Продължаваме с представянето на непубликувани архиви на Централното разузнавателно управление, свързани с македонския въпрос. Всички те са минали 65-годишна давност и са качени на сайта на ЦРУ.

Подбор, превод и коментари: доц д-р Христо Милков, Институт за исторически изследвания, БАН

 

ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКЛАД

Страна: Югославия
Предмет: Югославско-Българско напрежение в Югославско-Македонския Регион
Дата на разпространение: 9 ноември 1948
Брой страници: 1

 

1. Тито-Коминформовският разрив и нарастващите дебати между Югославската и Българската комунистическата партия по Македонския въпрос започват да оказват дълбоко влияние върху населението в Югославска Македония. Тези хора имат традиционно български схващания и носят спомените за сръбските безредици. Те трябва силно са повлияни от скорошните български твърдения за македонската хегемония, специално, че разбират, че България трябва да подкрепя Коминформовските държави. Маршал Тито предприема най-строги мерки включително депортации и масови арести, за да се справи с опасното положение. В резултат на това значителен брой македонци избягаха в България.

2. Едно от предимствата на Тито е войната в Гърция, която дава достатъчно основание да се оправдае поддържането на големи въоръжени сили в Македония и налага най-строги мерки за сигурност, без които избухването на бунт би било сигурно. По същото време Коминформбюро и българите не се решават да предприемат по-активни мерки в същия район, които след една революция и сражения в Югославска Македония биха застрашили позициите на Гръцката въстаническа армия.

3. Тито наскоро изпрати генерал Светозар (Темпо) Вукманович  на обиколка из Югославска Македония, за да упражни своето влияние, за да укрепи действията на Македонската комунистическа партия срещу българските симпатизанти. Вукманович беше особено активен в източната част на Македония близо до българската граница и демонстрира голям интерес към НОФ¹. Той окуражи скорошното сближаване между НОФ и Въстаническата армия откакто продължаването на войната в Гърция бе най-добрата гаранция срещу вътрешни затруднения в Югославска Македония. Твърди се, че Вукманович пред тесен кръг приятели в Битоля е казал, че ако те наистина вярват в Тито, техен дълг е да потушат всички демонстрации на пробългарски симпатии и едновременно с това да подпомогнат Въстаническата армия. Според Вукманович, ако англоамериканците успеят да достигнат югославската граница, Македония ще бъде обречена на гибел и скоро ще бъде погълната от България.

YUGOSLAV-BULGARIAN TENSION IN THE YUGOSLAV-MACEDONIA REGION

CIA-RDP82-00457R002000490006-4

 

ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКЛАД

Страна: Гърция/Югославия/Албания
Предмет: Разговори между Вазилос Барциотас и Деметриос Парцалидес
Дата на разпространие: 15 май 1949
Брой на страниците: 2

 

1. Състояха се няколко срещи между Вазилиос Барциотас (член на ККЕ² на Политбюро на Въстаническата Хунта) и Деметриос Парцалидес (член на Политбюро, установило се в Атина) като резултат от предишната визита в същия град от 4-11 март 1949 г. Бяха обсъдени следните теми:

2. Барциотас заяви, че Политбюро е имало намерение да посети Йоанис Йоанидис през февруари 1949 г. в Атина, с цел да се анализират решенията на Петата пленарна сесия на Централния комитет на ККЕ³ за младшите партийни ръководители в района. Обаче обратът на битката за Флорина в средата на февруари 1949 г. сериозно е дезорганизирал и деморализирал Въстаническата армия, поради което е много важно за Йоанидис, като председател на Въстаническата Хунта, да остане във Вици (дн. Вич, Кастория, Западна Македония), за да ръководи реорганизацията и да повдигне морала на Въстаническите сили.

3. Доколкото беше засегнат Македонският въпрос, генералната линия и политика на ККЕ относно Въстаническата армия беше напълно възприета от всички „в планините”; обаче имаше редица несъгласия относно Македонския изход от страна на офицерите от Въстаническата армия, които бяха служили в ЕЛАС през годините на окупацията и сред гръцкото население на Македония; противниците бяха сурово усмирени чрез внезапна интервенция на генерал Захаридис чрез смели действия срещу Хриса Хадживасилиу и Генерал Маркос.

4. Отношенията между ККЕ и НОФ наскоро бяха много подобрени, и в резултат на сложни действия Партията успя да спечели редица ръководители на НОФ, които досега бяха силно повлияни от генерал Петър Гоцев и Кулишев.

5. Цитирайки статията на Моше Пияде в югославския вестник „Борба”, относно решенията, взети на Втората пленарна сесия на НОФ, Барциотас каза, че коментарите на Пияде са били очаквани и верни по форма; обаче Захариадис е успял да привлече на своя страна от Пияде няколко от видните личности от НОФ в Югославия и дори е успял да спечели Акронафлиотес (първото име неизвестно – гръцки комунист, хвърлен в затвора по време на режима на Метаксас и годините на окупацията), назначен за член на Централното бюро на НОФ в Югославия.

6. Голям брой антититовисти Славо-Македонци и идеалисти, вярващи в обединената независима „Македонска Демокрация”, бяха сега членове на НОФ и Партията вярваше, че влиянието на Тито и неговите последователи в НОФ ще бъде изкоренено в близката година.

7. Макар че няма открита реакция от страна на Тито и Югославската комунистическа партия на решенията на Петата пленарна сесия на ККЕ, обаче Славо-Македонците на Петър Гоцев в Скопие, започна пропагандна офанзива от Гоцевите Славо-Македонци; тази малка демонстрация на активност, би могла да предизвика само мимолетна реакция.

8. Отношенията на ККЕ с генерал Енвер Ходжа в Албания са отлични, по-добри откогато и да било в миналото.

9. ККЕ и генерал Захариадис в частност чувстват, че Титовата звезда залязва. Бежанците от Титовия режим се изливат в Свободна Гърция и бързо се организират под покровителството на ККЕ, за създаването на антититовско партизанско движение в Югославия. Разбира се, ясно е, че когато Тито открие, че това движение има подкрепата на ККЕ, той ще прекъсне всички връзки с Партията, което вероятно ще значи още, че той ще престане да подпомага Въстаническата армия. Обаче Политбюро на ККЕ се надяваше, че дотогава антититовското партизанско движение значително ще напредне и че играта ще докаже, че си е струвало усилията.

10. Парцалидис твърдеше, че решенията на Петата пленарна сесия не са толкова зле приети в партийните кръгове в атинския регион; обаче, пропагандата на Дясното крило и скъсването със Социалистическата партия – Съюз за Народна Демокрация (СК-ЕЛД) и Ляво-Либералната група (ОАФ) са разклатили многобройни членове и че партийните решения, засягащи Македония, са критикувани в някои квартали. Парцалидис забеляза, че по негово мнение тези партийни решения биха били възприети по-добре, ако имаше благоприятна възможност предварително да се „осветлят” членовете по темата им.

11. Барциотас приключи дискусията по темата за Македония, инструктирайки Парцалидис да открие средства за противопоставяне срещу екстремистките твърдения на НОФ в Македония.

Коментар: Виж [почернено] параграф 3.

TALKS BETEEN VASILIOS BARTZIOTAS AND DEMETRIOS PARTSALIDES

CIA-RDP82-00457R002700360005-2

 

ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКЛАД

Страна: Югославия/Германия/Далечен Изток
Предмет: Въздействия на Тито-Сталинския конфликт
Дата на разпространение: 15 ноември 1949
Брой страници: 7

 

Ι. Въздействия на конфликта СТАЛИН-ТИТО

1. След ПАРИЖКАТА конференция на четиримата външни министри, на която беше обсъдено вдигането на блокадата на БЕРЛИН, един наблюдател забеляза, че „студената война” се е превърнала в „горещ мир”. Тази забележка може да се приложи към Западния фронт в Европа, но на Югоизточния фронт „студената война” продължава и заплашва да се превърне в гореща война. През близките месеци Политбюро и Коминформбюро не са оставили непреобърнат камък, с цел да подчинят непокорния сатрап ТИТО. Заплашителни ноти, последвани от увеличаване на руските бронирани дивизии по югославската граница; затягане на икономическата блокада. Другите сателити получиха заповеди да денонсират своите договори с БЕЛГРАД. Показният процес срещу върховния болшевишки лидер в Унгария РАЙК⁴ целеше да нарочи ТИТО като виновен за опита на убийството на РАКОШИ и за свалянето на унгарското комунистическо правителство. Кремъл дори не се въздържа от открито обявяване на война, заявявайки, че ще прибегне до „по-ефективни мерки”.

2. Така сблъсъкът между МОСКВА и БЕЛГРАД по различни причини се превърна във въпрос от световна политическа значимост. Той застраши несигурния мир по света; той заплаши съветския блок и накрая – на последно място, но не по значимост – „ТИТОВИЗМЪТ” се разви в нов образец на комунизма, различен от ортодоксалния МОСКОВСКИ вид и податлив на привикване в други страни.

 

ΙΙ. Ще има ли война между МОСКВА и БЕЛГРАД?

3. Ако се постави въпросът кои схеми ще използва СТАЛИН, за да удържи потъването на своя неуправляем кораб и той поради много причини е под силния натиск да постигне скоро тази цел - , важно е да се установи от кои предположения е най-вероятно той да започне.

4. Те се състоят от две части. Той трябва да избегне всичко, което сега би могло да предизвика трета [световна] война и той ще атакува Югославия само ако тя бъде подкопана от вътрешни борби и смутове до такава степен, че да не се очаква сериозна съпротива. Първото предположение може да се развие от общото световно политическо положение, временната слабост на Съветския съюз и надигналата се вълна на комунизма в Европа; второто е резултат от характера на СТАЛИН и от тактики, развити през десетилетията.

5. И двете предположения са неприложими към Югославия. Едно нападение срещу тази страна от редовните съветски сили почти сигурно ще бъде последвано от друга световна война. Руските армии ще предизвикат незабавна мощна югославска съпротива, установяването на съветско господство в района на Триест ще заплаши Италия и Средиземноморието и ще увеличи напрежението до нетърпима степен. СТАЛИН знае това и ще се въздържа от открита атака, докато е доминиращата фигура в Политбюро.

6. Второто предположение е съвсем малко приложимо към Югославия. Няма знаци за нарастване на тревогата, недоволството или отчаянието заради нетърпимото икономическо положение. Тито отдавна е успял да укрепи своите вътрешнополитически позиции и си е осигурил достатъчна икономическа подкрепа от Западните сили, за да избегне провал. Именно на икономическото поле Западът може да направи повече, за да подкрепи Тито, с по-малко щети в борбата му срещу МОСКВА. Това би било направено с пресметнатия риск, тъй като бъдещето на Югославия от дълго време остава несигурно.

7. Доколкото едно открито нападение трябва да бъде изключено като средство за подчиняване на ТИТО, СТАЛИН трябва да използва непреки подстъпи. Най-подходящата схема би била да се освободят сателитните армии. Малко вероятно е обаче той да използва това оръжие, тъй като то е нож с две остриета. Отделно от факта, че никога българската, нито унгарската армия не са били достатъчно силни, за да победят югославската армия, освен това бойният дух на румънската армия е нисък, за да може да се разчита достатъчно на тях, че може да им се повери такава задача. Тяхното противопоставяне срещу общия враг Югославия би могло да ги предизвика към решителна борба. Но изглежда възможно, че още по-силните националистически тенденции, възбудени от подобна кампания, които може да се окажат опасни за Кремъл, който дори сега се опитва напразно да потуши подобни чувства в сателитните страни.

8. Най-ефикасният динамит, който е заложен в тялото на югославската държава ще бъде следователно повдигането на Македонския въпрос. В страна с толкова крехък баланс между националностите, от които Югославия е създадена, заплахата от загубване на тази толкова важна територия, като Македония, която стана част от новата държава, изглежда, че ще постави в смъртна опасност БЕЛГРАД. Но тази бомба би могла също да предизвика неочаквани резултати. Новосформираната държава Македония ще бъде съставена както от български, така и от гръцки територии. Това би могло да предизвика опасено възбуждане на страстите в България и да доведе до напрежение в средите на гръцките партизански движения; Албания, вече разтърсена от изолацията и вътрешните смутове, също ще стане част от картината; ТИТО, отдавнашен двигател балканските интриги, вече е зает със залагането на контра-мини в Гърция от чрез своя стар последовател ГОЧЕВ. Следователно по-вероятно е, че Македония отново да се превърне в развъдник на разнообразни балкански интриги, отколкото в начална точка на унищожаването на ТИТО.

9. Следователно в настояще време Коминформбюро ще трябва да прибягва до старите си практики: опит да убие ТИТО, подстрекателство към бунтове и въстания с всички средства на пропагандата и интригите; инфилтриране на ограничен брой чужди войски – руснаци и българи – дегизирани като партизани или обикновени цивилни. Какви още по-драстични стъпки ще предприеме по-късно, ще зависи от резултата от първата подземна офанзива.

 

III. Националният комунизъм в сателитните страни

10. Няма да бъде преувеличено да се каже, че борбата с ТИТО би могла да се превърне в жизненоважен проблем за бъдещето на Съветския съюз. След отстъпничеството на ТИТО, Съветският блок като цяло е заплашен да бъде раздробен. Последователно, освен непоправимата загуба на престиж, Съветският съюз ще загуби своята крепост, от която е планирана експанзията към Средиземноморието и Югоизточна Европа.

11. Тази политически и стратегическа опасност е равностойна на идеологическа. Зад съпротивата на ТИТО се задават ереси, които Кремъл не може да допусне, без да заплаши самото си съществуване. ТИТО и неговите последователи в другите сателитни държави се противопоставят на колективизацията на селските имоти и подриват руските провинции. Докато този по-късен изход е просто въпрос на политическа експедитивност, който би могъл да бъде повдигнат от по-разумни политици в МОСКВА, то противопоставянето срещу колективизацията въздейства срещу самите корени на съветската система. МОСКВА не може да допусне индивидуалната собственост на селяните в сателитните държави, докато принуждава своите собствени непокорни руски селяни да влязат в колхозната система.

12. Така в балканските държави се наблюдава едно ново явление, както и в Полша и Чехословакия, това е „Национал-Комунизмът”, т.е. хората, които са убедени комунисти, но искат да запазят своята националност. Това е опасност, която подрива едновременно политическата власт и идеологическите основи на съветската държава. Тази опасност се увеличава с факта, че тази линия засяга най-преданите и най-лоялните поддръжници на истинската комунистическа вяра сред сателитите. ДИМИТРОВ стана жертва на тази ерес и трябваше да бъде ликвидиран в руски санаториум⁵, както свидетелства Рут ФИШЕР⁶, сестрата на Герхард АЙСЛЕР, някога водеща личност сред германските комунисти, сега дезертирала в буржоазния лагер. КОСТОВ трябваше да влезе в затвора. РАЙК, само допреди няколко месеца ключова фигура в унгарския комунизъм, беше осъден заедно с няколко висши партийни водачи и вероятно е екзекутиран в БУДАПЕЩА.

13. Рухването на идеологическото здание в сателитните страни не би могло да се разкрие по по-безмилостен начин, отколкото от факта, че съдебният фарс в БУДАПЕЩА е основан на обвинение, че един водач на Коминформбюро, ТИТО, се е опитал да убие своя колега, РАКОШИ, с помощта на трети член на същата организация, РАЙК. Трябва да се има предвид, че ТИТО не е някакъв аутсайдер, а един от най-верните привърженици на МОСКВА в продължение на десетилетия, възпитаник на Коминформбюро и поверен в най-съкровените му тайни. Ако Полша и Чехословакия останаха незасегнати от тази остра криза, това не е знак на голяма лоялност към Коминформбюро, а свидетелства само, че ГОМУЛКА, ГОТВАЛД и техните последователи са били по-предпазливи, отколкото ТИТО, КОСТОВ и РАЙК.

14. Опасността, произтичаща от национал-комунистическия вид на Балканите, е още по-голяма за Съветския съюз, доколкото тя се развива след прекратяването на войната, в същата националистическа линия. От една страна тази империалистическа политика, която се движи по стъпките на царизма, й пречи да възприеме приемливо поведение по отношение на сателитите, които биха могли да се държат лоялно и да се задоволят с отпускането на известна национална автономия. От друга страна, национализмът в МОСКВА е на границата да постигне разбирателство с аналогични развития в други страни. Двете движения се отклоняват от старите интернационалистически лозунги на ортодоксалната комунистическа вяра, като провъзгласения от ЛЕНИН и СТАЛИН лозунг, призоваващ световния пролетариат да се обедини.

15. Тези предположения са верни; това е логичното заключение за разногласията между национал-комунистическата концепция и интернационал-болшевишката идея, които обхващат Политбюро и най-вътрешния кръг водачи в МОСКВА. Това допускане се потвърждава от развитията в руската столица през последните месеци. Ереста на професор ВАРГА и оцеляването му се обяснява единствено с факта, че една внушителна фракция в Политбюро, която подкрепя ВАРГА и допринесе за свалянето на неговия ортодоксален опонент ВОЗНЕСЕНСКИ, ръководител на Петгодишния план. Тази хипотеза беше потвърдена от добре информираната Рут ФИШЕР. Тя твърдеше, че се е сформирала мощна опозиционна група, съставена от генерали, водещи индустриалци и експерти. Тази група е срещу откритата експанзионистична политика на ЖДАНОВ и неговите последователи. Тя подкрепи често разпространяваните слухове, че смъртта на ЖДАНОВ не е естествена. Въпреки че ЖДАНОВ успя да свали героите от войната маршалите ЖУКОВ, ТОЛБУХИН и РОКОСОВСКИ от пиедестала в Москва и да ги замени с политкомисари, какъвто е и самият той, МОЛОТОВ, ВИШИНСКИ и МАНУИЛСКИ, противниците му далеч не са унищожени. Те още са активни на втори план и са заклеймени като „луди”, и са наричани дръзки експанзионисти.

16. Вероятно е достоверно предположението, че разрешението на конфликта СТАЛИН-ТИТО ще окаже застрашително влияние върху режима в МОСКВА.

 

ІV. Национал-Комунизмът в Далечния Изток

17. Значимостта на Далечния Изток за Национал-Комунизма предпоставя неговата значимост за Европа. След напредването на МАО ЦЗЕ-ДУН през Южен Китай и Югоизточна Азия, най-големите умове в Западното полукълбо се опитаха да намерят отговора на въпроса дали китайските комунисти ще развият сами ортодоксалната МОСКОВСКА линия или ще се надигне някакъв Далекоизточен „Титовизъм”. Проблемът е твърде комплексен за дискутиране в цялата му сложност. Може да бъде достатъчно да се даде отговор, основан на най-значимата управляваща сила в Китай, пропускайки от внимание по-малките изходи.

18. Вън от съмнение е, че китайските комунисти ще се настроят срещу МОСКВА и ще се развият по посока на Национал-Комунизма, предвиждайки ударите на Политбюро срещу неговата актуална политика в Далечния Изток. Китайците като националисти и икономически подкопани никога няма да се съгласят с откъсването на МАНДЖУРИЯ от страната майка и с настаняването на две съветски бази в пристанищата на ДАЙРЕР и Порт АРТУР. Манджурия е повлияна и почти се е оформила от съдбата на Китай през последните векове. Никое китайско правителство не може за дълъг период от време да се откаже от тези територии по патриотични причини. Възстановяването на Китай от сегашната му мизерия и хаос е немислимо без индустриалния потенциал и природните богатства на Манджурия.

19. Това твърдение би било вярно, дори ако Съветският съюз беше удовлетворен от стратегическия и икономическия контрол над тази страна и с демонтирането на нейните фабрики и мини. Очевидно Политбюро започва с поставянето на Манджурия под прекия контрол на МОСКВА, както в Монголия. След сключването на дългосрочното търговско споразумение с марионетната „търговска делегация на службите на Манджурския народ” московският печат публикува новината, че на 21 август 1949 г. „Народният Конгрес на Североизточните Провинции (на Манджурия) са били учредени в МОСКВА, за да изберат „Управляващ Народен Съвет, т.е. Манджурско Правителство. Разбра се, че „Североизточният Административен Съвет” е функционирал през значителен период от време в Манджурия и този Съвет е организирал избор на депутати за конгреса в МОСКВА. Съгласно радиопредаване от ПЕКИН, този конгрес е избрал правителство, което трябва да замести този Административен Съвет. Това би трябвало да значи ясно определен суверенитет на Манджурия от Китай и нейното присъединяване към Съветския блок.

20. Ако трябва да се извлекат заключения от това време, в което бе предприета тази смела стъпка, Политбюро определи момента като благоприятен, след като взе предвид абсолютната слабост на националистическото правителство, изчаквателното поведение на Съединените щати по отношение на Китай и хаоса, царуващ над цялата страна. Не е нужно да бъдеш пророк, за да предскажеш, че МОСКВА ще се изправи пред големи проблеми, когато МАО ЦЗЕ-ДУН положи основите на царуването си над Китай и укрепи още по-твърдото си господство над страната, която сега вече командва.

21. Национал-Комунизмът в Китай, след като той се развива и набира мощ, изглежда е антагонистичен на МОСКВА и ще бъде челен отряд, чрез който съветските и китайските комунисти ще опитат да завладеят страните от Югоизточна Азия: ИНДОКИТАЙ, СИАМ, МАЛАЯ, ИНДОНЕЗИЯ, БИРМА. В тази части Национал-Комунизмът ще бъде острието на бръснача, чрез което те ще се опитат да спечелят влияние и да постигнат крайните си цели. Те могат да бъдат най-различни, тъй като МОСКВА възнамерява да се възползва от хаоса и революцията в Югоизточна Азия като средство за изтласкване на англосаксонските сили от тези богати части на света и да експлоатира техните богатства за своята собствена икономика. Но МАО ЦЗЕ-ДУН ще се стреми към по-пряк контрол. Каквито и да са крайните цели, най-силният съюзник на тяхната подмолна стратегия е крайният национализъм на тези нации, които съвсем наскоро са се отървали от колониалния си статут. Те могат да очакват ефективна помощ от многобройните китайски комунисти навсякъде из Югоизточна Азия.

22. Въпросът, който също ще се повдига, е дали нациите от Югоизточна Азия няма за своето освобождение от господството в Западното полукълбо да платят по-висока цена с поставянето им под още по-опасно иго от китайското и комунистическото завоюване. Отчасти те осъзнават тази опасност. Индия може да се превърне в най-ефективният съюзник на белите сили против китайската комунистическа доминация. Изглежда обаче, че най-голямата опасност за следващия период, е нарастването на крайно националистическите тенденции, ръководени от руското и китайското Политбюро в национал-комунистическа посока.

 

V. Германия и Национал-Комунизмът

23. Докато Политбюро е в отбрана срещу „титовизма” в своите европейски сателити и го използва като челен отряд за напредването си в Югоизточна Азия, той употребява Национал-Комунизма в Германия за нападателно оръжие срещу Западните сили. Чрез организирането на националдемократически партии в съветската зона Кремъл се обръща с призив към бившите нацисти и крайните недоволни елементи с надеждата да спечели значителни части от населението на западните зони. Въпреки че националистическите лозунги са били издигани в чуждестранната пропаганда, лидерите, старателно обучени в МОСКВА, могат да се смятат за благонадеждни и изпитани членове на комунистическата партия. Би могло да изглежда нелогично и нелепо, че руснаците подкрепят едно движение в Германия, което доказано е толкова опасно за тях както в Югославия така и другаде. Те вероятно смятат, че разхлабването на националистическите лозунги е замислено да бъде следващо стъпало към спечелване на влияние в Западна Германия и чрез което ще успеят да се наложат в момента, в който тази цел постигната.

24. Ако нормалните условия вземат връх, тази схема е обречена на провал. Изборите в Германия засвидетелстваха, че германските гласоподаватели се противопоставят на радикализма; дори и бежанците се отказаха от гласуване за комунистите. Основаването на Западногерманската Федерална Държава, се смята за следваща стъпка по посока към консолидацията. Укрепването и икономическото благосъстояние на тази държава ще докаже, че тя е ефективна опора срещу радикализма, без значение от образа, под който той се представя.

IMPLICATIONS OF THE TITO-STALIN CONFLICT

CIA-RDP82-00457R003700530010-6

 

КЛОН БЛИЗЪК ИЗТОК/АФРИКА

СЛУЖБА ЗА ДОКЛАДИ И ОЦЕНКИ

ЦЕНТРАЛНО РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ

 

РАБОТЕН ВАРИАНТ

[ОБОБЩЕНИЕ ЗА СЕДМИЦАТА, ПРИКЛЮЧВАЩА НА] 28 СЕП[ТЕМВРИ] 1949

 

БЕЛЕЖКА: Този документ е работен вариант, не официална публикация на ЦРУ. Той бе координиран с ОRE⁷, но не с IAC⁸ - Агенциите. Той представлява текущи становища на специалисти от ЦРУ и е предназначен за употреба за други ангажирани с подобни или препокриващи се проучвания. Изразените тук мнения могат да бъдат ревизирани преди заключителна или официална публикация. Той е предназначен единствено за информация на адресатите, а не за допълнително разпространение.

Съдържание:
[…]

 

Анекс

Македонският проблем

Конфликтът Тито-Коминформбюро оживява отново исторически въпрос…7

 

АНЕКС

МАКЕДОНСКИЯТ ПРОБЛЕМ⁹

 

Противоречивият Македонски въпрос, способен непрекъснато да повдига нагнетено националистическо чувство в Югославия, България и Гърция, е главен източник за нестабилност на Балканите и може да се задълбочи още повече в резултат на сблъсъка между Тито и Коминформбюро. Двете страни на този сблъсък вече заиграват върху Славо-Македонските аспирации, в опит да укрепят съответстващо своите позиции. Ако СССР реши да използва допълнителни мерки в своята кампания да свали Тито и да възстанови контрола си върху Южните Балкани, Македония несъмнено има нарастващо значение в плановете и на двете страни, като основа едновременно за пропагандни атаки във войната на нерви и вероятно за партизански операции. Опасността от подобни операции, ако бъдат започнати, биха могли да се окажат трудни за удържане на границата на възможностите, ето защо тя служи като спирачка пред употребата им.

В модерни времена Македония не е била расово, лингвистично или политически независима единица. Макар че нейните граници да са неопределени, Македония обичайно се смята, че включва пространство от около 25 000 квадратни мили¹⁰, обхващащо Северна Гърция, Южна Югославия и Югозападна България. Броят на Славо-Македонците в Гърция много бе съкратен след международната размяна на население в Егейския регион през 1922-1923. В сегашно време броят на Славо-Македонците в Гръцка Македония вероятно е под 80 000, докато този в Югославска и Българска Македония съответно се изчислява грубо на 700 000 и 150 000. На езика на Славо-Македонците, който много по-близко наподобява на българския, отколкото сръбския, не е даден какъвто и да било формален статут веднага след Втората световна война и след това под покровителството на Югославската Македонска република. Тази югославска акция подпомогна отслабването на историческата тенденция на Славо-Македонците да гледат на София като на тяхна духовна столица.

Въпреки че Славо-Македонците периодично изразяваха желание за обединение и национална автономия откакто се създаде националистическото движение ВМРО в края на миналия век, това желание никога не е намирало практически израз, заради противоречащите си властови интереси, съчетани с вътрешните несъгласия и апатия. Напоследък югославско-българското несъгласие за това в коя страна ще да доминира в спонсорираната от Съветите обединена Македония, беше манифестация на възраждащия се балкански национализъм. Сега и Югославия и България биха да искали разпространят своето влияние върху Славо-Македонските симпатии, както и върху тези области.

Това югославско-македонско съперничество за Славо-Македонците не засяга пряко Гръцка Македония днес, обаче в по-далечен план Македонското решение ще продължава да застрашава гръцката териториална цялост. В това критично положение борбата на Кремъл срещу Югославия очевидно води до ограничаване на значимостта на всички операции срещу Гърция. Нещо повече, значителна част от гръцкото Славо-Македонско население продължава да бъде или апатично или пасивно ориентирано към Атина, докато много Славо-Македонци от Гърция са привлечени към сблъскалите се протитовистки и пробългарски лагери. Друг ограничаващ фактор, отнасящ се към този период, бе гръцкото партизанско движение. Сътрудничеството между гръцките партизани и Славо-Македонските националисти никога не е било добро и отношенията допълнително са усложнени през 1949, когато Коминформбюро (с ход, насочен главно към Тито) необмислено излезе с официално изявление, подкрепящо независима Македония, която очевидно би включвала някои гръцки територии. Докато гръцките комунисти по-късно бяха подпомогнати от Кремъл от твърдата поддръжка на подобна политика, издигането на призива доведе до отслабване на про-Коминформовската лоялност у националистическия елемент сред партизаните. По тази причина и заради възможните про-Титовистки симпатии в редовете на партизаните, съмнително е, че гръцките бунтовници биха могли ефективно да бъдат използвани от Коминформбюро във връзка с Македонския въпрос.

Колкото повече се увеличават залозите, би могло да се очаква, че съветско-македонското състезание за поддръжката на Славо-Македонците може да се очаква, че ще става все по-напрегнато. Югославия ще е с едно изразено предимство в тази борба. На първо място, най-големият брой Славо-Македонци е в Югославия и мнозинството от тях вероятно се примиряват със статута си като членове на Югославската Федерална република. Югославският призив към Славо-Македонците в Гърция вероятно е по-силен, отколкото този на България или на гръцките комунисти; на второ място е нежеланието да се удовлетворят Славо-Македонските искания, докато отношението на България към Славо-Македонците е по-малко благоприятно, отколкото това на Югославия. Нещо повече, югославският призив може да бъде силен за значителна група от македонското население в България, което е разгневено от съветското господство и може би вярва, че перспективата за ограничена македонска автономия е по-голяма, под югославско, отколкото под кремълско управление.

Въпреки това Македонският въпрос осигурява на СССР една от няколкото възможности за упражняване на известен натиск върху Титовите позиции в Югославия, и предвид провала на Кремъл да свали Тито с други средства, Москва може би се опитва да използва македонските аспирации като претекст за започване на партизански операции срещу Югославия от България и Албания. Има увеличаващи се индикации за това, че партизани са обучавани (вероятно с тази цел) в България и дори в Унгария и че Тито също обучава партизани, възможно за репресивни операции в българска Македония, които да послужат за ограничаване на ефективността на спонсорираните от Коминформбюро партизански нападения на територията, с изключение на присъединяването към широкомащабни военни операции. В настоящия етап на Тито-Коминформовската борба военните действия срещу Тито се смятат за малко вероятни. Въпреки това опасността, която представляват тези партизанските операции, биха могли прогресивно да станат толкова интензивни, че да се стигне до широкомащабен сблъсък със сериозни международни последици.

NEAR EAST/AFRICA BRANCH INTELLIGENCE. SUMMARY FOR WEEK ENDING 28 SEPTEMBER 1949

CIA-RDP79-01090A000100050013-2

 

ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКЛАД

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 23 октомври 50
Предмет: Обзор на събитията, довели до избора на новия сръбски Патриарх
Брой страници: 2

 

1. Първи избор: Изборът на нов сръбски Патриарх бе първоначално планиран за 10 юни 1950; обаче, тъй като към това време не бе събран избирателен кворум, изборът не можа да се състои. Правителството, макар и по различни начини, възпрепятства пътуването на много от членовете на избирателния съвет до Белград и попречи на тяхното навременно пристигане за насрочения избор.

2. На тази първа среща на избирателния съвет епископ Викентие Проданов¹¹ не бе издигнат като кандидат за Патриарх и не бе подкрепен като такъв от нито една група. Главната причина за това беше, че на по-ранните обсъждания сред клира, архиепископ Йосиф Цвиич се противопостави на препоръката на Проданов за кандидат.

3. Светият Синод, според слуховете, имал намерение да предложи за кандидат архиепископа на Мостар, Нектария Круля. Обаче правителството изрази своето неудовлетворение от Круля и се закани, че ще създаде неприятности на Църквата, ако той бъде избран. В резултат епископ Георгие Жубкович, според слуховете, е претърпял поражение след предложението да бъде издигнат Круля като кандидат за Светия Синод.

4. След като този опит да се избере Круля се провали, Светият Синод застана зад позицията, че Патриархът няма да бъде избиран, но Светият Синод ще поеме отговорностите върху администрирането на Църквата. Междувременно Комисията за религията решително изрази противопоставянето си на тези предложения на Председателството на Югославското правителство и заяви, че предложенията противоречат на създадената през 1947 година сръбска църква и на съставения Свети Синод след разделението между църквата и държавата. Тогава бе решено, че ще бъде насрочена нова дата за избор за кандидат за Патриарх.

5. Втори избор: С цел да бъде сигурен успехът на своите планове за разколебаване на силата на епископите, правителството интернира архиепископ Йосиф Цвиич в манастира в Цик. Това действие бе удар срещу всички епископи, които, поне временно, бяха изпълнени с ужас.

6. Епископ Викентие Проданов, в следствие на провала да бъде избран Патриарх на първите насрочени избори, обяви пред всички епископи и архиепископи, че той не е искал да бъде смятан за кандидат за Патриарх.

7. На вторите избори на 30 юни имаше трима кандидати: Злетово-Струмишкият епископ Викентие Проданов, който получи 34 гласа; Загребският архиепископ на Загреб Дамаскин Гранаски, който получи 2 гласа; и Черногорският архиепископ Арсение Брадварович, който получи 25 гласа.

8. Епископ Викентие Проданов беше един от кандидатите на режима. Неговият избор за Патриарх бе посрещнат с неодобрение от Църквата и сръбските политически кръгове. Проданов обичайно е охарактеризиран с неласкателни изрази и това е мнението на много сърби, че той ще се подчинява на желанията на комунистическия режим.

9. Акция, предприета и планирана от Патриарх Проданов за 6 август 1950:

Архиепископ Йосиф Цвиич бе освободен от всички отговорности в администрацията в епархията на Цик и, нещо повече, той не е признат за архиепископ на Скопие. Цвиич, който е смятан за най-яростния църковник, противопоставящ се на комунистическото правителство, сега е ефективно неутрализиран от режима.

10. В най-близко бъдеще Патриархът възнамерява да изпрати епископ Владимир Раич в Скопие. Раич, епископ на Призрен, също е администратор на епархията в Скопие и неговите идеи съвпадат с тези на Патриарх Проданов. Целта на предполагаемото посещение на Раич е да се стигне до известно съглашение между Църквата и политическите кръгове по въпроса за Македонската църква.

11. Клирът в Македония се обедини и формира Братството на православните духовници и целта на тази група македонски монаси с ранг на епископи, които заедно със Съвета на Македонската църква да изберат македонски архиепископ. Това ще бъде първата стъпка към отделянето на Македонската църква от Сръбската православна църква и учредяването на независима Македонска православна църква.

12. На 3 юли, по случай посещението на борда на директорите или върховния комитет на Братството на православните духовници с Патриарх Проданов, преподобният Милан Смилянич заяви на Патриарха, че Македонският църковен въпрос за свободна и независима Македонска църква заслужава особено внимание.

13. Очаква се, че в много кратко време Патриарх Проданов ще реши да назначи избори за издигане на нови епископи, за да бъдат сменени епископ Иринея Джорджевич и епископ Никола Велимирович, и двамата емигрирали. Титовият режим упражни натиск, за да повлияе върху покойния патриарх Гаврило да замести гореспоменатите двама епископи, но Гаврило отказа да го направи.

14. Също така съществува намерение да бъде избран нов епископ на Баня Лука, който да заеме мястото на епископ Варнава Настика, който сега е затворен в Зеница.

15. Изборът на Патриарх Проданов, според мнението на източника, със сигурност ще провокира сблъсъци в Сръбската църква и ще приключи с разцепление в църквата.

Коментар: Според всички индикации, Патриарх Проданов ще сътрудничи с режима, но ще се натъкне на опозиция в Светия Синод. Симпатиите към Патриарха са ясни в следните примери:

а) На 2 юли, веднага след неговия избор за Патриарх, той излезе с изявление в ТАНЮГ, в което обеща да предприеме действия по три главни проблема и да ги разреши в полза на режима.

б) След избора си Патриархът посети Председателя на Президиума на ФНРЮ. На следващия ден, 6 юли, той посети Председателя на Сръбския Президиум и също министър-председателя на Сръбското правителство. Тези посещения на любезност не отговарят на практиката на Сръбската църква.

в) На 3 юли той даде аудиенция на водачите на Съюза на Православните духовници, братството на пропартизанските духовници, което Светият Синод отказа да признае. Тази среща бе [не се чете] и от Съюза, в неговия вестник, сега възхваляващ новия Патриарх.

REVIEW OF EVENTS LEADING TO ELECTION OF NEW SERB PATRIARCH

СIA-RDP82-00457R006000720010-9

 

¹Народноосвободителен фронт, основан на 23 април 1945 г. в Скопие.
²Гръцката комунистическа партия.
³На Петата сесия на ЦК на ГКП, състояла се в Грамоските планини на 29-30 януари 1949 г. се осъществява промяна на ръководството на Комунистическото партизанско движение. Маркос Вафладес („Генерал Маркос”), министър-председател и министър на войната на тъй нареченото Временно гръцко демократическо правителство и Главнокомандващ на тъй наречената Демократична армия на Гърция, висше военно учреждение на партизанските движения, беше свален от тези постове и също уволнен като член на Политбюро на ГКП. Криса Василеу (Хриса Василиу), виден функционер на партизанското движение, също беше уволнен от Политбюро на ГКП. Няколко дни по-късно партизанските движения заявиха, че Вафладес и Василеу са се оттеглили от постовете си по здравословни причини. Допълнително беше заявено, че Йоанис Йоанидес, заместник-министър председател на Временно гръцко демократическо правителство и член на Политбюро на ГКП става действащ министър-председател. Никос Захаридес поема военното командване на партизанските сили. (Вж. Foreign Relations of the United States, 1949: The Near East, South Asia, Africa, Volume VI. US. Government Printing Office, Washington, р. 250).
⁴Ласло Райк – присъединил се към Народния фронт през Испанската гражданска война, комисар на баталиона Ракоши в XIII Международна бригада. След катастрофата на Републиканска Испания той е интерниран във Франция до 1941 г., когато накрая успява да се върне в Унгария. Става секретар на ЦК на УКП, нелегално комунистическо движение. След Втората световна война се завръща в родината си. Става член на Висшия национален съвет. През 1946 г. е назначен за министър на вътрешните работи. На този пост организира частната армия на УКП и тайната полиция АВХ – организация, аналогична на КГБ, ЩАЗИ и пр. и става пряко отговорен за това. Под маската на „борба срещу фашизма и реакцията” и „защита на властта на пролетариата”, той обвинява и ликвидира някои религиозни, националистически и отцепнически институции и групи (броят им е около 1,500) и започва първите показни процеси.
Райк е обвинен като „титовистки шпионин”, агент на западния империализъм, че е планирал да възстанови капитализма и че е поставил под заплаха унгарската независимост. Докато е в затвора, Райк е изтезаван и му е обещана оправдателна присъда ако поеме отговорността по повдигнатите срещу него обвинения. Емисарите на сталиновото НКВД, координирано с унгарския генерален секретар Матияш Ракоши и неговото АВХ оркестрират показен процес. На съда пред голяма зала на Главната квартира на Профсъюза на металурзите и инженерните работници в Будапеща, той признава по всички обвинения срещу него. След неговото признание прокуратурата противно на обещанието си, повдига обвинения и му дава най-тежкото наказание, заедно с още седем души на процеса. Процесът Райк дава началото на серия сталински антититовистки чистки. Той е екзекутиран на 19 октомври 1949 г. Съдът срещу Райк бележи унищожаването на всички политически партии в Унгария. Правителството също използва твърде голям ресурс, за да преследва шпиони, и не може да развива производството и икономиката. Недоволството срещу Ракоши изплува на повърхността. На 28 март 1956 г. в резултат на многобройни демонстрации, Райк е реабилитиран въпреки отговорността му за ексцесиите на политическата полиция, която е основал през 1946 г., включително и за първоначалните чистки и екзекуции под негово ръководство. Реабилитационната му реч, макар че не е публикувана, има широки последствия за Ракоши, който накрая признава, че е сгрешил, което подрива окончателно основателността на властта му. Ласло Райк е препогребан, пред 100 000 опечалени, заедно с други двама души, загубили живота си по време на чистките.
⁵„Барвиха“ е правителствен санаториум край едноименното селище, близо до Москва. Създаден е през 1930 година за обслужване на висшата номенклатура на тоталитарния режим в Съветския съюз. Първата сграда на санаториума е завършена през 1935 година в бившето имение на бароните Майендорф, недалеч от правителствената резиденция „Барвиха“. В санаториума се лекуват известни личности – от писателя Михаил Булгаков до българския комунистически функционер Трайчо Костов. След продължително лечение в него, там умира българският диктатор Георги Димитров.
⁶Рут Фишер (истинско име – Елфрида Айслер) – австрийки и германски комунистически водач. Има партиен билет №1 в Австрийската компартия. През 1924 г. е избрана във висшето ръководство на ГКП. Като председател на Политбюро на Центъра тя оглавява партията и определя нейния ултраляв курс през този период. За направление на главния удар се смята Социалдемократическата партия. По това време става кандидат за Изпълкома на Коминтерна. От средата на 1924 г. – депутат в Райхстага и депутат в пруския парламент. Заради ултралевия курс групата на Фишер и Маслов са критикувани от Коминтерна и снети от постовете си. Вземат участие в създаването на Ленинбунд. Подкрепят Обединената опозиция във ВКП (б), което довежда до изключването им от ГКП. През 1933 г. Рут Фишер и Маслов бягат през Прага в Париж. Там създават Международна група, която сътрудничи с Троцки. През 1941 г. бягат в Куба, където се опитват да получат американска виза, но я получава само Фишер. В емиграция тя публикува статии срещу сталинизма. От 1944 г. издава информационен бюлетин „The Network”. През 1945 г. по задача на Кеймбриджкия университет се занимава с изследвания по история на комунизма. В резултат на тези изследвания през 1948 г. излиза книгата й „Сталин и немският комунизъм”. В нея Фишер анализира историята на ГКП през 20-те-30-те години на ХХ в. От 1955 г. живее отново в Париж. През следващата година в Западна Германия излизат книгите й „От Ленин до Мао. Комунизмът в Бандунгската ера” и „Трансформацията на съветското общество. Хроника на реформите”. Съгласно разсекретените през 2010 г. документи Рут Фишер след Втората световна война в продължение на 8 години е агент на американската разузнавателна група „The Pond”.
Според Франсис Сондърс, „загрижени за явната непробиваемост на съветската пропагандна броня, група интелектуалци, бивши членове на Тръста на Мюнценберг, се залавят да измислят план. На среща с Мелвин Ласки в един франкфуртски хотел през август 1949 г. Рут Фишер и Франц Боркенау (бивш официален историк на Коминтерна) нахвърлят идеите си за постоянна интелектуална структура, чиято задача е да организира интелектуална съпротива. Фишер е сестра на Герхард Айслер – съветски шпионин, наречен комунист номер едно в САЩ през 1946 г., а през следващата осъден за подправяне на американска виза. Издигнат след това за ръководител на източногерманското пропагандно бюро, Герхарт ще организира съветския отпор на плановете на Рут. Самата Рут е била в ръководството на Германската комунистическа партия, преди фракцията й да бъде изключена по заповед на Москва, което води до скъсването й със сталинизма (и с брат й). Сега тя пише за плана си на един американски дипломат: „Струва ми се, че вече говорихме за плана ми последния път, когато бях в Париж, но сега имам много по-конкретен подход към него. Разбира се, имам предвид организирането на голям антиуолдорфски конгрес в самия Берлин. На него трябва да се съберат всички бивши комунисти, солидна представителна група американци антисталинисти, английски и европейски интелектуалци, които да заявят съпричастността си с Тито и Югославия и с нелегалната опозиция в Русия и нейните сателитни държави и да дадат хубав урок на Политбюро, застанали насред собствената му крепост. Всички мои приятели смятат, че това би оказало огромно влияние, което би стигнало чак до Москва, ако се организира правилно”. (Франсис Сондърс. ЦРУ срещу Червения оркестър. София. ИК „Труд”, 2003, с. 73-74.) Този план, финансиран от „черната каса” на плана „Маршал”, използвана от ЦРУ, получава одобрението на Вашингтон. Има официален проект и бюджет от 50 000 долара. В подготовката участва и Държавният департамент. ЦРУ става постоянен организатор и финансист на конгреса още преди конференцията в Берлин.
⁷ORE - Office of Reports and Estimates – Служба за доклади и оценки към ЦРУ.
⁸IAC - Intelligence Advisory Committee – Разузнавателен консултативен комитет към ЦРУ.
⁹Подготвен от B/ЕЕ в сътрудничество с В/NE.
¹⁰25 000 кв. мили = 64 749.70 кв. км.
¹¹Транскрипциите в този документ са предадени съгласно оригинала.