Литература

Александър Ив. Куприн (Между мита, религията и окултизма)

Написана от Емилия Алексиева
Посещения: 290

 

342px Alexander Ivanovich Kuprin 7Историята е наука за миналото на обществото и това е така, но преди нея е митът, наивната представа на човека за всичко, което се случва; тук се позиционира и фолклорът, обичаите, табутата,  свързани с бита; накрая идва религията която налага своите нравствени изисквания. Хората винаги са се опитвали да надникнат зад завесата на позволеното, за  да  достигнат до помощта на силите в „отвъдното“,  да сбъднат желанията си, мечтите си. Особено  древната история се преплита и с митологията, и с църковните догми, а и с тайните науки.

Обект на настоящата статия е творчеството на един от най-интересните руски писатели, творил на границата между ХІХ и ХХ век – Александър Иванович Куприн, водеща фигура сред писателите от т. нар. „Сребърен век“. Той е роден на 20. 08. 1870 г. в гр. Наровчат, Пензенска губерния, в семейството на чиновник. Рано остава сирак. Майка му е от княжески татарски род. Бъдещият писател прекарва детските и юношеските си години извън семейната среда. На 6-годишна възраст е даден в пансион, а оттам – във ІІ  Московски кадетски корпус и в юнкерско училище. Тежката казармена атмосфера намира отражение в творбите „Поход“, „Кадети“, „Дуел“.

Прочети още...

Историята и съдбата на човека („За свободата“ на Анна Карима)

Написана от Емилия Алексиева
Посещения: 393

 

 

Anna Karima 1936Казват, че всеки човек гради собствената си съдба. Това е вярно, но само отчасти. Човекът е творец и на историята – създава я и я обитава, понася възходите и паденията.

Литературата и историята са много тясно свързани. Как в една творба се интерпретират събития, които действително са се случили? Къде е границата между художествената творба и документа? Какво превръща сухите факти в увлекателно четиво? Как читателят съпреживява миналото, осмисляйки го чрез настоящето? Мисля, че много продуктивно би било да се види как едни и същи исторически факти биха се анализирали от историка и от филолога. Смята се, че литературата черпи материал от историята. Но не би ли могло ученият историк да открие на страниците на художествена творба информация, която да го подтикне да потърси нова гледна точка към онова, което е смятал за безспорно и безалтернативно?

Прочети още...

Приказка за нипурския бедняк

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 1746

 

Това е единствената ни известна вавилонска приказка, която е датирана - втората половина на II хил. преди Хр., но запазилите се свитъци се отнасят към VIII — VII в. преди Хр. Цялата табличка и отделен фрагмент от текста са били открити при разкопките на града Султан-тепе (недалеч от Харан). Също така фрагмент от приказката бил намерен в библиотеката на Ашурбанипал. Известен е още един фрагмент от нововавилонския период, представляващ къс от училищна табелка. До нас е достигнал, вероятно, литературно обработения запис от устна народна приказка.

Прочети още...

Ходене на Богородица по мъките

Посещения: 1664

 

Този апокриф е преминал в старобългарската книжнина от византийската. Бил е широко разпространен и четен в България през цялото средновековие. Превод на К. М. Куев, в ХСЛ от Й. Иванов, Богомилски книги и легенди, С., 1925.

Прочети още...

Тристан и Изолда

Посещения: 20718

 

РОМАНЪТ ЗА

 

ТРИСТАН И ИЗОЛДА

 

Възобновен от Жозеф Бедие

 884px Leighton Tristan and Isolde 1902

 

Превод от френски: Първан Черкаски

 

Прочети още...

Из „Варлаам и Йоасаф“

Посещения: 3074


Византийската преработка на животописеца на Буда, „Варлаам и Йоасаф“ е била преведена в България през X —XI в. Запазена е в много преписи. Текст и превод у Й. Иванов, Старобългарски разкази. С., 1935.

Прочети още...

Чудото на св. Георги с българина

Посещения: 2691


Старобългарският исторически разказ „Чудото на си. Георги с българина“ е бил написан през X в. Известен е по различни преписи. Напоследък бе издаден въз основа на пролог от XIV-XV в. от Хр. Кодов, Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките, С. 1969, с. 143 -144. Превод на Κ. М. Куев в ХБЛ, с. 211—213.

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

Прочети още...

Из „Небеса“

Посещения: 1664

 

 Йоан  Екзарх

 

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

Прочети още...

Из „Шестоднев“

Посещения: 1916

 

Йоан  Екзарх

 

Превод на Ив. Дуйчев, Естествознанието в средновековна България, с. 93 — 103, 135 — 145, от „Шестоднев, составленный Йоанном Зкзархом Болгарским", изд. О. Бодянский и А. Попов, М. 1879.

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

Прочети още...

За буквите

Посещения: 2151

 

ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР

 

Черноризец Храбър е старобългарски книжовник, творил в края на IX и началото на X в. Поради голямата му начетеност някои автори са склонни да го отъждествяват с цар Симеон Велики. Отъждествяван е и с други писатели от Симеоновия кръг. Единственото му съчинение е разпространено в 73 преписи от XIII—XVIII в. Цялостното издание на всички преписи у Κ. М. Куев, Черноризец Храбър, С., 1967. Превод на Κ. М. Куев в ХБЛ, с. 77—79.

Прочети още...

Из Втория Симеонов сборник

Посещения: 2015


Вторият Симеонов сборник, който е известен по руски препис от 1076 г., съдържа нравоучителни слова и беседи от раннохристиянски автори и църковни отци. За разлика от първия сборник той има ярко подчертан църковен характер. Текст и превод у Б. Ангелов и Μ. Γенов, Стара българска литература, с. 104—109.

Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978

Прочети още...
X

Right Click

No right click