Кир Буличов
Из "7 и 37 чудеса"
„… Въпреки че е построена с пълно пренебрежение към законите на фортификацията, тя е толкова солидна и непристъпна, кулите и портите ѝ са толкова разумно разположени, че дори съвременна армия, първокласно екипирана за щурмуване на крепости, може да се спре пред нея при условие, разбира се, че бъде направен какъвто и да е опит за отбраната ѝ“ — така говорел през втората половина на миналия век английският генерал Уилсън. Той бил трезв човек и гледал на Великата китайска стена, която още тогава била архитектурен паметник, само като на фортификационно съоръжение. Генералът пресмятал количеството войници, необходими за щурма на стената, и я виждал сред взривовете на снарядите и пламъците на изстрелите…


Статуята на Зевс Олимпийски е единственото чудо на света на европейския континент.
Ако Бехистунският надпис е паметник на апотеоза на персийската държава на Ахеменидите, то драматичните събития, свързани с Персеполис, бележат края не само на тази държава, но и на този древен свят, възникнал на бреговете на Нил и Ефрат, който бавно и високо се издигнал в пирамидите и храмовете на Карнак, Ниневия и Вавилон и се разпаднал под яростния удар на малката армия на македонския пълководец. Ще доживява века си Вавилон и ще се сменят владетелите на египетския трон (от съратниците на същия този Александър), но огънят, който погълнал персеполския дворец, отбелязал не само пълното унищожаване на този великолепен паметник на архитектурата. Тогава, както пише английският археолог Мортимър Уилър, „загинала цялата средноизточна цивилизация, за която отминало времето на творчески порив…“
Мавзолеят в Халикарнас бил съвременник на втория храм на Артемида. Нещо повече — едни и същи майстори ги строили и украсявали. Най-добрите майстори по онова време.
Опитайте се да направите прост опит: помолете някого да изброи седемте чудеса на света. Най-вероятно първо ще ви назоват египетските пирамиди. След това ще си спомнят за висящите градини на Семирамида и почти сигурно ще споменат Вавилонската кула. И ще сгрешат. Вавилонска кула не е имало. В библията се казва, че започнали да строят кула, но се случило вавилонското стълпотворение; ръководството на строителството не могло да намери необходимия брой преводачи и пред вид на езиковите бариери работите били прекратени.
Последното от класическите чудеса, така ли иначе, свързани с името на Александър Македонски е Александрийският фар.
С храма на Артемида Ефеска отдавна е възникнало объркване и затова не е ясно за кой от тях да пиша: за последния или предпоследния? Открай време авторите, които са писали за това чудо на света, не са имали представа какво именно е изгорил Херострат и какво е построил Херсифрон. Затова трябва накратко да разкажа за два храма, двама архитекти и един престъпник. Историята е драматична и е трудно да се реши точно кое тържествува в нея — злото или доброто.
Висящите градини са по-млади от пирамидите. Те са построени във времената, когато вече съществувала „Одисея“ и се издигали гръцките градове. И в същото време градините са далеч по-близки с египетската древност, отколкото с гръцкия свят. Те ознаменуват залеза на Асиро-вавилонската империя, съвременница на Египет и негова съперница. И ако пирамидите надживяха всичко и стоят и днес, то Висящите градини се оказаха недълговечни и изчезнаха заедно с Вавилон – величествен, но немощен гигант от глина.
Историята е наука за миналото на обществото и това е така, но преди нея е митът, наивната представа на човека за всичко, което се случва; тук се позиционира и фолклорът, обичаите, табутата, свързани с бита; накрая идва религията която налага своите нравствени изисквания. Хората винаги са се опитвали да надникнат зад завесата на позволеното, за да достигнат до помощта на силите в „отвъдното“, да сбъднат желанията си, мечтите си. Особено древната история се преплита и с митологията, и с църковните догми, а и с тайните науки.