Първият Симеонов сборник, който има енциклопедичен характер, е съставен по заръка на българския цар Симеон Велики. Той съдържа разнообразни по характер и съдържание преводни съчинения. Текст и превод у Б. Ангелов и М. Генов, Стара българска литература (IX — XVIII в.), С. 1922, с. 91 — 102, от Изборник великого князя Святослава Ярославича 1073 года, СПб., 1880.
Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978
Похвала за цар Симеон
Великият между царете Симеон, 
всемогъщият повелител и владетел,
като пожела с твърде голям копнеж
да извади наяве скритите мисли
в дълбочината на многомъчните книги
според тълкуванията на премъдрия Василия,
заповяда на мен, нищо незнаещия,
да направи промяна в словесната форма,
но да спазя точността на мисълта му.
Тях [мислите] като трудолюбива пчела
от всеки цветец на писанието
той събра във веломъдрото си сърце,
като на някоя кошерна пита,
и ги разлива като сладък мед
от своите уста пред болярите,
за да просвети техните мисли.
Като се явява за тях нов Птолемей
не по вяра, а по-скоро по желание
и многоценен поради събирането
на всички божествени книги,
с които и своите палати изпълни,
той си създаде вечен спомен.
За да се възприема всякога тоя спомен,
нека за христолюбивата му душа
да бъде като награда венецът
на блажените и свети мъже
през непребродимите вечни векове. Амин.
Месеците по римски. За различните месеци.
I. Марта 31 д. Сладко яж и пий. II. Април 30 д. Ряпа не яж. III. Май 31 д. Прасе не яж. IV. Юний 30 д. В 2 1/2 часа пий малко вода. V. Юлий. . . VI. Август. Слез [далак] не яж. VII. Септемврий 30 д. Мляко не яж. VIII. Октомври 31 д. Не яж с оцет. IX. Ноемврий 30 д. Не се мий често. X. Декемврий 31 д. Зеле не яж. XI. Януарий 31 д. В 2 часа пий малко вино. XII. Февруарий 28 д. Цвекло не яж.
За фигурите от Георги Хировоск
Поетическите фигури са 27: 1) инословие (алегория), 2) превод (метафора), 3) напотребие (катахреза), 4) приемане (металипсис), 5) прехвърляне (хипербат), 6) възврат (анастрофа), 7) съприетие (синекдоха), 8) снемане (силепса), 9) именотворство (ономатопея), 10) сътворение (пепименон), 11) именозамена (антономазия), 12) отнемане (метонимия), 13) въспетословие (антифраза или конверсия), 14) кръгословие (перифраза), 15) пропущане (елипс), 16) изобилие (плеоназъм), 17) повторение, 18) изредие, 19) преувеличение (хипербола), 20) загатване (алюзия), 21) притча (парабола), 22) отдаване (антаподоза), 23) олицетворение (прозопопея), 24) пример, 25) ирония, 26) обичай (образ), 27) последословие.
1. Алегория е израз, който казва едно, а има друг смисъл, както е речено от бога на змията: „Проклета си измежду всички животни.“ Защото дума е уж за змията, а подразбираме дявола, наречен иносказателно змия.
2. Метафора е дума, която пренася признаци от едно нещо на друго. Тя бива четири вида: или пренася от одушевени върху неодушевени, или от неодушевени върху одушевени, или пък от одушевени върху одушевени, както когато някой нарича царете „пастири на хората“, защото пастир в същински смисъл е за овце - и двата са одушевени, и царят и пастирят; или пък — от неодушевени върху неодушевени, както когато огън, покрит с пепел, се нарича запазено огнено семе, или пък се каже: много пламък се лее от дървото, защото изливането е присъщо на течностите; от одушевени на неодушевени, както когато някой нарече планинска височина връх или глава, защото връх и глава за одушевените собствено се казва; от неодушевени върху одушевени, както изразът: „Морето видя и избяга“ — защото „вижда“ се казва собствено за одушевени.
3. Напотребие (катахреза) е, когато по обичай едно нещо се назовава, без да е то същото, както когато някой казва „медна дъска“ — защото дъска се нарича онова, което е от дърво; или пък когато някой нарече ловеца, който лови риба в езеро или река, сланник (морски рибар), защото собствено, който лови в морето, се нарича сланник (слано — солено е морето).
4. Приемане (металипсис) е израз, който поставя сходно име вместо собственото, както когато онзи, който бързо тича, се нарича „остър на бяг“, и онзи, който бързо се разсърдва, се нарича „остър в гнева“, защото остро собствено се нарича наострено желязо.
5. Преход (хипербат) е израз, който пристъпва от първото към това, което е после, както когато, вместо да се каже: „Призовавам господа“, каза се: „Към господа съм зовящ.“
6. Възврат (анастрофа, конверсия) е израз, в който една задпоставена дума става предпоставена, без нито една част в средата на речта да изпада, както, вместо да речем: „При нас ела!“, бихме казали: „Ела при нас!“
7. Съприетие (синекдоха) е дума, която разделя и с другото върви заедно, както, когато е мир, вместо да се рече: „Няма война", казва се: „Няма бранно оръжие“ или „незаето е сега оръжието“.
8. Снемане (силепс) е израз, който изказва за двама или за мнозина общо това, което е за един, както, когато на двама или трима души, които са синове на различни бащи и имат еднакви имена, на всеки баща по двама или трима [сина], речем: „Син е на този и този.“
9. Именотворство (ономатопея) е дума, нагласена по подражание или подобие на онова, което се изказва — както, когато някой нарича гласове беззначните шумове, защото собствено глас се нарича онова, което излиза от душа, доколкото светлината на душата се нарича глас.
10. Сътворение (пепименон) е израз, които се казва не пряко, а се изказва по подобие, както, когато някой ни гледа с гняв и ярост казваме: „като лъв ме гледа еди-кой“.
11. Именомество (антономазия) е израз, който поставя епитетите или занятията на двама или повече нам познати хора, когато имат едно и също име и искаме да споменем едното от тях, за да не повторим същото име, каквото е според както приляга, ако речем: ковача или дърводелеца, а ако имат телесни недостатъци, речем: хромеца или плешивеца.
12. Отнемане (метонимия) е, когато наречем владените с името на владетелите, според както е казано: „Ще бъдете наказани всички, които съдите на земята“ вм. „Които живеете на земята“ или пък — живеещите, вместо които живеят...
13. Възпетословие (антифраза) е израз, който казва едно нещо с противното име, както когато някой нарече слепеца „многовидец“.
14. Кръгословие (съвратословие или перифраза) е израз, който с много думи назовава едно нещо, например, вместо да се рече: „Тако ми бога“, казваме: „Тако ми страшните сили божии“, защото нищо повече не си мислим, а само бога.
15. Пропущане (елипсис) е израз, който не се изказва пълно, но дава възможност да се подразбира по-нататък, — както ако някой е болен и се е изцерил или като плаче и ридае по-нататък, спре и каже: „Болех и по гърдите се биех“, а останалото хубаво се разбира, именно - оздравях и в двете ръце.
16. Изобилие (плеоназъм) е, когато речта изобилства с думи, които не казват нищо повече, каквото са: противник или враг.
17. Повторение е израз, който повтаря една дума за усилване, както, когато някой обажда за позната работа, че я знае, казва: „Зная, зная тази работа“ — два пъти „зная“, или пък, за да изрази с усилване греха, казва: „Зъл, зъл е грехът.“
18. Изредие е дума, която изтъква из реда на общото положение едно нещо на особно, по старшинство и като по-добро, както е реченото от господа: „Кажете на моите ученици и на Петра.“ Тук името на Петра се споменува по изредие. Както и когато каза: „Кажете на моите ученици и на. . .“, и там му споменува името, защото и той бе един от учениците.
19. Преувеличение (хипербола) е израз, пряко истината с цел за усилване, както когато някой бързо бяга, та се рече: „Носи се като вятър.“
20. Загатване (алюзия) е израз, който има тъмен, скрит в себе си смисъл, както с реченото от Сампсон на иноплеменниците: „От ядящия излезе храна“, защото загатва за лъва, който той уби, и за намерената в челюстта му медна пита; или както бихме се нарекли ловци на обитателите на водите.
21. Притча (парабола) е израз, който чрез подобни и познати неща изважда пред очи някоя мисъл, каквато е и господнята притча за блудния син, в която се изразява голямата божия благост и как тя дохожда при каещите се.
22. Издаване (антаподозис) е посочване на нещата, които лежат в притчата, — както ако бихме рекли: „С какъвто език говори бащата на блудния, с такъв също и бог с човеците“, за да посочим сходството на притчата с нещата, за които говорим.
23. Олицетворение (прозопопея) е, когато някой придава на бездушните неща тяло, а понякога и стройни думи, както е това: „Небесата разгласяват славата божия.“
24. Пример е израз, който изтъква един познат образец за нещо, както е казаното от Соломон: „Подражавай на мравката, о, ленивецо! Трябва да имаш нейното промислено прилежание, а не природата.“
25. Ирония е израз, който присторено изразява противното чрез противно. Иронията е четири вида: подигравка, похула, гавра, насмешка. Подигравката е израз, който се произнася с укор, както, когато някой е беглец, за смях се каже: „Смел и храбър е.“ Похула е насмешлив израз с укор, изказан през нос — както, когато някой зле е нагазил, речем укорително: „Хубава работа, много хубаво си направил, другарю и мъдър мъжо!“ Подигравката е израз, който с наглед добри думи посочва някое непочтено дело, както, ако някой е бил на чест и извърши зло и укорявайки го, с насмешка речем: „Голяма чест и слава си спечелил, друже!“ Присмех е израз, лично насмешлив, както ако речем на тъпия: „Ти, друже, си славата на разума.“
26. Обичай (образ) е неправилност, която има оправдание, както ако речем: „Господин Йоан, комуто господ да е на помощ, е добър човек."
27. Последословие е израз, който поставя последното на първо место, както ако бихме рекли: „Добре се успокои еди-кой си и добре живя“ — защото най-първо живее онзи, който така умира.
