Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Манифест на Петър I до черногорския народ 3. III. 1711 г.
Печата се по A. Andrić. Geschichte des Fürstentums Montenegro. Wien, 1853, S. 25-28.
До благородните, превъзходни, почитаеми, високопоставени митрополити, князе, воеводи, сердари, арамбашии, капитани, рицари и всички християни от православната гръцка и римска вяра и останалите лица с духовно и светско положение в Сърбия, Славения, Македония, Босна, Херцеговина и особено черногорците... и останалите последователи на Христа, които се намират под тиранското робство на султана, поздрав и радост!
Спряхме се достатъчно върху историята как вашите стари царе, деспоти и князе и други господари са били високо почитани не само заради славянския език, но са били прославени из цяла Европа с победното си оръжие, докато са попаднали под несправедливото и тиранично подчинение. На вас сега се пада да последвате предците си в това белязано от бога време и да подновите старата им слава, като се присъедините към нашата армия и се сражавате с оръжие в ръка срещу неприятеля едновременно за вяра и отечество, за чест и слава, за своята свобода и за свободата на вашите потомци. Който участва в тази справедлива война за облекчаване на християнството, ще получи от всемогъщия всякакво възмездие, а от нас милост и награда и ще му бъде дадено според желанието и заслугите му, защото ние не се стремим към друга слава, освен тази да освободим тамошните християнски народи от езическата тирания, да прославим православната църква и въздигнем животворния кръст...
Отношенията между Черна гора и Австрия
Меморандум на губернатора на Черна гора Радонич относно условията за сключване на мирен договор с Австрия. 1778 г.
Печата се по A. Andrić, op. cit., S. 55 — 56.
1. Всеки, който е враг на императорския двор, ще бъде считан и за враг на Черна гора.
2. Народът на Черна гора трябва да отстоява независимостта си и сам да си назначава съдии и чиновници.
3. Черна гора не трябва никога да плаща данък на императорския двор.
4. В случай, че сръбските територии се освободят от турците, Горна и Долна Зета трябва да преминат към Черна гора с трите крепости Подгорица, Спуж и Жабляк и целия район до устието на Бояна; също така Пипера, Брдо и Херцеговина трябва да бъдат присъединени към Черна гора.
5. Черногорците трябва да се радват на пълна свобода и независимост в свободната си държава.
6. Черногорците трябва да си секат собствени монети с помощта на Австрия.
7. Губернаторът, митрополитът, сердарите, воеводите и князете да получават определена издръжка от австрийския двор.
8. Черногорците да имат постоянен гарнизон от 300 души на императорска сметка, които да възпират народа да не напада по време на мира с турците.
9. Когато австрийският двор е във война с Османската порта, Н. И. Величество трябва да праща барут, олово и оръжие, за да може да бъде отбранявана Австрия.
10. При сключването на примирието с Портата, Австрия трябва да предвиди и Черна гора в мирния договор.
11. В случай, че Австрия води война с друга държава, трябва да изпрати в Черна гора комисар, който да събере толкова войска, колкото страната може да предостави, при условие всичките офицери, от най-висшите до най-низшите, да бъдат черногорци. Те следва да получат императорска издръжка, да не бъдат смесвани с императорската войска, а да бъдат оставени да се бият по своя си начин срещу врага.
Из черногорското законодателство. 1798 г.
Печата се по М. Медаковић. Повѣстница Црнегоре од найстарier времена до 1830. Земун, 1850. Приложение, стр. 21 — 22, 28 — 30.
Ние, предводителите и старейшините и останалите наши братя от всяко племе и окръг на свободната област Черна гора и Брдо, се събрахме на събор и вече в Детинския манастир на 18 октомври 1798 г. и всички единогласно и съгласувано определихме закон, по който занапред ще можем да управляваме подобно на останалите народи на света, а това е изложено по долу в 33 точки, приети последователно от събора:
1. Призовавайки великия бог на помощ и охрана, ние единогласно потвърдихме нашето решение, прието през август, в същия ден, т. е. Преображение Христово, 1796 г. в Цетине, което се намира в приложението на тази книга (от закони). В това писмено решение ние предадохме всеки изменник на вечно проклятие и анатема и го лишихме от всякаква чест и братско уважение. Сега казахме такъв общонароден злодей и целият му дом да бъде изкоренен сред нас и никой от него да не остане.
2. Тъй като единството, мирът, тишината и добрият ред не могат да бъдат запазени, ако нямаше и наказания за злите и самоволни хора, казахме и създадохме закон, че ако от днес нататък черногорец убие някой наш брат, черногорец или жител на Брдо, или пък жителят на Брдо убие черногореца без каквато и да е било вина и причина — само заради насилието и от злоба, — такъв убиец не може да се откупи с никакво богатство, а ако бъде хванат, трябва да бъде обесен, убит с камъни или застрелян.
17. ... Ако някой крадец от днес нататък открадне вол или кон в някоя област на Черна гора или Брдо или пък в Приморието, от нашите братя и приятели, които се намират в земята и държавата на цезаря и краля1 — такъв крадец трябва да се преследва така, както и убиец..., тъй като крадецът, когато открадне чужд вол или кон, ще причини мъка на цялото семейство, по-голяма от тази, ако убие някои член от семейството. Това особено се отнася до бедните, които нямат друг вол или кон и не могат да съберат пари и си купят. И тъй като беднякът не може да живее без вол и кон, той продава бащината си и другото си оскъдно имущество и по такъв начин остава без нищо...
18. За да бъдат запазени мирът и добросъседското спокойствие с жителите на Приморието, нещо, което носи и на двете страни взаимна полза и щастие, се забранява отмъщението и всякаква самоволност. А ако черногорецът иска нещо от жителя на Приморието, нека го изисква чрез съда, иначе ще бъде наказан...
1Т. е. владенията на австрийския император (Бока Которска и Южна Далмация).
Международното положение на Черна гора. 1804 г.
Записка на руския външен министър А. Чарторийски до посланика във Виена А. К. Разумовски. 31. XII. 1804 г.
Печата се по Внешняя политика Росии XIX и начала XX века. Серия I. Т. II. Москва, 1961, стр. 250 — 254.
Във връзка с това, че граф Стадион1 неотдавна ни съобщи съдържанието на изпратената му открита депеша от 2 декември т. г., ние отново сме принудени да се върнем заедно с Вас към обсъждането на черногорския въпрос. В това писмо австрийското министерство се опитва да докаже зависимостта на Черна гора от Османската империя, основавайки се на постановленията на Свищовския2 договор, и се опитва по-нататък да ни накара да признаем, че на виенския двор са необходими сурови мерки, за да постави край на затрудненията с черногорците и преди всичко с техния митрополит.
Още при четенето на първите редове бяхме доста удивени от това, че във Виена искат да докажат подвластното положение на Черна гора от Османската империя, основавайки се на постановленията на споменатия договор. За да си представите истински нашето удивление, достатъчно е да си припомните времето, когато беше сключен този договор. Императорският и кралски двор, разбира се, си спомня, че след като Австрия приключи с този договор войната, която двата императорски двора бяха предприели съвместно срещу Портата, Русия остана сама в състояние на война с тази държава и договорът няма към нас никакво отношение.
Следователно в дадения случай не трябва да разглеждаме споменатия договор като действителен за нас. Впрочем, без да се спирам дълго на времето, което беше малко приятно за нас, не мога заедно с това да не добавя, че много по-трудно е да се обясни по какъв начин едно съглашение, сключено между две държави, може да налага съглашения за една свободна държава, която няма към него никакво отношение.
В продължение на няколко века черногорците се ползват с пълна независимост. Всички усилия, полагани от много османски владетели, за да им я отнемат, са се разбивали в скалата на тази малка страна и в мъжеството на нейните жители. Не с едно драсване на перото или с позоваване на договор, за съществуването на който те може би и не подозират, може да се включат в числото на турските поданици. Виенският двор не би поискал също драсването с перо да наложи на Русия жестоката необходимост да лиши от своето покровителство народа, който се е ползвал от него в течение на столетие и който доброволно се е хвърлил в обятията ѝ.
Казаното за Свищовския договор напълно може да се отнесе и към договорите и съглашенията на Портата с бившата Венецианска република, тъй като последната е имала толкова малко право да се разпорежда с Черна гора, колкото и всяка друга европейска държава. Ако черногорците винаги са ненавиждали турското робство, те са показали, че са се стремили не по-малко да опазят независимостта си от посегателствата на венецианците и тази линия на поведение те са следвали със същия успех.
Що се отнася до Османската порта, вече много години тя е осведомена за покровителството, което Русия оказва на Черна гора. Неотдавна, когато извънредни обстоятелства наложиха да се изпрати там граф Ивелич, ние не пропуснахме да известим османското министерство относно истинската цел на неговата мисия. Доколкото Портата е отлично осведомена за политическото съществуване на Черна гора и не крие, че тази страна съвършено не зависи от нея, връзките ѝ с Русия едва ли биха могли да предизвикат някакви подозрения. В това отношение у най-близкия съюзник на императора не може да има никакви опасения и Н. И. Величество охотно взема върху себе си всички претенции, които Портата би могла да му предяви по отношение на тази страна. ...
1Австрийският посланик в Санкт Петербург.
2Договорът между Австрия и Турция от 4. VIII. 1791 г.
Черна гора в началото на XIX в.
С. А. Санковски1 до А. Чарторийски. 5 ноември 1805 г.
Печата се по И. С. Достян. Описание Черногории начала XIX в. в донесениях С. А. Санковского. Славяно-балканские исследования. Москва, 1972, стр. 291 — 336.
Черна гора, ... където има малко удобна земя за обработване, има повече жители, отколкото тази земя е в състояние да препитава... Черногорците и бердяните изобщо са пастири или земеделци... Малцина търгуват даже със собствените си продукти... Те продават на своите съседи мед, восък, сирене, сланина, рогат добитък, вълна и малко коприна. А от съседите си купуват желязо, медни съдове, олово, барут, сол, тънко платно и сукно, последните две в много малки количества... Относно ежедневното им облекло черногорците не се нуждаят от чужди стоки, тъй като жените им тъкат дебело платно и сукно и ги обуват и обличат от глава до пети... В Черна гора има желязна и медна руда, а казват, че има и сребро; в Белопавличи аз сам видях планина от бял мрамор, но всичко това остава без най-малка употреба...
Цяла Черна гора е разделена на нахии или провинции, а всички нахии на пет, шест или седем племена или княжества, а те на множество братства или еднофамилци, които имат почти същото число селища...
Черногорците, които всички са воини, се смятат за благородни по рождение, но сред тях съществува и дворянство, което аз наричам така, защото от няколко известни фамилии те избират своите началници и главатари... Началниците на народа са митрополитът, губернаторът, сердарите, воеводите, князете, а чиновниците са байрактари и арамбашии.
Архипастирът по своята длъжност има неограничена власт над цялото духовенство и се грижи за душевното благосъстояние на целия народ; освен това по политическата част разглежда вътрешни и външни дела, заповядва да се провежда съд, помирява междуособните борби сред народа. Той единствен има власт... да свиква народа на генерален сейм.
Правителството, учредено и определено от народа, провежда заседанията си в един манастир в Цетине. А тъй като народът никога никому не е плащал данъци, такси и налози, то това правителство няма никакви доходи, земи или домове. В началото на образуването си правителството се опитало да събира по 60 копейки от всеки дом, но някои силни братства отказали да дадат пари, позовавайки се на минали времена, когато водачите безвъзмездно са служели на отечеството си; всички останали братства последвали този пример.
Правителството се състои от 50 души, без митрополита и губернатора, които са върховни началници...
1С. А. Санковски — дипломат, изпратен на специална мисия в Черна гора, за да утвърди там руското влияние, укрепи връзките на Русия с Петър Heгош и формира военен корпус, който да противодейства на Наполеоновата армия на адриатическия бряг.
Из завещанието на митрополит Петър I Петрович Негош. 18. X. 1830 г.
Печата се по Ристо J. Драгићевић. Тестамент митрополита Петра I. „Исторически записки“. Цетине, 1949, кн. III, св. 5 — 6, стр. 241 — 243.
Сърдечен и нисък поклон до благородните господа с духовно и мирско звание, главатарите и старейшините и на целия черногорски и брдски народ от нас, владика Петър...
Моля ви и ви заклевам със страшния и всемогъщ бог да се закълнете върху мъртвата ми гръд да следите, щото в цялата наша земя и епархия, във всички нахии, села и племена никой никого за нищо да не закачи поне до Гергьовден. Дотогава — уповавам се на бога и нашия спасител — по цялата земя ще бъде установен отново този начин на живот и царският съд, които аз сам бях изпросил и изплакал от нашия вечен покровител и защитник — руския император. Аз и по-рано съм казвал на някои от вас, че се грижа и трудя за вас и за вашето общонародно благополучие и добър живот, както знае бог и както и вие скоро ще узнаете и ще видите.
Освен това най-много моля всеки един и заклинам всички с истинния бог вседържател и затова съм направил и оставям божие и вечно завещание никой да не докосва за нищо на света и за вашето щастие и чест църковното имущество, където и да се намира то. А цялата църковна челяд, монаси, ученици, мои и ваши служители, охранявайте и поддържайте така, както сам аз всякога съм ги поддържал. Аз пък за свой наследник, управител и защитник на моето и на църковното право ви оставям моя племенник Рада Томов Петрович, за когото се надявам, че ще бъде човек на делото и разума (колкото е благоволил да му подари благият небесен отец), и когото вовеки предоставям на бога и нашия цар и на целия черногорски и брдски народ от цялото си сърце и цялата си душа...
Ако се намери някой измежду нашия народ, който не приеме тези мои последни слова и наставления за истински и не се вслуша в това, което този документ гласи, а замисли да предизвиква смут или раздор сред народа чрез слово или дела, то всекиго, който и да е той — мирянин или духовник, — предавам в смъртния си час на вечно проклятие и анатема, а също и рода и потомството му, нека неговата следа и дом изчезнат! Точно така и бог нека да накаже тези, които се опитват да ни отклонят от верността ни към благочестивата и христолюбива Русия и всеки от вас, черногорци и брдяни, който замисли да се откаже от покровителството и надеждата на единородната ни едноверна Русия, нека бог накаже така, че да не остане от него живо място и да изчезне за него всяко добро за вечни времена! А на всички добри и верни, които се вслушат и изпълнят моето последно писмо, нека бъде моето усърдно отеческо и архиерейско благословение от род в род и вовеки веков! Амин.
Черна гора при управлението на Петър II Негош (1830 — 1851)
Донесение на Ковалевски1 до Неселроде. 3. V. 1852 г.
Печата се по Н. И. Хитрова. Россия и провозглашение Черногории княжеством (1852). Славяно-балканские исследования. Москва, 1972, стр. 337 — 358.
Покойният владика огради страната си с множество кули, в които неголеми гарнизони отблъскваха нападенията на турците. Освен това честите договори с пашите на Албания, Босна и Херцеговина държаха тези страни в доста миролюбиви отношения спрямо Черна гора. Чрез тези договори самите турци свикнаха да гледат на Черна гора като на самостоятелна страна... Владиката научи черногорците да правят барут... Той подобри съобщенията, построи здание за сената, на много места кладенци и цистерни, които струваха значителни средства, и по този начин отстрани една от главните причини за племенната вражда в Черна гора... Ако покойният владика заслужава за нещо справедлив упрек, то това е заради невниманието му към църковните дела... Народът, както и по-рано, е безусловно предан на руския двор. Ако се срещат частни интриги, те изчезват при едничката намеса на руското министерство.
*
Ковалевски до Неселроде. 6. V. 1952 г.
Сметките на черногорското правителство:
1. За издръжката на черногорския владика — ежегодно 6000 гулдена.
2. За заплати на президента и вицепрезидента на сената и на сенаторите — 4700.
3. На секретарите на владиката и сената и писарите — 1465.
4. На 45 перяници2 и на капитана им — 3740.
5. На 16 капитана или старшини на нахии, които формират малкия съд — 960.
6. За поддържане на кулите с гарнизони и даване на пенсии на семействата на убитите черногорци — 3200.
7. За производство на барут и олово — 1500.
8. За издръжка на двама възпитаници в славянското училище в Триест — 800.
9. За поддържане на държавни здания, пътища и укрепления — 300.
10. За непредвидени разходи, главно помощи на гонени от турците християни — 2000.
За издръжката на правителството на Черна гора и удовлетворяване потребностите на народа са необходими ежегодно около 32 000 гулдена. От руския двор се отпущат на владетеля и на народа на Черна тора... 38 000 гулдена.
Черногорците понастоящем не плащат никакъв данък и всички доходи на правителството се ограничават от посочената сума и още някои неголеми приходи от продажбата на тютюна и риболова при Шкодра и неголемите имения на владиката, освен това заплащанията при решаване на дела, плащането при подстригване за свещеници и накрая доброволните вноски за владиката на Петровден. Всичко това заедно дава на владиката около 4000 гулдена.
1Полковник Ковалевски — виден географ и пътешественик, изпратен със специална мисия да проучи положението на страната и помогне при утвърждаването на новата княжеска власт.
2Перяник — телохранител на черногорския княз.
Позицията на Черна гора в събитията от 1848 г.
Писмо на Филип Вукович до Метел Ожегович. 30. X. 1848 г.
Печата се по А. Александров. Материали и некоторые исследования по истории Черногорци. Казакь, 1897, стр. 87 — 88.
Ваше Високородие!
След нашия разговор в Загреб ние все още очакваме отговор на решението на бана. Войската ни е готова и едва се сдържа да не тръгне. Ние сме толкова нетърпеливи, че искахме да изпратим и без отговор 1000 души. Не можахме обаче да намерим добри кораби, а само два малки, които заедно не могат да поберат повече от 500 души. Сега считаме за правилно да съобщим това на Ваше Високородие и да Ви помолим, ако сте получили отговор от бана за изпращането на войска, да благоволите да ни съобщите веднага, а за успеха на делото да изпратите кораби до Риека. А ако няма още отговор от бана или не сте успели да го получите, уведомете ни също. Ако пък Вие сами поискате да Ви изпратим войска, благоволете да ни напишете. Изпратете кораби от Риека, за да може по този начин да пристигне войската; а също така издайте заповед в Риека относно нейното идване.
Обявяване на Черна гора за наследствено княжество. 1852 г.
Доклад на Неселроде до Николай I. 8. IV. 1852 г.
Печата се по Н. И. Хитрова. Россия и провозглашение Черногории княжеством (1852). Славяно-балканские исследования. Москва, 1972, стр. 337 — 358.
Черногорският народ и сенат съобщиха, че на общото събрание в Цетине, където се е разглеждало бъдещето на Черна гора, както и нейното устройство, целият събран народ единодушно изразява мнението си, че духовната власт, която доскоро ръководи Черна гора, вследствие безбрачието, към което трябва да се придържа, е довела династията на Петрович почти до изтребване и ако този род, който от 1696 г. постоянно управлява страната, се прекрати, могат да възникнат разни смущения и размирици. Ето защо народът, сенатът и всички черногорски старейшини считат за полезно и необходимо да се вземат следните мерки:
1. Да се установи светска и наследствена власт в Черна гора.
2. Господар на Черна гора с титлата княз да стане Даниил Петрович Негош, избран от самия покоен владика, а след него властта да премине към наследниците му от мъжки пол по първородство.
3. Специално за ръководството на църковните дела да има епископ или архиепископ в Черна гора, който да бъде избран при помощта на правителството от племето на Петрович Негош или от друго благородно семейство на Черна гора.
4. Установените закони и всички днешни обичаи на Черна гора да се оставят в пълна сила.
Черна гора в средата на XIX в.
Печата се по J. G. Wilkinson. Dalmatia and Montenegro. London, 1848. V. I, p. 406 — 431.
В Черна гора има малко градове. Наистина едва ли някой от тях заслужава това име. тъй като един град тук отговаря на село в някоя друга страна, а най-големите нямат повече от 1200 жители. Никой от тях няма крепостни стени и за малко от тях може да се каже, че имат улици. Къщите често са отделени, а някои от тях толкова пръснати и раздалечени една от друга, че приличат по-скоро на ферми или летни къщи, отколкото съставни части на едно село. Тези обаче, които са близо една до друга, имат само една обща стена помежду си, както в градовете на други страни; те са по-добре построени, отколкото отделните в пръснатите села. В най-планинските и отдалечени райони на страната постройките са най-груби.
Общият брой на градовете и селата в страната е между 200 и 300. Като цяло те са разположени в котловини и по склоновете на планините, но няма никакви по върховете, които са трудно достъпни, както в съседните провинции на Турция. Това е доказателство за неустрашимата независимост на черногореца, който се чувства сигурен с естествената сила на своята страна и не се нуждае от други отбранителни мерки освен собствената си смелост...
И мъжете, и жените са много едри; могат да носят около 175 английски фунта [1 фунт — 453,6 г] на раменете си през най-стръмните и остри скали. Всички са мускулести, силни и здрави в Черна гора. Възлестите дървета, така както израстват измежду пукнатините, като че ли символизират страната и са в съответствие със строгата, жилава същност на жителите...
Селското стопанство се намира в извънредно примитивно състояние и с изключение на долината Белопавлович и още някои райони на страната земята се обработва с мотика... Няма обработваема земя, която да е останала неизползвана; всяко парче земя, годно да бъде обработено, е засято с царевица, картофи или някоя друга полезна култура. Няма начин, който черногорците да не са опитали, за да осигурят прехраната си и да увеличат износа на страната си.
Независимо от всичките усилия за увеличение на продукцията, добиването на прехраната не върви в крак с увеличаването на населението. Макар че се изнася храна за чужбина, много от бедните са лишени от средства за препитание. Ето защо, особено след гладни години, намират място чести миграции. Сега, след като владиката сложи край на предишната им неограничена система на разбойничество, бедняците в тази бедна страна са принудени да изкарват прехраната си и да си търсят дом в по-плодородни райони... Повечето отиват в Сърбия, която би могла да бъде наречена родител на Черна гора. Онези обаче, които са се отличили по време на война, са задържани от съотечествениците си и се събират помощи, за да се осигури съществуването им...
Главният пазар за продукцията на Черна гора е Котор. Част се продава и в Будва, и във Фортенуово, близо до Кастел-Ластуа (Петровац), както и в турските градове; сушената риба обаче, както и някои други продукти се изпращат по-надалеч.
Макар и толкова близо до морето, че камък може почти да бъде хвърлен в него от планината над Котор, черногорците нямат пристанище. Те са зависими от австрийците, за да получат разрешение да прекарат стоките си, предназначени за продан или получени отвън, през Адриатика. Това обстоятелство е много неблагоприятно за черногорците. Крайно стимулиращо за тяхното благоденствие, както и за прогреса на тяхната цивилизация, би било територията им да достигне морето и да могат да се ползват от предимствата на прекия търговски контакт с други нации. Не би било желателно обаче както за тях, така и за другите да получат някой укрепен пункт, като Котор, към който те някога силно се стремяха, а необходимо е просто едно пристанище за търговски цели...
Множеството овце и кози, отглеждани от черногорците, им доставят значителни количества вълна и сирене за износ. За пушеното овнешко месо, наричано „кастрадина“, се плаща годишен данък в Котор от 2000 до 2600 флорина, а овнешките шунки на Черна гора са високо ценени и се продават за износ в Истрия, Венеция и Анкона.
Черна гора изнася пушено овнешко (кастрадина), солени риби (скораница), восък, мед, кожи, лой, сирене, масло, дърво и листа „скотано“ (за получаване на жълта боя и за обработка на кожи), дърва за горене, въглища, добитък, овце, прасета, свине, домашни птици, известно количество коне и тютюн, донесени от Турция, вълна, черупки от костенурки, дюли, смокини, маслини, орехи и различни плодове, царевица, картофи, зеле, карфиол и други зеленчуци, коприна (за Турция), обикновен тютюн от Черна гора и др.
Вносът се състои от добитък и известно количество коне, а също тютюн от Турция и месо за износ; сол, мед, желязо, растително масло, солена риба, свещи, вино, ракия, кафе, захар, оръжие, барут, кремък, стъкло, обувки, цървули, платно, ленени и памучни тъкани, кърпи, фесове, ориз, жито (когато урожаят е беден), кожа и др.
Данъците се вземат от всяко огнище или семейство. Според обичая те са разделени на три класи, като всяка плаща по един, два или три флорина на година за всяка къща или семейство. Цялата сума достига 28 000 или 30 000 флорина на година. Има и монопол върху тютюна, който донася около 200 флорина годишно.
Общият доход се движи между 76 450 и 78 450 флорина, включително около 47 000 флорина, давани от Русия за правителствени цели, тъй като Черна гора се намира под покровителството на Русия.
| Флорини | Флорини | |
| Данък на семейството | 28 000 до | 30 000 |
| Такса върху солта | 200 | 200 |
| Такса върху рибата | 250 | 250 |
| Такса върху сушеното месо | 200 | 200 |
| Земя на различни манастири, давани от владиката под аренда на селяни | 600 | 600 |
| Монопол върху тютюна | 200 | 200 |
| От Русия | 47 000 | 47 000 |
| Общо | 76 450 | 78 450 |
Изделията на Черна гора се свеждат до част от домашните им мебели и облеклото и могат да се сравнят с изделията на бедуините или арабите в пустинята. Основното е вълнена дреха, която има същото предназначение като шотландското наметало или испанската манта и служи за връхна дреха и одеяло и на мъже, и на жени. Грубите престилки на жените, украсени с вълна, някои от цървулите, чорапите и други части на облеклото се изработват от членове на семейството. Освен това жените бродират и ръкавите на ризите, както и краищата на платнените им дрехи са красиво изработени с коприна и разноцветни платове.
Малцина от черногорците се занимават с търговия, макар някои от тях да изпълняват длъжностите на ковачи и на другите непосредствени нужди на селото. Основното им занимание след земеделието е риболовът, който те считат за много доходно занятие, особено в Шкодренското езеро. Пушките и останалото оръжие са чуждо производство, а умението на черногорците се свежда до това да го поправят, ако се повреди леко. Те могат също да си правят барут, когато не успеят да го доставят от чуждия пазар. Въглищата, които употребяват, са от лешник, който е много разпространен в страната.
Мирен договор между Османската империя и Черна гора.
31. VIII. 1862 г.
Печата се по G. Frilley, J. Wlahovitj. Le Monténégro contemporain. Paris, 1876. p. 310 — 311.
1. Вътрешното устройство на Черна гора ще остане такова, каквото е било преди влизането на султанските войски в територията ѝ.
2. Демаркационната линия, определена от смесената комисия през 1859 г., ще представлява за в бъдеще границата на Черна гора.
3. Османското правителство ще разреши на черногорците износа и вноса на стоки през пристанището Антивари без право на мито. Забранен е вносът на оръжие и амуниции.
4. Черногорците имат право да вземат под аренда земя извън Черна гора с цел да я обработват.
5. Мирко1 да напусне Черна гора и да няма право да се върне.
6. Пътят от Херцеговина до Шкодра, който минава през вътрешността на Черна гора, да бъде открит за търговията. По протежението на търговския път няколко пункта да бъдат окупирани от султанската войска, където тя ще държи гарнизони. Пунктовете, които ще бъдат окупирани, ще бъдат определени по-късно.
7. Черногорците да престанат да извършват враждебни нападения извън своите граници. В случай че въстанат една или повече от съседните на Черна гора провинции, черногорците да не им оказват никаква подкрепа, нито морална, нито материална. Всички сенатори, глави на нахии и други първенци на Черна гора да се задължат писмено пред сердаря Екрем да спазват това условие.
8. Всички второстепенни разлики, които могат да възникнат по границите, ще бъдат изглаждани с взаимно съгласие. Всяка от съседните на Черна гора сили ще има представители, натоварени да уреждат тези различия, а в случай че някой важен въпрос не може да получи задоволително разрешение, двете страни се обръщат пряко към Портата.
9. Никакво семейство не може да влиза в Черна гора без паспорт, издаден от турските власти. Постъпилите противно на разпореждането да бъдат върнати.
10. На черногорците е позволено в интерес на търговията да пътуват без всякаква пречка из Османската империя. Пътешествениците се ползват с покровителството на държавата.
11. Всички криминални ще бъдат арестувани и предадени на съответните власти на базата на споразумението за екстрадиране.
14. Черногорците се задължават да не построяват никакви кули или укрепления по границата с Албания, Босна и Херцеговина.
1Мирко Петрович — черногорски войвода, баща на княз Никола.
Княз Никола (1861 — 1918) и мисията на Раковски. 1863 г.
Писмо на Раковски до Манаки. Цетине, май 1863 г.
Печата се по Архив на Г. С. Раковски. Т. I. С., 1952, стр. 294 — 296.
Достопочтени господине,
Вече от седем дни се намирам в столицата на Черна гора. Князът е твърде приятен младеж с едър ръст и забележително развит ум. Той е извънредно великодушен и храбър. Така е упражнен и сръчен в оръжията и ездата, щото човек се удивлява, като гледа всички негови добри качества. В не по-малка степен е и добър политик. Говори блестящо френски, италиански и немски език и получава по-известните европейски вестници. Той ме прие най-благосклонно и през цялото време на тукашния ми престой ме викаше на трапезата си, като прояви към мен цялата славянска искреност. Говорихме много за Гърция и за Вас. Той е напълно съгласен и ми даде своята дума, че ще съдейства. Наскоро ще получите писмо и знак. За да си съставите правилна представа за бащата на княза, спомнете си за Атила от историята. Князът наскоро започва да устройва училище за момичета — един вид сиропиталище, в което ще се учат децата на падналите поборници-въстаници. Но понеже за това се изискват немалки средства, той ме натовари да издействам някаква помощ за това дело в Сърбия и Влашко. Надявам се, че не ще пропуснете и Вие една такава добра възможност да увеличите списъка на Вашите благодеяния, като съдействате и на това човеколюбиво начинание. Тук ще започнат да строят и един бляскав хотел чрез общи дялове. Делът се изчислява на 100 флорина. Днес заминавам оттук с най-голяма благодарност, защото първата ми стъпка към новото начинание се извърши благополучно.
Военната организация на черногорците
Печата се но G. Frilley, J. Wlahovitj. Le Monténégro conteraporain. Paris, 1876, p. 433 — 443.
Една черногорска пословица казва: „Вземете ми пушката или брата; това е едно и също“. Кой друг народ, при който военният инстинкт господства над всички останали, би могъл по-добре да изрази привързаността си към оръжието, към което прибягва непрекъснато, за да защищава страната си?... До 1853 г. обаче нямаше никаква организация сред воините, които се събираха набързо, за да бранят земята си. Когато врагът заплашваше някой пункт по границата, новината се разнасяше бързо из страната чрез бързоходци или по планините чрез виковете на нощните пазачи. Тя се носеше от племе на племе, от село на село, вдигаше на крак всички годни мъже, които се събираха безредно, водени единствено от мисълта по-скоро да отидат да се бият, и се отправяха към точката, където беше обявена опасността...
През 1853 г. [Данило] нареди да се въведе редовна служба за мъжете между 18 и 50 години. Те именно образуваха първите елементи на една истинска армия, на която той стана военачалник. Освен това той създаде офицерски кадър от капитани, които постави начело на племената; стотници, които ръководеха отряд от 100 души; десетници, които отговаряха за 10 войници. Във всички отряди имаше и по един знаменосец или байрактар. Бяха въведени също и сердари, които отговарят на полковници и воеводи, които съответстват на генерали... В мирно време стотниците ставаха съдии в своите околии, а воеводите и сердарите отиваха най-често в сената.
Оръжието на черногорците се състоеше от ятаган или ханджар, два пищова, дълга албанска пушка — „дуга пушка“, и един патронташ. Освен барута, който им беше раздаван, те воюваха изцяло на свои разноски, като единствено плячката им служеше като компенсация за загубите по време на враждебните действия...
По времето, за което говорим, в Черна гора не можеше да става и дума за артилерия. Единствените оръдия, с които си служеха, и то рядко, бяха ония, пленени от турците и които издаваха повече шум, отколкото да навредят на неприятеля.
Простата военна организация на Данило, поддържана от енергичната му воля и оползотворена от брат му Мирко, без съмнение способства за успехите, постигнати към края на управлението на този княз. Събитията от 1862 г. обаче, когато Омар паша по убийствен начин използва новите оръжия с голяма точност, показаха по неопровержим начин на черногорците, че смелостта днес не е всичко в битките и че е отминало времето на „дуга пушка“. Тъй като финансите на страната не позволяваха да се закупи модерно оръжие, от което имаше абсолютна необходимост, във Франция беше организирана лотария в полза на Черна гора със съгласието на императорското правителство и нейната печалба позволи на княжеството да закупи 12 000 карабини „Миние“...
Желаейки да обучи своите хора да си служат истински с карабини и да ги запознае с военните упражнения, разпространени из цяла Европа, [княз Никола] се обърна към княз Михаил...
През август 1870 г. в Цетине пристигна капитан Йован Влахович, изпратен от белградското правителство, за да продължи в Черна гора мисията на сръбските офицери преди него. Този офицер получи от княз Никола нареждане да състави нов проект за организация на черногорската армия. През следващия януари той представи пред главата на правителството своя труд, който беше приет и незабавно приложен... Понастоящем черногорската армия се състои от 2 силни дивизии с по около 1000 воини и 1 планинска батарея.
