РЕЛИГИИ

Църкви и манастири в югозападна България от ХV — ХVII в. - Църкви и манастири в Бобошевско

Посещения: 31181

Индекс на статията

 

Църкви и манастири в Бобошевско

 

Бобошевският манастир „Св. Димитър"

Светозар Ангелов

 

izgled dimitarЦърквата „Св. Димитър" се намира на 4 км над гр. Бобошево (Кюстендилско), в подножието на връх Руен и на 40 км от Рилския манастир. Историческите извори показват, че на това място през Х в. е съществувал манастирски комплекс, свързан с името на св. Иван Рилски. Така например, според Безименното житие на светеца вероятно тук той приема иночество1. По време на османското нашествие манастирът запада. От запазения ктиторски надпис научаваме, че църквата е възобновена от йеромонах Неофит и синовете му поп Димитър и Богдан през 1488 г. по времето на султан Баязид II и крупнишкия епископ Яков2. Този акт е свързан със засилената християнска активност в края на XV в., чиито най-ярък израз е пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир през 1469 г. Днес от манастирския комплекс е запазен само храмът3.

Архитектурата на църквата „Св. Димитър" принадлежи към характерните за XV-XVII в. култови сгради. Тя е малка, еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндричен свод и е покрита с двускатен покрив. Към 1864 г. е прибавен притвор4. През 1968 г. църквата е обявена за паметник на архитектурата, а през 1972 г. за художествен паметник с национално значение. Тя е от малкото цялостно реставрирани паметници в България след 1989 г.5 В наоса на църквата са установени два слоя стенописи, като тези от второто изписване (1488 г.) заемат цялата площ на стените и свода6.

Първото най-цялостно проучване на църквата прави големият изследовател на византийското изкуство А. Грабар, като публикува и някои изображения7. Живописта на църквата е запазена почти изцяло. Иконографската програма е в съответствие с принципите на декорация на малките еднокорабни храмове от XV-XVI в.

В свода от изток на запад са изобразени три големи медальона - Христос от Възнесението, Ветхий денми и Уготованият престол8. От двете им страни са разположени шестнадесет по-малки медальона, които съдържат бюстове на старозаветни пророци. Много интересно е присъствието между тях на рядко срещаните образи на етиопската царица Сибила и персийския лечител Валаам9.

В следващия регистър е представен цикълът с Големите празници. Началото е поставено с Благовещението от двете страни на олтарната апсида. На южната стена от изток на запад следват Рождество Христово, Сретение, Кръщение, Възкресение на Лазар, на западната продължава с Преображение Христово. На северната стена следват сцените Влизане в Йерусалим, Разпятие, Жените мироносици на гроба Господен и Слизането в ада. Цикълът завършва на източната стена над апсидата с Възнесение и Петдесетница, а Успение Богородично заема обичайното си място на западната.

Под големите празници е разгърнат цикълът със Страстите Христови. Началото е поставено на южната стена с Тайната вечеря. От изток на запад следват сцените Умиване на нозете, Молитва в Гетсиманската градина, Предателството на Юда, Отричането на Петър и Довеждането на Христос пред съда на Каяфа и Пилат. На западната стена от двете стани на Успението са изобразени епизодите с Връщането на сребърниците и Обесването на Юда. На северната цикълът продължава с Поругание Христово, Съдът на Пилат, Носене на кръста, Качване на кръста и Оплакване. Страстите завършват на източната стена с Полагане в гроба и Неверието на Тома.

В конхата на олтарната апсида е представена Богородица Ширшая небес с бюст на благославящ Христос, фланкирана от образите на архангелите Михаил и Гавраил. Под тях е разположена сцената Причестяване на апостолите. В долния регистър на апсидата се разгръща сцената Мелисмос или Поклонение на жертвата. От двете страни на Христос-агнец са изобразени литургистите св. Василий Велики своето обичайно място заема Видението на Петър Александрийски, срещу него, на южната е изписан св. Атанасий Александрийски, а до него е св. Роман Сладкопевец. В проскомидийната ниша е представен св. архидякон Стефан. Под Възнесението от двете страни на Петдесетница виждаме изписани Свети Убрус и Керамион с ангели в медальони отстрани.

В наоса в реда с правите фигури на южната стена от изток на запад са изобразени св. Никола, св. Димитър „Велик Воевода" - патрона на църквата, св. Георги, св. Неделя и св. Петка. На западната от двете страни на вратата са изписани св. Архангел Михаил и св. Константин и Елена. Над тях са представени две редки сцени, свързани с патрона на църквата. Това са Борбата на Нестор с Лий в присъствието на император Максимилиян и Мъченичеството на св. Димитър.

Върху северната стена редът завършва със светците-лечители Козма и Дамян и сцената Дейсис, в която Христос и Св. Богородица са изобразени в царско облекло, съответно като „Цар на царете" и „Небесна Царица".

Идейната програма на църквата „Св. Димитър" завършва върху западната фасада, където се разгръща обичайната за това място композиция Страшният съд. Най-горе е представен голям бюст на Христос Пантократор, заобиколен от архангелите Михаил и Гавраил. Под тях е разположен пояс с фигурите на апостолите и сцената Дейсис в средата. В нишата над входа своето достойно място, като патрон на храма, заема св. Димитър на бял кон. В северната част, до нишата, са изобразени Адам и Ева около Уготования престол и Рая, а в южната е Огнената река, изтичаща изпод краката на Христос; ангели, които свиват небето, персонификациите на Земята и Морето, зверове и риби, които връщат мъртвите от своите утроби. От двете страни на входа са разположени сцените Въведение Богородично и Гостоприемство Аврамово. Най-долния регистър на западната фасада не е съхранен добре10.

Освен живописта, от декоративната система на църквата е запазен и иконостасът (от 1729 г.), чиито икони се съхраняват в криптата на храм-паметника „Александър Невски"11.

В годините на османското владичество в манастира „Св. Димитър" съществува килийно училище и скрипторий, където се преписвали книги, както за нуждите на обителта, така и за издигнатите през XVI-XVII в. енорийски църкви в Бобошево - „Св. Атанасий" и „Св. Илия". За това свидетелстват намерените в манастира ръкописи от XVI-XVII, днес съхранявани в Църковния историко-археологически музей в София12. Голямо значение за дейността на манастира „Св. Димитър" има неговото местоположение. Той се намира недалеч от Рилския манастир - най-голямата обител в региона - и в близост до поклонническия път по долината на р. Струма към Света гора - най-големия духовен център на Балканите.

Манастирската църква „Св. Димитър" със своя цялостно запазен стенописен ансамбъл, заема важно място в нашето монументално изкуство от поствизантийския период. Тя е сред малкото съхранени български паметници, които са възобновени и изписани в последните две десетилетия на XV в.

 

Бележки:

1Дуйчев, Ив. Рилският светец и неговата обител. С., 1947, с. 95.
2Grabar, A. La peinture religieuse en Bulgarie. Paris, 1928, р. 306; Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия - Патриаршия. Т 2. От падането ѝ под турците до нейното унищожение (1394-1767). С., 1995, с. 164; Суботик, Г. Охридска сликарска школа од XV век. Охрид, 1980, с. 134.
3Чавръков, Г. Български манастири. Паметници на историята, културата и изкуството. С., 1974, с. 252-257; Прашков, Л., Ел. Бакалова, Ст. Бояджиев. Манастирите в България. С., 1992, с. 215-217.
4Кепов, Ив. Минало и сегашно на Бобошево. С., 1935, с. 172-173.
5Станева, Хр. Реставрация на църквата „Св. Димитър" в Бобошево. - Проблеми на изкуството. 2005, кн. 3, с. 37-46
6Пак там, с. 37.
7Grabar, A. La peinture religieuse..., р. 306-322.
8Grabar, A. La peinture religieuse..., р. 306; Суботик, Г. Охридска сликарска..., с. 135.
9Grabar, A. La peinture religieuse..., р. 306-307; Суботик, Г. Охридска сликарска..., с. 138, 140.
10Суботик, Г. Охридска сликарска..., с. 138.
11Гергова, Ив. Ранният български иконостас 16-18 в. С.. 1993, с. 24.
12Кепов, Ив. Цит. съч., с. 174-176

 

Църквата „Св. Петка" в с. Вуково

Калина Минчева

 

izgled vukovoЦърквата „Св. Петка" е обстойно проучена. Едни от изследователи са А. Грабар1 и А. Протич2, но те в повечето случаи я дават само като пример за декорацията от фризове с медальони, ситуирането на някои сцени, а в някои случаи се спират и на конкретни изображения. Доста по-късно вуковската църква е включена в описа от експедицията на Ас. Василиев3 по долината на р. Струма, и в статиите на Ат. Божков4 и Д. Панайтова5. През 1987 г. Е. Флорева публикува монография6.

Село Вуково се намира на 8 км северозападно от гр. Бобошево. Църквата „Св. Петка" е разположена в долния край на селото, на левия бряг на р. Струма. Тя е еднокорабна, с полуцилиндрично засводяване, сграда с размери 8,10 на 4, 10 м. Сводът излиза във външна арка на западната фасада, оформени са и дълбоки 45 см анти. Над входната врата има засводена ниша с изображение на патрона на църквата, днес почти напълно унищожено. Храмът има три прозореца - един на южната стена и два на източната. Градежът е от грубо дялани камъни, споени с варов разтвор7.
От ктиторския надпис над входната врата на църквата научаваме, че тя е построена със средствата на местни хора и е изписана през 1598 г.

Поради малките размери на сградата зографът е използвал съкратения иконографски цикъл. В зенита на свода е изобразена Уготованият престол, което не е традиционно за османския период. В свода са изобразени още: Христос от Възнесението, Христос Пантократор и Христос Ангел от Великия съвет. От двете страни следва редицата на пророците, изобразени в медальони.

Люнетът на източната стена се запълва от Възнесението, а под него, от двете страни на апсидата е изобразено Благовещение. В горната част на апсидата е Богородица Ширшая небес, а под нея е сцената Мелисмос, която включва Христос - Жертва, два архангела, св.Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Атанасий Александрийски. Тази процесия преминава в долния регистър на южната стена с изображения на св. Григорий Богослов, св. Николай Мирликийски и св. Спиридон. В олтара на северната стена е сцената Видение на Петър Александрийски.

Празниците и Страстите са изобразени в един регистър. На южната стена са изписани: Рождество Христово, Поклонение на влъхвите, Сретение, Кръщение, Възкресение на Лазар и Влизане в Йерусалим. Те продължават на северната стена с: Предателство на Юда, Носене на кръста, Разпятие, Ангел при Гроба Господен и Слизане в Ада. Под тях на южната и северната стена има фриз от медальони с мъченици и светци. В най-долния регистър са изобразени фигури на светци в цял ръст. На южната стена, от изток на запад са образите на: св. Петка - отляво на прозореца, св. Неделя, св. св. Константин и Елена и св. Марина - отдясно на прозореца. На северната стена са запазени фрагменти от образите на: св. Теодор Тирон, св. Теодор Стратилат, св. Георги и Дейсис.

На западната стена са изографисани Св. Архангел Михаил отляво на входа и св. Меркурий отдясно на входа. Над вратата се намира ктиторският надпис, а над него на цялата стена е изписано Успение Богородично. В люнета се намира Преображение Христово8.

Иконографията е типична за стенописите от късното средновековие, с използването на иконографски типове и схеми, познати от ХV в. Тя притежава и някои специфични черти, които я свързват стилово с живописта на църквите в селата Марица, Студена, Добърско, и пр.9

Надписите в църквата и ктиторският надпис са на църковнославянски език, като единствено върху свитъците на светците те са на гръцки, вероятно преписани от използваната ерминия и с грешки10.

В църквата е извършена реставрация, на която Люба Красовска дава подробен опис11.

Църквата „Св. Петка" в с. Вуково е в добро състояние и за нея се грижат хората от Църковното настоятелство на селото.

 

Бележки:

1Grabar, A. La peinture religieuse en Bulgarie. Texte. Paris, 1928.
2Протич, А. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 год. - В: сб. България 1000 години (927-1927). т. 1, С., 1930, 383-540.
3Василиев, Ас. Проучване на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. - Известия на института за изобразителни изкуства, т. VII, 1964, 151-153.
4Божков, Ат. За някои забравени паметници на българската монументална живопис от XVI в. Стенописите във Вуково. - Изкуство, 9-10, 1964, 47-56.
5Панайтова, Д. Църквата "Св. Петка" при Вуково.
- Известия на института за изобразителни изкуства, т. VIII, 1965, с. 221-254.
6Флорева, Е. Средновековни стенописи. Вуково 1598. С., 1987.
7Пак там, с. 26-27; Панайтова, Д. Цит. съч., с. 221-255.
8Е. Флорева публикува 94 илюстрации.
9Панайтова, Д. Цит. съч., с. 241. Тя публикува 19 чернобели илюстрации.
10Флорева, Е. Цит. съч., с. 94-142.
11Красовска, Л. Техника и технология на изписването на декорацията и иконите.- В: Флорева, Е. Цит. съч., с. 165-167.

 

 

Църквата „Св. Атанасий" в Бобошево

Светозар Ангелов

 

izgled atanasiiЦърквата „Св. Атанасий" се намира на обширна тераса в т.н. Горна махала на гр. Бобошево, където са гробищата. Тя е еднокорабна, засводена църква, изградена от камък и тухли, с полукръгла апсида. През ХVIII в. е прибавен закрит притвор, а през 1926-27 г. е изграден нов притвор с трапезария. До 29 октомври 1862 г. църквата служи като главна и там се черкували не само бобошевци, но и хора от околните села. След това е построена голямата църква „Св. Богородица", а „Св. Атанасий" е превърната в гробищна църква1.

През 1957-58 г. в проучванията на Института за изобразителни изкуства по долината на р. Струма, Ас. Василиев отбелязва, че в Бобошево са съхранени църквите "Св. Илия" (ХVІІ в.), "Св. Атанасий" (ХVІІ в.) и "Св. Богородица"2. Той обаче не споменава нищо за стенописите в гробищната църква "Св. Атанасий", а публикува само запазените икони от иконостаса. Върху една от тях - Дейсиса от апостолския ред, под изображението на Св. Богородица, той разчита годината 1666 г. Оттогава църквата "Св. Атанасий" е датирана през ХVII в. Две други интересни икони - на св. Никола и св. Атанасий са дело на софийския зограф Йоан3. На първата Ас. Василиев е разчел името на зографа и годината - 1723. През 1969 г. е направено предложение храмът да бъде обявен за паметник на културата с приетата датировка на Ас. Василиев4. В монографията на Ел. Флорева посветена на църквата "Пророк Илия" в Бобошево, авторката предполага, че стенописите в храма "Св. Атанасий" са създадени около 1678 г.5

Появилите се наскоро няколко статии от В. Матуски в различни сборници разглеждат историята, архитектурата и иконографската програма на храма и определено имат приносен характер6. В една от статиите авторът представя графична възстановка на ктиторския надпис от южната стена, където той е разчел годината 1590 г.7 Според мен от графичната възстановка не може с абсолютна сигурност да се твърди, че това е годината на изписване на църквата. Самият надпис е в много лошо състояние, а четенето на годината може да има и други варианти. Стенописите най-вероятно са създадени в самия край на ХVІ или началото на ХVII в.

Стенописната програма на храма е обичайна за декорацията на църквите създадени през ХV-ХVII в. В зенита на свода, от изток на запад са представени четири големи медольона - Христос от Възнесението - Христос седнал на небесната дъга, благославящ с двете ръце, носен от четири летящи ангела; Христос Пантократор - Христос със затворено евангелие и благославящ, заобиколен от символите на четиримата евангелисти; Ветхий Денми - Христос по-стар от дните, представен в сложен медальон - символ на трите ипостаси на Христос; Христос като Ангел от Великия съвет. Тези медальони са фланкирани от фризове с изображения на старозаветни пророци. По-надолу следват двата регистъра със сцени от Великите празници и Страстите Христови. Иконографската програма съдържа още два регистъра с допоясни изображения на светци в медальони и на светци в цял ръст. Те са представени под рисувани арки, срещани често в стенописите от ХVІ- ХVІІ в. Този регистър е в тежко състояние и някои от образите едва личат.

Началото на цикъла с Великите празници е поставено със сцените Благовещение и Рождество Христово, разположени в олтара. Евангелският разказ продължава в наоса на южната стена, в посока изток-запад със следните сцени: Сретение, Кръщение, Възкресение на Лазар, Преображение. На западната стена следва многофигурната композиция Успение Богородично. Върху северната стена цикълът се разгръща с Влизането в Йерусалим, Разпятие Христово, Жените на гроба Господен, Слизане в Ада, Възнесение.

Страстите Христови са представени в 12 сцени. Началото е поставено на южната стена с Тайната вечеря, като от изток на запад следват: Умиване на нозете, Молитва в Гетсиманската градина, Предателството на Юда, Съдът на Пилат. На западната стена са изобразени Отричането на св. Апостол Петър, Поруганието и Бичуването на Христос. Върху северната стена Страстите Христови продължават с Носенето на кръста, Качване на кръста, Обесването на Юда, Оплакване, Апостолите Петър и Йоан на гроба Господен, Явяването на Христос на двете Марии, Неверието на апостол Тома.

На източната стена в няколко пояса са изобразени следните сцени: в първия, най-горе, е разположена Петдесетницата, под нея са представени две старозаветни сцени: Жертвоприношението на Авраам, Гостоприемството на Авраам и Неръкотворният образ на Христос върху Убруса. В горната част на апсидата е изобразена Богородица Ширшая небес, с бюста на младенеца Христос върху гърдите, а от двете ѝ страни се намира сцената Благовещение. Под Св. Богородица са изписани Четирима велики отци литургисти.

Както е добре известно разполагането на старозаветни сцени в олтарното пространство на църквите през османския период не е така често срещано, поради което е интересно да се види контекста в който те се появяват. Двете сцени, изобразени в бобошевския храм, са свързани със старозаветния първообраз за евхаристийната жертва. Гостоприемството на Авраам се е схващало, като символична представа за Тайната вечеря, а Авраам - като свещеник който принася жертва на Света Троица на честната трапеза. С евхаристична символика е изпълнена и сцената Жертвоприношението на Авраам, където той принася в жертва сина си Исаак, така както Бог Отец отдава своя Син за изкупление на човешките грехове8. Това връщане към архаични старозаветни образци, отново възстановени в изкуството на XIV-XV в. и интерпретирани през XVI в., предполага определено екзегетично ниво на изпълнителите на стенописите.

От първия регистър на правите светци могат да се възстановят по иконографски белези и частично запазени надписи следните образи: Св. Мина, Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат, Видението на св. Петър Александрийски (на северната стена в олтара), Св. Атанасий - патронът на храма е изобразен на южната стена до иконостаса, Причестяването на Мария Египетска, Св. Марина - замахваща с чук. На северната стена в реда на правите светци В. Матуски е идентифицирал сцената Дейсис, която почти не се вижда. Отляво на входа на западната стена е представен св. Архангел Михаил, пазителят на храма, а отдясно св. Константин и Елена.

Върху западната фасада е изписана сцената Страшният съд. Горе в тимпана, в медальон, е изобразен Христос Велик съдия, а под краката му изтича огнената река. Той е заобиколен от фигурите на Св. Богородица и Йоан Кръстител, а под тях са разположени Адам и Ева. В ъглите са представени фигурите на два ангела, които свиват Небесния свод. Върху стената е разположена патронната ниша, като изображението е покрито от нарисувана върху платно икона на „Св. Атанасий" (XIX в.).

Надписите в църквата са на църковнославянски език.

Според реставраторката Аблена Мазакова за направата на стенописите в църквата на „Св. Атанасий" са използвани висококачествени пигменти, което ни дава основание да се надяваме, че след реставрацията на паметника ще бъде възможен един по-прецизен стилов анализ, какъвто този паметник заслужава. Стилът и графично-линеарната стилизация дават основание църквата „Св. Атанасий" да се постави  сред интересните паметници създадени в периода XVI-XVII в.

За времето от XV до XVII в. в Бобошево са построени четири забележителни паметника на християнското изкуство - храмът „Св. Тодор", манастирът „Св. Димитър" (1488 г.), църквите „Св. Атанасий" (XVI-XVII в.) и „Пророк Илия" (1678 г.). Причините за появата на тези храмове вероятно са няколко: географското и стратегическо положение на Бобошево - то се намира на важна артерия, свързваща двата главни пътя на Балканите - Via Militaris и Via Egnatia. То е разположено от двете страни на р. Струма, на изхода от скалистото дефиле, където реката се разлива нашироко и води на юг към Беломорието и Света гора, а на север към Кюстендил и София. Както показват османските извори селището е с особен статут, като населението е облекчено от плащането на някои данъци и повинности. Съществуването на тържище и еснафи в Бобошево, сочат доброто му икономическо развитие. Към манастира „Св. Димитър" и църквата „Св. Атанасий" съществували килийни училища, където наред с преподаването се преписвали и подвързвали книги9. Доказателство за книжовната дейност там са запазените ръкописи. Особено интересни са Бобошевското евангелие от края на XVI - началото на XVII в. и Бобошевския дамаскин от 1743 г., създадени вероятно в църквата „Св. Атанасий"10.

 

Бележки:

1Кепов, Ив. Минало и сегашно на Бобошево. 1935, с.191.
2Василиев, Ас. Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. - Известия на института за изобразителни изкуства. кн. VII, 1964, с. 155-158.
3Пак там, с. 155-158.
4Бабикова, В. Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата "Св. Атанас" в гр. Бобошево, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1969.
5Флорева, Ел. Църквата пророк Илия в Бобошево. С., 1978.
6Матуски, В. Иконографската програма на храма "Св. Атанасий Александрйски" в гр. Бобошево и някои особености в иконографията му. - В: Любен Прашков реставратор и изкуствовед. Материали от научна конференция посветена на 70 год. на проф. Л. Прашков, 14-15 дек. 2001, ВТУ, С., 2006, с. 291-300. Същият, За три храма по долината на река Струма. - В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и Средновековната българска култура, Велико Търново, 2005, с. 452-458; Същият, Стенописни надписи от бобошевския храм "Св. Атанасий Александрийски" в контекста на неговата иконография. - В: Културните текстове на миналото, носители, символи и идеи, IV, С., 2005, с. 60-63.
7Матуски, В. За три храма по долината ..., с. 453, 455.
8Петковић, С. Зидно сликарство на подручjу Пећке патриаршиjе 1557-1614. Нови Сад, 1965, с. 101-102.
9Спространов, Е. Опис на ръкописите в библиотеката на Рилския манастир, С., 1902, с. 23.
10Кожухаров, Ст. Две ръкописни книги. - Известия на института за литература. кн. XVI, 1965, с. 147-162.

 

 

Църквата „Пророк Илия" в гр. Бобошево, Дупнишко

Светозар Ангелов

 

izgled iliiaЦърквата „Пророк Илия" се намира в махалата „Панаджуро" на гр. Бобошево, на левия бряг на р. Струма. Според надписа върху патронната икона тя е изписана през 1678 г.1 Това става, вероятно по инициатива и със средствата на кюркчийския еснаф2. Проучването на храма е свързано главно с имената на Ас. Василиев и Ел. Флорева. През 1969 г. е направено научно-мотивирано предложение храмът „Пророк Илия" да бъде обявена за паметник на културата от национално значение3.

Църквата е еднокорабна с полуцилиндрчен свод и покрита с двускатен покрив. Трите апсиди на източната, южната и северната стени я причисляват към типа църкви с певници, като западната фасада е оформена с анти4.

Иконографската програма на църквата „Пророк Илия" е обичайната за този тип храмове. В свода от изток на запад са представени четири големи медальона: Христос от Възнесението, Христос Пантократор, Христос Ветхий денми и Христос Емануил. От двете им страни са изобразени два фриза с 24 допоясни фигури на старозаветни пророци. И тук както в манастира „Св. Димитър" (1488 г.) е представен образът на Сибила5.

Цикълът на Великите празници започва в олтара, на южната стена с Благовещението. От изток на запад следват сцените Рождество Христово, Сретение, Кръщение и Възкресението на Лазар. На западната стена Празниците продължават с Петдесетница, изобразена горе, в люнета, Успение Богородично и Преображение. Цикълът се разгръща върху северната стена, с Влизане в Йерусалим, Умиване на нозете, Тайната вечеря, Молитва в Гетсиманската градина и Христос изкушаван от дявола6.

Началото на Страстите Христови е поставено на южната стена, в олтара с Предателството на Юда. От изток на запад следват сцените Съдът на Пилат, Удрянето на плесници, Отричанията на Петър и Поругание Христово.

Върху западната стена Страстите са представени от сцената Бичуване. На северната стена цикълът се разгръща от запад на изток с Носене на кръста, Качване на кръста, Разпятие, Оплакване, Жените мироносици на гроба и Слизане в ада7.

В конхата на източната апсида е изобразена Богородица Ширшая небес с бюста на Христос Емануил. Под нея вероятно е била разположена сцената Мелисмос, но днес тя е доста разрушена. На източната стена единствено композицията Възнесение, заемаща люнета, е добре запазена.

В долния регистър на западната стена, както обикновено, от двете страни на вратата са представени архангел Михаил (отляво) и св. Константин и Елена (отдясно).

Поясът с образите на правите светци в цял ръст е унищожен.

Декоративният характер и графично-линеарната стилизация на стенописите са типични за изкуството на ХVII в. Църквата „Пророк Илия" със своя стенописен ансамбъл заема достойно място сред паметниците на късносредновековното изкуство в българските земи.

 

Бележки:

1Василиев, Ас. Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. - Известия на института за изобразителни изкуства. кн. VII, С., 1964, с. 155-157.
2Флорева, Ел. Църквата „Пророк Илия" в Бобшево. С., 1978, с. 17, 19, 22.
3Марди-Бабикова, В. Научно-мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Илия" в с. Бобошево, Кюстендилско за паметник на културата. С., 1969.
4Флорева, Ел. Църквата..., с. 20.
5Пак там, с. 35-45.
6Пак там, с. 35-80.
7Пак т там, с. 35-80

 

X

Right Click

No right click