Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Институцията на арматолите

Из труда на Клод Фориел „Народни песни на съвременна Гърция“, издаден в Париж през 1824 — 1825 г.

Печата се по Κ. Φοριέλ. Δημοτικά τραγούδια της σύγχρονης Ελλάδος. Μετ. Απ. Δ. Χατζηεμμανουήλ. Ἀθήνα, 1956, σ. 27-31. Прев. Α. Алексиева.

Съществува или по-точно съществуваше преди днешното въстание в Гърция един вид гражданска милиция, на която беше възложено да съблюдава обществения ред и да потушава грабежите и насилията. На тази гражданска милиция се заплащаше със средствата на гръцкото население и тя се състоеше изцяло и по право от гърци. На турците и на другите мюсюлмани не се даваше правото да се зачислят към нея. Членовете ѝ се наричаха главно „арматоли“, една гръцка дума, която означава мъж с пълно въоръжение или просто мъж с оръжие. Корпусът на арматолите се разпределяше по различните области на Гърция, от бреговете на Аксиос или Вардар до бреговете на Истмос в Коринт, и се разделяше на толкова отделни и независими помежду си части, колкото отделни общини имаше в тези области. Изглежда, че броят на арматолствата варираше в зависимост от времето и обстоятелствата. Малко преди въстанието те възлизаха на седемнадесет, десет от които в Тесалия или в Ливадия, четири в Етолия, в Акарнания или в Епир и другите три в Македония отсам Аксиос [Вардар].

Всяка част на арматолите имаше един вожд, който носеше титлата капитан. Неговото ведомство се наричаше арматолство, както това на пашата и на кадията се наричаше пашалък и кадилък. Чинът на капитана на арматолството се наричаше още „протатон“, което съответства на термините primate или primauté. Всеки капитан се намираше в столицата на арматолството си, понякога с цялата част, понякога с част от нея, като останалата беше разпределена на отряди из различни места на арматолството.

Предполагам, без обаче да мога да го потвърдя, опирайки се на едно определено и официално мнение, че титлата и задълженията на арматола са били унаследявани в семействата на ония, на които още в началото на учредяването на институцията е била дадена тази власт. Що се отнася до чина на капитана, не съществува никакво съмнение: сигурно е, че правото се предаваше от бащите на първородния син заедно с една сабя, която беше, бихме могли да кажем, символ на поемане на длъжността.

Арматолите обикновено се наричаха от капитаните си или помежду си с думата „паликаря“ [юнаци], производна от една древна гръцка дума, която означава мъж в разцвета на възрастта си и на когото силите са запазени; тя би могла да се предаде на френски с думата braves. Един от т. нар. паликаря, който получавал титлата протопаликаро или пръв юнак, се избираше от капитана за старши лейтенант или адютант, а при нужда за секретар. Що се отнася до униформата и въоръжението на арматолите, те бяха същите като на албанските войници. Пушката, сабята, големият нож или камата съставлява всичките им нападателни оръжия. Носеха като украшение и същевременно за предпазване на коленете си от куршуми леко вдлъбнати плоскости от сребро или от някакъв друг метал, привързани с шнурове, които се наричаха чапрази. Гърдите им бяха накичени и предпазени от един вид жилетка с няколко реда сребърни копчета. Към тези оръжия и украшения на арматола „първият юнак“ добавяше и една сребърна мастилница, която носеше на пояса си, като отличителен знак за длъжността му на секретар.

В пашалъците арматолите се намираха под заповедите на пашите и другите висши военни длъжностни лица на Портата. Където нямаше паши, а един обикновен мюселим или представител на пашата, както в Акарнания, те действаха според искането на този представител или на гръцките първенци. Всяко събиране на арматолите за един какъвто и да е поход от тяхна компетентност се наричаше „паганя“. Тя обхващаше цялата тяхна група или само една нейна част. Понякога се образуваше от много арматолства, които временно си сътрудничеха.

Еднаквостта в организацията, привилегиите и името на групите на арматолите във всички области на Гърция, където съществуваха (а това ще рече цяла Гърция, освен Морея), позволява да предположим, че те са се създали с една и съща цел, по една и съща причина и под една и съща власт. Във всеки случай сигурно е, че арматолствата са по-късни от завладяването на Гърция от турците и че преди това завладяване напразно бихме търсили сред гърците някакви следи на подобна институция. Самото име на арматолите изглежда непознато преди това. Без друго можем да заключим от отсъствието на арматолства в Морея, че учредяването им, където съществуват, е по-ранно от завладяването на Морея от турците. Ония от гърците, които познават добре историята на страната си, потвърждават и приемат за доказано, че различните воеводства на арматолите са се основавали последователно в Гърция по силата на султански фермани и макар че не споменават текста на нито един ферман, трудно е да отхвърлим напълно съществуването им.

Но ако сметнем този първи проблем за несигурен, остават за разрешение много други проблеми, които са свързани тясно с него. В кой точно период се отнася учредяването на първите арматолства? Кои са условията, които са задължили турците да ги препоръчат или да ги разрешат? Какви са били отношенията между турци и гърци впоследствие и вследствие на учредяването им? Накрая какви са старите или неотдавнашни отношения между арматолите, за които преди малко говорих, и клефтите, с които предстои да се запознаем? Единственият ми отговор на тези въпроси се опира на гръцките предания, които без съмнение са много неопределени, но при това много вероятни. Ако ги отречем, ще бъдем принудени да замълчим върху един твърде интересен проблем от съвременната гръцка история. Ето накратко онова, което ми беше изложено във връзка с този въпрос:

Учредяването на корпуса на арматолите се отнася към първите години от последователното нахлуване на турците в гръцките области и началото му било поставено първо в Тесалия. Жителите на големите плодородни равнини на страната приели почти без съпротива жестоката съдба, която им наложили завоевателите. Но планинските жители на Олимп, Пилион, на тесалийските разклонения на Пинд и Аграфа се противопоставили на завоеванието. Често, като слизали от планините въоръжени, извършвали нападения над обработваемите земи и градовете; ограбвали победителите и при благоприятен случай им нанасяли поражение. Те се наричали клефти. Турците, които се изморили да воюват срещу бедните, но решителни хора, сключили договор при напълно безопасни условия. Признали им правото да се управляват според собствените си закони, да живеят независими в планинските области, завладени от тях, да носят оръжие за собствената си отбрана. И всичко това само при единственото условие да плащат един малък данък. Някои племена, установили се в най-непроходимите части на планините, в почти недостъпни места, отказали всякакъв вид договаряне със завоевателите и са запазили до наши дни пълна независимост. Другото планинско население сключило примирие и на него било разрешено да образува една гражданска милиция за общата си сигурност и за запазването на всичките си признати по необходимост от турците права. Тази гражданска милиция била съставена от арматолите. Така че това име се оказа презимето на една част от ония, които през споменатия горе период на войната и съпротивата били наричани клефти. Тези планински места, напълно диви и стръмни, където гърците вярвали, че се намират в безопасност от турците и отказали да влязат в споразумение с тях, запазили или оттогава получили прозвището села на клефтите (клефтихора), което още носят. Това са гръцките народни предания за арматолите и клефтите, за което накратко разказах с най-възможната яснота и простота. Ще срещнем по-нататък в нашите проучвания белези, които докосват и събития, потвърждаващи тези неща в най-съществената им част.

Благодарение на създаването на арматолите Гърция не се подчини напълно на варварите; много от тези области запазиха собствените си територии, независимостта си и законите си, можеха сами да изпълняват полицейски задължения в градовете си, в селата си и на полето, без намеса на войниците на пашата. Но всички, които бяха направили отстъпки, бяха започнали унищожението си, защото завладяването, което временно беше прекъснато, започна да показва тенденция към възобновяване. С една дума, докато гърците притежаваха някакви права, на турците предстоеше да извършат нещо. Пашите се заеха да довършат изпълненото наполовина дело на първите нашествия: отнемането малко по малко от победените на онези права, които им оставаха; това стана главна цел на управлението им. Арматолите бяха пречка в осъществяването на плана им. И историята им, датираща от периода, който е някак познат, не е нищо друго, освен картина на тяхната продължителна и смела борба против пашите.

Ще спомена епизоди от тази борба, които пряко се отнасят до главната тема на изследванията ми: за нейно начало смятам, че бих могъл да посоча създаването от страна на дивана на една определена служба, която от самото си учредяване или малко след това се насочи срещу правата и задълженията на арматолите. Тази служба беше на „дервендат назъра“ или на великия надзирател на проходите. Тя беше прибавена към другите ведомства на пашите в Гърция. На този офицер беше възложено ръководството на всяка служба, която се интересуваше от охраната и сигурността на пътищата и специално на теснините в планините. Така бяха организирани за тази цел специални военни части, които бяха ръководени от офицери, избрани от него, и които получиха названието дервент ага, капитан на проходите. Няма факти, кога точно бяха създадени службата на дервент назъра и подчинения му гарнизон. Можем да предположим обаче, че тази служба е създадена по-късно от службата на арматолите и нейното предназначение беше да държи арматолите в спокойствие чрез страх, защото те явно вече бяха показали действия на съпротива срещу турското господство.

Често борбата между тези две граждански милиции, които представяха борбата на два народа, беше в началото частична и преходна. Трябваше да станат изключителни събития, които да изострят тяхната борба до степента, до която беше достигнала през последното столетие. В началото максима на политиката на дивана беше да не възлагат пашалъците в Гърция на водачите на албанските племена. Тази максима беше постоянна практика. Ако някой паша от какъвто и да е произход смяташе за свое задължение да потиска гърците, пашите от албански произход имаха повече поводи и повече средства за угнетяване, и то поради това, че оказваха влияние върху албанските племена, които по занаят бяха военни племена и винаги враждебно настроени срещу гърците. Диванът промени политиката си на този етап: от 1740 до 1784 г. даде последователно Епирския пашалък и чина дервендат-назъръ на четиримата албански началници, които преследваха с настървение гръцките арматоли и клефти и направиха всичко възможно да ги разпуснат. Известният Али от Тепелени ги наследи и извърши по-голямо зло на гръцките арматоли от предходниците си, взети заедно.

Из спомените на Колокотронис

Печата се по Th. Kolokotronis. Memoires of the Greek War of Independence, 1821 — 1833. Chicago, 1969, p. 119 — 121. 126 — 127.

Роден съм през 1770 г. Когато ме спасиха в Кастаница, бях десетгодишен. Живях в Мани две години, три години бях в Алонистайна и дванадесет години в Сампазика. Ожених се, когато бях на двадесет години, а на двадесет и седем започнаха да ме преследват. Султанският ферман срещу Петимеза и мене пристигна през 1802 г., а вторият ферман с патриаршеското отлъчване през януари 1806 г. Бях тридесет и шест годишен, когато заминах за Занте, и петдесетгодишен, когато се включих във войната за независимост.

Когато бяхме клефти и арматоли, главните ни офицери винаги бяха избирани за смелостта и способностите им. Докато бяхме арматоли, имахме заплати, а когато бяхме клефти, получавахме половината от плячката. Даваха се награди на отличилите се. Ако някой се провинеше, отрязваше му се косата и му се отнемаше оръжието. Почитта към жените беше наш закон: ако някой обидеше жена, беше изгонван. Имахме игри и барабани, за да се развличаме със скачане, танци, героични песни и игри с обръч. Народът създаваше песните, а ние ги пеехме с лира. Песните бяха нашият химн и военен вестник.

Въоръжението ни се състоеше от пистолети, ками и саби, които носехме на коланите си... Капитанството се предаваше на синовете — не на първородните, а на най-достойните.

Знамената ни имаха същия кръст като руските. Манастирите ни подпомагаха, а земеделците и пастирите винаги осведомяваха клефтите и ги снабдяваха с амуниции и провизии. Ако някой от нас беше сериозно ранен в битка и не можеше да бъде отнесен, ние го целувахме и му отрязвахме главата. Считаше се за голямо безчестие да се остави на турците да отнемат някому главата. Измежду тридесет и шестте мои първи братовчеди запазиха се само осмина. Няма място, където да не е погребан някой Колокотронис. Освен тях имах втори братовчеди, чичовци и много приятели, които загинаха. Името клефт беше гордост. „Аз съм клефт!“ — ще се похвали някой. Молитвата на баща към сина му беше той да може да стане клефт. По-късно клефството загуби авторитета си. По времето на баща ми това беше свещено дело...

Разбрах, че това, което трябва да сторим, трябва да го вършим без надежда за помощ от чужда сила. Чърч замина в Неапол и стана генерал. Той ми изпрати две покани да се присъединя към него, но аз вече знаех, че е създадена Етерията, и бях решен отсега нататък да се посветя на освобождението на страната си.

Пангалос ми говори за Етерията, дойде Аристидес, а после Анагностарас ми донесе писмо от Етерията и аз започнах да действам съвместно с много други в Занте и Кефалония, а също и с капитаните от съдовете на Спеца и Хидра. Получих най-малко двадесет писма от Ипсиланти, който ме призоваваше да бъда в готовност с всичките си хора, тъй като денят на въстанието е определен на 25 март...

Със започването на въстанието свършва моят минал живот. Където и да съм се наемал на чужда служба, винаги е било при едно условие: никога да не бъда пращан далеч от Седемте острова, да се сражавам само на турска почва и да не свалям националното си облекло. По островите срещнах Боцарис и Марко стана мой приемен брат.

В младостта си, когато имах време да уча, нямаше много училища. Имаше само няколко, където можеше да се науча да чета и пиша. Първенците на различни области едва можеха да напишат имената си и даже архиепископите не знаеха нищо извън църковните си задължения. Те не бяха учили нищо повече от псалтира, осмокнижието, месечника и пророчествата; други книги не четяха. Чак когато отидох в Занте, се срещнах с историята на Гърция. Книгите, които по-късно четях, бяха историята на Гърция, разказът на Аристоменес и Горго и историята на Скендер бей.

Според мен Френската революция и делата на Наполеон отвориха очите на света. Нациите нищо не знаеха преди това и хората мислеха, че царете са нещо добро и че са задължени да казват, че всичко, което тези направят, е добро. След настъпилите промени сега е по-трудно да бъдат управлявани народите.

По мое време търговията беше ограничена, а парите бяха оскъдни... Считаше се за голямо нещо, ако някой притежаваше 1000 гроша. Обществото беше малко и до нашето въстание гърците не общуваха помежду си. Имаше хора, които не бяха чували за места, разположени на една миля от тяхната местност. Те мислеха за Занте, тъй както днес ние мислим за най-отдалечените краища на света. Америка днес ни изглежда, както Занте на тях. Те казваха, че се намира във Франция.

Обръщение на Адамандиос Кораис от 1801 г.

Печата се по Αδ. Κοραῆς. Ἄπαντα τά πρωτὸτυπα ἕργα. Ἐκδ. Τ. Βαλέτας.  Ἀθήνα, 1964. Τ .Α, σ. 68 — 70. Прев. Η. Данова.

Братя, да не оставяме да ни убегне този подходящ момент, който предлага на гръцкия народ превземането на Египет. Колкото от вас се намират в Египет, последвайте подвизите на французите, които, следвайки примера на нашите предци, стигнаха до най-високия връх на славата. Колкото сте по-млади на възраст, предпочетете да се учите на мъдрост от французите. Тактиката, т. е. науката за войната, науката, която умножава естествената сила, увеличава смелостта и мъжеството, наука, с малко думи, много необходима на онези, които искат да живеят свободни... Колкото от вас се намират разпръснати из Гърция, една част от вас да се спусне с готовност и бързина в Египет, за да увеличите броя на своите братя... Останалите стойте в Гърция въоръжени и готови да посрещнете освободителите на Гърция — французите и приятелите на французите и съюзници, воините на могъщия император на Русия...

Воювайте, приятели и братя, с безчовечните и жестоки турци, обаче не като турци, не като убийци, ала като смели воини на свободата, като защитници на светата наша религия и на родината. Проливайте без жал кръвта на враговете, колкото от тях намерите въоръжени срещу свободата и готови да ви отнемат живота. Нека загине, който тиранически стяга веригите на гърците и им пречи да отхвърлят своите окови. Но помилвайте мирния турчин, който търси спасението си в бягство или предпочита да остане в Гърция, подчинен на справедливи закони и вкусващ и той плодовете на свободата, както и гърците...

Каподистрия за гръцкото общество в началото на XIX в.

Печата се по Г. Л. Арш, „Записка ο нынешнем состоянии греков“ (1811)

Йоанна Каподистрии. Славяно-балканские исследования. Москва, 1972, стр. 359 — 386.

Гръцкият народ е задължен за името си, днешното си съществуване и надеждите си на великодушното благодеяние и августейшото покровителство на руския двор.

Преди войната от 1769 г. страданията и невежеството държаха този народ в сън... Мощният глас на Екатерина II вдъхна нов живот в прекрасната страна Гърция и внуши на гърците благородното чувство да се осъзнаят достойни за своите предци. От това време започва духовното възраждане на този народ... Френската революция и извънредните събития, които измениха облика и взаимоотношенията между европейските държави, упадъкът на турската империя, борбата на няколко държави за преобладаване над остатъците от тази империя, тези и цяла редица причини, произтичащи от тях, накараха гърците да почувстват, че рано или късно съдбата им трябва да се измени и че те ще могат да имат някога отечество...

Оттогава това е единствената идея, завладяла умовете и сърцата на образованите гърци. И под въздействието именно на тази идея те използват всички свои средства, за да просветят съотечествениците си и да ги възпитат в школата на общочовешкия опит...

Γърците в Турция. Те съставляват девет милиона население, по-голямата част от което живее в границите на стара Гърция, а останалото е разпръснато почти във всички търговски провинции на Османската империя...

Трудно е да се раздели това население на различни категории. Турските поданици нямат гражданско положение. Положението, което произтича от богатството, произхода и образованието, се пази в тайна от гърците, тайна, която те щателно крият зад стените на своя дом. И все пак те могат да бъдат разделени на четири класи. Първата обхваща собствениците и дворяните, втората — духовенството и учените, третата — търговците и моряците, четвъртата — работниците и хората, заети с военно занятие.

Собствениците. Почти всички гърци в Турция са собственици на дребни участъци земя; почти никой няма едри имоти. Преди Първата руска война в Морея и в османските черноморски провинции имало сеньори със значително състояние. Те проявили голяма преданост към интересите на Русия и турските преследвания довели някои от тях до нищета, а останалите били принудени да емигрират.

От това време гърците трябвало да се откажат от едрите поземлени владения. Тук лежи началото на гръцките търговски домове в Турция и другите страни и първите стъпки на този народ по пътя на възраждането му.

Дворяните. Там, където няма едра поземлена собственост, „дворянството“ е пусто и безсъдържателно понятие, а понякога и опасно. Дворянството на Фенер все още му придава реална ценност, тъй като на това звание дължи заеманата длъжност на велик драгоман, на други по-малко важни длъжности и княжествата на Молдова и Влашко...

Духовенството. Духовенството е било крайно невежествено и изпълнено със суеверия... Няма обаче да минат много години и гръцкото духовенство ще бъде толкова образовано, колкото са духовниците на най-просветените европейски нации.

Учените. Тази класа не е съществувала преди руската война... В Гърция са учредени вече 18 училища по подобие на малките университети и лицеи на Италия и Франция...

В тези училища се преподава гръцки език, древен и съвременен, основи на френски и италиански език, гръцка литература, география, история, математика, логика, а в някои — метафизика и физика.

Преподавателите в тези училища са гърци, почти всички получили образованието си в европейски университети и академии... Необходимите за тези училища книги се доставят от гръцките типографии в Париж, Ливорно, Венеция, Виена и Цариград. Всички училища имат своя библиотека...

Може да се смята, че всяко от тези училища има по 200 ученици, което дава ежегодно 3600 учащи се...

С течение на времето, когато броят на образованите хора се увеличава още повече, във всички области на Гърция обезателно ще се появят читални, литературни общества и академии. Тези заведения постепенно формират общественото мнение и в такава степен стават огнища на духовно въздействие, че ги наричат „Империя на мненията“...

За да се насочи движението на гръцкия народ, държавите, враждебни на турците, досега са се опирали на случая, за да намерят сред гърците няколко души, които те считат за влиятелни. Сега вече не случаят трябва да ни представя хора, които имат влияние и власт. Те съществуват. Те са пред нас. Трябва само да бъдат използвани. Това са свещениците и учените...

Търговци. Всички гръцки търговски къщи в Турция имат свои филиали в най-развитите в търговско отношение страни на Европа. Русия, Австрия, Италия, Франция, Холандия са ги приели и те съществуват и до днес. В Русия има, изглежда, 800 търговски къщи, което дава около 4000 — 5000 души. В Австрия... понастоящем те са около 90 000... Макар част от тези хора да имат значителна собственост в държавите, в които са се заселили, те обаче не са напуснали съвсем родината си. Там те имат роднини, които също се занимават с търговия. И деловите връзки укрепват роднинските отношения.

Моряци. Гърците имат 5000 търговски съда, построени в островите на архипелага и почти във всички пристанища на Гърция... Може да се счита, че има 90 000 гръцки матроси.

Работници и воини. Всички работници в Гърция владеят оръжието и смело се ползват от него. Но тия, които от детството си са се отдали на военното занятие, не се занимават с нищо друго и са издържани от сеньорите, при които са на служба.

Тези хора, известни под името арматоли, представляват голяма сила, числеността на която достига 100 000 души. В болшинството си това са планинци. Те са на служба на турски паши и васални гръцки капитани в Епир, Акарнания, Морея. Почетната стража и войската на князете на Молдова и Влашко също някога са се набирали между тези хора...

Писмо на Александър Ипсилантис до Милош Обренович,

24. X. 1820 г.

Печата се по Μ. Λάσκαρις. Ἐλληνες και Σέρβοι κατά τούς απελεοθερωτικοῦς των αγῶνας. 1804 — 1830, Ἀθῆναι, 1936, σ. 75 — 76. Прев. Η. Данова.

Получих заповед от почитаемата власт да разкрия гибелните намерения на враговете на нашата религия и родина спрямо Ваше сиятелство. Портата освен войските, които има срещу Али паша и другите пашалъци в Румелия, събира в момента в Азия други безбройни множества, за да се придвижи срещу гърците и сърбите открито през пролетта, да ни намери неподготвени и да се помъчи да ни унищожи. И така според заповедите на почитаемата власт дадох заповед на всички части в Гърция, от Морея до Дунава, и на 15-и следващия месец ноември ще бъде обявено въстание в Цариград и в цяла Гърция. Впрочем Ваше сиятелство, недейте чака, докато се приготви врагът, но веднага щом получите настоящото писмо, въоръжете своите мъжествени сърби и очистете родината си от варварите. Аз до 20 или най-много до 25 ноември стигам през Молдова и Влашко сред предрагите ми сърби с войска, припаси, пари и други военни съоръжения и тогава със собствената си уста ще ви кажа колкото неща ми е наредено да ви кажа. Само вие се помъчете да бъде осигурено придвижването на един корпус от сърби на 20 ноември към Лом и Дриновица (т. е. към България), за да насочат турците вниманието си натам и да ми оставят пътя между Видин и Ада кале отворен. Разговорите между Русия и Портата в Цариград предвещават скорошна война между тези сили. Нека се впуснем впрочем ние първом в пътя на победата!... И с девиза „Свобода или смърт“ нека се втурнем внезапно срещу неподготвените наши врагове и победата ще бъде неизбежно с нас!...

Писмо на Ипсилантис до руския император. 1821 г.

Печата се по П. Каролиди. История на деветнадесети век. Τ. II. С., 1896, стр. 189 — 191.

Ваше Величество! Благородните подбуди на народите идват от бога и от съвършено божествено вдъхновение днес гърците се надигат, за да отхвърлят тежкия ярем, който ги мъчи от векове. Задълженията ми към отечеството и към последните желания на баща ми ми налагат повелително да се посветя заедно с братята си на справедливата борба за освобождение на отечеството ми. Ваше Величество! Повече от двеста молби, подписани от името на повече от шестстотин хиляди души от първенците на всички съсловия и провинции в Гърция ме призовават да заема тяхното водачество, за да победя или умра заедно с тях. Такава е клетвата, която всички се заклехме и която ще можем да удържим ненарушима. Считам за свой дълг да изложа накратко начина, по който гърците са дошли до точката, от която сега се движат. Преди години едно тайно дружество (етерия), което е имало за цел освобождението на Гърция, е било създадено вътре в нея. Това дружество скоро се разшири и неговите разклонения днес се простират навсякъде по света, където има гърци. Божието провидение, което покровителства справедливите борби, е благоволило да хвърли поглед върху моето нещастно отечество и е заслепило тираните. Последните останаха в пълна апатия въпреки всички повторни доноси и при все че духът за независимост на гърците силно се изявяваше. Политиката на сегашния султан, който иска да съсипе всички паши, които имат сила в Румелия, повдигна смелостта на гърците и войната срещу янинския Али паша възвиси техния ентусиазъм. Понастоящем епирските войски нападат войските на султана; сулиоти и паргийци се връщат в отечеството си, за да прогласят свободата; всички планини в Гърция са пълни с неустрашими поборници на свободата; Пелопонес и Бяло море се движат; Крит въстава; Сърбия, България, Тракия и Македония тичат на оръжие; Влашко и Молдова се надигат и турците, обзети от страх, лежат в самия Цариград върху вулкан, готов да ги погълне. Такова, Ваше Величество, е състоянието на работите днес в Гърция. А смея да уверя В. И. Величество, че никаква човешка сила не ще може да спре този благороден стремеж на гърците и че всяка съпротива срещу благородното желание на народа би имало за единствена последица неговото окончателно унищожение. Напротив, ако някой застане начело на този ентусиазъм, това ще доведе до спасението на народа. Ваше Величество, Вие оставяте гърците на собствените им сили тогава, когато с една дума можете да ги избавите от най-чудовищно мъчение и да ги спасите от ужасите на една дълга и страшна борба. Божието провидение ще вземе без съмнение под свое покровителство тази наша твърде справедлива борба. Всичко говори за това, че и Вас, Ваше Величество, провидението е избрало, за да сложите край на нашата дълга скръб. Не отхвърляйте, Ваше Величество, молбите на десет милиона християни, които заради вярата на божествения наш избавител повдигат враждата срещу своите тирани. Спасете, Ваше Величество, спасете тази вяра против нейните гонители и ни отдайте нашите храмове и нашите олтари, откъдето божествената светлина на евангелието просвети великата нация, на която сте началник. Избавете ни, Ваше Величество, очистете Европа от тези кръвожадни чудовища и прибавете към всичките велики имена, които европейската признателност Ви дава, и названието Освободител на Гърция.

Адамандиос Кораис за държавното устройство на Гърция.

1821 г.

Печата се по Ἀδ. Κοραῆς. Πολιτικὴ παραίνεσεις πρὸς τοῦς  Ἔλληνος. Προλεγόμενα στην έκδοση τῶν Πολιτικῶν τοῦ Ἀριστοτέλους. Παρισοις 1821. Ἄπαντα. T. Α, σ. 302 — 304. Прев. Η. Данова.

Кой вид държавно управление подхожда на освободената част на Гърция, след като успя да отхвърли незаконното варварско иго?... Независимостта се постигна, обаче трябва да се погрижим да я запазим... Казвайки това, давам преценка дали ще трябва освободената и независима Гърция да остане без цар, или да има цар. По-полезно би било при сегашното ѝ положение първото, още повече, че така тя ще има за покровители всички християнски царе, а същевременно самите гърци ще останат без цар... Ние не трябва да признаваме друго неравенство освен онова законно неравенство, основано на добродетелта и образованието, според които се избират на политическите длъжности добродетелни и опитни да управляват и да се пренебрегнат онези, които нямат нито добродетели, нито образование за професията. Освен това неравенство избраните и пренебрегнатите остават напълно равноправни граждани, като се управляват от същите безпристрастни закони... Ние сме имали благородници в пълния смисъл на думата, а робството ни позволи да натрупаме големи богатства. Нека се помъчим да създадем такава държава, в която никой да не се прославя с добродетелите само на предците си, ако няма да може да покаже свои собствени, и никой да не се обогатява несправедливо, нито да използва законното богатство за друго, освен за обща полза на родината... Благородниците и богаташите са навсякъде по-малката част на обществото. Доброто законодателство трябва да се стреми да бъде в услуга и полза на множеството, защото, каквото е от полза за него, то не може да онеправдава и малцинството... На освободената до този момент част от Гърция духовенството не е длъжно повече да признава за свой духовен глава цариградския патриарх, докато Цариград остава омърсен от присъствието на незаконния тиранин, но трябва да се управлява от синод от духовници, избиран свободно от духовници и миряни, както правеше древната църква и прави отчасти днес още църквата на единоверните руси. Недостойно е духовенството на свободните и независими гърци да се подчинява на заповедите на патриарх, избиран от тиранин и принуждаван да се прекланя пред тиранин.

Декларацията на гръцката независимост.

Епидавър 27. I. 1822 г.

Печата се no G. F. von Martens. Receuil de Traités, XIX, Göttingen, 1828. p. 144 — 147.

Гръцката нация призовава небето и земята да свидетелстват, че независимо от ужасното иго на османците, което я е заплашвало с унищожение, тя все още съществува. Притисната от мерките, колкото несправедливи, толкова и гибелни, които тези жестоки тирани, след като нарушиха капитулациите и духа на справедливостта, направиха все по-потискащи и целещи пълното унищожаване на подчинения народ, тази нация беше принудена абсолютно да се хване за оръжието, за да осигури собствената си безопасност. След като отблъсна насилието чрез смелостта на своите чеда, тя днес обявява пред бога и хората чрез органа на законните ѝ представители, събрани на своя национален конгрес, свикан от народа, политическата си свобода.

Принадлежащи към една нация, която се отличава с просвещението и човешката си цивилизация, живеейки във време, когато същата тази цивилизация разпространява благата на животворното си въздействие върху другите европейски народи, и наблюдавайки непрекъснато щастието, на което се радват тези народи под покровителстващия щит на закона, можеха ли гърците да останат по-дълго в това състояние, колкото ужасно, толкова безславно, и да гледат с равнодушие щастието, което те разбираха и което природата е запазила еднакво за всички хора? Тези чувства, така могъщи и справедливи, несъмнено можеха само да ускорят момента на събуждане, когато нацията, изпълнена със спомени и негодувание, ще обедини силата си, за да изиска правата си и за да отмъсти на страшната тирания, на която бе подложено отечеството.

Такива са причините за войната, която бяхме принудени да поведем срещу турците. Тази война е национална и свещена; тя не е основана на демагогски и бунтовни принципи, не се мотивира от егоистичните интереси на няколко личности. Тя се стреми само да възроди нацията и да възстанови правата на собственост, чест и живот, тези права, които са наследство на нашите съседи, добре управляваните народи, но от които гърците са лишени поради една разрушаваща власт...

Изхождайки от тези принципи и уверени в нашите права, ние желаем, ние изискваме само нашето възвръщане в редиците на европейската асоциация. Нашата религия, нашите обичаи и нашето положение изискват от нас да се обединим с голялото християнско семейство и да заемем отново сред нациите онова място, което узурпаторът незаконно ни отне. С това чисто и искрено намерение предприехме тази война или по-скоро обединихме местните войни, които мюсюлманската тирания предизвика в различните провинции и по нашите острови. Сега вървим в пълно съгласие към нашето освобождение с твърдото намерение да го получим или да погребем завинаги нещастията си под една огромна развалина, достойна за произхода ни и която сред тези нещастия просто тежи повече на сърцата ни...

Гърци, вие пожелахте да се отърсите от робството, което ви тежеше, и с всеки изминат ден тираните изчезват измежду вас. Но само съгласие и послушание на правителството може да укрепи вашата независимост. Нека богът на просвещението осени с мъдрост управителите и управляваните, така че те да познаят истинските си интереси и да си съдействат в единно съгласие за благоденствието на отечеството!

Лондонски протокол за Гърция. 3. II. 1830 г.

Печата се по F. Driaiult, Μ. Lhèritier. Histoire diplomatique de la Grèce de 1821 à nos jours. Paris, 1925, Τ, I, p. 462 — 464.

Член I. Гърция ще бъде независима държава и ще се ползва от всички политически, административни и търговски права, които съпътстват една пълна независимост.

Член II. Като се имат пред вид тези предимства, дадени на новата държава, и за да се отговори на желанието, изказано от Портата, да се съкратят границите, определени от протокола от 22 март, демаркационната линия на Гърция да започва от устието на река Аспропотамос, да върви по течението на реката до езерото Ангелокастро и пресичайки това езеро, както и езерото Врахори и Саровица, да тръгне по планината Артотина, откъдето да следва гребена на планината Оксас, долината на Калури и гребена на планината Ета до залива Зейтун, при устието на Сперхиос.

Цялата територия и местностите, намиращи се южно от тази линия, която конференцията е означила на приложената карта, ще принадлежат на Гърция, а всички местности и територията северно от същата линия ще останат част от Османската империя.

На Гърция ще принадлежат също целият о-в Негропонт заедно с Дяволските острови и о-в Скиро, както и островите, познати под името Цикладски, заедно с о-в Аморгос, разположен на 38° и 39° северна ширина и 26° източна дължина.

Член III. Управлението на Гърция ще бъде монархическо и наследствено по първородство. То ще бъде поверено на един княз, който може да бъде избран измежду господстващите династии на държавите, подписали договора от 6. VII. 1827 г., и ще носи титлата суверенен княз на Гърция. Изборът на княза ще бъде предмет на допълнителни преговори и споразумения.

Член V. Пълни и цялостни актове за амнистия ще бъдат незабавно издадени от Османската порта и гръцкото правителство.

Член VI. Османската порта предоставя на ония свои гръцки поданици, които искат да напуснат турската територия, един срок от 1 година, за да продадат своите имоти и напуснат свободно страната. Гръцкото правителство дава същото право на онези жители на Гърция, които искат да се преместят на турска територия.

Член VIII. Никаква войска, принадлежаща на една от трите договарящи се страни, не може да навлиза в територията на новата държава без съгласието на другите два двора, подписали договора.

Член IX. Трите двора си запазват правото да включат настоящото споразумение в един формален договор, който ще бъде подписан в Лондон и който ще бъде считан за изпълнител на този от 6. VII. 1827 г. и ще бъде съобщен на останалите европейски дворове с поканата да се присъединят към него, ако счетат за целесъобразно.

Конвенция между Великобритания, Франция, Русия и Бавария.

7. V. 1832 г.

Печата се по British and Foreign State Papers. V. XIX. London, 1834, p. 35 — 38

Член I. Дворовете на Великобритания, Франция и Русия, упълномощени за тази цел от гръцката нация, предлагат наследствената власт над Гърция на княз Фридрих Ото от Бавария, втори син на Н. В. краля на Бавария.

Член II. Н. В. кралят на Бавария, действайки в името на своя син, който е малолетен, приема от негова страна наследствената власт над Гърция при долуизложените условия.

Член III. Княз Ото от Бавария ще носи титлата крал на Гърция.

Член IV. Гърция под властта на княз Ото от Бавария и при гаранцията на трите двора ще бъде монархическа и независима държава в съответствие с условията на протокола, подписан между споменатите дворове на 3. II. 1830 г., и приети както от Гърция, така и от Османската порта.

Член V. Границите на гръцката държава ще бъдат окончателно определени при преговорите, които дворовете на Великобритания, Франция и Русия неотдавна откриха с Османската порта в съответствие с протокола от 26. IX. 1831 г. ...

Член VIII. Кралската корона и достойнство в Гърция ще бъдат наследствени и ще преминават към преките и законни наследници на княз Ото по реда на първородството...

Член X. По време на малолетието на княз Ото от Бавария, крал на гърците, неговите права на владетел ще бъдат изпълнявани изцяло от едно регентство, съставено от трима съветници, които ще бъдат назначени от Н. В. краля на Бавария.

Член XII. В съответствие със стипулациите на протокола от 3. II. 1830 г. Н. В. императорът на всички руси се задължава да гарантира, а Техни Величества кралят на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия и кралят на Франция да препоръчат, първият на парламента, а вторият на своите камари..., да се отпусне заем на княз Ото като крал на Гърция.

 "Пристигането на крал Отон в Гърция" - худ. Петер фон Хес. Фотограф: Pierre André

Лиценз: Creative Commons 4.0 International, 3.0 Unported, 2.5 Generic

Революцията от 1843 г. в Гърция

Из спомените на генерал Макрианис

Печата се по The Memoires of General Makriyannis, 1797 — 1864. Ed. And trans, by H. A. Lidderdale. London, 1966, p. 184 — 186. 190 — 191, 205-207.

Замислих да определя една клетва, която всички ние да подпишем, тъй като виждах как един беше за правителството, друг за Англия, Франция, Русия и т. н. От всеки град избрах по двама привърженици на конституцията и толкова хора на правителството и ги доведох до съгласие; а те сториха това със съгражданите си. Клетвата гласеше: „Нека не бъдем нито конституционалисти, нито хора на правителството, нито привърженици на Англия, Франция или Русия. Нека уважаваме всички тях за благата, които са ни оказали. И нека сега оставят нас и краля ни на мира.“

Събрах хора от всички краища посредством подписите им и всеки от тях се зае от своя страна да заклева. Насочих се към хора от втори ранг, както граждани, така и войници. Що се отнася до тия от първи ранг, страхувах се от обвързаността им с чужденци и ги заклевах със същата клетва, но без да искам от тях да се подписват; при това присъствахме само ние двамата. Военачалниците се оттеглиха всеки в своето поделение и там заклеваха тези, на които можеха да се доверят. По този начин беше обгърната цялата страна. Тъй като Маврокордатос си беше подал оставката и демонстрираше либерални симпатии, аз му се доверих и му показах плана без никакви подписи и го накарах да се закълне, че няма да ме издаде...

Видях, че нашето правителство окончателно се е отказало от всяка справедливост. Дълг на всеки ветеран беше сега да бъде на поста си в името на родината... Тъй като бях заклел почти цялата страна посредством подписи, счетох за целесъобразно да разполагаме с политици, които да работят за нас в столицата. Нямаше на кого другиго да се доверя освен на Метаксас, който беше проявил твърдост по време на президентството на Маврокордатос. И така ние се заклехме да установим Народно събрание и конституция и да бъдем управлявани по този начин. Ако кралят подпишеше, щяхме да бъдем за него; ако не, щяхме да бъдем против, защото в такъв случай той би заповядал да ни разстрелят. Пο всичко това се споразумяхме с Метаксас, който показа висок патриотизъм и голямо доверие в мен; аз обаче не му казах, че по-рано съм работил по събирането на подписи за клетвата, защото той си имаше работа с чужденци и аз не знаех какво може да излезе от това...

Нещастия бяха сполетели цялата страна. Имаше много случаи на корупция. Нашите кредитори искаха изплащане на дълговете и посланиците бяха извънредно настоятелни. Правеха се икономии в гражданския, военния бюджет, както и другаде. След това нашата тайна стана известна на лоши хора, но сигурността ни се състоеше в това, че те не знаеха нищо за организацията ни, за подписите и съмишлениците. Аз бях постоянно нащрек спрямо онези, които се свързваха с чужденци, и към всекиго се обръщах съобразно с неговата фракция и желания. Един искаше да изгоним краля, друг да го убием; но лично аз и всеки, който беше добър, честен патриот, под клетва се стремеше към по-законни цели и единодушно и единомислено желаеше създаването на Народно събрание и прокарването на национални закони. И Отон щеше да бъде крал, ако се съгласеше с това, и по този начин щеше да тури край на нещастията в страната, когато бяха избити повече ветерани, отколкото от турците. Те бяха убити, а страната беше погубена от прищевките на Маврокордатос, Колетис, Метаксас и техните съмишленици. Всички тия винаги си гледаха интересите, както ги гледат и днес, а за да ги запазят, се обръщаха към чуждестранните си приятели. Честните граждани се интересуваха само от страната си и как тя ще се запази... И по божията воля и светлината, която той ни праща, цялата страна беше обединена; и тази свещена задача беше подхваната навсякъде в страната на трети септември...

След два дни аз се представих пред краля. Калергис се беше вече представил, коленичил пред него и помолил за прошка. Аз взех със себе си Гардикиотис и се представих. Казах му „Мой кралю, представям се пред теб и, от една страна, това засяга съвестта ми, а от друга, се чувствам облекчен.“ Негово Величество ме попита: „Как е възможно, от една страна, съвестта ти да се засяга, а, от друга, да се чувстваш облекчен?“ Отговорих: „Това място, нашата страна, което е твое кралство, беше отначало диво и в продължение на много години беше пълно с блата и в него растяха диви дървета и множество плевели. Тогава част от нас, хората на страната и много добри хора отвън взеха мотики в ръце и обработиха земята, така че сега тя дава урожай, жито и хубави плодове. Тези, които водеха войната вътре и вън от страната, бяха малко и повечето бяха убити, а от тези, които останаха живи, мнозина обикалят пътищата на страната боси и голи и вдовиците и сираците на ветераните просят за къс хляб, младите им жени са принудени да продават честта си на развратници, за да си изкарат прехраната. Малко бяхме онези, които водехме борбата; цяла тълпа обира плодовете на победата; при това са намерили пръчки, с които да бият ветераните.

Никога не срещнахме справедливост — през цялото време една гражданска война след друга и убийства. По този начин бяха убити най-добрите млади юнаци и страната е страдала и все още страда така, както не е страдала никога от турците. Не можахме да определим правителство измежду нас — доведохме Каподистрия — и той се отклони от правия път. За две години той управляваше като ангел и после — кой трябва да бъде обвинен — братята му или той самият? Не зная — той беше убит и страната се срамува и до днес от убийството на водача си. Така или иначе той беше убит — просто един грък, за когото никой не попита къде е отишъл. Ако бяха убили Ваше Величество, Вие сте крал и другите крале щяха да питат за Вас. Защо ще искаме да унищожим краля си и страната си чрез същата постъпка? Четири пъти съм Ви спасявал от убийство; други граждани могат да Ви спасят също още толкова пъти. Но постепенно злите хора могат да се наложат, да се случи ужасното и Вие, и ние да бъдем унищожени. Нима не съм Ви казвал колко злини са претърпели ветераните? И как затворите са несправедливо напълнени с ветерани поради конфликта между нашите съграждани и регентския съвет? И как ветераните умират в порутените черкви от нищета посред зима? Не се ли отказах от възнаграждението си, макар самият аз да съм беден, за да бъде разделено между тях? Всеки ден бях обсаждан от хора, просещи милостиня. Аз изложих това в пресата, за да ме последват и други заможни хора и да се откажат от възнаграждението си дотогава, докато регентският съвет вземе мерки да удовлетвори ветераните. Това мое невинно действие беше счетено за престъпление от страна на Колетис; регентският съвет би ме изпратил в Паламиди, но Ваше Величество ме освободи. Нима не Ви казвах какво се върши тук от Армансперг и неговите привърженици, които ограбиха Вашата държава; изпратих Ви също един доклад, когато бяхте в Бавария, и когато Армансперг научи за това, ме заплаши и ме държа под арест до Вашето завръщане. Това и цяла поредица други несправедливости бяха извършени и продължават да се вършат и гневът срещу Ваше Величество е нараснал. Ето защо част от нас се сговориха и се случи това, така че Вие да можете да изпълните обещанията си при Вашето завръщане. Хвала на господа, че се случи с неговата благословия, без да бъде откъснато листче от Вашите земи. Вие запазихте кралските си права и нацията запази своите. Придържайте се към думата си на монарх и всеки честен човек сред нас ще даде живота си за малкия Ви пръст през вратите на двореца Ви.“

Реч на Йоанис Колетис, водач на франкофилската партия

по дебатите върху чл. 40 от конституцията

за правата на гръцките граждани. 14. I. 1844 г.

Печата се по Πρακτικά. Η τῆς Τρίτης Σεπτεμβρίου ἐν Ἀδηναίς Ἐθνικᾐ Συνέλευσις, σ. 190-193. Прев. Η. Данова.

Потръпвам, когато си спомня онзи ден, в който дадохме клетва за свобода и родина, с която се заклехме да принесем всичко и самия свой живот за свободата на Гърция. Още са живи много от положилите тази клетва. Колко много трябва да чувстваме тежестта на тази клетва при сегашните обстоятелства, когато се събрахме, за да съставим конституцията, това евангелие на нашето политическо битие, така щото да имаме отсега нататък две евангелия — това на нашата религия и това на нашето политическо битие. Поради географското си положение Гърция е център на Европа. Изправена има отдясно Изтока, а отляво Запада и е предопределена с падането си да просвети Запада, а чрез Възраждането си — Изтока. Първото изпълниха нашите предци, второто е възложено на нас. В духа на тази клетва и на тази велика идея виждах винаги пълномощниците на народа да се събират и да вземат решения вече не само относно съдбата на Гърция, но и на гръцкото племе. Колко бих искал да присъстват тук и Германос, Заимис, Колокотронис, депутатите на някогашното Национално събрание и те самите, грабнали оръжие в името на тази обща цел, за да признаят заедно с мен колко се отдалечихме от онази велика идея за родината, която и в самата песен на Ригас видяхме изразена за пръв път. Обединени тогава в един дух, онези от нас, които носеха името гърци, постигнахме част от цялата цел. Днес се занимаваме с празни разделяници на гърци и гърци, християни и християни, ние, които носим в едната си ръка знамето на религията, а в другата — освобождението на всички изобщо едноверни християни...

И тъй заклехме се в свободата на православните християни и на всички гърци, но различни обстоятелства ни ограничиха в определена територия. Протоколите на трите сили ни дадоха свободата, а на останалите извън Гърция братя, които също като нас се бориха в свещената борба, правото да се преселват в Гърция. Тези братя грабнаха оръжията, бориха се и се трудиха в продължение на дълги години не само в провинциите на Гърция, но и в Европейска Турция и Азия, защото там се чу песента на Ригас. В Дервенакя, където безброй врагове бяха унищожени под командите на пелопонесеца вожд, където Никитас получи прякора Туркоядец, там, където хаджи Христо мъжествено се сражава с намиращите се под негово командване българи и допринесе изключително много за разбиването на противника...“

Статия в „Le Spectateur de l'Orient“ IX. 1853 г.

Статията е написана вероятно от Рениерис или Ризо-Рангабе.

Печата се по F. Driaiult, Μ. Lhèritier. Histoire diplomatique de la Grèce de 1821 à nos jours. Paris, 1925. Τ. II, p. 386 — 388.

Морските и търговските сили на Запада имат интерес от съществуването на Изток на една голяма варварска държава без индустрия, без манифактура, без правителствена система, за да могат да ѝ продават своите стоки, без да се страхуват нито от конкуренция, нито от тарифи, за да могат да експлоатират и да се налагат...

Когато след превратностите, през които е минала, Турция, напълно разбунтувана, се оттегли окончателно от сцената, когато се видя появата на Гърция, толкова необходима за европейското равновесие, че ако не съществуваше, трябваше да я създадат, нищо няма да е по-далеч от една безполезна фикция и нищо няма да съответства повече на движението на реалния живот и на историята от това народът, който се издига, да замести онзи, който си отива...

Съкровените интереси на Европа са Турската империя да не стане плячка на Русия. Нима за свободата и бъдещето на Запада не е изключително щастие, че под отиващата си турска раса съществува гранитен слой от християнски народи, изпитали нещастието, свикнали да се борят от столетия за свобода и светлина, народи, които съхраняват традицията на християнските императори, които гледат на Константинопол като на свещен център на живота и религията, народи, изцяло предназначени от божественото провидение да създадат една голяма християнска империя, която ще бъде укрепление на Запада срещу Русия и на Русия срещу Запада, залог за равновесието на силите в света?

Позицията на Гърция по време на Кримската война

Разговор между крал Отон и френския и английския представител Мерсие и Уайз. 1. X. 1855 г.

F. Driaiult, Μ. Lhèritier, op. cit., p. 405-406

Уайз: Калергис не е причина, а само повод за новото отношение на силите. Причината е в пречките, които винаги са били създавани за добрия ход на работите на кабинета Маврокордатос.

Кралят: По международно право Гърция е конституционна монархия и конституцията изисква доверието на краля...

Уайз: Тук положението е изключително. Силите дариха независимост на кралството и му дадоха крал. Това им предоставя право върху благодарност и уважение към техните интереси... Те уважават конституцията, ако тя е прилагана чистосърдечно и наистина осъществявана. Тук няма конституция, има само лъжлива представа. Кралят е завзел цялата власт; той ще носи и цялата отговорност... Законодателните органи са заробени...

Кралят: Не мога да не отбележа, че разговорът отива твърде далеч; начинът, по който се разговаря, показва липса на уважение към моята личност. Не мога да отида по-нататък!

Уайз: Нямам намерение да показвам липса на уважение към краля, нито към кралицата. Важното е, че парламентът не е избиран свободно и че корупцията се намесва в изборите.

Кралят: Не това е моментът да се навлиза в проблеми от този род...

Уайз: Наистина няма въстание срещу съюзниците, но е налице тайна пропаганда в полза на Русия.

Кралят: Отричам това.

Мерсие: Не може да отречете, че в Гърция съществува силна симпатия спрямо Русия и че самият двор...

Кралят: Не мога да унищожа едно чувство. Във всеки случай аз запазих неутралитет.

Мерсие: Съществува морален и материален неутралитет. Новините от войната се представят в двора, както и в печата, по един начин, който не е неутрален...

Кралят: Не разбирам към какво се стремите? Това декларация на враждебност ли е?

Уайз: Не, ние декларираме единствено, че силите отсега нататък приписват цялата отговорност на краля и му развързват ръцете.

Кралят: Това е едно крайно сериозно положение. Би трябвало да ми представите писмено този език на вашите правителства.

Мерсие: Не сме упълномощени...

Проектоконституция

на бъдещата Гръцка Византийска империя. 1861 г.

Печата се по То ἐντελέστερον σχέδιον συντάγματος τῦς ἐν Βυζαντίω μελλοῦσης Ελληνικῆς αῦτοκρατορίας ὐπό, Παναγιώτου Καλεβρα Ἐν Ἀθήναις, 1861, Прев. Η. Данова.

Член I. Гръцкият народ, който днес се събра чрез своите законни пълномощници, се провъзгласява за свободен от всяко и което и да е вътрешно и външно владичество или влияние на друга държава, а също за наследник на Османската империя според своите признати и естествени граници... под името Гръцка империя, със столица града на всички царе.

Член IV. Империята се управлява от православен конституционен император.

Член V. Църквата на Гръцката империя е автокефална и се управлява от архиереи. Синодът се състои от 12 архиереи, избирани от императора.

Член VI. Всички архиереи полагат клетва пред императора според закона от 23. VI. 1833 г.

Член LXXXIX. За гражданските права на гърците и останалите едноверски и друговерски граждани гърци:

Всички, които са гърци по рождение, другородни и друговерци, са равни пред законите и внасят своя дял от обществените задължения пропорционално на своето богатство. Гражданите, които са гърци по рождение, са допускани според закона до всички обществени професии според способностите на всеки. Гражданите, които са от друг народ и едноверци, могат да бъдат назначени за общински и окръжни съветници и депутати, в гражданските служби — до окръжен управител, в съдебните — до околийски съдия, във военните — до батальонен командир, в духовната йерархия — до архиерей. Тези, които са от друг народ и от друга вяра - само общински и провинциални съветници, а военно — до сержант.

Надгробно слово, произнесено при погребението

на Каратасос на 20. X. 1861 г.

Печата се по Н. Тодоров. Документ за балканското единство в националноосвободителните борби. Известия на Института за история. Т. 16 — 17. 1966, стр. 501 — 516.

Ах, и Каратасос, оня славен мъж, оная яка подпора и крепка надежда на измъчените в цял Илирик, оня голям юнак за освобождението на гърците, сърбите, българите от турско иго - ах, и той умря и отиде с духа си между блажените! ...

Каратасос, на име Димитър, роден е в Негуш, в Македония. Баща му е бил оня юнак, Старият Каратасос, другар на славния Марко Боцарис. От баща юнак се роди и син юнак, което бива твърде рядко. Достойният покойник, щом достигна възрастни години, сдружи се с баща си и участва във всички боеве против душманите ни. Особено през 1821 г., когато стана заверата за освобождаването на гърците, покойникът се е бил с безмерно юначество в боевете, които станаха: при Скинолико, при Дубра, после в Ганция, в Касандрия, на Халкис и на много други места из Румелия и днешна свободна Гърция. С какво юначество и с каква решителност се е бил покойникът за мила свобода и сладка независимост — това достатъчно обясняват четирите рани, които е получил в разни боеве. Заради доказаната си храброст и отличното си юначество е получил от краля на свободното кралство Гърция чин полковник и орден „За независимост и свобода“, а народът го е провъзгласил за „генерал“ или „войвода“, с което название, т. е. като генерал Каратасос, е но-познат навсякъде, отколкото с титлата „полковник“. Служейки като полковник в кралство Гърция, за заслуги и отличие получи пак от краля си орден „Спасителят“, а след това „Желязната корона“ на Австрийското царство, сетне Олденбургския орден; кралят го назначи за свой адютант и му подари и други почести и отличия. В такива обстоятелства друг човек за сторените дела и принесените трудове би живял в коприна и кадифе и би блаженствал с всички възможни удобства. Но народният генерал Каратасос не е можел да намери никакво спокойствие, като е гледал още толкова еднородни и сродни свои братя славяни и гърци да теглят от тежкото турско иго. Той не е можел да се наслаждава на плодовете на първите си заслуги, когато тези заслуги не бяха в състояние да доведат до всеобщото освобождение на Илирик. Най-сетне, в сърцето си той не усещаше никаква радост да живее в освободена и подмладена Гърция, когато съседните ѝ земи не са свободни. Затова остави чина си и господарството и се отдаде на тежко дело: предприе да се грижи и действа за всеобщото освобождение на славяните и гърците в цял Илирик. Онова, което изрекоха някои мъдри гърци в свободна Гърция в новото време, че „Изтокът само Изток може да го освободи“, това този юнак, Каратасос, се труди да превърне в дело. Като разбираше добре, че само една яка, крепка, приятелска и искрена връзка между гърците и славяните може да донесе свобода и на едните, и на другите, той не се е изключвал, не се е преливал в едните и другите, за да става и грък, и сърбин, и българин. Той прочее се е сродявал само според идеята и според общата цел.

Така разположен духом, така сроден, той е произвел през 1854 г. движението в Македония с дружината си, което движение имаше за цел освобождението на цял Илирик; тогава особено юнашки се би в пределите около Света гора. Отдаден изцяло на целта за освобождението на „гърците и славяните“ и любещ свободата на всеки народ и следващ началото „освобождение на всички народности“, той отиде на война против Австрия в Италия, изпълнен с надеждата, че при нужда свободолюбивите италианци ще му се отзоват със същото чувство и тук при Гарибалди той воюва твърде юнашки… С подобни стремежи преди две години беше и в Черна гора; по същата причина е обхождал често Македония, Тесалия, България, Албания и други притеснени области по Турско и навсякъде с приятели и съдеятели е подготвял голямото дело „освобождение“. Преди двадесет и няколко дни дойде и тук при нас, при сърбите, или както той рече: „Дойдох при братята си!“ Дойде и беше болен, а болестта го подкоси тук, та за голяма наша жалост и за преголям ущърб на нашето желание предаде си духа небесному творцу.

И тъй славният Каратасос, като ни остави рядък пример на родолюбие, свободолюбие, пожертвувание, прекъсна делото си в нашето мило отечество, в земята Сърбия, която го прие да си пролее драговолно кръвта за свободата ѝ, както и за свободата на нейните сестри България и Гърция. Той си остави костите в земята на ония юнаци, които е прославило Косово, Мишар, Чачак и Неготин. Неговият дух се съедини сега с духовете на безсмъртните наши юнаци Карагеорги, Милош и хайдут Велко, а ние, потомците на тези юнаци, се съединяваме днес по духа, по желанието, по общата цел с потомците на достойния покойник Каратасос, на славния Боцарис, Караискакис и Колокотронис.

Над мъртвото тяло на покойника, с еднаква тъга, с еднакви въздишки, се срещат синовете на трите сестри Гърция, Сърбия и България, които по съдбините си, по целта си, по желанията си са също така братя, както и по вярата, а някои и по кръв. Каратасос е имал обща цел за всичките три братства; родолюбието на всеки поотделно не е основано на неприятелство един срещу друг, но че гъркът може да бъде патриот, но все пак приятел на сръбството и българщината, а така също и сърбинът и българинът. И така до нас идва твърдата увереност, че могат да съществуват една до друга три свободни сестри, кралства: гръцко, българско, сръбско, и всяко да се развива и да напредва, и нито едно да не се бърка на другото, а да имат як съюз за взаимопомощ.

Вдъхновени от такива мисли, вдълбени в такива чувства, разбиращи така ясно ползата от приятелския взаимен съюз, днес славяните са готови в душата си да подадат ръка на братята си елини, да се здрависат с тях и тържествено да се зарекат, че ще следват неотстъпно делото на Каратасос в такава братска и искрена връзка с тях, че в същото време, в което пукне пушка за свобода на Олимп и Пинд, ще отекне на Шар планина, Велибит и на Балкана.

Ако тези мисли, желания и намерения се проумеят от братята елини тъй искрено и патриотически, както са се родили в сърцето на славяните, тогава всички заедно можем да кажем на покойника:

О, достойни юначе Каратасос, ти си ни показал пътя, по който се отива до свобода и независимост; ти си ни показал начина как да бъдем силни, като поръча и на елините, и на славяните взаимни връзки, любов и помощ. Ние те разбрахме добре, затова ти поднасяме най-голяма благодарност и се заричаме, че ще докажем благодарността си и на дело, сиреч ще пазим и изпитваме братска и искрена връзка на приятелство помежду нас и славяните, която свобода ще бъде цвете, което ще украси твоя гроб и което никога няма да увехне.

Разговор на външния министър Кундуриотис

с френския посланик Буре. 1862 г.

Печата се по F. Driaiult, Μ. Lhèritier, op. cit., p. 475 — 6.

K.: Въстанието в Навплион е едно нещастие при сегашните обстоятелства. Ние бяхме свързани със споразумения с италианците, йонийците, за да действаме в Турция; навсякъде има организационни комитети за тази цел...

Б. (много заинтригуван): Чак до Константинопол?

Κ.: В Константинопол няма да има нищо, докогато движението в провинциите не доведе там всички турски войски; само тогава ще се действа в столицата...

Б.: Ако вършите неразумни неща, ще бъда принуден да ви призова към спокойствие.

К.: Няма да има нужда. Правителството ще бъде безукоризнено; ще има само доброволци, които ще преминат в Турция, и дезертьори...

Б.: Спомнете си, че в събитията от 1854 г. започнахте по същия начин.

Κ.: Този път няма нищо подобно; нито кралят, нито кралицата, нито министрите ще се компрометират.

Б.: Нито Вие?

К.: О, аз. Аз няма да съм вече министър. По това време кабинетът ще бъде сменен и Боцарис ще е свободен да действа. Добре е, ако той напусне. Всичко ще започне в неговата родина.

Договор за присъединяване на

Йонийските острови към Гърция. 14. XI. 1863 г.

Печата се по Ключников и Сабанин. Международная политика новейшего времени в договорах, нотах и декларациях. Ч. I. Москва, 1925, стр. 189

Член I. Н. В. кралицата на Великобритания... се отказва от протектората над островите Корфу, Кефалония, Занте, Левкас, Итака, Цериго и Паксос, които по договора от 5. XI. 1815 г. образуваха единна, свободна и независима държава, поставена под непосредствен и изключителен протекторат на Н. В. краля на Великобритания при посочените по-долу условия...

(Другите четири държави в договора) ... приемат при посочените по-долу условия отказа на Н. В. кралицата на Великобритания от протектората над съединените провинции на йонийските острови и съвместно с Н. В. признават съединението на тези области с Елинското кралство.

Член II. След съединението с Гръцкото кралство йонийските острови ще се ползват с преимуществата на постоянен неутралитет... Високите договарящи се страни се задължават да зачитат принципа на неутралитет, установен в настоящия член...

Член IV. (Присъединяването на островите към Гърция не може да измени привилегиите, които имат чуждестранното мореплаване и търговия.)

Член VI. Франция, Великобритания и Русия в качеството си на държави — гаранти на гръцкото кралство, си запазват право да сключат с Гърция съглашение по въпросите на настоящия договор. Английските войски се изтеглят от островите.

Гръцката позиция по време на критското въстание.

1866 г.

Мемоар на гръцкото правителство от 7. VIII. 1866 г.

Печата се по F. Driaiult, Μ. Lhèritier, op. cit., p. Τ. III. p. 182 — 183.

Въздържан и мълчалив, но не пасивен наблюдател на тази криза, правителството на Н. В. кралят на елините не може да не види гибелните последици от едно положение, което заплашва да задълбочи страданията на едно християнско население, което се състои от повече от 200 000 души.

Вследствие на географското си положение, общността на религията и расата, еднаквостта на езика и общите традиции Гърция е първата, която чувства нещастията на гръцкото население в Османската империя, тя е и първата да страда в своите най-законни чувства. Да не издигне глас в полза на нашите братя в Кандия би означавало да предаде задачата, която тези връзки ѝ поставят, и да пренебрегне мисията на първа християнска държава на Изток.

Пред значителността на толкова огромна опасност правителството на Негово Величество се бунтува. То знае отлично, че това положение на страдание и чести кризи, които то създава, не може да бъде спряно, без да се премахнат причините, които го пораждат. Но колкото е лесно да се обрисува една вярна картина на това гибелно положение, толкова по-тежка става задачата, когато трябва да се изрази мнение за мерките, които единственο биха могли да гарантират, за критяните едно съществуване, по-подходящо за тяхната история и изискванията на цивилизацията и справедливостта. Има ли нещо по-добро от това да се обърне изцяло към благородните и великодушни чувства на правителствата на Франция, Великобритания и Русия, които толкова желаят да допринесат за свободното развитие на всички елементи на прогреса в Ориента.

Правителството на Н. Величество се надява, че благодарение на тези всеизвестни чувства положението на нещата, което е обречено на многократни повторения..., няма да продължи дълго. Въпреки това, ако сериозното положение на нещата, които ги занимават понастоящем, не им позволи да предприемат разрешението на въпроса, висящ вече от 45 години, нека благоволят да признаят необходимостта отсега нататък да се действа чрез една обединена акция, която, като спести на критяните жестоките доказателства, ще даде нова стойност на благородната мисъл да се действа чрез мирни средства за установяване на ред навсякъде, където той е заплашен.

Проект за четворен съюз

между Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора.

1866 — 1867 г.

Печата се по С. Velichi. Les relations roumano-grecques durant la période 1866 — 1879. Revue des Etudes Sud-Est Européennes. Τ. VIII, 1970, N. 3, p. 537 — 538.

Член I. Между Η. В. краля на Гърция, Η. В. княза на Румъния, Н. В. княза на Сърбия и Н. В. княза на Черна гора, както и между техните наследници и последователи, ще съществува пълно и съвършено разбирателство, приятелство и съюз, които ще продължават винаги и във всякакви обстоятелства. Вследствие на този приятелски съюз договарящите се страни няма да имат присърце нищо повече от това да запазят взаимните интереси на своите страни, взаимните договори, изпълнени с доброжелателност и помощ, и да премахнат всичко онова, което може да измени този съюз или причини на някоя от страните някаква вреда.

Член II. Договарящите се страни се задължават взаимно и всяка спрямо останалите да действат съвместно и напълно безкористно, за да осигурят провеждането на нарежданията, които допълват постановленията, по начин, съответстващ най-много на духа на този договор.

Член III. Н. В. кралят на Гърция, Н. В. князът на Румъния, Н. В. князът на Сърбия и Н. В. князът на Черна гора заявяват, че единственото им намерение при сключването на този съюз е да запазят сигурността и щастието на своите страни в съответствие с древните им права и принципите на справедливост и равенство.

Член IV. В резултат на този договор договарящите се страни се задължават след обмяната на ратификации да потърсят и определят най-добрите условия за установяване, облекчаване и окуражаване на търговските отношения между жителите на своите страни.

Населението на Гърция през XIX в.

Печата се по Απογραφή τοῦ πληθυσμοῦ κατά τήν 27 ὀκτωμβριου 1907 Ἐπιμελεια. Χωματιανου. Ἀθῆνα, 1908. I. 9, 1 — 2 σ. 72 — 73.

Население на Гърция през 1821 и 1828 г.

 

Населението на Гърция за периода 1839 — 1879 г.

 1839

 823 773

 1845

 960 236

 1853

 1 035 527

 1861

 1 096 810

 1870

 1 457 894

 1879

 1 679 470

    
Професионален състав на населението според преброяването от 1879 г.

Печата се по Στατιστική τῆς Ἐλλάδος. Πληθυσμός 1879. Ἐν Ἀθηνας, 1881, σ. 32-33.

 

           Професии

  Брой

 Процент

земеделци

 254 491

 48,05

занаятчии

 77 304

 14,59

търговци

 34 133

 6,44

работници

 42 966

 8,11

чиновници

 51 513

 9,73

моряци

 16 157

 3,05

моряци зад граница

 5 180

 0,98

духовници

 7 952

 1,50

свободни професии

 9 634

 1,82

запасни военни

 1 265

 0,25

действащи

 18 521

 3,50

военни моряци

 2 002

 0,38

други

 8 631

 1,60

Всичко

 529 749

 100,00

непосочени

 6 216

без професия (жени, ученици и др.)

 1 064 215

Политическите настроения в Гърция

през 70-те години на XIX в.

Доклад на ген. Игнатиев до двореца. Пера, 15. X. 1872 г.

Печата се по Кирил, патриарх Български. Граф Игнатиев и българският църковен въпрос. С., 1958, стр. 486 — 488.

Напоследък имах случай да се запозная с новия министър на Гърция господин Симос и да приема лично от него най-топли уверения за желанието му да върви в съгласие с посолството на В. И. Величество. Той ми предаде поздравите на крал Георги, който му възложил задължението да поддържа добри връзки с мен.

Аз изслушах с толкова по-голямо задоволство думите на г-н Симос, понеже разположението на гърците както в Цариград, така и в самото Еладско кралство този момент не е никак благоприятно към Русия. Напротив, те изглеждат овладени от фикс идеята за близко разбирателство с Турция, за да воюват заедно срещу пристъпите на един въображаем панславизъм. Ако абсурдността на последната комбинация по необходимост трябва да е противна на изтънчения ум на новия гръцки министър, то неговите стари симпатии към английската политика биха могли да го направят доста благоразположен към идеята за едно сближение с Турция. И наистина той ми изглежда, че желае да се направи приятен на турците.

Впрочем г-н Симос не пропусна да потърси моето съдействие за уреждане въпроса за разбойничеството по границата, който от години представлява камък за препъване между двете страни, без да е могъл да намери досега подходящо разрешение...

Завърших разговора си с представителя на крал Георги, изказвайки надежда, че той би могъл да въздейства върху цариградското гръцко население и да даде на неговите стремежи насока, която му липсва от повече от една година насам.

Не мога все пак да скрия от Ваше императорско Величество колко едно съглашение с гръцкото правителство ми се струва трудно, докато трае досегашният кабинет, който изглежда, че се изплъзва от авторитета на крал Георги. Така относно паричните помощи, изпращани от Атина на патриарх Антим чрез г-н Симос, аз получих от представителя на В. И. Величество в Гърция потвърждение на предложението си, че тази пратка е станала без знанието на краля. Сам г-н Сабуров узна за факта едва чрез моята телеграма и можа чак тогава да прецени стойността, която е трябвало да отдаде на щедрите уверения, с които го е обсипвал г-н Делигеорги.

При тези обстоятелства, Ваше Величество, една смяна на кабинета в Гърция ми се струва желателна. Само правителство, силно и независимо от крясъците и партиите, каквото може да създаде едно съглашение между Вулгарис и Кумундурос, би било годно да освети политика, твърда за кралството, упражнявайки същевременно благотворно влияние върху гърците в Турция.

Tweet