Старобългарският исторически разказ „Чудото на си. Георги с българина“ е бил написан през X в. Известен е по различни преписи. Напоследък бе издаден въз основа на пролог от XIV-XV в. от Хр. Кодов, Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките, С. 1969, с. 143 -144. Превод на Κ. М. Куев в ХБЛ, с. 211—213.
Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978
По едно време дойде един странстващ брат. Той носеше със себе си един кръст, който вършеше много чудеса. И като престоя малко дни, разболя се и ме повика. Когато отидох при него в странноприемницата, гдето той лежеше, каза ми: „Благослови, отче, и моли се богу за мене! Вземи тоя кръст. Дълга е неговата история, но нямам сили да я разкажа; виждам, че краят на живота ми е дошъл, но ако ми помогне бог, ще поразкажа. Тогава повиках игумена и трима старци [калугери] и като се помолихме, той се повдигна, седна, прекръсти се и разказа следното:
Отче игумене Петре! Аз съм от новопокръстения български народ, когото бог просвети със свето кръщение през тия години чрез своя избраник, княз Борис, наречен в светото кръщение Михаил. Той с Христовата сила и с кръстния знак победи коравото и непокорливо българско племе, просвети с благоразумна светлина неговото сърце, помрачено от зломишленото дяволско дело; той го отвърна от тъмните, измамни, смрадни и богоненавистни жертви, изведе го от мрак на виделина, от измама и кривда към истина; отхвърли смрадните и нечисти техни [на българите] храни, требищата [жертвениците] им разори, утвърди ги със светите книги в правата християнска вяра, като доведе архиепископа св. Йосиф [Стефан] и други учители и наставници, съгради черкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които да учат и ръководят народа му по божия път. Сетне бог го удостои, та като прие ангелски образ [схима], представи се от измамния тоз живот във вишния Ерусалим при Христа.
И докато беше още жив в монашество и вместо него владееше Владимир, първият негов син, по божие благословение и Михаилово Симеон свали брата си и се покачи на престола. Тогава се повдигна срещу него [Симеон] маджарският народ и плениха маджарите неговото население; той се би с тях и те му надвиха. През нея година и аз участвах в тая война. Аз нямах никакъв сан, нито пък живеех, гдето живееше князът, а навън, в народа. Когато ни разгониха маджарите, ние петдесет души побягнахме по един път и като ни преследваха маджарите, моят кон почна да изнемогва. И аз извиках високо: „Господи боже християнски! Помогни ми с молитвите на великия мъченик Георги и ме избави“. Па се обърнах и към свети Георги и казах: „Свети Георги при светото кръщение попът ме нарече на твое име; аз съм твой раб, избави ме сега от езичниците“. Тогава затъна предният десен крак на коня в земята и се счупи, а моята дружина избяга далеч от мене. Наблизо имаше една горичка и долина. Аз опънах лъка и държейки стрелите в ръка, побягнах от коня надолу. И като се озърнах и видях маджарите да тичат към коня извиках: „Господи Исусе Христе, помилвай ме и изпрати своя угодник и мъченик Георги да ме закрили и да ме запази в тоя час“. Щом изрекох тия думи с плач, ето че моят кон пристигна при мене с цял крак, а маджарите тичаха подире му: искаха да го уловят, но нито един от тях не можеше да се доближи до него. И пак рекох: „Слава тебе, господи, защото не си далеч от ония, които те призовават от все сърце. Велики Георги, бъди с мене.“ Тогава възседнах коня, а маджарите, ако и да ме гонеха и да изстреляха много стрели, не ме засегнаха поради силата Христова и помощта на свети Георги. И на часа се намерих в своето село, което отстоеше на три дни път от мястото, гдето ме стреляха маджарите. От моята дружина се върнаха само двама души, и то на втория ден след мене; всички други бяха застигнати и избити.
После Симеон, като чу, че маджарите идат пак, поведе ни отново на война. И, както си лежах у дома с жена си, яви ми се мъж голобрад, светъл и не можах да го гледам в лицето. Той ми каза: „Георги, трябва да идеш на война, но купи си друг кон, защото сегашният ти кон ще умре ненадейно на третия ден, откато излезе с тебе на път. Но заповядвам ти да му одереш крака, що се беше счупил, та да видиш каква е силата на пресвета троица и помощта на светия мъченик Георги. Това, което ще намериш на тоя крак, недей да го употребиш за нещо друго, а само за честен кръст и да мълчиш за това, докато видиш славата божия.“ И запитах: „Господарю, кой си ти, комуто не мога да гледам лицето?“ — „Аз съм, отговори той, Христовият раб Георги, когото ти, молещият се, призоваваше.“ И като станах от сън, прославих бога и светаго Георги, па сетне, както ми заповяда светецът, купих си друг кон. Преди да тръгна на война, повиках попа да направи служба, заклах най-скъпия си вол и по десет овце и свине, които раздадох на сиромасите. И заминах на война с два коня. Като вървяхме, на третия ден първият ми кон се поболя, падна и издъхна. Дружината, понеже бързаше, не ми даваше да одирам крака, но като им разказах как си беше счупил ногата, когато бягахме, почакаха ме малко време, та одрахме крака и намерихме на него под коляното три железни обръча, които държеха здраво костта, която не беше пречупена, а само пукната надлъж. Много се опитвахме да извадим обръчите, но не можахме. Тогава отрязахме костта, положихме я на камък и с топорите си я раздробихме, та така едва извадихме железата. Като се почудихме на великата и неизречена сила на света троица и на бързата помощ на светия мъченик Георги, прославихме бога и отидохме на война. И с божията милост колкото души от нас заминахме, ни един не загина в тая война, а всички се върнахме здрави и читави.
Когато си дойдохме дома, заварих жена си болна от люта огнена треска. Като престоях една-две недели и видях, че жена ми страда люто, одързостих се и се помолих: „Господи, с молитвите на тая, която те е родила, и на светия твой угодник Георги изцери твоята рабиня Мария!“ После положих на нея три обръча и тя на часа стана оздравяла и прослави бога и великия мъченик Георги. И аз, като разбрах милосърдието и човеколюбието на светата троица, повиках ковача и му рекох: „Скови ми, братко, кръст от тия обръчи.“ Той ги скова, както ми беше казал светецът.
И други много чудеса станаха с тоя кръст: с него бесове биваха прогонвани от хората, от недъзи и войни се спасяваха с молитвите на светия и велик мъченик Георги.
