Православна култура

Добро и зло според житията на св. Гавриил Лесновски

Написана от Силвия Аризанова
Посещения: 1181

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVIII, 2020 г.

 

Sv.Gavril Lesnovski 450Една от основните функции на житийната литература е възпитаването на определени морални ценности. Целта на настоящата работа е да проследи разбиранията за добро и зло, представени в житията на св. Гавриил Лесновски. Това включва неговото проложно житие от ХIII в. и т.нар. Народно житие, за което се предполага, че е съставено през Средновековието, но е запазено в късен препис. Затова може да са привнесени представи от по-късни епохи, тъй като преписът е от ХІХ в. Направен е от Иван Христов от Кратово през 1868 г. Има сведения, че това е станало въз основа на по-стар ръкопис, съхраняван в библиотеката на Лесновския манастир.

Прочети още...

Заветът на Св. Иван Рилски

Посещения: 16995

 

Посвещава се на двехилядигодишнината от Рождество Христово

Книгата се издава с благословението на Негово Светейшество
Патриарха на Българската православна църква Максим

 

ЦЕНТЪР ЗА СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИ ПРОУЧВАНИЯ
„ИВАН ДУЙЧЕВ" КЪМ СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

Zavet zaglavie

11Из архивното наследство на проф. Иван Дуйчев

 

Съставителство, предговор и редакция

Вася Велинова

 

Подготовка на архива за печат

Калина Минчева

 

 

„Заветът на св. Иван Рилски" е бил замислен като Втори том на книгата „Рилският светец и неговата обител", излязла през 1947 г. в библиотека „Златни зърна", в която проф. Дуйчев е сътрудничил като автор и преводач до нейното закриване. Настоящето издание, взело за база текстовете на проф. Дуйчев, запазва тяхното оригинално звучене. Направени са корекции и осъвременяване единствено на библиографските данни, допълнени са новите изследвания, а също така са прибавени и новооткрити редакции на житията на Иван Рилски в късната ни ръкописна традиция.

Прочети още...

Няколко думи за първия охридски архиепископ Йоан

Написана от Кристиян Ковачев
Посещения: 1570


Посвещава се на монашеското братство
на Бигорския манастир „Св. Йоан Предтеча”,
основан от охридския архиепископ Йоан

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

Прочети още...

Моралните ценности в житието на патриарх Йоаким І (ХІІІ век)

Написана от Силвия Аризанова
Посещения: 1414

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVI

 

360px PatriarshiaЖитийната литература може да разкрие много за светогледа на средновековните българи. Любопитно е какви са били техните представи за добро и зло, какви са били моралните убеждения и в какви ценности са били възпитавани. Съвсем естествено, подобни представи присъстват в житийната литература, където фокусът е насочен към добродетелния живот на светците. Разказът за светия човек пресъздава положителен образ, към който трябва да се стреми всеки благочестив християнин. Внушават се качествата, които са присъщи на добрите хора и тези, които водят до падение и загуба. Житийните текстове са достигали не само до образованите членове на обществото, които са могли да четат, но са имали и своите слушатели, когато са били четени в църква по повод отбелязване на паметта на светеца.

Доколко написаното в житието на българския патриарх Йоаким І (ХІІІ в.) е достигало до обикновените хора, е трудно да се каже. Фактът, че е запазено в един-единствен препис, открит досега, подсказва, че не е било особено популярно. Въпреки това текстът изразява моралните схващания и представите за добродетелния живот на един български книжовник, живял през втората половина на ХІІІ в. Освен това житието е проложно, което показва, че е написано с цел да се отбелязва паметта на българския църковен глава и е четено на датата, на която е почитан като светец – 18 януари.

Прочети още...

Монахинята в българското средновековие – между греха и светостта (X-XIV в.)

Посещения: 4791


Петя Крушева

 

Доклад от кръгла маса "Монашеството по българските земи", проведена в СУ "Св. Климент Охридски" на 15 февруари, 2017 г.

Публикуван в сп. „Времена“, бр. 13, декември, 2017 г.

 

Tomichov psaltir list292b monahiniОпитите за изследване на женското монашество в средновековна България срещат винаги затруднение от липсата на достатъчно изворов материал. Запазените епитимийни въпросници и законодателни актове очертават идеалната представа за монашеството. Посочените тук сведения за реалния манастирски живот са откъслечни. Въпреки това дават известна възможност да се изгради един културологичен образ на Монахинята, а с него и да се представят едни от най-болезнените въпроси на българското монашество, споменати от Васил Гюзелев1. Голяма част са съпоставени с тези във Византия, Сърбия и Западна Европа, за да се очертаят характерните православни черти на българското общество и мироглед.

Прочети още...

Свитъкът-амулет от колекцията на проф. Иван Дуйчев и неговото място в традицията на апотропейната книжнина

Посещения: 3787

 

Вася Велинова

 

Амулетът – същност, форми и механизъм на действие

 

1234Още в зората на своето самоосъзнаване като разумно същество човекът е почувствувал и самотата си в един свят, който често пъти му е показвал враждебното си лице. Нашите далечни прадеди са изработили свои специфични инструменти, с които да въздействат на неблагоприятните фактори от обкръжаващата ги среда като природни стихии, бури, гръмотевици, светкавици; болести, епидемии, психосоматични смущения; отделни прояви в социалния живот на колектива като магии, клетви, ходене в съда, и пр. Те са вярвали, че всички беди, от които не е бил застрахован никой, са били неутрализирани от амулетите. Това са сакрални предмети, за които се е смятало, че поради силата на вложената в тях човешка енергия, тайнствена информация и преди всичко – вяра, са в състояние да повлияят на висшите сили, управляващи света.

Прочети още...

Начало, развитие и крах на Крупнишката епископия

Написана от Кристиян Ковачев
Посещения: 4089

 

 

“... Мисленето и социалният живот са доминирани от монашеската идеология, работата е била свързвана с падението:  това е наказанието за първородният грях. Адам и Ева са изгонени от земният рай по заповед на Бога и принудени да работят...”1  Това са думи, изречени през 2008 г. от медиевиста Жак льо Гоф – представител на френската историографска школа „Анали”.

Прочети още...

Култът към светците в България и Византия през ХІІІ–ХV век

Написана от Силвия Аризанова
Посещения: 4262

 

Текстът на статията е прочетен като съобщение на XXII-я Международен конгрес за византийски изследвания, проведен в гр. София на 22–27 август 2011 г.

Публикувана в сп. "Времена", бр. VIII, 2016

Прочети още...
X

Right Click

No right click