Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Из рисалето на Кочи бей Гюмюрджински. Първата половина на XVII в. Печата се по В. Д. Смирнов. Кучибей Гюмюрджинский и другие османские писатели XVII века о причинах упадка Турции. СПб., 1873, стр. 120 — 127, 133 — 139, 156 — 159, 184.
Глава шеста. За първоначалната причина за промяната на тимарите и зиаметите и за това, в чии ръце са преминали.
От благословения и проницателен ум на... падишаха не трябва да остане скрито, че една от важните причини за възникването и разпространението на метежи и вълнения, злини и смутове, а също усилването и преуспяването на мерзавците и злодеите се заключава в това, че владелците на тимари и зиамети, които представляваха истинската войска на вярата и на държавата, сега са лишени от издръжка и от тях не е останала нито следа, нито име. Държавата е обхваната от неуредици и метежи. До 1584 г. селата и орните земи бяха в ръцете на хората на меча и синовете на корпуса, а чуждите и всякаква сволоч нямаха достъп до тях; те не попадаха и у велможите и у знатните. Първоначалната промяна стана, когато някогашният главнокомандващ против персите Оздемироглу Осман паша за първи път заповяда да се раздадат на някои чужденци за показана храброст тимари от 3000 акчета. По този начин те намериха удобен случай да проникнат на служба в нашите войски... Тъй, като именията започнаха да се раздават от Прага на щастието, велможите и държавните сановници започнаха да дават свободните места на членовете на своята свита, на слугите и подчинените си. Изборните тимари и зиамети измежду намиращите се в мюсюлманско владение присъединиха към башмаклъците и арпалъците, противно на свещения закон; други пък отидоха към собствените султански имения; някои бяха превърнати в наследствени владения и църковни имоти, а други бяха раздадени като пенсии на съвършено здрави хора. Изобщо тимарите и зиаметите станаха плячка на велможите. Колко време вече тимарите и зиаметите са във владение на бейлербейовете и санджакбейовете, на везирските аги, на мутефериките, чаушите, писарите, на немите араби и джуджетата, на султанските любимци и най-знатните от полковата челяд. Някои направиха дарения на слугите си, а други дори и на несвободните си роби... Сред тях има хора с по 20-30 и даже и 40-50 тимари и зиамети. А ако има султански поход, ...изпратят няколко носачи и камилари на негодни коне, а самите те тънат в разкош и удоволствия... Само една десета от намиращите се в богохранимите ислямски владения тимари и зиамети са безспорни; всички останали са спорни... Владелците на тимари и зиамети бяха душата, блясъкът и красотата на всяка провинция. А сега по време на поход няма да се наберат повече от 7000 — 8000 души от зиаметите на Румелия, Анадол и другите провинции. Пък и от тях по-голямата част са наемници и слуги, а от останалите — ни име, ни следа. А като е така, какво може да се стори със 7000 — 8000 души и по какъв начин може да се достигне целта? С една дума, причината тимарите и зиаметите да стигнат до такова състояние е, че определянето им става от великия везир. Докато бейлербейовете раздаваха на недостойни, достойните идваха пред султанския диван, за да се оплачат, но когато великият везир раздаде на незаслужили хора, на кого могат да се оплачат достойните?
Глава осма. За причините за първоначалната развала на еничарския корпус.
Причината за започналото през 1582 г. встъпване на чужди лица в еничарския корпус беше следната. По случай празника на обрязването на ...султан Мехмед III от всички страни и краища се събра безчислено множество... За да се предотврати стълпяването на народа, бяха направени намазани с ленено масло мехове и когато с тези мехове започваха да разгонват тълпата, тя малко се пръсна. А когато след приключването на празника на височайшето обрязване трябваше да бъде изразена признателност [на помогналите], те всички пожелаха да станат еничари. Тъй като с нищо друго не искаха да ce задоволят, то от страна на височайшето правителство желанието им беше удовлетворено... По такъв начин еничарският корпус загуби блясъка и красотата си. Действащият сред еничарите закон загина и беше унищожен. Противозаконно е да бъде считан за инвалид друг някой освен старците и негодните за работа. Сега обаче 10 000 млади и силни мъже се оказаха инвалиди и по такъв начин правоверната съкровищница напразно започна да се хаби и опустошава. По-рано имаше трима чауши, сега станаха 40 — 50... Изобщо, откакто към корпорациите се примесиха граждани с неизвестен закон и религия, турци, цигани, перси, лази, скитници, мулетари, камилари, хамали, разбойници, мошеници и всякакви други хора, обичаите и правилата бяха нарушени, а законите и постановленията станаха недействителни... В предишните времена ислямската войска беше неголяма, но добра, безукоризнена и дисциплинирана. Където и да се отправи, навсякъде по волята на всевишния пред нея стояха победи и завоевания, а величието на исляма растеше.
Глава тринадесета. За необходимото преустройство и уреждане на положението на тимарите и зиаметите.
... Сега селата, които се намират в частна собственост на Негово Величество, започнаха ежегодно да бъдат раздавани под управлението на полковата челяд, а на провежданите аукциони се продават на онзи, който предложи повече. По такъв начин като капитал на падишаха в хазната постъпват само сто юка акчета... Освен това противно на божия закон съществуват някои владения с право на собственост и вакъфи. На пръв поглед това може да се стори добро, но в същност представлява разпиляване на общественото имущество, защото доходите от селата и полята на мюсюлманските области са достояние на обществената хазна — правата върху тях принадлежат на воините и ратниците на вярата. Разходът им е определен от закона... Вакъфите на такива поборници на вярата, бейове и воини като Гази Евренос бей, Турхан бей, Михалоглу и други, които ревностно са следвали божия път, са разрешени от мюсюлманските имами; останалите са незаконни... По-късно никой не оказваше никаква достойна за вярата и за държавата услуга и не се стремеше да завоюва не само цели области, но даже и някакво мизерно селище. Достатъчно беше да бъдеш приближен на падишаха, за да можеш по един или друг начин да обърнеш в пълна собственост за себе си и за децата си селата и орните площи, завоювани от няколкостотин години и съставляващи държавна собственост.
Същността, която се съдържа в книгата....
Откакто тимарите и зиаметите престанаха да се дават на способните и храбри юнаци, а също, след като бейлербейовете и санджакбейовете започнаха да се сменят, порядките се нарушиха. По време на тези безредици враговете на вярата и на държавата успяха да отнемат толкова владения! За благото на вярата и на държавата е необходимо всяка длъжност и всяка заплата да се дават на заслужили хора... За недоказани престъпления не трябва да се погубват хора, защото малко са добрите, опитни и загрижени за вярата и за държавата честни хора, а негодниците са цяло множество... Нека преславният и превъзнесен господ всели в благородното сърце на Неговото присъствие, нашия августейши падишах, решителност и мъжество за поправянето на държавата, да го укрепи и затвърди със своите посипващи перли думи; да насочи действията на следващите зад него падишах и везири към този ръкопис, основан на истината!
