Из „История“ на Георги Пахимер
Превод на М. Войнов от G. Pachymeres, цит. съч., II, с. 57, 264—267, 406—409, 445—448, 480—481, 558—559, 561, 601, 606, 628—629.
Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христомаия по История на България, т. II, 1978
Византийският император връща на цар Георги Тертер законната му съпруга
Тертер, за когото посочихме, че стана цар на българите след оттеглянето на Асен оттам, проводи пратеници и си поиска съпругата. Той отстрани родната сестра на Асен, тъй като се бил свързал с нея незаконно, пък и защото тамошната църква не го допускала до светите тайнства, понеже, както казваше, бил постъпил незаконно със съпругата си. Като съобщаваше това, Тертер заявяваше, че предпочитал след това да сключи договор. Затова императорът изпрати да доведат съпругата му от Никея, където се пазеше, и я изпрати на Тертер, който също веднага щял да изпрати сестрата на Асен. Това и стана. После, тъй като бе невъзможно Асен да царува над българите, защото Тертер беше станал вече силен, императорът сключи договор с последния (наистина той нямаше годни за воюване ромейски войски), а Асен остави за ромейски деспот съгласно предишните споразумения с баща му.
Възкачването на Тодор Светослав на престола
Доверявайки се на тях, той [Ногай] нападна земята на българите. А и сам Тертер, уплашен от заплахите на Ногай, беше избягал при императора и пребиваваше някъде около Одрин, защото императорът бе отклонил молбата му да бъде приет, за да не би, като го поиска Ногай, да предизвика гнева му, ако сам, както е известно, го приеме като молител. И тъй след смъртта на Ногай синът му Чоки, доверявайки се на тези около себе си, нападна българите не без основание, защото имаше за жена дъщерята на Тертер. Той взе със себе си и брат ѝ Светослав и заедно с него пожела да си подчини българите. А Светослав, като беше беден, срещнал бе някакъв забогатял от търговия човек Панталеон. Той бе благородник и от царска кръв, а другият — прост и обикновен човек. Светослав се ожени заради богатството на Енкона, дъщеря на някой си Манкус, възприета някога при светото кръщение от Ефросина, жената на Ногай. Той спечели с дарове симпатиите на българите, като имаше за господар Чоки, заедно с него завзе Търново. След това Светослав за малко остана спокоен и когато реши, че е много по-близък на българите от Чоки, защото по майка беше българин, а баща му бе от куманите, нахвърли се върху зетя си и като го нападна коварно, предаде го на сигурни стражи. По-късно го удуши в затвора с помощта на еврейски палачи, които с доверие използваше за такива цели. Той хвърли в пропастта и тамошния патриарх Йоаким, подозиран отдавна, че иска да ги предаде на татарите. И така вследствие на толкова голямо престъпление той стана господар на всички. И напредвайки постепенно, той се възмогваше, макар императорът да бе успял, преди да се засили напълно, да изпрати Михаил, тъй като българите бяха проводили пратеничество и искаха за цар сина на Константин и Мария поради желанието им да останат независими, защото татарското своеволие се проявяваше вече. Михаил нападна българите, но не можа да успее в нищо, а само скиташе извън Търново и водеше живот не по-добър от този на частно лице и съвсем неподобаващ на царска власт. Така Светослав се закрепи. Той след време размени мнозина хора от ромейския двор срещу собствения си баща Тертер. Българският севастократор Радослав бе минал на страната на императора, който го удостои със севастократорското звание. Той бе от най-знатния род между българите (беше роден брат на Смилец). Заедно с мнозина той нападна при Крън почетения с деспотство Елтимир, брата на Тертер, и самата съпруга на Смилец. Малко преди това и сам Смилец беше станал цар на българите по желанието на Ногай след бягството на Тертер. След малко обаче благодарение на роднинството бе предпочетен Светослав пред Чоки. И след Чоки изчезна и Смилец. Тогава именно изпратените от страна на императора от Солун хора на Радослав заедно с велможите на императора нападнаха българите на Елтимир, който владееше самостоятелно при Крън. Елтимир ги победи и като ослепи севастократора, изпрати го на съпругата му при императора, а ромейските велможи проводи на Светослав. Тях именно Светослав задържа и не ги пусна, преди да ги размени с императора срещу баща си Тертер. И така бяха освободени оттук Тертер, а оттам ромейските велможи, на брой тринадесет. Обаче и след като получи обратно баща си, той не го върна на царския престол. Светослав го затвори в един от своите градове според дошлия до нас сигурен слух и му създаде условия да живее безгрижно в разкош и уединение. Това направи Светослав. Той от малък бе затворен с майка си в Никея. И отново след нейното освобождаване остана съгласно договора заложник у ромеите. По-късно бе изпратен при баща си, когато българският патриарх Йоаким бе проводен при императора по повод на някакъв предполагаем брак с дъщерята на великия стратопедарх Синадин. Но това беше по-рано.
Българите превземат крепостите на юг от Стара планина
В това време и Светослав, император, както някой би казал, на българите, било защото сръбският крал поради сродяването си с императора пренебрегна собствената му сестра, било пак поради същата и мъжа ѝ, неговия зет деспота [Михаил] , който бе задържан по причини, за които се каза, било поради изтощението на нашите войски той се отнесе с презрение към императора и съдбата на ромеите и възгордян, веднага нападна съседните на Хемус крепости. И с изключение на малък брой едни превзе със сила, а други по споразумение. Очакваше се да нападне и другите, след като варварската му дързост порасна при благоприятни обстоятелства. Прочее императорът пое върху себе си и това зло и сметна за добро и спасително за ония места да пресече яростта на варварина и затова бързаше да им изпрати колкото можеше помощ. Междувременно той подозираше направо и управителя на Крън Елтимир, зетя на Смилец, който бе чичо на Светослав (този пък бе брат на Тертер). Между българите имаше достойнството деспот. И затова императорът желаеше да осуети съюза - не само той да не нападне заедно със Светослав, но и, ако е възможно, да защитава ромеите. Затова той изпрати хора и се опита с достатъчно дарове да го спечели и обеща да го почете с пронии от ромейската държава. А вярвайки най-много на тъщата му, съпругата на Смилец, която му бе братовчедка (защото бе дъщеря на севастократора Константин), че ще убеди и умилостиви зетя си, той изпрати брат ѝ Михаил Палеолог и уреди нужното за тамошните места. Император Михаил предстоеше да тръгне за тази цел, тъй като си подготвяше със свои средства домашните работи и се готвеше по царски. Понеже беше загубил дадените му на изток пронии поради нападенията на агаряните, неговият баща му даде имотите на запад на деспот Михаил, с които неговият тъст, императорът Михаил [VIII Палеолог], като доведе деспота от запад след страшни клетвени споразумения, го беше надарил великодушно и го почете като зет, оженвайки го за дъщеря си.
Битката при Скафида
А на Запад положението беше отново тежко и лошо поради Светослав, тъй като Елтимир мина на негова страна. И императорът беше в безизходно положение и бързаше да спре напредването му, понеже те [българите] опустошаваха крепостите край Хемус, а множеството от тях завземаха по споразумение — Ктения и Русокастро и твърде много други, а и селищата край Созопол и Месемврия, именно Ахтопол и Анхиало, вече изнемогваха и изглеждаше, че са готови да се предадат. Положението прочее на Изток не му позволяваше да насочи вниманието си към другите неща. Все пак, обезпокоен от неудържимото положение, той реши да изпрати на Запад сина си император. И като приготви необходимото за заминаването, проводи заедно с него и протостратора Глава от Тарханиотите, мъж войнствен и опитен във военните работи, но най-много със съветите, защото подаграта му пречеше много, за да може да действа успешно. Прочее западните войски се събраха около младия император, който стануваше във Виза. Но те, изглежда, не бяха достатъчни, за да се противопоставят. Все пак, когато българите се появиха около Созопол, императорът изпрати заедно с мнозина други българина Войсил, който е най-малкият брат на Смилец и Радослав. Той нападна бързо и като внуши голям страх у враговете, веднага обърна в бягство настъпващите българи. Когато преминаваха така безредно през реката Скафида, сполетя ги нещастие — мостът се срути, и така реката и мечът си разделиха нещастниците, като настъпи обикновено избиване. Това поощри българите, които имаха обичай да освобождават невредими пленените с изключение на знатните и големците, така че се случваше да загинат само тези, които се противопоставяха в сражението. Но сега те, понеже нашите претърпяха поражение поради променливата съдба и непостоянния Марс, настъпиха срещу Одрин, грабеха плячка и не се поколебаха да избият мнозина. От това императорът много се наскърби. И тъй като щеше да отива в Одрин, трябваше да въоръжи достатъчно войски. Затова той събра от Изток много опитни войници, но те бяха без средства и нуждаещи се. Стараейки се да ги задоволи според възможностите си, той изпрати в столицата и нареди да насекат много пари от неговите скъпоценности, изработени от злато и сребро, като в това го поощряваше и императрица Мария (повечето от скъпоценностите бяха от нейната зестра, донесени от дома ѝ). Това стана по най-бърз начин и той приготви войска от хиляда души. После много самоуверено тръгна с тях към Одрин. Той остави в него императрицата и след като се помоли на Богородица, на двадесет и трети посейдон [23 август 1304 г.] нахлу враждебно в земята извън Зигос [Стара планина], която наричат и Романия. И употребявайки старата поговорка, обърна в мизийска плячка земите от Ряхово до Стилвнос [Сливен] и чак до Копсис и отрязаха Елтимир. А като извърши отново същите опустошения и прекоси за кратко време вражеската земя, той се върна в Одрин. Когато братът на императора Теодор извести това с писмо до императрица Мария, омонимът Ряхово предизвика смут в императора. Защото той знаеше от мълвата за Стилвнос и Копсис. А когато попита и за Ряхово, чу, че е разположено близо до границите на Търново откъм южната страна, на един ден път от него. Той взе писаното изцяло за шега. И не можа да съпостави разположените далеч едно от друго места и естествено смяташе, че е наистина необмислена смелост, ако това е направено и че то представлява неизбежна опасност за нахлулите. Обаче в същност имаше друго едно едноименно Ряхово, което звучеше много близко. Него хората, които говорят умалително, го наричат Ряховица. Така смущението изчезна и истинността на писмото бе потвърдена. Още не изтекъл посейдон и сигурни слухове, а и категорични на завърнал се по-късно потвърдиха, че българите са пострадали.
Опит за използване на каталаните срещу България
Великият дук [Роже дьо Флор] пострада много при Магнезия... След като събра из градовете най-жестоко и безмилостно пари, той се завърна и отново се намери в Митилени. Едни той водеше с кораби, а на други заповяда пеша да отидат в Галиполи. Причината за това беше, че императорът му бе заповядал писмено да се откаже от обсадата на Магнезия и като вземе от своите хора най-храбрите, да се насочи към Хемус, където император Михаил се беше разположил на лагер край Одрин и от едната страна нападаше Елтимир, а от другата, доколкото можеше, задържаше устрема на Светослав към границите ни.
Отношенията между цар Тодор Светослав и деспот Елтимир
Тогава и бившата съпруга на Смилец, след като беше пристигнала в града [Цариград], уговори с императора брака. Когато се научи за това, Светослав, който също упорито искаше от императора да се сроди и се беше отчаял от Елтимир, тъй като и той като зет на Смилецовата жена клонеше на страната на императора, изпрати хора и по споразумение си взе отново обратно две от най-хубавите крепости Ямбол и Лардея, които по-рано беше отнел от ромеите и ги бе дал на чичо си Елтимир. Той ги затвърди за себе си, като постави в тях гарнизони и се надяваше да вземе и другите. Защото и несполуката му да се сроди с императора, макар и това да стана по-късно в подходящо време, го поощряваше в нападенията. И той си присвояваше крепостите като отдавна принадлежащи на българите.
А що се отнася до западните области, от една страна Светослав, влачейки и мъкнейки всичко, плячкосваше подвластните на Елтимир земи, като с нищо друго не се оправдаваше, освен дето го обвиняваше, че клони към императора. Той не се спираше и пред самите ромейски земи.
Аланите преминават на страната на България
И аланите, след като се отделиха веднъж от императора, проводиха пратеници при Светослав (той си бе подчинил по споразумение Анхиало, още и Месемврия, а също и Ахтопол и околните места). Те поискаха да им изпрати българи, които ще попречат на ромеите, ако ги нападнат, когато отиват при тях. Българите според мълвата им изпратили около хиляда войници. При тяхното идване аланите станаха дръзки и след като опустошиха и оплячкосаха много от тамошната земя, отидоха при Светослав заедно с жените и децата си.
Тодор Светослав влиза в съюз с каталанския вожд Рокафорт
При Рокафорт дойдоха пратеници и от страна на Светослав, които искаха договор и му предлагаха да се ожени за сестрата на Светослав, жената на убития Чоки, за да воюват заедно срещу ромеите. И Рокафорт се съгласи на това.
Българо-византийски договор от 1308 г.
Освен това Светослав жадуваше за мир и искаше да се сроди с императора и затова изпрати при императора за посредник в своите искания бившия патриарх Йоан, който бе пленен заедно със созополци. А императорът отлагаше, но отстъпи пред необходимостта. Той проводи пратеници и одобри мирът да се сключи според желанието му. А онзи искаше да вземе една от дъщерите на император Михаил. А градовете, които бе успял да превземе, той не освобождаваше, но смяташе, разбира се, да ги запази за децата и приятелите си. Императорът, искайки да постъпи другояче, забавяше това споразумение. И междувременно онзи, бидейки в трепетно очакване, позволи тамошното жито да се превози с кораби. И така ромеите се снабдиха с жито и станалото бе лекарство срещу глада.
