Колко струва да бъде заловен Раковски?

Написана от Октай Алиев
Посещения: 793
 
 
Османски документ от Истанбулския архив за дейността на Георги Стойков Раковски

А) МКТ.UM. (Sadâret Mektubî Kalemi Belgeleri) 794/23.

Превод: Октай Алиев, Орлин Събев

 

281px BASA 2072K 1 408 28 Georgi RakovskiГеорги Стойков Раковски е известен български революционер, идеолог на българското национално-освободително движение. Колкото и монографии и статии да са изписани за него, ние, съвременните историци, пак не сме много добре осведомени за живота му. Така стоят нещата и с Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Левски, Христо Ботев и много наши видни възрожденски герои. Неслучайно се водят сериозни дискусии в историческата наука за тях. Засега не можем да говорим за цялостни биографии на тези личности, защото историческата наука търпи промени - откриват се нови документи за дейността им, които хвърлят ярка светлина върху личностите. Те отново пораждат въпросите: как, кога, защо?

Наскоро обявихме, че в Дигиталния османски архив бе открит неизвестен досега за нас документ за революционната дейност на Георги Раковски. Документът се съхранява в Истанбулския архив и е под сигнатура А) МКТ.UM. (Sadâret Mektubî Kalemi Belgeleri) 794/23. Цялата архивна единица е общо 2 листа, като на втория лист е написана датата на документа.

При прочита се разбира, че това е телеграма от силистренския валия Мехмед Ариф паша от 18.02/02.03.1865 г. до великия везир Мехмед Фуад паша (1863-1866 г.) и отговорът на великия везир към телеграмата. Според нея „известния революционер Раковски“ се намирал във Влашко. Забелязва се веднага, че османската власт знае за дейността на Раковски, той дори е наречен „известния“, т.е. ни става ясно, че властите своевременно били уведомени за неговите идеи и революционни движения. Измежду редовете по-късно се появява „един човек“, който твърди, че може да залови Раковски, при условие ако му се дадат 25 000 гроша! Към споменатата сума ще се върнем малко по-късно. Споменатият човек, който заявява, че може да залови Раковски, иска централната власт да му заплати някаква предварителна начална сума, а след като си евентуално залови Раковски – и остатъка от споменатите 25 000 гроша. Силистренският валия, който пише телеграмата добавя, че тази сума е всъщност нищо в сравнение с щетите, които Раковски е нанесъл на държавата. Той пише следното в телеграма: „причинява щети на държавата за няколко стотици хиляди гроша и вкарва България в капана на нови [революционни] идеи, сумата, която трябва да се даде, е незначителна.“ Все пак тази сума се вижда много на валията и той пише, че сам не може да се реши дали да я даде или не. Затова се обръща към институцията на великия везир. Освен това в края на телеграмата четем, че османците са научили, че Раковски „се намира на едно място, близо до Русе“ и трябва незабавно да се действа. Затова, казва валията, „чакам незабавната Ви заповед“. Телеграмата е изпратена до великия везир, който в добавка към нея пише своя отговор. В него той дава зелена светлина на силистренския валия и заповядва българският революционер да бъде заловен „безпроблемно“ – „dağdağasız“, т.е. без излишен шум.

A MKT UM 00794 00023 001 001 1 1Документът, макар и кратък, осветлява една досега неизвестна сцена от живота на Г. Раковски. Интересно е какво се случва след това. Дали е заловен революционният деец или успява да избяга? Тъй като нямаме никакви писмени свидетелства за това, ние не можем да отговорим на този въпрос. Въпросният документ обаче поражда много други въпроси, чиито отговори ще се опитаме да търсим. Първият въпрос, който логично възниква е кой предава или по-скоро кой уведомява централната власт за местоположението на Раковски и е склонен да го предаде? В телеграмата четем първо, че „понастоящем той се намира във Влашко“, а по-надолу пак силистренският валия пише, че „споменатият [Раковски] се намира на едно място близо до Русе“. Това поражда още допълнителни въпроси. Да се върнем към споменатия в документа „един човек“, който заявил, че знае къде е Раковски и може да го залови. За него властта не казва нищо. Той със сигурност се е представил пред местните власти и е заявил намерението си да залови Раковски, но за нас си остава неизвестен, познато за съжаление само като „един човек“. В документа не е споменато нито етническата му принадлежност, нито на колко години е, нито от къде е, социалното му положение и др. Но оставаме с впечатлението, че е човек, който най-вероятно познава Раковски лично или пък е имал няколкократни контакти с него. Другият въпрос, който трябва да повдигнем е сумата от 25 000 гроша. За да разберем дали това са много пари за това време ще подложим тази сума на сравнение с данъчни регистри (теметтуат дефтери) от 40-те на XIX в., в които са посочени годишните приходи на отделните домакинства от различни населени места – села, градове и т.н. За тази цел разгледахме три теметтуат регистъра oт 1845 г. – две от населените места са на Дунавската равнина, а другото е родното градче на Раковски – Котел (Казан/Казгя(а)н/Казган пънаръ). От първите две се разбира, че годишните им приходи са ок. 700-800-1000 гроша, има домакинства, които достигат и до 2000 гроша годишно. В Котел обаче годишните приходи варират от 200/300 до 700/800 гроша годишно. Ако направим една груба сметка, то ще излезе, че въпросните 25 000 гроша са годишният приход на около 20-25 домакинства на населените места в Дунавската равнина (става въпрос за Ветово и Глоджево, Русенско), а за тези от Котел годишният приход на ок. 40/50 домакинства1.

Какво се случва по-нататък с Раковски е големият въпрос, който този документ и историографията не дават. Не разполагаме с информация да е бил заловен. В телеграмата силистренския валия заключава със: „споменатият [Раковски] се намира на едно място близо до Русе и трябва да се действа, без да се губи време и преди да е тръгнал оттам“. Но най-вероятно османската власт изпуска Раковски и той успява да се спаси. Какви са ходовете на събитията след това – предстои да се изследват в светлината на нови документи, които евентуално след години биха били открити и обнародвани от изследователите.

 

Транслитерация:

 

„Hüve

Silistre valisi hazretlerinin fî 4 Şevvâl sene [12]81 tarihli makâm-ı âlî-i cenâb-ı vekâletpenâhîye meb‘us telgrafnâmesi halli.

Bulgaristanı ifsâd ve Sırp meselesini ihdâs eden müfsid-i meşhûr Rakofski nâm şahsın bu havâlîye geçtiğinde der-desti ile Dersa‘âdet’e irsali fî 3 Rebîülâhir sene [12]80 tarihli ve şifreli telgrafnâme-i sâmiyelerinde emr ü fermân buyurulmuş idi[.] Merkûmun şimdi Eflâk’da olduğundan bir sanî‘a ile buraya aşırılıb teslîmini bir adam taahhüd eder ve bu maslahatı bitirdikten sonra verilmek ve şimdi bir şey i‘tâ olunmamak şartı ile bu hizmet mukâbilinde 25 bin guruş atiye-i seniye taleb eyler[.] Şahs-ı merkûmun devleti bir kaç yüz bin keseler masrafa düçâr ve Bulgaristan’ı yeni efkâra giriftâr ettiğine nazaran, bu uğurda meblağ-ı mezbûrun i‘tâsı bir şey demek değil ise de, kable’l isti’zân cür’et olunamadığından şahs-ı merkûm ele geçer ise ol mikdâr akçenin müteahhide verilib verilmemesini âcilen isti‘zân ederim[.]Çünkü merkûm şimdi Rusçuğa karîb mahalde bulunduğundan vakit geçirmeksizin ve oradan gitmeksizin acele irâde-i aliyelerine muntazırım, fermân efendimizindir.“

Cevab huruf ile[:]

Fî 4 Şevvâl sene [12]81 tarihi ile müverreh telgrafnâmeleri alındı[.]Ma‘hûd Rakofski’nin bir adam tarafından olunan taahhüd vech ile ve dağdağasız sûretle ele geçirilmesi kâbil olur ise istenilen akçenin i‘tâsında beis yokdur.

Kayd şud fî 7 Ra sene [12]81.

Serî'an takdîm ve istîzâna fî 5 Ra sene [12]81

 

Превод:

 

В името на Аллах.

Дешифриран текст на телеграма от валията на Силистренския еялет [Мехмед Ариф паша (1861–1865) – добавка моя – О.А.] до великия везир [Мехмед Фуад паша (1863–1866) – добавка моя – О.А.] от 4 шеввал [12]812.

„С шифрована телеграма от 3 ребиюлахир [12]803 беше заповядано, когато известният революционер Раковски, който буни България и създава проблеми със Сърбия, мине на отсамната страна, да бъде заловен и да бъде изпратен в османската столица. Понастоящем той се намира във Влашко. Един човек заяви, че може по някакъв начин да го доведе тук и да го предаде, като за това поиска възнаграждение от 25 хиляди гроша, с условието да не му се дава предварително някаква сума, а цялата да му бъде връчена, след като работата приключи. Като се има предвид, че споменатият Раковски причинява щети на държавата за няколко стотици хиляди гроша и вкарва България в капана на нови [революционни] идеи, сумата, която трябва да се даде, е незначителна. Но сам не се осмелявам да взема решение, затова моля спешно да се каже дали на човека, който се наема да стори това, да се даде или не тази сума, ако споменатият Раковски бъде заловен. В момента споменатият [Раковски] се намира на едно място близо до Русе и трябва да се действа, без да се губи време и преди да е тръгнал оттам. Затова чакам незабавната Ви заповед.

Отговор с думи4: Получена е телеграма от 4 шеввал 12[81]5. Няма пречка да бъде дадена исканата сума, ако е възможно известният Раковски бъде заловен безпроблемно, така както е заявено от един човек.“

 

Зад документа:

Написа се на 7 ребиюлеввел [12]816.

[С искане на] бързо да се представи [изложи] и разреши.

 

1Сравнението е направено от наличните теметтуат регистри за Ветово, Глоджево и Котел. Сигнатурите им последователно са: BOA, ML. VRD. TMT. d. 17455; BOA, ML. VRD. TMT. d. 17043 и BOA, ML. VRD. TMT. d. 12149 (данъчен регистър на немюсюлманите от Котел).
22 март 1865 г. по Григорианския календар. 
317 септември 1863 г. по Григорианския календар.
4T.e. нешифрован отговор, защото писмото на валията е било шифрирано с цифри.
52 март 1865 г. по Григорианския календар.
610 август 1864 г. по Григорианския календар.
 
 

 

X

Right Click

No right click