Вторият Симеонов сборник, който е известен по руски препис от 1076 г., съдържа нравоучителни слова и беседи от раннохристиянски автори и църковни отци. За разлика от първия сборник той има ярко подчертан църковен характер. Текст и превод у Б. Ангелов и Μ. Γенов, Стара българска литература, с. 104—109.
Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978
„Какъв трябва да бъде човекът“ от Василий Велики
Добре е човек през живота си да се не лакоми твърде много за богатство, но да въздържа тялото си, да има добър нрав, гласът му да бъде благ и умилен. Когато яде и пие, да се въздържа от разговор; пред старите да мълчи, мъдрите да слуша, към равните на себе си да се отнася с любов, а към по-малките — с любовен съвет. Да избягва от плътски и съблазнителни неща; малко да говори, а повече да разбира. Да не говори дръзко и да се не препира с хората, да се не смее щяло - нещяло и да бъде срамежлив; да гледа надолу, а не нагоре, когато отговаря на противника си. Да бъде послушен до смърт, да се труди до смърт, като си наумява винаги за второто страшно пришествие и смъртния ден. Да се радва в надеждата си, да се моли непрестанно; за всичко да хвали бога, търпеливо да понася скърбите, да бъде смирен във всичко, да избягва хвалби и да бъде набожен.
Да пази сърцето си от лоши мисли, да събира богатство за небесата, да изпълнява закона, да обича бога с всичкото си сърце и ближника — като себе си; всеки ден да подлага на изпитание мислите и делата си. Да не говори зли речи и да не търси ленивите, а да подражава само на светите отци. Да се радва заедно с радетелите на добрите нрави и да не завижда; да страда със страдащите и да плаче с плачещите. По-добре да бъде осъждан от другите, отколкото сам той да осъжда, нито да обижда разкаялите се от греха. Никога да не мисли себе си праведен, но да се смята за грешник пред бога и човеците; да учи невъзпитаните, да ободрява малодушните, да служи на болните, да мие нозете на светиите; да се грижи за чужденците и братолюбците. С едноверците си да живее в мир [съгласие], а от еретиците да се отвращава; да чете книгите на преданието, а до тайните [книги] да се не докосва. За отца, сина и св. духа да не мъдрува, а без страх да изповяда светата едносъщна троица. Хубаво е да се кръщаваме, както приехме. Съвсем да не се кълнеш; не давай парите си на лихвари и нищо друго — за увеличение на храната. Бягай от пиянство и от грижите за тукашния живот. Съвсем не разговаряй с лукавите хора. Не се доверявай на никакви клевети, но всичко приемай след проверка. Никому не хващай вяра веднага; не се измъчвай в гняв, не се поддавай на похотта си, не се гневи на ближния си без благоразумие. Слънцето да не зайде, преди да е минал гневът ви. Не се гневете на никого; не отвръщайте на злото със зло, нито на клеветата с клевета. По-добре е да бъдеш хулен, отколкото да хулиш; да бъдеш обиден, отколкото да обиждаш; да бъдеш ощетен, отколкото да ощетиш. Преди всичко човек трябва да се въздържа от беседи с жени и от срамотни думи, защото медът и жените развращават и благоразумните. Тия заповеди да те не плашат, но да чакаш отплата и похвала от него и да очакваш и получиш вечния живот. Винаги имай пред очите си бога и обичай го, както син, с всичкото си сърце, сили и ум, и, както роб, бой се от него; почитай го и служи му; със страх и трепет придобий спасението си, да пламтиш с духа си и да тичаш, а не да се лениш, като бъдеш облечен в оръжието на светия дух.
Бори се с врага, за да отслабиш плътта и да смириш душата, изпълнявай всяка заповед, безполезни неща не говори и благодари бога. И нищо не върши със завист, и от чревоугодието бягай, защото бог разпръсна косите на чревоугодниците. И съвсем се не хвали: себе си не хвали и в хвалбите на другите не се вслушвай. Всичко върши тайно; не върши дела само за показ, но моли похвала и милост от бога. Мисли, че ще се преселиш оттук, мисли за приготвеното за праведните благо, също и за приготвения огън за дявола и неговите ангели. След всичко това помни и думите на апостола: „Страстите на днешното време не са достойни за бъдещето“, и ги говори в себе си; заедно с Давид казвай: „Които пазят заповедите му, ще получат голяма отплата: много венци за праведните, вечен дом, живот без край, неизказана радост от отца, сина и светаго духа.“
С царете, с патриарсите, с пророците, с апостолите и с мъчениците и с всички, които са му угодили — с тях ще се притечем да намерим Исуса Христа, нашия господ, комуто (подобава] слава сега, винаги и Във вечни векове.
