Християнство

Следствия от унията при цар Калоян за българската църква

Посещения: 602

 

проф. протопрезвитер Николай Шиваров

 

prepiscaИнициативата за кореспонденцията между Рим и Търново поема папа Инокентий III2 — една от най-силните личности на папския престол. За успехите му спомагат добре организираната Римокатолическа църква и натрупаният вековен опит от нейната активност на Изток. Междувременно в резултат на продължителен процес на Запад се постига папско върховенство и в светската област. Папа Инокентий го прокарва аргументирано и дипломатично, като увещаването на един или друг владетел той придружава понякога и с църковна заплаха.3 От тези позиции папа Инокентий III влиза в писмена кореспонденция с цар Калоян. В Рим е известно политическото положение на Балканския полуостров в този исторически момент, както може да се заключи от цялата преписка. Надеждата българският владетел да бъде привлечен навярно се подкрепя и от политическо предвиждане в Рим. Основната цел на Калоян е пък да бъде международно признат като независим владетел, но тъй като царство без патриаршество не може да съществува, независимостта на държавата трябва да се съчетае с признание и на независима (автокефална) Българска църква. Това е дълбоко убеждение още по времето на цар Симеон. А патриаршеско достойнство може да се признае чрез една от двете инстанции — Рим и Константинопол.4 Преговорите завършват с това, че цар Калоян дава клетвено уверение, искано от папата, „да бъде верен и послушен на нас, на нашите наследници и на Римската църква“.5 Той връчва на легата Йоан Каземарински клетвеното си уверение със златопечатаник (хрисовул). В него проличават и политическите мотиви, които движат владетеля. Той не насочва вниманието към държавната си власт и към нейните отношения с Рим, но към църквата в България, като обещава нейното притежание, йерархията и свещениците ѝ „да бъдат под властта на Римската църква“.6 В случая Калоян постъпва типично източно цезаропапистично. В 870 г. по същия начин св. княз Борис възприема съществуването в България на архиепископия, която да се числи към юрисдикцията на Константинополския патриарх, но продължава да запазва независимостта на българската държава, тъй че и църквата в България на практика се радва на автономия.

Прочети още...

Късноантичният епископ – харизма, лидерство и престиж

Написана от Любомир Цанков
Посещения: 1227

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XXI, 2021 г.

 

1Периода на Късната aнтичност  (IV – VI) бележи дълбоки политически, социални и религиозни промени1 в Римската империя. Те са причинени от редица фактори, които разклащат сериозно целостта на  империята. Промените разтърсват из основи всички слоеве на огромната държава, които създават усещането за несигурност в населението. В това враждебно и несигурно време населението има опора, фигурата на епископа – стожер на християнството.

Преживявало няколко века преследване и опити за унищожение, християнството бързо набира скорост след издаването на едикта за толерантност на Галерий през 311 в Никомедия2 и Медиоланският през 313 г. Никейският събор през 325 г, бетонира постулатите на християнството, които стават равносилни на закон. Съборът успява да реши много належащи проблеми надвиснали над християнството, но се проваля с разногласията, които циркулират в църквата. Никейският събор издига и приема фигурата на епископа като основна единица на църквата. Три са основните фигури през Късната античност: императора, светеца и епископа. Тези три фигури са натоварени с огромна сила, влияние и отговорности3. Никейският събор взема решение църковната йерархия да се дели на свещеници, дякони, презвитери и епископи. В годините след събора влиянието и авторитета на епископите нараства. Епископът е свързващото звено между светската и църковна власт, представител на миряните пред Христос, който е длъжен да се нагърби с техните грехове.

Прочети още...

Ранноантичната реторика и развитието на християнската проповед

Посещения: 1887

 

Мария Красимирова Антонова-Вапцарова

 

491px Plato Aristotle della Robbia OPA FlorenceЕдин подобен преглед по необходимост ще има в значителна степен реферативен характер. Но той е много важен, за да разкрие някои специфични моменти от развитието на реторическата практика от нейното зараждане до момента, в който тя става неотменна част от църковната практика. За да се разбере добре смисълът на църковното красноречие и проповед, както и тяхното оформление, е нужно да се познава основата, на която те стъпват, а това именно е античната реторика. Това важи и за българската църковна ораторска проза през средновековието. Въпреки че тя е моделирана основно според византийските образци, много често изясняването на специфични проблеми и на някои авторски решения ни отвежда далеч назад в миналото, към корените на християнското красноречие.

Прочети още...

Константин Велики и Христовата църква

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 16212

 

 

Църквата и Империята до началото на IV в.

 imperia carkva

 

Нито едно религиозно общество на Древността не изпитва драматизма, който преживява Християнската църква в първите три века от своята история. Непризнавана и хулена, подложена на репресии от страна на държавната власт, атакувана от тълпа, философи и интелектуалци, Църквата води борба за своето съществуване, в която се леят потоци християнска кръв. Изпитващо връз себе си  мощта на езически Рим, християнското общество не само оцелява, но непрекъснато печели нови привърженици и се разраства. В тежкия си път, напоен с кръвта на мъчениците за Вярата, Църквата уверено и победоносно вървяла към своя триумф, за да се превърне след време в най-влиятелната институция в човешката история…

 

Прочети още...

Български светци във византийската агиография

Посещения: 930

 

Студията е част от книгата на проф. Иван Божилов

"Седем етюда по средновековна история"

 

Svetci bolgПроблемът за присъствието на български светци във византийската житийна литература е част от големия проблем, който би могъл да бъде формулиран по следния начин: „Чужди светци във византийската агиография“. Това е един голям проблем - както за византийската литература, така и за историята на православната църква, който по мое мнение все още не е получил задоволително научно решение1. Причините за това състояние не са една и две, но все пак сред тях изпъква сложността на темата. Невинаги е лесно да се проследи позицията на константинополската църква по въпрос с изключителна важност: включването на чужди (в случая славянски, български) светци в православния пантеон. Защото написването на една житийна творба е само част от официалния култ към един светец - идеалния образ в християнското средновековие.

Прочети още...

Българската агиография и византийската агиография: единство и различие

Посещения: 1760

 

Студията е част от книгата на проф. Иван Божилов

"Седем етюда по средновековна история"

 

614px Tzanes Emmanuel St Mark the Evangelist Google Art ProjectПо време на цикъл лекции, прочетен в Бари в рамките на семинар върху историята на византийската цивилизация (1976), добре познатият американски византолог проф. Игор Шевченко се опита да даде дефиниция на византийската литература: „Ако византийската литература е дефинирана като целостта от литературни творби, създадени на византийска територия или в области, които са се намирали под византийско влияние, и които са били създадени за читател, чиято култура е била византийска, в този случай византийската литература би трябвало да включва не само творби, написани на гръцки, но също така на коптски, на латински, на сирийски, на арменски, на грузински и очевидно на славянски.“1 След това той продължава: „Ако ние използваме тази дефиниция на византийската литература спрямо агиографията, тя би могла [да използва] езиците, които току-що споменах, и ние дори можем да докажем, че някои жития в оригинал са били написани на сирийски или арменски, а може би и на славянски.“2 Веднъж установил този принцип, проф. И. Шевченко говори например „... за византийското житие на Кирил, апостолът на славяните от IX в., което било написано на славянски „на базата на гръцки материали“.3

Прочети още...

Добро и зло според житията на св. Гавриил Лесновски

Написана от Силвия Аризанова
Посещения: 1399

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVIII, 2020 г.

 

Sv.Gavril Lesnovski 450Една от основните функции на житийната литература е възпитаването на определени морални ценности. Целта на настоящата работа е да проследи разбиранията за добро и зло, представени в житията на св. Гавриил Лесновски. Това включва неговото проложно житие от ХIII в. и т.нар. Народно житие, за което се предполага, че е съставено през Средновековието, но е запазено в късен препис. Затова може да са привнесени представи от по-късни епохи, тъй като преписът е от ХІХ в. Направен е от Иван Христов от Кратово през 1868 г. Има сведения, че това е станало въз основа на по-стар ръкопис, съхраняван в библиотеката на Лесновския манастир.

Прочети още...

Няколко думи за първия охридски архиепископ Йоан

Написана от Кристиян Ковачев
Посещения: 1840


Посвещава се на монашеското братство
на Бигорския манастир „Св. Йоан Предтеча”,
основан от охридския архиепископ Йоан

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

Прочети още...

Моралните ценности в житието на патриарх Йоаким І (ХІІІ век)

Написана от Силвия Аризанова
Посещения: 1645

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVI

 

360px PatriarshiaЖитийната литература може да разкрие много за светогледа на средновековните българи. Любопитно е какви са били техните представи за добро и зло, какви са били моралните убеждения и в какви ценности са били възпитавани. Съвсем естествено, подобни представи присъстват в житийната литература, където фокусът е насочен към добродетелния живот на светците. Разказът за светия човек пресъздава положителен образ, към който трябва да се стреми всеки благочестив християнин. Внушават се качествата, които са присъщи на добрите хора и тези, които водят до падение и загуба. Житийните текстове са достигали не само до образованите членове на обществото, които са могли да четат, но са имали и своите слушатели, когато са били четени в църква по повод отбелязване на паметта на светеца.

Доколко написаното в житието на българския патриарх Йоаким І (ХІІІ в.) е достигало до обикновените хора, е трудно да се каже. Фактът, че е запазено в един-единствен препис, открит досега, подсказва, че не е било особено популярно. Въпреки това текстът изразява моралните схващания и представите за добродетелния живот на един български книжовник, живял през втората половина на ХІІІ в. Освен това житието е проложно, което показва, че е написано с цел да се отбелязва паметта на българския църковен глава и е четено на датата, на която е почитан като светец – 18 януари.

Прочети още...

Монахинята в българското средновековие – между греха и светостта (X-XIV в.)

Посещения: 5371


Петя Крушева

 

Доклад от кръгла маса "Монашеството по българските земи", проведена в СУ "Св. Климент Охридски" на 15 февруари, 2017 г.

Публикуван в сп. „Времена“, бр. 13, декември, 2017 г.

 

Tomichov psaltir list292b monahiniОпитите за изследване на женското монашество в средновековна България срещат винаги затруднение от липсата на достатъчно изворов материал. Запазените епитимийни въпросници и законодателни актове очертават идеалната представа за монашеството. Посочените тук сведения за реалния манастирски живот са откъслечни. Въпреки това дават известна възможност да се изгради един културологичен образ на Монахинята, а с него и да се представят едни от най-болезнените въпроси на българското монашество, споменати от Васил Гюзелев1. Голяма част са съпоставени с тези във Византия, Сърбия и Западна Европа, за да се очертаят характерните православни черти на българското общество и мироглед.

Прочети още...
X

Right Click

No right click