Бернар Ги (1261/1262 - 1331) е инквизитор от Ордена на доминиканците, епископ на Лодев, и един от най-плодовитите средновековни автори. Оглавява процесите срещу албигойците като инквизитор на Тулуза, по поръчение на папа Климент V, в периода 1307-1323 г.
Когато довеждат еретика на съд, той има самонадеян вид, като че ли е уверен, че е невинен. Аз го питам защо са го довели при мен. С вежлива усмивка той ми отговаря, че очаква от мен обяснения за това.
Аз: Обвиняват ви, че сте еретик, че вярвате и учите в несъгласие с вярата и учението на светата църква.
Обвиняемият (вдига очи към небето с израз на енергичен протест): Господине, вие знаете, че съм невинен и че никога не съм изповядвал друга вяра освен истинската християнска.
Аз: Вие наричате вашата вяра християнска, защото смятате нашата за лъжлива и еретическа, но, питам ви, не сте ли приемали някога каквато и да било друга вяра освен тази, която се смята за истинска от римската църква?
Обвиняемият: Аз вярвам в това, в което вярва римската църква, и в това, в което вие публично ни поучавате.
Аз: Може би в Рим има няколко отделни лица, принадлежащи към вашата секта, която вие смятате за римска църква. Когато аз проповядвам, аз казвам много неща, конто са общи с вашите — например, че има Бог, — и вие вярвате в част от това, което проповядвам; но в същото време можете да бъдете еретик, като отказвате да вярвате в други неща, в които трябва да вярвате.
Обвиняемият: Аз вярвам във всичко, в което е длъжен да вярва истинският християнин.
Аз: Зная тези хитрости. Вие мислите, че християнинът е длъжен да вярва в онова, в което вярват членовете на вашата секта. Но ние си губим времето в подобни разговори. Кажете направо: вярвате ли в Бог Отец, Бог Син и Бог Светия дух?
Обвиняемият: Вярвам.
Аз: Вярвате ли в Исус Христос, родил се от светата Дева Мария, страдал, възкръснал и възнесъл се на небето?
Обвиняемият (бързо): Вярвам.
Аз: Вярвате ли, че след литургията, извършвана от свещенослужителите, хлябът и виното се превръщат от божествената сила в тялото и кръвта на Исус Христос?
Обвиняемият: Нима не съм длъжен да вярвам в това?
Аз: Аз не ви питам дали сте длъжен да вярвате, а дали вярвате.
Обвиняемият: Аз вярвам във всичко, което нареждате да вярвам вие и добрите учени хора.
Аз: Тези добри учени принадлежат към вашата секта; ако аз съм съгласен с тях — вие ми вярвате, ако не — не вярвате.
Обвиняемият: Аз охотно вярвам, като вас, ако вие ме поучавате на това, което е добро за мен.
Аз: Вие смятате в моето учение добро за себе си това, което в него е съгласно с учението на вашите учени. Е, добре, кажете ми, вярвате ли, че на престола в олтара се намира тялото на нашия Господ Исус Христос?
Обвиняемият (рязко): Вярвам.
Аз: Вие знаете, че там има тяло и че всички тела са телата на нашия Господ. Аз ви питам: намиращото се там тяло истинското тяло на Господа ли е, роден от девица, разпънат, възкръснал и възнесъл се на небето и т. н.?
Обвиняемият: А вие сам вярвате ли в това?
Аз: Напълно.
Обвиняемият: Аз също вярвам.
Аз: Вие вярвате, че аз вярвам, но аз ви питам не за това, а дали вие сам вярвате в това?
Обвиняемият: Ако вие искате да тълкувате думите ми по своему, а не да ги разбирате просто и ясно, както ги казвам, то аз не знам по какъв начин да говоря. Аз съм човек прост и неук и убедително ви моля да не се заяждате с думите ми.
Аз: Ако сте прост човек, отговаряйте просто, без да се отклонявате.
Обвиняемият: Готов съм.
Аз: Тогава бихте ли се заклели, че никога не сте учили нещо, несъгласно с вярата, която ние признаваме за истинска?
Обвиняемият (побледнява): Ако съм длъжен да се закълна, готов съм.
Аз: Не ви питам дали сте длъжен да се закълнете, а искате ли да се закълнете.
Обвиняемият: Ако ми заповядате да се закълна, ще се закълна.
Аз: Аз не ви принуждавам да се закълнете, защото вие, вярвайки, че клетвите са забранени, ще стоварите греха за това на мен, който съм ви принудил да направите това; но ако вие пожелаете да се закълнете, аз ще приема вашата клетва.
Обвиняемият: Защо трябва да се кълна, ако вие не ми заповядате да направя това?
Аз: За да свалите от себе си подозрението в ерес.
Обвиняемият: Без ваша помощ не знам как да пристъпя към това.
Аз: Ако аз трябваше да се закълна, бих вдигнал ръка, бих събрал пръстите си и бих казал: Бог ми е свидетел, че никога не съм следвал ерес, никога не съм вярвал в онова, което е несъгласно с истинската вяра.
Тогава той мърмори, сякаш не може да повтори думите, и си дава вид, че говори от името на друго лице, така че без да дава истинска клетва, да създаде впечатление, че я дава. В други случаи той обръща клетвата в своего рода молитва, например: "Бог ми е свидетел, че не съм еретик." И ако след това го попитат: "Заклехте ли се?", той отговаря: "Нима не чухте?".
Притиснат към стената, обвиняемият се обръща към милосърдието на съдията и му казва: "Ако съм съгрешил, съгласен съм да се покая; помогнете ми да изтрия от себе си несправедливото и недобросъвестно обвинение." Но енергичният инквизитор не трябва да позволява да бъде спиран по подобен начин, той трябва да върви неотклонно напред, докато не получи от обвиняемия признание за заблужденията му или най-малко — открито отричане от клетва, така че ако по-късно се установи, че е дал лъжлива клетва, да е възможно, без да се разпитва отново, да бъде предаден в ръцете на светските власти. Ако обвиняемият е съгласен да потвърди под клетва, че не е еретик, аз му казвам следното: "Ако вие сте решили да се закълнете, за да избегнете кладата, вашата клетва няма да ме удовлетвори нито десет, нито сто, нито хиляда пъти, защото вие взаимно си разрешавате един на друг известен брой клетви, дадени по необходимост. Освен това, ако аз имам против вас, както мисля, свидетелства, които противоречат на думите ви, вашите клетви няма да ви спасят от кладата. Вие само ще оскверните съвестта си и няма да се спасите от смърт. Но ако вие просто си признаете заблужденията, то към вас бихме могли да се отнесем със снизхождение."
