можал да избяга от пазачите си, които смятали, че тоягата е той, и да потъне в гората. А когато късно узнали за измамата, те изтичали нататък, като мислели, че е продължил напред, а той се отправил по друг път за Галица.

Императорът пък хванал Папуки и накарал да го бият много пъти публично с камшици по гърба, а глашатаят, който го водел окован, викал: „Който приюти царски враг и го изпроводи, като му даде храна за пътя, така бива развеждан и бит с камшици.“ А той отговарял: „Позорът ми е, че не предадох дошлия благодетел.“

И тъй тогава Андроник бил посрещнат от владетеля на Галица с отворени обятия и останал при него много време, като бил приет за съжител, сътрапезник и съучастник в лова. А императорът, намирайки бягството му за лична обида, а и иначе подозирайки, че той, както се говорело, щял да нахлуе със скити в ромейските предели, извикал го оттам, като си дали взаимно клетвени гаранции.⁸¹ По това време пеонците опустошавали крайдунавските земи. Те влезли в сражение със стратезите Михаил Гавра и Михаил Врана и, както се каза, ги обърнали в бягство.⁸²

А императорът нахлул в пределите на хуните, като бързал да спаси отново Зевгмин и да ги накаже за провинението им против Стефан. Варварите се наредили по бреговете на Истър и възпрепятствали преминаването на войската. Но не постигнали никак целта си. Ромейските стрелци и тежковъоръжени войници ги изблъскали от крайбрежните места. Императорът пък, като дошъл до Зевгмин, разположил се там някъде на стан. Този град е недостъпен от юг, защитен от хълм и от течението на реката. Той смятал да го превземе веднага, понеже хората вътре се били изплашили от вида му. Но тъй като те затворили входовете и укрепили стените с всякакви съоръжения и метателни оръжия, а освен това, като се появявали горе, точели езиците си и пускали злословия като смъртоносни стрели, и ромеите не се приближили към тях с празни ръце, но хвърляли срещу им железни стрели, тъй като не приемали да злословят като жени. И тъй императорът с примера си пръв възбудил своите, като препуснал коня си срещу вратите на града и забил копието си в средата им. Освен това той изпълнил рова с дърва от близката гора и като поставил наоколо четири каменометни машини, раздрусвал стените. Всички машини били мощни, а най-вече една от тях, чийто строител бил Андроник, разтърсвала особено силно стената, така че тя вече се разпуквала и се събаряла. Тогава през една от тези нощи някои от пеонските велможи влезли в едно от подаващите се от стената съоръжения, наричаме ги ракли, и замахвайки с голите си мечове, заплашвали ромеите и удряли по въздуха. Но възмездието последвало веднага. Андроник запратил с машината огромен камък, смазал раклата и свалил труповете на тези. След кратко време се съборила и стената и голям брой ромеи навлезли в града по стълби и избили мнозина. Немалко пеонци се предали на победителите и се спасили. Някои обаче избягали. А един от жителите на града, знатен и по род, и по богатство, се гордеел с твърде хубава по външност жена. Когато видял, че някакъв ромей я влачи, за да я опозори, не можейки да ѝ помогне, забил в сърцето на жена си меча, който носел, и така с насилие отстранил насилието и осуетил безбожното удоволствие. Заедно с ромеите към превземането на града се стремели немалко от вътрешните [жители], които били на страната на ромеите. Те нощем с помощта на халосни стрели препращали съобщения до войската отвън и откривали и решенията, и силата на вътрешните [защитници]. Тогава бил пленен и един пеонец, който носел местно кепе на главата, а и изобщо бил облечен в отечествена дреха. Един ромей, който минал край него, го ударил и го умъртвил, а шапката от главата му си наложил на своята. Приближил се друг мечоносец и като помислил поради кепето, че това е пеонец, ударил го по врата и го лишил от живот.

Така бил превзет Зевгмин⁸³ и императорът се оттеглил оттам и отишъл към ромейските предели. Той оставил за началници на укрепленията на Зевгмин и за управители на другите градчета, които са в Белградско, чичо си Константин Ангел от Филаделфия, а заедно с него и Василий Трипсих. Те изпълнили поръченията, обкръжили Ниш със стени, заселили Браничево и като уредили добре останалото във връзка с това, пристигнали там, където прекарвал и императорът.

Но тъй като Деса⁸⁴ надминал и себе си в лошотията, императорът решил да се отправи за Сърбия. А Деса, който наблюдавал ставащото, се уплашил от нахлуването на императора в неговата земя и като изпратил пратеници при него, поискал да му се даде свободен достъп до него. Той получил това, което искал, и като пристигнал, явил се пред лицето на императора. Коварните му мисли били изобличени и той бил отпратен така, без договор. За малко не бил задържан и бил пуснат отново да си отиде у дома. Той бил обвързан с ужасни клетви да не си променя поведението и да не върши повече това, което не се нрави на императора. Той се махнал от лицето на императора, но се измъчвал душевно от много мъки: срамувал се, че дошъл при императора, ядосвал се за това, което изпитвал, кипял поради клетвите, с което си осуетявал свободата на решенията. Най-после пренебрегнал това, за което се споразумял и заклел пред императора, придържал се към привичното си поведение и хитрувал. Тези работи били така.

И тъй Мануил не могъл в нищо да упрекне протостратора Алексий⁸⁵, но подведен, като човек от съветите на интриганти, понеже виждал, че този човек е приятен на всички, че е с честолюбив дух и енергичен спрямо всички, хванал го, когато се намирал в Сердика, лишил го от състоянието му, подстригал го за монах и го затворил в един от манастирите при Папикион.⁸⁶

Носела се мълва, че в ръцете на императора попаднало някакво предсказание, което казвало, че негов наследник ще бъде този, на когото първата буква от името бъде алфа, и затова протостраторът пострадал, каквото пострадал.

Тъй като пеонците отново нарушили клетвените договори, войната против тях пламнала.⁸⁷ И тъй, когато дошло време за поход, императорът дошъл в Сердика, защото било наредено да се съсредоточат там войските, които щял да води против пеонците.

Тогава дошло до ушите на императора, че над арката на Константиновия площад били поставени две медни колони — статуи на жени. Едната се наричала Ромейка, а другата Унгарка. Но Ромейката се отместила от правото си положение, а другата стояла права. Той наредил и изправил Ромейката в предишното положение, а Унгарката наклонил, като мислел, че ще поправи нещата, ако промени положението на изображенията. Той обмислял дали трябва да отиде и той там, когато войските тръгнат против пеонците, или да повери военните сили на пълководци и така да нападне противника. Намерил за по-добре сам да остане в Сердика, а войната да води посредством военачалници. За пълководец бил избран великият дук на флотата Андроник Контостефан. Когато войската щяла да се вдигне от Сердика, императорът произнесъл много и хубави слова, като окуражил и пълководеца, и войската за войната, изтъкнал на пълководеца начините за воюване, определил удобното време за нападения, вида на въоръжението и формата на бойния ред. А на войниците припомнил предишните дела, с примери ги убедил да са смели във войната, да я доведат с божия помощ до добър край и да се върнат с бляскава победа. Защото ако бъде прославен и сам по този начин като победител, макар и отсъстващ, той щял да им даде големи възнаграждения. А те слушали това с удоволствие, прославяли императора и се стараели да се проявят усърдно и пряко силите си. Веднага започнали да викат пълководеца да не се бави. Между това сред войската се вдигнал шум. Защото един от пеонското племе, като препускал коня, се бил сгромолясал с него по лице. Императорът, като узнал това, ги подканил да бъдат смели, казвайки, че по това могло да се съди за бъдещето, и да се радват вече един вид на благоприятен изход на войната. Той призовал бога за спасител и ръководител на войските.

А пълководецът Андроник, след като изминали няколко дни, се вдигнал оттам, преминал Истър и Сава и тръгнал срещу Зевгмин. А и пеонците, които се събрали и привлекли съюзна войска от околните племена, а, както се казвало, и от аламаните⁸⁸, избрали за самовластен военачалник Дионисий, мъж храбър, който често поразявал неприятелите си, и шумно се впуснали във войната. А Дионисий, който изобщо твърде много се гордеел от първата си победа, когато, както се каза, надвил Гавра и Врана, като чул, че ромейската войска преминала Истър, казал със самохвалство, че е готов да издигне отново планина от ромейски кости.

И знамето му⁸⁹ било издигнато на дебела висока мачта, теглена от четири впрегнати вола. А пеонската войска — страшна гледка — била цялата конна и не само мъжете, но и конете им били защитени от броня.

Тъй като било късно през деня,⁹⁰ тръбата изсвирила отбой и издигнатото знаме на Дионисий било свалено. Саловете навлезли в Истър и войската преминала реката. Защото се разпространила мълва, че пеонците ще получат на другия ден не слаба и не малка помощ. Заради това, понеже сражението излязло благополучно, Андроник се вдигнал оттам.

Тъй като зимното слънчево кръгообръщане настъпвало, императорът определил предстоящата пролет⁹¹ за телесна отмора и излязъл на Запад, като се разположил край Филипопол. Той чул, че сръбският владетел Стефан Неман бил станал невъзможно дързък, смятал мъдростта за излишна, връхлитал тежко върху съплеменниците си, нападал ги с оръжие и покорил хърватите, а обсебил и господството над Декатора⁹². Поради това императорът желаел да се опита да се добере до намеренията му и затова изпратил Теодор Педиат с войска. А Неман веднага, без предизвестие, започнал война, като нападнал ромеите. Но понеже сметнал, че императорът ще го нападне, той се показал за малко и се скрил, използвайки за скривалища планинските дебри и скали. След малко той се обезсърчил и накрая склонил глава пред нозете на императора, като се молел да не пострада някак. Защото той се боял да не би да му бъде отнето управлението и властта да мине към тези, които имали повече от него право да управляват и след чието погубване бил взел властта.

 

18. Българи служат във войската на Византия

И тъй поради това⁹³ императорът⁹⁴ въоръжил и наличните войски, приготвил други, събрал и немалко наемна войска, и то най-вече от латинското племе и от крайистърските скити⁹⁵.

Султанът⁹⁶ не се отчаял и отново търсел начини да сключи мир. Обаче като видял, че споразумението не се удава, но че императорът му се перчел, че ще му отговори при Коня, завзел предварително мъчнопроходимите места, наричани клисури на Цибрица през които щели да минат ромеите от Мариокефалон⁹⁷, и скрил там своите отреди, за да нападнат ромеите, когато преминават. Това място е дълга долина с планински хребети, която в северната си част преминава в хълмове и се извива към отредите, на изток е със стръмни скали и продължава с каменисти и неравни възвишения.

 

19. Мануил Комнин разисква по светите догми в Битоля

И тъй⁹⁸ станало разискване за словото в писанието, което казва, че въплътеният бог принася и се принася, и учените застанали помежду си на противни становища. Разискването се проточило доста и от двете страни възникнали спорове. След като спорът бил прекратен и императорът се присъединил към по-добрата страна, тези, които били на противното мнение, били подложени на низвержение: определеният за епископ на Велика Антиохия Пантевген Сотирих, Евстатий Дирахийски, Михаил Солунски, украсяващ катедрата по риторика, и Никифор Василаки, който бий учител по апостолските послания. Разправят, че когато се разисквала тази догма, ударила необикновена гръмотевица, която поразила ушите на всички, които били с императора, който пребивавал в Пелагония.

⁴²Мануил I Комнин (1143—1180).
⁴³Става дума за преминаването на кръстоносците от Втория поход (1147—1149) начело с германския крал Конрад III (1138—1152).
⁴⁴Сицилийският крал Рожер II (1098—1154), който през 1147 г. завладял о. Корфу и опустошавал византийските владения на континента.
⁴⁵Крепост около дн. Чаталджа.
⁴⁶Мануил I Комнин се бил приготвил да води решителна война през 1148 г. против норманите и да освободи о. Корфу и гръцките области.
⁴⁷Митическо население, което се отъждествява с жителите на о. Коркира (Корфу).
⁴⁸Тук със скити са обозначени куманите.
⁴⁹В случая феакиге се отъждествяват с кефалоните (жители на о. Кефалония), които авторът смесва с коркирците.
⁵⁰Урош II Млади, велик жупан на Сърбия, бил вдигнал въстание, когато през 1149 г. Мануил I Комнин обсаждал Корфу.
⁵¹Посред зимата на 1149—1150 г.
⁵²T. е. маджарите.
⁵³През есента на 1150 г.
⁵⁴Според Иречек, Историjа Срба, Београд, 1911, стр. 237, в съюзната унгарска войска е имало и печенези, и някакви мохамедани, заселени при Сирмиум.
⁵⁵Византийски пълководец.
⁵⁶Маджарски войвода.
⁵⁷Сръбският велик жупан Урош се явил лично и като се съгласил на всички условия, изявил покорност. Военните събития са станали през 1150—1151 г. След това Мануил Комнин се завърнал в Цариград, като решил през есента на 1151 г. да предприеме поход против Унгария заради помощта, която оказала на Сърбия, и заради водената от нея война против съюзниците на Византия — галичкия княз Владимир и Юрий Долгоруки.
⁵⁸Маджарският крал Гейза II (1141—1161) по това време воювал против южноруските князе, съюзници на Византия.
⁵⁹През късна есен на 1151 г.
⁶⁰Събитието не е станало „по това време“. Грот, Из истории Угрии и славянства в XII веке, Варшава, 1889, стр. 203—204, го отнася към 1154 г. Вж. също Златарски, История, II, стр. 395.
⁶¹Тук със скити са означени куманите.
⁶²Византийският пълководец Борис Коломан, син на маджарския крал Коломан.
⁶³В Пелагония императорът прекарал есента и зимата на 1153 г.
⁶⁴На запад норманите, на север угрите (маджарите) и сърбите.
⁶⁵Маджарският крал Гейза II.
⁶⁶През есента на 1154 г.
⁶⁷Т. е. маджарите. Андроник Комнин през 1153 г. влизъл в споразумение и дори сключил съюз с маджарскйя крал Гейза II. В случай, че Гейза помогнел на Андроник да завземе византийския престол, той щял да отстъпи Белград и Браничево на маджарите.
⁶⁸Против маджарския крал Гейза II. В същност Василий бил изпратен против босненския бан, който бил съюзник на Гейза II, но нападнал главните маджарски сили и бил разбит.
⁶⁹Тези събития са станали през 1154 г. и към тях се отнася и смъртта на Коломан. Мануил Комнин отложил отмъщението срещу маджарите за пролетта на 1155 г. Но когато през пролетта потеглил към Дунава, по предложение на маджарите бил сключен мир.
⁷⁰Маджарският крал Гейза II.
⁷¹Стефан III (1161—1173).
⁷²Срещу подкрепата, която оказала на Стефан, Византия се стремяла да получи Сирмиум и Земун. Сирмиум по онова време бил станал център на сухопътните търговски сношения между Запад и Изток; така се избягвало прекарването на стоките през Византия, където налаганите мита били твърде тежки.
⁷³Бъдещият крал Стефан IV (1162—1163), брат на Гейза II.
⁷⁴Брат на Гейза II.
⁷⁵Според Грот, пос. съч., стр. 271—273, 278, Владислав II е царувал през 1161—1162 г. По съществуващия до Гейза II ред за наследяване престолът трябвало да се заеме от най-стария брат, в случая Владислав.
⁷⁶Брат на Стефан III.
⁷⁷Според Грот, пос. съч., стр. 273, Стефан IV царувал през 1162 г. Изгонен като крал, той през зимата на 1164—1165 г. се намирал в Зевгмин (Земун), който бил обсаден от унгарците. Градът бил предаден отвътре от окръжаващите бившия крал унгарци, които отровили Стефан. Това станало през април 1165 г.
⁷⁸Мануил Комнин най-напред дошъл в София, където било сборното място на войската му, и през юни 1165 г. се отправил към Дунава, за да си възвърне Земун.
⁷⁹Галичкото княжество.
⁸⁰Императорски дворец в Константинопол.
⁸¹Бягството на Андроник в Галичкото княжество при неговия роднина княз Ярослав Грот, пос. съч.. стр. 332 и сл., 341, отнася към есента на 1164 г., а връщането му — към началото на следната година.
⁸²Това събитие според Грот. пос. съч., стр. 340, бел. 2, 354 и сл., който се позовава на Кинам, е станало на следната 1166 г.
⁸³Градът бил превзет през 1165 г.
⁸⁴Деса през 1155 г. се опитал безуспешно да измести Урош II. От 1161 г. Деса е отново велик жупан. През 1162 г. Мануил Комнин го отвел в Цариград. През 1168 г. той отново е жупан.
⁸⁵Протостраторът Алексий Аксух през 1167 г. бил наклеветен в заговор против императора.
⁸⁶У Йоан Кинам (ГИБИ, VII, стр. 260) се говори, че до р. Струма, в пл. Папикион, има много манастири. В Типика на Бакуриани (ГИБИ, VII, стр. 43) се споменава за един манастир извън крепостта на Мосинопол (Гюмюрджина). Тъй като тук става дума за един от манастирите при Папикион, в случая това е пл. Папикион при Струма.
⁸⁷Към края на 1166 г. унгарците отнели от Византия цяла Далмация и императорът решил да предприеме поход против Унгария в началото на пролетта на 1167 г.
⁸⁸Т. е. и от германците.
⁸⁹На унгарския пълководец Дионисий.
⁹⁰8 юли 1167 г. След разгрома на унгарската войска ромеите се оттеглили от унгарската земя.
⁹¹Пролетта на 1168 г.
⁹²Крепост в Далмация.
⁹³Иконийският султан Килидж Арслан през 1162 г. се бил задължил с договор да изпраща на византийския император помощни войски, но през 1175 г. поради все по-агресивното му държане се дошло до скъсване на отношенията и през 1176 г. императорът потеглил срещу него.
⁹⁴Мануил Комнин.
⁹⁵Вероятно българи, макар там да е имало и печенези, кумани и руси.
⁹⁶Иконийският султан.
⁹⁷Византийска крепост в Мала Азия, при изворите на р. Меандър, на пътя от Апамея към Иконион (Коня). Битката станала на 17 септември 1176 г. и завършила с унищожението на византийската войска.
⁹⁸По време на поход Мануил Комнин обичал да разисква по тълкуването на светите догми, като давал вид, че се колебае. Тук се разказва за един такъв спор, когато императорът бил в Пелагония (Битоля).

 

III. Империята в криза. Въстанието на Асен и Петър.

Борбата с отцепниците. Падането на Константинопол

 

20. Василий, архиепископ на България

Разбира се, и светейшият патриарх⁹⁹, като видял, че нищо не помага, но че повече надделява лошото, отказал се от патриаршеството и отишъл на остров Теревинт. А Андроник¹⁰⁰ приел като добре дошло оттеглянето му и извършил бракосъчетанието¹⁰¹, определяйки да благослови брака българският архипастир¹⁰², който тогава се намирал в Константинопол. Освен това той обсъждал въпроса за лицето, което ще наследи патриаршеския престол. И Андроник избрал на престола Василий Каматир или, както се казвало, самият този спечелил Андроник, като единствен от всички дал на Андроник и писмено съгласието си да върши като патриарх това, което е приятно на Андроник, макар и да е напълно незаконно, и, от друга страна, да отхвърля онова, което не е приятно на Андроник.

 

21. Андроник Комнин погубва императрица Мария

——— и [Андроник] искал горещо смъртта на владетелката¹⁰³. Затова я обвинил в предателство, понеже подбуждала с писма зетя си по сестра, унгарския крал Бела, да опустошава местата при Браничево и Белград.

 

22. Сицилийският крал завладява Драч и Солун

Възбуден от думите им¹⁰⁴ и свързвайки по друг начин казаното с това, което чул от сънародниците латиняни, които отдавна помагали на ромеите срещу заплата, а тогава се били пръснали от страх пред Андроник, той¹⁰⁵  приготвил още по-добре наличните войски и като събрал наемна войска и я въодушевил с големи възнаграждения и с уверения за още по-големи, наброявал [вече] хиляди конници. Той пренесъл войската срещу Епидамн¹⁰⁶ и го превзел при първо нападение.¹⁰⁷ Насочил морските си сили право към солунските пристанища и плячкосвал тамошните места. Те заобиколили Солун и по суша, и по море. И самият град бил превзет¹⁰⁸ и приел в себе си неприятелската войска, разбира се, не поради слабостта и неопитността на гражданите във война, но по-скоро поради негодността на Давид Комнин да командва.

И тъй градът¹⁰⁹ след кратка съпротива се подчинил на враговете. Последвалите при това злини представляват нова Илиада. Всяка къща се лишила от жителите си, нямало оцелял дом, нямало улица, която да се е откупила от убийците, но мечът минавал навсякъде. Напразно било и прибягването до светите храмове, защото варварите унищожавали и божиите, и човешките творения и никак не зачитали божиите. Те унищожавали пресветите ликове на Христа и на служителите му. И ако имало да тях някаква украса, те я вземали, а самите тих изнасяли на кръстопътищата, за да бъдат тъпкани от минаващите, или ги хвърляли в огъня.

И тъй, за да върви разказът отново по реда си, сицилийската войска влязла вътре в Солун и извършила големи и всякакви противни на бога неща. Тя започнала щурмуването на стените на шестия ден от месец август, трети индикт, шест хиляди шестстотин и деветдесет [и трета] година¹¹⁰ и го довършила, както искала, към петнадесети същия месец.

Когато най-напред се научил за нахлуването на сицилийците (добре е да се върнем и накратко да изясним това, което пропуснахме да споменем в разказа), Андроник най-напред се погрижил да защити Епидамн и изпратил там Йоан Врана. Но не изминали много дни и сицилийците нападнали Епидамн, лесно го завладели и отвели Врана в Сицилия като пленник. А на Давид в Солун писал да се погрижи за защитата на града.

След това Андроник събрал войските — както източните, така и западните — и ги разделил на части. Едните заповядал да закарат при сина му и, както казваше, при престолонаследника Йоан, който се намирал при Филипопол, а другите предал на хартулария Хумн. Друга част подчинил на Андроник Палеолог, а трета на скопеца Никифор, който му бил паракимомен¹¹¹. Hо той изпратил с друга войска и Алексий Врана. Синът му Йоан си прекарвал времето в лов при Филипопол, като давал вид, че се занимава със снабдяването на Солун. А другите, макар Солун да бил обсаждан, не смеели изобщо да се приближат и да му помогнат, но се били разположили на лагер по-далеч и наблюдавали солунските работи чрез разузнавачи. Само Хумн се одързостил да се приближи, за да помогне в сражението с обсадителите или ако може, да влезе в града. Той не сполучил и в двете неща и се върнал позорно, като неговите хора не могли да издържат дори погледа на противниците.

След като най-големият тесалийски град бил превзет, както се каза, от сицилийците, тяхната войска се разделила на три и всяка част от тях продължила да върви отделно.

И най-силната част веднага се отправила по най-краткия път за Цариград и като дошла до Мосинопол, разположила се на стан там. Втората част опустошавала местата при Амфипол и Сяр, а останалата част като флотска естествено пазела тесалийския град. А ромеите и при това положение не се осмелили да завържат сражение, като се съберат заедно, с една от тези части. Неприятелите пък, които били завладели Мосинопол, се съвещавали за по-нататъшното напредване, тъй като не забелязвали никакъв ромейски войник. А ромеите завзели падините на тамошните планини и изобщо не слизали в полето, за да пресрещнат идващите врагове. Затова италийците решили, че трябва да се съберат заедно, да бъдат отведени към една цел — Константинопол — и да го завладеят. Защото така ги съветвал Алексий Комнин, който бил преминал на тяхна страна, както бе казано.

 

23. Убийството на император Андроник

Щом паднал Андроник¹¹², веднага бил заловен и синът му Йоан от намиращите се заедно с него във Филипополската област войници. Били му избодени очите и така умрял в мъки. И брат му Мануил бил ослепен. Той не бил в нищо облагодетелстван, понеже не се съгласявал с беззаконията на баща си, което знаели не само мнозина други, но и сам Исак¹¹³.

 

24. Алексий Врана прогонва норманите

Неприятелите от Сицилия, които, разбира се, не били чули нищо от извършеното против Андроник, смело бързали към Константинопол. А сицилийската флота отплувала и спряла при островите, които са най-близо до града. От разделилата се, както бе изяснено, на три части сицилийска войска едната била оставена с кораби да пази големия град Солун, другата опустошавала Сяр и околностите му, а третата част, която бързала към Константинопол, и тя не била цяла, но част от нея опустошавала местата край Стримон и Амфипол, а друга част станувала край Мосинопол и като не подозирала нищо враждебно, била разделена на отреди, които отивали на различни места да грабят и да се снабдяват с храна.

Като се научил за това, стратегът Врана повел срещу тях войската, която с мъка убедил да слезе от планината и да върви по удобното за езда поле. И като прогонили частта, на която се били натъкнали, веднага се превърнали в храбри мъже и я преследвали непрекъснато, убивайки откъм гърба [всеки] настигнат [враг]. Случило се да продължат преследването до Мосинопол. Като завързали по щастлив начин ръкопашен бой с неприятелите отвън ги победили, те нападнали и неприятелите вътре в градчето. Незабавно, подпалили вратите, пазени от неприятелите (защото тях ги бил вече обхванал страх), и влезли вътре, като колели враговете и присвоявали вражеското богатство. Когато изяли и това богатство и се охранили, те добили смелост и против неприятелите около Амфипол. И тъй те се вдигнали от Мосинопол като божие войнство, снабдени с неприятелски коне и оръжие, и нападнали неприятелите при Стримон.¹¹⁴

Тогава било 7 ноември и когато ставало това, било привечер.

Колкото от тях избягали от полесражението и тия, които опустошавали местата при Сяр, тръгнали направо за Солун, качили се на тамошните дълги кораби, но не можели да отплуват направо, защото развихрилите  се бури се погрижили те да намерят в морето смъртта, която избягнали на сушата. Но мнозина били настигнати и из Солун, и загинали най-вече от ръцете на аланите. Тези сицилийци не намирали никаква пощада. Като ги срещали по улиците, питали ги: „Къде е братът?“ (казвали им това заради аланите, които те били избили безчовечно при превземането на града) и веднага го убивали, който и да бил той. Посичали и тези, които търсели убежище в божиите храмове, като им се отплащали за жестокостта им, която проявили, когато станали господари на града. Тогава казват, че се случило и такова нещо. Кучетата не  закачали нито едно тяло на убитите ромеи, но с труповете на падналите латиняни така се отнесли, че изравяли гробове и изваждали предадените на земята тела и ги изяждали.

Някои от избягалите сицилийци се спасили към Епидамн, явявайки се пред тамошните стражи като нищожни остатъци от многото хиляди унищожени. А кралят¹¹⁵, мъчейки се да спечели за себе си слава, тъй като укрепил Епидамн с всякакви съоръжения, не желаел да го предаде на ромеите, но след кратко време, лишен от средства, той го предал доброволно.

 

25. Въстанието на братята Асен и Петър

Той¹¹⁶ се споразумял за това с унгарския крал Бела и поискал за съпруга дъщеря му, която, както казвали, не била навършила още десетата година. Скъпейки се да извърши сватбените тържества на държавни средства, той ги събрал по извънреден начин от своите земи. И поради това той незабелязано настроил срещу себе си — а и срещу ромеите — и други градове, а най-вече варварите край Хемус, които по-рано се наричали мизи, а сега власи и българи. Те, опирайки се на непроходимите места, и друг път се опълчвали против ромеите, а тогава, като взели за повод откарването на добитъка им, се насочили към открито въстание.

Причинители на нещастието били някои си Петър и Асен, родни братя. Те отишли при императора, който се намирал в Кипсела, и поискали да бъдат зачислени заедно с ромеите във войската и с императорска разпоредба да им бъде дадено едно слабо доходно село в Хемус. Но те не сполучили в искането си и тогава казали, най-вече Асен като по-дързък, и думи, намекващи за открито отцепване. Затова той бил ударен по лицето по заповед на севастократор Йоан. Те се върнали в къщи без нищо. Но колко много злини извършили те против ромеите, какъв разказ ще може да обхване толкова илиади от нещастия? Но за това е още рано.

Понеже мизите, както се каза, въстанали и причинили най-големи злини, императорът предприел срещу тях поход. Разправя се, че власите отначало отлагали въстанието, към което ги подстрекавали Петър и Асен, понеже се бояли от големината на предприятието. А те, като искали да ги освободят от този страх, издигнали молитвен дом на името на великомъченика Димитър. Събрали в него мнозина бесновати, които някои наричат астенарии, и ги убедили да говорят вдъхновено, че бог е благоволил да даде свобода на българското и влашкото племе и затова мироточивият великомъченик Димитър напуснал Солун и дошъл да им помогне, като изоставил ромеите. Не трябвало да ce противопоставят на божието желание, но да грабнат оръжие и като имат такъв помощник — великия Димитър,— да се борят с всички сили против ромеите. И колкото ромеи биха могли да заловят, да ги посичат с меч без никаква пощада спрямо тях. И тъй целият народ бил насъскан от такива лъжепророци против ромеите и всички се превърнали на безмилостни техни врагове. И понеже въстанието им имало успех, те сметнали, че им е малко тяхната свобода, и нападнали земите отсам Хемус, като ги ограбвали и опустошавали. А първият от братята Петър си поставил и венец на главата, а на краката червени сандали, като се нарекъл цар на българите. Те връхлетели върху Преслав (това е древен, много голям и укрепен град) и като не могли да го отнемат лесно, изоставили го и нападнали ромейските владения отсам Хемус. Те пленили много ромеи, волове, впрегатен добитък и много голямо множество други стада.

 

26. Първият поход на император Исак срещу българите

И тъй против тях излязъл на поход Исак. А те, като завзели мъчнодостъпните места, дълго се съпротивявали. Настъпилият неочаквано мрак¹¹⁷ покрил планините и нападащите ромеи останали скрити за тях и наранили мнозина [от тях]. Причинителите на злото, Петър и Асен, и въстаналите около тях се втурнали към Истър и преминавайки го, се съединили с тамошните скити¹¹⁸. А императорът, въпреки че нямало никакъв неприятел, който да му попречи да постави гарнизони в тамошните градове, които са много, повечето разположени най-вече върху пресечени и надоблачни скали, не направил нищо подобно, но предал на огън купите от житни снопи и веднага се вдигнал оттам, като оставил тамошните работи още неулегнали. С това той още повече ги настроил против ромеите. Той се върнал в Константинопол, хвалейки се с успеха си. И когато един от тогавашните съдии (това бил Лъв Манастериот) казал, че душата на император Василий Българоубиец е била засегната, понеже императорът бил пренебрегнал завещанието му,¹¹⁹ което било изложено в Состенийския манастир¹²⁰, и поради това власите се били разбунтували, Исак заявил с присмех и подигравка, че Лъв не знаел какво говори, защото той върнал власите в предишното подчинение и робство в кратко време, което Василий не бил успял в продължение дори на много години.

А варварите около Асен, които, както изяснихме, преминали Истър и се съединили със скитите, след като взели оттам твърде много съюзници, дошли в родината си — Мизия — още по-надменни. Затова те не поискали да се задоволят само със своето, но смятали изобщо, че не могат да се въздържат да не навредят на ромейските владения и да не обединят в едно, както някога, властта над мизите и българите.

Ако императорът бил излязъл сам срещу тях, би било извършено велико дело, но той отложил своя поход за друго време и поверил действията против тях на чичо си, севастократора Йоан. А той, след като поел ръководството на войската и дълго време причинявал грижи на неприятелите, понеже бил заподозрян, че иска да царува, бил отстранен от главното командване. То се поело от кесаря Йоан Кантакузин, зет по сестра на императора. Той бил с много представителна външност и с богат опит във военното изкуство, но тогава водил неуспешно войната против власите. Затова главното командване поел Алексий Врана. И той имал желание да стане цар, така че веднъж влязъл нощем в олтара на Великата църква и призовавал простолюдието да въстане. Но тъй като работата не тръгнала според желанието му, Той се съгласил на споразумение с императора и се отказал от делото, но тайно в себе си пак хранел това желание.

Тогава обаче, като взел събраната войска и се посъветвал със съветниците си роднини, той сменил дрехите си и се самопровъзгласил за цар. Като се прехвърлил в родния си град Адрианопол, той публично бил провъзгласен от войската [за император] и пристигнал, при Цариград.

И тъй до обед от двете страни ставали престрелки и хората на Врана донякъде имали малко надмощие над царските хора. А от тях най-голям успех имали тези от латинската пехота (защото императорът освободил от затвора и остатъците от сицилийската войска и като въоръжил и тях, отпратил ги с Врана, който бил пратен по посока на Хемус; те били най-силни от войските му).

В тази война, ранен от копие, бил убит и Константин Ститат, благороден мъж, който управлявал Анхиалската област.

Мнозина избягали при Асен и Петър, но и те след малко време се завърнали благодарение на царски грамоти.

 

27. Вторият поход на император Исак срещу българите

Императорът за втори път се отправил на поход против мизите. Той бил чул, че те вече не се намирали около планините и височините, но след като били взели със себе си и скити, се били разположили при самия Агатопол  и извършвали най-големи пакости. И тъй ромейските войски се събирали, докато императорът се намирал в Тавроком¹²¹, което място не се намирало много далеч от Адрианопол. Той заповядал и на кесаря Конрад да дойде с него незабавно.

А [Конрад], като чул, че бог иска ромеите да бъдат притеснявани от мизите, приготвил кораб и отплувал за Палестина.

А императорът избрал около хиляда души, дал им оръжие и коне и тръгвайки от Тавроком, потеглил срещу неприятеля, като заповядал обозът и всичката прислуга да пристигне в Адрианопол. Мизите пък според думите на тези, които ги следели, опустошавали местата около Лардея¹²², убивали твърде много хора и не по-малко пленявали живи. Разузнавачите добавяли, че неприятелите, които събрали и достатъчно количество богатство, искали да се завърнат. И тъй, като станал рано, императорът възседнал коня и при звуците на тръбата тръгнал. Той стигнал до Бастерни¹²³ (и това е едно селище) и спрял там войската,¹²⁴ понеже неприятелите не се явявали.. След три дни той се вдигнал оттам и се отправил направо към Берое. Но още не бил изминал много път, когато дошъл един човек, който съобщил, че връщащите се мизи заедно с плячката се намирали някъде наблизо, без да подозират за какъвто и да е противник. И тъй, като разделил войската между военачалниците и определил бойния ред, императорът тръгнал по оня път, по който било известно, че вървят неприятелите. След като войските се видели и взаимно забелязали, скитите и власите предали плячката на част от своите хора и им заповядали да бързат по тя към височините и извършат похода с най- голяма бързина. Другите се събрали на едно място и посрещнали нападащите ги ромеи, като се сражавали по своя обичай. Те замеряли със стрели и удряли с копия, след малко, се обръщали в бягство и дразнели преследващите ги, после пак се обръщали и храбро се противопоставяли. И след като постъпвали така твърде често, те получили надмощие над ромеите и като извадили мечовете си, с викове връхлетели срещу тях и извършвали най-лоши дела. И наистина тогава скитите биха спечелили голяма слава, ако императорът не се бил притекъл на помощ със своята фаланга, която изобщо не участвала в сражението. Тръбите засвирили и изображенията на драконите по знамената изплашили неприятелите, тъй като дали представа за по-голяма войска.¹²⁵

И тъй, като освободил тогава нещичко от плячката, императорът поел пътя за Адрианопол, изоставяйки този, по който възнамерявал да върви. Но понеже варварите не стояли спокойни, той отново се намерил при Берое, защото искал да спре набезите им. А те, въпреки че се бояли от ромеите, все пак извършвали набези. Така те давали вид, че нападат някъде, но се прехвърляли другаде и извършвали там най-големи злодеяния. Случвало се императорът да излиза на поход срещу тях в Агатопол, а те опустошавали селищата, които били близо до Филипопол. Когато пък той отивал да защитава пострадалата част, те отново бързали срещу ония места, от които се оттеглял императорът. Това правел Асен, който бил способен да измисли изход и в самата безизходност.

И тъй императорът пожелал отново да нахлуе в Загора, за да може да покори мизите. Като се вдигнал от Филипопол, той се намерил при Триадица, защото се научил, че оттам пътят за Хемус е лесен и достъпен и снабдяването леко, ако човек тръгне навреме. Но тъй като времето клоняло към зима, той оставил войската да презимува там, а сам, както си бил, пристигнал в Константинопол, където се наслаждавал на конните състезания и на зрелищата.

Веднага с пукването на пролетта¹²⁶ той излязъл отново срещу мизите, замисляйки да извърши велики дела. Той прекарал цели три месеца, за да завладее крепостта, която се нарича Ловеч, но оставил недовършена работата и се насочил към почивните места на Пропонтида. Императорът бил задържал взети като заложници, жената на Асен и брат му Йоан¹²⁷. Но и при това положение работите тръгнали към по-лошо.

 

28. Кръстоносците навлизат в България и опустошават околните области

Разбира се, и кралят¹²⁸ правел набези и си набавял необходимото за живеене. А императорът не позволявал да се завърнат посланиците при краля, който ги бил изпратил. Той също така затварял мъчните места по пътя и правел проходите непроходими, като натрупвал отрязани дървета. Той също така заповядал на племенника си, протостратора Михаил Камица, и на доместика на Запада Алексий Гид да следват с войски и да нападат тайно аламаните, които излизат да събират храни. Но самият крал минал по друг път и дошъл във Филипопол,¹²⁹ като отстранил препятствията в мъчните места. Той се разположил на лагер в него, като построил укрепителна ограда. Когато влязъл във Филипопол, той го намерил напуснат от по-богатите жители. В него били останали само бедняци и арменци, които смятали преминаването на аламаните за пристигане на приятели, а не за нападение на чужди народи (тъй като аламаните се намират в близки отношения с арменците). Обаче и като станал господар на Филипопол, кралят не престанал да пише и да праща известия на протостратора, че ромеите напразно му пречат в пътуването, защото той нямал лоши намерения спрямо ромеите и пазел ненарушимо клетвите. А протостраторът, който съобщил писмото, не получил от императора отговор, в който да пише за мира. Напротив, той го подтиквала към схватки с краля и го упреквал в малодушие, защото не бил чул [още] за победата над аламаните.

А протостраторът съобразно с царската заповед пренебрегвал каквото му пишел кралят и изцяло се насочил към това — да извърши нещо лошо на аламаните, които излизали да събират припаси. И веднъж, като отбрал около хиляда души, той поискал да се добере през нощта близо до Филипопол, за да направи засада в хълмовете и сутринта да нападне фуражирите. И тъй той направил така, а за останалите и за обоза наредил да се преместят оттам. Още не бил настъпил денят, когато аламаните, като узнали от арменците в Прусинон¹³⁰ (защото царската войска се била спряла там) какво е намерението на протостратора, в същата нощ се вдигнали в пълно въоръжение от Филипопол, на брой над пет хиляди, и побързали да нападнат протостратора. Те останали незабелязани от разузнавачите и стражите на протостратора, а не се сблъскали и с него, защото той бил останал в планините, криейки се да не го видят. А аламаните вървели уверено по пътя през равната земя, който водел към лагера. Като не намерили никакъв противник, но чули, че обозът на войската бил вдигнат наскоро оттам, а най-добрата част от войската отишла срещу заетите в събиране на храни, те се върнали и започнали да ги търсят. И тъй, когато се спускали от хълма около Прусинон, а ромеите се възкачвали, те се смесили, влезли в ръкопашен бой и започнали да се бият. И аланите, които имали за предводител Теодор, сина на Алексий Врана, паднали почти всички. А ромеите обърнали гръб и започнали да бягат безславно. И протостраторът през целия път отстъпвал, като насмалко щял да падне в плен у аламаните. Мнозина пък се върнали в лагера без оръжие и коне, тъй като конете им паднали при обръщането им в бягство.

След това аламаните и ромеите се отдалечили едни от други. Защото аламаните останали при Филипопол, а ромеите си отпочивали в покрайнините на Ахридос. [Ромеите] убедили императора, който чул за станалото, да възпре желанието си да тръгне срещу аламаните и най-вече защото аламаните казвали, че императорът бил нарушил клетвите спрямо тях поради споразумението му със сарацините. Като променил враждата си, той залягал кралят да премине на Изток. Но виждайки, че той отлага преминаването за пролетта¹³¹ (когато ставало това, било месец ноември), императорът започнал отново да държи на по-раншното си намерение и да пише на краля неща, които не трябвало.

След като изминало немного време, недостигът на припаси го принудил да раздели войската. И тъй той отишъл в Орестиада¹³² а във Филипопол оставил сина си и епископите с достатъчно войска, на които казал: „Вие трябва да си отпочинете, уморени от контакта с гръцкия император.“

 

29. Победите на българите над Исак Ангел

Причината за тези чести бунтове¹³³ била, че Исак ръководел твърде слабо империята и че самият той взел царската власт без труд след убийството на Агиохристофорит¹³⁴.

Той наредил да бъде веднага задържан Андроник Комнин, който бил син на Алексий, сина на кесаря Вриений и на Ана, дъщерята на Алексий, първия император от Комнините, и държал управлението в Солун, понеже някой направил донос, че се стремял към царската власт и във връзка с това дело общувал с бившия севастократор Алексий, сина на самодържеца Мануил, който се намирал в Драма.

Исак не постъпил така само с Алексий и с Андроник, но веднага лишил от зрение и Константин Аспиет¹³⁵, който се застъпил за войската, чийто предводител бил, когато водел войната против власите, като казал, че войниците не могат да воюват с глада и с власите, но че трябва да им се даде годишният порцион.

Тъй като работите на Запад винаги били зле и власите заедно с куманите опустошавали подвластната на ромеите земя, императорът предприел поход срещу тях.¹³⁶ И като минал покрай Анхиало, навлязъл в Хемус. Но понеже не могъл да извърши нищо, което да оправдае императорското присъствие, той приключил похода в два месеца. Защото намерил тамошните крепости и градчета снабдени с много по-здрави укрепления от предишните, а и подозрението, че скитите ще нападнат (било удобно време за преминаването им), го принуждавало да се оттегли бързо. Затова той намерил по-кратък път, по който да слезе в Берое, но [при това] погубил твърде голяма част от войската си и сам щял да се пресели в ада, ако бог не му помагал. Трябвало да върви по лесния път, но той хвърлил и себе си, и войската в мъчно проходимо място като в някаква дупка. Авангард били протостраторът Мануил Камица и Исак Комнин, зет по дъщеря на по-късно царувалия Алексий, а ариергард бил севастократорът, чичото на императора. Сам император Исак и брат му, севастократорът Алексий, заемали центъра на колоната, начело на която вървял обозът и нестроевата част. А ясно било, че варварите, които се появявали от двете страни на този тесен проход, ще извършат нещо страшно. Вървящата напред войска преминала безопасно, тъй като варварите все още се събирали, а и освен това били решили за изгодно да нападнат не тях, а центъра, където се намирали императорът и свитата му и всичко, което било с него знатно и родствено нему. И те не се излъгали в намеренията си. Защото, след като императорът влязъл в трудната и непроходима част на пътя, тогава нападнали и варварите. А и ромейската пехота при това положение не останала бездейна, но и сами, бързайки да не бъдат обкръжени от тях, тръгнали срещу височината и отблъснали, макар и с голям риск, слизащите надолу. Тъй като обаче били насилени от многочислената войска и страдали много от хвърляните камъни, те се обърнали в бягство и се смесили и те с войската. Понеже настъпило забъркване и всеки си поставял за задача да спаси себе си, неприятелите убивали всеки, който им попадал в ръцете, като добитък, затворен в ограда. Императорът пък, уловен като в мрежа, се опитвал често да отблъсне тези, които го нападали, но освен че нищо не свършил, ами си загубил и железния шлем. Много и най-храбри мъже се стекли около него. Те погубили много добитък (а, както казват, и ромейски войници, които пречели на прехода) и така той излязъл сам, а мнозина загинали. И като се присъединил към вървящите напред, той отдал благодарност на бога, своя спасител. А спасилите се заедно с него били малцина и били без оръжие.¹³⁷

След това варварите се възгордели, тъй като спечелили голяма плячка от ромеите, а също и по-скъпоценните царски знаци, шлемове и чаши на знатните, достатъчно количество пари и самия царски кръст. Макар един от свещениците да го хвърлил в една река, те на разсъмване го намерили. "Той бил приготвен от злато и в средата имал част от светото дърво, на което бил прикован [нашият] господ Христос, направено във вид на кръст и с много малки клетки, в които се намирали мощи от по-прочутите мъченици, мляко от Богомайката и някаква част от пояса ѝ и твърде много други светини и скъпоценности. Има дума, че той бил направен от първия християнски император, равноапостола Константин, и че той и благочестивите императори след него го носели като състратег срещу неприятелите. А севастократорът Дука тръгнал по друг път. Той намерил някакъв добър водач и излязъл незасегнат от нещастие. Императорът пък през така нареченото Крън   се добрал благополучно до Берое и намерил, че в преминалата напред без загуби войска за него се носят недобри слухове - била разпространена мълвата, че той загинал заедно с останалата войска.

Като останал там немного дни, той се отправил за престолния град.

Власите¹³⁸, разбира се, възгордени от постоянните си победи и като придобили богатство и оръжие от ромейската плячка, неудържимо извършвали нападенията и вече не опустошавали [само] полета и села, но се нахвърляли и върху градове. Те разрушили Анхиало и Варна. Като дошли при Триадица, те разрушили по-голямата част от нея и лишили Стубион¹³⁹ от жителите му. Като дошли и в Ниш, те отвлекли немалко плячка от хора и животни. Като не знаел кому от тежко пострадалите по-рано да помогне, императорът разделил войската между военачалниците. Той веднага и Варна възстановил, и Анхиало снабдил с кули, поставяйки в тях гарнизони. И изглеждало, че това е дело на императорска предвидливост, обаче неприятелите били пак по-силни. И тъй и сам той потеглил към Филипопол по време на есенното слънчево обръщане,¹⁴⁰ като водел със себе си и женската част от двореца. И доколкото било възможно, отблъсвал нападенията на власите и скитите.

Но тъй като сръбският жупан¹⁴¹ с набези опустошавал Скопие, той се отправил срещу него. И щом войските се срещнали при река Морава, варварите обърнали гръб и при станалото преследване немалко от тях били унищожени от водите и от копията.

Той минал покрай Ниш и като стигнал при река Сава, срещнал се с унгарския крал Бела, който, както бе изяснено, бил негов зет. Като прекарал там с него няколко дни, той отново се завърнал във Филипопол и оттам влязъл във Великия град, избягвайки преминаването през Хемус.

Той изпратил да управлява филипополските земи братовчед си Константин, когото преди това бил назначил и за дук на флотата. А той, проявявайки свирепост, докарал намиращата се с него войска до такова послушание, че тя се подчинявала на желанието [му] само с едно кимване.

Бунтовниците власи се изплашили от него, както не се били изплашили дори от самия император, когато се намирал там. И често пъти, когато Петър заедно с Асен възнамерявали да нападнат околностите на Филипопол и Берое, те не оставали скрити от него, но той веднага разбивал фалангите им. По тази причина те и не правели непрекъснато набези.

Не можейки да понася набезите на власите заедно със скитите, но поразен и от това, че Алексий Гид (той стоял начело на източните отреди) и Василий Ватаци (той пък командвал западните войски), като се сбили с неприятелите близо до Аркадиопол, първият избягал в безредие, като загубил по-голямата част от войската, а другият загинал заедно с подчинените му отреди, той¹⁴² решил да отиде лично срещу противниците. Бил извършен набор на ромейски войски, събрали се и пари за заплати. Той изпратил също така пратеници при зет си, унгарския крал, и искал помощ в спомагателни войски. Последният се съгласил с удоволствие и обещал да изпрати през Видин достатъчно помощна войска. И тъй, като събрал достатъчно войска, той излязъл през месец март¹⁴³ от столицата с лице, насочено срещу варварите. Той определил, срок за връщането — изпълнението на задачите, заради които отивал срещу бунтовниците. Така очите на самодържеца били насочени срещу вилнеещите власи.

И тъй, като пристигнал в Родосто, той отпразнувал там господния празник Възкресение.

Щом дошъл в Кипсела, владетелят групирал в отреди едната част от войската, а другата напрегнато очаквал да дойде.

Но тъй като видял, че тези, които искали да го заловят, бързали да го хванат, той започнал да бяга и като преминал с риск реката, която се нарича Марица, продължил пътя. А като пристигнал в Стагира (тя се нарича Макри)¹⁴⁴, той¹⁴⁵ бил заловен и предаден на преследвачите и очите му били извадени в манастира във Вира¹⁴⁶.

Когато се възцарил, той¹⁴⁷ не тръгвал веднага за столицата, но се погрижил за хората на Запад, които зле страдали от Асен и Петър.

 

30. Иванко убива българския цар Асен

А императорът, който полагал повече грижи за западните земи, изпратил с много голяма войска Алексий Аспиет. Той обаче бил пленен от власите¹⁴⁸, тъй като не бил подготвил, както трябва, войната. И императорът отново изпратил с по-голяма войска зет си севастократор Исак. Но и той, понеже бил млад и възгордян от успеха, завързал сражение,¹⁴⁹ без да разузнае предварително за силата на неприятелите. А Асен разпределил войската си в засади и обърнал в бягство Исак, който се борил достатъчно, но бил пленен от един скит¹⁵⁰.

Тогава един свещеник от пленените ромеи поискал да бъде пуснат, тъй като разбирал езика на власите. А той¹⁵¹ му отговорил, че никога не е имал желание да освобождава ромеите, но да ги убива. На това свещеникът, който въздъхнал със сълзи, отговорил, че понеже не благоволил да окаже милост на бедняк, който е близък на бога поради свещеническия [си] сан, то и над него бог няма да се смили, а и погиването му ще стане по-скоро. И думите на свещеника не били празни, защото малко по-късно той бил прободен от някой от близките си.

Той бил погубен по следния начин. Разправяло се, че някакъв мъж, на име Иванко, негов роднина и със същия нрав, се сношавал тайно със сестрата на неговата жена. И тъй, като узнал за връзките, той най-напред обвинил съпругата си, а после прехвърлил гнева си върху Иванко и късно през нощта изпратил да го повикат. А той, изплашен, отложил отиването за сутринта. Но понеже Асен настоявал, Иванко се отправил при него, като по съвета на роднините препасал под горната си дреха меч. Когато видял, че Асен не замисля нищо добро срещу него, но че крои да го умъртви, той го изпреварил и му причинил това, което щял сам да изпита — ударил го смъртоносно и лишил от живот човека, който преди това бил изпратил мнозина в ада. Разбира се, Иванко избягал и отишъл при посветените в делото и заедно с тях замислил да въстане. И като се стекли мнозина, той завладял Търново (това е най-забележителният от градовете на Хемус по здравина и известност, разположен на планина и заобиколен в кръг от река). Противопоставил му се Петър, братът на Асен. Тъй като не можел да протака, нито могъл да устои на противника, който все повече се засилвал, Иванко решил, че трябва да избяга при ромейския император и с негова помощ да надвие неприятелите.

Говорело се, че Асен бил погубен от Иванко по съветите на севастократор Исак, който го настроил към това освен с други обещания още и с обещанието, че ще му даде за жена собствената си дъщеря Теодора. Но севастократорът издъхнал в оковите преди убийството на Асен. Иванко разкрил станалото на императора и поискал [от него] да изпрати човек, който да завземе Търново.

И тъй императорът изпратил протостратора Камица. А последният заедно със следващите го войски с бърз ход достигнал пределите на Мизия, но се върнал обратно. После, като била събрана повече войска, те се заловили за работа. Но това не могло да бъде изпълнено докрай.

И тъй Иванко се отчаял, напуснал тайно Мизия и отишъл при императора. И Петър завладял напълно властта и я осигурил за себе си. Но той не завършил живота си с естествена смърт, защото някой от съплеменниците му убил и него. Властта над власите минала към Йоан, третия от братята. Но тогава Петър, който взел за съучастник в управлението Йоан, с всички сили опустошавал ромейските земи.

И тъй Иванко отишъл при императора и станал много полезен за ромеите. Той бил с висок ръст, в цветуща сила и с избухлив характер като кръвожаден човек. Но императорът го намерил за достоен да бъде почетен и го вписал между роднините си велможи, като отлагал брака за удобно време, понеже годеницата била още дете. И тъй Иванко прекарвал повечето време в земите около Филипопол и бил за ромеите любима преграда срещу сънародниците си власи и скити. И воювайки заедно с императора, последният го смятал за извънредно способен.

А когато императорът страдал от болест на ставите, скитите и власите нападнали градовете в Тракия¹⁵² и при първото нападение им нанасяли щети. А войската, която пазела Виза, като узнала, че скитите се движат с плячка, тръгнала срещу тях. И нашата войска надвила. Станало избиване на скитите и голямо множество пленници били освободени. И ако победителите не се били отдали изцяло на желанието да отнемат плячката, те биха извършили добре голямо дело. Но като се отдали изцяло на желанието да си присвоят тази плячка, те привлекли срещу себе си враговете и от преследвачи преди малко станали преследвани.

 

31. Походът на Алексий Ангел против Хриз и Иванко

А императорът, като излязъл от столицата, пристигнал в Солун, а оттам се насочил срещу Хриз. Последният, като завладял Струмица и укрепил Просек (това е крепост), създал си седалище на независимо княжество.¹⁵³ То изглеждало така. Има тесалийска планина, която се е проточила на дължина, колкото еднодневен път. Тя няма голяма и съответна ширина, издига се почти до облаците и се простира като някаква стена. Цялата е от камък, както наблюдателите могат да видят по материала. Наистина, разкъсана в частта на север, близо до края (като че ли някой е направил това изкусно и е разсякъл скалата), от планината се показва камък и е направен проход, колкото да тече реката, която по-рано се е наричала Аксиос, а сега Вардар, и колкото да премине от източната част един пешак или конник. А на горния западен дял, на който на върха на скалата е и градът, е построена и крепостта Просек, на която нито изкачването е лесно, за влизащите пешеходци, нито слизането. Ромеите отдавна я били пренебрегнали и я били оставили пуста. А Хриз, като се погрижил за нея, имал я срещу ромеите като непревзимаемо седалище, лишено само от едно — вода. С изключение на речната вода там никой не ще намери друга вода. Като неин господар Хриз изобщо никак не се тревожел от нападението на императора срещу него, тъй като бил складирал вътре много припаси и отглеждал по планината овце и говеда (защото там, където вече свършва крепостта, планината се разширява малко и по нея има трева и дъбрави).

Някои от царските хора смятали да отминат Просек като мъчнопревзимаем или по-скоро като непревзимаем, и да побързат да покорят околностите му и тогава да го нападнат, като и войската връхлети смело поради плячката от тамошните места, а и Хриз да размисли по-добре поради загубата им. Но императорът сметнал, че това е недостойно за неговото присъствие, и решил да поведе войската направо срещу Просек, като казвал, че нищо не ще се противопостави, ако той бъде превзет. И тъй той тръгнал срещу Просек. След това и някои крепости били превзети, и купните и плячката били предадени на огън, а и власи били пленени от помощниците перси, които анкирският сатрап бил изпратил на императора.

След като пристигнал и при Просек, той се разположил някъде там на лагер и решил веднага да го превземе, ако завладее някак стената по пътя за нагоре, която била като преграда. И могло да се видят достойни за учудване дела, извършвани от ромеите. Защото те се борели изненадващо, като скочили върху онази скала и се мъчели да завладеят постройката, която Хриз бил направил като укрепление в началото на пътя за нагоре. Но когато извършили това, разбрали, че са се потрудили прибързано. Защото, когато поискали копачки да разрушат стената, не намерили никого, който да им даде исканото. И тъй, бидейки благ, императорът понесъл станалото, но тези, които се трудели над работата, за кратко време разкъсали евнуха, началника на оръжията. При това и когато поискали стълби, за да се изкачат на преградата при входа, не получили нищо от исканото. Както по-късно уверявали сражаващите се по стените власи, ако са били налице инструментите за сриване на стената, и крепостта е щяла да бъде превзета в същия ден, и Хриз би бил заловен. На следния ден ромеите отново изтичали нагоре, за да се сразят. Тогава и варварите погубвали мнозина, като си служели със съоръжения, стрелящи отвисоко, търкаляли срещу ромеите камъни и хвърляли празни тимпановидни дървени винени бъчви и с шума ужасявали войската. Все пак Хриз склонил да преговаря и поискал от императора по негово определение да владее Просек и да се ожени за жена от благороден род. И императорът приел и се оттеглил оттам. А като влязъл в Константинопол, той изпратил на Хриз жена, определяйки за сват Константин Родин. Когато на угощението младоженката не яла и не пила като младоженеца, тя го ядосала, защото той и бил казал да вземе участие с него в трапезата, а тя не направила това веднага. И той, като си помърморил твърде много по варварски, после казал: „Не яж и не пий!“

Не след много време се отцепил и Иванко. Като станал господар на положението около Филипопол, той издигнал където трябва, и крепости и обучавал подчинената си войска във военното изкуство. Хората около императора казвали, че той не прави това за добро, нито в полза на ромеите, и затова го съветвали да го освободи от длъжност. Те така мислели. А императорът, като предполагал, че бракът му с племенницата е гаранция, смятал сигурни чувствата му на привързаност. Но когато малко по-късно той се отметнал, императорът, като не знаел какво да прави, изпратил веднага някакъв евнух, свой близък, който да му припомни договорите и да му даде пълна гаранция, че не ще изтърпи нищо неприятно, ако си промени намерението и се върне обратно при императора, и че ще получи брак с годеницата.¹⁵⁴ След него тръгнали и зетьовете¹⁵⁵ на императора с всичките си служители и роднини. Но когато евнухът отишъл при него, не само не направил нищо от това, за което бил изпратен, но го насърчил за предприетото от него, като съобщил за идването на ромеите срещу него и го поучил да се отдалечи от равнините и да хване планините, в които било неговото спасение. А когато хората на царските зетьове и на протостратора Мануил Камица¹⁵⁶ тръгнали срещу него, те не го срещнали. Някои и при това положение смятали да го преследват, но по-предпазливите не одобрявали това, а искали да обиколят градищата, които бил издигнал, и да ги подчинят на императора. Понеже този съвет като по-добър надвил, те нападнали Кричим. И след като се потрудили много, те го завладели, но когато доближавали стълбите, [до стените], загубили немалко хора, от които най-храбър бил Георги Палеолог. Освен това те подчинили и други градове, едни по общо споразумение, а други — като ги надвивали в кръвопролитни боеве.

Отцепникът бил изобретателен във военните работи и като измислил нещо, пленил и самия протостратор. Той събрал твърде много добитък в полето и направил засади. А протостраторът, който дошъл от Ватрахокастрон¹⁵⁷ в Баткун¹⁵⁸ и забелязал гледката, не заподозрял измамата и позволил на войската да граби това, което е пред очите ѝ. А отцепникът изскочил от засада и като разпрострял като мрежа наоколо войската, хванал протостратора. И това нещо изплашило много ромеите, които се гордеели с протостратора като стратег, а на противниците вдъхнало дързост. И тъй въстаникът откъснал от ромеите земите, които се простират от Мосинопол до Ксанти и от планината Пангей¹⁵⁹ до Абдера¹⁶⁰. Но той си подчинил и Смолянската тема, като се разпростирал все повече и изпадал в крайна жестокост, която повечето варвари смятат за храброст, така че при гуляи разкъсвал на части пленените ромеи.

И тъй императорът излязъл от Цариград и отишъл в Кипсела.¹⁶¹ Той взел събраната там войска и отишъл в Адрианопол. Там прекарал много дни и бил в затруднено положение, като виждал, че отцепникът е непобедим, а собствената му войска — напълно изплашена.

И тъй той опитал всичко. И като роднина го поканвал да се споразумее, но изобщо не занемарявал и военните действия. Той взел войската, дошъл при Станимака, обградил го и го превзел, като заробил намиращите се в него варвари. А след кратко време умело заловил и отцепника, после без много труд надвил градовете и крепостите, които владеел отцепникът, и принудил брат му Мито да избяга. След като извършил това, той се завърнал във Византион.

 

32. Българите нахлуват във византийските предели

Веднага на следната година¹⁶² власите извършили нападение заедно с куманите и безнаказано се завърнали в своите земи. Те може би не биха прекратили нападението срещу нас, ако най-християнското племе, русите, по предложение на императора не се били насочили храбро срещу тях. Защото Роман, князът на Галица, като събрал голяма и значителна войска, нападнал лесно земята на куманите и я опустошавал и разорявал. И като извършвал това твърде често за прослава на християнската вяра, спрял по този начин нападенията на куманите.

По това време Йоан излязъл от Мизия с твърде голяма войска и подчинил Констанция, град в Родопите. И като му разрушил стените, той оттам се отправил срещу Варна и смело я обсадил и нея на шестия ден от Христовите страдания, тъй като вътрешните [защитници], които били твърде храбри и почти всички от латинската войска, оказали съпротива. Затова той сковал четиристенна машина, по височина равна на градските стени, а дължината ѝ била колкото ширината на рова. Търкаляйки я на колела, той я поставил близо до рова. После той я бутнал и така свързал двата бряга на рова. С една и съща машина, достигаща височината на града, той си послужил и за стълба, и за мост през рова и така превзел града. Варваринът не се засрамил нито от празничността на деня (била преблагословена събота),¹⁶³ нито от християнството, което превъзнасял с устата си, но всички, които пленил, блъснал в рова и като го засипал със земя, направил мястото масова гробница. После той съборил и стените и се върнал в Мизия.

 

33. Мануил Камица и Йоан Спиридонаки въстават

Но после какво станало? Протостраторът Мануил Камица,  освободен от Хриз, отишъл от Мизия в Просек и насочвайки се към бунт, заедно с Хриз покорил Пелагония и Прилеп.¹⁶⁴ Нападнал близките области, разбунтувал далечните, излязъл от тесалийските планини, нападнал полетата, разбунтувал Елада, раздвижил и Пелопонес. Тогава се появил и друг бунтовник, някой си Йоан, родом от Кипър, по прякор Спиридонаки, по вид невзрачен, на ръст още по-невзрачен.

А императорът, измъчван тогава и от друго нещастие — обичайната болест на краката, — разделил на две войската. И като предал едната част на зет си Алексий Палеолог, който воювал против Спиридонаки, а другата изпратил на Йоан Йонополит, който се противопоставил на протостратора, той прогонил и двамата и ги накарал да избягат.

Тогава императорът си възвърнал и Струмица, като я отнел от Хриз.

 

34. Латиняните завладяват Цариград

Но не изминали много дни и като разбрали, че на сушата не ще им се противопостави никой, италийците се приближили към брега.¹⁶⁵ После конницата слязла на сушата, а корабите, дромоните и ладиите отплавали към Цариградския залив. Щом тези по суша и тези по море дошли до крепостта, в която стои веригата, те веднага я нападнали. И могло да се види, че след кратко сражение едни от тамошните пазачи бягали - те били избивани и пленявани, — някои пък минавали по веригата и се качвали на ромейските триери, мнозина обаче потъвали в дълбочините. После веригата била разкъсана и цялата флота на неприятелите влязла вътре. От нашите триери едни били веднага надвити, а другите, които се били приближили до цариградския бряг, били разрушени, след като били премахнати намиращите се вътре хора. И злото било многолико.

Тогава започвал месец юли 6711 година¹⁶⁶. След кратко време всички заедно с корабите се приближили към Космидион167 и там срещнали слаба съпротива от страна на ромеите при тамошния мост и при така наречения Трипитос литос. И всички кораби спрели там, а войската направила край хълма, откъдето се вижда западната част на Влахернските дворци, стан, заобиколен с изкоп и дървени колове. Хората от стените, виждали издигнатите палатки и почти можели да общуват с намиращите се в палатките при Гиролимна.

А, близките и роднините на императора събрали конна и пеша войска, излизали и започнали да се сражават с латиняните. И в тези случаи те били храбри и най-вече когато войната ръководел царският зет Теодор Ласкарис. Той храбро се сражавал и на дело показвал на латиняните, че и сред ромеите има храбри мъже.

Императорът влязъл в двореца и след като узнал, че против него има заговор, решил, както казват някои, че трябва да се отдалечи навреме. После около първата нощна стража¹⁶⁸ той излязъл от Константинопол и не след много време пристигнал в Девелт.

Той царувал осем години, три месеца и десет дни.

 

⁹⁹Теодосий II, цариградски патриарх, като строг блюстител на каноните не могъл да участва в беззаконията на императора и в 1183 г. се оттеглил в манастира на пропонтидския остров Теревинт.
¹⁰⁰Андроник I Комнин, византийски император (1183—1185).
¹⁰¹На Ирина, дъщеря на братовчедка му Теодора, с Алексий, роден му от Теодора Комнина.
¹⁰²Василий Каматир, български архиепископ около 1183 г. и цариградски патриарх от 1183 до 1187 г.
¹⁰³Вдовица на Мануил I Комнин.
¹⁰⁴Т. е. от думите на видни византийци, изгонени от Андроник и намерили убежище при сицилийския крал.
¹⁰⁵Сицилийският крал Вилхелм II (1166—1189).
¹⁰⁶Епидамн (Дирахиум) = Драч.
¹⁰⁷На 24 юни 1185 г.
¹⁰⁸На 24 август 1185 г.
¹⁰⁹Солун.
¹¹⁰Τ. е. 1185 г.
¹¹¹Паракимоменът спял наблизо до императора и отговарял за безопасността му.
¹¹²Андроник I бил зверски разкъсан от тълпата из цариградските улици на 12 септември 1185 г.
¹¹³Исак II Ангел (1185—1195, 1203—1204).
¹¹⁴Сражението станало при Димитрица, до моста на долното течение на р. Струма.
¹¹⁵Вилхелм II.
¹¹⁶Исак Ангел.
¹¹⁷Загатва се за станалото слънчево затъмнение.
¹¹⁸T. е. куманите.
¹¹⁹Василий Българоубиец завещал, ако, някога власите (т. е. българите) рекат да се отцепят, този, който иска да ги покори, да възприеме неговото лагерно разположение и да навлезе в техните предели.
¹²⁰Намирал се на европейския бряг на Босфора.
¹²¹Село недалеч от Одрин.
¹²²Хисарлъка при Карнобат.
¹²³Златарски, История, II, стр. 460, предполага, че това селище се е намирало някъде между Ямбол и Елхово.
¹²⁴На 8 октомври 1186 г.
¹²⁵Това сражение, станало при Лардея през октомври 1186 г.
¹²⁶На 1187 г.
¹²⁷Т. е. Калоян.
¹²⁸Фридрих I Барбароса, германски император (1152—1190) през 1189 г. предприел Третия кръстоносен поход. Още през есента на 1188 г. той сключил в Нюренберг договор с византийския император за преминаване на кръстоносците през Византия.
¹²⁹На 26 август 1189 г.
¹³⁰Нелокализирана крепост в Пловдивско.
¹³¹На 1190 г.
¹³²В Одрин кръстоносците влезли на 22 ноември 1189 г.
¹³³Преди това се изброяват няколко случая на бунтове.
¹³⁴Стефан Агиохристофорит, най-довереният помощник на Андроник I Комнин, чието убийство на 11 септември от Исак Ангел било сигнал за свалянето на Андроник и провъзгласяването на Исак Ангел за император.
¹³⁵Византийски пълководец, изпратен против българите и куманите, които започнали враждебни действия в Пловдивската област преди 1 март 1190 г.
¹³⁶През пролетта на 1190 г.
¹³⁷Сражението станало вероятно в Тревненския проход през пролетта на 1190 г.
¹³⁸Тук, както и в повечето случаи, с власи са означени българите.
¹³⁹Т. е. Стоб на р. Рила.
¹⁴⁰През есента на 1190 г.
¹⁴¹Стефан Неман (1168 - 1196).
¹⁴²Исак Ангел.
¹⁴³На 1195 г.
¹⁴⁴На запад от Деде агач.
¹⁴⁵Исак II Ангел бил свален от престола, когато в Кипсела се отлъчил да отиде на лов, и за император бил провъзгласен брат му Алексий III Ангел.
¹⁴⁶Дн. Фере.
¹⁴⁷Алексий III Ангел (1195—1203).
¹⁴⁸Т. е. от българите. Събитието станало през лятото на 1195 г.
¹⁴⁹През 1196 г.
¹⁵⁰Тук скит = куманин.
¹⁵¹Асен.
¹⁵²През април 1199 г.
¹⁵³Събитията са станали през 1198.
¹⁵⁴Годеницата на Иванко била четиригодишната Теодора, племенница на императора.
¹⁵⁵Алексий Палеолог и Теодор Ласкарис.
¹⁵⁶Братовчед на императора.
¹⁵⁷Нелокализирана крепост.
¹⁵⁸При дн. село Баткун.
¹⁵⁹Дн. Кушница (тур. Пърнар даг).
¹⁶⁰На морския бряг при дн. Балустра — нос.
¹⁶¹През 1200 г. Това е вторият поход на императора против Иванко.
¹⁶²През пролетта на 1201 г.
¹⁶³Варна бил превзет от Калоян на 24 март 1201 г.
¹⁶⁴Хрис и Камица започнали военните действия през 1201 г.
¹⁶⁵Венецианската флота с 40-хилядна армия от Четвъртия кръстоносен поход хвърлила котва на 27 юни 1203 г. пред Халкедон (дн. Скутари).
¹⁶⁶Т. е. 1203 г.
¹⁶⁷Квартал в Цариград, разположен около най-вътрешната северозападна част на Златния рог.
¹⁶⁸През нощта на 18 юли 1203 г.

 

 

IV. Събитията след падането на Константинопол.

 

35. Събитията след падането на Цариград

Понеже Алексий¹⁶⁹ трябвало да вземе помощ от латиняните (защото чичо му, предишният император Алексий¹⁷⁰, се вдигнал от Девелт и завзел Адрианопол),. той привлякъл за съюзник маркиз Бонифаций,¹⁷¹ но само като му обещал да заплати шестнадесет кентенария злато. Той, разбира се, обходил и тракийските градове, като ги възстановил, а в същност, като ги ограбил напълно (защото съюзниците латиняни пиели до насита от златните ручеи и не се насищали) и като слязъл до Кипсела, върнал се отново в столицата.

И тъй император Алексий Ангел, като избягал от Константиновия град, както бе казано преди малко, и като минавал от място на място, дошъл при Филипопол, но не бил приет. И тъй той се отправил в Мосинопол и там останал. Там пристигнал и Алексий Дука Мурзуфл¹⁷² с императрицата съпруга Ефросина и дъщерята на самия Ангел¹⁷³ Евдокия, която взел за своя жена и която била най-малката от дъщерите му. Император Алексий имал три дъщери. И третата била Евдокия, която била омъжена за краля на Сърбия, но понеже я бил уличил в провинения, както казвал, той я отпратил при баща ѝ.

А император Алексий се отвращавал от Мурзуфл и по много други причини, но не по-малко и заради дъщеря си. Поставяйки си маска на благосклонност, той го приел и го почел като зет. Приготвил му баня и наредил да се окъпе заедно с дъщеря му. Когато влязъл в банята, хората на император Алексий го нападнали и му извадили очите. Разправят, че Евдокия, застанала до вратата на банята, не преставала да ругае баща си, а бащата я охулил с обидни думи заради безсрамието ѝ и разпуснатата ѝ любов.

И тъй Мурзуфл бил ослепен и блуждаел около Мосинопол. А император Алексий се вдигнал оттам и отишъл в Солун. А когато излезли от Константинопол и отишли към Мосинопол, италийците намерили там Мурзуфл и го отвели във Византион. И отмъщавайки му за извършеното от него срещу сина на господаря Исак, те го хвърлили надолу от колоната, която се нарича Таврос, и така го лишили от живот.

След като изтекли две години, откак Ласкарис бил наричан деспот, в Никея се стекли знатни мъже от синклита и представители на църквата и решили Ласкарис да бъде провъзгласен за император. Но нямало патриарх (Йоан Каматир се отдалечил в Димотика и там пребивавал). Извикан и от Ласкарис, и от останалите, той отказал да дойде при тях и писмено си дал оставката. За патриарх бил назначен Михаил Авториан, мъж учен и с опит в цялата наша и чужда книжнина. Той увенчал Ласкарис с царската корона.

Но тук трябва да разкажем какво се случило на император Алексий и за някои събития в западните земи. Император Алексий бил дошъл прочее в Солун и бил приет от Мария, дъщерята на унгарския крал, по-рано жена на брат му, императора Исак, а тогава съпруга на маркиза.

А на маркиза съответно на помощта, която оказал, му бил даден Солун и бил почетен като крал на Солун. Той си бил взел за жена спомената Мария и Алексий бил приет от нея.

 

36. Асен и Петър въстават

Заслужава да се каже и за събитията на Запад, но за да бъде разказът ясен, трябва предварително да кажа нещо за тези работи. Император Исак, когато управлявал Константиновия град, взел, както вече казахме, за втора съпруга (понеже първата умряла) Мария, дъщерята на унгарския крал. Тъй като трябвало да се направи и сватбата, той поискал да извърши разходи, съответстващи на царска сватба. Затова докарвал и от цялата ромейска земя добитък, а най-вече от българите, тъй като те много повече от другите са и скотовъдци. Това племе, което от старо време било враждебно на ромеите, най-сетне било подчинено от багренородния император Василий, когото и нарекли заради това Българоубиец. И тъй племето като робско и поданическо плащало данък на ромеите чак до император Исак. Но тогава някой си Асен, както изяснихме по-горе, поради тази причина замислил въстание и сторил на ромеите повече злини от предишните. Той имал двама братя — Петър и Йоан — и бил решил Йоан да му помага, а на Петър отделил част от подвластната си земя и му наредил да я управлява (Велики Преслав и Проват заедно с околностите им били земите, които били дадени като дял на Петър. Затова и досега те се наричат Петрова земя). След като царувал девет години, Асен, както се изясни, бил убит  от братовчед си Иванко. И брат му Йоан поел властта, понеже българите не желаели да ги управлява Петър, а синът на Асен — Йоан - бил още дете.

 

37. Българите под водачеството на Калоян воюват срещу византийците

Този именно Йоан, след като се възцарил над българите, причинил много злини на ромеите, а и на самите италийци, когато завладели Константиновия град и подчинили под своя власт цялата македонска земя. Балдуин, който бил провъзгласен най-напред за император във Великия град, известил в Адрианопол да му се подчини градът (защото българинът Йоан успял да си подчини Филипопол и заробил оттам много ромеи), но адрианополци не пожелали да се подчинят на италийците. Тогава той предприел поход срещу града заедно с изпълняващия длъжността венециански дож и с италийците. А жителите в града, като нямали вече какво друго да направят, изпратили вестители до българина Йоан с молба да им помогне и да ги отърве от надвисналата опасност. А той приел радостно искането и като взел със себе си голямо множество скити, понеже не могъл да се сражава с латиняните открито, свършил работата с хитрост. Той се бил разположил далеч някъде от Адрианопол, а изпратил против италийците скитите, за да насочат войската си против тях. Защото италийците имат обичай да яздят високи коне и да имат броня по цялото тяло и по самите коне. Поради това те нападат тромаво противниците си. А скитите, снабдени с по-леко оръжие, нападат по-пъргаво противниците и се насочват [там], където си искат. Италийците, които не знаели това, били победени от тях, така че и самият император Балдуин бил пленен и отведен при Йоан, титулуван български император. След като той бил посечен, както казват, варваринът направил от главата му чаша, която украсил наоколо.

Ако прочее адрианополци бяха се научили за станалото, те бързо биха излезли и биха плячкосали италийските палатки. Оцелелите латиняни запалили огньове при всичките си палатки, като давали вид пред гражданите, че са налице, а в същност посред нощ избягали и отишли в Константинопол. Гражданите на Адрианопол, като узнали това на сутринта, излезли и плячкосали останалото в палатките.

Българският цар изисквал според обещанието да стане господар на Адрианопол, а жителите му отказвали. Той поискал да обсади града, но виждайки, че войската му не е достатъчна за това, вдигнал се оттам и като нямал пречка, понеже латиняните били победени и нямало кой да му се противопостави, опустошил цяла Македония. И тъй той събрал голяма плячка, като заробил градовете заедно с хората и ги разрушил, за да нямат ромеите никога достъп в тях. И тъй той разрушил Филипопол, много голям град, разположен на река Еврос, после Хераклея, Панион, Родосто, Хариопол, Траянопол, Макри, Клавдиопол, Мосинопол, Перитеорион, Порос и много други, а оцелелия народ (повечето жители били унищожени, като ги заровил в развалините) той вдигнал оттам и ги заселил покрай притоците на Еврос, а на селищата дал имената на плячкосаните села и градове. Той казвал, че правел това за отплата на злините, които Василий бил извършил спрямо българите, и него наричал българоубиец, а себе си ромеоубиец. Когато достигнал чак до Солун, той умрял там, обхванат от болки в страната. Както някои разправяли, смъртта го постигнала поради божия гняв. На сън му се сторило, че до него е застанал въоръжен мъж и че го ударил с копието в страната. Ромеите от никого никога не са понасяли такива злини, както от него. И затова той добил прякор, достоен за жестокостта му, като получил прочутото име Скилойоан.

След неговата смърт сестриният му син Борил взел вуйна си скитка за жена и станал притежател на властта над българите. А Йоан, синът на Асен, който не бил още възмъжал, взет тайно от някого, отишъл при скитите.

 

¹⁶⁸През нощта на 18 юли 1203 г.
¹⁶⁹Кръстоносците още на 18 юли 1203 г. провъзгласили за император Алексий IV (1203—1204), сина на Исак II Ангел.
¹⁷⁰Алексий III Ангел.
¹⁷¹Алексий Ангел, синът на Исак II Ангел, успял през 1202 г. да избяга на Запад и обещал огромна сума, ако бъде възстановен на бащиния си престол. На това предложение се съгласили венецианският дож Дандоло и водачът на кръстоносците, маркиз Бонифаций Монфератски. Договорът бил подписан през май 1202 г. в Корфу.
¹⁷²Алексий Дука Мурзуфл бил убил в Цариград Алексий IV, сина иа Исак II Ангел, и се бил провъзгласил за император под името Алексий V Мурзуфл.
¹⁷³Т. е. на Алексий Ангел.

 

 

V. Епирският деспотат и Никейската империя. Битката при Клокотница.

Отношенията между Йоан II Асен и Йоан III Дука Ватаци

 

38. Теодор Комнин си подчинява български градове и погубва с меч Петър, който бил определен от папата за император

А като взел властта, Теодор разширил много деспотството, което получил, придобивайки немалко земя от италийците и от българите. Той подчинил под своя власт и Тесалия, Охрид и Прилеп, Албанон и самия Дирахиум. След това той храбро прогонил и Петър, който бил предложен от папата за император на Константинопол и който, минавайки, си бил подчинил Дирахиум.

И тъй споменатият Теодор Комнин взел своята войска и се опълчил срещу Петър, когато този бил отминал малко Дирахиум и се намерил в мъчно проходимите места на Албанон. Той победил напълно войската на латиняните, така че от тях не останал нито един свободен, но всички, включително и Петър, били пленени. Целият им обоз бил плячкосан от хората на Комнин, а Петър станал жертва на меча. Това дело помогнало много и възгордяло ромеите.

 

39. Йоан Дука произхожда от Димотика

——— Не след много този Палеолог¹⁷⁴ умрял и императорът¹⁷⁵ взел зет за дъщеря си Ирина Йоан Дука Ватаци¹⁷⁶, който произхождал от Димотика и имал длъжността протовестиарий.

 

40. Иван Асен заема българския престол

А Асен, който пръв се възцарил над българите, имал двама сина — Иван и Александър. Когато прочее властта над българите имал Борил, Асеновият син Иван отишъл в руската земя. Там той прекарал доста време и като можал да спечели някои от русите, потърсил си обратно бащината власт. Той воювал с Борил, победил го и станал господар на немалка земя. А Борил влязъл в Търново и бил обсаждан седем години.¹⁷⁷ Но тъй като неговите хора не могли повече да се съпротивяват, и те преминали към Иван Асен. А Борил бил заловен при бягството от Иван и ослепен. И така Иван станал господар на цялата българска земя. Такива били българските работи.

 

41. Димитър Хоматиан увенчава с царска корона Теодор Комнин

На Запад Теодор Комнин, възгордян от това, че си бил подчинил много от владяната от италийците и българите византийска земя и че станал господар и на самия Солун, носел багреница и си обувал червени сандали. Понеже тогавашният солунски митрополит Константин Месопотамит се възпротивил, той го подложил на много оскърбления и го осъдил на страшно заточение и против волята му насила го облякъл в монашески дрехи. А епископът на България Димитър, по прякор Хоматиан, като автокефален архиерей му съдействал да получи корона. И тъй този Теодор, провъзгласен за император, започнал да постъпва по царски, назначавал деспоти и севастократори и разпределял останалите достойнства на когото си искал между подчинените. Но той бил чужд на дворцовите обичаи и се разпореждал по български или, по-добре казано, по варварски начин с решенията, понеже не знаел колко са стари дворцовите традиции. Той се противопоставял на император Йоан Дука, който го бил удостоил да има второто място в царската власт, да му бъде подвластна земята, която владеел, и да не му отстъпва в нищо друго. Той обаче упорствал все по-твърдо.

Така че някаква част италийци, която обсаждала крепостта Сяр, владяна от Теодор Комнин, като чула за това толкова голямо поражение,¹⁷⁸ избягала оттам, и то когато била вече близо до превземането на крепостта. След това срещу италийските владения на Изток и на Запад се изправили силни противници - император Йоан и Теодор Комнин - и положението им започнало да се влошава.

Но императорът¹⁷⁹, като приготвил и триери, поставил ги при Олкос (това е пролив близо до Лампсак). Той наредил те да устройват засади срещу тези, които плуват от италийските земи към Константинопол. Но той си служел с тях не по-малко и когато се устремявал на Запад и плячкосвал тамошните земи, разрушавайки град Мадит и Калиопол, а също така крайбрежието, подвластно на латиняните.

Като сключили споразумение, италийците отстъпили крепостта Пиги. И така императорът сключил с тях мир, като му отстъпили всичко на юг, но задържали само близките до Константинопол северни места и това, което е наблизо до Никодимия.

По това време станало и това. Жителите на Адрианопол проводили пратеници до императора¹⁸⁰ да изпрати войска и да ги освободи от ръцете на франките. А той се спрял на протостратора Изис и го изпратил с войска. С него бил и Йоан Камица. Те именно, като преминали Хелеспонт, дошли при Адрианопол, влезли вътре в града и останали там. Поради това император Йоан се надявал да надвие и околните земи и да ги подчини под властта си.

Но на околните земи бил владетел Теодор Комнин, разбира се, без планината Родопи, която се нарича и Ахридос, и крепостите в нея и Мелник, тъй като те били под властта на Слав, роднина на Асен, почетен като деспот от италийския владетел на Константинопол, чиято дъщеря, родена от наложница, бил взел за жена. Този Слав, нека кажем нещичко за него, виждайки, че крепостта Мелник е силна, живял в нея, без да се подчини на никого от околните владетели. Понякога поради родството бил съюзник на италийците, понякога пък като българин бил на страната на българите, а случвало се да помага и на Теодор Комнин, но не се подчинявал никому, нито пък се обвързвал с истински съюз. Нему след смъртта на жена му била дадена за жена дъщерята на Петралифа, шурея на Теодор Комнин. И тъй, както казахме, без подвластните нему земи, останалите били под властта на Теодор Комнин.

Следователно, понеже Мосинопол, Ксанти и Грациана били под властта на Комнин, той преминал планината Стагира (тя се нарича Макри) и опустошил земите отвъд Еврос, намирайки ги достъпни и незащитени с никакви крепости. И като дошъл до Димотика, провъзгласил се за техен император. А когато дошъл и при Адрианопол, той узнал, че вътре са протостраторът Изис и Камица заедно с войската на император Йоан. Той отрупал жителите на града с измамни слова, че ще им даде богатство и ще ги издигне по чин, и ги скланял да изведат императорската войска и да пуснат него.

И тъй протостраторът и Камица заедно с придружаващите ги войници излезли от града при клетвени уверения, че никой от тях няма да претърпи нищо лошо. Протостраторът не се мярнал изобщо пред Теодор Комнин (защото така сключил споразумението). А Камица, когато го срещнал, не слязъл от коня, нито се обърнал към него като към цар. Заради това Комнин му се разгневил, обсипал човека с ругатни и насмалко щял да го набие. Това станало причина Камица да бъде почетен от императора. Защото, като пристигнал при него, Камица бил почетен като велик хетериарх.

А Теодор Комнин, като станал господар и на Адрианопол, причинил много неприятности на италийците. Той вършел опустошения чак до Виза, като оплячкосал всичко под тяхна власт до самия Византион и причинил голям страх у латиняните. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 24.)

 

42. Сражението при Клокотница

И тъй, след като по този начин владенията на Теодор Комнин се разраснали и станал съсед на българите, той се съюзил с Асен, който след Борил бил цар на българите, и се сродил с него, като взел за жена на брат си Мануил Мария, дъщерята на Асен от наложница. Но не след много време той нарушил договора, тъй като бил твърде дързък във всичко и безогледен нарушител на клетвите. Като събрал войска от ромеи и италийци, той минал покрай Адрианопол и тръгнал нагоре по река Еврос, възнамерявайки да завърже с българите сражение. А в действителност той търсел своята гибел. Той бил уверен, че варварите няма дори да се мярнат пред очите на войската му. Но Асен, окуражен най-вече от клетвонарушенията на Теодор, взел малка съюзническа помощ от скити, на брой около хиляда души, събрал своите войски и се понесъл срещу него, като окачил на знамето си писмения клетвен договор на Теодор. Войските се срещнали на някакво място край Еврос (наричат го Клокотница) и Теодор бил победен от българите. Бил пленен самият той, също така мнозина от роднините му, а и изобщо от близките. И всичките им неща били плячкосани от българите. А Асен бил разположен твърде човеколюбиво по отношение на войската. Той освободил повечето от войниците, най-вече от незнатните, и ги отпратил по селата и градовете им. Но като вършел това, той имал и известна полза за себе си. Защото той искал да ги откъсне от ромейската власт и да ги владее, в което сполучил. Защото, когато настъпвал срещу тях, всички му се подчинявали.

Под негова власт минали и Адрианопол, и Димотика, после целият Волерон, Сяр, Пелагония и Прилеп заедно с околностите му. Опустошил и земята на Велика Влахия, завладял и Албанон и плячкосал и земите чак до Илирик, като спечелил голяма плячка. А след като извършил това и постъпил според желанието си, а именно някои от крепостите оставил да се управляват от ромеи, повечето подчинил под своя власт, като поставил в тях войници и им назначил стратези и бирници, той се върнал в своите земи, смятан за велик и предизвикващ удивление. Защото той не се осквернявал с убийства на ромеи като своите предшественици и затова бил обичан от всички. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 25.)

А Теодор Ангел, който стоял в затвора, бил гледан благосклонно от Асен. Но след като бил заловен, че замисля заговор срещу съществуващото положение в страната, Асен го ослепил.

Естествено братът на Теодор — Мануил, — който бил почетен още от него като деспот, се върнал като беглец в Солун, когато Теодор и хората около него били заловени. Той господствал над него и околностите му и подписвал писмата си с червени букви. Един от пратениците, изпратен от император Йоан, го подиграл така: „Към тебе ще подхожда псалмопеенето „Тебе царя и господаря.“ (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 26)

Така вървели работите на Запад при управлението на Мануил Ангел.

Императрица Ирина била родила на императора син, който бил наречен Теодор. Тогава той бил на единадесет години. А на Асен, който управлявал българите, унгарката била родила дъщеря. Момичето се казвало Елена и навършвало девет години от рождението си. И тъй императорът изпратил пратеничество при Асен и му предложил брак между децата им, съюз и взаимно споразумение между двете страни. Асен приел пратеничеството и споразумението било по-стигнато и потвърдено с клетви. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 31.)

След това императорът пристигнал в Лампсак и се прехвърлил със своите войски в Калиопол. И като поставил обсадни машини, той го нападнал и не след много време го завладял и подчинил, спасявайки го от ръцете на венецианската войска. След това и Асен пристигнал в Калиопол заедно с жена си, унгарката Мария, и дъщеря си Елена и те се срещнали с императора и двамата уговорили нужното за приятелство. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 33)

Асен не преминал Хелеспонт, но останал в пределите на Калиопол. А император Йоан със съпругата и дъщерята на Асен преминал в Лампсак, където била императрица Ирина, и там станала благословията на децата, която извършил патриарх Герман.

Тогава и търновският архиерей, който бил под властта на константинополския, бил почетен с независимост и с императорско и патриаршеско предписание му било позволено да се нарича патриарх от благодарност към Асен, заради роднинството и приятелството и освен това понеже бил обещал сам той да помогне, доколкото му е възможно, на императора за освобождението на Константинопол. И тъй, след като това било направено по този начин, царица Ирина със сина си и младоженката останала да живее в източните предели, а съпругата на Асен се върнала в страната на българите. А император Йоан и Асен, като вдигнали своите войски, опустошили земята на запад, която била подчинена на латиняните, и си разпределили според клетвения договор земята и крепостите. И Калиопол минал под властта на императора, също Мадит и целият така наричан Херсонес. Императорът взел и крепостта Кисос, която граничи с реката, наричана Марица. Завладял и планината Ганос и на нея построил крепост. Той изпратил Николай Котерца, твърде прославен във войните мъж, да стои на стража там и да създава, доколкото може, главоболия на хората в Цурулум.

А Асен си подчинил земите отвъд споменатите селища и тези на север.

Императорът и Асен достигнали чак до самите константинополски стени, а кралят прекарвал вътре в голям страх. И, разбира се, поставили натясно латиняните. След като изминало есенното време и наближила зимата, двамата — императорът и Асен — се споразумели и Асен отишъл в земите на българите, а императорът преминал в източната земя.

А тъй като младоженците Теодор и Елена били непълнолетни, те нямали съжителство и брачни връзки, но били отглеждани и възпитавани от императрица Ирина, понеже тя била с добър характер и освен всички добри качества била благородна. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 33)

 

43. Иван Асен нарушава договора с Йоан Дука

И тъй крал Йоан, който живял малко, умрял и оставил властта над Константинопол като наследство на зет си Балдуин. А Асен, като се разкаял за договорите с императора, търсел начин как да си вземе обратно дъщерята. Намерил причина, макар и тя да не останала неразгадана. И той изпратил пратеници при императора и императрицата да съобщят, че искал, тъй като бил дошъл с жена си близо до Адрианопол, да види дъщеря си, да я прегърне бащински, да изпълни обичая и отново да я отпрати при свекъра и съпруга.

Император Йоан и императрица Ирина разбрали хитростта, но все пак изпратили дъщерята при Асен, като казали, че ако я вземе и разкъса законното споразумение, бог ще бъде съдията им и той ще се погрижи за това спрямо него.

И тъй Асен взел дъщеря си и си отишъл, като заповядал на всички придружаващи я да се върнат [там], откъдето са дошли. И като преминал Хемус, отправил се към Търново, а дъщеря му плачела заради раздялата със свекървата и мъжа си. Казват, че тогава той, като я взел, турил я отпреде си на седлото, ударил [я] с пръст по главата, заплашвайки я при това страшно, ако не понася мълчаливо това, което той бил решил по отношение на нея. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 34.)

 

44. Куманите нахлуват

По онова време, понеже татарите нападнали скитското племе, колкото скити се спасили от меча им, преминали с помощта на мехове Истър. Те се прехвърлили отвъд Хемус заедно с децата и жените и против волята на българите (те били много хиляди) завладели земите на Македония и едни построили селата си край Еврос и тамошните полета, а други по полетата при Марица. И тъй те опустошили всички земи в Македония, така че за кратко време ги обезлюдили. И тези от градовете, които били лесно превзимаеми, били разрушени и много народ бил избит. А всички били ограбвани и пленявани, а [после] продавани в Адрианопол, Димотика, Виза, Калиопол и другите градове, които не могли да бъдат превзети от тях, понеже били укрепени. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 35.)

 

45. Мирът между Йоан Дука и Иван Асен се възстановява

Франките, които винаги злоумишлявали против нас, намерили това за удобен случай, както мислели те, да отплатят на ромеите за това, което те по-рано претърпели от тях и от Асен. Най-напред привлекли Асен и сключили с него мир. След това привлекли на своя страна заедно с него и скитите — варвари и скитници, — като ги съблазнили с малки дарове и големи обещания. Като събрали толкова голяма съюзническа войска от скити и българи, те тръгнали срещу войските на император Йоан. А тъй като наблизо се намирала крепостта Цурулум, те започнали войната срещу нея в присъствието на Асен с българските и скитските войски. А със защитата на Цурулум бил натоварен от император Йоан Никифор Тарханиот — тогава той бил столоначалник, а по-късно бил почетен като велик доместик. Той бил зет на Андроник Палеолог по дъщеря, бил храбър мъж и добър войник и пълководец и бог го покровителствал много. И той, изглежда, успявал в това, което вършел; повече с щастие, отколкото с храброст или военно изкуство. След като до Цурулум се разположили толкова големи войски, италийците приготвили множество мощни стенобойни машини, а отвътре Тарханиот измислял противомерки срещу външните машини и на толкова голямата неприятелска войска противопоставял при малкото си войници храбростта на своята войска. А император Йоан бил в затруднение не толкова защото се тревожел за този град, колкото защото смятал, че ако той бъде превзет, в Македония всичко ще пропадне.

И тъй, когато град Цурулум бил обсаждан, на Асен внезапно било известено, че съпругата му унгарка, синът му и търновският архиерей били умрели. Като сметнал, че това е божи гняв, той унищожил с огън обсадните машини и както си бил, побързал за Търново. Като останали италийците сами и не им стигнали силите за обсадата, и самите те се върнали без резултат в Константинопол, като Никифор Тарханиот се проявил според името и благодарение на него крепостта с божия помощ оцеляла. А Асен, смятайки благочестиво, че неприятностите му са се случили поради потъпкване на клетвените договори, които сключил с императора, изпратил пратеници при него, като се упреквал за твърде лошата постъпка, подновявал договорите и искал прошка. Разбира се, император Йоан и императрица Ирина, понеже били склонни повече към набожност и благочестие, приели посолството и без да влизат в дълги преговори, възобновили клетвените споразумения и извикали снахата Елена. И тъй тя била изпратена при свекъра и съпруга си и между ромеите и българите отново настъпил искрен мир. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 36.)

 

46. Войската на цариградския император Балдуин II минава през пределите на България

Наистина не след много време се събрали шестдесет хиляди франки, за да потеглят срещу ромеите. А понеже пътуването им с кораби не било удобно, защото собствениците на кораби за пътуване им искали повече, отколкото им били възможностите, те решили да пътуват по суша. Пребродили Галия, преминали през Италия и дошли в Австрия. И като отминали Унгария, преминали Истър и нахлули в земята на българите. През време на похода те се държали с всички като с приятели и близки. И те били приемани като гости от всички както поради враждата против нас, така и поради приятелство спрямо тях. И българите, изглежда принудени, като пренебрегнали договорите с ромеите, им дали възможност да преминат през мъчно проходимите им места.

Тогава била превзета и крепостта Цурулум, след като я нападнали латиняните, на които помагали и скитите. Защищавал я Йоан Петралифа, който бил удостоен от императора с титлата велик хетериарх, мъж със силна ръка и от детство упражнен във военните дела. По-мощната обаче латинска войска, безчислеността на скитите и силата на стенобойните машини го накарали да предаде крепостта на италийците. Но някои казват, че в крепостта известни хора замисляли предателство и затова той се бил уплашил от внезапното превземане. И тъй франките завладели Цурулум и като отвели в Константинопол оковани намиращите се в него ромеи заедно с Петралифа, продали ги след известно време на близките.

Още когато, както се каза, била обсаждана крепостта, император Йоан приготвил триери и с немалка войска потеглил срещу неприятелите. Той се вдигнал от Никодимия, отминал Харакс, нападнал Дакивиза и завладял освен това и крепостта Никитиат.

Но тогава той нямал успех с триерите, тъй като хората в тях били неопитни бойци и арменецът Йофре, който бил военачалник в тях, действал твърде нехайно във войната. Пο-рано началник бил Кондофре, който имал главното командване над триерите, мъж със силна ръка, с духа на Марс и по суша, и по море. Поради това той казал на императора, че ромейските триери не биха устояли на латинските, макар и да били повече, но бил уволнен от командването, което получил Йофре. И Йофре бил победен от тринадесет триери, макар сам да началствал над тридесет. Той загубил толкова, колкото били триерите на неприятелите, защото всяка [от тях] спечелила като плячка една [наша].  (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 37.)

 

47. Иван Асен взема за жена дъщерята на Теодор Ангел

Тези работи станали така. А император Йоан и Асен заживели в мир и се били сродили. Но Асен не съблюдавал точно договорите, защото се случвало заради малка печалба той да ги нарушава. Междувременно той официално ценял чувствата и постъпвал приятелски. Но след като, както казахме, умряла съпругата му унгарка, той взел за жена Ирина, дъщерята на Теодор Ангел, като не обърнал никакво внимание на родството си с брата на баща ѝ, който бил съпруг на дъщеря му, родена от наложница. А Теодор Ангел имал две момчета — Йоан и Димитър и две момичета — Ана и споменатата Ирина, от която Асен е имал три деца - Михаил, Теодора и Мария.

Благодарение на този брак Теодор бил освободен от затвора и със съгласието на Асен пожелал да стане господар на земята, която управлявал по-преди, и на самия Солун. Той взел със себе си неколцина Асенови хора и нагласил да влезе тайно в Солун, като се облякъл в евтини дрипи. А като влязъл и се открил на желаните от него лица, които обичал и отрупвал с благодеяния през щастливото си време и с чиято помощ се бил одързостил срещу брат си, той нямал нужда от много време и станал отново господар на Солун и на околните земи и градове. Но той не пожелал да се провъзгласи за император поради болестта на очите  си, а за император провъзгласил сина си Йоан, възложил му царските отличия и наредил да се подписва с червени букви, а сам се занимавал с държавните работи и ръководел делата на сина си. Брат си пък Мануил той заточил в Аталия. Неговата съпруга отпратил при баща ѝ Асен, защото Асен бил по-благосклонен към тъста си, отколкото към зетя си, понеже обичал съпругата си Ирина, и то прекалено. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 38.)

 

¹⁷⁴Деспот Андроник Палеолог бил зет на Теодор Ласкарис.
¹⁷⁵Теодор I Ласкарис, никейски император (1204—1222).
¹⁷⁶Бъдещият никейски император Йоан III Дука Ватаци (1222-1254).
¹⁷⁷Това не ще да е вярно, защото в 1218 г. цар е вече Иван Асен II. Първоначално вероятно ще да е стояло μήνεσι (месеци), а не ἔτεσι (години).
¹⁷⁸Братята на Теодор Ласкарис с помощта на латински войски се опитали да отнемат царската власт от Йоан Дука, но били разбити в сражението при Пиманин (Мала Азия).
¹⁷⁹Йоан III Дука Ватаци.
¹⁸⁰Йоан III Дука Ватаци.

 

 

VI. Събитията след смъртта на Йоан II Асен.

Походите на Йоан III Ватаци в българските земи.

 

48. След смъртта на Иван Асен император Йоан Дука подчинява Йоан Ангел

Умряла и императрица Ирина, мъдра и способна жена, показваща голямо царско достойнство във всичко. Тя се радвала на словата и с радост слушала мъдрите. Почитала извънредно много добродетелта, обичала архиереите, свещениците и монашеското съсловие, приемайки ги като божи образи. Нейната смърт се предшествала от затъмнение на слънцето, когато било при Рака. Но шест месеца преди това на север се появила и комета. Тя била опашата и стояла три месеца, като се появявала не на едно място, но на различни.

След малко време умрял и българският владетел Асен, който бил най-добрият човек между варварите. Защото той бил разположен твърде човеколюбиво не само към своите, но и към чуждите, а най-вече към чужденците ромеи, като приятелски им предоставял храна. И тъй, след като умрял Асен, с властта разполагал синът му, когото наричали Калиман (той му бил роден от унгарката). Той имал и сестра, на име Тамара. А от дъщерята на Теодор на Асен се родили три деца — син Михаил и дъщери Мария и Ана.¹⁸¹

И тъй, като взел бащината власт, Калиман подновил договорите с император Йоан и между тях имало мир.

А след като умрял Мануил, братът на Теодор, племенникът му Михаил присъединил подвластната му земя към своята. И Теодор, и синът му Йоан, който бил смятан в Солун за император, и чичо му Константин, наричан и той деспот, както и племенникът Михаил се намирали в мирни отношения.

И тъй император Йоан, след като умрял Асен и над българите се възцарило дете и от тяхна страна нямал и не очаквал противодействие, като намерил сгоден случай, решил да премахне титлата, давана на Ангеловия син. И най-напред подмамил с известие баща му. А той веднага като човек, който неочаквано се залавя за държавни работи, отишъл при император Йоан. Той го приел радостно и с почести, като го наричал чичо, направил го свой сътрапезник и му оказал благодеяние.

След като го пипнал в ръцете си, той прибавил към тогавашните ромейски войски и боеспособна войска от скити, която преди малко привлякъл с дарове и пъстроцветни подаръци. Като взел тази войска от Македония, той я накарал да премине на Изток заедно с жените и децата. Тогава императорът се вдигнал от Изток, преминал Хелеспонт и с ромейската и скитската войска тръгнал срещу този, който в Солун минавал за император. След като преминал през тракийските и македонските земи, той отминал и Христопол, и Стримон и се приближил до крепостта Рендина, пазена от хора на Йоан. Те, преди още да видят войските, изплашени от мълвата, изоставили крепостта и избягали към Солун. И царските хора, като я намерили без войници, завладели я и поставили вътре стража.

А императорът заедно с войската си разположил лагера си някъде близо до Солун, на около 8 стадия (името на мястото е „Градина на Проват“). Той нямал възможност да постави срещу града стенобойни машини и съоръжения, нито желаел. Но той извършвал набези и опустошавал околните места с помощта на скитите, които плячкосвали всичко. Той имал и триери, които командвал Кондофре.

И тъй императорът, каквото могъл, правел против града. А и хората вътре не се отчайвали да работят. Те излизали от вратите и извършвали набези срещу войските на императора.

Не изминали много дни и татарският народ тръгнал срещу мюсюлманите и ги победил.

И тъй, след като научил новината, императорът наредил на тези, които я били научили, да мълчат и влязъл в преговори с Йоан, като използвал за пратеник баща му — Теодор Ангел.

След четиридесет дни договорът бил сключен, като преди това били положени клетвите. Йоан свалил всичко, имащо отношение към царската власт, но бил почетен от императора с достойнството на деспот. Като извършил това и като оставил така наричания император като деспот и благонамерен подчинен, той го обвързал с клетви и го почел с дарове, дарил с пари подчинените му и се върнал отново на Изток, оставяйки със сина и бащата Теодор.

Не след много време умрял и деспотът в Солун и брат му Димитър изпратил пратеничество до императора да наследи и деспотското достойнство, и земята на брат си. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 39, 40, 42, 43)

 

49. Йоан Дука предприема поход в българските земи

И тъй императорът бил предприел пътуване на Запад, като правел преглед на тамошните земи и градове. Той владеел тогава земите до Зихна, която се намира близо до Сяр. А над българите царувал Асеновият син, дванадесетгодишният Калиман. Когато дошъл в земите на Кисос и прекарал там деня, императорът на сутринта продължил пътя и пристигнал до реката Еврос, която се нарича и Марица, близо до Вироския манастир. Когато императорът бил по средата на реката (тогава тя могла да се премине на кон, понеже бил краят на лятото — четвъртият ден от края на септември), дошло писмено съобщение от управителя на Ахридос, че Калиман умрял. Както някои казвали, това станало вследствие на болест, но според други той починал от отровно питие, което му приготвили враговете. Като научил това, императорът продължил напред и отминавайки бързо Христопол, пристигнал във Филипопол. И там той се посъветвал със своите първи хора дали трябва да нападне българските земи и да си подчини нещо от това, което имат, и дали е лесно да превземе крепостта Сяр. И тъй някои давали съвети против войната срещу българите, понеже императорът не водел достатъчно войска и крепостта Сяр, която се възвисявала над земята, била непревзимаема и не се плашела от стенобойни машини. А да нападне и да бъде отблъснат, това би било срам за ромейската държава. Но и да предизвика към война мируващите българи не било полезно. А великият доместик Андроник Палеолог съветвал императора обратно -„Трябва да се направи опит да се завземе Сяр и ако го завладеем — казвал, — положението на българите ще се влоши и те по-лесно биха се склонили към приятелски отношения, тъй като царят им е умрял. А при това ще ги управлява дете — Михаил, синът на Асен от дъщерята на Ангел Ирина. Ако ли не превземем крепостта, каква вреда се нанася на ромейската държава? Като направим опит, ние ще спрем. Ще изпратим посолство при българите и, сигурен съм, че те ще приемат посолството, понеже се управляват от дете, което нищо не разбира от война. А всеки обича удобствата на мира и се стреми към почивка.“

Императорът намерил това за най-добро и хванал пътя за Сяр. Когато дошъл наблизо, той разпънал шатрите. Но тъй като не разполагал с достатъчно силна войска, той се опитвал да превземе града с военно изкуство и хитрост. Някога Сяр е бил твърде голям град. Но българинът Иван, като го завладял, разрушил го заедно с другите градове на Македония. И по това време той бил като село и само акрополът бил укрепен и приготвен да посрещне едно нападение. Началник му бил българин, по име Драгота, който пребивавал в Мелник. Тъй като долната част на Сяр не била укрепена със стена (разрушените ѝ части били преградени само с камъни без вар), императорът свикал тези, които слугували на войните срещу възнаграждение, наричани на простонародния език цулукони, и понеже били напуснали къщите си, тъй като нямали с какво да се препитават, той ги подбудил да я завладеят. Те взели лъкове и мечове и като се въоръжили и по друг начин, както могли, веднага настъпили срещу укрепеното място и в течение на малко часове се намерили вътре и ограбили намереното. А хората вътре, които не успели да избягат в крепостта, изтичали като просители пред императора. Но и Драгота, като видял, че долната част на града е превзета, а той бил научил и за смъртта на господаря си, не издържал дълго и изпратил пратеници при императора и крепостта веднага приветствала императора. А Драгота се облякъл в блестящи дрехи, получил много злато и дал големи обещания относно Мелник.

И тъй [Драгота] отишъл в Мелник, подхвърлен като някаква примамка поради това, което чул, и поради нещата, с които бил облагодетелстван. Той подбуждал всички тамошни жители да предадат крепостта на императора, като не казвал това открито, но говорел за него пред повечето хора тайно.

Но когато натовареният с управлението на Мелник човек, по име Литовой, легнал на легло, скован от болки в краката, всеки можел да прави, каквото си иска. Но и Николай Манглавит (един от най-знатните жители на Мелник), човек предприемчив и сръчен да се намесва в критични моменти, като доловил намерението на Драгота и разбрал, че би могъл [сам] да извърши [това], което било обещано на императора, ако привлече множеството, престанал да говори тайно и открито пред всички изложил ползата. Той рекъл: „Случи ни се да понесем големи мъки през време на управлението на детето Калиман, но се надявахме, че щом възмъжее, мъките ни ще се сменят с хубаво. Но тъй като го загубихме и друго дете предстои да вземе властта над българите, бихме били много неразумни, ако сами се подложим на други нещастия и предпочетем да прекараме целия си живот без господар, което е причина за много и твърде големи злини. Но тъй като ромейският император е дошъл близо до нас, ние трябва да се подчиним нему, който е сигурен господар, разпознава добрия и недобрия човек и има право над нас. Защото ние принадлежим на ромейската държава, макар българите да са завладели това място за малко. А ние произхождаме от Филипопол и по произход сме чисти ромеи. Но и от българско гледище, ако пожелае някой да разсъди, той има право над нас. Защото синът му, император Теодор, който е зет на Асен, женен за дъщеря му, е и наш господар по закона за престолонаследието. Затова, като оставим многото приказки, трябва да изтичаме и да подложим вратове под ярема на подчинението.“

Като казал това, той убедил всички да се подчинят на императора. Били изпратени и пратеници и с императора било сключено споразумение. И тъй от императора бил приготвен хрисовул, съдържащ исканията им, и бил даден на пратениците от Мелник. Императорът заповядал той да бъде изпратен на жителите на Мелник. И не след много време оттам дошли единодушно при императора, който станувал при селището, наречено Валовища, повече от петстотин добре облечени и знатни мъже, военни или по-изтъкнати хора, които само от пръв поглед били достойни за уважение и почит.

Тогава и всичко наоколо се присъединило към императора — Станимака и Цепена и всички други градчета и селища, разположени край планината Родопи, му се подчинили. И граница между него и българите била река Еврос. А на север силните крепости Стубион и Хотово, областта Велбъжд, Скопие и Велес и чак до Прилеп и пределите на Пелагония, Невстапол и Просек, всичко това се подчинило на императора. След това императорът сключил договор с българите, че той се задоволява само с това и няма да отива по-нататък. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 43, 44.)

 

50. Йоан Дука отстранява от господството над солунчани Димитър, брата на жената на българския цар Иван Асен

Какво станало после? Императорът благоволил да си спомни, че трябва да се върне на Изток. Наистина това налагало и времетο, защото било средата на ноември. Но едно добро известие го възпирало да тръгне. Защото солунчани, като не могли вече да понасят безгрижието на господаря си Димитър сина на Ангел, устроили заговор против него. Между тях най-именити и известни били Кампан, Ятропул, Кучулат, а от знатните - Михаил Ласкарис и Чирит,  когото императорът бил почел и като велик хартуларий. И тъй всички те, като приготвили едного от  тях — Кампан, — изпратили го при самодържеца Йоан под предлог на работа, а всъщност за общ хрисовул, който да обхваща дадените от старо време привилегии и права на града и да гарантира свободите на гражданите.

И тъй императорът изпълнил всичко според желанието им и дал обещание и писмени гаранции за награди на помощниците в делото. Като уредил това, императорът се вдигнал от земите на Мелник и тръгнал за Солун, изпращайки предварително пратеници при Димитър да [му съобщят да] дойде при него според договора. А той (защото не можел да мисли със собствения си ум) послушал коварни съветници, които го убедили да остане у дома си. Те казвали, че повикването от страна на императора било коварство.

И тъй император Йоан събрал войската и тръгнал право към Солун. Той не могъл да го обсади (защото нямал достатъчно войски за това), но изпратил пратеничество и поискал по силата на клетвения договор Димитър да се яви при него и да направи пазар извън Солун, та войските да могат да си купят необходимите неща. Α той, слушайки коварните съветници, не се съгласил да направи нищо от исканото. След няколко дни, когато една малка войскова част стояла близо до така наречената Малка врата при морето, за да не излезе някой неочаквано от града и да причини пакост на някои от войската, внезапно бил нададен вик, градските врати били отворени от някои от вътрешните хора и стоящата на стража фаланга последвала вика и цялата войска заедно с владетеля тръгнала. И веднага всички хора на императора се намерили вътре. Императорът застанал при градските врати, които са на изток. И сестрата на Димитър Ирина, жената на българския цар Асен, коленопреклонно [го] помолила брат ѝ да не пострада и да не бъде лишен от очите си. (А Димитър успял да се изкачи в акропола.) Тя, като получила уверение, че брат ѝ не ще загуби очите си, изтичала при него и го довела при императора. А Димитър имал годините на момче, което нямало още мъх на брадата, с угледна външност и стройно. Императорът почел [Ирина] — когато слязла от коня, и той слязъл от своята колесница и застанал пред нея на крака.

И тъй Солун паднал под властта на ромеите и противниците били изгонени от него. Императорът останал в града твърде малко дни (защото зимата напирала — било около декември). Той оставил в него великия доместик Андроник Палеолог и се завърнал като победител на Изток, предизвикващ учудване у всички — не само у своите, но и у чуждите. А в Мелник, Сяр и околностите им оставил на гарнизон Михаил, първия син на великия доместик, а на другите места оставил други, за да осигури земите и градовете. Над всички поставил великия доместик и заповядал да му се подчиняват.

И тъй императорът преминал в източните предели и живеел [там], като пазел Димитър Ангел, когото затворил в крепостта Валентиниана.

А великият доместик живял малко време и след като се проявил зле  в грижите си за Солун, той се разболял, подстригал се за монах и после умрял. Вместо него бил изпратен да упражнява властта Теодор Фил.

И тъй Солун и Верея били под властта на императора, а земите отвъд и на запад от Платамон владеел деспот Михаил, а освен тях още Пелагония, Охрид, Прилеп. Воден пък, Стари дол и Стровон и околностите им владеел Теодор, баща на Димитър и чичо на Михаил. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 45, 46.)

 

51. Йоан Дука с помощта на българи си подчинява Цурулум и Виза

И тъй императорът презимува в Никея и при пукване на пролетта излезе оттам и реши, че трябва да нападне близките до Константинопол градове, завладени от латиняните, именно Цурулум и Виза. Защото той виждаше тяхното безизходно положение. Той прочее премина Хелеспонт и най-напред нападна Цурулум. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 47) А вътре се намираше Евдокия, сестрата на императоровата жена, за която по желание на императора и на императрица Ирина се беше оженил Асел де Кае. Асел, като се научил за похода на императора, не беше останал в града, но оставил там жена си и достатъчен гарнизон. (Той сметнал, че императорът заради сестрата на жена си не би го обсадил.) Последният обаче, пренебрегвайки повечето подобни съображения, обсади града, постави градорушителни машини и не след много дни го превзе. Евдокия изпрати в Константинопол, като ѝ даде един кон, за да го язди. Останалите, колкото бяха на гарнизон, отпрати пеша. Когато императорът пожела да разговаря с тези отвътре, за да се присъединят към него, и се приближи до стената, той насмалко щеше да се изложи на опасност, ако не го беше запазил бог, всемогъщият цар. Защото италийците отвътре натъкмиха така наричаната манганочагра¹⁸² и изпратиха срещу него копие, което падна пред краката на коня му. Тогава императорът кипна и избухна в голям гняв срещу тях. Но бог и нея разпръсна, като разтърси земята.

Тогава, като изпрати войска, той си подчини и Виза.

 

52. Йоан Дука и епирският деспот Михаил Ангел се споразумяват

Но думите на пословицата излезли верни и за Михаил, защото кривото дърво никога не може да стане право, нито етиопецът да побелее. Той се отцепил от императора, като послушал съвета на чичо си Теодор. Императорът, узнавайки това и научавайки се, за заговора им, понеже бил в траен мир с другите, които са най-близо до ромейските предели на Изток и на Запад, приготвил се по царски и като събрал войските, отправил се срещу тях. Той взел много военачалници, а също и столоначалника Никифор Тарханиот, който изпълнявал длъжността велик доместик. Той бил смятан от опит за най-добър във военното изкуство и имал добри чувства към императора.

Императорът пристигнал в Солун и като вдигнал оттам войските, разположил се на лагер при Воден. А Теодор Ангел успял да избяга оттам и да отиде при деспот Михаил. И тъй императорът обсадил Воден. Не след много време той завладял и крепостта и подчинил страната, а след това разположил палатките си в едно място, близо до езерото Остров. Той разпратил срещу земите на деспота Алексий Стратигопул, Михаил Палеолог, сина на великия доместик, Йоан Макрин, Гуделис Тиранин и други, за да опустошават околностите, а ако се натъкнат на войска, да влизат в сражение и да разрушават крепости, ако и това им се удаде.

И те постъпвали така. А императорът стоял в селището и бил недоволен, че не е успял да извърши нищо достойно. А и войската негодувала (защото било зимно време и били лишени от необходимите неща) и императорът наредил да се пренесат необходимите неща с мулета и камили от Берое.

И в това време при императора дошъл като беглец от Кастория Глава, също и Теодор Петралифа, зет по дъщеря на Димитър Торник, който имал най-високата гражданска длъжност при император Йоан и бил много обичан и почитан от него (защото в писмата си го наричал брат). И тъй, като минал на страната на императора, Петралифа, който бил шурей на Михаил, изпълнил с радост и самия император, и войските. Защото веднага Кастория и цялата страна около нея преминали на страната на императора, а също и Деволите, малкият и големият. А и Гулам от Албанон, който се намирал в пределите на Кастория заедно с войската от Албанон и бил женен за Елена, дъщеря на първа братовчедка на императрицата, бил спечелен от хубавите думи и писма на императорските обещания и минал на страната на императора. И тъй императорът приел всички приятелски и ги надарил, както подобавало.

А Михаил, като видял, че работите на императора преуспяват, а неговите не вървят добре, изпратил при него като пратеници навпактския митрополит Йоан Ксир, зетя си по сестра Малиасин и Лампет. Те влезли в преговори с императора и сключили договор. И Михаил отстъпил на императора Прилеп и Велес и укреплението Кроас в Албанон. От императора били изпратени писмени клетви и като посланици били изпратени Фока Филаделфийски, дворцовият примикирий Исак Дука, наричан Мурзуфл, Георги Акрополит и Михаил Ялей. И тъй те заминали и намерили Михаил в Лариса. И като изпълнили споразумението, те взели оттам сина на Михаил Никифор, когото императорът почел с деспотство заради внучката си, а също и окования Теодор Ангел и се върнали при императора, който пребивавал във Воден.

И тъй императорът презимувал там, а през пролетта, след като отпразнувал въскресния ден на Пасхата, оставил войските да стоят там, назначавайки им за началник протовестиария Алексий Раул, мъж на братовата дъщеря на императора, и Михаил Палеолог. Самият той с малка войска тръгнал да направи преглед на присъединилите се към него [земи]. И той дошъл в Охрид и Девол, а оттам в Кастория. През есента той поел пътя за Изтока. И тъй той отминал Солун, прекосил Бизалтия и се разположил на лагер във Филипопол. И там той изправил пред съд Михаил Палеолог заради думите, които казал против него Николай Манглавит от Мелник. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 49.)

 

53. Михаил Комнин Палеолог бива заподозрян, че се домогва до престола и че има намерение да се ожени за Тамара, сестрата на българския цар Калиман

А обвинението било следното. Когато Палеолог се научил за смъртта на Торник (а Торник имал за жена първата братовчедка на баща му, великия доместик), било му мъчно и изглеждал на събеседниците си тъжен. И тъй един мелничанин попитал друг защо е тъжен Михаил Комнин, а този му отговорил, че бил умрял Торник, негов роднина. Първият казал: „Не вярвам, това е станало за негово добро (имал пред вид императора). И ако това е станало, тежко ни! Нашите работи, които с мъка се успокоиха, отново ще изпаднат в смущение.“ А другият му отговорил: „Но, приятелю, ако се е случило подобно нещо, нашите работи не ще бъдат зле. Защото великият доместик управлява Солун, синът му Михаил има грижата за нашата земя. И тъй, управлявани от такива мъже, ние не бихме видели смут в света. Освен това и Тамара, сестрата на Калиман, която не е омъжена, ще се свърже с Комнин и между нас и българите ще се сключи съюз.“ Това си бърборели и говорели те, без Комнин да е знаел нещо. Единият от двамата отишъл при споменатия Манглавит и му предал този разговор, а той го съобщил на императора. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 50.)

 

¹⁸¹По-горе дъщерите са Теодора и Мария.
¹⁸²Ана Комнина пише (X, 8) за метателната машина „чагра“, че е била дотогава напълно неизвестна на гърците. Необикновеното при нея било, че тетивата се опъвала с двете ръце, а краката се опирали в лъка. Стрелите ѝ били къси, но дебели и с железни върхове.

 

 

VII. Теодор II Ласкарис. Войната с България.

Михаил VIII Палеолог. Битката при Пелагония.

 

54. Българският цар Михаил II Асен се опитва да си възвърне отново отнетите му от император Йоан области

А причината, за да замине императорът бързо от Никея, била тази. Българинът Михаил, който бил и брат на жената на император Теодор, син на Асен от сестрата на Теодор Ангел, като се научил за смъртта на император Йоан, понеже знаел, че западните земи са без ромейски войски, пожелал да си възвърне това, което император Йоан бил откъснал от българската държава. Като намерил времето за удобно, той се спуснал от Хемус, преминал Еврос и за кратко време си подчинил много земя. Откъснал от ромеите много крепости, защото жителите им, които били българи, лесно преминавали на страната на сънародниците си, понеже се освобождавали от чуждоезичните ромеи. А оставените за охрана на крепостите не били достатъчно, [за] да ги пазят. Затова крепостите били леснодостъпни, понеже едни ги предавали от страх и получавали свободата [да си отидат] в къщи, а други не могли да измислят нищо при внезапното нападение на българите, избягвали и оставяли пусти [крепостите], които пазели, трети пък се уморили с времето, тъй като им бил определен [прекалено дълъг] срок. А и повечето от крепостите били недовършени и неснабдени с нужното оръжие. Били завзети Станимака, Перитрица, Кричим, Цепена и всичко в Ахридос освен Мниак, а Устра, Перперакия, Кривус и разположеният край Адрианопол град, наречен Ефраим, били завладени от българите.

Когато това станало така и императорът¹⁸³ научил подробностите, а се уплашил и за другите работи и искал да премине в западната земя, свикани били всички сановници и висшите военни чинове, а също и чичовците му от страна на дядо му, Мануил и Михаил, и бил поставен въпросът, какво би трябвало да се извърши във връзка със станалото. Повечето казвали, че е полезно императорът да премине през Хелеспонт и да спре движението на българите. Това не се одобрявало от чичовците на императора. ———

И тъй те съветвали, че императорът не трябвало да преминава, защото западните области били зле и защото той нямал войска, подходяща за царски подвизи, тъй като зимата пречела на събирането на войската. А да тръгнел императорът по страната и да не извършел [нищо] достойно за името [си], това и нас отслабвало, и правело враговете да се възгордяват.

И надделял съветът на мнозинството, а най-вече стремежът на императора и желанието за похода, което било пламнало в сърцето му, след като, както казвал, той бил видял на сън и мъченика Трифон да [го] поощрява към преминаване. Него той бил видял, както се потвърдило, наяве, а не на сън, да стои често начело на войската в трудни места.

И тъй той взел със себе си тези, които случайно го следвали, и тия, които срещнал по пътя, и преминал Хелеспонт, оставяйки на Изток великия доместик.

И тъй той пристигнал в Адрианопол и останал там един ден, а на следния излязъл. Някой обаче от българските съгледвачи изтичал при българина и известил за похода на императора. Защото българинът се бил разположил на стан около Еврос. Това смутило свитата на българина, но [те] не напуснали мястото, но останали там, като искали да научат още по-сигурно слуха. Но и работите на българина не останали скрити за императора и затова той ускорил похода, като бързал да се срещне с българската войска.

Но той се излъгал в желанието си. Предните части от ромейските войски се сблъскали с охраната на българите и мнозина от тях били изклани с мечовете им, а други били заловени в плен, в чието число бил и военачалникът. Останалите си послужили с бягство и разправили на своите какво са претърпели, като обяснили, че императорът е близо. И тъй всеки, както бил, и самият им владетел се понесли към по-отдалечените български земи, така че се наранявали, като лицата им се одрасквали от клоните на дърветата, които били гъсти. Това изпитал и самият владетел. А повечето възседнали и коне без седла.

Така българите избягали от ромейския меч. На сутринта, като дошъл на мястото и се научил за тяхното бягство, императорът се наскърбил, но не знаел какво да прави. Затова той се отправил към Берое и превзел крепостта и войската и хората и конете им се снабдили богато с храни. И императорът щял да отиде по-навътре в Хемус и щял да нападне тамошните крепости, защото нямал вече противник, ако настъпилата много тежка зима не била възпрепятствала похода.

И тъй императорът останал там шест дни и като нямало какво друго да извърши по ради зимата, оплячкосал Берое — мъже, жени, деца, овце, волове и друго, което могло да се вдигне — и се завърнал в Адрианопол. Оттам, като досъбрал войска, изпратил я към крепостите в Ахридос, които българите завладели малко преди това, и ромеите твърде лесно отново ги овладели, тъй като българските стражи избягали. И императорът отишъл към крепостите в Родопите и превзел Перущица, Станимака и Кричим. Пристигнал и до Цепена, но напредналата зима и непроходимостта на мястото не позволили да се задържи ни най-малко време.

А когато се пукнала пролетта, той писал на Алексий Стратигопул и на Константин Торник, когото император Йоан почел с титлата велик примикирий, да съберат войската, която началствали, и да дойдат при Цепена. Те това и направили, но не се проявили като добри военачалници в това предначинание. Защото, макар и да не срещнали неприятелски войски, но като чули само шумове и звуци от рогове, избягали в безредие, изоставяйки на българските овчари целия обоз и много от конете, и пристигнали в Сир без коне и оръжие.

Това изпълнило с ярост императора и той заповядал същите те, в каквото и положение да са, да влязат в същото сражение. А тази работа не била по силите им. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 54 - 57)

 

55. Началникът на мелнишката войска Драгота замисля да се отцепи от Византия

Случило се и нещо по-тежко. Началникът на мелнишката войска Драгота бил замислил да въстане открито. Той и по природа като българин хранел омраза против ромеите и ненавиждал императора, защото не бил получил големи облаги — той не смятал за достойно даденото му от император Йоан, макар това да било твърде много. И като събрал всички войници в Мелник и от околните места, обсадил крепостта и се стараел да я разруши. В тази крепост началници на защитниците били Теодор Нестонг и Йоан Ангел, мъже способни да защитят крепост и да прогонят неприятели. Само липсата на вода притеснявала хората вътре лятно време, защото от другите храни те имали достатъчно. И тъй те се противопоставяли упорито на неприятелите, хвърляли камъни и стрели и се сражавали с всички оръжия. А чувайки това, императорът с най-голяма бързина събрал войската и на дванадесетия ден пристигнал в Сяр. Той изминал за кратко време толкова голям път, като водел такава голяма войска, въоръжена и снабдена с товарни коне и всякакъв друг багаж. Когато дошъл в Сяр, той пренощувал, а на разсъмване наредил войската и заповядал на пешаците и стрелците да вървят напред. Той бил чул, че Рупелските теснини, през които тече реката Стримон, заключена между две планини, така че през тях едва можеше да мине кола, се пазели от голяма българска войска. Българите направили в тях и врата, укрепена с колове и напречни греди, за да им бъдат непревзимаеми тамошните места и поради непристъпността на мястото, и поради укрепленията им. Когато императорът се научил за това, той бързо дошъл до това място и намерил положението в него според както бил чул.

И тъй той отделил от пехотната войска достатъчен отред и му заповядал да отиде в планината над главите на българите. Те бързо изпълнили нареденото. А на конниците заповядал да се бият срещу вратите. Прочее, след като видели, че по тях хвърлят стрели отгоре от хълмовете, а отдолу — че им е наложено тежко сражение, българите се обърнали в бягство. И императорската войска ги преследвала. И тъй много от българите станали жертва на меча, а другите, които се спасили, известили на своите колко много са пострадали. Те пък, смутени от това, което чули, всеки, както си бил, се метнал почти на първия попаднал му кон и се втурнали да бягат. Но тъй като нощта, през която ставало бягството, била безлунна, мястото опасно и посоката на пътищата неразпознаваема, някои падали от конете, други ги стъпквали, някои падали по стръмнините, други пък по друг начин свършвали нещастно, така че малцина от тях се спасили и пристигнали в българската земя. Тогава и Драгота бил стъпкан от конски копита по тялото и на третия ден умрял.

А императорът през онази нощ пристигнал в крепостта и влязъл в разговор с тамошните защитници, а те приели самодържеца сърдечно, почитали го с ръкопляскания, възвеличавали го със слова и го назовали бърз орел. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 58)

 

56. Теодор Ласкарис постоянства в похода си против българите

И тъй, след като уредил работите в Мелник, както трябвало, като изгонил оттам и жените, и децата на разбунтувалите се и заповядал да се конфискуват имуществата им, той се вдигнал и пристигнал в Солун. Той прекосил Вардар и като отминал Воден, разпънал шатрите.

Но той заболял от болест на седалището. Тази болест станала и епидемична за тамошните войски. Той останал прочее [толкова], колкото да се оправи от болестта, и побързал за Прилеп. И като събрал оттам стенобойни машини и уреди, тръгнал за Велес, за да го обсади и да го освободи от ръцете на неприятелите. А хората от гарнизона му, поразени само от пристигането на императора, се споразумели [с него] при условие да не пострадат нещо лошо, но да излязат от крепостта с оръжието и вещите си. Те получили клетвено обещание от императора и излезли. А той, като ги видял, че са много на брой (защото били към петстотин), едри на ръст и в добър вид, разкаял се, че ще остави такива и толкова много мъже да отидат в неприятелска земя и да станат противници на ромеите. Но, принуден от клетвите, той ги освободил, като им върнал свободата.

След това, като тръгнал с войската, минал през Невстапол (мястото е безводно, необитаемо и непроходимо за голяма войска). И тъй войската прекарала немалко дни лишена от хляб и повечето от конете не били пили два дни вода. Като отминали крепостта Струмица и прекосили земите на Мелник, те отново дошли до Сяр. Понеже там самодържецът получил писмо от източните предели, изпратено от великия доместик Музалон, че татарите тревожели земята на мюсюлманите, той ускорил похода, правейки по-дълги дневни преходи. Когато дошъл при Марица и се научил, че работите не стоят така, той престанал да бърза и пътувал по-бавно. Като се отклонил, той пристигнал в Димотика, а оттам в Адрианопол.

От завладените от българите крепости били останали две, разположени в хълмовете на Ахридос — Патмос и Цепена, — които царят не бил освободил, и той се сърдел, че не бил завладял и тях като другите. Патмос превзел Алексий Дука Филантропин, който бил оставен да пази Ахридската област, а крепостта на Цепена била твърде укрепена и се намира |там], където се срещат двете най-големи планини Хемус и Родопите, посред които тече река Еврос. Затова се и сърдел и тревожел [императорът]. И тъй той побързал да предприеме поход срещу нея, но лятото било преминало, а и есента била на преминаване. А той никак не се грижел за времето, нито предвидил зимния студ и най-вече в такава земя. Той бил изцяло обзет от желанието да постигне своето и затова вдигнал войската от Адрианопол, като заповядал да се съберат от македонската земя много коли и за возене на стенобойните машини, и за прекарване припаси на войската. И като събрал неизброимо число пехотинци, той тръгнал от Адрианопол и потеглил срещу Цепена. Когато се спрял при Макроливада, настигнала ги ужасна зима. Бурята започнала вечерта и през цялата нощ все повече се усилвала силата на студа и вятъра и създала голямо затруднение. Защото и мястото било ненаселено, и неприятелите били близо, а и очакваният недостиг на припаси потискал духовете на всички. Изпаднал в такова голямо затруднение, той събрал началниците не само на ромейските войски, но и на скитските и латинските и запитал какво трябва да направи. И почти всички посъветвали да се върне в Адрианопол. А той им казал: „Вие ме посъветвахте добре това, което решихте, че е полезно, но ако и аз с божия помощ намисля нещо друго, не бихте ли го приели като казано от господар, който е разумен и се грижи за вас, както трябва?“ И всички се съгласили: „Което реши твое величество, ще го сметнем приятно и желано.“ И тъй императорът ги освободил да си отидат в своите палатки. А сам, като влязъл в шатрата си, се съветвал със свитата си. Някои искали да приложи на дело съвета на външните съветници, други пък, за които императорът решил, че са разсъдили по-добре, рекли обратното. Защото те казали: „Ние сме по средата на пътя между Станимака и Адрианопол и ние ще имаме припасите както там, така и в Станимака. И тъй, ако се върнем в Адрианопол, неприятелите биха сметнали, че сме направили това поради страх или затруднения от зимата. А ако отидем към Станимака, ние бихме се опазили и от двете подозрения.“ Императорът намерил това за най-добро и тъй като силата [на бурята] намаляла и снеговалежът спрял, той, като взел оттам войсковите съединения, отправил се за Станимака. И след като заповядал цялата войска да вземе оттам храна, той предприел поход срещу Цепена. И тъй той пристигнал в крепостта, която се нарича Баткун, достатъчна да задоволи войската с храна в продължение на много дни. Оттук той изпратил чичо си Мануил Ласкарис, който бил монах и носел името Максим, и началника на личния си отред Константин Маргарит да изследват мястото — дали пътят до него е лесен за войската. А те, след като отишли и се върнали, съобщили, че изкачването е лесно. И най-вече [настоявал] Маргарит, въпреки че мнозина сведущи възразявали. Императорът обаче, като се доверил на думите им, тръгнал нагоре с цялата си войска. Мястото навсякъде било стръмно и твърде дебел и гладък лед увеличавал трудността при вървене. И тъй войската през цялата онази нощ палела огньове и се греела, защото на повечето слугите, у които били палатките им, не могли да намерят господарите си. Те започнали да плачат почти с непрекъснат, макар и нескръбен глас, защото димът от огньовете се задържал от гъстите дървета и като не намирал изход към небето, връщал се назад и щипел очите и ги карал да сълзят. Това бил изпитал и императорът. А когато преминала нощта и светнал денят, той разбрал, че крепостта е недостъпна за обсада, и разпоредил на войската да слезе в полето. И те вървели, а той изостанал с малцина като ариергард и сам той слизал отзад пеша, както и останалите, защото не било и възможно да върви като конник. И тъй той се забавил там два дни и след като плячкосал селището Баткун, отново се върнал в Адрианопол и оттам дошъл в Димотика.

Той назначил там за военачалници Мануил Ласкарис, когото направил и протосеваст, и Константин Маргарит, когото направил началник на личния си отред. До негово време подобно нещо не се било случвало с никого (а той приписал към титлата и велик). [Императорът] оставил тях и други военачалници да пазят страната, а заедно с тях и достатъчно войска. Той им заповядал да не влизат изобщо в сражение с неприятелите, ако ги нападнат в съюз със скитите (понеже за това говорела от по-рано мълвата), и ако се впуснат да плячкосват страната, те да останат спокойни, тъй като били защитени и от река Еврос, и от крепостта Димотика, защото той им заповядал да се намират до тях.

Като уредил така западните работи, императорът преминал Хелеспонт и поставил шатрата си при Лампсак.

И след като презимувал там, при настъпване на пролетта той събрал голяма войска, защото наредил да го следват не само строевите, но и тия, които изобщо не били войници — кучкари и соколари. И събраното множество било голямо. А като изпратил посолство и научил, че и султанът нямал никакви неприятности от страна на татарите, той тръгнал от Изток направо за Запад.

Така прочее императорът с голяма войска бързо заминал по пътя за западните области, надявайки се да намери невредими оставените при Димотика и те да се влеят като немалка добавка към неговите редици, но тях ги погубили безразсъдството и нарушението на царската заповед. Защото, когато българският владетел узнал, че императорът се намирал надалеч, той извикал на помощ скитска [войска] и я хвърлил срещу Македония, за да плячкосват и тероризират ромеите. Както се казвало, те наброявали към четири хиляди. И тъй скитите, като отминали Адрианопол, плячкосвали местата край реката, чието име е Регина, и ограбвали селищата около Димотика.

А посочените по-рано военачалници, като забравили царските нареждания, се въоръжили и се втурнали срещу скитите.

Ромеите били облечени в тежко въоръжение и били мъчно подвижни с конете си, а скитите били леко въоръжени и си служели с лъкове. И тъй те замеряли отдалеч със стрелите ромеите и като наранявали конете, правели конниците пехотинци и накрая ги обръщали в бягство. Ласкарис с извънредно бързия си кон, който затова и бил нарекъл Златоног, отишъл като беглец в Адрианопол. А Маргарит и много други от поставените начело на войската били пленени и тях скитите продали на българите. Императорът, както се изясни, ги бил оставил да стоят [там], където бил заповядал, а те, като се отдалечили в тракийските предели на Адрианопол, били напълно победени в място, което местните хора наричат Варсакини.

Императорът се натъжил, като се научил за това, но бързал много да дойде при Булгарофигон и ускорявал повече движението. Но когато и съгледвачите започнали да казват, че скитската войска се намирала наблизо (защото варварите, като преминали през земята на Родосто, Хераклея и Визия и на околните градове, след като пленили мнозина и събрали голяма плячка, се били сетили за връщане), той насочил цялата войска натам и за един ден изминал повече от четиридесет стадия. Но не се натъкнал на тях, защото те се научили за бързия поход на императора и избягали, колкото им държели краката. Но повечето и по-знатните от племето станали жертва на меча някъде около земите на Визия. Но освен това [императорът] поверил част от войската на виночерпеца Георги Нестонг и на скита Клеопа и я изпратил срещу тях. Те се сблъскали с тях при една река и съсекли повечето от тях, но и водата на реката станала гроб на мнозина. Освободените пък пленници си отишли по домовете, като си вдигнали това, което им било ограбено, защото скитите изоставили цялата плячка.

И тъй, като извършил така тези работи, императорът разположил шатрата около реката, която се нарича Регина, и там събрал цялата си войска, която била голяма на брой. [А тъй като и българинът нищо] не могъл да направи, понеже императорът нападнал, но освен това го обладал немалък страх, подозирайки, че ще претърпи голям ужас, насочил се към споразумение и изпратил за посредник в мира тъста си русина Ур, който бил зет по дъщеря на унгарския крал. Той, след като изпратил пратеници, че е наблизо, и уредил да дойде при императора без страх, пристигнал и бил приет от самодържеца с подобаващи почести — сам той и тези с него. Той сключил мира, като се заклел от името на зетя си, владетеля на българите, да бъде предадена на императора крепостта Цепена (българите държели само нея от крепостите, които владеел император Йоан), императорът да бъде в мирни отношения с българите и двете страни да се задоволяват с предишните граници.

След като това се извършило според желанието на владетеля, Ур си отишъл в отечеството, като получил царски подаръци, които наброявали общо двадесет хиляди. А императорът останал да чака предаването на Цепена в мястото Регина, откъдето започнал преследването на варварите. Денят бил този, в който празнуваме паметта на Христовите равноапостоли Петър и Павел, към края на месец юни. [И императорът стоял], докато дошъл вече и август.

При това случило се нещо достойно за разказване. Денят бил тържествен, в който благочестивите празнуваме преображението на спасителя Христос.

И тъй тогава императорът казал на първенците около себе си: „Научихте ли нещо от току-що съобщените неща?“ А първенците: „Съвсем не.“ Той отново: „Един човек, който дойде преди малко, рече, че Ур излъгал в това, за което се заклел, като имал за извинение [това], че българският владетел, който бил негов зет, не приемал уговореното. Как ви се струва?“ След много думи от страна, на велможите и след като те не възприемали съобщението като истинско, бил запитан великият логотет Георги Акрополит да каже нещо повече. Понеже той добавил, че не може да се произнесе при неясни положения, императорът [отговорил]: „Но при ясни обстоятелства и магаретата говорят, а работата е човек да се произнесе сигурно и точно при неясни обстоятелства.“ При това великият доместик отговорил: „Значи и ние сме били между магаретата.“ Императорът, изпълнен с гняв, го нарекъл глупак. А онзи казал: „Ако съм глупак, да мълча и да говорят умните.“ С това изпълнил с неизмерим гняв императора, така че той поискал да изтегли и меча си и го хванал за дръжката, обаче се въздържал от това. Но той го свалил от коня. Случили му се и други неприятни неща освен [тези] през деня.

Когато настъпи началото на месец септември (денят беше събота), императорът се вдигна от Регина и пое пътя за Солун, тъй като беше чул, че при него идва императрица Теодора, съпругата на деспот Михаил. Тя го и срещна по пътя при Волерон в земята на Ленча, където отпразнувахме Въздигането на животворния кръст, като останахме там три дни. По пътя той уреждаше договора с императрицата. Тя, макар и против волята си, се съгласяваше с думите на императора, понеже беше в ръцете му като в затвор и нямаше какво друго да прави. И тъй тя се съгласи да даде Сервия и Дирахиум и при това се положиха клетви и бяха изпратени на деспот Михаил, а той се съгласи на уговореното с клетви.

Като пристигна в Солун, императорът направи сватбата на дъщеря си Мария с деспот Никифор. Беше дошъл патриарх Арсений, който я извърши. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 59 - 64)

 

57. Теодор Ласкарис назначава Γеорги Акрополит за претор в западните области

Като се научи за тези неща, докато беше още в Солун, император Теодор не се грижеше толкова за тях, колкото за своите работи (защото предположи, че голяма опасност заплашва ромейските земи). Затова той побърза да се върне на Изток, като остави в западната земя за защита чичо си Мануил¹⁸⁴ Ласкарис, на когото даде войска от пафлагонци и скити — около триста души, в Прилеп и околните места той постави за началник своя скутерий Ксилей, а във Велес и околните места — Теодор Калампак, когото наричаха и дворцов татас, а Константин Хаварон - в Албанон, великия логотет пък Георги Акрополит назначи за претор и го постави да стои над всички тях. Така към двадесет и трети октомври той се отправи на път. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 66)

 

58. Епирският деспот Михаил Ангел сключва договор със сърбите и се отцепва

А преторът и великият логотет, излизайки от Солун, пристигнал във Верея, желаейки да отпрати оттам по царска заповед пратениците на римския папа, които дошли при императора, когато той се намирал още в Солун. След като ги отпратил и доуредил там и другите работи, които искал, той поел пътя за Албанон. И така, като минал покрай Сервия, отминал и Кастория и се вестил край околностите на Охрид, той дошъл в Албанон и оттам с местните първенци пристигнал в Дирахиум. А като останал там осем дни, излязъл, след като уредил, както намерил за добре, всичко по пътя, а и работите в Дирахиум. И като преминал през земите на Хунавия (това е част от Албанон) и прехвърлил планината, която се нарича Каки Петра, отишъл към околностите на Мати, а оттам пристигнал в Дебър. По пътя се срещнал с всички, които управлявали крепостите, местните отреди и обществените работи, и като преминал през Кичево, на третия месец, откак излязъл от Солун, той се намерил в Прилеп към края на месец февруари. И там той научил, че Хаварон, управителят на Албанон, бил пленен от деспот Михаил с помощта на хитрините на своята балдъза Мария, която по-рано имала за мъж Сфранцес, а тогава била вдовица и с любовни писма съблазнила Хаварон и го направила пленник на примките си. А след това деспот Михаил пристъпил към открит бунт. Веднага след това Албанон станал негов и крепостите и областите [му се предавали]. И самият велик логотет и претор, който се намирал в Прилеп, бил заловен, понеже бил предаден и той, и окован бил отведен в затвора, и то след като деспотът се бил заклел, че ще освободи да си отидат по домовете и него, и тия с него. Но той успял да наруши и тая клетва, както и много други.

Α Михаил Палеолог, като взел клетва за сигурност от императора, отишъл при него, върнал се при домашните [си] и се насладил на своето. Не след дълго време той отишъл и на Запад, изпратен от императора с войска за борба срещу деспот Михаил. Той пристигнал в Солун, след това минал Вардар и се съединил с Михаил Ласкарис. Двамата отишли срещу Верея не за да воюват, но за да плячкосат околностите ѝ. И те се награбили с много нещо, защото техните хора взели като плячка трудно преброимо количество добитък.

През това време владетелят на сърбите (племе непокорно, което никога не изпитва благодарност към направилите му добро, цяло е [в плен] на печалбата и за малко сребро престъпва всяка клетва), кралят, като се научил за бунта на деспота, събрал войска и я изпратил срещу ромейските земи. Те, като отминали Кичево, плячкосвали околностите на Прилеп. А скутерият Ксилей, който с подчинената си войска бил на лагер близо до крепостта, като видял, че сърбите опустошават страната, пуснал всеки да се устреми срещу сърбите, както искал. Разделени прочее, те, като се сблъсквали малцина на брой, били пленявани от сърбите, които били повече. Ксилей едва се спасил с оцелелите войници. Така се разпръснала и войската около Прилеп.

А хората с Михаил Палеолог и Михаил Ласкарис, след като плячкосали Верея, се разположили на лагер в земята на Воден, която е равна и е добра за отглеждане на коне.

А отцепникът деспот направил набор от цялата си войска, на брой около петстотин, и като им назначил за началник извънбрачния си син Теодор, изпратил ги срещу ромейската войска. По същото време бил изпратен от императора при казаните военачалници — Ласкарис и Палеолог — и Мануил Лапарда с някои неопитни войници. Той ги укорявал, че изпреварили с плячката и че той така останал без печалба. Докато говорели за тези неща, подчинената на Лапарда войска, от която повечето яздели стадни коне, натоварени с необходимите неща, без знанието на началниците тръгнали по пътя, който е отвъд Воден, за да съберат плячка, като отидат по-рано. На тях се натъкнала в клисурата войската на отцепника, храбри мъже, яздещи породисти коне и въоръжени добре, и тя ги обърнала всички в бягство. Някои бегълци от тях дошли при Палеолог и му известили случилото се. А той се въоръжил, взел копието и с подчинените на Ласкарис петдесет пафлагонци се втурнал срещу противниците. Той нападнал първия, който идвал срещу него, ударил го с копието и го свалил от коня. Това бил Теодор, извънбрачният син на отцепника. Като се изправил от падането, той се молел да не бъде убит. Но Комнин не го познавал — предал го на един турчин, който го убил. И пафлагонците се сблъскали с останалите, всеки удрял някого и войниците на отцепника се обърнали в бягство. Хората на Палеолог пленили повече от двадесет от най-добрите и мнозина умъртвили с меч. После се спрели. Бидейки малцина, те не можели да преследват мнозина.

А българският владетел, шурей на император Теодор, който хранел голяма омраза и срещу самия император и зет, и срещу ромеите, ударен смъртоносно от първия си братовчед Калиман със знанието и на някои жители на Търново, умрял извън тази крепост. И като му взел жената, изглежда, си присвоил и властта над българите. Но русинът Ур нахлул с войска и си взел дъщерята, т. е. жената на Калиман. А Калиман, който бягал от едно на друго място, бил убит от някого. Но тъй като българският престол останал без законен наследник, техните първенци се събрали на съвет и избрали да ги управлява Константин, сина на Тих. Те изпратили посолство при император Теодор да изпрати голямата си дъщеря Ирина за съпруга на Тих и да се омъжи за него законно, понеже била внучка на Асен и наследница на техния престол. Това и станало.

И император Теодор се помири с българите и двете, страни се успокоиха. — и отцепникът Михаил си подчинил земите на Запад до самия Вардар.

А император Михаил, преди да бъде коронясан, назначил брат си Йоан за велик доместик и като му поверил ромейската войска, изпратил го против отцепника Михаил, а заедно с него и Алексий Стратигопул, и Йоан Раул, и други, които знаели да военачалстват и да се сражават с неприятелите, както трябва.

А латиняните в Константинопол и царуващият над тях Балдуин изпратили посолство до император Михаил и предявили тежки искания. И най-напред започнали да предявяват искането си за Солун, за да им го предаде него и цялата останала земя до Константинопол. Но императорът им дал твърде остроумен отговор: „Този град — рекъл — ми е като отечество, защото негов управител е бил баща ми, в него е умрял и тялото му е погребано там. Как прочее той може да бъде извън моята власт?“ При тази защита пратениците на латиняните си наострили слуха, че може би императорът ще им даде нещо от исканото. „И тъй — рекли — отстъпи ни да завладеем местата от Сяр [нататък].“ А императорът казал: „И това ви искане е неприлично. За пръв път в него през време на блаженопочившия император Йоан, чичо ми, аз започнах да управлявам и в него бях военачалник и аз обичам това място като родно и не трябва да го изоставя.“ После те казали: „Но дай ни земите от Волерон до нас.“ А императорът [им отговорил]: „В тези места аз съм ходил често на лов и не е достойно да изпусна тази земя, където още обичам да ходя на лов и да се наслаждавам на лова на животни.“ „Какво ни даваш тогава?“ — отвърнали пратениците на императора. „Нищо“ — рекъл императорът.

Императорът изпратил при отцепника Михаил като посолство слепия Теодор Фил и посолството било благосклонно, защото, мъчейки се да го привлече към приятелство, му отстъпвало много от крепостите и селищата, а изисквало някои малки неща и такива, които не било редно да се пренебрегнат, но отцепникът мъчно чувал и бил глух и давал неподобаващи отговори. Правели го високомерен и сицилийският крал Манфред, и ахейският княз, негови зетьове по дъщери, и той разговарял надменно. Затова и Теодор Фил, тежко засегнат от отговорите, се върнал при императора, след като казал на отцепника следното: „Зная, че си безразсъден и затова говориш неподходящи неща, но знай, че скоро ще изпиташ императорската и ромейска мощ и ще се разкаеш, когато няма да имаш полза.“ Това като казал, той се върнал при императора и порицал много отцепника, че не пожелал да изпълни желанието на императора и да освободи великия логотет Георги Акрополит и Константин Хаварон, и то след като императорът освободил от затвора повече от двадесет души от неговите хора, които пленил в битката при Воден. От тях някои били роднини на отцепника, а други — най-добри и от знатните по род.

И тъй императорът изпратил срещу отцепника брат си севастократор Йоан. Поверил му войските и военачалниците и му заповядал да върви направо, докато се натъкне на войската на отцепника. Той действал според заповедта. А отцепникът заедно с жена си и с домашните бил на лагер около Кастория. Внезапно до него достигнал вик, че ромейските войски преминали Воденската клисура и напредвали срещу тях. Поради това, обзети от немалък страх, те се насочили към бягство. Но тъй като било нощ и никой не виждал къде отивал, мнозина загинали в урвестите места. Например Теодор Петралифа, брат на жената на отцепника, който се бил качил на по-буен кон, паднал в урва заедно с коня и загинал. И тъй те избягали пак до своите земи или до планините Пиринеи, които разделят Стария и Новия Епир от гръцката и нашата земя. А севастократорът използвал момента и като намерил земята без защитник, започнал да извършва нападения срещу крепостите на страната. И най-напред отишъл при Охрид, архиепископията на България, водейки със себе си и архиепископа Кавасила, когото император Теодор държал на Изток, защото бил подозиран, че не е лоялен спрямо императорската власт, тъй като и братята му Йоан и Теодор били с отцепника Михаил. Първият бил причислен между първенците му, а Йоан имал изцяло управлението на неговите дела, като ръководел и външните, и личните му работи. Но император Михаил го пуснал да си отиде в църквата и [той] следвал севастократора. И така, като дошли до Охрид, севастократорът приготвял бойните машини за превземане, а архиепископът ги убеждавал с думи да се предадат, и в скоро време Охрид бил превзет.

След това севастократорът се втурнал срещу Девол и след сражение и избиване на мнозина хората вътре капитулирали заедно с околните земи. Преспа и Пелагония, Соск и Молиск се намерили под властта на империята.

Защото такива са жителите на западните области — лесно попадат под властта на всички господари и затова избягват унищожението и запазват повечето от състоянието [си].

И това станало при настъпването на пролетта. А отцепникът решил да се противопостави на императорските войски и събрал всички свои, а и получил от краля на Сицилия Манфред немалка помощ — четиристотин въоръжени конници. Ахейският княз, разбира се, събрал своята войска и лично дошъл да помогне на тъста си. Той водел голяма войска от франкска народност и от ромейските жители на Ахея и Пелопонес, а повечето били от племето на лаконците (латиняните). Всички те се втурнали срещу севастократор Йоан. А той (понеже брат му, императорът, му дал добри съвети) си послужил срещу неприятелите с военна хитрост. Сам прочее с въоръжените сили той заемал по-добре укрепените места, а на по-леко въоръжените войници и на тези, на които е по-лесно да се движат, заповядал да завързват в равнините сражения против неприятелите. Те били една част скити, друга турци, а мнозина [били] от ромейската войска, на които било свойствено стрелянето с лък. Те нападали противниците и ги ранявали със стрелите. Те прочее започнали да нападат противниците от мястото, чието име е Борила Лонгос. Не им позволявали нито през деня, нито през нощта да вървят свободно — през деня ги нападали при водопоя на конете, ако някой отивал да пои коня си по-далеч, нападали ги и по пътя. Като правели засада на колите и на товарните животни, ограбвали им стоките, тъй като пазачите се разбягвали. Правейки това често, те се одързостили срещу неприятелите, така че завързвали и ръкопашен бой и задигали [всичко], каквото им попаднело. Така войската на отцепника се намалила, била наплашена много и почти напълно се отчаяла за спасението си. С мъка отминали Стан, Соск и Молиск — те имали за цел да се намерят в крепостта на Прилеп, за да я запазят. Като се намерили там и се разпръснали, всеки решил да бяга с всички сили, за да се спаси. И отцепникът Михаил със сина си Никифор и малцина други се качили на коне и избягали през нощта. Когато настъпил денят, войниците, научавайки се, че Михаил е избягал, и сами вече се впуснали да бягат. Ромейският отред, по-видните от началниците и извънбрачният син на отцепника Йоан избягали при севастократор Йоан и дали клетва на императора. А ахейският княз и тези с него се пръснали на различни посоки. Князът бил пленен при Кастория, скрит под купчина слама и познат по зъбите от един войник. Той имал много големи и издадени извън устните предни зъби. Отведен бил при императора вързан. А по-видните от неговите и роднините, като Асел де Туси, Йофре Каритански и други от знатните, били пленени на друго място и били откарани вързани на императора. А целият съюзнически отред на крал Манфред бил заловен от четирима мъже — от великия доместик Алексий Стратигопул, Никифор Рампсас, който водел рода си от турците, но станал най-правоверен християнин, и от други двамина неизвестни. И те били изпратени вързани на императора.

Благодарение на царските съвети ромеите спечелили такава победа, че мълвата за нея обиколила всички краища на земята. Малко такива победи е видяло слънцето. Тогава нашите си подчинили всички крепости и цялата страна.

Севастократор Йоан, като минал през Тесалия и укрепил там крепостите и укрепленията, разположил се на лагер при Неа Патра, водейки със себе си и извънбрачния син на отцепника Йоан. А великият доместик Алексий Стратигопул и Йоан Раул преминали Пиринеите и напреднали към Арта, като оставили войска за обсадата на Янина. И тъй те превзели Арта.

Но тъй като войниците не се държали добре с жителите на селищата, за кратко време работите се обърнали наопаки и извънбрачният син на отцепника замислял заедно с някои други измяна. И когато севастократорът, отминавайки Левадия, плячкосал Тива, и той със съзаклятниците отишъл при баща си Михаил. Но този, както ми се каза, като избягал от войската, нямал място, където да стъпи. Като се качил на кораби с жена си и със сина си Никифор и с други от своите, прекарвали в морето и имали за убежище околните острови, сиреч Левкада и Кефалония. Но след като при него дошъл извънбрачният му син Йоан, той се съвзел, отишъл до Арта и като намерил жителите благоразположени към себе си, а той имал и крепостта Вондица, владяна от негови хора, събрал тамошните и изгонил от пределите на Арта хората от императорската войска, които намерил, но също така преследвал  надалеч войниците, които стояли срещу Йоанина.

Така работите започнали да се влошават и немарливостта на военачалниците допринесла да се сведе почти до нищо блестящата победа. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 67 - 82)

 

59. Император Михаил Палеолог изпраща Георги Акрополит като пратеник при българския цар Константин Тих

И тъй, като преминал Хелеспонт, той дошъл в пределите на Пиги и там прекарвал.

А когато изтекло времето на лятото, а освен това и времето на есента, той се вдигнал от тези места и дошъл в Нимфея. Тогава изпратил великия доместик Акрополит като пратеник при владетеля на българите Константин. И там той прекарал и Христовите празници — Рождество и Кръщение, в който ден българските владетели празнуват най-тържествено, като носят триумфално царските знаци, които взели плячка от император Исак. След като свършил това, за което бил изпратен, върнал се при императора, който пребивавал в Нимфея, където и презимувал.

 

¹⁸³Теодор II Ласкарис.
¹⁸⁴У Г. Акрополит стои Михаил.