Легендата е достигнала до нас, благодарение на древногръцкия историк Диодор Сицилийски (І в. пр. Хр.). Митологизацията на историческия образ на Шамурамат, води началото си от Ктесий Книдски – гръцки лекар в двора на персийския цар Артаксеркс ІІ, в края на V в. пр. Хр. Гръцките учени в списването на легендите се опират на мидийски източници.
e-nu-ma e-liš la na-bu-ú šá-ma-mu
šap-liš am-ma-tum šu-ma la zak-rat
Ap-su-ma reš-tu-ú za-ru-šu-un
Mu-um-mu Ti-amat mu-al-li-da-at gim-ri-šú-un
A-MEŠ-šú-nu iš-te-niš i-hi-ķu-ú-ma
gi-pa-ra la ki-iş-şu-ru şu-şa-a la še-'u
e-nu-ma ilani{pl} la šu-pu-ú ma-na-ma
šu-ma la zuk-ku-ru ši-ma-tú la ši-ma
ib-ba-nu-ú-ma ilani{pl} ķe-reb-šú-un
Публикувано по превода на Вероника Константиновна Афанасиева, доктор на историческите науки, асиролог.
Превод от руски: Любомир Грозданов
Инана, Царица на Небето, Честолюбивата богиня на любовта и войната, която се омъжила за царя – пастир Думузи, решава да стане владетелка на подземния свят. Там управлявала нейната сестра Ерешкигал, богинята на смъртта и мрака. Очевидно в отношенията между двете сестри имало какво още да се желае, така че, за всеки случай, преди да тръгне към „Страната от която няма връщане назад”, Инана дава наставления на слугата си Ниншубур. Двамата се договарят, че ако Инана не се върне в течение на три дни, Ниншубур трябва незабавно да се отправи към Нипур да влезе в храма на Енлил Екур и да моли Енлил за помощ. Ако Енлил откаже, трябвало да отиде със същата молба в Ур при бога на луната Нанна. Ако и Нанна отхвърли молбата му, Ниншубур трябвало да замине за Ериду и да се яви при Енки.