Историята е наука за миналото на обществото и това е така, но преди нея е митът, наивната представа на човека за всичко, което се случва; тук се позиционира и фолклорът, обичаите, табутата, свързани с бита; накрая идва религията която налага своите нравствени изисквания. Хората винаги са се опитвали да надникнат зад завесата на позволеното, за да достигнат до помощта на силите в „отвъдното“, да сбъднат желанията си, мечтите си. Особено древната история се преплита и с митологията, и с църковните догми, а и с тайните науки.
Обект на настоящата статия е творчеството на един от най-интересните руски писатели, творил на границата между ХІХ и ХХ век – Александър Иванович Куприн, водеща фигура сред писателите от т. нар. „Сребърен век“. Той е роден на 20. 08. 1870 г. в гр. Наровчат, Пензенска губерния, в семейството на чиновник. Рано остава сирак. Майка му е от княжески татарски род. Бъдещият писател прекарва детските и юношеските си години извън семейната среда. На 6-годишна възраст е даден в пансион, а оттам – във ІІ Московски кадетски корпус и в юнкерско училище. Тежката казармена атмосфера намира отражение в творбите „Поход“, „Кадети“, „Дуел“.
Казват, че всеки човек гради собствената си съдба. Това е вярно, но само отчасти. Човекът е творец и на историята – създава я и я обитава, понася възходите и паденията.