Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVI
Житийната литература може да разкрие много за светогледа на средновековните българи. Любопитно е какви са били техните представи за добро и зло, какви са били моралните убеждения и в какви ценности са били възпитавани. Съвсем естествено, подобни представи присъстват в житийната литература, където фокусът е насочен към добродетелния живот на светците. Разказът за светия човек пресъздава положителен образ, към който трябва да се стреми всеки благочестив християнин. Внушават се качествата, които са присъщи на добрите хора и тези, които водят до падение и загуба. Житийните текстове са достигали не само до образованите членове на обществото, които са могли да четат, но са имали и своите слушатели, когато са били четени в църква по повод отбелязване на паметта на светеца.
Доколко написаното в житието на българския патриарх Йоаким І (ХІІІ в.) е достигало до обикновените хора, е трудно да се каже. Фактът, че е запазено в един-единствен препис, открит досега, подсказва, че не е било особено популярно. Въпреки това текстът изразява моралните схващания и представите за добродетелния живот на един български книжовник, живял през втората половина на ХІІІ в. Освен това житието е проложно, което показва, че е написано с цел да се отбелязва паметта на българския църковен глава и е четено на датата, на която е почитан като светец – 18 януари.