На 16-ото заседание на Шестия вселенски събор в Цариград (9 август 681 г.) присъствал и презвитер Константин от Апамея (Сирия). В своето кратко слово той говорил за неотдавнашната война между българи и византийци. Превод на Ив. Дуйчв в ГИБИ, III, с. 169—170 от D. Mansi, Sacrorum conciliarum nova et amplissima collectio, XI, Florentiae 1765, col. 17.
Светият събор каза: „Нека преблагочестивият Константин, който е изправен тук, да съобщи сведения за себе си и за причината, поради която е дошъл.“ Преблагочестивият Константин каза: „Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, в провинция Втора Сирия. Ръкоположен съм от Аврамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при стратега Теодор и го помолих да говори на събора за мене, та да (настане любов и мир, защото от всичко бог най-много обича мира и любовта. И сега, ако заповядате, нека напиша онова, което бог ми е внушил за вярата, по сирийски и да се преведе на гръцки.
