Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Печата се по Н. Тодоров. Филики Етерия и българите. С., 1965, стр. 122; 130—131.
Из свидетелствата на съвременници.
Писмо на Ал. Ипсиланти до Христо Панко. 30. III. 1821 г.
Драги господин Панко,
Отдавна вече разбрах [истината] колко полезен и още повече необходим си ти и никога не се съмнявах в достойнството ти и готовността да служиш на милото ни отечество. Ето защо мисля, че е разумно да продължаваш да се занимаваш с тази дейност, да намираш начини да се справяш с тази работа. Въпреки че нямаш нужда от моите инструкции, тъй като си разумен и готов, все пак заявих устно на самия човек и на тагматарха [майстора] — общия ни брат Дукас, всичко, което счетох полезно и подходящо при сегашните условия. Прочее, брате, не спирай да правиш, каквото е полезно; отечеството ще ни възнагради всички, нужно е обаче да се грижиш най-много за общото благополучие и ред.
***
А. Францис за въстаническия опит през 1823 г.
А през месец май и юни бе основано в Кишинев едно ново дружество на гърците, което имаше следното ръководство: Георгиос Папас, или Карагеорги, Наум Братович — грък, но роден в Унгария, и Димитриос Унгрос [Унгареца] се споразумяха с първенците на някои села оттатък Дунава в България, които дойдоха уж като търговци в Бесарабия с намерението да се споразумеят и да подготвят те българите, а Карагеорги с онези, с които би успял, да премине през Молдова (през време на князуването на княз Йоан Стурдза) и без да засегнат Молдова, да стигнат на определеното място, за да се обединят с българите и да тръгнат, както условията биха им позволили. В това дружество обаче, понеже бяха много и работата в началото се нареди по твърде сполучлив начин и тайно, всички изтъкнати водачи, които бяха Димитриос Схинас Солунчанина, Димитриос Българина и Димитриос Ходжоглу Българина, Янакиос Билюкбаши от Епир, се занимаваха с въпросите за този поход с голямо внимание и ловкост. А митрополитът Григорий даваше пари на Карагеорги, за да дава той по 100 гроша на всеки боец, за да замине за Гърция. Карагеорги обаче употреби тези пари за споменатото дружество, тъй като много от тях, като получиха пари, отиваха по селата на Бесарабия, изразходваха ги и като се връщаха обратно, се извиняваха, че не им позволявали да преминат през Австрия (нещо, което действително се е случвало с много от тях) или че разноските не им били достатъчни.
Между другите от дружеството беше и хаджи Михалис от Сливен, който изразходи много пари за това дружество, тръгна прочее за Брашов, където имаше българи, гърци и унгарци, за да ги подбуди в този поход и да дойдат те на същото място в България, където предстоеше да се съберат и онези, които бяха в Бесарабия. И след като се подготвиха, тръгнаха и споменатите водачи с бойците си към брега на р. Прут, откъдето предстоеше да преминат през нощта в Молдова, имайки готови и 100 казаци, водачът на които беше българин от Габрово в България. Имаха още около 4000 българи от заселените в Бесарабия, които бяха оглашени в дружеството от самите им свещеници.