РЕЛИГИИ

Църкви и манастири в югозападна България от ХV — ХVII в. - Църкви и манастири в Трънско и Брезнишко

Посещения: 31177

Индекс на статията

 

Църкви и манастири в Трънско и Брезнишко

 

Манастирът „Св. Архангел Михаил" край гр. Трън1

Калина Минчева

 

izgled arh mihail tranТрънският манастир е включен в редица статии и монографии, посветени на различни проблеми на християнската култура, архитектура и изобразително изкуство. Сведения за него намираме още при К. Иречек2. Пръв А. Грабар обръща специално внимание на манастирската църква и на нейните стенописи3. Архитектурата на църквата е разглеждана от Кр. Миятев4 и Г. Стойков5. По-късно Трънският манастир е включен в различни монографии, посветени на българските манастири и култови места6.

Манастирът „Св. Архангел Михаил" се намира на 3 км северозападно от гр. Трън на левия бряг на р. Ерма. Днес от него е съхранена само църквата. А. Грабар предполага, че тя датира от XIV-XV в. и всички след него приемат тази датировка.

Г. Чавръков цитира манастирска летопис, според която манастирът е разграбен през 1413 г. и възстановен през 1580 г.7 По време на кърджалийските опустошения той е бил опожарен през 80 - 90-те години на XVIII в. През 1861 г. манастирът отново е опожарен - този път от черкезите. Има сведения, че манастирът е имал библиотека и килийно училище8. К. Иречек, който посещава манастира през 80-те години на XIX в. споменава за ктиторски надпис, който се е намирал над входната врата към наоса. Той разчита, че храмът е изографисан през 1643 г.9

Църквата е еднокорабна, триконхална, с нартекс и два купола, с размери 9 на 15 м. На трите конхи има по един амбразурен прозорец. Таванът на църквата представлява цилиндричен свод. В центъра на сградата чрез слепи арки и пандантиви е изграден седемстенен барабан със седем прозорчета, върху който стъпва единият купол. Нартексът е обширен, с купол, който лежи върху четири широки арки, които се поддържат от четири долепени до стената пиластри. При консервацията на храма от арх. А. Младенов се оказва, че притворът е пристроен по-късно. Подовите нива на олтара, наоса и нартекса са различни. Отвън на южната стена има три ниши, като в две от тях има изображения на игумени рисувани през XIX в. Църквата е изградена от речен и ломен камък с хоросанова спойка, като на места са използвани късноантични тухли. Тя е оградена от широк цокъл, издаден навън и е измазана отвън и отвътре с хоросанова мазилка10. По архитектура църквата „Архангели Михаил и Гавраил" се отнася към т.нар. „атонски тип" и е аналогична с църквите на Пещерския и Погановския манастир.

В църквата фрагментарно са запазени три стенописни слоя. Според стиловите им особености, А. Грабар отнася първия слой към XIV-XV в., а втория към XVII-XVIII в. След сваляне на мазилката е открит и трети слой, който Д. Джонова отнася към XVIII в.11

От стенописите между прозорците на главния купол създадени през XIV-XV в. личат части от фигурите на осем прави пророци. В олтарното пространство са запазени: Св. Богородица Ширшая Небес с Xристос Младенец пред гърдите ѝ, Благовещението, св. архидякон Стефан в проскомидийната ниша, от който се вижда само част от нимба и надписа, декоративни елементи от стилизирани акантови листа в североизточния ъгъл. На южната стена са запазени бюстовете на светци и пророци - св. Никола и пророк Соломон. На северната стена има отделни фрагменти, вероятно от сцената Слизане в Ада. А. Грабар публикува надписите към запазените образи, които са на църковнославянски език12. Изображенията от първия слой се отличават с масивни пропорции - големи глави, ръце и крака, широки лица. А. Грабар смята, че те се приближават към земенските стенописи и охридската живописна школа.13

Вторият живописен слой се отнася към XVII-XVIII в. Днес част от изображенията са свалени и се съхраняват във фондовете на НИПК. От този слой са всички изображения от апсидата: Св. Богородица Ширшая Небес с Xристос Младенец14, Евхаристията с двойната фигура на Христос15, Мелисмоса, с двата ангела, св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст, св. Николай Мирликийски и св. Василий Велики, които държат свитъци. В жертвената ниша е запазен образът на Христос в гроба, а от другата страна е запазен образът на св. Роман Сладкопевец. На южната стена редът на литургистите продължава със св. Атанасий Александрийски и св. Власий. До тях е изобразен св. Симеон Стълпник и св. Йоаникий в медальон. В южната конха, след свалянето на мазилката, са разкрити образите на св. Йоан Кръстител, св. Антоний Велики и неизвестен светец, а над тях в медальони св. Йоан Милостиви, Св. Мина и св. Виктор. Запазените надписи и от този слой са на църковнославянски език.

Днес църквата на Трънския манастир се намира в относително добро състояние. Тя се поддържа от Църковното настоятелство на града.

 

Бележки:

1Някои автори назовават на манастира "Св. Архангел Михаил", например А. Грабар, Г. Стойков, други -  "Св. св. Архангели Михаил и Гавраил", например Д. Джонова. Никой обаче не се аргументира защо приема това име. Аз се спирам на "Св. Архангел Михаил", както е дадено при А. Грабар, който пръв изследва манастира.

2Иречек, К. Пътувания из България. С., 1974, с. 561¬562.
3Грабар, А. Няколко средновековни паметници из Западна България. — Годишник на Народния музей за 1921 год., С., 1922, с. 286-296..
4Миятев, Кр. Приноси към средновековната археология на българските земи. — Годишник на Народния музей за 1921 год., С., 1922, с. 242-285.
5Стойков, Г. Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. — В: Комплексни научни експедиции в Западна България. Трънско – Брезнишко -    Кюстендилско през 1957 и 1958 година. Документи и материали. С., 1961, 7-179.
6Чавръков, Г. Български манастири. С., 1978, с. 236-239; Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992, с. 183-185; Петрунова, Б., Григоров, В., Манолова-Николова, Н. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско. С., 2001, 234-238; Нешев, Г. Български манастири през вековете. С., 2006, с. 67-68.
7Чавръков, Г. Цит. съч., с. 236.
8Пак там, с. 236; Петрунова, Б., Григоров, В., Манолова- Николова, Н. Цит. съч., с. 237-238.
9Иречек, К. Цит. съч., с. 561.
Миятев, Кр. Цит. съч., с. 277-280; Стойков, Г. Цит. съч., с. 86-88; Петрунова, Б., Григоров, В., Манолова
10Николова, Н. Цит. съч., с. 234-235: Митова-Джонова, Д. Археологическите паметници в Пернишки окръг. С., 1983, с. 167-168.
11Джонова, Д. Научно-мотивирано предложение за обявяване на манастирската църква „Св. Архангел Михаил" при Трънски манастир за паметник на културата. С., 1974.
12Грабар, А. Цит. съч., с. 287-288.
13Грабар, А. Цит. съч., с. 288.
14Днес това изображение е свалено
15В църквата е запазена само сцената в южната ѝ част

 

 

Манастирът „Св. Архангел Михаил" край с. Билинци

Калина Минчева

 

izgled bilinciБилинският манастир е добре проучен късносредновековен паметник. Едни от първите изследователи, които се спират на него са А. Грабар1, Г. Стойков2 и др. През 1973 г. на манастира e посветено изданието на Е. Флорева3. По-късно той е включен в редица изследвания, посветени на българските манастири и на историята на Брезник и Брезнишко4.

Билинският манастир „Св. Архангел Михаил" се намира на 2 км северно от с. Билинци. Днес от манастирския комплекс е запазена само църквата и част от зида, който го е ограждал.

Предполага се, че Билинският манастир е основан още преди завладяването на българските земи от османците, макар че за първи път се споменава в бележка от 1587 г., публикувана от Иларион Руварац5. В нея той е изброен сред манастирите, които първи установяват контакт с Русия. Вероятно манастирът е изографисан през XVII в. със средства на монахиня, ако се съди от ктиторското изображение6.

Манастирската църква е еднокорабна, едноапсидна, с удължен кораб, с размери 16 на 7 м. Имал е три входа на западната, южната и северната стени, като днес се използва само този от запад. Църквата е изградена от ломен камък с хоросанова спойка, като на места са използвани тухли и дървени сантрачи. Тя има 4 малки амбразурни прозорчета - в апсидата, на северната стена и две на южната. Апсидата има самостоятелно покритие. Източната част на църквата е по-стара, към нея от запад е пристроено продължение. Църквата е била покрита с полуцилиндричен свод, който в западната част е паднал и е подновен с дъсчен. Отвътре южната и западната стена имат по четири слепи аркирани ниши7.

Църквата е изографисана на два етапа. Стенописите от източната част са малко по-ранни от тези в пристроената западна част. А. Грабар и Е. Флорева предполагат, че и двата етапа са от XVII в. За съжаление преди няколко години монахът, който живее в манастира е решил да освежи стенописите и е унищожил голяма част от тях8.

Първият живописен слой се отличава с многобройните си дребни композиции, малки фигури и интензивен колорит9. В зенита на свода от изток на запад са запазени - Христос от Възнесението, Христос по-стар от дните, Христос Пантократор и Архангел Михаил. Днес вече не съществува образът на Христос Пантократор, той е изрисуван наново. Следват фигурите на пророците, отделени с малки арки. На някои места фонът е прерисуван.

В люнета на източната стена е изобразено Възнесение Христово, а двата ангела, стоящи до апостолите държат Убруса. От двете страни на апсидата, на обичайното си място, е Благовещението. В апсидата е била Богородица Ширшая небес с малкия Христос в сърцевиден медальон, днес прерисувана. Под нея са четирима неидентифицирани църковни отци10. Архиволтът на апсидата е украсен с образи на светци в медальони, днес запазен частично. В жертвената ниша е изобразен св. архидякон Стефан. В долната дясна страна на източната стена е изобразен прав светец под арка, от който е запазено само лицето.

Цикълът на празниците и страстите се разгръща в два пояса. На южната стена от изток на запад той започва с Рождество Христово, продължава със Сретение Господне, Кръщение Господне (днес прерисувано), Възкресение Лазарово (днес прерисувано) и Влизане в Йерусалим. Долният пояс включва (от изток на запад): Умиване на нозете, Тайната вечеря и Предателството на Юда. Страстите продължават на северната стена отново в два реда. В горния са изписани: Съдът на Пилат, Разпятие (частично прерисувано, основно фонът, кръстът и някои части от тялото на Христос), Оплакване, Жените мироносици при Гроба Господен и Възкресение Христово (Слизане в Ада). Отдолу са изобразени сцените (от запад на изток): Поругаване, Отричане и разкаяние на Петър и Неверието на Тома.

Най-долният регистър на южната и северната стена е разчленен от четири ниши. На южната стена в самите арки и на тяхното „чело" са изрисувани медальони с фигури на светци и растителни орнаменти. В първата ниша са образите на прави светци и над тях три медальона с отроците Анания, Азария и Мисаил. В другата ниша над правите светци са двамата евангелисти - Лука и Матей, пишещи един срещу друг (рисувано е върху фона и „челото" на арката). От правите светци в нишите се различават образите на: св. Козма, св. Дамян, св. Никита, св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат. Върху пиластрите са изобразени стълпници, св. Георги и ктиторката-монахиня.

Върху северната стена е изобразено Гостоприемство Аврамово (първата ниша). и Лествицата на Яков (втората ниша). От правите светци се различава само фигурата на св. Стефан Нови (лицето на светеца и фонът са прерисувани).

Вторият живописен слой е по-декоративен и фигурите са уголемени. Той също е от XVII в. и се намира в пристроената западна част на църквата11. От тази живопис е оцеляла много малка част. В нишата на южната стена са представени в цял ръст - св. Мина, св. Николай и св. Атанасий, в аркосолиите св. Виктор и св. Викентий, а в медальоните над тях - св. Козма и св. Дамян (днес в нишата е рисувано и от стария слой не е запазено нищо), от двете страни на арката са запазени образите на св. Марина и св. Петка. Върху пиластър вляво от южната врата е оцеляла и сцена от Страшния съд - Ангел Господен тръби в морето, а над вратата фрагмент от Шествието на праведните.

В нишата на северната стена са изобразени прави светци във военни доспехи - св. Прокопий, св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат12.

За съжаление днес стенописите в църквата на Билинския манастир се рушат. Опитът на монаха да ги прерисува е довел до унищожаването на не малка част от тях. В момента църквата няма врата и ако в скоро време не се вземат мерки този паметник на българската късносредновековна живопис ще изчезне.

 

Бележки:

1Грабар, А. Няколко средновековни паметници из Западна България. — Годишник на Народния музей за 1921 год., С., 1922, с. 289-292
2Стойков, Г. Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. — В: Комплексни научни експедиции в Западна България. Трънско - Брезнишко - Кюстендилско през 1957 и 1958 година. Документи и материали. С., 1961, с. 7-179.
3Флорева, Е. Манастирската църква Архангел Михаил в Билинци. С., 1973.
4Чавръков, Г. Български манастири. С., 1978, с. 236-239; Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992, с. 183-185; Нешев, Г. Стари църкви и манастири в Брезнишко. — В: Брезник и Брезнишко. Краеведски изследвания. С., 2005, с. 47-56; Нешев, Г. Български манастири през вековете, С., 2006; с. 69-70.
5Иречек, К. Пътувания по България. С., 1874, с. 583, бел. 3.
6Флорева, Е. Цит. съч., с. 6; Нешев, Г. Стари църкви..., с. 169.
7Марди-Бабекова, В. Научно-мотивирано предложение за обявяване на манастирската църква „Св. Архангел Михаил" при Билинския манастир - Пернишко за паметник на изобразителното изкуство. С., 1969; Митова-Джонова, Д. Археологическите паметници в Пернишки окръг. С., 1983, с. 23.
8За идентифицирането на стенописите ще използвам изданието на Е. Флорева, където е нужно ще отбелязвам стенописите, които днес вече не съществуват или са прерисувани отново.
9Грабар, А. Цит. съч., с. 289.
10Ние нямахме достъп до олтара и не може да се каже какво е запазено и какво не.
11Грабар, А. Цит. съч., с. 289.
12Е. Флорева публикува 48 чернобели илюстрации

 

 

Манастирът „Св. Четиридесет Мъченици" до с. Лева река, Трънско

Калина Минчева

 

izgled leva rekaМанастирът „Св. 40 мъченици" се намира на 1,5 североизточно от с. Лева река, Трънско. Най-вероятно той е от ХVІІ в. За него днес не са известни писмени сведения и той не е достатъчно проучен. Д. Джонова е първата, която публикува статия за него и прави обстоен анализ на стенописите му1. В статията си тя дава богат чернобял снимков материал от църквата. По-късно авторката включва манастира в „Археологически паметници в Пернишки окръг"2, a П. Стефанов се спира на запазените надписи3.

Днес от манастирския комплекс е съхранена само църквата, a камбанарията и една от сградите са полуразрушени и достъпът до тях е невъзможен.

Манастирската църква се намира в източната част на двора. От нея е останала само най-старата, източна част. Църквата е триконхална, засводена с размери 6,80 на 7,20 м. Двете странични конхи и апсидата са полукръгли и гладки отвътре, а петостенни отвън. На източната и южна конха има прозорец. Апсидата е със самостоятелен покрив. Градежът е от ломен камък с хоросанова спойка. През XIX в. църквата е разширена и преустроявана. От надписа на северната стена може да се приеме, че тази промяна е станала през 1850 г. В този период западната стена е съборена изцяло, а страничните конхи са разширени. Вероятно тогава църквата е измазана отвън и на места днес личат следи от синя декоративна украса, особено на външната стена на апсидата4. Пристроената западна част на църквата днес не е запазена.

След разрушаването на пристроената част църквата остава дълго време открита от запад. Това довежда до падането на голяма част от живописния слой. Стенописите от западната стена и конхите са унищожени още при преустройството през XIX в. В момента изцяло са съхранени само фреските на източната стена и фрагментарно тези в зенита на свода и южната стена. В най-лошо състояние са образите от северната стена. В църквата е извършена реставрация през 80-те години на XX в. За съжаление при сравнение на вече публикувания снимков материал и сегашното състояние на църквата се вижда, че стенописите продължават да се рушат (например сцената Кръщение Христово и др.).

При изписването на църквата е използван съкратеният иконографски цикъл. В зенита на свода, като отглас на иконографската схема на кръстокуполната църква, в центъра, където би трябвало да е барабанът на купола, е изписан Христос Пантократор в медальон, а около него са наредени в медальони образите на архангелите, Св. Богородица и четиримата евангелисти. На изток от Христос Пантократор е Бог Саваот в медальон, а на запад - Христос Емануил в медальон, а около тях са изписани серафими. Следват старозаветните пророци, които са представени допоясно с разгънати свитъци. От тях са запазени образите на пророк Данаил и трима неизвестни пророци върху южната стена, пророк Захарий и пророк Соломон на северната.

В горната част на източната стена са изписани Убрусът и Възнесението, обединени така, че се възприемат като една сцена. В апсидата е Поклонение на жертвата - Мелисмос, със запазени фигурите на Христос - Жертва, св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст. От двете страни на апсидата е разположено Благовещението. Под него са образите на архидякон. Стефан и св. Роман Сладкопевец. В североизточния ъгъл е сцената Видение на св. Петър Александрийски.

От реда на празниците и страстите, сцените са частично запазени. На южната стена са: Рождество Христово, Сретение Господне, Кръщение Господне, а на северната Разпятието, а отделни фрагменти маркират мястото на Жените при гроба Господен и Слизане в Ада. Над тях е минавал широк декоративен пояс със стилизирани палмети.

От допоясните образи на светци в медальони личат: св. Дионисий, св. Методий, св. Ахил (на южната стена), пророк Андрей, пророк Леонид, пророк Макарий (на северната стена).

От реда на правостоящите фигури, до нас са достигнали само образите на св. Меркурий и св. Кирил Философ - на южната стена.

Д. Джонова отнася изписването на църквата към края на XVII в и го преписва на местни зографи, които са школували на различни места и използват различни ерминии5. В църквата има и надписи на църковнославянски към повечето от съхранените стенописи. Въз основа на тях П. Стефанов изказва предположение, че зографът е българин и произхожда от Костурско6.

Църквата "Св. Четиридесет мъченици" за съжаление все още не е достатъчно проучена. За нея липсват писмени сведения от годините на нейното създаване. Надяваме се, че влизането ѝ отново в научно обръщение и нейното популяризиране ще доведе до изнамирането на нов изворов материал, който ще осветли нейната история.

 

Бележки:

1Джонова, Д. Манастирската църква "Св. Четиридесет мъченици" при с. Лева река, Пернишки окръг. - В: Реставрация и консервация на художествени ценности. С., 1982, с. 189-198.
2Митова-Джонова, Д. Археологическите паметници в Пернишки окръг. С., 1983, с. 104-108.
3Стефанов, П. Надписи към стенописите в Лева река. -Български език, 1, С., 1989, с. 59-62.
4Петрунова, Б., Григоров, В., Манолова-Николова, Н. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско. С., 2001, с. 220; Митова-Джонова, Д. Цит. съч. с. 104-105; Джонова, Д. Цит. съч., с. 189-190.
5Джонова, Д. Цит. съч., с. 191-197
6Стефанов, П. Цит. съч., с. 59-62

X

Right Click

No right click