„Физиолог“, или „Естествословник", е съчинение, което е съставено от раннохристиянски автор. През II в. преминал във византийската литература. Преведен бил на старобългарски през Χ—XI в. и добил широко разпространение в различни преписи. Той е популярно съчинение, което било широко четено в средновековна България. Текст и превод у Ив. Дуйчев, Естествознанието в средновековна България, с. 162—181.
Разказ за всички неща, които ходят и които летят
Слово за лъва, царя на животните
Физиологът каза за лъва: Лъвът притежава три големи свойства по подобие на светата Троица. Първото свойство на лъва е [следното]. Когато лъвицата ражда, [лъвчетата се раждат мъртви и слепи]. Тя ги ражда и седи върху тях три дни, докато дойде лъвът, духне три пъти на тях и [ги съживява]. Така също и неверният род проглежда на третия ден от възкресението на господа наш Исуса Христа. За кръщението те се наричаха слепи и мъртви: а в името на Господа ще прогледнат на възкресението. Лъвицата е светият дух. Тъй както лъвът идва и духва, така също и светият дух ни вдъхна живот, ние оживяхме и излязохме вси от ада. — Второто свойство на лъва. Когато спи, очите му гледат на седем страни и той усеща, та се предпазва от ловеца. Така също и господ наш Исус Христос беше разпънат от юдеите, но смаза дявола. Поради това и каза чрез пророците: „Спях, но гледах с очите си." — Третото свойство на лъва. Когато бяга от ловеца, той покрива следите си с опашката, та ловците да не вървят след него. Така и ти, безумни човече, когато правиш милостиня, защо хулиш? Ти погубваш правдата, а и душата си не ще насладиш. Но ако даваш с дясната ръка, нека лявата да не знае, за да не те съблазни дяволът, понеже ловецът е дяволът, лъвската опашка — това са добрите ти дела, а пътят на лъва — това е човешката милостиня. Нека врагът не те съблазни, но ти човече, идвай в черква. Защото пророк Давид рече: „Не ще умра, ще живея." Ако и ти сториш добро за душата си, никога не ще умреш, защото праведникът не умира във веки. Амин.
Слово за зъбъра, сиреч за хидропоса
Зъбърът е преголямо животно измежду [всички] животни. Той има страшна красота. Гривата му е дивна. Челото му е страшно — [най-] чудно и угледно измежду всички зверове. Сърдит, той се доближава до някое дърво, удря с рогата си ο дървото и събаря клоните на дървото. Никакъв звяр не може да му надвие. Той понася жаждата за вода и като застане при водата, души земята. Когато се напие [с вода], той се опиянява и се развеселява, после се навежда към земята като вол, намира един здрав навит и весело увива в него главата и рогата си. Тогава пристига ловецът, намира го заплетен и така го залавя. Също така и ти, безумни човече, разбери, че Господ ти е създал помощ [като на зъбъра] и вместо два рога ти е предал двата закона — стария и новия, като на мястото на роговете ти служи също и Кръстът господен, та да не се приближава до теб врагът. Рече той чрез пророка Давида: („С тебе, като с рогове, пробождаме нашите врагове"). Земята ти е за покой, както водата за звера, докато водата за тебе е богатството, като припомня за заплитането на звера. Когато пристигне ловецът — а ловецът е дяволът, — той те намира увит в мирския живот, без страх от Бога, без да си сторил някакво добро за душата си, и така те съблазнява.
Слово за слона
Съществува животно на име слон. Той е много голям и притежава чудни свойства. Така яденето и пиенето му са пречудни всред всички други зверове. Заради това всички зверове го почитат. Той няма стави в костите си и не може да сгъва в ключиците краката си, които са прави. Той пристига при женския слон и се събира с него. Женското животно намира една билка (наричана мандрагора) и вкусва от нея, тя се разпалва, пристига при мъжкия, като играе и се върти. Той след като вкуси от билката, също се разпалва и така се съчетава с женската. Когато наближава денят за раждане, [женската] отива в някоя дълбока вода, измерва водата и щом като водата стигне до корема й, тогава ражда слончето. Ако го роди на земята, то не може да стои, понеже не е в състояние да се крепи, тъй като няма колена. Когато пък го роди във водата, тя го повдига с хобота си, плава по водата, докато то закрепне, като го подкрепя с опашката си под корема и го дои. А когато застане на земята, то тръгва заедно с родителите си. Когато пък иска да си отпочине, [слонът] пристига при някое изкривено дърво и така си почива. По този начин ловецът го залавя. Защото ловецът пристига предварително, [прерязва] дървото и го подпира, а [после идва слонът] и се подпира, за да си отпочине. Както Ева е яла [от забранения плод] и дала на Адам, така и слоницата иде [от мандрагората] и се разпалва. Ако [слонът] се подпре и падне, той повече не може да се вдигне и тогава пристига ловецът и го хваща. Ако ловецът не би постъпвал така, той по никакъв начин не би могъл да изхитри слона. Ако ловецът не пристигне навреме, тогава [слонът] започва да вика. Чува го големият слон, пристига да го вдигне, обаче не успява и почват двамата да викат. Пристигат четири слона да го вдигнат, но не успяват. Всички те започват да викат и пристигат 12 [слона], но и те не успяват да го вдигнат. Всички почват да викат, пристига малкият слон и го вдига. Тълкуване за рождество на Адам. Това е като Адам и Ева. Така също и Ева най-напред яла от дървото, дала на Адам и родила в огненото блато. Дяволът ги извел из рая и научил Ева на змийския език. Кой е бил слонът, който паднал и не можал да стане? Отговор: Адам. — Кой е слонът, който дошъл най-напред? — Мойсей. — Кои са четирите слона? — Четиримата евангелисти. — Кои са дванадесетте слона? — Дванадесетте апостоли. — Кой е малкият слон? — Исус Христос, който вдигнал Адам от ада.
Слово за елена
Еленът притежава на вид дивна красота и рогата му са едногодишни. Той живее петдесет години. След това, като добър бегач той обикаля планинските дебри, горите и просеките на планините и души дупките на влечугите. Там, гдето има змия, която три пъти си е менила кожата, чрез дъха му го познава и издава веднага три извънредно силни диви звука. Той поставя устата си върху отверстието на дупката и вкарва дъха си вътре в нея. Змията на каквато и дълбочина да се намира, се изкачва и влиза в гърлото на елена. Така той я изпива. Той носи името елен, защото улавя змиите от дълбочините. Когато хване змията, той се затичва към водните извори, защото, ако в продължение на три часа, след като погълне змията, не пие вода, той умира. Ако ли пък пие вода, той живее други петдесет години. Затова пророк Давид казва: „Както еленът се стреми към водните извори, така душата ми жадува за тебе, Боже." Също така и ти, разумни човече, имаш в себе си три обновления, сиреч кръщение на безсмъртието, благодат на осиновението и разкаяние. Когато погълнеш в сърцето си змия, сиреч греха, тичай веднага при водните извори, сиреч към жилките на Свещеното писание, при тълкуванията на пророците, и пий живата вода, сиреч приобщи се чрез разкаянието към светите дарове, обнови себе си прочее чрез разкаянието и не умирай в греха. [Следва втората половина от непълна статия.]
Слово за гърлицата — какъв е животът й
Гърлицата обича семейния живот. [Мъжката и женската] ходят все заедно и си построяват гнездо. Когато се случи едната от тях да загине, тогава другата скърби за своя другар, жалее го до смъртта си и не пие чиста вода. Така и ти, безумни човече, когато греховете ти се умножат, обърни се към покаяние, не казвай: „Сторих много грехове и нямам прощение", но покай се от сърце и ще намериш прощение. Човече, славеите дванадесет пъти в една нощ прославят Бога, а ти, като поменеш Бога три пъти през деня и през нощта, ще се наречеш праведен. Човече, не поглеждай, женската красота. Помни, че никоя жена не е въвела мъжа в рая, но по-скоро го е погубила. Така и ти, човече, подражавай на гърлицата.
Слово за гълъба
Гълъбът е най-добрата от всички птици. Всички [гълъби] летят заедно, те се пазят от ястреба да не ги улови. Те виждат ястреба и летят, докато го избягнат. Така и ти, човече, притечи се в църквата, та да не те намери врагът разслабен и да не те улови и по този начин да не те поведе по своето желание. Човече, виж как дивите зверове се пазят от ловеца, та и ти се пази по същия начин от врага. Врагът не върши нищо друго, освен [да мисли] как да улови човека. Човече, претърпи човешката обида. Ти ще получиш венец от Бога и на Бога възложи това, защото Бог ще ти бъде помощник. Както гълъбът, така и ти не се скъпи за божия дар, защото гдето си го събрал, там ще го и оставиш. Скъп е за човека домът, но както в тъмната нощ не се вижда, що има, така и той не ще узнае къде отива. Човече, паунът прилича на злато, сребро и на ангелска одежда и събужда завист. Въпреки това, когато той погледне към земята и види, че земята ражда всичко, тогава той се снишава от височината долу. Така и ти, човече, не възвисявай ума си в богатството, но помни: от земя си и пак в земята ще отидеш, а богатството ще остане там, гдето е било и по-рано. Не гледай по птиците, нито пък, човече, ходи при влъхви. Четирима архангели поддържат престола Господен, но и те не знаят, що мисли Бог.
Слово за вълка — какъв е животът му
Вълкът е грабливо животно. Ако не намери мърша, за да се наяде, той излиза на пространно място, поглежда към небето и започва да вика към Господа със силен глас, като казва: “Господи, ти си ме създал, ти си ми определил този живот, като си ми дал [не] да паса трева, нито да гриза дървета, но да се храня от живо. Изпрати ни, изпрати ни [храна!]". — Чуват го по-малките негови другари и всички едногласно започват да викат: „Изпрати ни, Господи, изпрати!" Тогава Господ им праща храна и не [оставя] да погинат...
Слово за жерава — как се пази
Жеравът е многогласна птица. Когато [жеравите] се събират вечер, за да почиват, те си поставят стража, за да ги пази. [Стражата] взема в единия си крак камък, вдига [крака си] и го държи, като стои на другия крак. Ако задреме, камъкът пада от крака му и той извиква със силен глас, та другарите му да се пробудят и да се пазят. Така и ти, човече, когато чуеш църковния глас, дерзай, пази се от дявола...
Слово за морския таралеж
Морският таралеж живее в морето. Той няма нито крака, нито пера, но представя нещо като свито кълбо. Кожата му е като на таралежа. Той стои на едно място, но когато разбере, че морето ще се разбунтува, събира камъни и се покрива, за да не го отнесе морето, понеже за него е трудно да се върне на мястото си. Така и ти, човече, бъди добър към своята дружина и благ в живота си, та когато те сполети неволя от господаря ти или нещо друго, твоите другари да те закрият, за да не погинеш. Брате, не казвай: „богат съм, имам велика милост от господаря си" и затова не поглеждаш по-малките от себе си. Ти не знаеш, кога ще ти дойде скръб. Човече, приемай като гости малкия и големия човек.
Слово за змията
Змията е най-лютото от всички същества, като има отрова и извънредно силна лютост. Бог е създал вражда между змията и човека. Когато змията отиде да пие вода, тя избълва своята отрова на края [на брега], та да не влиза с отровата си във водата; понеже [иначе] водата ще стане отровна и онзи, който пие от тази вода, ще умре. Именно поради това тя изплюва отровата си накрая. Така и ти, безумни човече, когато имаш обвита около сърцето си отрова, не влизай с отровата си в светата черква, за да не отровиш светите [неща] или себе си, или пък да отлъчиш от себе си своя ангел, но прости се с всички, усмири сърцето си и тогава влез в черквата. Човече, змията, когато види човек, бяга много, за да намери някъде да се скрие, тъй като, ако запази главата си, тя благодарение на главата ще може отново да спаси трупа си. Ако ли пък главата й бъде поразена, тогава ще настъпи гибел за цялото тяло. Така и ти, безумни човече, запази душата си. Ако цялото ти тяло бъде поразено, а душата ти бъде запазена и бъде права пред Бога, то душата ти ще излекува цялото твое тяло. Ако ли пък погубиш душата си, ще бъде погубено всичко твое и где ще имаш прибежище?
Слово за вола
Волът е на служба при човека. В сърцето си той е беззлобно същество. Той мисли все добри неща и заради това се нарича вол. Сърцето му е поривисто и много невъздържано. Като намери място, гдето има волска кръв, души земята, надава глас от сърце и се обръща към Бога с думите: „Слава на тебе, владико, който си ни сътворил от земя. Ние отново ще отидем в земята." Други [волове], като чуят гласа му, почват да се търсят един друг, викат и славят от сърце Бога. Така и ти, безумни човече, защо ненавиждаш другаря си? Опомни се! Ти си от земя и ще отидеш в земята. Защо не изпращаш другаря си, като със сълзи славиш Бога? Какво добро ще бъде за тебе, ако ненавиждаш другаря си? Погубваш душата си и оставаш в омраза. Подражавай на вола и така пожали своя другар.
Слово за еднорога — какъв е неговият живот
Животното еднорог има извънредно голямо тяло. Носът му преминава през устата и достига под брадата му. Той пасе трева, като стои изправен и я достига с езика си. Когато той види някакъв звяр, настига го, пробожда го и го носи на рога си. А когато почне да смърди и да се разгнива, тогава се разлага и капе, а той го поема с езика и го яде. Но разберете, братя, каква мъка чувства той заради храната си. Поради това три пъти на ден застава, гледа към изток и слави Бога с въздихание и отново се развеселява, като по всякакъв начин хвали себе си. Така и ти, безумни човече, разбери, че Бог те е направил добър и през целия си живот не забравяй ума си в богатството, но помени Бога и нека всички възхвали твои да бъдат отправени към Бога. Не се надявай на твоята голяма сила, нито на големината си, нито на великия си род, но се весели в правдата. Бог е помощник на правдата.
Слово за пауна — какъв е неговият живот
Паунът е най-прекрасното същество измежду всички други същества. Така паунът има голяма красота. Когато ходи, той се [гордее] много със своята красота, надува се в украсата си и много се възвисява. Но когато види краката си, той извиква много жалостиво - защото съжалява за краката си — и казва: „Господи, защо и краката ми не са такива, каквото е цялото тяло?" — Така и ти, човече, като наблюдаваш всички красиви неща, които Бог ти е дал, възгордяваш се в ума си, а не си спомняш, откъде си получил това. Ти виждаш на себе си злато и сребро, а за бедния не си спомняш...
Слово за аспида
Аспидът има вид на дива котка. Мъжката живее на изток, а женската на запад. Когато настъпи денят на техния нагон, то за да се съчетаят, мъжката идва от изток и женската от запад и се съединяват на юг. Тъй като женската няма естествено устроение, та мъжката да се съчетае с нея, тя отваря устата си и мъжката поставя главата си вътре [в устата на] женската. Женската поради насладата от нагона стиска зъбите си, умъртвява мъжката и така зачева, а мъжката умира. Когато трябва да ражда, рожбите й — тъй като тя няма съответното устройство — прояждат утробата на майка си и излизат, а майката умира. Така те отмъщават за своя баща. Когато чедата отраснат, веднага мъжкото отива отново на изток, а женската на запад — както и родителите им, докато пак настъпи времето за техния нагон.
Споменатата аспида, гдето и да лежи, изгаря наоколо тревата по земята. Поради докосването с дъха си тя изгаря земята на три стъпки и който се приближи — все изгаря. И по какъв начин я улавя ловецът? Ловецът пристига на мястото, гдето тя лежи, покрива тревата, гдето лежи, с оцет за седем дни, докато тревата от оцета мухляса. Тогава той взема една пръчка, дълга десет лакътя, и пристига при нея против вятъра, та дъхът му да не бъде доловен от нея и той да се издаде отдалеч. Той се приближава към нея и хвърля върху нея [връзка трева], която изгаря. [Той хвърля и втори път] и отново тя изгаря. Така той хвърля до четвърти път и това се суши. Тъй като тя, понеже няма повече огън, не може да изгори до седмото хвърляне, той се приближава до нея. А тя се покрива с опашката си, за да не слуша гласа на ловеца и си запушва ушите, защото, ако го чуе, умира. Затова човек има очи и уши, както казва пророкът: „Чух гласа ти и се убоя“. Човекът грабва палката си, отмахва опашката й от очите и ушите и надава силен вик. Като го чува, тя умира. Той взема от нея каквото му трябва...
Слово за лисицата. Притча за лисицата — как тя живее чрез хитрост
Лисицата е много хитро същество. Когато не намира що да яде, по какъв начин се храни? Тя отива на присойно място, преструва се на умряла, така щото притаява и задържа дъха си в себе си и се подува като мъртва. Пристигат птиците и като я смятат за мъртва, навеждат се над нея да я кълват. А тя, като става бързо, улавя от тях и ги яде. Така също и дяволът, когато иска да съблазни човека и да го накара да върви по волята му, първо го прави да стане ленив и да не ходи на черква, после да тръгне по вражалци и влъхви за гадание. Човече, четирима архангели държат престола Господен, като казват: „свет, свет, свет Господ", но не знаят [що мисли той за човеците] ...
Слово за лястовицата
Лястовицата е незлобива птица. Тя прекарва половин година в пустинята. Тя пристига в света заради чедата си — та да ги изхрани. Ако едно от тях ослепее, майката отива в пустинята, донася билка, слага на очите [му] и то проглежда. Така и ти, човече, търси с очите си простор към бога Господа. А когато се умножат греховете ти — защото греховете ти са слепота за тебе, — притечи се към учителя, та чрез заповед да очистиш греховете си и да просветиш очите си. Не бъди като одър, който приема всички злини за душата, но дерзай да се притечеш към лечителя, за да се отървеш от душевните болести. Обичай онези, които те ненавиждат, та да бъдат твои [приятели]. Лястовицата има омраза към змията заради людете, та затова пристига при людете.
Слово за сухоземната и за водната жаба
Сухоземната жаба се суши на слънце, [излага се] на мраз, вятър и сняг — всичко търпи и много се измъчва. А водната жаба не може да търпи така и зимно време се крие в дълбоко място. Когато слънцето грейне, тя излиза на огряно от него място, а когато слънцето почне много да я нагрява, отново влиза във водата. Така и някои от човеците приемат калугерството, но не могат да понасят глад, жажда, голота, въздържание, смирение, неумиване, сухо ядене, обиди, сълзи и не са в състояние да [се въздържат]. За пред хората те се наричат ангели, а не се боят от Бога. Ако изтърпите това, наистина ще бъдете такива. Но вие, без да завършите времето на поста, действително си казвате: „Много добро сторих" и поради това търсите храна, което е неправедно, подобно на водната жаба, която крие тялото си там, гдето и е по-удобно. Ако ли пък търсиш истинско калугерство, бъди като сухоземната [жаба]. Водната жаба щади тялото си, а за душата не се грижи и неспирно вика като някакъв лош инок.
Слово за пчелата
Пчелата, казва пророк Езекия, е по-малка между другите летящи същества, но плодът й е по-сладък от всичко друго. Никой не разбира нейната работа. Тя е чудна наглед, трудът й освещава светите черкви и е определен за спасението на християнската душа. Нито я пасе, нито я облича; а й дава [Бог] това, което е повече от всичко друго — всичко заради човека, заради когото Бог [определи] живота й. Човече, спомни си за присмъртния ответ — как ще трябва тогава да отговаряш. Откажи се от злото и се отдай на доброто, за да не се затворят дверите и да не останеш навън.
