Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Печата се по Целокупна дела Светозара Марковића. Свеска шеста. Cpбja на истоку. Београд, 1892, стр. 9 — 168.
Всеки, който е изучавал историята на сръбската революция от началото на нашето столетие, трябва да се убеди в това, че тук се извършва не смяна на властта, не подялба на държавни земи и изобщо не някакви политически изменения, а дълбока обществена революция, която из основи изменя обществения строй на сърбите, които са се намирали под властта на турците; при това тя засяга и самия начин на мислене на сръбския народ...
Превратът, който революцията произвежда в сръбския народ, е толкова огромен, че ние днес не можем да си представим истинското му значение. Въпросът не се заключава само в подялбата на турските държавни земи, но и в смяната на правителството; тук е зачеркната цяла паразитна класа от хора, които живеят съвсем друг живот, говорят на друг език, изповядат друга вяра и считат сръбския народ за своя собственост. Спахиите, събиращи десятъка; еничарите, получаващи заплати и които притежават митниците и се занимават с официален грабеж на народа; субашиите и дахиите, а също така и пашите и кадиите — всичко това изчезва... С унищожаването на турския елемент в Сърбия започва да се изменя културата на сръбския народ. Едва от това време сърбите започват да живеят в градовете и източните привички, обичаи, стоки, вкусове и т. н., които царят в градовете, се заменят с европейски. От това време започва икономическото значение на градовете и процесът на разложение на патриархалното икономическо устройство на сръбските села...
Един от най-важните преврати в духовното развитие на сръбския народ, който е донесен от първата сръбска революция, е несъмнено следната революционна идея на покорената рая: идеята да се създаде сръбска национална държава, която да обхваща целия сръбски народ...
Когато избухва първата сръбска революция, веднага става ясно, че това не е нападение на хайдушки чети, с цел да отмъстят на турците, не са действия по заповед на вожда на сръбските доброволци в Австрия. В едно и също време без предварителна уговорка се вдига сръбският народ на Колубаре, в центъра на Шумадия и на десния бряг на Морава. Неговите вождове са синове на народа, които са си спечелили авторитет и уважение сред народа; в болшинството си това са най-едрите собственици в своите окръзи. И тези вождове на първо време не са се договаряли помежду си за нищо, освен да си оказват помощ в нужния момент... Въстава в пълния смисъл на думата целият народ, който не може повече да понася насилието...
След като в резултат на народното въстание е унищожена турската държавна система, сред сърбите за известно време настъпва безвластие. Ние казваме „безвластие“ в този смисъл, че не съществува никаква държавна организация, никакви признати власти, никакви закони. Сръбският народ може да организира държавата си сам, както сам поиска и както му е нужно. В сръбския народ тогава не е имало династия, помешчици и изобщо никакви привилегировани семейства. Всички са равни помежду си, всички са селяни. От цялата държавна организация е останало само едно учреждение, което се съхранява и при господството на турците, а именно общината. В общината цари принципът на демократизма (както се казва в съвременния език), т. е. всички членове на общината са равноправни; князът в общината е изборна власт. Той е избиран и отстраняван от членовете на общината. По време на господството на турците турските власти наистина оказват влияние върху избора на общинните князе, но народната воля е била решаващият фактор...
Когато е унищожено турското управление в Белградския пашалък, сръбският народ е длъжен да организира държава. Каква държава може да организира народ, който няма никакво понятие от държавен организъм, за делата, които трябва да върши целият народ, за отношенията, които трябва да съществуват между хората? Тук обичаят не може да бъде ръководен принцип, както при решението на съвместните дела в общината, т. е. той трябва да избере предводители и да им предостави да се грижат за държавата, „както добър стопанин за своя дом“. Естествено, че народът ще избере или, по-точно казано, ще признае онези ръководители, които са се проявили като вождове в първите боеве. Така е станало и в действителност.
Както вече казахме, господарите, които първи вдигат въстание срещу турците, образуват фактически правителството на новата държава. Веднага след първите победи на турците, спечелвайки уважението на народа и натрупвайки богатства за сметка на ограбените турци, те си създават дружини, които изпълняват техните заповеди и им помагат в осъществяването на властта...
„Върховният вожд“ на първо време е избран в качеството си на върховен управник на сръбския народ по време на войната. Няколко избрани лица от народа просто са му казали: „Ти заповядай, а ние ще те слушаме.“ Него обаче не го е избирало никакво народно представителство, признават го не всички господари, които в своите области разполагат също с такава неограничена власт, както и вождът. Неговата власт, както и властта на всички господари, е съвършено неопределена; по същество тя зависи от самата личност, от това, колко власт той може да съсредоточи и как може да я използва.
Така в общи линии възниква централното правителство у всички патриархални народи. От такава форма на управление възникват и абсолютната монархия, и феодалната система. По такъв път възниква и монархическото правителство у сърбите...
Постоянните военни действия срещу турците придават голямо значение на господарите и воеводите, които на първо време се издигат като военачалници по време на война. Разбогатели през войната от грабежи, те са в състояние да издържат свои дружини, които представляват единствената кавалерия на тогавашна Сърбия. Такива хора, разбира се, стават естествени главатари на своите области по време на цялата война, а в мирно време се ползват с най-силното влияние във всички административни дела. Изборът на князете в общините и на членовете-магистрати в магистратурите е в техни ръце. На народните скупщини по същество се явяват единствено те и другите най-знатни хора сред народа, с които ги свързва дружба. На скупщините делата се решават със сила, а не с доводи. А тази сила е известна от по-рано и зависи от това, кой е довел със себе си повече дружинници...
И така в Сърбия в резултат на войната се появяват зародиши на привилегировано съсловие, както това е ставало при аналогични условия сред всички народи. Тези зародиши са могли да бъдат потиснати или чрез развитието на демократичните начала, които лежат в основата на първата организация на съвета и магистратите, или чрез развитието на монархическата власт, т. е. чрез унищожаването на привилегированото съсловие от едно семейство. В тогавашна Сърбия развитието тръгва по втория път. В това се състои целият смисъл на борбата между великашите и вожда.
Когато се образува новата държава, народните представи за държавния ред са извънредно неясни. В течение на дълго време сръбският народ не може да разбере защо плаща налози, след като турците вече са изгонени. Понятията му за обществени разходи са доста смътни. При властта на турците народните старейшини обработват земята така, както и другите селяни, и търгуват и живеят от тези доходи, а с обществени дела се занимават безплатно, като че изпълняват почетна длъжност. Всички вземания в полза на турците народът разглежда като глоби, но в новата държава всички тези глоби се съхраняват. Старейшините, които завземат властта, много често считат, че имат същите права, които по-рано са имали турците, и карат народа да работи в тяхна полза, наказват и убиват без съд, заграбват в свои ръце транспорта и митниците и т. н... Тази неясност и объркване в представите за държавата причиняват много злини на сръбския народ, но главното зло е объркването на двете понятия — правителство и държава, които в разбирането на сръбския народ напълно се сливат в едно понятие...
Още от Първото сръбско въстание на сръбските старейшини е известна властта на господаря и върховния вожд. При второто въстание веднага възниква същата борба между господарите и върховния вожд, който сега в същност е Милош Обренович, макар че той все още не е признат за такъв от турците, нито от народа. Но сега борбата се води не в независимата сръбска държава, както това е по време на Първото сръбско въстание; сега борбата се води в Белградския пашалък. Там отделните господари са независими и в борбата си за власт се опират на личните си качества. Тук всички са подчинени на чужденците, които могат да лишат всекиго от тях от поста старейшина и даже да предадат на смъртно наказание, ако счетат за нужно. Всичко това придава на борбата особен характер... Оттук се получава така, че всички воеводи, които се стремят да си поделят властта с Милош, се стараят да придобият главно разположението на турците...
По времето, когато Сърбия е все още Белградски пашалък, властта е могъл да получи онзи, който се е ползвал с най-голямо доверие сред турците. И наистина княз Милош управлява Сърбия дотогава, докато Петрониевич, Симич, Вучич, Гарашанин и др. не спечелват по-голямо доверие от това, с което се ползва Милош пред Турция и Русия, които съвместно се стремят да съхранят в Сърбия мир, ред и покорност към султана. Ето защо цялата борба на великашите за власт се провежда около резиденцията на пашата и се осъществява с помощта на интриги, подкупи и тайни убийства... А в тази борба те се ползват с едно оръжие: опират се ту на Турция, ту на Русия, ту на народните въстания...
На княз Милош е необходимо не само да покаже, че е пълен господар на сръбския народ, че е изключително богат и щедър, но също така и че е абсолютно лоялен поданик и че може да му бъде доверена султанската рая; само след това той успява да получи берата от 1830 г., който го признава за наследствен княз на Сърбия...
Хатишерифът и бератът от 1830 г. са смъртен удар за сръбската революция. Борбата за освобождение и единство на целия сръбски народ, даже самата мисъл за това са напълно изоставени. Вместо това в Сърбия започва устройството на монархическа държава.
Борбата за конституция издига в Сърбия една нова партия, която се образува през 20-те години във връзка със създаването на сръбската държава. Тази партия е сръбската бюрокрация... Това са главно пришълци от Австрия, които да „цивилизоват“ „варварска“ Сърбия, или пък слуги и компаньони на самия княз Милош, които по същество нямат никакви заслуги пред народа, но заели високи постове и разбогатели изключително с негова помощ. Техният основен стремеж е да закрепят в Сърбия бюрократическия строй, а същевременно да обезпечат от произвола на Милош своите длъжности и чиновническите си заплати. Естествено в такава борба те не са могли да намерят подкрепата на народа, който жадува за свобода, мир, справедливост и ред, а не за чиновници с високи заплати. Чиновниците се опират главно на чуждите дворове и Портата...
Действително султанският хатишериф от 1838 г., който дава конституция на Сърбия, фактически заповядва на сърбите чрез пашата и сръбския княз да бъдат верни на султана и да се подчиняват на кметовете, капетаните, началниците, попечителите и т. н., тъкмо така, както си го е представял Петрониевич. Хатишерифът от 1838 г. установява вътрешното устройство на Сърбия и турският султан гарантира бюрократическия държавен апарат, т. е. гарантира на чиновниците, а особено на услужливите спрямо него съветници управлението над сръбския народ.
Бюрократическата партия удържа победа и над княза, и над сръбския народ. Хатишерифът от 1838 г. е смъртен удар за развитието на вътрешната свобода в Сърбия, така както хатишерифът от 1830 г. нанася смъртен удар върху развитието и на външната свобода, и на борбата с Турция...
Такова е положението в Сърбия, когато из редовете на сръбската младеж се раздава първият енергичен протест против това, че Сърбия няма нито вътрешна, нито външна свобода. Това е първият глас из редовете на това поколение, което не е участвало в позорната продажба на народната свобода и човешко достойнство за дукати, титли и чинове. Имаме пред вид Дружина на сръбската младеж и нейния колективен орган — списанието „Невен слога“, което излиза в Белград през 1848 г. Новото поколение се появява на арената на обществения живот с други идеи и други стремежи. То се стреми към освобождение от външните врагове и към достигане на вътрешна свобода и при първата си изява изказва тези две желания...
Новото движение в живота на сръбския народ, възникнало през 1858 г., по същество представлява продължение на движението от 1848 г. Нещо повече, главните представители на прогресивните идеи през това време принадлежат към това поколение на младежта, което се възпитава през 1848 г. Тяхната цел е да осъществят тези стремежи, които тогава са били само изказани...
Движението от 1858 г. не донася на сръбския народ изменения във вътрешната политика и държавното управление, но извършва едно изменение, което следва да се разглежда като прелом в живота на сръбския народ. Това движение завинаги унищожава господството на консулите и пашите в Сърбия...
Султанският хатишериф от 1838 г., който по милостта и желанието на сръбските великаши се нарича конституция, бива унищожен от движението през 1858 г... Съветниците стават висши чиновници, напълно подчинени на княза и отговорни пред него за своята дейност. Князът получава неограничена власт.
По такъв начин движението от 1858 г. не връща на народа свободата, отнета му от държавното устройство на новата сръбска държава, закрепено със султански хатишериф, а предава на управителя правото на най-висша власт в страната, власт, която дотогава е поделена между няколко лица. Сърбия става неограничена монархия в съвременния смисъл на думата...
С укрепването на монархическото правителство в страната то започва да замисля как да разпространи властта си извън пределите на Сърбия. Учредяването на новата армия дава на правителството възможност да повдигне политическото си значение и в очите на сръбския народ, който живее под властта на турците. Мисълта за обединението на Босна и Херцеговина със Сърбия започва да се разпространява и в Сърбия, и сред народа на тези области. Това е принципът на политиката, известна под названието политика на Велика Сърбия...
Тази политика е нереална, защото по пътя ѝ стоят непреодолими препятствия. Първото и най-силно препятствие е независима Черна гора, която гледа на Херцеговина, Босна и Стара Сърбия точно така, както и Сърбия, и нещо повече, определено се стреми към създаването на една напълно независима сръбска държава. Другото силно препятствие са босненските феодали с отдавнашните им права...
Сръбската монархия несъмнено изиграва много важна роля в живота на сръбския народ. Унищожавайки олигархията на съвета, тя унищожава вмешателството на турската и чуждите държави във вътрешните сръбски дела; тя полага основите на независима външна политика. По време на нейното съществуване Сърбия укрепва военните си сили и придобива политическо значение на Балканския полуостров. С това ролята на сръбската монархия е завършена. Всеки неин по-нататъшен опит да се удържи като господстваща система в новата сръбска държава би бил опит, насочен срещу свободата и прогреса на сръбския народ.
Сърбите в турската империя не наброяват повече от два милиона и половина. И две династии искат да поделят помежду си такова малко количество народ! Нека допуснем, че Сърбия като по-силната държава ще удържи връх и действително ще присъедини към себе си останалите сръбски земи; какво бъдеще има такава малка държава?
Балканският полуостров представлява мозайка от различни народи. Най-многочислени са българите, след тях идват сърбите и гърците — те са почти по равно, след тях — турци, албанци и цинцари. Кой от тези народи ще се съгласи на „анексия“ от страна на сръбската монархия? Да предположим, че сръбската монархия присъедини към себе си останалите сърби, които живеят в Австро-Унгария, но и тогава това ще бъде само едно неголямо кралство с пет милиона жители! Може ли такава държава да присъедини към себе си повече от десет милиона души от други народности? Но това би било нещо, съвсем подобно на днешната Австрия или Унгария, които по твърдението на самите сръбски държавни дейци не могат да съществуват! Каква е ползата за сръбския народ да се бори за такава безсмислица само защото някои сръбски държавни дейци искат по маймунски да подражават на Кавур или на Бисмарк?
Не! Не! Не трябва да се допусне Сърбия да бъде принесена в жертва на интересите на едно семейство или по-точно на интересите на няколко властолюбци. За сръбския народ няма друг изход, освен революция на Балканския полуостров — революция, която би завършила с унищожението на всички държави, които възпрепятстват обединението на народите като свободни хора и равноправни труженици в съюз на общини, жупанства, държави — както това им бъде удобно.
