Индекс на статията
Публикувано по: ГИБИ, т. IV, БАН, 1961
Превод на В. Златарски, Иван Дуйчев. Увод и коментар от П. Тивчев
Николай Мистик бил роден в Цариград през 852 г. Той е заемал патриаршеския престол от 901 до 907 и от 912 до 925 г., когато умрял.
Като регент по времето на малолетния император Константин VII Багренородни той е играл голяма роля в политическия живот на Византия. От него са запазени 163 писма, от които 26 до българския цар Симеон, две писма до българския архиепископ, едно до „първия човек" на Симеон и едно до стратега на Стримон. Писмата на патриарх Николай Мистик съдържат извънредно ценни сведения за българо-византийските отношения през първата четвърт на X в. — за кръвопролитните и изтощителни войни, водени между България и Византия през този период, които се отразили тежко и на двете страни.
Сведенията, които Николай Мистик ни съобщава, трябва да се използват внимателно. В неговите писма личи пристрастност, понеже с тях той е преследвал определени политически цели — да спре нападенията на българите.
До превъзходния велеславен духовен наш син Симеон, княз на България
Може би, чедо наше, ще ти се стори, че вършим нещо излишно, като желаем да те помолим с такава молба, която и без нашите слова се таи в твоята боголюбива душа. Защото всеки човек е длъжен да проявява снизхождение, а особено неотменимо задължение е да се спазва за ония, които са се възкачили на висотата на властта, тъй като и от бога, господаря на всичко, е била дадена властта на властелините не за друго, но за да показват, че живеят за подражание на онзи, който ги е почел и ги е въздигнал до властта. Все пак, бидейки разумен и разсъдителен, ти познаваш човеколюбието, добротата и снизходителността на бога, който толкова отстранява нашите грехове от нас, колкото изток отстои от запад. И това знаеш много добре, че ония, които наистина са достойни за дадената им от бога власт, понеже разполагат с извънредно много възможности да служат на бога, те извършват тази отлична служба — сиреч човеколюбие, хладнокръвие, кротост и състрадание към подчинените си. Защото те не са поставени по-високо от другите, за да използват властта си, та да се гневят и да вредят на хората, но за да поправят с бащинско състрадание грешките, дори ако се случи някой често да греши. Но достатъчно е това предисловие. По-нататък аз ще ти изложа самата причина, за която те молим.
Някой си човек — не зная заслужаваше ли той наказание, или като човек, изпаднал в зло, понеже се страхуваше от вашата власт, — прибягна в божия храм,1 който всеки християнин счита като око на вселената и в който ние, ако и безполезни, извършваме нощем и денем богослужение. Понеже безжалостно бе измъкнат от храма, той ни трогна, като многократно призоваваше светия олтар и почитанието, дължимо изобщо от всички християни към божествените светилища, и неприкосновеността2 за ония, които прибягват в тях, Какво друго трябваше да правим ние, служителите на светия олтар, ако и недостойни, освен още в самото начало да не позволим да го извлекат онези, които искаха да сторят това? Но те пренебрегнаха да изпълнят това, като се сърдеха и се отнасяха сурово към нас заради тебе, обаче ни обещаха и по всякакъв начин ни уверяваха, че ти, чедо наше, няма да извършиш нищо лошо, а че той ще бъде удостоен да получи от тебе прошка и помилване за постъпката си. Ние го изведохме от храма и го отпратихме, като призовавахме за свидетели бога и неговия всесвет олтар, щото той да не го остави без отмъщение както в настоящия, тъй и в бъдещия живот, ако го сполети нещо печално и лошо, което, чедо наше, ти дано да не извършиш. И тъй не мисли, че ти го получаваш от ръцете на ония, които са се явили при тебе, но смятай, че съм присъствал самият аз, който го извлякох от божествения храм, и със собствената си ръка го предавам на твоята ръка. Гледай как и храма божи да почетеш и чрез това му отдадеш почит — за самия себе си ще спечелиш свише неговото благоволение и ще направиш, щото наше смирение заради проявеното към този човек състрадание да измолва за тебе благо и спасение, а не да обвинява заради поруганието към божествения храм, ако някакво наказание и мъчение — дано това не стане - сполети този човек.
Освен това спомни си, чедо наше, че и ти сам се нуждаеш заради собствените си прегрешения от божията доброта и човеколюбие, които няма да се получат, ако не се прости дължимото на длъжниците. И тъй добре е да се отдаде на бога като някаква отплата милостта към този човек, та и ти сам да получиш божието милосърдие. И това трябва да съобразиш, че ако постъпиш човеколюбиво или пък — дано не позволи бог — извършиш противното, то възмездието за човеколюбието ти ще бъде многократно по-голямо, отколкото за жестокостта ти.
Както виждаш, от тебе ще бъде извършен не някакъв прост грях: защото охулва се храмът божи и неговият архиерей, ако и най-нищожен, както и правилата, които обезпечават неприкосновеност за ония, които прибягват в това велико убежище. Но това ти казваме като наставление; остава още с печата на светия дух да закрепим по-яко казаното, а тебе, чедо мое, да предпазим, за да не претърпиш нещо недостойно за твоята високочтима добродетел, нито да извършиш грях. Прочее „в името на отца и сина и светия дух", от когото ние, смирените, сме получили власт да обвързваме за спасение на душите ония, които се нуждаят от обвързване, забраняваме ти да налагаш каквото и да било мъчение или наказание на изведения от храма божи и нито пък да го подлагаш на някакво зло изпитание, но да го удостоиш със съжаление и прошка, та и ти чрез молитвите си да спечелиш милостта на вседържителя и господа, а не гнева му и ония [укорителни] думи, които освободеният от много дългове роб, понеже се е показал несъстрадателен към ближния си, е чул заедно със заплахата от господаря.
1Става дума за църквата „Св. София" в Цариград.
2Николай Мистик говори за т, нар. азилно право (право на прибежище), според което потърсилите убежище в храма „Св. София" в Цариград били неприкосновени. Обаче това право неведнъж е било нарушавано, а бегълците, обикновено роби или политически престъпници, бивали наказвани.
