РЕЛИГИИ

Църкви и манастири в югозападна България от ХV — ХVII в. - Църкви и манастири по дефилето на р. Искър

Посещения: 31179

Индекс на статията

 

 Църкви и манастири по дефилето на р. Искър

 

Карлуковският манастир „Успение на Света Богородица"

Калина Минчева

 

izgled karlukovoКарлуковският манастир е привлякъл интереса на редица учени от първата половина на ХХ в. Един от първите, който публикува статия за манастира, е Кр. Миятев1. В свои разработки по различни проблеми на манастира се спират А. Протич, П. Мутафчиев, Ас. Василиев, Ст. Бояджиев, Г. Нешев и др.2 През 2002 г. посмъртно бе публикувана и монографията на В. Пандурски, която е написана към края на 80-те години на ХХ в.3

Предполага се, че на мястото на Карлуковския манастир е имало друг по времето на Второто българско царство, който е разрушен при идването на османците. От ктиторския надпис на източната стена на притвора научаваме, че той е изписан през 1602 г. Вероятно след това манастирът отново е запустял. П. Мутафчиев дава сведение, че манастирът се е наричал „Богородица Викторова лъка"4.

Карлуковският манастир се намира на западния бряг на р. Искър, на 8 км от гр. Луковит и е съвсем близо до с. Карлуково. От манастирския комплекс е запазена само църквата и сега тя се намира в границите на психиатрична болница. От известно време за нея се грижи местният свещеник. За съжаление годините, през които църквата е стояла без надзор, са повредили сериозно стенописите.

Манастирската църква е еднокорабна, едноапсидна, с два притвора и полуцилиндрично засводяване на наоса и нартекса, с размери 13 на 6 м. Тя е леко вкопана. Покривът е двускатен. Отвътре църквата е разделена на две части от преградна стена, в която са пробити три арковидни входа. Над централната арка има патронна ниша. На южната стена има два прозореца и един на апсидата. В олтара освен жертвената ниша, има и ниша на северната стена. Откритият притвор, оформен с арки, поддържани от каменни колони, е прибавен по-късно5.

Стенописите покриват всички стени, а празните места са запълнени с орнаменти.

Разрушение има основно по северната стена на притвора и наоса, заличени са и някои от надписите.

В свода на наоса са изобразени: Христос Ангел от Великия съвет, св. Йоан Кръстител, Христос Пантократор, Христос Емануил и Христос от Възнесението. От двете им страни са медальоните на 24 старозаветни пророци.

В апсидата е представена Св. Богородица Ширшая Небес с Младенеца, под нея - Мелисмоса с два архангела с рипиди и светите отци на църквата св. Николай Чудотворец, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов. Над апсидата е Възнесение Христово, a от двете ѝ страни - Благовещението. Под него са образите на св. Роман Сладкопевец и св. архидякон Стефан. В жертвената ниша е изобразен Христос в гроба, а на обичайното място - Видението на св. Петър Александрийски.

Върху южната и северната стена празниците и страстите са изобразени смесено в два регистъра.

На южната стена в горния регистър са сцените: Рождество Христово, Недреманное око, Христос в храма, Кръщение и Възкресение на Лазар. На северната стена сцените от запад на изток продължават с: Влизане в Йерусалим, Тайната вечеря, Умиване на нозете, Молитва в Гетсиманската градина и Преображение Христово. На втория ред на южната стена са изобразени: Сретение Господне, Предателство на Юда, Поругание, Съдът на Пилат и Носене на кръста. На западната стена е изобразено Разпятието и то изпълва целия люнет. Изписването на сцената на това място е уникален случай в българското средновековно изкуство. Цикълът приключва на северната стена със сцените: Сваляне от кръста, Оплакване, Жени мироносици при Гроба Господен, Слизане в Ада и Явяване на Христос пред апостолите.

Точно под Господския цикъл на южната, западната и северната стена са изобразени светци в медальони върху орнаментален фриз.

Най-долният регистър е с фигури на правите светци: На южната стена са образите на: св. Кирил Философ, св. Атанасий Александрийски, св. Николай, св. Трифон (от ляво на прозоречната ниша), св. Меркурий, св. Евстатий, св. Мина, св. Виктор и св. Викентий. На западната стена върху двете колони на арките са изобразени св. св. Теодор Тирон и Теодот Стратилат. На северната стена регистърът от прави светци е доста повреден. Там са изобразени светците-войни: св. Прокопий, св. Георги, св. Димитър и двама неизвестни светци, както и сцената Дейсис.

В свода на притвора са изписани св. Богородица Знамение и Св. Архангел Михаил, а от двете им страни са наредени медальони на 12 пророци и светци. От източната страна на медальония фриз е изобразена Лествицата на Яков, която продължава на южната и северната стена.

В притвора основната тема е Богородичния акатист и някои старозаветни сцени представени в два пояса.

На източната стена в най-горната част са изписани: Св. Богородица на трон - Зачатие, Христос Пантократор и Св. Богородица Светоносна свещ с Младенеца. На южната стена са изображенията на Св. Богородица Живоносен източник и Св. Богородица Неопалимая Къпина. На западната стена са изписани: св. Козма Маюмски, Срещата на Йоаким и Анна, Йоаким и Анна с малката Мария и св. Йоан Дамаскин. На северната стена са показани сцените Жертвоприношението на Авраам и Премъдростта си съгради свой дом.

Вторият пояс продължава на източната стена с изображенията на евангелист Йоан, Старозаветната Троица - Угощение Аврамово, Св. Богородица с Младенеца на трон с архангелите Михаил и Гавраил, Христос разкъсва ръкописанието на нашите грехове и евангелист Матей. На южната стена са изписани: Срещата на Мария с Елисавета, над прозоречната ниша е образът на пророк Елисей и Премъдростта на св. Йоан Златоуст. На западната стена са изобразени: евангелист Марко, Въведение Богородично, Успение Богородично и евангелист Лука. Този пояс свършва на северната стена със Страданието на Йов и Премъдростта на св. Григорий Богослов.

Под тези изображения в целия притвор има фриз с медальони на светци.

В най-долния регистър, както обикновено са правите фигури на светци. На източната стена върху колоните на арките са св. св. Козма и Дамян. В централната арка са образите на св. апостол Петър и св. апостол Павел, а в двете странични арки - св. Севастиян (една изключително рядка за България иконография, която се среща в Подгумерския манастир и в Арбанаси) и св. Симеон Стълпник (в ляво) и св. Мария Египетска и св. Зосим (в дясно). На южната стена са изображенията на Ангел Господен, св. Пахомий, св. Евтимий, св. Антоний и св. Сава. На западната стена отляво на входа са образите на: св. Петка, св. Марина и Архангел Михаил, а от дясно - ктиторът йеромонах Агапий, св. Константин и св. Елена. Долният регистър на северната стена е доста повреден и фрагментарно се различават образите на 6 светци, от които е идентифициран само св. Ефрем6.

Църквата е реставрирана. Днес за нея се грижи местният свещеник.

 

Бележки:

1Миятев, Кр. Карлуковският манастир „Св. Богородица" - Годишник на Народния археологически музей, VI, 1932-1934, с. 275-286.
2Протич, А. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 год. - В: сб. България 1000 години (927-1927). т. 1, С., 1930, 383-540; Мутафчиев, П. Из нашите старопланински манастири. С., 1931, с. 86-98; Василиев, Ас. Ктиторски портрети. С., 1960; Чавръков, Г. Български манастири. С., 1978, 46-49; Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992, с. 117-120; Нешев, Г. Български манастири през вековете, С., 2006, с. 103-104.
3Пандурски, В. Манастирската стенна живопис в Карлуково. С., 2002.
4Мутафчиев, П. Цит. съч. С. 88; ; Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Цит. съч. С. 117.
5Каменова, Д. Научно-мотивирано предложение за на църквите при с. Карлуково (Ловешко)
1. Манастирската църква „Успение Богородично:, 2. Църква в скалите „Св. Марина", Църква в скалите „Св. Гришрий" (Глигора) за паметници на културата. С., 1969; Пандурски, В. Цит. съч. с. 13-14.
6В. Пандурски публикува в монографията си 132 илюстрации.

 

Използвана литература:

Бабикова, В. Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата "Св. Атанас" в гр. Бобошево, Кюстендилско за паметник на културата. С., 1969.
Божков, Ат. За някои забравени паметници на българската монументална живопис от XVI в. Стенописите във Вуково. - Изкуство, С., 9-10, 1964, с. 47-56.
Василиев, Ас. Ктиторски портрети. С., 1960.
Василиев, Ас. Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Кюстендилско, Трънско и Брезнишко. - В: Комплексни научни експедиции в Западна България - Трънско - Брезнишко - Кюстендилско през 1957 и 1958 година. С., 1961, с. 184-192. Василиев, Ас. Проучване на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. - Известия на института за изобразителни изкуства, т. VII, 1964, с. 151-158.
Вълева, Цв. Стенописите от олтарното пространство на църквата в Кремиковския манастир след тяхната реставрация. - Проблеми на изкуството, 3, 2005.
Гергова, Ив. Ранният български иконостас 16-18 в. С., 1993.
Геров, Г. Новоразкрити стенописи от XVI в. в Подгумерския манастир. - В: Българският шестнадесети век. С., 1996, с. 641-655.
Грабар, А. Няколко средновековни паметници из Западна България. - Годишник на Народния музей за 1921 год. С., 1922, с. 286-296. Джонова, Д. Манастирската църква "Св. Четиридесет мъченици" при с. Лева река, Пернишки окръг. - В: Реставрация и консервация на художествени ценности. С., 1982, с. 189-198.
Джонова, Д. Научно-мотивирано предложение за обновяване църквата Св. Четиридесет мъченици - с. Лева река - Пернишки окръг за паметник на културата. С., 1969.
Джонова, Д. Научно-мотивирано предложение за обявяване на манастирската църква „Св. Архангел Михаил" при Трънски манастир за паметник на културата. С., 1974.
Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина. С., т. 2, 1944.
Дуйчев, Ив. Рилският светец и неговата обител. С., 1947.
Иванова, В. Неиздадени църкви в югозападна България. - Годишник на Народния музей. С., 1931, с. 264-275.
Иречек, К. Пътувания по България. С., 1974.
Каменова, Д. Научно-мотивирано предложение за обявяване на църквите при с. Карлуково –(Ловешко)  1. Манастирската църква „Успение Богородично:, 2. Църква в скалите „Св. Марина", Църква в скалите „Св. Григорий" (Глигора) за паметници на културата. С., 1969.
Каменова, Д. Научно-мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Димитър" - Подгумерски манастир - Софийско за паметник на културата. 1970.
Каменова, Д. Сеславската църква. История, архитектура, живопис. С., 1977.
Кирин, Ас. Ктиторският надпис от 1493 г. в Кремиковския манастир. - Paleobulgarica/Старобългаристика, ХШ, 2, 1989, с. 87-99. кепов, ив. Минало и сегашно на Бобошево. С., 1935.
Коева, М., Йолимов, П., Стоилова, Л. Православни храмове по българските земи XV - средата на ХХ в. ). Архитектура, История, Библиография. С., 2002.
Мавродинова, Л. Новооткрити средновековни стенописи в църквата „Св. Герги" в Колуша, Кюстендил (предварителни бележки). - Старобългарска литература. С., 1991, 25-26, с. 194-210.
Матуски, В. За три храма по долината на река Струма. - В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и Средновековната българска култура, Велико Търново, 2005, с. 452-458.
Матуски, В. Стенописни надписи от бобошевския храм "Св. Атанасий Александрийски" в контекста на неговата иконография. - В: Културните текстове на миналото, носители, символи и идеи, IV, С., 2005, с. 60-63.
Матуски, В. Иконографската програма на храма “Св. Атанасий Александрйски” в гр. Бобошево и някои особености в иконографията му. – В: Любен Прашков реставратор и изкуствовед. Материали от научна конференция посветена на 70 год. на проф. Л. Прашков, 14–15 дек. 2001, ВТУ, С., 2006, с. 291–300.
Мазакова, А. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи от черквата „Св. Георги“ – Колуша, Кюстендил. –Паметници, реставрация, музеи. С., 2006, 1-2, с. 61–68.
Марди-Бабекова, М. Научно-мотивирано предложение за обявяване стенописите на църквата „Св. Архангел Михаил“ край село Горановци – Кюстендилско за паметник на изобразителното изкуство. С., 1968.
Марди-Бабекова, В. Научно-мотивирано предложение за обявяване на манастирската църква „Св. Архангел Михаил” при Билинския манастир – Пернишко за паметник на изобразителното изкуство. С., 1969.
Марди-Бабикова, В. Научно-мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Илия“ в с. Бобошево, Кюстендилско за паметник на културата. С., 1969.
Митова-Джонова, Д. Археологическите паметници в Пернишки окръг. С., 1983.
Миятев, Кр. Приноси към средновековната археология на българските земи. – Годишник на Народния музей за 1921 год. С., 1922, с. 242–285.
Миятев, Кр. Карлуковският манастир „Св. Богородица” – Годишник на Народния археологически музей. VI, 1932–1934, с. 275–286.
Миятев, Кр. Архитектурата в средновековна България. С., 1965.
Мутафчиев, П. Из нашите старопланински манастири. – Сборник на Българската Академия на Науките. С., ХХVІІ, 1931.
Нешев, Г. Български манастири през вековете, С., 2006.
Нешев, Г. Стари църкви и манастири в Брезнишко. – В: Брезник и Брезнишко. Краеведски изследвания. С., 2005, с. 47–56
Панайтова, Д. Църквата “Св. Петка” при Вуково. – Известия на института за изобразителни изкуства, Т. VIII, 1965, с. 221–254.
Пандурски, В. Елешнишкият манастир. С., 1981.
Пандурски, В. Манастирската стенна живопис в Карлуково. С., 2002.
Пасклева, К. Църквата „Св. Георги“ в Кремиковския манастир. С., 1980.
Пенкова, Б. Стенописите от ХVI век в църквата „Успение Богородично” на Елешнишкия манастир край София. – В: Българският шестнадесети век. С., 1996, с. 621–640.
Петковић, С. Зидно сликарство на подручjу Пећке патриjаршиjе 1557-1614. Нови Сад, 1965.
Петрунова, Б., Григоров, В., Манолова-Николова, Н. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско. С., 2001.
Попов, П. Проучване и състояние на стенописите в църквата на Сеслваски манастир (с оглед на тяхната реставрация). – В: Въпроси на консервацията и реставрацията. С., Т. III, 1989, с. 43–57.
Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992.
Протич, А. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство отъ 1393 до 1879 год. – В: България 1000 години (927–1927). С., Т. 1, 1930, с. 383–540.
Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия. Т. 1. От основаването й до завладяването на Балканския полуостров от турците. С., 1995.
Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия – Патриаршия. Т 2. От падането й под турците до нейното унищожение (1394–1767). С., 1995.
Станева, Хр. Реставрация на църквата „Св. Димитър“ в Бобошево. – Проблеми на изкуството. 2005, 3, с. 37-46.
Стефанов, П. Надписи към стенописите в Лева река. – В: сп. Български език, кн.1, С., 1989, с. 59–62.
Стойков, Г. Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. – В: Комплексни научни експедиции в Западна България. Трънско – Брезнишко – Кюстендилско през 1957 и 1958 година. Документи и материали. С., 1961, с. 7–179.
Суботик, Г. Охридска сликарска школа од ХV век. Охрид, 1980.
Тулешков, Н. Архитектурата на българските манастири. С., 1988.
Турски документи за историята на македонскиот народ. Т. 5, кн. І. Скопиjе, 1983.
Флорева, Е. Манастирската църква Архангел Михаил в Билинци. С., 1973.
Флорева, Е. Църквата пророк Илия в Бобошево. С., 1978.
Флорева, Е. Средновековни стемописи. Вуково 1598. С., 1987.
Христова, Б. Караджова, Д., Икономова, А. Български ръкописи от ХI до ХVIII век запазени в България. Своден каталог. Т. I, С. 1982.
Чавръков, Г. Български манастири. С., 1978.
Grabar, A. La peinture religieuse en Bulgarie. Paris, 1928.

 

 

X

Right Click

No right click