Публикувано по: ГИБИ, т. II, С., 1958

Превод Г. Цанкова-Петкова

 

Значителен интерес за историята на славяните през втората половина на VI в. представлява Стратегиконът на един непознат автор, който в научната литература е известен с условното име Псевдомаврикий. Повечето от запазените ръкописи на това съчинение носят името на император Маврикий (582—602), а на един от ръкописите е предадено името Урбикий.

От съдържанието на Стратегикона се вижда, че той е писан от военачалник или император, който е воювал срещу славяните.

В по-голямата си част това съчинение има компилативен характер. Авторът е използвал писаните преди него военни съчинения на Асклепиодот, Елиан, Ариан, Онозандър, Вегеций и др. Оригинални са само някои от главите на XI кн. В тях се описват нравите и военната организация на племената, с които Византийската империя е воювала през втората половина на VI в. (франки, лангобарди, авари и славяни). От някои указания, които се съдържат в тия глави, може да се заключи, че съчинението е писано най-късно в края на VI в.

В Стратегикона се съдържат ценни сведения за бита и военното дело на славяните, за отношенията им с Византийската империя, за живелищата им и пр. Сведенията за славяните се основават на лични наблюдения на самия автор или на докладите на изпращани срещу славяните военачалници.

Стратегиконът се състои от 12 книги, разделени на отделни глави. В предговора авторът излага целта, която си е поставил, и изтъква, че е използвал някои съчинения на старите автори, към които е прибавил и своите наблюдения и личен опит.

Стратегиконът е използван в Тактиката на император Лъв VI, който в главите, посветени на славяните, на места предава почти буквално разказа на Маврикий.

 

1. Как трябва да бъде въоръжена конницата

 

[Те трябва да имат]¹ удобни колчани със стрели и предпазна покривка, които съдържат по 30—40 стрели, а в поясниците — пили и шила, кавалерийски копия с ремък по средата, по подобие на аварите, със знаменца. Мечове, кръгли нагръдници, по подобие на аварите, във вид на разредени отвън и отвътре ленени ресни…

Конете, и то главно тези на началниците и на другите отбрани [войници], трябва да имат железни начелници, както и нагръдници от желязо или от плъст, или пък да им се покриват гърдите и шиите по обичая на аварите, а преди всичко конете на строените в първата редица при сражението…

Трябва седлата да имат плътни и големи покривки, юздите им да бъдат удобни, а на седлата да има две железни стремена, кожен ремък, букак, чанта, в която може да се побере в случай на нужда храна на войника за три-четири дни. Също да имат четири кичура на подопашниците — [два] горни и [два| долни кичура. Дрехите им трябва да бъдат широки и дълги, скроени по подобие на аварите, сиреч зостарни², били те от лен, от козина или от шаяк, така че когато яздят, да им бъдат покрити с тях колената и да изглеждат прилично. Те трябва да приготвят гуни или клашници от плъст много широки, с широки ръкави, така че когато се въоръжат и носят ризници и лъкове, ако случайно завали дъжд, както може да се очаква, или въздухът се овлажни от роса, да ги носят отгоре над ризниците и лъковете и да пазят оръжието си, без да бъдат възпрепятствани, aко поискат да си послужат със своите лъкове или копия. Това е необходимо и иначе — при стража. Защото ризниците, покрити от клашниците, не могат да бъдат забелязани отдалече от неприятелите, а издържат и на ударите на стрелите.

Трябва във всяка палатка да имат съоръжения, коси и секири, според както налага необходимостта. Добре е палатките да се правят по образеца на аварите или турките, понеже са и спретнати, и удобни.

 

2. Строеж на войската у аварите и турките

 

Затова старите, спазвайки това правило, са се построявали за бой на отделни друнги или части и дружини според нуждата. Така се построяват сега аварите и турките, които и сами спазват този образец.

 

3. Скитска тактика

 

Когато пък те ударят на бягство, не се връщат и не прекъсват бягането, понеже не се появява никой, който би могъл да ги повика, докато всички, както се казва, са се спуснали да бягат. Затова построените в една редица изглежда, че имат успех и отблъскват неприятелите в сражението. Когато бойната редица се разкъса напълно при сражение и строените в нея нападат безредно, ако се случи, какъвто навик имат например скитите³, бягащите да се обърнат срещу ония, които ги преследват, или от засада се появи някаква друга войска, потребно е на всяка цена преследващите да ударят на бяг, понеже както вече се каза, никой не може да отблъсне онези, които нападат неочаквано.

По време на сражение, когато наредените в първите редици преднамерено се впуснат да бягат и неприятелите почнат да ги преследват без ред, след като неприятелите преминат мястото за засадата, онези, които са се скрили в засада, изскачат и нападат неприятеля в гръб. След това и бягащите се обръщат и ги обграждат в бойния си строй. Това правят главно скитските племена.

 

4. Двустранна засада у хуни и готи

 

Когато се започне сражение, ония, които се намират в първите редици, преднамерено се впускат в привидно бягство, като преминават без опасност по познатите им и сигурни места. Неприятелите пък, като ги преследват стремително и неудържимо, падат в рова. Изскачат внезапно и тези, които са поставени в засада, а след това се обръщат и ония, които се преструват, че бягат, и погубват по-голямата част от неприятелите, едни от които падат в рова, а други се объркват поради неочакваността на станалото. По този начин постъпили нефталитите⁴ срещу персийския цар Пероз. Но понеже това е било правено в продължение на дълго време и се е вършило от много хора, то лесно се научава от неприятелите чрез бегълци или съгледвачи. Други правят същото нещо в блатиста местност, като приготвят 2 или 3 твърди и здрави пътеки, познати на строената наблизо войска. Те се нареждат  пред блатото и като устройват при сражението привидно бягство по гореказания начин, насочват неприятелите да нахълтат в блатистата местност и внезапно ония, които са скрити в засада, нападат отстрани, а тези, които привидно са отстъпили, погубват напълно неприятелите. При римския император Деций готските скитски племена направили същото това, като нахлули през Дунав в Тракия и завързали открито сражение с него в Мизия. И наистина Деций отначало имал успех, като използвал споменатия начин на сражение с привидно бягство от укрепените градове и така избил мнозина от тях. Тази засада може да бъде (устроена) на неприятелите и без ров или мочурище, като бъдат хвърлени на земята незабелязано железни триболи⁵.

 

5. Устройване на войската по време на поход срещу скитите

 

Освен това онези, които от стана потеглят на сражение, трябва да вземат товарни животни и малки палатки или двойни плащове, от една страна, за да покриват, ако стане нужда, от друга страна, за да имат шатра или палатка, както и да вземат припаси за букеларий⁶ или доверен човек, или някакъв друг такъв — двадесет до тридесет литри⁷, особено ако войната е срещу скитите. И да се станува срещу неприятелите в място, което се сметне за удобно.

 

6. За скитския военен строй

 

Скитски строй значи отредите да бъдат неразпределени, сиреч да не бъдат разделени на нападатели и защитници както по-рано. Те трябва да се строят в една бойна линия и да се разделят вече не на три, но на две части. При това двата фланга на отреда да се движат като за обкръжаване и да се насочват един срещу друг, заемайки удобно място, като десният фланг минава отвън, а левият отвътре и вървят едни срещу други кръгообразно, както някога са се упражнявали конниците на Марсовото поле⁸ през зимата.

 

7. Как трябва да се воюва със скити и хуни

 

Ако [неприятелското]племе е въоръжено с копия, трябва да се увлече в мъчно проходима местност. Ако са стрелци, да се направят усилия да се строят в открито място и да се започне ръкопашен бой отблизо. Ако са скити или хуни, да се нападат през м. февруари или март, когато конете им са изтощени от зимните несгоди, и да се води сражение с тях като срещу стрелци. Когато те се движат или стануват непредпазливо, трябва да бъдат нападнати из засада неочаквано нощем или денем.

В становете, когато приближават неприятелите и се очаква предимно сражение със скитите, ако войската предварително се е установила на лагер и изчаква там враговете, трябва да се приготви запас от сено или плява за конете поне за един-два дена. Ако пък войската се движи и отива самата тя срещу неприятелите, като смята да се установи на друг стан и оттам да води сражение, необходимо е да носи сено или плява поне за един ден и след това, когато се установи на стан, да го остави там…

Ако в първия ден на битката сражението излезе неблагоприятно, струва ми се, че е съвсем неизгодно и безполезно победените в боя отново да влязат в редовно сражение през същите тези дни или по същото време. По тази причина не съветваме стратега да прилага това нещо. За всички изобщо това е извънредно трудно и никой веднага след поражението не подновява битката освен скитските племена…

И ако удържалите победа неприятели са пехотинци, да се положат усилия отстъплението на конницата да стане в ред и пренасянето на стана да се извърши предпазливо и да не се губи време. Ако пък са конници или скити, да се изоставят особено излишните вещи и по-бавните коне.

 

8. Аварите нападат ромейската конница при Хераклея

 

Някои се строяват в продължение на няколко дни близо до своя стан като за редовно сражение, като дават вид, че се страхуват от неприятелите, и поради това не излизат по-далеч от мястото на своя стан. По такъв начин те карат противниците да се отпуснат и ги нападат през нощта. Така постъпил при Хераклея9 каганът на аварите спрямо ромейските конници, които не останали да стануват в лагера в безопасност с пешаците, но се намирали вън без предпазни мерки.

 

9. Как трябва да се води война в земята на славяните и антите

 

По този начин със сигурност ще нападне земята на неприятелите онзи, който или вече е водил сражение с тях и ги е победил в бой, или е разбрал, че те не са боеспособни и не са подготвени, когато бъдат нападнати внезапно. Наистина ако и да са многобройни, те не признават ред и власт като славяните и антите и други такива племена, които не признават власт и ред. Той може да завземe и завладее някое място, например река или клисура, и чрез него може да уязви неприятелите, а не да бъде уязвен от тях.

 

10. Охранителна мерки срещу нападенията на скитите

 

Щом като прочее толкова голяма е разликата в бойните редове и начин на подреждане, не трябва да се поверява стражата на неопитни (войници] или да се вярва наслуки на техните думи. Защото не може да се определи изобщо броят, ако са над 20000 или 30000, и то предимно при скитите поради голямата им конница, нито пък може удобно да се води сражение с дълги и разредени бойни редици, понеже се предполага, че са много.

 

11. Как трябва да се воюва със скитските племена авари и турки

 

Вредни са за тях студът и дъждът, който отслабва силата на техните лъкове, добре съставеният пехотен строй, равното и открито място — при нападение на копиеносците. (Вредно е също) ръкопашното сражение или бой, понеже хвърлянето на стрели отблизо е безполезно. Не си служат в сраженията с копия или с щитове, понеже бързо се спускат в бяг и не познават внезапното обръщане срещу ония, които ги нападат, както скитските племена.

Скитските племена имат, така да се каже, един и същ начин на живот и строй. У тях има многовластие и живеят безгрижно. Обаче само племената на турките и аварите се грижат за военен строй и в сравнение с другите скитски племена предприемат по-тежки редовни сражения. Наистина племето на турките е многочислено и свободолюбиво, не познава превратността и трудността на много работи и не е обучено в нищо друго, освен да се бие храбро с неприятелите. Обаче племето на аварите е по-коварно и по-лукаво и извънредно опитно срещу неприятелите. Прочее тия племена, управлявани еднолично и владени не с любов, но със страх, храбро понасят трудностите и мъките. Те издържат на жега и на мраз, освен това на недостиг от необходими неща. Те са неуседнали, любопитни и потайни, притворни и неверни. Обладани са от алчност за пари. Те пренебрегват клетвата, не спазват договорите и не се задоволяват с дарове, но преди още да са взели дара, те замислят нападение и се отмятат от уговореното. Ловко издебват сгодните случаи и незабавно ги използват. Стараят се да надвият противниците си не толкова със сила, колкото с измама, изненади и като им пречат да се снабдяват с хранителни припаси. Въоръжени са с ризници, мечове, лъкове и дълги копия, така че повечето от тях носят в битките двойно въоръжение. На раменете си носят копията, а лъковете държат в ръцете си, като си служат и с едните, и с другите според случая, който им се представи. Въоръжени са не само те, но и предните части на конете на знатните са покрити с желязо или с плъст. Те грижливо се обучават да хвърлят стрели, яздейки на кон. Придружава ги и много добитък, мъжки и женски, който едновременно им служи за храна и ги прави да изглеждат по-многобройни. Те разполагат войските си не в укрепен стан както персите и ромеите, но до деня на сражението са разпръснати по родове и колена, като пасат непрекъснато конете си и лете, и зиме. Тогава те залавят ония [коне], които им са потребни, спъват краката им близо до шатрите и ги пазят чак до времето на сражението, като започват боя през нощта. Поставят стражи на разстояние едни след други, за да не бъдат лесно изненадани. За сражение не нареждат войските си на три редици както персите и ромеите, но вкупом в различни отреди, като съединяват отредите едни с други, та изглеждат като една само редица. Те имат в запас вън от строя известна войскова част, която изпращат в засада срещу непредпазливия противник или я пазят в помощ на оная част от войската, която изпада в тежко положение. Военния си багаж държат зад войската, а наблизо — също и обоза, наляво или надясно от бойните редици на една-две мили разстояние, с неголяма охрана. Често пъти те свързват излишните коне в тила на боевия строи и ги превръщат в негова охрана. Дълбочината на бойните им редици не е определена, а е в зависимост от случая. Но те обръщат по-голямо внимание на дълбочината и правят равни и сгъстени челните редици. Те предпочитат да нападат отдалече, да устройват засади, да обкръжават противника, да правят мними отстъпления с обръщане за ново настъпление и клинообразен, т. е. разпръснат боен строй. Когато пък обърнат в бягство враговете си, те, като пренебрегнат всичко друго, не се задоволяват както персите и ромеите и другите народи с кратко преследване и разграбване на имущества, но преследват дотогава, докато напълно унищожат противниците, като си служат с всички средства.

Ако ли някои преследвани от тях неприятели избягат в укрепление, аварите се стараят да разузнаят точно каква нужда изпитват от храни, коне или войници, та поради липсата на тия неща да надвият противниците си или да ги доведат до споразумение, каквото те желаят. Най-напред искат по-незначителни неща, а след това, когато противниците им се съгласят с тях, предлагат по-тежки условия. Пречка е за тях липсата на паша поради многото животни, които водят със себе си. По време на сражението е също пречка за тях и сгъстеният пехотен строй, понеже седят все на конете си и не слизат от тях, сякаш са сраснали с конете си, те не могат да се сражават пеша и не могат да се движат на краката си, обладани от слабост. Да се предпочита срещу тях равна и открита местност, сгъстен конен строй, който следва без прекъсване, ръкопашен бой или схватка, добре подготвени нощни нападения, при които една част [от войската] е в боен строй, а друга част стои в засада. Особено много им вреди също и преминаването на техните бегълци [към страната на противника]. Понеже са непостоянни и користолюбиви и са съставени от много колена, те не обръщат голямо внимание на родствените връзки и взаимното съгласие. След като някои от тях започнат да преминават на наша страна и бъдат облагодетелствани, последват ги и мнозина други. Прочее, когато предстои сражение с тях, трябва предварително да бъдат грижливо подготвени всички стражи и разположени на малко разстояние едни от други. След това трябва да се помисли и да се подготви онова, което е необходимо при неблагоприятен изход, да се избере също и укрепено място в случай на опасност, да се намерят припаси за няколко дни, ако стане нужда, както за хората, така и за животните, и главно да има изобилие от вода. След това и с обоза да се постъпи така, както е описано в книгата, която се отнася за това. А ако има пехотна войска в първите бойни отреди и особено когато войската е (наредена] по обичаи на своето племе, тя трябва да се строи по начина, който е обяснен при описанието на „боевия заден строй", т. е. онзи който има конници, строени след пехотата. Ако само конниците са боеспособни, то трябва да се отделят повечето от тях, и то най-добрите, за фланговете.

 

12. Как трябва да се воюва със славяни, анти и други подобни племена

 

Племената на славяните и антите имат еднакъв начин на живот и еднакви обичаи. Те са свободолюбиви и по никакъв начин не се оставят да бъдат поробени или управлявани, и особено в собствената им страна. Те са многобройни и издръжливи, понасят леко и жега, и студ, и дъжд, и телесна голота, и недостиг на храна. Към чужденците, които идват при тях, са любезни и грижливо ги прекарват от едно място на друго, където би станало нужда. Така щото ако гостът пострада поради небрежност на този, които го е приел, то онзи, който му го е предал, започва война срещу него, смятайки за свещен дълг да отмъсти за госта. Не държат в робство своите пленници за неопределено време както другите племена, но им определят един срок и оставят на тях да решат дали искат да се върнат у дома си срещу определен откуп, или пък да останат там като свободни хора и приятели. Имат множество всякакви домашни животни и храни, наредени на кръстци — най-вече просо и жито. Жените им са целомъдрени повече, отколкото човешката природа допуска, така щото повечето от тях смятат смъртта на мъжете си за своя собствена смърт и се удушват доброволно, като не смятат за живот вдовството. Те живеят в гори реки, блата и непребродими езера. Правят много изходи на своите жилища поради различните опасности, които обикновено ги сполетяват. Заравят на тайно място необходимите си вещи, не държат на открито нищо излишно и живеят като разбойници. Обичат да правят нападенията срещу противниците си в гористи, тесни и стръмни места. Служат си умело със засади, внезапни нападения, хитрости, като и денем, и нощем изобретяват различни начини на действие. Опитни са повече от всички хора и в преминаването на реките и мъжествено издържат във водите. Така че често, когато някои от тях, прекарвайки в своите места, бъдат изненадани от някаква опасност, те се потапят в дълбочината на водата, като държат в устата си дълги тръстики, приготвени за тази цел, напълно пробити, които стигат до повърхността на водата. Те лежат по гръб в дълбочината, дишат през тръстиките и издържат много часове, така че да не се яви никакво подозрение за тях. Ако се случи да се видят тръстиките отвън, неопитните биха помислили, че те растат във водата. Ето защо тези, които имат опитност в това, разпознават тръстиките по техния отрез и положението им и или им пронизват устата чрез тях, или издърпват тръстиките и изкарват неприятелите от водата, понеже не могат да останат вътре по-дълго. Въоръжен е всеки човек с по две малки копия, а някои от тях и с щитове — много яки, но неудобни за носене. Те употребяват също и дървени лъкове и малки стрели, намазани с отрова, която силно действа, ако раненият от такава стрела не се е намазал предварително с течността териак или с други помощни средства, познати на лекарската наука. Може и веднага да се изреже раната, за да не се разпространи отровата и по останалата част на тялото. Те живеят в безвластно и взаимно се ненавиждат. Нито познават боен ред, нито са свикнали да се бият в редовно сражение, нито пък да се явяват на открити и равни места. Ако ли пък се решат да влязат в открито сражение, те се придвижват малко напред, като крещят всички заедно, и ако противникът се оттегли при техния вик, те настъпват стремително. Ако ли не, връщат се обратно, без да се стремят да влязат в ръкопашен бой. Избягват в горите, гдето намират голяма закрила, понеже умеят добре да се сражават в теснините. И често, като носят със себе си плячка, изоставят я поради престорен шум и избягват в гората и докато нападателите се навъртат за плячка, лесно ги нападат и им пакостят. Това те са свикнали да правят изкусно и преднамерено като примамка за своите противници. Неверни са във всяко отношение, не се споразумяват при преговорите и отстъпват повече пред страх, отколкото пред подаръци. Така че ако помежду им се яви разногласие, те или не достигат до споразумение, или пък ако се споразумеят, веднага други нарушават решението, като всички противници враждуват до смърт помежду си и никой не иска да отстъпи другиму. Особено им вредят в сраженията ударите на стрелите, внезапните нападения срещу тях, връхлитания от различни страни, битките с пехотинците, и то предимно с лековъоръжени войници, и разполагане в открити и просторни места. Необходимо е следователно да се приготви срещу тях войска от конница и пехота, най-вече от лековъоръжени войници или стрелци и множество метателни оръжия — не само стрели, но и други метателни копия. Да се приготвят също мостове, ако е възможно, така наречените плаващи мостове, за да могат незабелязано да се преминават реките, тъй като има много непроходими реки в страната им. И според скитския обичай — едни да строят мостовете, а други да приготвят засади18. Да има също волски или кози мехове, за да могат да се приготвят с тях салове, та при внезапните набези и при преминаването срещу неприятелите лятно време войниците да плават чрез тях. Нападенията срещу тях трябва да стават повече зимно време, когато дърветата са оголени и неприятелите не могат лесно да се скриват, а и снегът издава следите на бягащите, освен това и племето им е изтощено, понеже всичко е почти голо, и най-после и реките могат лесно да се преминават поради мраза. По-голямата част от конете и излишният багаж да се оставя на по-сигурно място в страната ни с неголяма стража и един началник. Дромоните да бъдат поставени в определените места за преминаване. Един кавалерийски отред да се изпрати в [неприятелската] страна със способни началници, от една страна за да пази стража, за да не се разпръсне преминаващата войска, понеже неприятелите навярно дебнат, а от друга страна да разпространява слуха, че ще бъде направено и през други места нападение срещу тях. При този слух и по предложение на техните вождове всеки ще се бие за своите селища и няма да имат възможност да се съберат заедно и да създават затруднения на войската. Те не бива да стоят близо до Дунав, да не би неприятелите, като ги видят, че са малобройни, да се отнесат с пренебрежение, нито пък да бъдат много далече, за да не се забавят, когато стане нужда да се съединят с преминаваща войска, а да стоят приблизително на един ден път от Дунав. Преминалата войска внезапно да нахлуе в неприятелска земя, след това да тръгне през равни местности и веднага един способен началник с избрани войници да излезе напред и да залови пленник, чрез който ще може да разузнае какво става у неприятеля. Трябва да се пазят, доколкото е възможно, да не преминават лятно време току-тъй, без разузнаване, през непроходими или гористи местности, особено когато там има неприятели, преди пехотата или конницата да ги е разгонила. Ако се предполага, че връщането ще стане през същите тези теснини, трябва, както се каза в главата, посветена на това, или да се изсекат и изравнят, или да се остави там достатъчно войска до завръщането, та да не би неприятелите внезапно или незабелязано да нападнат при прохода войската, която може да носи плячка. И при стануването трябва да се избягват, доколкото е възможно, гористите места и да не се станува близо до тях, защото там лесно се устройват нападения и стават кражби на добитък. Пехотната войска трябва да станува в бойна готовност в лагера, конницата да бъде отвън стана, а разузнаванията да се правят далече, около конете, които са на паша. Ако ли пък не може да се мисли за паша на конете както през деня, така и през нощта, конницата остава вътре. Като дойде време за сражение, да не се построяват много дълбоки бойни редове срещу тях, нито пък да се предприемат нападения срещу тях само откъм фронта, но и от други страни. Ако пък те, както се случва, заемат някое по-укрепено място и охранявайки тила си, не позволяват да им се направи обкръжение или настъпление по фланговете или в тила, тогава трябва едни от нашите да устроят засада, а други да се престорят, че бягат пред тях. В такъв случай славяните, обхванати от желание да ги преследват, изоставят своето укрепено място и тогава нашите се обръщат срещу тях и поставените в засада се нахвърлят върху тях. Понеже те имат много князе, при това несговорчиви помежду си, не е неуместно някои от тях, и особено тези, които са по-близо до границата, да бъдат привлечени или с обещания, или с дарове, а други да бъдат нападнати, та да не би враждебното отношение към всички тях да ги обедини или създаде единовластие. Трябва да се пазят здраво така наречените бегълци или прибежчици, които обещават, че ще покажат пътищата и ще дадат някои сведения. Защото има ромеи, които с времето са се променили или забравили своите интереси, а предпочитат да бъдат благосклонни към враговете. А би трябвало ние да облагодетелстваме настроените добре към нас и да наказваме ония, които вършат зло. Намерените пък в страната храни да не се изразходват там безсмислено, но да се погрижим да ги пренесем в нашата земя с товарни животни и с кораби. Понеже реките им се вливат в Дунав24, то превозът с кораби става лесно. Пехотинци са необходими не само при обикновените укрепени места, но и при труднопроходимите, гдето се появяват неприятели та лесно да бъдат построени мостове. Защото малък брой войници с щитове, или лековъоръжени, като преминават тайно през нощта или през деня и веднага се нареждат в строй, та реката остава в тила им, дават възможност да бъдат построени мостове през реките за преминаване. В трудните прелези на реките или на някои места необходимо е да има на всяка цена лековъоръжени войници за охрана на тила съобразно с разположението на мястото. Случва се нападенията да се извършват тогава, когато войската е разделена и войниците, отишли напред, [не] могат ла помогнат на задните. Нападенията срещу враговете, предприемани, разбира се, внезапно, да се извършват по правила — именно едни да нападнат откъм фронта и да ги разстроят, а други, пехотинци или конници, скрити, да застанат отзад, там, откъдето се очакват да бягат [неприятелите], та тези, които са успели да се укрият или да избягнат първото нападение, неочаквано да попаднат на второто [нападение]. Но необходимо е дори през лятото да не преставаме да им вредим, като през това време плячкосваме откритите места и да се стараем да оставаме по-дълго време в страната им, та пленниците ромеи да имат възможност без страх да се измъкнат през тия места. Защото тогава гората е напълно разлистена и пленниците имат възможност без страх да се измъкнат. Това, що се отнася до похода, нападението и плячкосването на страната или до другите неща, които могат да се случат, бе казано в книгата за започването на война. А сега ще бъде казано по възможност кратко. Селата на славяните и антите са разположени по продължение на реките и се допират едно до друго, така че помежду им няма значително разстояние. Близо до тях се намират гори, блата или тресавища, така щото обикновено се случва, че при нападенията срещу тях още при връхлитането върху първото им село цялата войска остава там в бездействие. Останалите села, понеже са съседни и се намират близо до гората, като усетят отблизо движението на войската, лесно избягват (опасността), която им предстои. По-младите от тях, които са лековъоръжени, като издебнат сгоден случай, скрито нападат войниците и поради това тези, които предприемат нападения срещу тях, съвсем не могат да причинят голяма вредя на неприятелите. Затова нападенията против тях трябва да се правят внезапно в най-неподозирани места, така че да знаят кой отред трябва да мине първи, кой втори, трети и т. н. през особено труднопроходимите места, за да не се размесят и бавно да се обособят при разделянето. След като стане внезапно преминаването, то ако е възможно, нападението да се извърши през две удобни места, войската трябва да се раздели на две части. Едната част, с подстратега, в леко въоръжение и без багаж, като напредне около 15 или 20 мили разстояние, да настъпи от фланга през непознати места, тъй като тези местности са по-пусти, и като се приближи до селата, оттам да започне плячкосването и да върви към тая част от войската, която е със стратега. Стратегът пък с другата войскова част да нахлуе от другата страна на селата и да ги оплячкосва. Двамата да вървят един срещу други и да опустошават или оплячкосват местността, която се намира помежду им. Където се срещнат вечерта, там да се разположат заедно на стан. Защото по тоя начин и нападението е осигурено, и тези от враговете, които се изплъзнат от единия от стратезите, неочаквано попадат на другия от тях, нито пък могат да се съединят заедно. Ако ли пък има само един удобен път, по който може да стане нападението върху селата, то и в този случай войската трябва да се раздели. Половината от нея или по-голямата част, лековъоръжена и силна, да вземе подстратегът без багаж и със собствения си отред, в който той сам се числи, и да върви пред всички, като води със себе си всички началници на своите отреди. Когато стигнат до първото село, той да отдели спорел числеността на войската си един или два отреда, та едните да плячкосват, а другите да пазят ония, които плячкосват. Добре е да не се отделят много отреди при първите села дори ако се случи селата да бъдат големи. Щом пристигне стратегът, не се дава време за противопоставяне от страна на ония, които се намират по селата, а подстратегът веднага продължава похода си напред. Също така и при останалите села по-нататък [подстратегът] да прави това, докато се свършат предадените му отреди. Самият подстратег, който се намира извън всички, трябва да има около себе си три-четири отреда способни мъже, приблизително 1000 души, до пълния завършeк на похода, та да бъде страж и охрана на останалите. Докато подстратегът върши това, стратегът, като следва тези, които плячкосват поотделно, трябва да ги събира и да върви напред към подстратега, който, връщайки се, прави същото и като преминава, събира плячкосващите. И гдето биха се срещнали двамата, там още същия ден да се разположат на стан заедно. Затова при такова внезапно нападение те не трябва да бъдат разделени по-далече от 15 или 20 мили, за ла успеят двамата и да оплячкосват, и да се разположат на стан още същия ден. При такива походи не бива да се пленяват враговете, които биха могли да се съпротивляват, но да се убиват всички, които бъдат срещнати, и да се върви по-нататък. Тези, и особено които са в поход, не бива да се бавят при тях, а да използват времето. Прочее като научих, доколкото ми бе възможно, тези неща от собствения си опит и от съобщенията от старо време, аз ги записах за полза на ония, до които ще достигнат. А всички други случаи, които могат да се срещат и не са описани в настоящата книга, трябва да се решават въз основа на вече придобития опит и според самата природа на нещата, като по възможност се приспособяваме към даденото положение. Защото как е възможно ние или някой друг да пише като предохранителна мярка за всички неща, които някак могат да се случат и които неприятелите не винаги предприемат по един и същ начин, та да може някой да предугади бъдещето. Изобщо не се води война по един и съши способ. Понеже стратегията е разнообразна, различни биват и начините на нападенията. Затова трябва да се отдаваме на молитви към Бога, за да може човек чрез молитвите да усмири неприятеля. Понеже човешката природа е способна на всичко и неуловима, тя може да измисли и да предприеме неочаквано много неща.

 

13. Какви трябва да бъдат дрехите и въоръжението на пехотинците

 

Не трябва да носят ботуши или наколенници, понеже не са удобни при походите и са тежки за носене. Да носят тесни колани и да не употребяват български наметала.

Ония, които мислят да предприемат нападение срещу неприятелите в гъсти гори или в непроходими и стръмни места и преди всичко срещу славяни или анти, трябва да бъдат добре съоръжени и нито да имат много конници, нито да употребяват коли или голям багаж или тежки оръжия, като железни и кожени ризници или шлемове, но щитоносците трябва да имат по-големи щитове, а копиеносците копия, но не кавалерийски, лековъоръжените да имат по-малки щитове и по-леки лъкове с колчани, къси копия, малки мавритански копия и малки стрели.

 

14. За скитския лов

 

Има и друг начин [на лов], който може да се устрои с по-малко конници. Обикновено го прилагат и скитите. Челниците се разделят на отреди от по 5 или 10 души, предимно стрелци, и разпределят помежду си пространството от ловното поле. Когато дивечът се раздвижи, те се приближават към него в своите участъци и като ги подгонват, кой както може, стрелят върху тях. Обаче това не само предизвиква по-голямо движение и тичане за всеки отделен човек а и носи опасност за по-младите при гонитбата на дивеча, умора и за конете и несполука.

 

¹Става дума за въоръжението на византийската конница при похода срещу аварите.
²Военна дреха, дълга до под коленете и препасана в кръста.
³Авторът на Стратегиконао употребява името „скити“ като обобщително наименование за авари и някои хунски племена.
⁴Нефталити е погрешно предаване на името на хунското племе ефталити.
⁵Триболи - железни бодли, употребявани за задържане неприятелската конница.
⁶Букелариите — от латинската дума buccella „хляб“ — са били войници, които образували личната охрана на императора или на някой висш военачалник и които били издържани от него.
⁷Литрата е единица мярка за тежест (около 288 г), която се деляла на 12 унции.
⁸Марсовото поле се намирало вън от стените на Рим на брега на Тибър. Там се извършвало обучението на войниците ставали игрите и упражненията на младежите.