II. Управлението на Мануил I Комнин

 

13. Кръстоносната войска под водачеството на император Конрад преминава през България

Но когато самодържецът⁴² управлявал така царството, сполетял го походът на аламаните,⁴³ а заедно с тях на друга част от еднородни племена. С тях имало и жени, които яздели като мъже коне, носели оръжие като мъже и се обличали в мъжки дрехи като амазонките. Между тях се отличавала една, която поради украсяващите я много златни накити била наречена Златонога. А причината за техния поход било отиването [им] на Божи гроб и изгонването на тамошните нечестиви племена. Те казвали и се кълнели, че се стремят към това, и, както показали накрая, не лъжели. Те искали да преминат през ромейската земя и да им бъдат предоставени тържища, от които да купуват необходимите им неща. А императорът, смутен естествено от неочакваното събитие, обсъдил с техните пратеници благосклонно нужното и им отговорил, че похвалява това, което вършат, съобщавайки им, че ще приготви необходимото за преминаването и че ще получат потребните им стоки в изобилие, както ако биха минавали през своя, а не през чужда земя, ако само дадат клетви, че преминаването им е наистина благочестиво и че ще прекосят ромейските земи мирно.

Като установил това, той писал навсякъде да им предлагат за продажба по пътя храни. И думите му били последвани от дело. Внимавайки да не би под вида на овци да вървят вълци, той събрал ромейските войски и общо разглеждал държавните работи, като изложил броя на тези, които ще преминат, изяснил колко е тежковъоръжената войска, посочил колко са десетките хиляди пехотинци и че всички са въоръжени и храбри мъже. Заедно с това той съобщил на всички и това, което сицилийският тиранин⁴⁴ вършел срещу крайморските земи и градове, като покосявал това, което му попаднело, поради пълната липса на човек, който да му се противопостави. Той въоръжил крепостните кули на града, дал на войската ризници и с копия и бързи коне повдигнал духа им и ги ободрил с раздаване на пари. Така с помощта на бога и на защитницата на града — девата майка — той направил войските, доколкото било възможно, най-непобедими. Една част той оставил за защита на столицата, а на други поръчал да придружават похода на аламаните, като не се отдалечават много, и да възпират по мирен начин, разбира се, а не враждебно, тези от тях, които излизат за фураж и грабеж. Когато аламаните се вмъкнали във Филипопол, кралят [им] се срещнал с тамошния епископ. Той бил многодобродетелният и мъдър Михаил Италик, който с думите, с които хвалел ромеите, така омагьосал краля, че го направил да слуша, взел го за сътрапезник и си разменяли наздравици. За да му достави удоволствие, той наказвал най-сурово тези, които били взели отнякъде храна, без да дадат пари. Когато кралят тръгнал оттам и изпреварил предните части, повдигнал се открит спор между следващите отзад аламани и ромеи, че уж някои били пострадали. После злото нараснало толкова много, че двете страни вече се въоръжавали за бой. Но споменатият архиерей дошъл навреме и с думи смекчил върналия се крал, който жадувал за война, и неочаквано го убедил да се успокои.

А когато войските дошли до Адрианопол, кралят минал през града и поел намиращия се пред него път, а един от роднините му, който се разболял, останал там. През нощта някои ромеи, като поставили при жилището огън, запалили го и изгорили човека. Когато Конрад (така се казвал кралят) се научил за това, той наредил да отмъсти на племенника си Фридрих, който се върнал и изгорил манастира, където стоял аламанецът. Това било отново повод за битка, но мирът се усмихнал, а и други ромеи от тези в столицата, най-вече Прозух, прекратили войната.

И тъй след няколко дни пристигнали в Хировакхи⁴⁵. Те се разположили на стан, но не поставили вал. Такъв им бил обичаят по целия път, тъй като повярвали на ромейските клетви и споразумения. През тамошните полета тече така наричаната Мавропотам. Тя през лятото побира водите си в корито, но през зимата или когато паднат проливни дъждове, става от малка най-голяма и плавателна по дълбочина. Тогава през нощта поради внезапното наводнение тя отвлякла от лагера на аламаните не само изпречилото им се оръжие и дрехи и каквото друго им носели товарните животни, но и конете и конярите. Зрелището било жалко и достойно за сълзи, тъй че случилото се показвало ясно божия гняв срещу лагера на аламаните.

 

14. Мануил Комнин обръща в бягство куманите

И тъй, след като се приготвил така, той заповядал на флотата да тръгне, като преди това назначил за велик дук зет си по сестра — Стефан Контостефан.⁴⁶ Заповядал да потегли и войската, подчинена на други военачалници, а също и на великия доместик Азух. И тъй триерите пристигнали при брега, на феаките⁴⁷ или коркирците който си разделяли венецианските и ромейските кораби. След кратко време тръгнал с войската и сам императорът. При първо нападение той обърнал в бягство скитите⁴⁸, които, след като били преминали Истър, тревожели населението около Хемус, и като се вдигнал от Филипопол, поел право към земята на кефалоните или феаките.⁴⁹

 

15. Мануил Комнин предприема поход против сърбите

Тогава императорът изоставил своя поход срещу Сицилия и като се вдигнал от Авлона с войската си, пристигнал в Пелагония. И като уредил, както изглежда, добре работите, решил да насочи похода си срещу сърбите. Защото те отначало се престрували на благосклонни, но като видели, че ромеите са заети в сраженията, за които казахме, без нужда се възползвали от случая и постъпили лошо със съседните ромеи. Той взел от войската добре въоръжената част и като я присъединил към леко въоръжената войска, влязъл в Сърбия. Походът срещу Жупана на Сърбия⁵⁰ не останал скрит от него, макар императорът да мислел, че той ще остане скрит. И тъй, като не могъл да издържи нападението на ромеите, жупанът се оттеглил от полетата, насочил погледа си към планините и навлязъл в непроходимите дебри. Той поръчал на всеки от своите да прави за себе си същото. А императорът като лъв, уверен в силата си, като унищожил стадата говеда и кози на варварите, като предал на огън много имоти и заловил много пленници, върнал се оттам и писал на хората в столицата за успехите си, като си послужил с великия доместик като с писмоносец. След късо време⁵¹ пристигнал и сам той и след като устроил триумф и бил приветстван и от народа, и от синклита, отишъл да гледа конни състезания и зрелища.

Едва се усмихнала пролетта и той пак пристигнал в Пелагония. Като снабдил с много средства Михаил Палеолог, мъж благороден и предприемчив, той го изпратил оттам срещу краля.

 

16. Мануил Комнин предприема нов поход срещу сърбите

А императорът отново се научил, че сръбкият княз Урош  постъпва коварно и прави по-лоши от предишните работи, като се съюзил против ромеите със съседните пеонци⁵². Тогава⁵³ той ги нападнал, пренебрегвайки ги като неравностойни противници. А те неочаквано вдигнали оръжие и посрещнали смело войната, довеждайки съюзническа хунска⁵⁴ войска. Тогава и Йоан Кантакузин⁵⁵ влязъл в сражение и си загубил пръстите на ръцете. И самият император завързал ръкопашен бой с великия жупан Вакхин⁵⁶, който имал тяло на герой и силна и войнствена ръка. Той ударил в лицето императора и разбил падащата желязна завеса на шлема, а императорът му промушил с меч ръката, направил го неспособен да се бие и го хванал пленник. След като надвил сърбите,⁵⁷ той се устремил срещу угрите, като извикал на помощ сърбите и издебнал отсъствието на краля⁵⁸, който тогава бил във война с русите. Като преминал река Сава и нахлул във Франкохорион — тази част на Угрия е най-приятна и най-населена и там е основан и Зевгмин, — той опустошил тамошните места. Тогава един пеонец, който имал много голям ръст и проявявал силно присъствие на  духа, се отделил от другите и смело се понесъл срещу императора. А той го посрещнал и забил меча си в окото му, като с удара му отнел и живота. Като взел много пленници и завладял немалко неща, той се завърнал в Цариград⁵⁹ и като уредил, както подобава, най-блестящ триумф, минал триумфално по улиците. Унгарските младежи и сръбските пленници, облечени от императора в блестящи дрехи, правели по-славно триумфалното шествие. А това, че те преминавали на отреди и промеждутъци и че така изглеждали повече, отколкото са, правело тържеството необикновено.

По това време,⁶⁰ понеже скити⁶¹ преминали Истър и опустошавали околните ромейски крепости, против тях бил изпратен Коломан.⁶² Но той не ръководел добре войната, бил победен и загубил много, и то видни мъже, а и сам, ударен смъртно, загубил живота си. А скитите, които опустошили това, което им се изпречило, натоварили плячката на конете и безопасно се върнали в своите земи.

 

17. Походите на Мануил Комнин срещу унгарците

Той възвестил отново поход против пеонците, които се наричат и хуни, и заповядал на западните войници да докарат в лагера коли, от които и те, и останалата войска ще получават припаси. И тъй войската се събрала на едно място и се настанил в град Сердика, сега наричан Триадица. Той не се забавил много, понеже от пеонците дошло пратеничество. Сключил с тях договор и се насочил срещу сърбите. Като ги разбил и ги убедил да признават само него за император и да се откажат от договорите с хуните, той разпуснал войниците по жилищата им, а сам пристигнал в Солунската област. Той прекарал там [толкова], колкото му се искало, и после се върнал в Цариград. Останал в него през зимния сезон и с настъпването на пролетта се намерил в равнината на Пелагония,⁶³ място удобно за стан и разположено по средата на народите, с които враждувал.⁶⁴ Още не била утихнала напълно разпрата със сицилийците и хунският владетел⁶⁵ се насочил към война, както проличало от това, което извършил. Защото хунът веднага отворил война на ромеите и обсадил Браничево,⁶⁶ след като Андроник Комнин, който [после] станал и ромейски император, бил освободен от дукството на Браничево и Белград, тъй като тайно се бил споразумял с пеонците,⁶⁷ което го изобличавало като враг спрямо своя братовчед и императора. Той бил извикан в Пелагония, а оттам окован бил препратен в Константинопол и бил затворен в един от затворите на двореца. И тъй против него⁶⁸ бил изпратен хартуларият Василий Цинцулук. Той влязъл в сражение с хуните и отначало извоювал срещу тях победа, тъй като те обърнали гръб и били преследвани надалеч. Но после те се върнали и нанесли поражение на неговата войска. Затова и императорът продължил похода си дотам и пеонците, смутени само от мълвата [за това], избягали в своите земи. А императорът, след като уредил положението при Браничево и Белград,⁶⁹ се завърнал в Цариград.

Аз отново се връщам към пеонските работи. А за яснота ще кажа следното. Хунският владетел Яца⁷⁰ имал двама братя,— Стефан и Владислав — и синове — Стефан и Бела. И тъй един от братята — Стефан,— като се спасил от ръцете на брат [си], понеже уж бил замислял против него убийство, пристигнал в Константинопол. Той бил приет от самодържеца, получил не само радушен прием, но и се оженил за неговата братовчедка Мария, дъщеря на севастократор Исак. След малко време и Владислав постъпил като брат си Стефан — не толкова, че не бил обичан от Яца, колкото подбуден от щастието на брат си. Разбира се, и той не се излъгал в надеждите си, но бил приет блестящо и е щял да получи и жена, ако не подозирал, че заради нея ще му се попречи да се върне в родината. Какво станало по-нататък? Крал Яца умрял и властта преминала към син му Стефан⁷¹. Императорът сметнал станалото за най-приятно и помислил, че ако властта над хуните премине върху зет му по братовчедка, Стефан, и той ще спечели слава, а и Ромейската империя ще получи от тях или някакъв данък, или ще завладее Франкохорион и Зевгмин.⁷² Затова побързал да изпълни намеренията си. Веднага изпратил пратеници до зет си Стефан⁷³, които да го подготвят да си постави венеца на властта. След малко време и той пристигнал в Сердика. А хуните не искали дори да чуят за една власт на Стефан⁷⁴ над тях и поради други причини, както казвали, а най-вече, понеже се бил оженил между ромеите.

Защото за тях било напълно вредно да имат за владетел човек, който се бил сродил с императора. Затова и постъпките на пратеничеството били напълно безполезни и хуните никак не били разположени към дошлия там Стефан. След това императорът разбрал, че трябва да помогне на Стефан с по-голяма сила.

И тъй той се вдигнал от Сердика, пристигнал в крайдунавските земи, имам пред вид Браничево и Белград, и изпратил с войски племенника си Алексий Контостефан заедно със Стефан. Те стигнали в Храм, привлекли с дарове първенците на хуните и с ласкателства и обещания вършели необходимото, за да спечелят властта. Те постигнали само това, че Стефановият брат Владислав⁷⁵ бил приет за владетел. Но тъй като и той преживял малко време като владетел, хуните избрали да ги управлява синът на Яца — Стефан. Но и императорът не понесъл равнодушно станалото, а и Яцевият брат Стефан, подпомаган от императора, направил всичко, за да може някак да получи властта. Тъй като заради него станали много войни, а и императорът взел за мъж на дъщеря си Мария сина на Бела,⁷⁶ тия от хуните, които били против Стефан,⁷⁷ решили да го премахнат, като му смесят в чашата отрова. Като оръдие за това намерили някого си от Стефановите хора, по име Тома. А той бил страшно способен да премахва човешки живот и да разделя душата от тялото и това изкуство получил по наследство. Разбира се, той намазал с отрова пластирчето върху раната на Стефан, чиято вена била разрязана. Поставеният върху раната пластир му причинил най-бърза смърт. И тъй трупът на Стефан лежал без почести, без погребение, а Зевгмин бил завладян от хуните.

Като чул това, императорът  обявил война на хуните.⁷⁸ Тогава и Андроник отново избягал и отишъл в Галица⁷⁹, която била под русите, които наричаме и северни скити. Начинът, по който избягал, бил следният. Той се престорил на болен и получил за прислуга чуждестранно момче. Той му поръчал да вземе тайно ключовете от вратите на кулата, когато пазачите рекат да поспят през деня, и техните отпечатъци да се снемат с восък. Момчето извършило поръчаното и донесло отпечатъците на Андроник. А той му внушил да ги покаже на брат му Мануил и да му каже да ги отлее от мед, а освен тях да вмъкне във винените гърнета, с които му носели обедното питие, и ленени въжета. Когато било изпълнено замисленото, той отворил през нощта затвора, а момчето му помагало в работата. И Андроник излязъл с въжето в ръце. През тази нощ той достигнал до една стена, намираща се някъде около забранените дворцови места и която се издигала нависоко. На другия и на третия ден той се крил в храсталаците и останал незабелязан от преследвачите. После се прехвърлил между две кули и се качил на една лодка, която се люшкала край брега и градската стена. А този, който приел Андроник в лодката, се наричал Хризохоопол. Но още не били тръгнали и той бил заловен от пазачите при Вуколеон⁸⁰.

И тъй за кратко време Андроник се намерил отново в по-здрави окови, отколкото, при най-лошия преживян случай. Но той се престорил на роб, който бягал от дългогодишни окови, и поискал да не го пренебрегнат него, който е претърпял от господаря някога немалко злини, а и сега плаща за бягството. Кълчейки си гласа по варварски, той назовал за господар Хризохоопол. А Хризохоопол измамил с дарове пазачите и можал да вземе Андроник като свой избягал роб. Разбира се, Андроник веднага пристигнал в къщата, която се наричала Влангова, и поискал от близките [си] едновременно подслон и каквото е потребно за пътуване. Като се освободил от оковите на краката, той пристигнал в Меливот, качил се на тамошните коне, които му били приготвени за бягство, и веднага поел пътя за Анхиало. Когато се намерил там, той се обадил на Папуки, взел храна за по път, получил водачи за пътя и се отправил за Галица. Но когато си въздъхнал, тъй като достигнал пределите на Галица, тогава попаднал в ръцете на ловци. Защото той бил заловен от власи и бил поведен отново към императора. Като нямал спасител, той прибягнал до помощта на собствените си хитрости. Престорил се, че има диария, и започнал непрекъснато да слиза от коня. Като правил това често през денонощието, той надхитрил пазачите и се скрил от тях. Още когато било тъмно, той изправил и забил в земята тоягата, която носел уж като болен, намотал около нея плаща си и турил отгоре шапката от главата си, за да даде вид, че клекнал си облекчава стомаха от изпражнения. Така той можал да избяга от пазачите си, които смятали, че тоягата е той, и да потъне в гората. А когато късно узнали за измамата, те изтичали нататък, като мислели, че е продължил напред, а той се отправил по друг път за Галица.

Императорът пък хванал Папуки и накарал да го бият много пъти публично с камшици по гърба, а глашатаят, който го водел окован, викал: „Който приюти царски враг и го изпроводи, като му даде храна за пътя, така бива развеждан и бит с камшици.“ А той отговарял: „Позорът ми е, че не предадох дошлия благодетел.“

И тъй тогава Андроник бил посрещнат от владетеля на Галица с отворени обятия и останал при него много време, като бил приет за съжител, сътрапезник и съучастник в лова. А императорът, намирайки бягството му за лична обида, а и иначе подозирайки, че той, както се говорело, щял да нахлуе със скити в ромейските предели, извикал го оттам, като си дали взаимно клетвени гаранции.⁸¹ По това време пеонците опустошавали крайдунавските земи. Те влезли в сражение със стратезите Михаил Гавра и Михаил Врана и, както се каза, ги обърнали в бягство.⁸²

А императорът нахлул в пределите на хуните, като бързал да спаси отново Зевгмин и да ги накаже за провинението им против Стефан. Варварите се наредили по бреговете на Истър и възпрепятствали преминаването на войската. Но не постигнали никак целта си. Ромейските стрелци и тежковъоръжени войници ги изблъскали от крайбрежните места. Императорът пък, като дошъл до Зевгмин, разположил се там някъде на стан. Този град е недостъпен от юг, защитен от хълм и от течението на реката. Той смятал да го превземе веднага, понеже хората вътре се били изплашили от вида му. Но тъй като те затворили входовете и укрепили стените с всякакви съоръжения и метателни оръжия, а освен това, като се появявали горе, точели езиците си и пускали злословия като смъртоносни стрели, и ромеите не се приближили към тях с празни ръце, но хвърляли срещу им железни стрели, тъй като не приемали да злословят като жени. И тъй императорът с примера си пръв възбудил своите, като препуснал коня си срещу вратите на града и забил копието си в средата им. Освен това той изпълнил рова с дърва от близката гора и като поставил наоколо четири каменометни машини, раздрусвал стените. Всички машини били мощни, а най-вече една от тях, чийто строител бил Андроник, разтърсвала особено силно стената, така че тя вече се разпуквала и се събаряла. Тогава през една от тези нощи някои от пеонските велможи влезли в едно от подаващите се от стената съоръжения, наричаме ги ракли, и замахвайки с голите си мечове, заплашвали ромеите и удряли по въздуха. Но възмездието последвало веднага. Андроник запратил с машината огромен камък, смазал раклата и свалил труповете на тези. След кратко време се съборила и стената и голям брой ромеи навлезли в града по стълби и избили мнозина. Немалко пеонци се предали на победителите и се спасили. Някои обаче избягали. А един от жителите на града, знатен и по род, и по богатство, се гордеел с твърде хубава по външност жена. Когато видял, че някакъв ромей я влачи, за да я опозори, не можейки да ѝ помогне, забил в сърцето на жена си меча, който носел, и така с насилие отстранил насилието и осуетил безбожното удоволствие. Заедно с ромеите към превземането на града се стремели немалко от вътрешните [жители], които били на страната на ромеите. Те нощем с помощта на халосни стрели препращали съобщения до войската отвън и откривали и решенията, и силата на вътрешните [защитници]. Тогава бил пленен и един пеонец, който носел местно кепе на главата, а и изобщо бил облечен в отечествена дреха. Един ромей, който минал край него, го ударил и го умъртвил, а шапката от главата му си наложил на своята. Приближил се друг мечоносец и като помислил поради кепето, че това е пеонец, ударил го по врата и го лишил от живот.

Така бил превзет Зевгмин⁸³ и императорът се оттеглил оттам и отишъл към ромейските предели. Той оставил за началници на укрепленията на Зевгмин и за управители на другите градчета, които са в Белградско, чичо си Константин Ангел от Филаделфия, а заедно с него и Василий Трипсих. Те изпълнили поръченията, обкръжили Ниш със стени, заселили Браничево и като уредили добре останалото във връзка с това, пристигнали там, където прекарвал и императорът.

Но тъй като Деса⁸⁴ надминал и себе си в лошотията, императорът решил да се отправи за Сърбия. А Деса, който наблюдавал ставащото, се уплашил от нахлуването на императора в неговата земя и като изпратил пратеници при него, поискал да му се даде свободен достъп до него. Той получил това, което искал, и като пристигнал, явил се пред лицето на императора. Коварните му мисли били изобличени и той бил отпратен така, без договор. За малко не бил задържан и бил пуснат отново да си отиде у дома. Той бил обвързан с ужасни клетви да не си променя поведението и да не върши повече това, което не се нрави на императора. Той се махнал от лицето на императора, но се измъчвал душевно от много мъки: срамувал се, че дошъл при императора, ядосвал се за това, което изпитвал, кипял поради клетвите, с което си осуетявал свободата на решенията. Най-после пренебрегнал това, за което се споразумял и заклел пред императора, придържал се към привичното си поведение и хитрувал. Тези работи били така.

И тъй Мануил не могъл в нищо да упрекне протостратора Алексий⁸⁵, но подведен, като човек от съветите на интриганти, понеже виждал, че този човек е приятен на всички, че е с честолюбив дух и енергичен спрямо всички, хванал го, когато се намирал в Сердика, лишил го от състоянието му, подстригал го за монах и го затворил в един от манастирите при Папикион.⁸⁶

Носела се мълва, че в ръцете на императора попаднало някакво предсказание, което казвало, че негов наследник ще бъде този, на когото първата буква от името бъде алфа, и затова протостраторът пострадал, каквото пострадал.

Тъй като пеонците отново нарушили клетвените договори, войната против тях пламнала.⁸⁷ И тъй, когато дошло време за поход, императорът дошъл в Сердика, защото било наредено да се съсредоточат там войските, които щял да води против пеонците.

Тогава дошло до ушите на императора, че над арката на Константиновия площад били поставени две медни колони — статуи на жени. Едната се наричала Ромейка, а другата Унгарка. Но Ромейката се отместила от правото си положение, а другата стояла права. Той наредил и изправил Ромейката в предишното положение, а Унгарката наклонил, като мислел, че ще поправи нещата, ако промени положението на изображенията. Той обмислял дали трябва да отиде и той там, когато войските тръгнат против пеонците, или да повери военните сили на пълководци и така да нападне противника. Намерил за по-добре сам да остане в Сердика, а войната да води посредством военачалници. За пълководец бил избран великият дук на флотата Андроник Контостефан. Когато войската щяла да се вдигне от Сердика, императорът произнесъл много и хубави слова, като окуражил и пълководеца, и войската за войната, изтъкнал на пълководеца начините за воюване, определил удобното време за нападения, вида на въоръжението и формата на бойния ред. А на войниците припомнил предишните дела, с примери ги убедил да са смели във войната, да я доведат с божия помощ до добър край и да се върнат с бляскава победа. Защото ако бъде прославен и сам по този начин като победител, макар и отсъстващ, той щял да им даде големи възнаграждения. А те слушали това с удоволствие, прославяли императора и се стараели да се проявят усърдно и пряко силите си. Веднага започнали да викат пълководеца да не се бави. Между това сред войската се вдигнал шум. Защото един от пеонското племе, като препускал коня, се бил сгромолясал с него по лице. Императорът, като узнал това, ги подканил да бъдат смели, казвайки, че по това могло да се съди за бъдещето, и да се радват вече един вид на благоприятен изход на войната. Той призовал бога за спасител и ръководител на войските.

А пълководецът Андроник, след като изминали няколко дни, се вдигнал оттам, преминал Истър и Сава и тръгнал срещу Зевгмин. А и пеонците, които се събрали и привлекли съюзна войска от околните племена, а, както се казвало, и от аламаните⁸⁸, избрали за самовластен военачалник Дионисий, мъж храбър, който често поразявал неприятелите си, и шумно се впуснали във войната. А Дионисий, който изобщо твърде много се гордеел от първата си победа, когато, както се каза, надвил Гавра и Врана, като чул, че ромейската войска преминала Истър, казал със самохвалство, че е готов да издигне отново планина от ромейски кости.

И знамето му⁸⁹ било издигнато на дебела висока мачта, теглена от четири впрегнати вола. А пеонската войска — страшна гледка — била цялата конна и не само мъжете, но и конете им били защитени от броня.

Тъй като било късно през деня,⁹⁰ тръбата изсвирила отбой и издигнатото знаме на Дионисий било свалено. Саловете навлезли в Истър и войската преминала реката. Защото се разпространила мълва, че пеонците ще получат на другия ден не слаба и не малка помощ. Заради това, понеже сражението излязло благополучно, Андроник се вдигнал оттам.

Тъй като зимното слънчево кръгообръщане настъпвало, императорът определил предстоящата пролет⁹¹ за телесна отмора и излязъл на Запад, като се разположил край Филипопол. Той чул, че сръбският владетел Стефан Неман бил станал невъзможно дързък, смятал мъдростта за излишна, връхлитал тежко върху съплеменниците си, нападал ги с оръжие и покорил хърватите, а обсебил и господството над Декатора⁹². Поради това императорът желаел да се опита да се добере до намеренията му и затова изпратил Теодор Педиат с войска. А Неман веднага, без предизвестие, започнал война, като нападнал ромеите. Но понеже сметнал, че императорът ще го нападне, той се показал за малко и се скрил, използвайки за скривалища планинските дебри и скали. След малко той се обезсърчил и накрая склонил глава пред нозете на императора, като се молел да не пострада някак. Защото той се боял да не би да му бъде отнето управлението и властта да мине към тези, които имали повече от него право да управляват и след чието погубване бил взел властта.

 

18. Българи служат във войската на Византия

И тъй поради това⁹³ императорът⁹⁴ въоръжил и наличните войски, приготвил други, събрал и немалко наемна войска, и то най-вече от латинското племе и от крайистърските скити⁹⁵.

Султанът⁹⁶ не се отчаял и отново търсел начини да сключи мир. Обаче като видял, че споразумението не се удава, но че императорът му се перчел, че ще му отговори при Коня, завзел предварително мъчнопроходимите места, наричани клисури на Цибрица през които щели да минат ромеите от Мариокефалон⁹⁷, и скрил там своите отреди, за да нападнат ромеите, когато преминават. Това място е дълга долина с планински хребети, която в северната си част преминава в хълмове и се извива към отредите, на изток е със стръмни скали и продължава с каменисти и неравни възвишения.

 

19. Мануил Комнин разисква по светите догми в Битоля

И тъй⁹⁸ станало разискване за словото в писанието, което казва, че въплътеният бог принася и се принася, и учените застанали помежду си на противни становища. Разискването се проточило доста и от двете страни възникнали спорове. След като спорът бил прекратен и императорът се присъединил към по-добрата страна, тези, които били на противното мнение, били подложени на низвержение: определеният за епископ на Велика Антиохия Пантевген Сотирих, Евстатий Дирахийски, Михаил Солунски, украсяващ катедрата по риторика, и Никифор Василаки, който бий учител по апостолските послания. Разправят, че когато се разисквала тази догма, ударила необикновена гръмотевица, която поразила ушите на всички, които били с императора, който пребивавал в Пелагония.

⁴²Мануил I Комнин (1143—1180).
⁴³Става дума за преминаването на кръстоносците от Втория поход (1147—1149) начело с германския крал Конрад III (1138—1152).
⁴⁴Сицилийският крал Рожер II (1098—1154), който през 1147 г. завладял о. Корфу и опустошавал византийските владения на континента.
⁴⁵Крепост около дн. Чаталджа.
⁴⁶Мануил I Комнин се бил приготвил да води решителна война през 1148 г. против норманите и да освободи о. Корфу и гръцките области.
⁴⁷Митическо население, което се отъждествява с жителите на о. Коркира (Корфу).
⁴⁸Тук със скити са обозначени куманите.
⁴⁹В случая феакиге се отъждествяват с кефалоните (жители на о. Кефалония), които авторът смесва с коркирците.
⁵⁰Урош II Млади, велик жупан на Сърбия, бил вдигнал въстание, когато през 1149 г. Мануил I Комнин обсаждал Корфу.
⁵¹Посред зимата на 1149—1150 г.
⁵²T. е. маджарите.
⁵³През есента на 1150 г.
⁵⁴Според Иречек, Историjа Срба, Београд, 1911, стр. 237, в съюзната унгарска войска е имало и печенези, и някакви мохамедани, заселени при Сирмиум.
⁵⁵Византийски пълководец.
⁵⁶Маджарски войвода.
⁵⁷Сръбският велик жупан Урош се явил лично и като се съгласил на всички условия, изявил покорност. Военните събития са станали през 1150—1151 г. След това Мануил Комнин се завърнал в Цариград, като решил през есента на 1151 г. да предприеме поход против Унгария заради помощта, която оказала на Сърбия, и заради водената от нея война против съюзниците на Византия — галичкия княз Владимир и Юрий Долгоруки.
⁵⁸Маджарският крал Гейза II (1141—1161) по това време воювал против южноруските князе, съюзници на Византия.
⁵⁹През късна есен на 1151 г.
⁶⁰Събитието не е станало „по това време“. Грот, Из истории Угрии и славянства в XII веке, Варшава, 1889, стр. 203—204, го отнася към 1154 г. Вж. също Златарски, История, II, стр. 395.
⁶¹Тук със скити са означени куманите.
⁶²Византийският пълководец Борис Коломан, син на маджарския крал Коломан.
⁶³В Пелагония императорът прекарал есента и зимата на 1153 г.
⁶⁴На запад норманите, на север угрите (маджарите) и сърбите.
⁶⁵Маджарският крал Гейза II.
⁶⁶През есента на 1154 г.
⁶⁷Т. е. маджарите. Андроник Комнин през 1153 г. влизъл в споразумение и дори сключил съюз с маджарскйя крал Гейза II. В случай, че Гейза помогнел на Андроник да завземе византийския престол, той щял да отстъпи Белград и Браничево на маджарите.
⁶⁸Против маджарския крал Гейза II. В същност Василий бил изпратен против босненския бан, който бил съюзник на Гейза II, но нападнал главните маджарски сили и бил разбит.
⁶⁹Тези събития са станали през 1154 г. и към тях се отнася и смъртта на Коломан. Мануил Комнин отложил отмъщението срещу маджарите за пролетта на 1155 г. Но когато през пролетта потеглил към Дунава, по предложение на маджарите бил сключен мир.
⁷⁰Маджарският крал Гейза II.
⁷¹Стефан III (1161—1173).
⁷²Срещу подкрепата, която оказала на Стефан, Византия се стремяла да получи Сирмиум и Земун. Сирмиум по онова време бил станал център на сухопътните търговски сношения между Запад и Изток; така се избягвало прекарването на стоките през Византия, където налаганите мита били твърде тежки.
⁷³Бъдещият крал Стефан IV (1162—1163), брат на Гейза II.
⁷⁴Брат на Гейза II.
⁷⁵Според Грот, пос. съч., стр. 271—273, 278, Владислав II е царувал през 1161—1162 г. По съществуващия до Гейза II ред за наследяване престолът трябвало да се заеме от най-стария брат, в случая Владислав.
⁷⁶Брат на Стефан III.
⁷⁷Според Грот, пос. съч., стр. 273, Стефан IV царувал през 1162 г. Изгонен като крал, той през зимата на 1164—1165 г. се намирал в Зевгмин (Земун), който бил обсаден от унгарците. Градът бил предаден отвътре от окръжаващите бившия крал унгарци, които отровили Стефан. Това станало през април 1165 г.
⁷⁸Мануил Комнин най-напред дошъл в София, където било сборното място на войската му, и през юни 1165 г. се отправил към Дунава, за да си възвърне Земун.
⁷⁹Галичкото княжество.
⁸⁰Императорски дворец в Константинопол.
⁸¹Бягството на Андроник в Галичкото княжество при неговия роднина княз Ярослав Грот, пос. съч.. стр. 332 и сл., 341, отнася към есента на 1164 г., а връщането му — към началото на следната година.
⁸²Това събитие според Грот. пос. съч., стр. 340, бел. 2, 354 и сл., който се позовава на Кинам, е станало на следната 1166 г.
⁸³Градът бил превзет през 1165 г.
⁸⁴Деса през 1155 г. се опитал безуспешно да измести Урош II. От 1161 г. Деса е отново велик жупан. През 1162 г. Мануил Комнин го отвел в Цариград. През 1168 г. той отново е жупан.
⁸⁵Протостраторът Алексий Аксух през 1167 г. бил наклеветен в заговор против императора.
⁸⁶У Йоан Кинам (ГИБИ, VII, стр. 260) се говори, че до р. Струма, в пл. Папикион, има много манастири. В Типика на Бакуриани (ГИБИ, VII, стр. 43) се споменава за един манастир извън крепостта на Мосинопол (Гюмюрджина). Тъй като тук става дума за един от манастирите при Папикион, в случая това е пл. Папикион при Струма.
⁸⁷Към края на 1166 г. унгарците отнели от Византия цяла Далмация и императорът решил да предприеме поход против Унгария в началото на пролетта на 1167 г.
⁸⁸Т. е. и от германците.
⁸⁹На унгарския пълководец Дионисий.
⁹⁰8 юли 1167 г. След разгрома на унгарската войска ромеите се оттеглили от унгарската земя.
⁹¹Пролетта на 1168 г.
⁹²Крепост в Далмация.
⁹³Иконийският султан Килидж Арслан през 1162 г. се бил задължил с договор да изпраща на византийския император помощни войски, но през 1175 г. поради все по-агресивното му държане се дошло до скъсване на отношенията и през 1176 г. императорът потеглил срещу него.
⁹⁴Мануил Комнин.
⁹⁵Вероятно българи, макар там да е имало и печенези, кумани и руси.
⁹⁶Иконийският султан.
⁹⁷Византийска крепост в Мала Азия, при изворите на р. Меандър, на пътя от Апамея към Иконион (Коня). Битката станала на 17 септември 1176 г. и завършила с унищожението на византийската войска.
⁹⁸По време на поход Мануил Комнин обичал да разисква по тълкуването на светите догми, като давал вид, че се колебае. Тук се разказва за един такъв спор, когато императорът бил в Пелагония (Битоля).