Публикува се по: ЛИБИ, т. II, 1960 г.

Увод, превод и бележки: Стр. Лишев

 

Летописите на Айнхард били продължени от монасите в манастира Фулда който се намирал в едноименния град Фулда — в пруската област Хесен-Насау, на р. Фулда. Тези монаси турили началото на така наречените Фулденски летописи. Автор на първата част от тях е, както се предполага, Енхард; тя достига до 838 г. След това Фулденските летописи били продължени от монаха Рудолф, чието изложение обхваща периода от 838 до 863 г. Третата част, в която са разказани събитията от 863 до 882 г., била написана от неизвестен съставител. Четвъртата част (882 — 887 г.) и петата (882 — 901 г.) са също така дело на неизвестни автори.

Летописите не са ограничени в рамките на манастирската и църковната история, а дават сведения и за политическите събития във франкската държава и за отношенията ѝ с други държави. Авторите са били добре осведомени и са се намирали в близки връзки с кралския двор.

В летописите са дадени ценни сведения за историята на българската държава през царуването на Крум, Омуртаг, Борис и Симеон.

По-важните ръкописи, въз основа на които са издадени Фулденските летописи, са: Codex Schlettstadiensis (1); Codex Vindobonensis, Catalog, hist. prof. № 993 (2); Codex Vindobonensis, Catal. hist. prof. № 600 (3); Codex Welseri (4).

 

А. ЧАСТ I — ОТ ЕНХАРД

 

1. Император Никифор изпраща пратеници до император Карл

810 г. Разказва се, че от разни страни дошли две пратеничества, за да сключат мир¹: едно — от Константинопол, друго — от Кордова———.

Императорът, идвайки в Аквегранум, изслушал през месец октомври споменатите пратеничества и сключил мир с император Никифор и с испанския крал Абулаз². Той върнал на Никифор Венеция, ———.

 

2. Император Карл изпраща пратеници в Цариград

811 г. За да заздрави мира с Никифор, императорът пратил в Константинопол като свои пратеници базелския епископ Хайтон, туронския дук Хугон и лангобардеца Айон от Аквилея³.

 

3. Император Карл изпраща войска, за да тури край на разприте с авари и славяни

811 г. Изпратени били и три армии в три части на Франкското царство: една срещу линоните, която опустошила земята им и възстановила разрушения предишната година кастел Хохбуоки; втора — в Панония⁴, за да тури край на разприте с хуни и славяни; трета — срещу бретонците, за да накаже тяхното вероломство. Всички те се завърнали невредими, след като завършили благополучно задачите си.

 

4. Император Никифор загива в сражение с българите

812 г.⁵ Гръцкият император Никифор след много победи и успехи бил убит от българите. Наследил го Михаил, който изслушал в Константинопол пратениците на Карл, проводени до Никифор, и ги отпратил. Заедно с тях Михаил пратил и свои пратеници и потвърдил предложения от Никифор мир. А когато те отишли при императора в Аквегранум, приели от него текста на договора в църквата и по свой обичай, т. е. на гръцки език, му изказали похвали, наричайки го император и василевс.

 

5. Омуртаг провожда пратеници при император Людовик

824 г. Българският владетел Омуртаг проводил пратеници с писмо до императора, за да сключи мир. Той ги изслушал и отпратил и заедно с тях изпратил до споменатия владетел бавареца Махелм.

825 г. Българският владетел отново проводил други пратеници до императора, очевидно за определяне границите и пределите между франки и българи. След като ги изслушал, императорът отговорил на владетеля, както намерил за добре, чрез писмо, пратено по същите пратеници, които били проводени при него.

826 г. Когато на българския владетел било съобщено от неговите пратеници какво са направили, той отново пратил до императора с писмо онзи пратеник, когото за пръв път бил изпратил, и молел незабавно да стане определянето на границите или, ако това не му е угодно, всеки да пази своите граници без мирен договор. Като го приел и изслушал, императорът го отпратил назад без писмо.

 

6. Българите поставят в Панония свои управители

827 г. В това време българите пратили войска на лодки по река Драва, опустошили с огън и меч земята на славяните, населяващи Панония, изгонили техните князе и им назначили български управители.

 

7. Людовик воюва против българите

828 г. Лотар бил пратен с войска в Испанската марка, също и младият Людовик  бил пратен срещу българите.

 

8. Българите отново пращат войска по река Драва

829 г. Българите, идвайки на лодки по река Драва, опожарили някои наши селища, разположени край реката.

 

В. ЧАСТ II — ОТ РУДОЛФ

 

9. Славяни и българи изпращат пратеници при крал Людовик Немски

845 г. През есента Людовик свикал общ събор в Саксония при Падерборн, гдето приел, изслушал и отпратил посолствата на своите братя, на норманите, а също на славяните и на българите.

852 г. По желание и нареждане на същия пресветъл владетел бил свикан и църковен събор в град Могонциакум⁶, главен град на Германия, под председателството на досточтимия архиепископ на същия град — Рабан, с всички епископи и абати от източна Франкия, Бавария и Саксония. Те се съвещавали за разрешаването на църковни въпроси, а кралят заедно с първенците и управителите на провинциите усърдно уреждал обществени дела и спорове. Като потвърдил съборните им решения, той изслушал и отпратил посолствата на българите и на славяните и се завърнал в Бавария.

 

10. Българите помагат на Людовик Немски

863 г. Карломан⁷, син на краля, който бил управител на Каринтия, през време на отсъствието си бил обвинен пред баща си в толкова много и толкова големи престъпления⁸, че заслужено е трябвало да бъде съден за обида на кралската особа, ако би могло да бъде доказано от обвинителите всичко онова, което се говорело срещу него. Това толкова разгневило краля, че сам лично заявил пред събрания народ, че отсега нататък, докато е жив и е крал, никога не щял да позволи син му Карломан да заема държавни длъжности. Като чул това, Карломан, уплашен, прекъснал пътуването, което бил предприел към двореца, и се оттеглил в Каринтия. Там той възнамерявал да се запази сред своите хора, които смятал за верни на себе си, докато премине гневът на баща му и сам опровергае чрез достоверни пратеници насочените срещу него лъжливи обвинения. Между това кралят събрал войска под предлог, както се говорело, да усмири княза на моравските славяни — Растиц⁹ с помощта на българи, които идвали от изток¹⁰, а в действителност се придвижил към Каринтия, за да залови сина си. Последният по това време наистина щял да се отбранява, ако не бил измамен поради непредпазливост от предателството на своя граф Гундакар. Той разполагал почти с цялата му въоръжена сила, уж за да брани от противника бродовете на река Шварцава¹¹, а минал с цялата си войска на страната на краля и бил назначен за управител на Каринтия, както тайно му било обещано, ако измени на господаря си. По този начин той заслужил длъжността управител.

 

C. ЧАСТ III — ОТ НЕИЗВЕСТЕН АВТОР

 

11. Българите искат от Людовик Немски проповедници на християнската вяра

866 г. Пратениците  на българите дошли при краля в Ратисбона¹² и му съобщили, че техният цар приел християнството заедно с голямо множество народ. Същевременно те помолили краля да побърза да им изпрати способни проповедници на християнската вяра.

 

12. Епископи, изпратени от папата, проповядват в България

867 г. Крал Людовик, удовлетворявайки българските искания, определил епископ Ерменрих заедно с презвитери и дякони да разпространяват християнската вяра между споменатото племе. Но когато пристигнали там, изпратените от римския първосвещеник епископи вече масово проповядвали и кръщавали по цялата страна. Затова с позволението на краля те се върнали в родината си.

 

D. ЧАСТ V — ОТ НЕИЗВЕСТЕН БАВАРСКИ ЛЕТОПИСЕЦ

 

13. Арнулф се съюзява с българите срещу Светополк

884 г. И тъй, през същата година¹³, в която онези младежи¹⁴ издействали да бъде лишен гореспоменатият граф, т. е. Арбон, от длъжността, която му бил поверил кралят¹⁵, моравският княз Светополк, преизпълнен с хитрост и лукавство, като помнел добре какви големи злини понесъл заедно с племето си от предшествениците¹⁶ на тия същите младежи, докато те били управители на баварската граница, и освен това, като оставал верен на установеното приятелство с Арбон и на дадената клетва¹⁷, отишъл да го зашити и имал успех. Така, на северния бряг на Дунав Светополк заловил средния от тримата синове на Енгилскалк, именно Веринхар, и граф Везилон, близък техен човек, и им отрязал дясната ръка, езика и това — което е чудовищно — половите им органи, без да остане и следа от тях. А някои от техните хора се върнали назад без лява и дясна ръка. Войската, разбира се, по заповед на княза, опустошила и опожарила всичко. Освен това изпратил разузнавачи отвъд Дунав, които незабавно предали на огън всички тамошни владения на споменатите младежи. Тези бедствия, предизвикани от осъществения по-рано младежки план¹⁸, се чувствали в продължение на една година. Ето защо, като не очаквали от краля нищо добро поради провинението си спрямо Арбон¹⁹, младежите се оттеглили и решили да минат на страната на Арнулф²⁰, сина на крал Карломан, който тогава владеел Панония. Когато узнал това, княз Светополк  изпратил пратеници при Арнулф и му заявил: „Ти поддържаш моите неприятели; ако не ги отстраниш, аз не ще свържа с тебе мир“. Той му обърнал внимание и върху друг един случай, казвайки: „Твоите хора лукаво се съюзиха с българите срещу моя живот, а и срещу моето княжество (българите били опустошили княжеството му през миналата година); желая да ми докажеш под клетва, че това не е вярно“.  На това Арнулф му отговорил, че никога не ще изпълни нито едно от тези искания. Тогава князът, който отдавна бил събрал славянски войски от всички страни, с голяма войска навлязъл в Панония, като вълк безмилостно и жестоко убивал, с огън и меч опустошил, разорил и съсипал по-голямата част от страната –––.

 

14. Арнулф изпраща при българите пратеници, за да възобнови мирния договор

892 г. След като се завърнал победоносно от Франкия, кралят²¹ тържествено отпразнувал Рождество Христово в Аламания²², в двореца при Улм. Оттук отпътувал на изток, с надежда да срещне там княз Светополк, но последният по стар навик отказал да отиде при краля и не устоял на честната си дума и на всички дадени по-рано обещания. Оттам кралят отишъл разгневен в Хенгистфелд и там разговарял с княз Братислав²³. Между другото той се осведомил за времето и мястото, през което би могъл да навлезе в земята на моравците. Било решено да нападне това княжество c три добре въоръжени войски. И тъй кралят, като взел със себе си франките, баварците и аламаните, през месец юли дошъл в Моравия. Там в продължение на четири седмици с тая толкова многобройна войска и с унгарците, които били дошли с отред при него на същото място, той предал цялата страна на пожари и опустошения. След това през месец септември изпратил свои пратеници с дарове при българите и техния княз Владимир  за възобновяване на някогашния мир  и поискал да не се позволява на моравците да закупват оттам сол.  Пратениците, като не могли да пътуват по суша поради засадите на княз Светополк, били пренесени на кораб от княжеството на Браслав: до България по реката Одра  до Кулпа²⁴ и после по Сава. Там те били приети от царя с почести и след това по същия път, по който били дошли, се върнали обратно с подаръци през месец май.

 

15. Унгарците опустошават Панония

894 г. Аварите, които се наричат и унгарци, преминали по това време отвъд Дунав и извършили много плачевни неща. Защото те разорили почти до обезлюдяване цяла Панония, като избивали напълно мъжете и старите жени и отвличали със себе си като добитък само девиците, за да задоволят страстите си. През есента бил сключен съюз между баварците и моравците. Анастасий, пратеник на гръцкия император Лъв, дошъл с дарове при краля в град Ратисбона. Кралят го изслушал и го освободил в същия ден.

 

16. Унгарците нападат България

895 г. Аварите нахлули в пределите на българите, но били изпреварени от тях и голяма част от тяхната войска била избита.

896 г. През същата година гърците сключили мир с аварите, както се наричат унгарците. Съседите  на гърците, българите, счели това действие за враждебно, вдигнали се на война срещу тях и, като ги преследвали, опустошили цялата им земя чак до вратите на Константинопол. За да отмъстят, гърците със свойствената си хитрост изпратили свои кораби на аварите и ги пренесли през Дунава в царството на българите. Пренесени там, те нападнали българското племе със силен отред и избили твърде голяма част от него. Българите, които тогава се намирали в поход, като узнали това, с най-голяма бързина се върнали назад, за да освободят родината си от връхлетелия ги неприятел, но били победени в завързалото се там сражение. Когато отново се опитали със същия устрем да поправят положението си, те повторно били разбити. Най-сетне нещастниците, като не знаели, как биха могли да се окуражат и да си помогнат, прибягнали всички до стария си владетел Михаил²⁵, който пръв ги обърнал в истината на християнската вяра, и го молели да ги посъветва как да излязат от надвисналата опасност. Той наредил тридневен пост, напомнил им да се покаят заради неправдата²⁶, която причинили на християните, и след това да просят помощ от бога. Като било изпълнено всичко това, те завързали жесток бой. И двете страни се сражавали ожесточено, докато най-сетне по божия милост победата, ако и с много кръв, била предоставена на християните²⁷. Кой би могъл да изчисли загубите на езичниците авари в тия толкова големи сражения, когато само у българите, на които се паднала победата, били намерени убити 20 хиляди конници. Докато сраженията следвали едно след друго в тези области, по същото време императорът поверил на своя княз Братислав да закриля Панония и град Блатно²⁸.  А гръцкият император Лъв изпратил един епископ, на име Лазар, с дарове при августейшия господар Арнулф. Той го приел любезно в Ратисбона, задържал го няколко дни при себе си, и после го изпратил назад, отрупан с почести.

 

¹Преговорите за уреждане отношенията между Франкската империя и Византийската империя, които започнали още при император Никифор, продължили и след него. Византийците държали особено да уредят тези отношения поради опасността, която надвисвала над тях от страна на българите при Крум.
²Споменаваният тук, както и в другите съвременни франкски извори, Абулаз, е емирът на Испанското арабско емирство Хаким I или ал-Хаким I (796 — 822). Сключеният мир е бил краткотраен и след смъртта на Карл Велики при император Людовик Благочестиви в 815 г., военните действия били подновени.
³Аквилея, град на северния бряг на Адриатическо море.
⁴Франките нахлули в Панония, превзели аварския „Ринг“ и подчинили аварите още през 795 и 796 г. По-късно те трябвало да се справят само с някои незначителни вълнения от страна на авари и славяни в Панония, какъвто е споменатият случай.
⁵Датата 812 г. не отговаря на действителната дата — 26 юли 811 г., когато е станало сражението между българи и византийци.
⁶Могонциакум е дн. град Майнц.
⁷Син на Людовик Немски.
⁸Карломан бил заподозрян, че желае да стане независим владетел, заради което влязъл във връзка с моравския княз Ростислав (846 — 870).
⁹Растиц или Ростислав, моравски княз (846 — 870).
¹⁰Става дума за български войски, изпратени от княз Борис (852 — 889).
¹¹Река Шварцава, която и днес носи същото име, извира от Шнееберг и тече на юг от Виена.
¹²Ратисбона или Радеспона е дн. град Регенсбург.
¹³Събитията са станали през 892.
¹⁴Т. е. синовете на графовете Вилхелм и Енгилскалк, управители на Източната (Австрийската) марка. След смъртта на тези графове Източната марка минала в ръцете на Арбон поради малолетието на синовете им. Обаче като достигнали пълнолетие, те в 882 г. изгонили Арбон и заели длъжността му - управител на Австрийската марка.
¹⁵Сиреч Людовик Немски, който тогава бил още жив.
¹⁶Т. е. бащите им — графовете Вилхелм и Енгилскалк.
¹⁷Застрашен, Арбон потърсил и получил приятелството на моравския княз Светополк.
¹⁸Т. е. изгонването на Арбон от Източната марка от страна на синовете на Вилхелм и Енгилскалк.
¹⁹Понеже Арбон бил утвърден от краля в длъжността „граф“ на Източната марка.
²⁰Арнулф крал на Германия (887 — 899).
²¹Т. е. Арнулф.
²²Аламания — област по средното течение на Рейн.
²³Братислав или Браслав, княз на Посавска Хърватия — васал на Арнулф.
²⁴Кулпа, приток на р. Сава.
²⁵Т. е. Борис Михаил.
²⁶Т. е. войната срещу византийците.
²⁷Т. е. на българите.
²⁸Град Блатно бил построен от панонския княз Прибина при езерото Блатна, унг. Балатон.