Публикува се по: А. Фол, М. Тачева, Д. Попов, В. Иванов, Д. Ботева, Подбрани извори за историята на българските земи в древността, С., 1993
МАРЦЕЛИН от Антиохия (ок. 330 - ок. 400 г.)
ИСТОРИЯ (откъсите по ИТМ, с. 396 сл.)
XXII 8, 1-11. Тъй като в изложението си за великия император засегнахме и тези страни, мисля, че тук е уместно да изложа ясно и достоверно онова, което съм видял или чел върху крайните предели на Тракия и местоположението на Понта. Въпреки че между известната висока Атонска планина в Македония, през която някога минала мидийската флота и Евбейския скалист нос Каферей, където Навплий, бащата на Паламед, предизвикал крушението на аргоската флота, има голямо разстояние, все пак те отделят Егейското от Тесалийското море. Първото от тях, което се уголемява постепенно, е осеяно вдясно, където се простира нашироко, със Спорадските и Кикладските острови, наречени тъй, защото са разположени около остров Делос, прочут с раждането на боговете, а отляво мие Имброс, Тенедос, Лемнос и Тасос, и при силен вятър бие с вълните си по-силно Лесбос. Оттук морето обхожда с отразените си вълни храма на Аполон Сминтийски, Троада и прославения със смъртта на хероите Илион, като образува Меланския залив, чийто отвор е обърнат на запад. В началото на този залив се вижда Абдера родното място на Протагор и Демокрит и окървавената резиденция на трака Диомед, както и долината, по която се влива в морето Хебър, пък и градовете Маронея и Енос, който започнал да изгражда при лоши предзнаменования Еней, но скоро го изоставил и побързал, воден от боговете, да се отправи към древна Авзония. Оттук морето се стеснява постепенно и като че ли през някакъв планомерно създаден отвор се втурва в Понта, от който се присъединява една част и образува фигура във формата на гръцката буква Ф. Оттук като отделя Хелеспонта от Родопите, Егейско море мие последователно Киноссема, гдето според преданието била погребана Хекуба, Кела, Сестос и Калипол. На срещуположния бряг морето мие гробовете на Ахил и Аякс и достига Дардан и Абидос, откъдето Ксеркс минал пеша през морето, като свързал бреговете му с мост. По-нататък то мие града Лампсак, който бил даден в дар на Темистокъл от персийския цар, и Парион, град основан от Язоновия син Парис. След това морето се разширява от двете си страни във форма на полукръг и двата му бряга се отдалечават доста един от друг и през водните простори на Пропонтида то мие на изток Кизик и Диндима, свещения храм на Великата майка на боговете, Апамея и Киос, където Хилас бил грабнат от нимфите, пък и Астакос, който по-сетне бил наречен Никомедия по името на цар Никомед. На запад морето бие с вълните си Херсонес и Егос Потамос, гдето Анаксагор предсказал, че ще падне от небето дъжд от камъни, после Лизимахия и онзи град, който основал Херакъл и посветил на паметта на спътника си Перинт. А за да се завърши действително и напълно подобието на буквата Ф, в самия център на закръглеността се намира продълговатия остров Проконесос и Бесбик. Като достигне най-голямата си ширина, морето отново се стеснява в проток и тече между Европа и Витиния, като минава покрай Халкедон, Хризопол и някои други незначителни селища. На левия му бряг се намират пристанищата Атирас, Селимврия, Константинопол - някогашния Византион, който бил атинска колония, и носът Керас, на който е издигната висока кула, която дава светлинни сигнали на корабите. По неговото име и студеният вятър, който духа от тази страна, се нарича Кератас. Тук течението се спира и завършва със съединяването на двете морета; водната стихия става по-спокойна и се разстила в безбрежна морска повърхност до самия хоризонт. Ако се плува по крайбрежието като около остров, обиколката на морето според твърденията на Ератостен, Хекатей, Птолемей и други най-съвестни познавачи в тая научна област, възлиза на двадесет и три хиляди стадии. Всички географи оприличават единодушно формата на морето със скитски лък, чиято тетива е опъната. Откъм изгрев-слънце морето граничи с Меотидското езеро, а там, където привечер слънцето залязва, морето се ограничава от римски провинции. Северните му брегове са населени от люде с различни езици и обичаи. Южният му бряг е слабо извит.
12-15. По тези обширни пространства са разпръснати гръцките градове. С малки изключения, те всички са основани в различни времена от милетците, които са атински колонисти. Милет бил основан много по-рано всред другите йонийци в Мала Азия от Нилей, сина на знаменития Кодър, който според сказанието се пожертвал за отечеството си по време на войната с дорийците. Двата Босфора - Тракийският и Кимерийският, които са разположени един срещу друг - образуват стеснените краища на лъка. Те са наречени Босфори, поради това, че някога преминала по тях към Йонийско море Инаховата щерка, която според думите на поетите била превърната в крава. Морето, като излиза от Тракийския Босфор и възвива надясно, достига брега на Витиния, която древните поети наричали Мигдония. В нея се намират областите Тиния и Мариандиния, племето бебрики, което храбрият Полукс някога освободил от свирепия Амик, и отдалечената местност, където прорицателят Финей тръпнел пред летящите заплашително Харпии. На този бряг, който се врязва във вид на дълбок залив, се изливат в морето реките Сангарий, Псилис, Ликос и Ребас. Срещу устията на тези реки лежат черните Симплегади - две скали, които се спускат стръмно към морето. В старо време те се сблъсквали с ужасен шум и след това се връщали назад с мощен тласък на същото място, от което изскачали. Те се сближавали и разделяли толкова често, че дори птицата, когато прелитала между тях, не могла да се спаси с бързината на крилете си, за да не бъде смазана от тях. Тези скали застанали неподвижно, откак Арго, който се бил отправил към колхите, за да похити златното руно, минал пръв от всички кораби невредим между тях. Скалите загубили предишната си ярост, срасли се в едно така, че който ги види не би повярвал, че някога били разделени, ако по този въпрос не бяха единодушни всички древни поети.
XXII 8, 43-48. Когато обаче дойдем до другата брегова извивка, която изобилства с пристанища и с която завършва споменатата фигура на лъка, пред нас се изпречва остров Певка, около който живеят триглодитите, певкините и други по-малки племена. След това идат Истър, някога твърде могъщ град, Томи, Аполония, Анхиал, Одесос и много други градове, разположени на тракийското крайбрежие. Реката Дунав пък, чиито извори се намират в съседство с равриките и граничещите с Реция планински височини, тече по обширно пространство от земи, като приема шестдесет притока, почти всички плавателни, и се влива в морето на този скитски бряг посредством седем устия. Първото от тях е Певка, а останалите се наричат на гръцки така: второто Наракустома, третото Калонстома, четвъртото Псевдостома, Борионстома и Стеностома са много по-малки от останалите, а седмото е почти застояло и изглежда черно като блато. От всички страни в Понта се вливат реки и над него цари мъглива атмосфера, при това той е по-сладководен от другите морета и изобилства с плитки места, понеже от изпаренията на водите му въздухът често се сгъстява, пък и в него се излива много речна вода, която разредява солеността му, и най-сетне от голямото количество тиня и пръст, която натрупват в него многото притоци, се образуват плитки места. Известно е, че от най-отдалечените места на нашето море се отправя рибата на цели стада към това далечно море, за да създаде поколението си, което тук се развива по-добре поради сладката вода, като е изложено на по-малко опасности от хищни чудовища в недостъпните за тях вдлъбнатини, които се срещат тук твърде често. И наистина, като изключим малобройните дребни и безвредни делфини, подобни чудовища не се появяват в тези води. Онази част от това море, която е изложена на северния вятър и зимния студ, се сковава в лед на такава дълбочина, че реките, както се мисли, не могат да намерят изход, и тогава хората и животните не смеят да стъпят на невярната и неустойчива повърхност. Подобна беда никога не се случва в чисто море, а само в онова, което е много примесено с речна вода.
XXVII 4,2-9. Описанието на тракийските земи не би било трудно, ако сведенията на старите писатели за тях се съгласуваха, но те са неясни и противоречиви и не ни помагат да се доберем до истината, въпреки че тя е ръководното им начало. Ето защо ще бъде достатъчно да изложа по памет това, което зная от наблюдения. Омир със своя вечен авторитет ни съобщава, че тези земи някога представлявали огромни пространства от равнини и високи планински хребети. Той разказва, че оттук духат ветровете Аквилон и Зефир. Това сведение или е приказно, или пък тогава името Тракия се е давало на цялото онова широко пространство, населено от различни диви племена. Част от това пространство заемали скордиските, които сега живеят далеч извън провинция Тракия. Те били някога, както свидетелства древната история, сурово и диво племе, принасяли пленниците в жертва на Белона и Марс, и жадно пиели човешка кръв от човешки черепи. Римската държава често страдала от тяхната свирепост; тя водела с тях много ожесточени битки и накрая загубила във войната си с тях цяла войска начело с началника ѝ. По своя сегашен вид тези земи представляват рогат полумесец по подобие на красиво закръглен театър. На западния им край сред стръмни планини се открива тесния проход Суки, който образува границата между тракийските провинции и Дакия. Лявата страна на Тракия, която лежи на север, е ограничена от височините на Хемус и от Истър, който тече по римския бряг покрай множество градове, крепости и укрепления. На дясната, т.е. на южната страна, се издигат скалистите върхове на Родопите, а от страната, където се явява зората, Тракия се ограничава от протока. Там се среща голямо количество вода от Евксинския понт с вълните на Егейско море и се образува една тясна ивица земя. В източния си кът Македония се допира до пограничните части на Тракия и съобщенията между двете области се извършват посредством един стръмен и тесен проход, който се нарича Аконтисма. Най-близката станция на държавната поща оттук е Аретуза, където се сочи гробът на прославения със съвършените си трагедии Еврипид, и Стагира, където, както е известно, се е родил Аристотел, от чийто уста по думите на Цицерон тече златна река. Тези земи били населявани в древността от варвари, които се различавали помежду си по език и обичаи. Измежду тях са всявали страх одрисите, които са били извънредно диво племе. Проливането на кръв било внедрено до такава степен в техните обичаи, че когато нямало неприятели, те, по време на пиршества, след като се наяждали и напивали до пресищане, насочвали мечовете си срещу собствените си тела.
XXVII 4, 10-14. С нарастването на силите на римската държава, още по времето на консулите, Марк Дидий, проявявайки необикновена решителност, подчинил тия племена, които дотогава не били подчинявани и бродели в диво състояние, като не знаели закони. Друз пък съумял да ги задържи в собствените им граници, а Минуций ги разбил в битката при река Хебър, която извира от стръмните планини на одрисите, а след това техните остатъци били доизтребени от проконсула Апий Клавдий в опасно сражение. Римската флота пък превзела градовете, разположени на Босфора и Пропонтида. След това по тия места се появил пълководецът Лукул. Той пръв влязъл в сражение с дивите беси и по време на този поход разбил хемимонтите въпреки жестоката им съпротива. Под негова заплаха цяла Тракия се подчинила на властта на нашите прадеди и по този начин след опасни походи били придобити шест провинции. Първата или предната от тях, която граничи с Илирия, се нарича Тракия в тесен смисъл на думата. Големите градове Филипопол, който в древността се наричал Евмолпиада, и Берея красят тази провинция. Втората е Хемимонт с големите градове Адрианопол, който по-рано се наричал Ускудама, и Анхиало. След това иде Мизия, където се намира градът Марцианопол наречен по името на сестрата на император Траян, Доростор, Никопол и Одесос. Над нея се намира Скития, в която най-известните градове са Дионисопол, Томи и Калатис. Крайната провинция е Европа, в която освен не особено големите градове се намират два известни града, а именно Апри и Перинт, който по-сетне бил наречен Хераклия. В съседната с Европа провинция Родопа се намират градовете Максимианопол, Марония и Енос. Последният град бил основан от Еней, който го изоставил и след дълги странствания при постоянно добри предзнаменования се установил в Италия. Всеобщо признато е, тъй като това постоянно се разказва, че почти всички люде, които живеят в споменатите по-горе области около планинските височини ни превъзхождат с телесното си здраве и дълголетието си. Предполага се, че това се дължи на обстоятелството, че тези люде се въздържат от смесена храна, а също, че постоянно свежата роса със своите хладни пръски укрепва телата им. Те се наслаждават на прелестите на чистия въздух, а освен това изпитват по-непосредствено животворното въздействие на слънчевите лъчи, преди да се замърсят от земните елементи.
XXI 10, 3-4. Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, гдето те се завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна вътрешна Дакия и Сердика, а от другата Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни, и сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римска власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава станал проходим и за кола. А колкото пъти бил затварян достъпът до него, толкова пъти били отблъсквани от там велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е лесно достъпна, за да се издигне след това изведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни полета. От тях по-горното се простира чак до Юлиевите Алпи, а по-долното е съвсем полегато, без да се среща по него чак до Босфора и Пропонтида каквато и да била стръмнина и негладкост.
