За императрица Екатерина – българката

Като облякъл монашески дрехи, Комнин се надявал известно време, че ще оздравее по някакъв начин, но като разбрал, че е окончателно загубен, отишъл в Студийския манастир, все още измъчван от болестта. Императрица Екатерина усилено го подтиквала към това решение.

А и императрицата Екатерина  и дъщеря ѝ Мария си отрязали косите и заживели в дворците на Мирелей, като се подвизавали напълно като монахини.

Императрица Екатерина, която като монахиня се преименувала Елена, правела всяка година помен за императора, като събирала главно всички монаси, които се подвизавали в Студийския манастир, а също и някои други. Когато наближил краят ѝ, тя направила, както обикновено, обичайната годишнина за императора и наредила да се дадат на монасите в двоен размер всички обичайни неща. Игуменът, понеже недоумявал и смирено търсел причината за удвояването, дошъл при нея и я попитал за това. Тя казала: „Защото, уважаеми [отче], не знам дали и догодина ще бъда с вас, тъй като Бог нарежда нашите работи може би не както ние искаме, а по своя воля.“ Така и станало. Тя умряла междувременно и поискала да бъде погребана при братята в гробницата на Студийския манастир. Двамата, тя и императорът, били украсили пресветия храм на Предтечата, но да се съберат тези неща и да се разкажат добре, това е херкулесовска работа.

Императорът бил с постоянен характер, добър по душа, с остър ум, с енергична ръка, лесно схватлив, много опитен военачалник във военното дело и страшен за неприятелите, благосклонен към близките си и словоохотлив. Но отначало не бил с такъв нрав. Той казвал, че императорът трябвало да бъде страшен за външните хора и леснодостъпен за своите. Казвал още, че тези, които се стремели да завземат насилствено властта, желаели да бъдат волноотпущеници на императорите. А като го обвинявали, че насилствено завзел властта от Михаил, той казвал: „Срамувах се да робувам на този, който е бил заедно с мене роб, и да не получа дължимото.“ А с жена си се шегувал, като казвал, че по-рано била робиня, а сега той я освободил. Казвал още за близките си, че те за другите са напаст, но за узурпатора подкрепа. А и императрица Екатерина казвала, че на никаква жива твар не е станала господарка, а е само сменила едно царство с друго.