Публикува се по: ЛИБИ, т. II, 1960 г.

Увод, превод и бележки: Стр. Лишев

Айнхард, прочут биограф на Карл Велики, е роден около 770 г. в Майнгау. Произхождал от аристократическа фамилия. Първоначалното си образование получил в манастира Фулда. Фулденският абат забелязал неговите заложби и го пратил в двора на император Карл, където завършил образованието си под ръководството на известния учен Алкуин. По-късно той спечелил особеното доверие на Людовик Благочестиви, който го направил съветник на сина си Лотар I. Айнхард се поминал през 840 г.

От Айнхардовите съчинения за нас е важен „Животописът на Карл Велики“ (Vita Caroli Magni) и приписваният му летопис под името „Летопис на Айнхард“ (Einhardi Annales). В Животописа се разкриват някои събития, които имат известно отношение към българската история по времето на Крум. Летописът обхвата периода от 741, до 829 г. от историята на франкската държава. Той дава сведения и за българо-византийските отношения по времето на Крум, както и за отношенията между българи и франки по времето на Омуртаг.

 

I. Животопис на Карл Велики

 

1. Аварската война

13. Най-голямата от всички войни, които той¹ е водил, освен Саксонската², е последвалата след нея война, именно тая, която била предприета срещу аварите или хуните³. Тази война Карл водил по-разгорещено, отколкото останалите, и с много по-добро въоръжение. Сам той застанал начело на един поход към Панония — защото тази област обитавало тогава това племе. Той предоставил на сина си Пипин⁴, на областните управители, на графовете и на легатите да довършат останалото. Тъй като те водели войната твърде енергично, тя била завършена най-сетне през осмата година⁵. Колко сражения били водени през време на тази война, колко много кръв била пролята — за това свидетелстват лишената от цялото си население Панония и местността, гдето се намирал дворецът на хагана, която е толкова запустяла, че там не се вижда нито следа от човешко жилище. В тази война загинала цялата знат на хуните, цялата им слава пропаднала. Всичките пари и събираните от дълго време съкровища били разграбени. И човешката памет не може да си припомни никоя война, избухнала срещу франките, в която те да са били разбогатели и увеличили имуществото си повече. Наистина у тези, които дотогава изглеждали почти бедняци, било намерено толкова злато и сребро в двореца, била задигната толкова скъпоценна плячка в сраженията, че заслужено би могло да се смята, какво франките с право изтръгнали от хуните това, което хуните преди това несправедливо изтръгнали от другите народи. От франкските първенци само двамина загинали в тая война: фриулският дук Ерик⁶, попаднал в засадата на жителите на Либурния⁷ край морския град Тарзация⁸, и Геролд — управителят на Бавария, който бил убит, неизвестно от кого, в Панония, когато нареждал войската си за сражение срещу хуните и яздел наоколо, придружен само от двама души, за да насърчава отделните бойци. Тази война била почти безкръвна за франките и завършила съвсем сполучливо, въпреки че се проточила по-дълго поради размерите си.

 

2. Границите на империята на Карл Велики

15. Тези са войните, които най-могъщият владетел водил премъдро и щастливо в разни части на земята в течение на 47 години защото той царувал толкова години. Чрез тях той така славно разширил Франкското царство, което бил наследил след баща си Пипин⁹ наистина като голямо и силно, че почти го удвоил. Преди него под властта на Франкското царство се намирали само частта от Галия, която лежи между Рейн, Лигерис¹⁰, Океана и Балеарското море; част от Германия, която се намира между Саксония, Дунав, Рейн и разделящата турингите от сорабите¹¹ река Зале, и е населена с франки, наречени „източни“; и освен това още аламаните и баварците. Самият Карл чрез споменатите войни покорил напълно и заставил да му плащат данък следните страни: първо Аквитания, Гаскония и цялото било на Пиринейската планина — чак до реката Хебър¹², която извира при Навара, пресича твърде плодородните полета на Испания и се влива в Балеарското море¹³ под крепостта на град Дертоза¹⁴; след това цяла Италия, която се простира на дължина един милион и повече крачки от Аугуста Претория¹⁵ до Долна Калабрия, където, както е известно, е границата между гърците и беневентците; след това Саксония, която е значителна част от Германия, и то тази ѝ част, която е населена с франки и се предполага, че се простира двойно на ширина, а на дълбочина е може би колкото Германия; след това двете Панонии¹⁶ и лежащата на другия бряг на Дунава Дакия¹⁷; също Истрия, Либурния и Далмация, с изключение на приморските градове, които предоставил под властта на константинополския император поради приятелството с него и по силата на сключения договор¹⁸; след това всички варварски и диви племена, които обитават Германия и са заселени между реките Рейн и Висла, Океана и Дунава; по език те наистина са твърде близки, но по нрави и характер се различават твърде много. Между тях по-забележителни са велатабите¹⁹, сорабите, абодритите²⁰ и боеманите²¹ — с тях именно Карл водил война; останалите племена пък чийто брой е много по-голям, сами се покорили под властта му.

 

3. Пратеничества до император Карл

Константинополските императори Никифор, Михаил и Лъв доброволно търсели неговото приятелство и съюз и изпращали при него твърде много пратеничества. Все пак поради това че бил приел титлата император и бил тъкмо затова много подозиран, че искал да им отнеме властта, той сключил с тях здрав съюз, за да няма между договорящите страни никакъв повод за недоразумение. Наистина за римляните и за гърците винаги е било подозрително могъществото на франките, поради което съществува и гръцката поговорка: „Да имаш франките за приятели, но не и за съседи“.

 

II. ЛЕТОПИС

 

1.  Император Карл изпраща пратеници в Цариград

811 г. След като освободил и отпратил Арсафий - така се наричал пратеникът на император Никифор, за да се заздрави същият мир²², императорът изпратил в Константинопол като пратеници базелския епископ Хайтон, графа на Тур Хугон, лангобардеца Айон от Фриули и заедно с тях някои си спатарий Лъв, по народност сицилиец, и венециански дук Виларий. Първият от тях избягал преди десет години при императора в Рим, когато той бил там, и понеже искал да се върне, бил изпратен в отечеството си. А другия, лишен от достойнство поради вероломство, императорът заповядал да бъде отведен в Константинопол при своя господар.

 

2. Император Карл изпраща войска, за да тури край на разприте с авари и славяни

811 г. А императорът, като сключил мир с Хеминг²³ и свикал според обичая си всеобщ събор в Акве²⁴, изпратил в трите части на своето царство също толкова войски: една през Албия²⁵ срещу линоните; той опустошил земята им и възстановил разрушения през миналата година от вилците²⁶ кастел Хохбуоки на брега на Албия; другата — в Панония, за да тури край на разприте с хуни²⁷ и славяни; трета — срещу бретонците²⁸, за да накаже тяхното вероломство. Всички те се завърнали невредими, след като завършили работата си успешно.

 

3. Император Никифор загива в сражение с българите

812 г. След много и славни победи в провинцията Мизия император Никифор загинал в завързалото се сражение с българите²⁹. Неговият зет Михаил, който станал император, приел в Константинопол изпратените до Никифор пратеници на император Карл и ги пуснал да си отидат. Заедно с тях той проводил и свои пратеници, именно епископ Михаил и протоспатариите³⁰ Арсафий и Теогност, чрез които потвърдил сключения от Никифор мир. В Аквегранум, гдето се явили пред императора, приемайки от него текста на договора в църквата, те по свой обичай, т. е. на гръцки език, му изказвали похвали, като го нарекли император и василевс. На връщане, като дошли в Рим, те приели в базиликата на св. апостол Петър от папа Лъв³¹ отново същия свитък на договора или съглашението.

 

4. Император Карл напраща пратеници  в Цариград

813 г. Императорът презимувал в Аквегранум и в началото на пролетта, за да затвърди мира с император Михаил, изпратил в Константинопол трирския епископ Амалхарий и Петър, абата на манастира Нонантула.

 

5. Крум пред вратите на Цариград

813 г. А император Михаил, воювайки срещу българите, нямал големи успехи и затова, като се завърнал от похода, снел императорската си диадема и станал монах. На негово място бил поставен за император Лъв, синът на патриция Варда. Крум, цар на българите, който преди две години погубил император Никифор и прогонил Михаил от Мизия, възгордян от успехите си, стигнал с войската си чак до самия Константинопол и разположил стана си край портите на града. Император Лъв излязъл неочаквано, изненадал Крум, който яздел непредпазливо около градските стени, и го принудил, тежко ранен, да се спаси с бягство и позорно да се върне в родината си.

 

6. Тимочаните се откъсват от българите

818 г. Когато императорът³² се завръщал през Ратумагум³³, Амбиани³⁴ и Камеракум³⁵, за да зимува в Аквегранум, и бил пристигнал в Херисталнум³⁶, срещнал пратениците на Сигон, дук на беневентците³⁷, които му носели дарове, за да извинят своя дук за убийството на предшественика му, дук Гримоалд. Там били и пратениците на други народи, именно абодритите, пък и на Борна³⁸, дук на гудуските, и на тимочаните, които наскоро се били откъснали от съюза си с българите и били дошли до нашите граници, а и пратениците на Людевит³⁹, дук на Долна Панония, който, кроейки преврат, се стараел да обвини Кадолах, граф и управител на Фриулската⁴⁰ марка⁴¹, в жестокост и необузданост. След като ги изслушал там и ги пуснал да си отидат, императорът отишъл да зимува в Аквегранум.

819 г. Съборът бил свикан отново през месец юли в двореца Ингиленхайм⁴² и поради бунта на Людевит, от Италия в Панония била изпратена войска, която след незначителни успехи, почти без да изпълни задачата си, се завърнала. А Людевит, възгордян, проводил пратеници при императора⁴³, уж да иска мир, предлагайки някои условия, срещу чието приемане обещавал да направи това, което му бъде заповядано. Когато императорът не приел тези условия и чрез свои пратеници му предложил други, Людевит, считайки, че е най-добре да постоянства в замислената измяна, се постарал да подтикне към война съседните си племена и изпратил навред пратеници. Дори племето тимочани, което след изоставяне съюза си с българите искало да мине на страната на императора и да се постави под негова власт, Людевит така го подвел и привлякъл с лъжливи уверения да не извърши това, че то изоставило предишните си замисли и станало съюзник и помощник във вероломното му дело. Когато войската се завърнала от Панония, Кадолах, дукът на Фриули, заболял от треска и се поминал в самата марка. А избраният на негово място Балдерих, когато навлязъл в областта Каринтия, която се намирала под негово попечителство, срещнал там войската на Людевит. Той я нападнал с малък отред, както се движела край реката Драва, и като избил мнозина, я отблъснал и прогонил от онази провинция.

 

7. Омуртаг провожда пратеници при император Людовик

824 г. Българският владетел Омуртаг, под предлог уж да сключи мир, изпратил пратеници с писмо до императора⁴⁴. След като ги изслушал и прочел донесеното писмо, [императорът] останал твърде основателно учуден от тази неочаквана постъпка. Затова той изпратил някой си баварец Махелм заедно със самите пратеници при споменатия български владетел, за да проучи по-внимателно причините за това необикновено и никога по-рано невиждано посолство във франкската държава. В това време настъпила сурова и твърде продължителна зима, която изморила с необикновения си студ не само животни, но и някои хора. На 5 март в седем часа вечерта станало лунно затъмнение.

824 г. Защото той заповядал да го срещнат там и пратениците на император Михаил, които били изпратени при него.–––

Сам императорът заминал за Аквегранум, гдето бил решил да зимува. Когато пристигнал там и отпразнувал Рождество Христово, било му донесено, че пратениците на българския владетел⁴⁵ се намират в Бавария; тогава той пратил да ги посрещнат и наредил те да изчакат там удобното за среща време. Обаче императорът позволил веднага да дойдат при него пратениците на абодритите, наричани обикновено преденеценти, които са съседи на българите и обитават Крайдунавска Дакия, тъй като също му било съобщено, че тия пратеници пристигнали. Когато те започнали да се оплакват от несправедливите враждебни отношения на българите и поискали помощ срещу тях, било им заповядано да се върнат в страната си и отново да дойдат в това време, което било определено за българските пратеници.

825 г. След като отпразнувал тържествено светия пасхален празник в Аквегранум, при твърде хубаво пролетно време императорът отишъл на лов в Новиомагум⁴⁶ наредил българските пратеници да дойдат в Аквегранум към средата на месец май, защото той бил решил да се завърне там с намерение да свика на това място събора, за който бил съобщил на първенците при завръщането си от Британия⁴⁷, че желае да бъде свикан по това време на същото място. Когато след привършване на лова се завърнал там, императорът изслушал българското посолство. То било дошло, за да се установят границите и пределите между франки и българи. ——— А императорът, като изслушал българското посолство, отговорил на владетеля им, както намерил за добре чрез писмо, изпратено по същите пратеници, които били проводени при него. А като разпуснал събора, той отишъл на лов във Вогезите⁴⁸, в Румерицимонс⁴⁹, и приел там сина си Лотар, който се бил върнал от Италия и идвал при него. След привършването на лова се завърнал в Аквегранум и през месец август свикал по обичая общ народен събор.

826 г. Когато пратениците на българския владетел му съобщили какво са направили, той отново пратил с писмо до императора онзи пратеник⁵⁰, когото най-напред бил изпратил, молейки го незабавно да стане определяне на границите, или, ако това не му е угодно, всеки да пази границите си и без мирен договор. Обаче императорът отложил отговора си, понеже имало слух, че българският владетел бил свален от престола си или убит от един свой болярин. След като заповядал на пратеника да почака, той изпратил дворцовия граф Бертрих в провинцията Каринтия при графовете Балдерих и Геролд, пазители на аварската граница, за да проверят истинността на този слух. А когато той се върнал и не донесъл нищо сигурно относно това, което мълвата разпространила, императорът приел пратеника и го изпратил назад без писмен отговор. Между това крал Пипин, син на императора, около 1 февруари заедно със своите първенци и с пазителите на испанската граница дошъл в Аквегранум, както му било заповядано, защото там зимувал тогава императорът. След като с тях били разисквани и решени въпросите за защитата на западните граници срещу сарацините⁵¹, Пипин се върнал в Аквитания⁵² и прекарал лятото на мястото, което си бил избрал. А императорът към средата на месец май напуснал Акве и около 1 юни отишъл в Ингиленхайм, свикал там голям събор и изслушал и отпратил много посолства, изпратени от различни области на страната му. Графовете Балдерих и Геролд, управители на панонската граница, присъствали на същия събор и потвърдили, че досега не са могли да узнаят нищо за някакво придвижване срещу нас от страна на българите.

 

8. Българите назначават свои управители в Панония

827 г. Също и българите, като изпратили войска на лодки по река Драва, разорили с огън и меч славяните, които живеели в Панония, изгонили техните князе и им назначили български управители.

 

9. Император Михаил изпраща пратеници до император Людовик

827 г. Пратениците на император Михаил, изпратени от Константинопол до императора като че ли за затвърдяване на мира, дошли през месец септември в Компендиум⁵³. Той ги приел благосклонно, изслушал ги и ги отпратил.

 

10. Българите опустошават Горна Панония

828 г. В Аквегранум през месец февруари бил свикан събор, на който наред с много други въпроси били разгледани особено станалите събития в Испанската марка⁵⁴. Военачалниците, които командвали там войската, били намерени за виновни и поради простъпките си били наказани с лишаване от чин. Също и фриулският дук Балдерих бил лишен от чина, който имал, тъй като поради бездействието му българската войска безнаказано опустошавала пределите на Горна Панония, и марката, която сам управлявал, била поделена между четирима графове.

 

11. Император Людовик изпраща пратеници до император Михаил

828 г. Камараценският епископ Халитгарий⁵⁵ и абатът на нонантулския манастир Ансфрид били изпратени в Константинопол и били приети с почести, както разправили самите те, когато се върнали оттам.

 

¹Карл Велики.
²Войната на Карл Велики срещу саксите в същност представлявала редица отделни походи и военни действия, които били подновявани и продължили повече от тридесет години (772 — 804 г.).
³В изворите от това време аварите често биват наричани хуни, тъй като до упадъка на хунската мощ (453 г.) те влизали в хунския племенен съюз. Държавата на аварите обхващала Панония. Оттам аварите в 788 г. предприели нападения на запад, но били отблъснати. В 791 г. Карл Велики започнал войната срещу тях.
⁴В 795 г. била изпратена войска начело с маркграфа на Фриули Ерик, която преминала река Дунав и завзела столицата на аварите — „Ринга“. През следващата 796 г. нов поход, начело със сина на Карл — Пипин, завършил завоюването.
⁵Войната срещу аварите била приключена към 804 г., но и по-късно франките трябвало да изпращат отделни експедиции, за да се справят с някои бунтове.
⁶Той ръководел военните действия през 795 г.
⁷Либурния се наричала през древността и средновековието областта по най-северната част от Адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров, непосредствено на юг от Истрия. Тя обхващала днешното Хърватско и северното Далматинско крайбрежие.
⁸Тарзация е град в Либурния, дн. Тарсато при Фиуме.
⁹Бащата на Карл Велики — Пинии Къси (751 — 768) — бил първият крал на франките от Каролингската династия.
¹⁰Лигерис е дн. р. Лоара.
¹¹Това са така наречените сорби или лужички сърби, група славянски племена, които обитавали на изток от реките Елба и Зале. Споменаваните тук други племена, включени в пределите на франкската държава — туринги, аламани, баварци — са германски.
¹²Хебър е дн. р. Ебро.
¹³Балеарско море обхваща тази част от Западно Средиземно море, която се простира на север от Балеарските острови до бреговете на Испания и Франция.
¹⁴Дертоза е дн. град Тортоза.
¹⁵Аугуста Претория е дн. гр. Аоста в Северозападна Италия, близо до границата с Франция.
¹⁶Сиреч Долна и Горна Панония. Тук се имат пред вид най-общо земите по Средния Дунав, наричани и през средновековието Панония, които франките завоювали от аварите, както Айнхард обяснява по-горе.
¹⁷Под Дакия тук се разбират най-общо днешните румънски земи на север от Дунав. Включването им в пределите на франкската държава, за което тук се споменава, не се потвърждава от други изворни данни. Тези земи по р. Тиса при Крум са били подчинени на българите.
¹⁸Между Карл Велики и византийските императори Никифор I (802 — 811), Михаил I Рангаве (811-813) и Лъв V Арменец (813-820) били водени преговори. Докато Карл Велики имал за цел да получи признание като император, византийските императори искали да запазят някои византийски владения на Запад. Заплашвани от българите при Крум, те се стремели да уредят отношенията си с Карл Велики, за да могат да се справят с близката опасност от север. Византийците признали на Карл  титлата император, а франките признали на Византия властта върху Венеция и някои градове на Далматинското крайбрежие.
¹⁹Споменатите тук велатаби са по всяка вероятност групата славянски племена, известни с общите имена лютичи или вилци. Те живеели на север от лужичките сърби или сорбите, по източния бряг на Елба към Балтийското крайбрежие.
²⁰Група славянски племена ободрити или бодричи, коитο били съседи на лютичите или вилците и обитавали земите на изток от Долна Елба и край Балтийското крайбрежие, главно дн. Мекленбург.
²¹Боеманите са бохемските славяни, коитο обитавали днешна Бохемия.
²²Става дума за уреждане на отношенията между империята на Карл Велики и Византийската империя. Преговорите, които започнали още при император Никифор, продължили и след него. Византийците държали особено да укрепят тези отношения поради опасността, която надвиснала над тях от страна на българите при Крум.
²³Хеминг бил датски крал, който наследил в 810 г. сваления чрез преврат и убит крал Гьотрик. Последният бил почнал ожесточена война с Карл Велики. Още с възкачването си на престола Хеминг побързал да сключи мир с франките.
²⁴Акве или Аквегранум е днес гр. Аахен.
²⁵Албия (Albia, Albis) е днешната река Елба (Лаба).
²⁶Вилци или лютичи се наричали група славянски племена, които живеели предимно на изток от р. Елба по средното и долното ѝ течение. Карл Велики е имал известни сблъсквания с тях.
²⁷С хуни тук се наричат аварите.
²⁸Бретонците жители на областта Британия (Бретан) в Северозападна Франция. Те били запазили своята самостоятелност и били подчинени на свои местни вождове.
²⁹Сражението станало на 26 юли 811 г.
³⁰Началници на дворцовата охрана. С течение на времето тези дворцови служби стават почетни титли, с които императорът удостоявал своите царедворци.
³¹Лъв III, римски папа (795 — 816).
³²Император Людовик Благочестиви (814 — 840).
³³Днес гр. Руан.
³⁴Днес гр. Амиен.
³⁵Днес гр. Камбре.
³⁶Днес Харистал при Лиеж.
³⁷Беневентци са жителите на областта Беневент в Италия.
³⁸Борна или Борен бил управител на далматинските хървати.
³⁹В 819 г. хърватският жупан Людевит вдигнал голямо въстание между реките Сава и Драва главно поради произволите на фриулския маркграф Кадолах, комуто бил подчинен. Към Людевит се присъединили и тимочаните.
⁴⁰Forum lulli, дн. Friuli, е град и марка в Североизточна Италия.
⁴¹Марка, гранична област във франкската държава.
⁴²Ингиленхайм е дн. град Niederingelheim, в провинцията Rheinhessen. Дворецът е бил построен от Карл Велики между 768 и 774 г.
⁴³Людовик Благочестиви.
⁴⁴Българският хан Омуртаг, след като се върнал от похода си против бунтовника Тома в 823 г. и след като вероятно се опитал да върне със сила отцепилите се славянски племена, под предлог, че иска да сключи мир се обърнал с посолство към Людовик Благочестиви.
⁴⁵Омуртаг изпратил отново пратеници, вероятно след като се завърнало първото посолство.
⁴⁶Noviomagum или Niumaga — имение и дворец на франкския император на мястото на днешния Neumagen в Трирската област.
⁴⁷Под Британия тук се разбира областта Бретан, в дн. Франция, която била населена с бретонци (брити).
⁴⁸Вогези, планина във Франция.
⁴⁹Румерицимонс - дн. Remiremont, главен град в департамента Vosges (във Франция).
⁵⁰Има се предвид водачът на първото посолство от 824 г.
⁵¹Имат се пред вид арабите в Испания.
⁵²Старото римско название на област в Южна Галия между Пиренеите и река Гарона. Когато Людовик Благочестиви в 814 г. наследил баща си Карл Велики, той предал Аквитания на сина си Пипин. Последният в 817 г. бил провъзгласен за крал на Аквитания, какъвто бил до смъртта си в 838 г.
⁵³Компендиум е дн. град Компиен.
⁵⁴Имат се пред вид безредиците и бунтовете срещу франкската власт в Испанската марка, т. е в лемите между Пиренеите и р. Ебро.
⁵⁵Епископът на гр. Камбре, койго тогава се наричал Камаракум или Камеракум.