Илбер Ортайлъ
Из "Преоткриване на Османската империя", П., 2007, ИК "Жанет 45"
Превод от турски: Хюсеин Мевсим
„Султанахмед“ е площад, който е начална точка на света. Когато слизаме към площада, между него и „Айасофия“, там, откъдето се влиза в цистерната (водохранилището) Йеребатан, се намира колоната „Милион“. Това е началната точка на пътищата, разпростиращи се в четирите посоки на империята. От IV в. насам Истанбул е една световна столица и с историята и шанса си продължава да съхранява тази си особеност. Притиснатият някога натясно от икономически кризи, обедняване и разруха от две войни голям и красив град, днес отново е на път да стане културна столица. Дотолкова, че в някои дни се провеждат по два-три паралелни концерта, поради което почитателите на изкуството са затруднени кой от тях да предпочетат. Същевременно Истанбул е едно пространство на голяма бедност, нищета и несправедливо разпределение на благата. Когато намерим разрешение на всички тези проблеми, като страна ще сме разрешили проблемите на тази голяма културна столица.
Рицарят Рюи Гонзалес де Клавихо закъснял. Закъснял с двеста години — той не заварил Афрасиаб, нито стените му, нито минаретата, нито мавзолеите, нито дворците. И все пак, когато вечерта на горещия, дълъг, прашен ден испанското пратеничество при двореца на великия Тимур видяло в далечината Самарканд, рицарят бил смаян. „Толкова градини и лозя има тук, че когато наближаваш града — писал той, — виждаш сякаш гора от високи дървета, а сред тях и самия град.“
През пролетта на 1097 година шестдесет хиляди кръстоносци, събрани от цяла Европа, стигнали до Хераклея. Там ги очаквала турската армия. Храбрият Боемунд начело на нормандците се хвърлил срещу езичниците. Турците се изплашили от широкия строй на рицарите и напуснали полесражението. Пътят към Сирия, към Ерусалим бил открит.
Ще започнем с дълъг цитат:
Родоският колос е по-млад съвременник на мавзолея и храма на Артемида. Идеята за създаването му се родила през пролетта на 304 година пр.н.е., когато жителите на малкия остров, намиращ се край самия бряг на Мала Азия, стоейки върху натрошените от дългата обсада стени, гледали как се скриват в морето корабите на единия от наследниците на държавата на Александър Македонски, сина на управителя на Предна Азия и Сирия — Деметрий Полиоркет.
ериодът на султан Сюлейман Законодателя е известен като най-високата точка и най-бляскавата епоха в историята на Османската империя, дори на цялата турска история. В изпълнената с подеми и спадове история на могъщите народи съществуват такива периоди. Един век ли продължава той, век и половина ли, не е определено. И на Османската империя, както и на другите големи империи, се отрежда възраст от два и половина века. Останалото се възприема като период на основаване и период на застой. Тук нямаме намерение да се спираме върху географията и историческите особености на империите. Но носталгията, с която хората се отнасят към такива периоди, не е характерна само за епохата на Законодателя.
В началото на миналия век Отоманската империя още здраво държала в ръцете си Близкия Изток. Европейските пътешественици, които прониквали в дълбочината на турските владения, рискували главата си. И все пак интересът към източните страни, който пламнал в Европа с експедицията на Наполеон в Египет, бил толкова голям, че все нови и нови пътешественици, шпиони, мисионери слизали в ливанските и сирийските пристанища и заедно с керваните, преоблечени като мюсюлмански търговци, дервиши или пилигрими се стараели да се доберат до Мека, Медина и до забравените приказни градове на пустинята, споменати в библията, но които не били видени почти от никакъв европеец от времето на падането на Римската империя.
Египетските пирамиди са най-известните постройки на Земята. По-забележителни няма да намериш. Освен това те са и най-древни от известните. Гигантските гробници на фараоните от IV египетска династия — Хуфу (Хеопс) и Хафра (Хефрен) — са издигнати преди около пет хиляди години и нито времето, нито завоевателите са могли да направят нещо с тях. Почти три хиляди години след това съществувала египетската държава: сменяли се на престола фараони и царе, но пирамидите, издигнати в зародиша на египетската цивилизация, си останали най-могъщите съоръжения в страната, както и в целия свят.
До затворническия прозорец стоял Великият Могол Шах-Джахан, владетелят на Индия, чието величие било безгранично, името му хвърляло в трепет, а погледът му бил по-страшен от мълния.
Тива — столицата на фараоните от XVIII династия, се намира на седемстотин километра южно от Кайро, на брега на Нил, върху земите на четвъртия ном на Горен Египет. Оттам вече е близо до първите прагове на Нил, до нубийските земи, чужди по времето на строителството на пирамидите, но покорени към средата на второто хилядолетие преди нашата ера.
„… Въпреки че е построена с пълно пренебрежение към законите на фортификацията, тя е толкова солидна и непристъпна, кулите и портите ѝ са толкова разумно разположени, че дори съвременна армия, първокласно екипирана за щурмуване на крепости, може да се спре пред нея при условие, разбира се, че бъде направен какъвто и да е опит за отбраната ѝ“ — така говорел през втората половина на миналия век английският генерал Уилсън. Той бил трезв човек и гледал на Великата китайска стена, която още тогава била архитектурен паметник, само като на фортификационно съоръжение. Генералът пресмятал количеството войници, необходими за щурма на стената, и я виждал сред взривовете на снарядите и пламъците на изстрелите…
Статуята на Зевс Олимпийски е единственото чудо на света на европейския континент.
Ако Бехистунският надпис е паметник на апотеоза на персийската държава на Ахеменидите, то драматичните събития, свързани с Персеполис, бележат края не само на тази държава, но и на този древен свят, възникнал на бреговете на Нил и Ефрат, който бавно и високо се издигнал в пирамидите и храмовете на Карнак, Ниневия и Вавилон и се разпаднал под яростния удар на малката армия на македонския пълководец. Ще доживява века си Вавилон и ще се сменят владетелите на египетския трон (от съратниците на същия този Александър), но огънят, който погълнал персеполския дворец, отбелязал не само пълното унищожаване на този великолепен паметник на архитектурата. Тогава, както пише английският археолог Мортимър Уилър, „загинала цялата средноизточна цивилизация, за която отминало времето на творчески порив…“
Мавзолеят в Халикарнас бил съвременник на втория храм на Артемида. Нещо повече — едни и същи майстори ги строили и украсявали. Най-добрите майстори по онова време.
Опитайте се да направите прост опит: помолете някого да изброи седемте чудеса на света. Най-вероятно първо ще ви назоват египетските пирамиди. След това ще си спомнят за висящите градини на Семирамида и почти сигурно ще споменат Вавилонската кула. И ще сгрешат. Вавилонска кула не е имало. В библията се казва, че започнали да строят кула, но се случило вавилонското стълпотворение; ръководството на строителството не могло да намери необходимия брой преводачи и пред вид на езиковите бариери работите били прекратени.
Последното от класическите чудеса, така ли иначе, свързани с името на Александър Македонски е Александрийският фар.
С храма на Артемида Ефеска отдавна е възникнало объркване и затова не е ясно за кой от тях да пиша: за последния или предпоследния? Открай време авторите, които са писали за това чудо на света, не са имали представа какво именно е изгорил Херострат и какво е построил Херсифрон. Затова трябва накратко да разкажа за два храма, двама архитекти и един престъпник. Историята е драматична и е трудно да се реши точно кое тържествува в нея — злото или доброто.
Висящите градини са по-млади от пирамидите. Те са построени във времената, когато вече съществувала „Одисея“ и се издигали гръцките градове. И в същото време градините са далеч по-близки с египетската древност, отколкото с гръцкия свят. Те ознаменуват залеза на Асиро-вавилонската империя, съвременница на Египет и негова съперница. И ако пирамидите надживяха всичко и стоят и днес, то Висящите градини се оказаха недълговечни и изчезнаха заедно с Вавилон – величествен, но немощен гигант от глина.