Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, 1978
Из „Фулденските анали“
Тези анали са продължение на „Анали“ на Айнхард и съставянето им се приписва на монасите от манастира „Фулда“ (в пруската област Xeceн, Пасау). Изложението на събитията в тях обхваща периода 828-901 г. Превод на Стр. Лишев в ЛИБИ, II. с. 43-46, от G. Perts, Annales Fuldenses, MGH - SS, I. c 367 — 368, 374-375, 379, 380, 400, 408.
852 г. По желание и нареждане на същия пресветъл владетел [Лудвиг Немски] бил свикан и църковен събор в Могонциакум [Майнц] — главен град на Германия — под председателството на достопочтимия архиепископ на същия град Рабан с всички епископи и абати от Източна Франкия, Бавария и Саксония. Те се съвещавали за разрешаването на църковни въпроси, а кралят заедно с първенците и управителите на провинциите усърдно уреждал обществени дела и спорове. Като потвърдил съборните им решения, той изслушал и отпратил пратеничествата на българите и на славяните и се завърнал в Бавария.
863 г. Карломан, син на краля, който бил управител на Каринтия, през времето на отсъствието си бил обвинен от баща си в толкова много и толкова големи престъпления, че заслужено е трябвало да бъде съден за обида на кралската особа... Между това кралят [Лудвиг Немски] събрал войска под предлог, както се говорело, да усмири княза на моравските славяни Растиц [Ростислав] с помощта на българите, които идвали от изток, а в действителност се придвижил към Каринтия, за да залови сина си...
866 г. Пратениците на българите дошли при краля в Ратисбон [Регенсбург] и му съобщили, че техният цар приел християнството с голямо множество народ. Същевременно те помолили краля да побърза да им изпрати способни проповедници на християнската вяра.
867 г. Крал Лудвиг, удовлетворявайки българските искания, определил епископ Ерменрих заедно с презвитери и дякони да разпространяват християнската вяра между споменатото племе. Но когато пристигнали там, изпратените от римския първосвещеник епископи вече масово проповядвали и кръщавали по цялата страна. Затова с позволението на краля те се върнали в родината си.
884 г. Ето защо, като не очаквали от краля [Лудвиг Немски] нищо добро поради провинението си спрямо Арбон, младежите се оттеглили и решили да минат на страната на Арнулф, сина на крал Карломан, който тогава владеел Панония. Когато узнал това княз Светополκ изпратил пратеници при Арнулф и му заявил: „Ти поддържаш моите неприятели; ако не ги отстраниш, аз не ще се свържа в мир с тебе.“ Той му обърнал внимание и върху друг един случай, казвайки: „Твоите хора лукаво се съюзиха с българите срещу моя живот, а и срещу моето княжество (българите били опустошили княжеството му през миналата година); желая да ми докажеш под клетва, че това не е вярно“. На това Арнулф му отговорил, че никога не ще изпълни нито едно от тези негови искания. Тогава князът, който отдавна бил събрал славянски войски от всички страни, с голяма войска навлязъл в Панония.
Из „Хроника“ на ал-Табари
Превод на В. Гюзелев от A. A. Vassiliev, Byzance et les Arabes. I, p. 320 — 321.
През тази година в месеца сафар [май 860 г.] станало откупувате на пленниците под ръководството на Али-ибн-Яхъи-ал-Армени и били откупени 2367 души. Други казват, че откупуването е станало през същата година, само че в месеца джумада [август]. Наср-ибр-ал-Ахзар-ал-Шии, който бил изпратен от Мутавакил при императора на гърците по повод на откупуването, разказва следното: „Когато аз пристигнах в Цариград, то явих се в Двореца на император Михаил в своята черна дреха, с меч и ханджар и чалма. Между мен и чичото на императора Петрона стана спречкване; той управляваше вместо императора. Те не искаха да ме пуснат в моята черна дреха и с меч. Тогава аз казах: „Ще си отида.“ И тръгнах, но бях върнат от пътя. У мен бяха предназначените за императора подаръци: около хиляда пузирки с мускус, копринени дрехи, много шафран и скъпоценности. И той бе дал вече аудиенция на пратениците на бурджаните [българите] и на другите [пратеници], дошли при него. И бяха донесели подаръците, които аз носех, а аз бях въведен при него. И ето, той седеше на трон, който бе поставен на друг трон, а около него стояха патрициите. Аз произнесох приветствието, а след това седнах на големия трон; за мен бе приготвено седалище. Подаръците бяха поставени пред него. А пред него стояха трима преводачи... Императорът прие подаръците и никому от тях не заповяда да дадат каквото и да било...
Из „Царе“ от Йосиф Генезий
Превод на Г. Цанкова и П. Тивчев в ГИБИ, IV, с. 334 — 335, от Cienesius, с. 85 — 86, 97.
Между това държавните работи добре се ръководили от Михаил [III] и майка му Теодора със съдействието на споменатите по-горе мъже. А предводителят на българите |Борис], по род произхождащ от аварите и хазарите и водещ името си от господаря си Булгар, когото ромеите оставили да се засели в Доростол и Мизия, отправял към ромеите враждебни думи, като ги заплашвал с нападение. А императрицата гордо и мъжествено му заявила, че ще настъпи с войската си чак до земята на българите: „И ако победиш жена, няма да можеш да се гордееш с победа, а ако бъдеш победен от нея, то всички ще ти се подиграват за твоето поражение.“ Скитът, като чул това, решил да стои мирен в страната си...
И тъй владетелят на българите [Борис], като се научил за това и променяйки намеренията си вследствие на този успех, се съгласил на мир, ако и по-рано да бил дързък. Освен това и неговите хора били измъчвани от глад... Поради това всички лесно се съгласили да приемат християнското кръщение, а техният владетел приел да се нарича Михаил по името на императора. Там били изпратени отбрани архиереи, за да укрепят християнската вяра.
Писмо на папа Николай I от май 864 г. до констанцкия епископ Соломон
Превод на М. Войнов в ЛИБИ, II, с. 62, от Е. Perels, Nicolai I papae epistolae, МGН. Epistolae. VI. c. 293.
Понеже ни съобщават, че верният крал [Лудвиг Немски] имал намерение да дойде в Тулина, а после да сключи мир с царя на българите и да подчини доброволно или насила Ростислав, ние молим всемогъщия бог-ангела, който е бил с патриарх Яков, да бъде и с него, и с всички негови хора и да насочва добре пътя му, и Лудвиг да се завърне в мир и с радост в страната си. Но понеже казваш, че твърде преданият на Христа крал се надявал, че самият цар на българите желае да се покръсти и че мнозина от самите тях били станали християни, ние благодарим на бога и го молим да умножи плодовете в житницата му. А ние, както кралят ни моли, чрез теб ще наредим пост и ще отправяме молитви за тях към милостивия бог.
Из писмо на патриарх Фотий до княз Борис I (864-865 г.)
Патриарх Фотий (IX в.) заемал патриаршеския престол на два пъти: 858-867 и 877 — 886 г. Човек със солидно образование, Фотий заемал високи служби в царския двор и църквата. Развил голяма книжовна дейност. От него е запазено и едно послание до княз Борис по църковни въпроси, писано наскоро след покръстването. Превод на митр. Симеон в ГИБИ, IV, с. 103 — 104, от A. Papadopoulos-Kerameus, Sanctissimi patriarchae Photii archiepiscopi Constantinopoleos epistolae, Petropoli. 1896, c. 7 — 8.
Колкото пъти получим въжделените и обични писма на богохранимата ви власт, всякога се възпламеняваме духом и се възбуждаме да прославяме всеблагия бог и спасител наш не само защото приемаме писма от твърде обичан и въжделен син и се научаваме от тях за богодаруваното му здраве, ако и това само да е достатъчно, за да преизпълни с радост и веселие една любеща бога и добродетелна душа, но и затова, че във всяко писмо виждаме да се забелязва преуспяване в добродетел; напредване в благочестие, грижа за душевно спасение, изпросване на молитви, разположение, насочено към отвъдния свят, човек, какъвто десницата на владиката и създателя (да не са уроки на живота ти) от самото начало е създала и каквото се проявява в настоящия живот. Но дано бог, който те е украсил с тия подвизи и те подкрепя досега в тях, да те поддържа и съхранява до края на живота ти в същите и по-големи добродетели, за да бъдеш и за управлявания от богохранимата ти власт народ добър и незабравим пример за поука, на всички други народи повод за спасение, обръщение и направление, а за нас, смирените, вечна похвала.
Балшенски надпис от времето на княз Борис
Надпис на колона, открит през Първата световна война при с. Балши, Южна Албания. Местонахождението му сега е неизвестно. Началото на надписа е допълнено съвсем произволно. Текст и превод у В. Златарски. Намереният в Албания надпис с името на българския княз Борис Михаила, Slavia, II, 1923 — 1924, с. 61 — 91.
...[покръсти се от бога владетелят на българите] Борис, преименуван Михаил, с дадения нему от бога народ в годината 6374 [=866].
Из Бертинските летописи
Бертинските летописи описват събития от германската история от 741 до 882 г. Съдържат ценни сведения за покръстването на българите. Превод на Стр. Лишев в ЛИБИ, II, с. 287 — 288, от G. Perts, Annales Bertiniani, МGН - SS, I, с. 419 — 515.
866 г. Князът на българите приел светото кръщение. Той бил замислил да стане християнин миналата година, понеже бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и бедствия сред народа на царството му. Недоволни от това, неговите боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй, колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му. Но той, като призовал името Христово, потеглил срещу цялото множество...
Царят наказал със смърт само петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да си отиде невредим. Той проводил пратеници при германския крал Лудвиг, с когото бил сключил мирен договор, и поискал от него епископ и свещеници. И когато му били изпратени, той ги приел с дължимата почит. А Лудвиг отпратил пратеници при брат си Карл и поискал от него църковни съсъди, одежди и книги за службата на свещениците. Затова Карл взел от епископите на своето кралство голям брой от исканите вещи и му ги [изпратил], за да ги препрати на българския княз. Последният отправил в Рим своя син и много от болярите на своето царство, като с тях изпратил за свети Петър между другите дарове и оръжието, с което бил въоръжен, когато в името на Христос възтържествувал над своите противници. Той също така отправил до папа Николай много запитвания, за да се съветва с него относно тайнствата на вярата. Поискал от него да му изпрати епископи и свещеници и молбата му била удовлетворена.
Из Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите (866 г.)
Превод на Д. Дечев, в ЛИБИ, II, с. 65 — 125.
На допитванията ви не е нужно пространно да отговаряме, пък и не сме възнамерявали да се спираме надълго върху всяко едно от тях, тъй като ние с божия помощ се готвим да отправим в родината ви и до славния ви княз, възлюбения ни син, не само книгите на божия закон, но и достойни свои пратеници, които да ви поучават в отделните случаи, както времето и работата налагат; тям поверихме и книгите, които, както предвидихме, сега им са необходими.
1. И тъй предобре и похвално е, гдето заявявате на първо· място в своите въпроси, че вашият княз иска християнски закон...
13. А между въпросите и допитванията вие заявявате, че искате светски закони. Затова ние бихме ви изпратили на драго сърце книги, които, както бихме могли да си помислим, засега ви са необходими, ако знаехме, че у вае се намира някои, който би могъл да ви ги изтълкува. Но ако сме дали на пратениците си някои книги от светския закон, то не искаме, като се върнат пратениците, там да останат книгите, за да не ви ги изтълкува някой превратно или да ги оскверни с някаква лъжливост.
14. Освен това вие обаждате, че някакъв си грък лъжливо заявявал, че бил презвитер, докато не бил такъв, и той бил покръстил мнозина в родината ви. И тъй, щом сте узнали чрез божие вдъхновение, че не бил презвитер, вие сте били отсъдили да се лиши от уши и нос, да бъде най-жестоко бит и изгонен от родината ви...
15. По-нататък питате дали ония хора, които са приели това кръщение от оня човек, са християни, или трябва втори път да се кръщават. Но ако са били кръстени в името на върховната и неразделна Троица, те са действително християни и от който и християнин да са кръстени, не подобава втори път да се кръщават...
17. И тъй, разправяйки как сте възприели по божия милост християнската вяра и как сте накарали да се покръсти целият ви народ, как обаче ония, след като били покръстени, въстанали единодушно с голямо ожесточение против вас, като твърдели, че не сте им дали добър закон, и искали да убият и вас и да си поставят друг княз, и как вие, подготвени срещу тях със съдействието на божията сила, сте ги надвили от мало до голямо и заловили със собствените си ръце, пък и как всичките им първенци и по-знатни хора с целия им род били избити с меч, а не толкова знатни и по-малко видните не са претърпели никакво зло, желаете да знаете относно ония, които са лишени от живот, дали имате грях поради тях. Но това във всеки случай не е извършено без грях и не е могло да стане без вина от ваша страна, щом като поколението, което не е участвало в замисъла на своите родители и не е било изобличено, че е вдигнало оръжие против вас, е било изклано невинно заедно с виновните... Обаче защото вие сте съгрешили по-скоро от ревност към християнската вяра и от неведение, нежели от друг порок, вие добивате от това опрощение и милост по благоволението на Христос, щом последва от ваша страна покаяние.
18. Вие заявявате, че искате да знаете какво трябва да направите с ония, които се отрекат от християнския закон... Но ако не послуша оня, когото той сам си е взел за поръчител, трябва да се обади на църквата... По-нататък, ако не послуша църквата, нека бъде наистина един вид етник, т. е. езичник, и затова нека вече заслужено се подложи на притеснение от светските власти като чужденец...
19. Какво трябва да се направи по право с ония, които са въстанали, за да убият княза ви, подробно ще ви научат свещените закони, които ще изпратим заедно с посланието си...
72. Вие питате дали е позволено да ви се ръкоположи патриарх. Но за това нещо определено не можем да ви отговорим, преди да се върнат нашите пратеници, които заедно с вас изпращаме, и ни съобщят какво множество и единодушие на християните има у вас. Обаче на първо време вие трябва да имате епископ и когато с увеличението на божията благодат у вас се разшири християнството и бъдат ръкоположени в отделните църкви епископи, тогава трябва да се избере между тях един, който трябва да се нарече ако не патриарх, го поне архиепископ, та към него всички да се обръщат и да чакат неговия съвет в по-важни случаи...
73. Вие обаче питате от кого трябва да се ръкополага патриарх. И затова знайте, че в място, гдето никога не е бил поставян патриарх или архиепископ, трябва за пръв път да се назначи от по-големия...
75. Съда за покаяние, който искате, ще ви донесат непременно със себе си между книжата нашите епископи, които изпратихме във вашето отечество; или поне епископът, който у вас ще бъде ръкоположен, ще ви го представи...
78. Вие разказвате, че оня народ, който поради християнската вяра въстанал, за да ви убие, пожелал да стори покаяние, а ония свещенослужители, които са пришълци между вас, отказали да го приемат. Сега обаче питате какво трябва да се направи с тях...
79. Заявявайки, че у вас има обичай да вземат немощните заради здравето си някаква повезка и да я носят окачена под шията си, питате дали ние заповядваме да се върши това и по-нататък...
86. Ако бъде хванат крадец или разбойник и откаже онова, що му се приписва, вие твърдите, че у вас съдия го бие по главата с бич и друг боде ребрата му с железни шипове, докато изтръгне от него истината.
92. Вие желаете да узнаете колко са истинските патриарси. Истински патриарси трябва да се считат ония, които заемат апостолски престоли като приемници на първосвещениците, т. е. които стоят начело на ония църкви, които, както е доказано, са учредили апостолите, римската именно, александрийската и антиохийската — римската, която са учредили със своята проповед първоапостолите Петър и Павел и осветили със собствената си кръв, пролята от любов към Христос; александрийската, която учредил евангелистът Марко, ученик и по кръщение син на Петра, изпратен за това от самия Петър, и която той с кръвта си обрекъл на господа Христа; антиохийската, в която, като станал голям събор на светиите, най-напред били наречени вярващите християни и която управлявал няколко години блаженият Петър, преди да дойде в Рим. Цариградският обаче предстоятел и ерусалимският, макар и да се наричат патриарси, все пак нямат такова значение, каквото по-горните. Защото нито някой от апостолите е учредил цариградската църква, нито Никейският събор, който е по-знаменит и по-свещен от всички събори, изобщо я поменува, но само защото Цариград бил наречен нов Рим, неговият първосвещеник бил назован патриарх по-скоро по благоволението на господарите, нежели по разсъдък. Обаче ерусалимският предстоятел, макар и сам да се нарича патриарх и да заслужава уважение съгласно със стария обичай и Никейския събор, все пак, без да се накърни собственото достойнство на митрополията му, в същия оня свет и велик събор преднамерено не се нарича по никой начин ерусалимски патриарх, а епископ на Елия...
93. По-нататък вие се допитвате кой от патриарсите е втори след римския. Но съгласно с онова, що светата римска църква поддържа, никейските канони потвърждават, светите римски предстоятели защитават и самият разум учи, втори сред патриарсите след римския папа е александрийският.
94. Вие заявявате, че гърците казват, че в тяхното отечество се ражда мирото и от тях се разнася по цял свят, и затова искате да узнаете дали това е вярно. Но ние вече вярваме, че вашата прозорливост е схванала колко невярно е това...
103. Вие питате какво трябва да се направи с нечестивите книги, които, както заявявате, сте получили от сарацините и се намират у вас...
104. Вие твърдите, че от някой евреин, не знаете дали е християнин или езичник, мнозина били кръстени в отечеството ви, и питате какво трябва да направите с тях...
106. Най-сетне вие коленопреклонно ни умолявате да поднесем и на вас, както сме поднесли и на други племена, истинско и съвършено християнство, което да няма петно или бръчка, като твърдите, че в отечеството ви са дошли от разни места християни, които, както им е воля, разправят много и различни неща, т. е. гърци, арменци и хора от други места. Затова искате да ви кажем определено дали трябва да се подчинявате на всички тия проповедници съгласно с различните им мнения, или да постъпите другояче... ето, ние по божие вдъхновение отправихме в отечеството ви своето послание и пратеници, и разни книги и докато не пуснете яки корени, не ще престанем по никой начин да ви оросяваме...
Това именно отговорихме на подсещанията или запитванията ви, както бог ни внуши, не колкото можахме, но колкото счетохме, че може да бъде достатъчно. А когато по божия милост добиете от управата на предстоятелството ни епископ, той ще ви поучи във всичко, което засяга неговата длъжност, и ако има неща, които не ще знае, той ще ги научи от решението на апостолския престол. Обаче бог, който е проявил във вас най-великото дело на спасението, нека го довърши, затвърди и чак докрай уякчи и засили. Амин.
Из Окръжното послание на патриарх Фотий от 867 г.
Превод на Ив. Дуйчев в ГИБИ, IV, с. 99 — 100, от PGr., соl. 724А.
3. Но и българите, народ варварски и христоненавистен, станаха толкова много наклонни към богопознание и питомност, че като се отказаха от отческите си бесове и оргии и отхвърлиха заблудата на елинското суеверие, по чуден начин се присадиха към християнската вяра...
4. Нямаше още две години, откак тоя народ беше захванал да почита християнската вяра, когато мъже злочестиви и отвратителни (с какво друго име би могъл да ги именува един благочестив човек), мъже от мрак изпъкнали (защото били рожби на западните страни), уви, как да разкажа останалото! Те като някоя мълния или тръс, или силна градушка, или за да се изразя по-добре, като някой вепър се нахвърлиха против наскоро утвърдения в благочестие и новоустановен народ и с нозе и зъби, т. е. с примери от срамно поведение и изопачени догми, доколкото им допускаше смелостта, излязоха и опустошиха възлюбения и новосаден господен виноград. Защото се изхитриха да развратят българите и да ги отстранят от правите и чисти догми и от непорочната християнска вяра.
Запазени езически религиозни вярвания след покръстването
Долу приведените сведения се съдържат в сборник с 13 слова от Григорий Богослов — руска редакция (Государственная публичная библиотека Ленинград, Рукописный отдел, F. п. I. 16), който е преписан въз основа на старобългарски извор от IX — X в. Превод на Е. Коцева от оригинала.
1) Един прави служба на кладенеца, като иска дъжд от него и като забравя, че бог от небето дава дъжд. 2) Друг не с истинския бог е съпричастен и бог, който е сътворил небето и земята, гневи. 3) Един нарича реката богиня и звера, който живее в нея, нарича бог, служба им служи. 4) Един почита Зевс, а друг Дивия, а някой града почита. 5) Един, като забива на видно място дрян клетва прави. 6) Един прокобата на птиците гледа. 7) Друг се съмнява в Сретение. 8) Друг клетва с човешки кости прави. 9) Един, като скопява — убива. 10) Друг в неделя и в светите дни работи, като увеличава имането - своя гибел. Защото, макар и да работи цяла седмица, с този ден погубва останалите. 11) Друг на мощи лъжливо се кълне
Из „История на манихеите“ от Петър Сицилийски
Петър Сицилийски (IX в.) е автор на „История на манихеите“, сведения за която е почерпил от пребиваването си в арменския град Тефрика през 869 г. Превод на В. Тъпкова в ГИБИ, IV, с. 109, от PGr., CIV. col. 1231 — 1330
Прочее прекарах известно време за тази служба при павликяните в Тефрика, разговарях много пъти с тях, а при това научих по-точно за тях и от много православни, които живеят там. А освен това чух от ония безбожни безумстващи, че щели да се изпратят някои от тях в земите на България, за да откъснат някои люде от православната вяра и да ги привлекат към своята нечестива ерес, уповавайки се на началото на божествената проповед и мислейки, че лесно ще могат да посеят своя плевел сред чистото и истинско жито. Защото нечестивите имат навик често да правят това и драговолно да понасят много мъки и опасности, да предадат своята зараза на ония, които срещат.
Из „Животописи на римските напи“ от Анастасий Библиотекар
Анастасий Библиотекар (800-880 г.) заемал редица църковни длъжности към папския престол. През 869 г. посетил Цариград, присъствал на последното заседание на църковния събор, поради което бил добре запознат с българския църковен въпрос. Имал личен контакт с Кирил и Методий. От него са запазени редица съчинения, най-значимото от които е „Животоописание на римските напи“. Превод на Ал. Милев и М. Войнов в ЛИБИ, II, с. 193 195, от Historia de vitis Romanorum pontificum, PL CXX III, c. 1395 — 1396.
Преди това досточтимите епископи Формоза Портуенски и Павел Популонски, които по нареждане на светейшия папа Николай били определени да проповядват заедно с други, когато се завърнали от покръстването на българите и от пълното им подчинение, при което последните били преклонили най-благочестиво главите си специално пред светата римска църква, те посетили апостолическата катедра и представили на върховния първосвещеник пратеника на българския княз Михаил — Петър. Този пратеник донесъл заедно с царските дарове и писмо от княза, който молел много върховния предстоятел да му изпрати или добре познатия му дякон Марин, след като го ръкоположи за архиепископ, или да изпрати някого от кардиналите на своята църква, мъж най-достоен да бъде избран от българите за архиепископска длъжност поради мъдростта, характера и живота си, та след като бъде одобрен от тях и се завърне при папата, да бъде удостоен с архиепископско звание. Понеже Марин, както казахме, най-предано получил пратеническо назначение в Константинопол, върховният първосвещеник изпратил някой си Силвестър, за да бъде избран от българите. Тъй като българите го върнали много бързо, папата го приел обратно заедно с епископите Лиопард Анконски и Доминик Тривенски, като получил и писмо, с което най-дръзко се искало да се изпрати за архиепископ или епископ Формоза Портуенски. На това писмо папата отговорил между многото друго, че когото и да посочи по име благочестивият княз, него той без съмнение одобрява с първосвещеническа предвидливост за архиепископ на българите.
А българският княз, като не могъл повече да понася протакането [изпълнението] на желанията [му], подбуден от случая с децата на Теодора, които един след друг замисляли да си заграбят взаимно властта, изпратил при гръцкия император в Константинопол заедно с други хора от свитата си същия Петър, който се бил върнал късно от Рим, без да бъде изпълнено желанието му, за да разузнае кому най-вече трябва да се подчинява България. Там те били убедени от нашите пратеници, че принадлежат на римската юрисдикция. Но после, убедени от източните и константинополските [предстоятели], приели гръцки свещеници и изгонили нашите според това, което [казва] Гримоалд, който твърди, че бил изгонен от тях. И по същия Гримоалд, понеже се завърнал пребогат в Рим, като напуснал поверената му проповедническа длъжност без знанието на апостолическата катедра, князът изпратил на апостолическата катедра за свое извинение обемисто писмо, преплетено с несъстоятелни доводи уж под предлог на взето решение от председателстващите събора...
Из писмо на папа Йоан VIII до княз Борис I от 16 април 878 г.
Превод на Ал. Милев в ЛИБИ, II, с. 147 — 149, 150-151 от Е. Caspar, Johannis VIII, papae epistolae passim colleciae, МGН, Epistoiae, c. 58 — 60.
Ние се радвахме, че ти се издигна с духовните си дела, и благодарехме за твоето спасение. Сега обаче скърбим, понеже си измамен от лукавството на покварените, и въздишаме, страхувайки се и плашейки се да не би, ако случайно сте последвали гърците, понеже те по свой навик са попаднали в различни ереси и схизми, и вие да попаднете в бездната на греха заедно с тях...
Това е, вярвайте ми, прелюбезни сине, за което страдаме, това е, поради което нощем и денем сме обезпокоени за вас ние, които без съмнение не очакваме от вас слава или чест, или богатство, тъй като търсим по-скоро вас, а не вашето притежание. Защото ние не желаем да получим управлението на родината ви и ръководството на държавата ви, но искаме по стар обичай да вземем върху себе си грижата и управлението на епархията в същата страна, за да проявим за тази епархия нашето старание, което дължим на всички църкви, толкова по-изкусно, колкото тази епархии е била от старо време по-тясно приобщена, това знаем добре, към нашето управление, и колкото по-ясно знаем, че за да потвърди бог това, което е извършил за вас, ние ще трябва да го искаме по-усърдно и да го извършим по божие внушение по-прилежно, ако се окаже, да пази бог, че сме били бездейни във връзка с вашето наставяне и укрепване [във вярата]. Затова се върнете при блажения първоапостол Петър, когото обикнахте, когото избрахте, когото потърсихте и чието покровителство приехте в нужда и пихте спасително и, както е редно, от водата на учението му и на чието покровителство се поверихте и отдадохте заедно с всичките си поданици.
Сега, ако послушате нас и се завърнете в лоното на свети Петър, ще ви приемем като най-любими синове с отворени обятия, ще ви прегърнем с разголени ръце, ще ви имаме всякога в недрата на Христовата любов и не ще престанем да ви поднасяме или да ви даваме, ако има нещо свято, нещо спасително или нещо подходящо за вас. Получихме изпратения от вас дар по един монах. Ние благодарим за него на вашата любезност и възхвалихме бога, който те научи да ни дадеш с преданост дар, а, както се надяваме, ти скоро ще ни предадеш напълно и всецяло и самия себе си. Впрочем нека знае ваша преславност, че евнухът Сергий чрез авторитета на първите апостоли и на светите канони и съгласно постановленията на нашето решение е свален. Той, макар и да беше славянин по произход, уплетен в много пороци, бе получил с измама църковен сан. После стана известно, че уличен и изобличен и в други провинения, е бил свален от своя епископ, но подир това по твърде недостоен начин бил възведен на Белградската епископска катедра от Георги, който с измама си присвоява епископско звание.
Писмо на папа Йоан VIII до болярите и съветниците на княз Борис I от май 879 г.
Превод на Ал. Милев в ЛИБИ, II, с. 161, от Е. Caspar, пос. съч., с. 147.
Дο Петър, Цербула и Синдика, и другите боляри и съветници на нашия любим син, българския княз Михаил
Най — сетне подканям всички вас, възлюбени, с постоянни съвети и внушения да казвате на нашия любим син, славния княз Михаил, вашия господар, да се върне той, а заедно с него и вие в лоното на светата римска църква, която иска вие да станете участници във вечното блаженство, да не допускате повече пο съветите на някои хора с извратено учение унищожението и погубването, не дай боже, на вашата душа, понеже ние се ръководим от толкова голяма любов към вас, че всичко, което справедливо и съгласно бога ни поискате, ще може да получите от нас и шие желаем да потвърдим неотменното изпълнение на всичките ви молби. Повторно пак ви подканяме към това и ви заповядваме със словото на Христа да бързате да се върнете при нас. Защото, както ние се боим, че грешим, ако не ви върнем в лоното на светата ваша майка, така и вие ще сгрешите пред бога, ако пропуснете да чуете нашия глас.
Из писмо на папа Йоан VIII до българския княз Борис I от 882 г.
Превод на Ал. Милев в ЛИБИ, II, с. 179-181, от Е. Caspar, пос. сьч., с. 266.
Понеже при добрите неща трябва да се хвали не толкова началото, колкото краят, ние благодарим на всемогъщия бог, твореца на всичко видимо и невидимо, който досега закрепи върху непоклатимостта на истинската вяра вашето добро желание и правейки ви предан на себе си, направи в действителност, както някога, да блесне светлината от мрака и заради своето величие просветли премилостивото ви сърце за спасението на мнозина. И затова сметнахме за достойно да отдадем съответна благодарност на вашата преданост, тъй като отчасти краят показва каква преданост се стараете да запазите към светата римска църква, майка и глава на всички земи, понеже я потърсихте и в началото на вашето покръстване и не пропускате да заявите, че я имате и досега за помощница за вечното ви опасение, като посещавате светите апостоли и търсите тяхната помощ, както казахме...
Затова, прескъпи сине, побързайте да поправите това, което сте направили несправедливо; и при всеки случай и без всякакво бавене съобщете ни чрез ваш пратеник всичко, което искате да поправите от това, понеже с божия помощ ние ще изпълним всяка ваша молба за поправяне и понеже желаем да сте спасени духом и тялом, ще се грижим да нареждаме работата по божия воля.
Из писмо на патриарх Фотий до княз Борис от 886 г.
Превод на Ив. Дуйчев в ГИБИ, IV, с. 104 — 106, от B. Laurdas. A new Letter οf Photios to Boris. Ἕληνικά XIII, 1954, c. 264 266.
До Михаил от Бога княз на България
Ако писма се пишеха със сълзи, сълзи бих употребил вместо мастило и бих позволил на онези, които не присъстват, да видят следите на страданието. Него сега, уви, естеството е лишило и от тази благодат. О, тежък удар, о, мъчителна разлъка, която овладява единия така, щото да не чувства човешките дела, а другия горчиво разкъсва, оставя го да се мъчи в полумъртво тяло, откъснат жалко от сладката връзка с прелюбимия човек. Обаче жалостта, която вля в душите ни напусналият ни духовен син, верният измежду царете, достойният за почит от страна на приятелите, тя ни обладава и, мисля, цял живот няма да се разпръсне, въпреки че добродетелта на благородните и преблагочестиви приемници на неговото царство, които се надигат чрез подражанието да направят още по-благородни неговите деяния, се мъчи да успокои и омекчи страданието. Поради това и бяхме подтикнати да пишем на твоята славна власт, за да известим за голямата и предълбока скръб.
Затова и веднага след като от бога поеха скиптъра на царството, те предложиха в писма — вместо, както подобава десница и устни — обичайните за приятелството неща, привързаха чрез тях към себе си твоята добродетел, приведоха я към единомислие и единодушие, смятайки за велика слава да видят помежду си и да бъде признато от всички братско отношение и честна любов, което нещо природата дарява заедно с разбирането. Поради това те с думи оказват почит към вашата добродетел, изразяват удивление към нея в беседи и полагат голямо старание думите да изтъкнат чрез делата вярата. Те укоряват онези, в случай че има такива, които някак са дали или сега се опитват да дадат повод за огорчение на богоуправляваната наша власт, а, от друга страна, приемат и приобщават към себе си онези, които съдействат да се отстрани между едната и другата страна всяка разпра, да настъпи и се въдвори пълен мир и единодушие и това нещо занапред да бъде по-устойчиво и по-здраво. Това и по благодатта на бога, който поради неизказано богатство на човеколюбие се удостои да бъде назоваван редом с другите давани от нас имена и с името „мир“, след като бъдат отстранени разприте, нека преуспее без мъка като нещо общополезно и спасително. И тъй необходимо е също и вашата богоуправляваща власт, след като възприеме същото и еднакво разположение, да съдейства за общия и спасителен мир, както подобава на толкова голямо благочестие, разум и съвършенство, така щото звеното и връзката на проявяваната от едната и от другата страна чиста и съвършена обич да се запази навеки неразкъсваема и неразривна.
Из „Хроника“ на Регинон
Регинон (IX в. - 915 г.) бил игумен на манастир в Германия. Написал „Хроника“, в която се срещат сведения и за България. Превод на Стр. Лишев в ЛИБИ, II, с. 306 - 307, от G. Pertz, Reginonis Chronicon, MGH, SS, I, c. 580.
Князът на този народ, както разказват, като приел благодатта на кръщението, проявил такова съвършенство, че денем се явявал пред народа в царски одежди, а нощем, облечен в груба дреха, влизал тайно в черква и прострян върху пода на самия храм, прекарвал в молитва, като си постилал отдолу само една власеница. Не след дълго време по божие внушение той изоставил земното царство, за да царува вечно с Христос на небето; и като поставил на своето място за княз по-стария си син, подстригал се, приел одеждата на светото подвижничество и станах монах, предавайки се денонощно на милосърдие, бдение и молитви. Между това неговият син, когото той поставил за княз и който далеч отстъпвал от баща си по ревност и деятелност, почнал да върши грабежи, да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди. Когато баща му узнал това, възпламенен от силен гняв, свалил монашеската дреха, отново препасал военния пояс, облякъл царските дрехи и като взел със себе си тия, които се бояли от бога, опълчил се срещу сина си. Скоро без особено затруднение той го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора. След това свикал цялото си царство и поставил за княз по-малкия си син, като го заплашил пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство. След като уредил това по този начин, той си свалил пояса, отново надянал светата монашеска дреха и като отишъл в манастир, прекарал останалото време от сегашния си живот в светото подвижничество.
Старобългарски разказ за покръстването
Този разказ е бил съставен в България през XIV в. въз основа на съответните разкази на византийските хронисти Симеон Метафраст, Георги Монах и др. Превод на В. Гюзелев от А. И. Яцимирский, Мелкие тексты и заметки по старинной славянской и русской литератури, ИОРЯСл, VII, I, 1903, с. 112.
Как и по какъв начин българите станаха християни, ще бъде разказано накратко тук. Случи се това някога тогава, когато българите и гърците имаха чести войни помежду си. И плениха гърците сестрата на българския княз и я държаха в Цариград, в двореца, учейки я на книга. А след това я и покръстиха. След това изпрати брат ѝ, за да я измолят от гръцкия цар. И я пусна царят. Тя, като дойде при брат си, всякога го учеше на християнство, а той се дивеше на християнския чин. И първен този княз български бе поучаван на християнство от някой си, наречен Куфара. Разпространи се тогава болестта проказа сред българите. И от тава като се уплашиха, те всички се покръстиха. Но не престана сред тях тази смъртоносна болест. Мнозина от умиращите нямаха в помощ никого. Техният княз много скърбеше за това. След това неговата сестра му разказа за Христос и той прие поучението. И оттогава престана тази смъртоносна болест. Българският княз, като видя как с божия помощ се е изцелил от раната, изпрати молба в Константин град да дойдат архиереи оттам и да го покръстят. Като видяха това българите, които не бяха покръстени, въстанаха тогава, за да го убият. Подпомогнат от кръстния знак, той се би и ги победи. Вървеше тогава пред него кръстът. И така беше. Всички възлюбиха християнството, покръстиха се. И след това господарят им изпрати при царица Теодора, за да иска земя за българите от римляните. Царица Теодора изпълни молбата им. Дарува им земя от областта, наречена Железни, чак до Велт [Девелт]. Велт е близо до Одрин град. И това всичко наследиха българите чрез дарението на царица Теодора. И тази област се именуваше Загорие. И оттогава бил установен за дълго време мир в западните области с българския народ.
