Йоан Екзарх
Публикува се по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. I, С., 1978
За светлината, огъня и небесните светила
Трябва да се знае, че Луната се осветлява от Слънцето не за това, че бог не е бил в състояние да ѝ даде отделна светлина, но за да бъде въведено в творението съотношение и ред на властелин и подчинен. По този начин и ние да се научим да общуваме помежду си, да се подпомагаме и да се покоряваме преди всичко на създателя и твореца бога и владетеля, а после на поставените ни от него началници. Не трябва да се издирва защо този началства, а аз не началствам, но да приемаме с възхвала и благоразумие всичко, що идва от бога. Слънцето и Луната се затъмняват, като чрез това изобличават безумието на тези, които се покланят на творението, а не на твореца, и ни показват, че те са изменчиви и променливи. А всичко, което е изменчиво, не е бог, защото всичко променливо по своята природа е разрушимо. А Слънцето се помрачава, когато тялото на Луната застава като някаква преграда, засенява ни и не позволява то да ни праща светлина. Колкото продължително се окаже, че тялото на луната да е по-малко, то нe се учудвай, защото, както казват някои, Слънцето било много по-голямо от Земята, докато нашите [църковни] отци [смятат], че то е равно на Земята, и (въпреки това] често пъти то бива закривано от малък облак, малка могила или пък малка стена...
Небеса
И тъй душата е жива същност, проста и безплътна, по своето естество невидима за телесните очи, безсмъртна, надарена с ум и разум, без форма, имаща като свой орган плътта, на която дава способност да расте, да чувства и да се възпроизвежда, има ум, който съставя не нещо различно от нея, но най-чистата част от самата нея, така щото това, което е окото за плътта, това е умът за душата. Тя е самовластна, надарена със способността да желае и да действа, изменчива, сиреч с твърде променлива воля, поради което тя е и сътворена, като е получила всичко това по естеството си от онзи, който я е създал, придобивайки от него благодат и съществование и това, че е такава по самата си природа...
Плътта [тялото] има три измерения, сиреч дължина, ширина и дълбочина или тлъстина. Всяко тяло се състои от четири елемента, а тялото на живите същества — от четири течности. Трябва да се знае, че има четири елемента: земята, която е суха и студена; водата, която е студена и течна; въздухът, който е влажен и топъл; огънят, който е топъл и сух. Също така и течностите са четири, като съответстват на четирите елемента: черната злъч, която съответства на земята, тъй като е суха и студена; слузта, която съответства на водата, като е студена и влажна; кръвта, която съответства на въздуха, като е течна и топла; жълтата жлъчка, като отговаря на огъня, тъй като е топла и суха. И тъй, плодовете се образуват от четирите елемента, влагите [течностите] от плодове, а телата на живите същества — от течностите и пак се връщат в тях. Защото всичко съставно се връща в онова, от което се образува. Трябва да се знае, че човек има общо и с бездушните същества, както и участва в живота на безсловесните същества, а е получил и мисловна способност заедно с разумните същества. Чрез своето тяло той има нещо общо с бездушните предмети, както и по това, че се състои от смес на четири елемента. С растенията има общо това, както и проявата да се xpaни, да расте и че притежава семе, сиреч способност да ражда. С безсловесните той има общност както в това отношение, така и това, че е одарен с желание, сиреч гняв и похотливост, после по чувстването и по движението, което отговаря на подбуждението.
Сетивата са пет: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Движението, което е свързано с подбуждането, представя способност да се придвижва от еднο място на друго, както и да се раздвижва цялото тяло, да се издават звуци и да се диша. Защото от нас зависи да вършим или да не вършим всичко това. Посредством разума човек се съчетава с естествата, които са безплътни и са постижими само чрез ума — като мисли, разбира и разсъждава за всяко нещо, стреми се към добродетелите и обича благочестието, което е върхът на добродетелите. Поради това човекът представя един малък свят.
Трябва да се знае, че разрезът, изтичането и промяната са свойствени само на тялото. Изменението се отнася до качеството, сиреч затопляне или охлаждане, и подобни неща. Изтичането е изтичане чрез опразване, като се изпразва и влажното, и сухото, и въздушното и има нужда да се запълни. Поради това са естествени гладът и жаждата. За душата са свойствени благочестието и мисленето. Добродетелите са нещо общо за душата и тялото поради това, че те имат отношение към душата, понеже душата помага на тялото.
Трябва да се знае, че разумът по своята природа властва над онова, що е неразумно [у нас]. Душевната сила се разделя на разумна и неразумна. Неразумната част има две страни: едната не се покорява на разума, сиреч не се ръководи от мисълта, а другата се покорява и слуша разума. Непослушната и непокоряващата се на разума част е жизнената сила, която се назовава туптяща [пулсираща], съдържащата в себе си семе, сиреч способност да ражда и да расте, та се нарича и хранеща. Тя е същата, която образува плътта, понеже тази последната се направлява не от мисълта, но от самата природа. Онази част, която се покорява и повинува на разума, сиреч на мисълта, се разделя на желание и гняв. Изобщо неразумната част на душата се нарича възприемаща и способна на желание. Трябва да се знае, че движението, което съответства на подбудата, спада към тази част, която е покорна на разума. Трябва също да се знае, че едни от делата са добри, а други лоши. Онова благо, което се очаква, събужда желание, а когато се постигне, носи удоволствие. Също така и очакваното зло събужда страх, а когато настъпи - скръб. Необходимо е да се знае, че когато ние говорим за благото, ние имаме прел вид както онова, което е истинско благо, така и това, което изглежда такова. Същото се отнася и до злото.
За удоволствията
Едни от удоволствията са душевни, а другите плътски. Душевни са онези, които са присъщи само на душата сама по себе си, например каквито са [удоволствията] от заниманието с науката или от съзерцанието. Плътски пък са тези, които се получават чрез участието на душата и тялото и поради това се наричат плътски. Такива са [удоволствията] от храненето, съвъкупленията [и други подобни]. Никой обаче не може да намери удоволствия, които са свързани само с тялото. От друга страна, едни от удоволствията са истинни, а други лъжливи. Едни от удоволствията са свързани само с ума и се отнасят до образоваността и до разума, другите пък са свързани с плътта и се получават посредством сетивата. От тези плътски наслади едните са естествени и без тях не може да се живее, каквото е храненето, чрез което задоволяваме глада, или необходимите дрехи, а други пък са естествени, обаче не са необходими, каквито са съгласните с природата и закона съвъкупления. Но тези, ако и да се вършат за продължение на рода, възможно е да се живее и без тях, в девственост. Други пък [удоволствия] не са нито нужни, нито естествени. Такива са пиянството, блудството и преяждането, което надминава потребата [от храна]. Те прочее не съдействат нито за запазването на нашия живот, нито за възпроизвеждането на рода, но по-скоро причиняват вреда. Поради това онзи, който живее според божията воля, трябва да търси онези удоволствия, които са необходими и в същото време са естествени, като оставя на второ място тези удоволствия, които са естествени, но ненужни, и то за подходящо време, начин и мяра. Той трябва да отбягва всички други удоволствия. Трябва да се смятат за добри онези удоволствия, които не са съчетани със скръб, нито пък предизвикват разкаяние, не причиняват никаква друга вреда, не надвишават мярката, не ни отвличат от сериозните дела за дълго време или не ни заробват.