РЕЛИГИИ

Църкви и манастири в югозападна България от ХV — ХVII в. - Църкви и манастири в Кюстендилско

Посещения: 31182

Индекс на статията

 

Църкви и манастири в Кюстендилско

 

Църквата „Св. Георги" в Колуша, Кюстендил

Светозар Ангелов

 

izgled kolushaВ някогашното село Колуша, днес югозападен квартал на гр. Кюстендил, се намира средновековната църква „Св. Георги". В многовековната си история, паметникът претърпява множество преобразования - няколко строителни и надживописни периода. Последните най-сериозни изменения са направени в края на Х1Х в., след Освобождението, когато църквата е изцяло подновена. От запад е пристроен притвор, старият покрив е подменен, прозорците разширени, а стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка. Храмът е изписан от местни и самоковски майстори (1878-1882 г.).

Църквата „Св. Георги" е характерен представител на типа храмове с архитектурно маркирано предапсидно пространство. По план тя е почти квадратна - 10 х 8,70 м. Наосът е пълен квадрат към който е прибавена бемата, завършваща с три полукръгли апсиди. Четири масивни стълба поддържат четирите сводови рамена на кръста и куполния барабан. Рамената на кръста са еднакво дълги, но към източното рамо е прибавен още един по-нисък свод, който бележи характерното за цариградския вариант на кръстокуполната църква, предапсидно пространство. Две стени с по един нисък проход в тях отделят това прастранство от протезиса и дяконикона, които са покрити също с полуцилиндрични сводове. Изградена е изцяло от тухли и то така, че тухлите са през един ред скрити под мазилка и се получава впечатление, че зидарията е с широки декоративни фуги1.

Реставраторските и архитектурните проучвания дават основание да се предположи, че изграждането на църквата „Св. Георги" става в края на Х или началото на ХI век. Устано¬вени са следи от четири живописни периода. От първия слой, вероятно едновременен с изграждането на църквата (Х-ХI в.), има запазени само няколко малки фрагмента. Основната част от съхранените средновековни стенописи в олтара и наоса (с изключение на три изображения и няколко фрагмента) принадлежат към втория етап на изписване - началото на ХII в. Тук е представена уникалната евхарис- тийна сцена Велик вход, която не се среща другаде до ХIV в.2 Към третия период, датиращ вероятно от ХVI-ХVII в., принадлежат две изображения върху североизточните стълпове в наоса - на св. Сава и св. Йоан Кръстител, а също орнаментите от централната олтарна и апсидната арка. Към това изписване се отнасят и частично запазените сцени Рождество Христово и Сретение върху южната стена на бемата. Единствено допоясното изображение на св. Йоан Предтеча, намиращо се върху западната страна на югоизточния стълп в наоса, е малко по-ранно. То ляга върху слоя от ХII в., но е застъпено от пласта с образа на св. Йоан Кръстител (ХVI—ХVII в.)3.

Двете изображения от ХVI-ХVII в., на св. Сава (вероятно Сръбски) и св. Йоан Кръстител са представени под рисувани плоски арки, характерни за късното средновековно изкуство4. Фоновете им са разделени на три пояса, като вторият съдържа геометричен орнамент тип „кошница".

В многовековната си история Кюстендил е известен като административен и духовен център. Още през VI в. градът е познат като седалище на епископ5. От Синодика на българската църква е известно, че градът е бил митрополитски център6. До 1557 г. Кюстендил е под духовната власт на Охридската архиепископия. След тази дата до 1767 г. кюстендилската епархия е присъединена към възобновената Печка патриаршия.

Митрополитската църквата „Св. Георги" в Колуша е най-старият паметник в Кюстендилския регион. Със своите уникални средновековни стенописи от ХII в. и малкото, но добре запазени образи от ХVI-ХVII в. тя заема своето достойно място в историята на българското монументално изкуство.

 

Бележки:

1Миятев, Кр. Архитектурата в средновековна България. С., 1965, с. 165.
2Мавродинова, Л. Новоткрити средновековни стенописи в църквата „Св. Герги" в Колуша, Кюстнедил (предварителни бележки). Старобългарска литература. кн. 25-26, 1991, с. 194¬210.
3Мазакова, А. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи от черквата „Св. Георги" - Колуша, Кюстендил. - Паметници, реставрация, музеи. кн. 1-2, 2006, с. 61-68.

4Мавродинова, Л. Новоткрити средновековни ..., с. 210.
5Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия. Т. 1. От основаването й до завладяването на Балканския полуостров от турците. С., 1995, с. 176-177.

6Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина. С., Т2, 1944, ХШ, LVI, с. 165, 387.

 

 

Църквата „Св. Архангел Михаил" до с. Горановци, Кюстендилско

Светозар Ангелов

 

izgle goranovciХрамът „Св. Архангел Михаил" се намира на 2 км северно от с. Горановци и на 17 км от гр. Кюстендил. Той е бил част от малък манастир. Кога е бил основан не е известно, тъй като не са запазени исторически данни. В подробния османски регистър за Кюстендилския санджак от 1570 г. манастирът е описан като действащ и заедно със с. Горановци принадлежали към нахията Ълъджа (Кюстендил)1. И днес местните хора наричат мястото, където се издига църквата, „Манастирчето".

Архитектурата на църквата е особено интересна. Тя е малка, еднокорабна, засводена и без притвор сграда. Западната фасада е оформена с анти, а над входа е запазена двустъпална ниша в която е имало изображение на патрона. Сложното вътрешно разчленение я причислява към типа църкви с арки покрай надлъжните стени2. Две двойки пиластри, носещи тежестта на свода, оформят по три ниши във всяка от тях. Подобна конструкция имат храмовете „Св. Петка Самарджийска" в София, „Св. Архангел Михаил" в Билинци и др. Този архитектурен тип се среща в България преди XIV в., а през XVI-XVII в. се появява отново. Църквата „Св. Архангел Михаил" до с. Горановци е един от малкото паметници със зидана олтарна преграда, следи от която личат и днес3. Сводът е бил разрушен и наскоро след това възстановен, поради което стенописи, сравнително добре съхранени, има само по стените. Надписите в храма са на църковно-славянски език.

За първи път църквата е публикувана през 1933 г. от В. Иванова, която прави много обстоен архитектурен анализ и я датира през XVI в.4 В статията тя дава снимки на някои от стенописите. Ас. Василиев в Комплексните научни експедиции в Западна България - Трънско, Брезнишко и Кюстендилско5, обръща особено внимание на живописната украса и я отнася към XIV в. Статията му е придружена от  фотоси на голяма част от изображенията. През 1968 г. в направеното предложение църквата до с. Горановци да бъде обявена за паметник на изобразителното изкуство с национално значение тя е датирана през XVI-XVII в.6

Иконографската програма на църквата е утвърдената за малките еднокорабни църкви от XV-XVI в. В свода най-вероятно са били разположени ипостасите на Христос, зоабиколени от два фриза с допоясни образи на пророци. В конхата на апсидата е представена Богородица Платитера с бюста на Христос в медальон, фланкирана от два ангела. По-долу е изобразена сцената Мелисмос или Поклонение на жертвата. От двете страни на апсидното прозорче са разположени фигурите на литургистите св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст, предвождани от архангелите Гавраил и Рафаил с рипиди, всички обърнати на изток. Изображението на Христос, като Агнец Божи липсва. В проскомидийната ниша виждаме образът на архидякон Стефан с тонзура, държащ кадилница. На източната стена в олтара е изписана висока колона с допоясен образ на светец-стълпник,името на който не е запазено.

Върху южната стена, от изток на запад, се разгръщат следните изображения: в олтара светец-архидякон в цял ръст, облечен в бял стихар, с брада, държащ дарохранителница вероятно св. Роман Сладкопевец (?). Следват изображенията на св. Амвросий, св. Кирил Александрийски - представен в първата ниша, обърнат на изток в 3/4 и държащ разгънат свитък, св. Лаврентий, св. Вакх, св. Архангел Михаил, патронът на църквата - заемащ цялата площ на втората ниша, св. Иисус Навин, св. Теодосий, пророк Ной, св. Мардарий, светец-войн - чието име не се чете.

На западната стена от двете страни на вратата са изобразени св. Константин и Елена - с частично запазени букви от надписа. Обикновено зографите ги представят заедно от двете страни на Честния кръст. Но тук те са разделени, нещо твърде необичайно, като причините за това вероятно са малките размери на църквата. Над вратата са изписани пет допоясни образи на светци в медальони, чиито имена не могат да се установят. Над тях, на традиционното си място, е разположена сцената Успение Богородично. Запазена е долната част на ком¬позицията. Различават се фигурите на Св. Богородица върху одъра, архангелът с меча и Йефоний стремящ се да събори ложето на мъртвата, част от фигурите на трима апостоли.

На северната стена от запад на изток иконографската програма в първия регистър продължава с образите на св. Онуфрий - с дълга брада, стигаща до земята и с вдигнати ръце, св. Макарий, светец-войн - неизвестен, св. Вукол, св. Никифор, св. Петър и св. Павел, св. Христофор и св. Трифон, св. Ана, св. Данаил Стълпник и Видението на Петър Александрийски - заемаща обичайното си място в олтара.

Цокълът в църквата е изписан с надиплена завеса, части от която се виждат много добре.

При разполагане на образите зографите са използвали изключително умело пространството на храма, въпреки малките му размери. Прави впечатление богатството на орнаменти и афинитетът на майсторите към топлите охрово-кафяви и червеникави тонове. Особено внимание заслужава монументалният образ на патрона на църквата св. Архангел Михаил, държащ меч в дясната и ножница в лявата ръка. Детайлната разработка на главата и на мощните криле показват работата на много добър майстор-зограф.

Църквата „Св. Архангел Михаил" до с. Горановци е от малкото запазени паметници от XVI-XVII в. в Кюстендилско, който представя изкуството от Югозападните български земи.

 

Бележки:

1Турски документи за историята на македонскиот народ. Т 5, кн. I. Скопиjе, 1983, с. 25, 31, 33-34.
2Миятев, Кр. Архитектурата в средновековна България. С., 1965, с. 217-218; Тулешков, Н. Архитектурата на българските манастири. С., 1988, с. 53.
3Гергова, Ив. Ранният български иконостас 16-18 в. С., 1993, с. 32.
4Иванова, В. Неиздадени църкви въ югозападна България. - Годишник на Народния музей, 1931, с. 264-275
5Василиев, Ас. Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Кюстендилско, Трънско и Брезнишко. – В: Комплексни научни експедиции в Западна България – Трънско – Брезнишко – Кюстендилско през 1957 и 1958 година. С., 1961, с. 184-192.
6Марди-Бабекова, М. Научно-мотивирано предложение за обявяване стенописите на църквата „Св. Архангел Михаил“ край село Горановци – Кюстендилско за паметник на изобразителното изкуство. С., 1968.

 

X

Right Click

No right click