Публикувано по: ЛИБИ, Т. IV, С., 1981

Увод, превод и бележки: Б. Примов

Райнер Сакони бил роден в Пиаченца, град в Ломбардия, в който през XIII в. катарската ерес била особено силно разпространена. Точната дата на раждането му не може да бъде установена, но тя трябва да се търси през първите години на XIII в. Райнер сам пише за себе си, че в продължение на седемнадесет години е заемал ръководен пост в катарското общество като „ересиарх“, което трябва да се разбира, че е стоял начело на една местна катарска организация. Не е известно към кой клон от катарското общество той е принадлежал. Под влияние на известния инквизитор Петър от Верона към 1245 г. Райнер се отрекъл от ереста и влязъл в редовете на доминиканския орден. Той сътрудничел активно на споменатия инквизитор в преследването на катарите. От 1254 до 1259 г. Райнер Сакони стоял начело на инквизицията в Ломбардия със седалище град Милано. Последното известие за него датира от 1262 г. — то е едно писмо на папа Урбан IV от 21 юли, отправено до него, чрез което папата го изпраща със специална мисия в град Витербо.

Райнер е известен като автор на едно кратко, но ценно съчинение за катарите, озаглавено „Изложение на брата Райнер, от ордена на братята проповедници, за катарите и бедняците от Лион“, което е било завършено в 1250 г. То е написано в дух на непримиримост и неприязън срещу еретиците, които авторът познава добре като свои бивши съмишленици. Произведението на Райнер не е подробно разобличение на катарските вярвания, а сбито, систематично описание на тия вярвания, написано с цел да служи като справочник и ръководство на инквизиторите. То се разделя на отделни параграфи, третиращи различни въпроси, които се обясняват в отделни заглавия, например за различните секти на катарите, за общите възгледи на катарите, за отделни техни вярвания, за устройството на техните общества, за йерархията, за имената на отделните катарски организации, за областите им и др.

Като исторически извор съчинението има две основни слабости — неприязненост спрямо катарската доктрина и катарите изобщо и краткост на изложението. Положителните страни обаче далеч натежават на везните на историческата критика. Авторът е много добре осведомен по всички въпроси и показва задълбочено разбиране на проблемите на катаризма; изложението е систематично и съдържателно; разказът е сбит, но точен и разбираем; стилът е ясен. Изобщо произведението на Райнер Сакони е един от най-ценните извори за цялото еретическо движение на катарите в Западна Европа. Освен това то е важен извор и за еретиците-дуалисти на Балканския полуостров и в Мала Азия — богомилите и павликяните.

„Изложението“ на Райнер дава възможност да се установи догматичното сходство на катаризма с богомилството и други източни ереси и богомилското разпространение или влияние в Западна Европа. Трябва да отбележим, че Райнер Сакони схваща всички дуалистични еретически общества от Мала Азия до Пиренейския полуостров като катарски.

Особено значение имат списъкът на катарските организации през XIII в., които са достигали шестнадесет на брой, и уточняванията на някои от техните области. Тук авторът включва и богомилските организации в България и на Балканския полуостров. Такъв списък на броя и имената на еретическите организации, подреден по страни, като се почне от Франция и се стигне до византийските земи в Мала Азия, не се дава от никой друг извор.

Общите възгледи на катарите, които Райнер обяснява като еднакви за всички еретици, се отнасят и за богомилите. Особените възгледи на отделни катарски организации и общества, които авторът обяснява, след като е изложил общите възгледи, дават възможност да се проникне по-задълбочено в катарската догматика и да се установят приликите и различията както между западните еретически организации, така и между тях и организациите на богомилите и павликяните на изток. Много важни са и някои кратки сведения, които Райнер дава за конкретните връзки между катари и богомили и за възприемането на богомилски догматични елементи от катарите.

Като се има пред вид голямото значение на произведението на Райнер Сакони за проучването на богомилството в България и на Балканския полуостров и особено за установяването на неговото разпространение или влияние върху катарското движение в страните на Западна Европа, тук се помества по-голямата част от него. Изключват се само сведенията за еретиците-леонисти, наречени още бедняци от Лион, повече известни с името валдензи, които не са били дуалисти и нямат нито догматичен, нито организационен допир с богомилите.

ИЗДАНИЯ: Най-новото издание на „Изложението на катарите и бедняците от Лион“, откъдето е взет поместеният и преведен тук текст, е на A. Dоndаin. Un traitée du XIII-e siѐcle. Le liber de duobus principis, suivi d'un fragment de rituel cathare. Roma, 1939, p. 64 — 78.

На български език почти цялото съчинение на Райнер Сакони е издадено в сборника Д. Ангелов, B. Примов, Г. Батаклиев, Богомилството в България, Византия и Западна Европа в извори. C.,    1967, с. 136 — 160.

КНИЖНИНА: За ръкописите вж. посочената литература от A. Dоndain. Цит. съч., с. 59 — 61, специално бележки 32, 34 и 36. За по-старите издания вж. С. Sсhmidt. Histoire et doctrine de la secte des Cathares et Albigeois. T. II. Paris — Geneve, 1849, p. 310. Б. Примов. Райнер Сакони като извор за връзките между катари, павликяни и богомили. — В: Изследвания в чест на М. С. Дринов. С., 1960, с. 535 — 570.

 

Изложение на брата Райнер от Ордена на братята проповедници,

за катарите и бедняците от Лунгудунум

 

Въведение

В името на господа наш Исуса Христа. По-рано имаше много еретически секти, но те почти напълно са унищожени от милостта на Исуса Христа и сега съществуват две главни секти. Едната от тях се нарича секта на катарите или патарените¹, а другата — на леонистите или бедняците от Лунгудунум².  Техните учения ще бъдат изложени на следващите страници.

 

1. За различните секти на катарите³

И тъй нека най-напред се знае, че първата секта, тая на катарите, е подразделена на три главни групи или секти⁴, от които първата е сектата на албанезите, втората — на конкеренците, а третата — на байолензите. Всички те се намират в Ломбардия. Останалите катари пък са или в Туския или в Маркия, или в Провинция. Те не се различават във възгледите си от гореспоменатите катари или от някои от тях. И тъй всички катари имат общи възгледи, по които си приличат, и отделни, по които се различават. Нека говорим за всички тях, а най-напред за общите им възгледи.

 

2. За общите възгледи на катарите

Общите възгледи на всички катари са тези, а именно, че дяволът е сътворил този свят и всичко, което се намира в него.⁵  Също, че всички тайнства на църквата, именно кръщението с обикновена вода и останалите тайнства, не помагат никак за спасението и че те не са истински тайнства на Христа и на църквата му, а са лъжливи и дяволски и принадлежат на църквата на нечестивците. А колко тайнства имат споменатите по-горе еретици, кои и какви са тези тайнства, ще бъде казано по-долу. Също така общ възглед на всички катари е, че плътският брак е бил винаги смъртен грях и че нито някой ще бъде наказван в бъдеще заради прелюбодеяние или разврат по-тежко, отколкото заради законно бракосъчетание, нито пък някой е наказван между тях по-тежко заради това. Също така всички катари отричат и бъдещото възкресение на плътта. Също така те вярват, че яденето на месо, яйца и сирене, дори и при крайна нужда, е смъртен грях, и то затова, понеже те се създават от съвкупление. Също, че не е позволено да се кълнат при какъвто и да е случай, поради което това се смята за смъртен грях. Също така, че светските власти грешат смъртно, като наказват злосторниците и еретиците. Също така, че никой не може да бъде спасен освен чрез самите тях. Също така, че всички деца, дори и кръстени, ще бъдат наказвани в отвъдния свят не по-леко, отколкото разбойниците и убийците. В това отношение, изглежда, албанензите се различават малко от тях, както ще бъде казано по-долу. Също така всички те отричат чистилището.

 

3. За тайнствата на катарите

Катарите са наистина като маймуни, които се опитват да подражават действията на човека. Те имат четири тайнства, обаче лъжливи и празни, непозволени и нечестиви. Те са: възлагането на ръка, благославянето на хляба, покаянието и тяхната организация. За тях ще разкажем по ред.

 

4. За възлагането на ръка

Възлагането на ръка се нарича от тях утешение или духовно кръщение или кръщение чрез светия дух.⁶ Без него според тях нито се опрощава смъртен грях, нито се предава комуто и да било светият дух, а само чрез неговото извършване се постига и едното, и другото. Обаче в това албанензите се отличават малко от останалите. Албанензите твърдят, че в този случай ръката не взема никакво участие, понеже според тях тя самата е създадена от дявола, както ще бъде казано по-долу, но единствена роля играе господнята молитва, която тогава произнасят тези, които възлагат ръцете. Всички останали катари твърдят, че е необходимо и се изисква и едното, и другото, а именно възлагането на ръката и господнята молитва. Съществува също общо схващане у всички катари, че чрез това възлагане на ръка не се извършва никакво опрощаване на греховете, ако тези, които възлагат ръката, са обременени в момента с някакъв смъртен грях. Това възлагане обаче става най-малко от двама, и то не само от техни прелати, но и от техни подчинени, а при необходимост дори и от жени-катарки.

 

5. За разчупването на хляба

Благословението на хляба у катарите е разчупване на хляба⁷, което те извършват всекидневно както при обяд, така и при вечеря. Това разчупване на хляба става по следния начин. Когато катарите и катарките пристъпят на трапезата, всички прави произнасят „Отче наш“. При това този, който е пръв по вяра и сан, държи един хляб или повече, ако е необходимо за събраното мнозинство, което случайно се намира там, и с думите „Милостта на Господа наш Исуса Христа да бъде винаги с всички нас“ разчупва хляба или хлябовете и ги разпределя между всички сътрапезници, не само на катарите⁸, но и на всички свои вярващи, разбойници, развратници и убийци. Обаче албанензите твърдят, че този обикновен хляб не се благославя, нито може да получи благословение, понеже самият хляб бил според тях дяволско творение. По това те се различават от всички други, които казват, че този хляб наистина се благославя. Все пак никой от тях не вярва, че чрез този хляб се приема тялото Христово.

 

6. За лъжливото покаяние на катарите

Сега нека кажем в какво се състои покаянието на катарите.⁹  Покаянието на катарите изобщо е лъжливо, несъстоятелно, измамно и отровно, както се посочва по-долу. При истинското покаяние се изискват три неща, именно угризение на съвестта, устно признание и изкупление за простъпката. Обаче аз, братът Райнер, някога ересиарх, а сега по божия милост свещенослужител в Ордена на проповедниците, макар и недостоен, заявявам без колебание и се заклевам пред бога, който знае, че не лъжа, че у катарите, или по-скоро в тяхното покаяние, не се среща нито едно от тези три неща. Защото отровата на греха, която в древност са пили от устата на Змията, не им позволява да изпитват някаква болка за своите грехове. Впрочем техният грях е четворен, а именно, че за каквото и да е прегрешение не се намалява вечната слава на този, който се покайва, също, че наказанието в ада не се увеличава за този, който не се разкайва, че не се запазва за никого очистителният огън, че само с възлагане на ръка се опрощават напълно от бога вината и наказанието. Самите катари вярват, че предателят Юда няма да бъде наказан по-тежко от някое дете на един ден, но че всички ще бъдат равни както в славата, така и в наказанието. Изключение правят албанензите, които твърдят, че всеки ще бъде възвърнат в предишното си състояние не обаче поради собствените си заслуги и че и в едното, и в другото царство, това на бога и на дявола, едни са по-големи от други.

Към това ще прибавим още, че мнозина от тях, опетнени от споменатите прегрешения, често се измъчват, като си помислят, че не са удовлетворявали по-често своята страст през времето, в което още не са изповядвали катарската ерес. Поради тази причина много вярващи, както мъже, така и жени, не се страхуват да влязат в сношения по-често със своя сестра или брат, дъщеря или син, внучка или внук, родственици или близък, отколкото със собствената си съпруга или със собствения си съпруг. Все пак някои от тях не се решават на подобно деяние поради отвращение или поради хорски срам.

Също така открито се твърди, че те не страдат за греховете, които са извършили, преди да почнат да изповядват своята ерес, защото те не връщат никому лихва, откраднати вещи или плячка. Напротив, те ги запазват за себе си или по-скоро ги оставят на синовете или на внуците си, които остават в светския живот. Те също така твърдят, че да се взема лихва не е никакъв грях.¹⁰

Освен това заявявам без колебание, че в продължение на седемнадесет години, през които общувах с тях, аз не видях никого от тях да се моли тайно отделно от другите или да се показва натъжен за своите грехове, или да пролива сълзи, или да се бие в гърдите и да казва: „Бъди милостив, господи, към мене, грешника“, или нещо друго подобно, което да означава угризение. Никога също така те не призовават помощта или защитата на ангелите или на блажената дева, или на светците, нито пък се предпазват с кръстния знак.¹¹

 

7. За изповедта на катарите¹²

Сега нека разкажем за изповедта на катарите, коя и каква е тя, кога я извършват и пред кои се изповядват. Изповедта им се извършва по следния начин: „Аз съм тук пред бога и пред вас, за да извърша изповед и да изповядам вината си за всички свои грехове, които са в мен до тоя момент, и да приема за всички тях прошка от бога и от вас.“ Тази изповед става също така публично и пред всички, когато много пъти се събират по сто или повече мъже и жени катари и техните вярващи. При това посочената изповед прави всеки един от тях, когато приема описаното по-горе възлагане на ръка. И я прави обикновено пред техния прелат, който държи книгата на евангелията или на целия Нов завет пред гърдите си. Той, след като извърши освобождаване от греховете, полага книгата над главата му, а другите катари, които присъстват там, полагат дясната си ръка и почват последователно своите молитви.

А когато някой от тях е извършил плътски грях или някакъв друг, който според тяхното схващане е смъртен грях, след като му бъде възложена ръка, той трябва да изповяда само този свой грях, а не другите и да получи наново тайно възлагане на ръка от своя прелат и поне от още един друг заедно с него.

А изповедта за прошка става по следния начин. Всички се покланят до земята пред прелата, който държи книгата пред гърдите си и един за всички произнася с висок глас думите: „Ние идваме пред бога и пред вас, за да изповядаме своите грехове, понеже много съгрешихме в думи, в дело, в поглед и помисли“ и други подобни. Оттук става ясно, че всички катари умират със своите грехове без изповед. По този начин те се изповядват веднъж в месеца, ако им е възможно.

Сега нека да кажем дали катарите вършат тези неща, за да изкупят греховете които са извършили, преди да приемат ереста. На това отговарям отрицателно, макар това може би да изглежда странно на незнаещите. Наистина те често се молят, постят и се въздържат винаги от месо, яйца и сирене — всичко това изглежда, че е изкупление за техните грехове, и те с това често напразно се хвалят. Но те се заблуждават в три неща и поради това споменатите по-горе техни деяния не са достатъчни за изкупление. Най-напред те се заблуждават в това, че вината и наказанието се опрощават изцяло чрез тяхното възлагане на ръка и молитва или само чрез молитва у албанензите, както беше казано по-горе. На второ място, че бог не дава никому очистително наказание (това те отричат напълно), нито че той дава временно наказание, което те смятат, че е донесено от дявола на този свят. После също така трябва да се каже, че описаните деяния за покаяние или за опрощаване на техните грехове не се изискват от тях, когато стават катари. На трето място те грешат в това, че държат всеки да извършва непременно тия деяния като божи заповеди — както едно дете на десет години, което изобщо не е извършило някакъв смъртен грях, преди да стане катар, така и старец, който никога не се е отказвал от греха. Защото у тях не се наказва по-тежко някой катар, ако изпие отрова с желание да се самоубие, отколкото ако с цел да избегне смъртта, изяде някое пиле по лекарски съвет или в някакъв случай на нужда, нито според тях също и в бъдеще ще бъде наказан по-тежко. Същото твърдят за брака, както е изложено по-горе.

Също така те дават малко милостиня или изобщо не дават никаква милостиня, никаква на външни хора освен понякога, за да избегнат упрека на своите съседи и за да бъдат зачитани от тях, дават малко и на своите бедни. За това има три обяснения. Първото от тях е, че не се надяват от това да получат по-голямо спасение в бъдеще, нито прошка за своите грехове. Второто е, че почти всички те са много големи скъперници и стиснати. Най-сетне причина е и това, че техните бедни, които през време на преследване нямат продукти за прехранване и средства, с които да могат да възстановят на своите укриватели покъщнината и домовете, които биват събаряни заради тях, едва могат да намерят някого, който иска в такъв случай да ги приеме, докато богатите катари намират мнозина. Затова всеки от тях, ако може, си събира и пази богатството.¹³

Освен това не трябва да пренебрегваме въпроса за тяхната молитва — кога сами те смятат, че трябва да бъде произнасяна, и най-вече когато вземат храна или питие. Във всеки случай мнозина от тях през време на заболяване са казвали понякога на тези, които са им прислужвали, че сами не биха поставили никаква храна или питие в устата си, ако те поради немощ не биха могли да произнасят поне „Отче наш“. Поради това изглежда вероятно, че мнозина от тях са се самоубивали по този начин.

И така от гореизложеното става съвсем ясно, че катарите не извършват никакво покаяние, най-вече понеже не изпитват угризение на съвестта за греховете си, нито ги признават, нито ги изкупват, макар и много да се измъчват и за това, че за своите прегрешения ще бъдат наказвани навеки най-тежко.

Сега нека да кажем за четвъртото и последно тайнство на катарите, именно за организацията им. И най-напред колко вина имат те. Второ, за техните наименования. Трето, за длъжността на всеки чин. Четвърто и пето, от кои и по какъв начин се провъзгласяват. Най-после ще прибавим кои са и къде се намират църквите на катарите.

 

8. За чиновете на катарите и техните длъжности

Чиновете на катарите са четири. Този, който е поставен на първо и най-високо място и има най-голям чин, се нарича епископ; този, който е на второ място — по-голям син; този, който е на трето — по-малък син и който е на четвърто и последно място, се нарича дякон.¹⁴  Останалите измежду тях без чин се наричат християни и християнки.¹⁵

 

9. За длъжностите на епископите

Длъжността на епископа е да ръководи всичко, което те правят, именно при възлагането на ръка, разчупването на хляба и започването на молитвата. Същото върши и по-големият син при отсъствието на епископа. Подобно нещо върши по-малкият син при отсъствие на епископа и на по-големия син.

Освен това тези двама синове ходят заедно или поотделно да посещават всички катари и катарки, които са под ръководството на епископа, и се държи всички да им се подчиняват. Подобно нещо спазва и върши във всички случаи всеки един от дяконите, всеки при своите подчинени, в отсъствие на епископа и на синовете. Трябва да се отбележи, че епископите и синовете имат в отделните градове, особено в тези, в които живеят катари, отделни дякони.

 

10. За длъжността на дяконите

Задължение на дяконите е също така да изслушват изповедта на своите подчинени за опрощаване на греховете, което става веднъж в месеца и за което се говори по-горе, и да извършват опрощаването, като им налагат тридневен пост или сто поклона. Тази служба се нарича изкупителна служба.

 

11. По какъв начин става посвещението в епископски чин

Споменатите чинове се получават от епископа, а също и от синовете с позволението на епископа. А посвещаването в епископски чин някога ставаше по този начин: След смъртта на един епископ по-малкият син провъзгласяваше по-големия син в чин епископ. След това той, от своя страна, обявяваше по-малкия син в чин по-голям син. След това се избира по-малък син от всички прелати и подчинени, събрани на мястото, където става споменатият избор, и се провъзгласява от епископа за по-малък син. Този начин на провъзгласяване на по-малкия син не е променен у тях. Онова пък, което се изнася по-горе за епископа, е изменено у всички катари, които живеят отсам морето. Те казват, че чрез такова провъзгласяване, изглежда, като че ли син определя своя баща, което се явява доста неуместно. Ето защо това вече става другояче, а именно по следния начин: Епископът преди смъртта си назначава по-големия син за епископ, а ако той е умрял, по-малкият син се назначава за по-голям син и епископ в един и същ ден. И така почти всяка църква на катарите има двама епископи. Затова Йохан де Лугис, който е един от тези, които са назначени по такъв начин, винаги пише за себе си в писмата си така: „Йохан, по божия милост по-голям син и назначен епископ“ и т.н.

Но и двата начина на провъзгласяване очевидно са за отхвърляне, понеже никога кръвен син не е определял своя родител и никъде не може да се прочете, че една и съща църква е имала в едно и също време двама епископи, както никоя жена не е имала двама законни мъже.

 

12. Начин на провъзгласяване

Всички гореспоменати чинове се получават чрез възлагане на ръка и само на епископа им или на когото и да било между тях, който е пръв или е ръководител, който държи книгата в Новия завет над главата на онзи, комуто се прави възлагане на ръка, се дава правото да събира споменатите чинове и да дава дух свети.

 

13. Характерно колебание между тях

И така всички катари се измъчват от най-голямо колебание и душевен смут. Например, ако техен прелат и особено епископ извърши тайно някакъв смъртен грях, каквито случаи също са бивали често откривани измежду тях, всички ония, на които той е извършил възлагане на ръка, са измамени и погиват, ако умрат при това състояние. И за избягване на такава опасност всички църкви на катарите с изключение само на една или две са приели да се извършва за втори път, а някои за трети път опрощаването, т.е. ръкополагането, което е тяхното кръщение, както е казано по-горе, и за споменатите опрощавания съществува между тях общо съгласие.

 

14. Тези са църквите на катарите

Всички църкви на катарите са шестнадесет. Не упреквай, читателю, мен, че съм ги нарекъл църкви, но по-скоро тях, понеже те се наричат така.¹⁶

Църквата на албанензите или на Донезако, църквата на Конкорецо, църквата на байолензите или на Байоло, Винцентинската църква или църквата на Маркия, Флорентинската църква, църквата на Вале Сполетана, църквата на Франция,¹⁷ Тулузката църква, Каркасонската църква, Албигенската църква,¹⁸ църквата на Славония,¹⁹ църквата на латинците в Константинопол,²⁰ църквата на гърците също там,²¹ Филаделфийската църква в Романия,²² Българската църква, Драговищката църква²³. И всички водят началото си от последните две.

 

15. Местата, в които те живеят

Катарите от първата църква, именно албанензите, живеят във Верона и в много градове на Ломбардия и са на брой почти около 500 от двата пола. Тези от Конкорецо са разпръснати почти по цяла Ломбардия и са 1500 и дори повече от двата пола. Байолензите живеят в Мантуа, Бриксия, Бергамо и областта на Милано, където са малцина, и в Романьола и са всичко 200. Катари от църквата на Маркия, които са около 100, няма никак във Верона. Тези от Тусция и от Вале Сполетана са почти 100. Катари от църквата на Франция живеят във Верона и в Ломбардия и са около 150. Катарите от Тулузката, Албигенската и Каркасонската църква заедно с някои, които по-рано принадлежали на Агененската църква, която сега е почти разтурена, са почти 200. Катарите от църквата на латинците в Константинопол са почти 50. Също така катарите от църквата на Славония, на Филаделфия и на гърците, на Българската и Драговищката църква — те заедно са около 500. Читателю, можеш сигурно да кажеш, че в целия свят катарите и от двата пола не стигат на брой и до 4000. Споменатото преброяване е извършено между тях неколкократно.²⁴

 

16. За особените възгледи на албанензите

По-горе говорихме за общите възгледи и тайнствата, и свещенослужителите на катарите. А сега да обясним особените. Най-напред ще говорим за катарите от църквата на албанензите, които другояче се наричат катари от Донезако, защото те грешат повече, отколкото останалите.²⁵

И тъй най-напред нека се знае ясно, че тези албанензи са разделени на две групи по своите противни и различни възгледи. Глава на едната група е техният епископ Баласинанза Веронски. Негови последователи от тази секта са повечето възрастни и малцина млади. Глава на другата група е Йохан де Лугио Бергамски, техен по-голям син и назначен епископ. Негови последователи, напротив, са по-младите и малцина от по-старите. Тази група е доста по-голяма от първата.

 

17. За възгледите на Баласинанза

Първата група пази старите възгледи, които имаха всички катари и албанензи, като се почне от годината господня 1200 и се стигне чак до 1230. Особените им възгледи освен общите гореописани са следните. Именно те вярват, че има две начала открай време, сиреч началото на доброто и началото на злото.²⁶

Също така вярват, че троицата, т.е. отец, син и дух свети, не е един бог, но че отец е по-голям от сина и от светия дух.

Също така вярват, че и двете начала или и двата бога са създали свои ангели и свой свят и че нашият свят е сътворен, направен и уреден от лошия бог²⁷  заедно с всичко, което се намира в него.

Също така вярват, че дяволът се е изкачил заедно със своите ангели на небето и като е влязъл в битка с архангел Михаил и с ангелите на добрия бог, е смъкнал оттам една трета от божиите творения и ги влива всекидневно в човешките и неразумните същества и също от едно тяло ги препраща в друго, докато всички бъдат възвърнати на небето. А тези божии създания се наричат у тях „народ божи“, „души“ и „овце на Израил“ и също с много други имена.

Също така вярват, че божият син в действителност не е приел човешка природа, но е приел подобна на нея от блажената дева, за която казват, че е била ангел, нито че действително е ял, нито действително е пил, нито действително е страдал, нито действително е умрял и е бил погребан, нито че неговото възкресение е било действително, но всичко това е било предполагаемо, както за него се казва у Лука: „Според както го мислеха, беше син на Йосифа.“ По същия начин говорят за всички чудеса, които Христос е извършил.

Също така вярват, че Аврам, Исак, Яков, Мойсей и всички древни отци и Йоан Кръстител са били божии врагове и служители на дявола.

Също така вярват, че дяволът е създател на целия Стар завет с изключение само на следните книги: Йов, Псалтир, Притчи Соломонови, Премъдрост Соломонова, Исус син Сирахов, Исая, Йеремия, Йезекил, Даниил и на дванадесетте пророци, за някои от които казват, че са писани на небето, именно тези, които са били писани преди разрушението на Ерусалим, който според тях бил небесен.

Също така вярват, че този свят никога не ще има край.²⁸

Също така вярват, че бъдещият съд вече е станал и повече не ще става.

Също така вярват, че подземният и вечен огън или вечното наказание са само в този свят и никъде другаде.

Впрочем всички албанензи в споменатото време поддържат изобщо казаните по-горе възгледи, като се изключват по-простите албанензи, на които отделни неща не се разкриваха.

 

18. За възгледите на Йохан де Лугио

Тук по-долу се описват възгледите на споменатия Йохан де Лугио и на неговите последователи. Но най-напред трябва да се знае, че казаният преди Йохан поддържа някои от споменатите възгледи, а някои е променил съвсем в по-лош смисъл и е измислил нови грехове, както се вижда от следващото по-долу.

 

19. За двете начала

Споменатият албанензец Йохан де Лугио измисля, че от край време има две начала, или богове, или властелини, именно едното начало на доброто, другото — на злото.²⁹

Те обаче са по-различни от първите, както ще стане ясно по-долу. Троицата и единството в бога съгласно католическата вяра той отрича напълно.

 

20. С какви имена нарича злото начало

Първото начало на злото, както той сам твърди, в божествените писания се назовава с много имена. Те са именно злоба, неравенство, сладострастие, безчестие, грях, високомерие, смърт, ад, клевета, суета, несправедливост, гибел, позор, поквара и блудство. Също така той твърди, че всички гореизброени пороци са богове или богини и че каквото имат свое, то е от злото, което той смята, че е първопричина и че самата първопричина понякога се изявява чрез споменатите пороци.

Освен това той твърди, че злото начало се проявява в езика, за който блаженият Яков казва, че представлява „неспокойно зло и е изпълнен със смъртна отрова“. Също така и в деня, за който Господ в евангелието казва: „Достатъчна е на деня неговата злоба.“ Също то се проявява в онова слово на апостола във второто послание до коринтяните: „Да и Не“. Също така се назовава планината Сеир, за която се казва в Йезикил: „Затова защото си била вечен неприятел на Господа.“ Нарича се също стомах, за който апостолът казва: „Техният бог е стомахът.“

Освен това той твърди, че идолите на племената, които се споменават по целия текст на Стария завет, били, разбира се, зли богове т.е. зли духове, и че самите езичници са създали техните образи, за да могат да ги почитат още повече. Какво повече? Гнуся се да описвам многото баснословни неща, които този Йохан е написал за споменатите пороци и идоли, за да направи опит да защити своите заблуди.

 

21. За възгледите на Йохан де Лугио относно сътворението и какво е сътворил според самия него

По-долу ще кажа какво мисли този Йохан за създателя на всички видими и невидими неща. А най-напред що е сътворяване. Второ, дали творенията са станали от нищо; трето, дали  са творени по начало добри и чисти, без някаква злоба. Четвърто, дали някога у някого е имало свобода на мнение.

Сътворяването според него значи да се направи нещо от някаква налична материя и така винаги се създава, а не от нищо. И той различава три вида сътворяване. Най-напред от добро към по-добро. Според това определение е бил сътворен или създаден Христос от отца. Оттам произхожда онова Исаево изказване: „Аз, господ, го създадох.“ А апостолът е казал: „Станал първосвещеник навеки.“

На второ място идва сътворяването от зло към добро съгласно думите на апостола: „Ние сме дело на самия него, сътворени в Исуса Христа.“ И думате на Битието: „В начало създаде бог небето и земята.“ Това той обяснява така: „В начало“ значи „в сина“, който е казал: „Аз, който ви говоря, съм началото.“ И казва ясно споменатият Йохан, че тогава бог отец е създал небето и земята не от нищо, но от нещо към нещо добро, както и тези, за които апостолът казва: „Създадени в Христа за добри дела.“

Третият вид сътворяване е от лошо към по-лошо, на което ни навеждат думите от Кодекса в титула за еретиците и манихеите: „Всички ереси, забранени от божествените закони и от императорските наредби и т.н. чак до „създаване свещенослужители от хора, които самите не са свещенослужители“. И тъй той казва, че всички творения, които са с добрия бог, са от веки добри творения, а лоши са тия, които са със злия бог, и че създателите не предшестват творенията си по време, но по причина, че творенията от бога съществуват от веки, както блясъкът на лъчите на слънцето, което не предшества по време своите лъчи, но само по причина или по природа.

Също така той твърди, че този свят е от дявола или по-скоро от бащата на дявола³⁰ и че никога не е имал начало, нито ще има край.

Също така той мисли, че добрият бог има друг свят, в който съществуват хора, животни и всички подобни на тези видими и тленни създания, и също там остават бракове, разврат и прелюбодеяния, от които се създават деца и което е още по-позорно, че хората на добрия бог са си взимали за съпруги противно на съвета на самия него дъщери от чужд, т.е. дъщерите на чуждия бог или на злите богове и от такова срамно и забранено съвкупление са се родили гигантите и много други в различни времена.

 

22. Дали добрият бог е сътворил своите създания без участието на злото

Сега да кажем дали добрият бог е сътворил своите създания чисти, без някакво зло. Но затова трябва да се отминат многото богохулства, които сам Йохан е изрекъл, именно, че бог не е всемогъщ. Обаче той твърди, че бог желае и може всичко добро, доколкото го има у него и у неговите създания, които по необходимост му се подчиняват, но на тази воля и мощ на бога противостои неговия враг.

Също така казва, че единият действа срещу другия от вечността и че злата причина, т.е. злият бог, действа против добрия бог и против неговия син, и против всички негови дела от край време. За това привежда много авторитети, като например словото господне към сатаната в Йов: „Но ти ме насочи срещу Йов, за да го сломя напразно.“ И също така думите на Йов към бога: „Ти си ме променил да стана жесток.“

Също така той твърди, че онзи, който е най-голям в злото, може повече, отколкото създанията, които са подчинени на върховния бог на доброто. Поради това от казаното по-горе заключва, че добрият бог не е могъл да направи съвършени своите създания, колкото и да е желаел това. И това е станало с него и с неговите създания поради съпротивата на злия бог, който е вложил своето дело или някакво зло от веки в тях. Поради това зло създанията са получили склонността да могат да грешат. И за това привежда словото в Еклесиаста: „Той е могъл да премине и не е преминал, могъл е да стори зло, но не го е сторил.“ Всичко това той чисто и просто отнася до Христа. Също и думите на Йов: „В своите ангели откри поквара.“ И също: „И звездите не са чисти“, и т. н. И също думите в началото на Битието: „Но и змията беше по-хитра от всички живи същества, които беше сътворил бог.“ И оттук той заключава така: следователно всички живи същества имат дял в хитростта, но повече от всички змията и затова измамата е станала чрез нея. Към гореказаното прави и друго [заключение], което и сам казва, именно, че няма нищо, което да притежава свободна воля, дори и върховният бог, който също не е могъл да изпълни волята си поради съпротивата на своя враг.

Също така той твърди, че всяко създание на добрия бог е получило силата да действа, измамено от заблуда, за която също твърди, че представлява върховният бог на злото. Изключение прави Христос, у когото тази възможност за вършене на грях или силата за вършене на престъпление така е потисната от върховното добро, че е лишена от своята действеност — нещо, което е било чудно и необикновено и за самия Христос. И затова той е достоен за похвала, както се казва за него в книгата „Премъдрост“: „Кой е този? и ще го възхваляваме“ и т.н., а всички други създания на добрия бог са несъвършени. Затова той привежда също и словото на апостола: „Наистина създанието е изложено на суетата дори против волята си.“ И също: „Знаем, че всяко създание изнемогва“, и пр.

Също така той твърди, че когато бог налага наказание за провинение на своите създания, тогава действа злото, което не действува според бога, а служи на неговия неприятел.

Също така той твърди, че когато бог казва: „Аз съм и няма друг бог“, и пак: „Вижте, че сам аз съм бог“ и други подобни, когато повтаря, тогава той върши това по подбуда на противника си. Защото истинският бог само веднъж говори и не повтаря едно и също нещо, както казва Йов.

Също така той твърди, че бог не знае предварително за съществуването на някакво зло по силата на своето знание, понеже то не произхожда от него. Понякога обаче той предвижда злото чрез своя противник.

Също така той вярва, че истинският бог заради греховете на своите създания е докарал потопа, унищожил Пентаполис и разрушил Ерусалим и, казано накратко, всички споменати злини, които е претърпял народът израилев в Юдея или в обетованата земя, добрият бог им е причинил по подбуда на своя противник поради греховете, които те са извършили, както говори споменатият Йохан. Той също смята, че всичко казано преди е било сторено в някакъв друг свят на истинския бог.

Също така той вярва, че душите на бога се препращат от тяло в тяло и че в края на краищата всички те ще се освободят от наказание и от грях.

Също така този Йохан приема цялата Библия, но смята, че е била написана в друг свят и че също там са били сътворени Адам и Ева.

Също така той вярва, че Ной, Аврам, Исак, Яков и останалите патриарси, Мойсей, Исус и всички пророци, също и блаженият Йоан Кръстител са били обичани от бога и че са били хора в някакъв друг свят.

Също така той твърди, че Христос е роден от древните, споменати по-горе отци по плътски, и че действително е получил плът от блажената дева и действително е страдал, разпнат е бил на кръст, умрял е и е бил погребан и е възкръснал на третия ден, но смята, че всичко казано е било в друг по-висш свят, а не в този.

Той вярва, също така, че на този свят целият човешки род се излага на смърт поради греха, на който се е подчинил. Този грях се нарича от споменатия Йохан начало и причина на всички злини, както често е казано по-горе. След като телата на хората бивали погребвани там, душите са слизали по необходимост в ада, т.е. на този свят, и в този ад е слязъл Христос, за да им помогне.

Също така той вярва, че на същото място ще стане възкресението на мъртвите и че всяка божия душа ще приеме собственото си тяло.

Той вярва също, че истинският бог е дал в същия свят на споменатия народ Мойсеевия закон. На същото място свещенослужителите са принасяли за греховете на народа жертва и жертвоприношения, за които се е предписвало да се принасят според закона.

Също така той вярва, че на същото място Христос е извършил буквално истински чудеса, като е съживил мъртви, давал зрение на слепите и е нахранвал с пет ечемичени хляба пет хиляди мъже, без да се смятат жените и децата. Какво да кажа още? Каквото и да се чете в цялата Библия, че е било на този свят, той буквално го обръща, че е било в някакъв друг свят.

 

23. Относно това, че Йохан де Лугио е съставил книга за заблуждения

Впрочем посочените богохулства и грехове и много други неща, които би било твърде дълго да се разказват и също така би представлявало отвращение за мен, е съчинил често споменаваният ересиарх Йохан де Лугио. От тях той е съставил някакъв голям свитък с десет свезки, от екземплярите на които имам един, и го прочетох и си извлякох от него споменатите по-горе заблуждения. Трябва също силно да се подчертае, че споменатият Йохан и неговите привърженици не се осмеляват да разкрият на своите вярващи казаните заблуди, за да не би самите те да ги изоставят поради тези нови заблуди и заради разцеплението, за което те стават причина между катарите албанензи. Катарите албанензи укоряват конкоренцензите и обратно.

 

24. Следва изложение за заблудите, свойствени на църквата на катарите от Конкорецо

Те мислят правилно, че има само едно начало, но мнозина от тях грешат относно троицата и единството. Също те изповядват, че бог е създал от нищо ангелите и четирите елемента, но грешат във вярването си, че дяволът по милост божия е създал всичко видимо или този свят.³¹

Също така те вярват, че дяволът е създал тялото на първия човек и в него е въплътил един ангел, който в нещо е съгрешил.

Също вярват, че всички души са произлезли от самия този ангел.

Те отхвърлят също целия Стар завет, мислейки, че дяволът го е създал, с изключение само на онези думи, които са вложени в Новия завет чрез Христос и апостолите, като думите: „Ето девицата ще зачене“, и други подобни.

Също всички те отхвърлят Мойсей и от тях мнозина се колебаят относно Аврам, Исак, Яков и останалите патриарси, също особено се колебаят за пророците и мнозина от тях вече силно вярват в блажения Йоан Кръстител, когото някога всички отричаха.

Също те твърдят, че Христос не е получил човешка душа, но почти всички вярват, че той е получил плът от блажената дева.

 

25. Заблудите на техния епископ Назарий

Назарий, техен епископ и най-старши ръководител, пред мен и пред мнозина други е казвал, че блажената дева била ангел и че Христос не е получил човешка, а ангелска природа или небесно тяло. И добавяше, че е научил тази заблуда от епископа и по-големия син на Българската църква още преди около 60 години.³²

Освен това трябва да се отбележи, че всички катари, които вярват, че Христос е получил истинско човешко тяло, отричат, че това тяло е възхвалено и достойно за възхвала, и казват, че Христос в деня на своето възнесение го е оставил във въздушното небе и пак ще го вземе в деня на съда, а след съда то ще се разпадне на предишната материя като разложен труп.

Също казват, че душите на блажената дева и на апостолите, и на всички светци не подлежат на възхвала, нито ще бъдат възхвалени до деня на съда, но са в същото небе на някакво място заедно с тялото на Исус Христос.

 

26. За катарите байолензи

Сега да разкажем за възгледите на катарите от църквата на Байоло.

Те си приличат с преди споменатите катари от Конкорецо почти във всички гореописани възгледи с изключение само на това, дето твърдят, че душите са сътворени от бога преди създаването на света и че те още тогава са съгрешили.

Също те вярват заедно със споменатия Назарий, че блажената дева е била ангел и че Христос не е получил човешка природа от нея, нито че наистина е страдал от някаква болка при смъртта си, но че е получил небесна плът.

 

27. За тулузките, албигензките и каркасонските катари

Най-накрая трябва да се отбележи, че катарите от Тулузката, Албигензката и Каркасонската църква поддържат заблудите на Белезинанза и на старите албанензи, същото поддържат почти всички църкви оттатък морето, за които също писах.

Никоя църква на катарите не е съгласна във всичко с църквата на Конкорецо. Църквата на Франция се съгласува с Байолензката. А катарите от Тервизинска Маркия, от Тусция и от Вале Сполетана са съгласни със споменатите байолензи в повече вярвания, отколкото с албанензите, но постепенно се приближават до албанензите.

Също така всички църкви на катарите се поддържат взаимно, въпреки че имат различни и противоположни възгледи освен албанензите и конкорецензите, които се осъждат едни други, както е казано горе. Ако пък някой катар или катарка от какъвто и пол не е признал изброените по-горе заблуди, собствени или пък общи, в такъв случай трябва да се каже за него без колебание, че сам той лъже лицемерно — това е характерно за катарите, както свидетелства и Апостолът, който е пророкувал за тях без було освен ако между тях се е намерил някой прост или наскоро приет при тях, защото на такива тайните най-малко се разкриват.

Гореизложеното съчинение беше съставено през година господня 1250 от споменатия брат Райнерий. Слава на бога.

 

¹Катарите или патарените (споменати тук, наричани още албигойци, пифли, бугри, публикани, известни и с други имена) са били всички еретици дуалисти, пръснати в редица страни на Западна Европа, най-много в Италия и Франция.
²Леонистите или бедняците от Лунгудунум (дн. Лион) са известни повече с името валдензи или валденци. Те не са имали дуалистична доктрина и какъвто и да било догматичен и организационен допир с богомилите и други източни еретици.
³Под „различни секти на катарите" Райнер разбира не в истинския смисъл различни ереси, а отделни клонове на едно и също еретическо движение.
⁴Тук се имат пред вид главно еретиците в Италия.
⁵Относно дуализма като основна черта на богомилското учение, която е била също такава при учението на катарите, вж. Б. Примов. Богомилският дуализъм. Произход, същност и обществено-политическо значение. — ИИИ, 8, 1960, с. 73 — 151.
⁶„Възлагане на ръка“ и „утешение" или „духовно кръщение" ставало чрез специален обред. Чрез това еретическо тайнство обикновеният еретик, наричан „вярващ" (credens), могъл да бъде приет в най-висшия кръг на еретиците — да стане „съвършен" (perfectus). Същото тайнство е било практикувано и от богомилите. Д. Ангелов. Богомилството в България, с. 127.
⁷Този ритуал у катарите е най-подробно описан в горното сведение на Райнер. Тук проличава връзката на катарите с ранните християни.
⁸За разчупването на хляба, което може да се приеме като обичай и на богомилите, въпреки че липсват конкретни изворни сведения за тях, вж. Д. Ангелов. Богомилството, с. 198-199.
⁹Покаянието на катарите, както и на богомилите, се е извършвало чрез взаимна изповед. От горното сведение на Райнер, на първо място личи отрицателното му отношение към тяхното покаяние, което той изцяло отхвърля. Тази практика на катарите е била еднаква с богомилската.
¹⁰Тук трябва да се отхвърлят обвиненията на Райнер срещу катарите относно невръщането на заеми, краденето и плячкосването. Такава дейност, превърната от тях в система, не се потвърждава от други извори, а дори и от самия Райнер, който по-нататък косвено признава тяхната жертвоготовност, пожертвователност, страдания и преследвания, на които те са били подлагани и които понасяли стоически.
¹¹Катарите, както и богомилите, не признавали кръста, на който бил разпънат Христос, като нещо свещено, понеже бил съставен от дърво, част от порочния според тях материален свят. Те не признавали също така и кръстенето и не го практикували.
¹²Относно катарската изповед вж. бел. 9, където се дават пояснения за покаянието и изповедта.
¹³Тия сведения на Райнер са извънредно важни за разрешаването на въпросите за отношението на катарите към частната собственост и за социалния състав на катарските общества.
¹⁴Тия сведения за чиновете на катарите, дадени най-пълно и обяснени подробно от Райнер, показват не само ръководните органи сред катарските общини. Те показват и сходството на организацията на катарите и богомилите.
¹⁵Катарите, както и богомилите на Изток, смятали единствено себе си за истински „християни" или „добри християни“.
¹⁶Под „църкви" (ecclesiae) Райнер разбира големи катарски организации, наречени още „общини", които обхващали големи области, обединяващи еретиците в тях. Сведението, че тези организации в цяла Европа били шестнадесет на брой, дължим само на Райнер Сакони.
¹⁷Изброените до тук „църкви", както Райнер по-нататък обяснява, са се намирали в Италия.
¹⁸Изброените три „църкви" са обединявали еретиците от средновековна Франция. Под името на град Алби и носещата неговото име катарска „община" катарите изобщо и специално тези във Франция са добили широко известното име албигойци.
¹⁹Църквата в Славония е обединявала богомилите в Босна, известни още и с името патарени, и еретиците в западните части на Балканския полуостров.
²⁰Сведението за съществуването на катарска (латинска) организация в Цариград е извънредно важно. Съществуването на тази катарска „община" в столицата на Византия е станало възможно благодарение на много благоприятни обстоятелства и причини. Със създаването на „Латинската църква" в Цариград и с усилването на допира на катарите с източните еретици-дуалисти (павликяните и богомилите) се обясняват редица въпроси и явления в развитието и историята на катаризма.
²¹Какви са били обединените от „Гръцката църква" в Цариград еретици — богомили или павликяни, Райнер не посочва конкретно.
²²Тази еретическа община, която е предизвиквала различни мнения относно нейното локализиране, по всичко изглежда, че трябва да се търси в Мала Азия.
²³Българската и Драговищката църква са били организациите на богомилите и павликяните и са имали своите центрове в Македония и Тракия.
²⁴Прави впечатление сравнително малкия брой на катарите. Тук, обаче, трябва да се има пред вид, че под катари в случая Райнер разбира не всички еретици, а само „съвършените".
²⁵Райнер изрично отбелязва, че албанензите грешели повече от останалите катари. Това мнение на автора се обяснява с характера на техния дуализъм. Те били абсолютни дуалисти. Вярванията на катарите — умерени дуалисти, били по-близки до вярванията на официалното християнско еднобожие, отколкото до вярванията на абсолютните дуалисти. Затова Райнер Сакони, който обвинява последните, че „грешели повече от останалите", по-нататък пише за умерените, че „мислели правилно, че има само едно начало" (т.е. бог).
²⁶Изричното твърдение на Райнер, че албанензите вярвали в две начала, съществуващи открай време, показва, че те били абсолютни дуалисти.
²⁷Тук се разкрива допълнително характерното на катарския абсолютен дуализъм — вярването в две начала, двама богове, а също и схващането, че земният свят бил дело на злия бог.
²⁸Вярването в безкрайното съществуване на земния свят, който бил сътворен от злия бог, също показва абсолютен дуализъм.
²⁹Трябва да се отбележи, че различията във възгледите на Баласинанза и Йохан де Лугио и техните привърженици всъщност не са били от особено съществено значение — и едните, и другите възгледи били абсолютно дуалистични.
³⁰Споменаването на дявола като творец и властелин на „този свят“, т.е. на земния свят, като схващане на Йохан де Лугио и на неговите катари не бива да води до мнение, че те са изоставили абсолютно дуалистичните си догми и са възприели умерения дуализъм. Ролята, властта и мощта на дявола у тях не бива да се идентифицира с тия на дявола като зла сила и творец и властелин на земния свят в учението на богомилите и катарите — умерени дуалисти. Райнер сам пише за „дявола" или „бащата на дявола" — той не приема обаче, че бащата на този дявол е бил добрият бог. А у богомилите и катарите умерени дуалисти дяволът е бил син на бога и брат на Христос.
³¹Възгледите на катарите от Конкорецо относно техния дуализъм, макар и да не са формулирани подробно, показват по безспорен начин характерното на умерения дуализъм. На първо място, тук става дума за една-единствена сила, която била начало — именно бог. Проличава също така, че силата на злото, дяволът, не бил а равностойна с бога. Той бил сътворил видимия свят, но и при това той бил подпомогнат от божията милост или помощ. Тия сведения се потвърждават от други извори за катарите — умерени дуалисти. Тук трябва да се имат пред вид сведенията на Бонакурзус (вж. Д. Ангелов, Б. Примов, Г. Батаклиев. Богомилството, с. 120 — 127).
³²Сведението, че около 60 години преди написването на съчинението на Райнер Сакони, т.е. около 1190 г., епископът на катарите от Църквата на Конкорецо е поддържал преки връзки с представителите на Българската църква, научавал от техните ръководители някои еретически догми и ги е възприемал, е от особено значение. То потвърждава изводите, които се правят от съпоставянето на дуализма и други догматични характерности на едните и на другите еретици, че катарите — умерени дуалисти са се развили и са изградили своята организация под пряко влияние на богомилите в средновековна България.