Индекс на статията
Предговор
Неотречимо е, че Рилският светец е една от най-бележитите личности в нашето минало, а неговата обител има вече хилядолетна, вечно жива история, свързана най-тясно с битието на българския народ. Въпреки това, ние и до днес не притежаваме пълно, научно и достъпно изложение върху живота на светеца и върху богатото минало на неговата обител. Тази празнина не бе запълнена дори по случай честването на хилядогодишнината от смъртта на Рилския светец. Това е достатъчно, струва ми се, за да оправдае появата на една нова книга. Разбира се, не е въпрос „от няколко стари книги да се сглоби една нова”, — както казва остроумна подумка. Необходимо е да се използва научно целият разполагаем материал и да се изложи научно и критично, но същевременно достъпно. Заедно с това, налага се светецът да бъде поставен в своята естествена среда — като син на своя народ и на своето време — за да се види какво дължи на другите и какво ново самият той им е дал. Единствено по този начин би могъл да бъде схванат образът на светеца в неговата пълнота и да се прецени значението на неговата дейност в историческия развой на нашия народ.Редица въпроси, свързани с личността на Рилския светец и с неговата обител, ме занимаваха твърде отдавна. Решението да се заема с написването на цялостно изложение, обаче, се роди след едно незабравимо двуседмично скитане из Великата Рилска пустиня. Но ако действително се заех да сторя това, заслугата се пада изключително на моя приятел г. Славчо Атанасов — редактор-стопанин на библиотека „Златни зърна”. Той е поощрителят на това дело, нему се дължат всички грижи и залягания за неговото осъществяване. Не мога да не му изкажа и тук моята сърдечна признателност, така както именно нему трябва да отправят благодарност всички онези, които биха намерили в тази книга поне малко отрада. Без него книгата не би видяла бял свят...
Изложението е писано със желание да бъде колкото може по-достъпно. Затова всички бележки са оставени в края на книгата. Някои по-особени въпроси, които би следвало да бъдат проучени и изложени по-задълбочено, са само засегнати тук, с надежда, че за тях ще се намери време и място другаде и при друг случай. Според първоначалното ми намерение, в приложения трябваше да бъдат дадени, в точен превод, всички жития на светеца, някоя от неговите служби, пълен списък на игумените на Рилската обител и обстойни книгописни бележки за писаното върху живота на светеца и обителта. Всичко това, обаче, бе изоставено, за да не се отежнява книгата. Надявам се, че също и тези материали ще могат да бъдат използвани другаде.
Когато чете тази книга, нека четецът нито за миг не забравя, че всичко в нея се отнася към време, което е така дълбоко различно от духа на нашия век. Може би не е излишно да се припомни, че при преценката на една историческа личност трябва да се изхожда не от днешните наши схващания и идеали, а единствено от схващанията и тежненията на нейната съвременност, разбира се, доколкото това е възможно за нас. Без това вживяване в духа на средновековието всички негови особености ще останат напълно неразгадаеми за нас. А личността на Рилския светец и историята на това иноческо движение, което се свързва с неговото дело, представят един от най-добрите пътища, по които можем да надникнем в средновековната духовност на българския народ.
Книгата е писана при извънредно трудни условия за научна работа. Поради това, изследването на някои въпроси не е извършено така, както би могло и би трябвало да бъде. Трудностите се увеличават поради обстоятелството, че все още не притежаваме критично издание на много от писмените паметници, свързани със живота на светеца, или с историята на неговата обител. Досега, от друга страна, не са правени никакви археологически разкопки, които биха могли да осветлят много питания относно най-далечното минало на монастира. Тъкмо поради това трябва да призная, че тази книга е по-скоро един опит да се изложи животът на светеца и историята на Рилската обител, като само се загатне за богатството на разполагаемите извори и за всички тежки въпроси, свързани с техното проучване. Разбира се, разумно би било да се изчака, докато се направят подробни, монографични изследвания и се събере цялото градиво, па после да се изгражда цялостно изложение. Но, в такъв случай, колко ли дълго би трябвало да чакаме? Дано този път едно общо изследване даде подтик за ново, подробно издирване и изучване на наличното историческо градиво и на отделните малки, но важни въпроси. Що се отнася до тази книга, бих искал да повторя думите на неизвестния съставител на една от службите на светеца, отправени към него:
София, 30. юни 1947 г.
И. Д.
