Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, 1978

 

Законът за съдене на хората е известен в няколко редакции: кратка, обширна и сводна. Познат е по огромен брой преписи. Текст и превод у С. С. Бобчев, Старобългарски правни паметници, 1, С., 1903, с. 83-92 и 171-170. По-ново издание под ред. на М. Н. Тихомиров, Закон судный людем, краткой редакции, М., 1961.

 

1. Преди всичко право трябва да се говори за божието право.

Затова и свети Константин, като написа първия закон, предаде го, казвайки така: всяко село, в което се вършат езически служби [треби] или клетви, да се отдаде на божия храм [черквата] с всичкия си имот. Които господари има в това село и вършат [подобни] служби и клетви, да се продадат с всичкия си имот, а цената им да се даде на сиромасите.

2. Във всяка разпра, обвинение и набеждаване князът и съдията трябва да не съдят [слушат] без доста свидетели, но да казват на скараните, обвинителите и на набеждачите: „Ако не представите свидетели, както повелява божият закон, чакайте да получите същото наказание, което за противния си искате [казвате]." Така повелява божият закон и който не го пази, да бъде проклет.

2-а. За свидетелите.

Преди всичко във всяка разпра князът и съдията са длъжни с всякакво внимание и търпение да правят издирване да не съдят без свидетели, но да изискват свидетели прави, които се боят от бога, познати [нарочити], нямащи никаква вражда, нито лукавство, нито омраза, нито тъжба, нито разпра с тогова, за когото показват; но [да се ръководят] от божия страх и от правдата му.

А броят на свидетелите да е единадесет и най-много до тоя брой. А в малките препирни от 7 до 3 и най-малко до тоя брой.

Съдията има власт да предупреждава свидетелите, когато ще показват за някого, и да им напомня, че ако някога се намери да са лъгали, [тям предстои] или клетва, или продажба, или същото наказание.

Не трябва да се приемат за свидетели ни в една разпра тия, които някога бъдат уловени в лъжа и са престъпили божия закон, или имащите скотски живот, или ако са невещи в разправата, изключват се.

3. За 'плячката.

Когато някой излиза на бой с неприятели, трябва да се пази от всички дяволски [лукави] думи и дела, да има мисълта си у бога, да прави молитви и да се съветва за боя; защото помощ се дава от бога на съветливите сърца защото не е победата на боя в премногото сила, но в крепост от бога, който дава победата.

Шестата част трябва да вземе князът, а всичко друго останало да вземат всички люде. Малък, голям да делят по равно. А на жупаните стига княжева част, а другата придобивка е дял на людете.

Ако ли се намерят някои, които да се осмелят, били кметове или прости люде, да навършат подвизи и юначества, то който княз или воевода в това време се случи там, да му се даде от речения княжев дял, каквото е добро, и да се подели на части: за намерилите се на бой да се даде част и за останалите в стана [лагера] да се даде. Защото така е казано, писано и предадено от пророка Давид.

4. Който си има жена и сблуди с робиня, като се хване безчинницата, князът на тая земя трябва да я изгони извън земята и да я продаде в друга земя, а цената ѝ да се раздаде на сиромаси.

Също блудникът трябва по божия закон да се отстранява от божиите раби и до 7 години да се подложи на пост: извън божия храм да стои две години във време на литургията; две години да влиза в черква само до светото евангелие,  другото време да стои вън; други две години да слуша литургията [само] до „Верую во единаго бога“; а в 7-ата година стои на цялата [литургия], но да не взема [т. е. да не яде блажно]; а като се сключи 7-ата година, да яде всичко. Длъжен е 7 години само хляб да яде и [да пие] вода.

5. Който [неженен] блудства с чужда робиня, да плати 30 стълеза [жълтици] на господаря на робинята, а сам той да се подложи на пост 6 години, както казахме, и да не се продава. Ако е сиромах, против волята му имотът му да се даде на господаря на робинята, а сам да се предаде на речения пост.

6. Който чернец, [калугер] блудства, според светския [людския] закон да му се отреже носът, а според църковния — да му се наложи 15 години пост.

7. Който се ожени за своята кума, по светския закон и на двамата да се отрежат носовете и да се разлъчат, а по църковния да се разлъчат и да се подложат на 15 години пост. А редът на поста е такъв: 5 години да стои вън, да плаче и да слуша литургията; 4 години да стои в черква до светото евангелие; 3 години до Верую во единаго бога и 3 до края и все да е на хляб и вода. Така, като се свърши срокът, в 16-ата година всичко да яде.

Същото наказание да получи оня, който обладае дъщеря си от светото кръщение; също и тоя, който се намери, [че блудства] с мъжетница.

8. Кога някой посегна на девица още девствена против волята на родителите ѝ, после, като се помирят, ако той пожелае да я вземе и родителите ѝ се съгласят, да стане сватба. Ако ли той изведнъж вземе да не рачи, тогава, ако той е богат, трябва да даде на девицата за срам [оскърбление] 6 литра злато, сиреч 72 стълеза; ако подобни няма, да даде половината от имота си; ако ли е сиромах, да го бие съдията на страната и да го изгони от своята област. Да се подложи и на пост 7 години, както писахме.

9. Който посегне на девица още девствена в пусто място и насилствено, гдето няма кой да ѝ помогне, да се продаде, а имотът му да се даде на девицата.

10. Който посегне на девстваща [негодена] преди 20-ата ѝ година, то да се продаде всичкият му имот и да се даде на девицата; също и ако някой стори подобното и на годената. А по църковния закон всички се подлагат на пост 7 години, както казахме по-преди за случая с мъжетница.

11. Който посегне на сгодена девица и с нейна воля да е извършил това, да му се отреже носът.

12. Които извършат брак при кръвосмесителство, да се разлъчат.

13. Който има две жени, да напусне по-сетнешната с децата ѝ и да се бие. А пост 7 години.

14. Който запали чужда гора и сече дърва от нея, виновен е за двойно обезщетение.

15. Който поради някоя вражда или за разграбване на имот запали къщи, ако е в град, да го изгорят на огън, ако е в паланка или в село — с меч да се посече, а по църковния закон да се подложи на пост 12 години, защото е злодеец.

Ако ли някой, като иска да запали стъбла или тръни на нивата ти, наклажда огън, а огънят, като премине, изгори чужда нива или чуждо лозе, трябва да се съди и издири. Ако е станало по неведение или малолетство, то, който е наклал огъня, трябва да обезщети изгорелия; или ако във ветровит ден накладе [някой] огън и не го пази, като си казва, че огънят не ще премине другаде, или като се лени, или че не можел; ако ли пък запазва всичко, а веднага буря връхлети и от това огънят премине надалеч, такъв не се съди.

Ако от облак се подпали къщата на някого и изгори неща от тоя дом и оттам огънят премине, та изгори домовете и на другите околни съседи, тоя [някой] да не се осъжда, защото пожарът е станал неочаквано.

16. Никой не бива насилствено [да изкарва] из черква тогова, който е в нея прибягнал. Но прибягналият открива работата на попа и вината, извършена от него, когото попът приема като беглец, догде се издири по закона и се изпита неговото обвинение.

Ако ли някой се опита да изкара из черква насилствено побягналия, който и да бъде, да получи 140 рани. И тогаз, както трябва, да се издири обвинението на избягалия.

17. Който има вещ [дело] с някого и без да обажда на господарите, сам се разправя и било с власт или насила извърши надлежното, ако наистина е имал право — да изгуби своята вещ и да я върне.

Ако ли вземе чуждо нещо, управителят на тая земя да го бие, защото няма право [власт] да става на себе си управник. И след тава нещото да се върне на тогоз, от когото е отнето.

18. Родители и деца, ако показват един против друг, да не им се дава вяра; нито господарка [кога показва] против господаря; но роб или свободен може да бъде свидетел.

19. Ако някой купи пленник от чужденци с всичкия му багаж, а тоя има да плати за себе си цената, дадена за него, да си иде свободен.

Ако няма откуп, да остане като роб, додето се отработи. Ако се договори за цена, наречена плата [мъзда], тя да бъде на годината три стълеза [жълтици] и пред свидетели. Така, като се свърже, [робът] да се отпусне свободен.

20. Свидетели по слух да не сведочат, като показват, че слушахме от еди-кого си длъжника или друго нещо, което свидетелстват по слух, дори и ако свидетелстващите са жупани.

21. Който от войниците се хване, че е отхвърлил нашата християнска вяра, като се върне в своята земя и град, да се предаде на черквата.

22. Ако някой наеме кон до известно място и после се случи [конят] или да се повреди, или да умре, наелият е длъжен да обезщети господаря на коня.

23. Ако някой затвори чужд добитък и го умори от глад или иначе го умъртви, осъжда се да плати двойно обезщетение.

24. Който открадне на война, ако [краденото] е оръжие - да се бие, ако е кон - да се продаде.

25. Господарят на крадящ роб, ако иска да държи такъв роб, плаща щетата заради него; ако не ще да държи такъв  poб, да го даде в робство на окрадения [томува, от когото е крадено].

26. Който откарва чуждо стадо, първи път да се бие, втори да се изгони от земята, трети — да се продаде, но откак върне всичко, що е откарал [загонил].

27. Който съблича [обира] мъртвите в гроба, да се продаде.

28. Който влезе в олтар деня или нощя и вземе някои от светите съдове или одежди, или каква да е вещ, да се продаде. Ако вземе нещо извън олтара на черквата, да се бие и остриже и да се развежда низ земята като нечестив.

29. Който открадне свободен човек и го продаде или пороби, да се обърне на роб, както е поробил свободния, и в същото робство да се постави.

30. Който присвои чужди роб, скрие го и не го пуща наяве, виновен е пред господаря - да му настани друг такъв роб или да му даде цената.

31-а. За съпрузите.

От бога е направено животът на съпрузите да бъде неразлъчен. Премъдростта на спасителя наш бог господа ни учи, че откак от нищо сътвори битието на човека, [бог] не взе от земята пръст да създаде жената, а можеше, но взе от мъжа ребро и я създаде, за да се уподобят в премъдростта, и като една плът в две лица той узакони и неразлъчната им връзка. А жената, като опита горчивия плод [вкус], даде и на мъжа си същия тоя горчив плод поради дяволската лъст. Те дружно нарушиха божията заповед и за греха смърт им даде, съпружеството без да разтрогне.

Това като бе ясно, пак се утвърдява и от евангелиста. Въз време, когато фарисеите попитаха Христа бога нашего трябва ли за всеки грях да се разделя някой с жена си. Исус отговори: „Което бог съедини, човек да не разлъчва освен поради прелюбодеяние.“ Ние, следвайки това, като верни [присни] ученици на Христа бога друго не смеем да узаконяваме.

Но защото злото [дяволът] докарва ненавист, обвинения между съпрузи или плътски и други пороци; затова в броя на причините, посочени от закона за разлъчване на съпрузите, са: разлъчва се мъж от жена си за такъв грях, ако се узнае, че тя е вършила някоя проказа [лепра] за живота му или други пакости, а мъжът, ако узнае, че тя не му се изповяда, и ако той падне в недъга на проказата.

Също се разлъчва жена от мъжа си, ако пък той и върши някоя проказа или друго, а той, като пострада, не ѝ обади и падне в прокажен недъг или ако се случи нещо, та предварително да падне в шуга [краста].

Всичко това трябва съдията да изпита със свидетели, както писахме. Навсякъде все така се повелява и всички човешки безчинници ще се осъдят от великия съд божи.

За това не трябва да се смущава никой, а всички във всички дни по божия закон да се наставят, като уповават на Христа бога във вселенския съд да чуят блажени господа: „Елате благословени раби верни, добре вас ще ви наредя, влезте в радостта на господа бога вашето, като се веселите с ангелите во веки веков. Амин.“