Теоретическа обосновка
Ако на небето не е позволено да се смееш,
аз не искам да отида там.
Мартин Лутер (1483-1546)
Нито едно религиозно общество на Древността не изпитва драматизма, който преживява Християнската църква в първите три века от своята история. Непризнавана и хулена, подложена на репресии от страна на държавната власт, атакувана от тълпа, философи и интелектуалци, Църквата води борба за своето съществуване, в която се леят потоци християнска кръв. Изпитващо връз себе си мощта на езически Рим, християнското общество не само оцелява, но непрекъснато печели нови привърженици и се разраства. В тежкия си път, напоен с кръвта на мъчениците за Вярата, Църквата уверено и победоносно вървяла към своя триумф, за да се превърне след време в най-влиятелната институция в човешката история…
Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVIII, 2020 г.
Една от основните функции на житийната литература е възпитаването на определени морални ценности. Целта на настоящата работа е да проследи разбиранията за добро и зло, представени в житията на св. Гавриил Лесновски. Това включва неговото проложно житие от ХIII в. и т.нар. Народно житие, за което се предполага, че е съставено през Средновековието, но е запазено в късен препис. Затова може да са привнесени представи от по-късни епохи, тъй като преписът е от ХІХ в. Направен е от Иван Христов от Кратово през 1868 г. Има сведения, че това е станало въз основа на по-стар ръкопис, съхраняван в библиотеката на Лесновския манастир.
Посвещава се на двехилядигодишнината от Рождество Христово
Книгата се издава с благословението на Негово Светейшество
Патриарха на Българската православна църква Максим
Из архивното наследство на проф. Иван Дуйчев
Съставителство, предговор и редакция
Вася Велинова
Подготовка на архива за печат
Калина Минчева
„Заветът на св. Иван Рилски" е бил замислен като Втори том на книгата „Рилският светец и неговата обител", излязла през 1947 г. в библиотека „Златни зърна", в която проф. Дуйчев е сътрудничил като автор и преводач до нейното закриване. Настоящето издание, взело за база текстовете на проф. Дуйчев, запазва тяхното оригинално звучене. Направени са корекции и осъвременяване единствено на библиографските данни, допълнени са новите изследвания, а също така са прибавени и новооткрити редакции на житията на Иван Рилски в късната ни ръкописна традиция.
представят
Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVI
Житийната литература може да разкрие много за светогледа на средновековните българи. Любопитно е какви са били техните представи за добро и зло, какви са били моралните убеждения и в какви ценности са били възпитавани. Съвсем естествено, подобни представи присъстват в житийната литература, където фокусът е насочен към добродетелния живот на светците. Разказът за светия човек пресъздава положителен образ, към който трябва да се стреми всеки благочестив християнин. Внушават се качествата, които са присъщи на добрите хора и тези, които водят до падение и загуба. Житийните текстове са достигали не само до образованите членове на обществото, които са могли да четат, но са имали и своите слушатели, когато са били четени в църква по повод отбелязване на паметта на светеца.
Доколко написаното в житието на българския патриарх Йоаким І (ХІІІ в.) е достигало до обикновените хора, е трудно да се каже. Фактът, че е запазено в един-единствен препис, открит досега, подсказва, че не е било особено популярно. Въпреки това текстът изразява моралните схващания и представите за добродетелния живот на един български книжовник, живял през втората половина на ХІІІ в. Освен това житието е проложно, което показва, че е написано с цел да се отбелязва паметта на българския църковен глава и е четено на датата, на която е почитан като светец – 18 януари.
Доклад от кръгла маса "Монашеството по българските земи", проведена в СУ "Св. Климент Охридски" на 15 февруари, 2017 г.
Публикуван в сп. „Времена“, бр. 13, декември, 2017 г.
Опитите за изследване на женското монашество в средновековна България срещат винаги затруднение от липсата на достатъчно изворов материал. Запазените епитимийни въпросници и законодателни актове очертават идеалната представа за монашеството. Посочените тук сведения за реалния манастирски живот са откъслечни. Въпреки това дават известна възможност да се изгради един културологичен образ на Монахинята, а с него и да се представят едни от най-болезнените въпроси на българското монашество, споменати от Васил Гюзелев1. Голяма част са съпоставени с тези във Византия, Сърбия и Западна Европа, за да се очертаят характерните православни черти на българското общество и мироглед.
Още в зората на своето самоосъзнаване като разумно същество човекът е почувствувал и самотата си в един свят, който често пъти му е показвал враждебното си лице. Нашите далечни прадеди са изработили свои специфични инструменти, с които да въздействат на неблагоприятните фактори от обкръжаващата ги среда като природни стихии, бури, гръмотевици, светкавици; болести, епидемии, психосоматични смущения; отделни прояви в социалния живот на колектива като магии, клетви, ходене в съда, и пр. Те са вярвали, че всички беди, от които не е бил застрахован никой, са били неутрализирани от амулетите. Това са сакрални предмети, за които се е смятало, че поради силата на вложената в тях човешка енергия, тайнствена информация и преди всичко – вяра, са в състояние да повлияят на висшите сили, управляващи света.