РЕЛИГИИ

 

ЖИТИЕ ОТ ГЕОРГИ СКИЛИЦА

 

Георги Скилица е висш византийски сановник и писател, живял по времето на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). През 1166 г. той е императорски секретар и протокуропалат (или пръв началник на дворцовата охрана. Това е длъжност, принадлежаща към най-високия ранг на византийската администрация, непосредствено след императора, т. е. заедно с титлите кесар и нобилисимус. Тя се е давала изключително на членове на императорската фамилия, но по времето на Скилица с нея започват да удостояват и други знатни византийци. Той е споменат като носител на титлата през 1166 г.). Назначен за управител на Средечката област и като такъв посреща през 1173 г. император Мануил 1 Комнин в Средец. Византийският император е страдал от тежко ставно заболяване, излекувано според Георги Скилица от мирото, взето от мощите на св. Йоан Рилски. След завръщането си в Константинопол става монах. Според Ив. Дуйчев житието на св. Йоан Рилски е писано в периода 1173-1180 г. на гръцки, но сега разполагаме само със славянския му превод в няколко преписа. Освен това житие Георги Скилица е написал Канон за св. Димитър Солунски и Епиграми на гръцки език.

При написване житието на св. Йоан Рилски Георги Скилица вероятно използва старо славянско житие, недостигнало до нас. Тази мисъл изказва В. Златарски, приема я Ив. Дуйчев, а в по-ново време за първоначално написано в манастира житие говори и Б. Ангелов.

Целият житиен текст следва образците на византийската учена риторика. Съдържа пространен увод, изпълнен с библейски цитати и аналогии. Подобно на автора на Пространното житие на св. Климент Охридски, Теофилакт и Георги Скилица изгражда един строго каноничен образ на светеца, премахвайки фолклорните и легендарни влияния. Основната причина за написване на житието според него е целебната сила на мощите на Йоан Рилски, подробно описана от автора. Това житие е ценно и като извор, указващ, че Йоан Рилски е оставил завет на своите ученици и следовници, поради което Ив. Дуйчев го включва като основен извор, подкрепящ тезата за автентичността на Завета на Йоан Рилски.

Цялостен превод на текста на житието на съвременен български език е издаван от В. Киселков и от Ив. Гошев. Тук поместваме превода, направен от Иван Дуйчев, като идентифицираме всички библейски цитати в текста и прибавяме коментар на някои специфични изрази, топоними и лични имена.

Издания: Иванов, Й. Жития на св. Ивана Рилски, с. 38-51.

Преводи: Гошев, Ив.Трите най-стари пространни жития на Иван Рилски; Киселков, В. Свети Иван Рилски, с.19-37; Преводът е направен от Ст. Васев. Отделни части от житието в превод. - В: Вечният монах, с. 192-195. Превод на Т. Славова и Ив. Добрев.

Библиография: Ангелов, Б. Повествователни съчинения за Иван Рилски, с. 186-198; Дуйчев, Ив. Рилският светец и неговата обител, с. 58-60, бел. 113; Златарски, В. Георги Скилица и написаното от него житие на Иван Рилски, с. 49-58; Милев А. Гръцки жития на свети Иван Рилски, с. 21-34; Станчев, Кр., Поетика, 107, 112; Трифонов Ю. Бележки върху известията за св. Ивана Рилски, с. 77-112.

 

ЖИТИЕ НА СВЕТИЯ ПРЕПОДОБЕН НАШ ОТЕЦ ИВАНА

ПУСТИНОЖИТЕЛ РИЛСКИ, КОЙТО ПРЕЗ ВСИЧКИ ДНИ

ВЪРШИ ВЕЛИКИ ЧУДЕСА.

НАПИСАНО ОТ ГЕОРГИ СКИЛИЦА

 

I. Подтиква ме, прочее, желание да начена свещеното повествувание, но ме възпира страх, като отначало ми открива голяма пречка. Бог повелил на Мойсея, когато искал да възлезе на светите места, да пристъпи като си свали обувките¹⁵. А Оза предизвикал Божия гняв, като дръзнал да се докосне до светия кивот, и то до свещения му и опалящ край, без да е записан към левитските слуги, бидейки лишени от светителското помазване на Аарона¹⁶. Но възпламеняват върху себе си словата на Божия гняв онези, които с нечисти стъпки на сърцето, без да се очистят от мъртвите дела и да се покажат достойни за съприкосновение с Бога, безразсъдно пристъпват към чистите неща. Те пренебрегват Давидовата повеля¹⁷, да кажат божието оправдание и да възприемат с езика неговия завет, който Той завеща на своите избраници. Отсега, прочее, начинанието ми се пресича и прилежанието ми се възпира. Съзнавам се много недостоен за това дело. Но затова Онзи, Който е изпълнителя на делата, началникът на новата благодат, Бог и човек, бидейки човеколюбен, Който затвори устата на фарисеите, дошли не за добро¹⁸, Който не помисли, когато се докосваха до крайчеца на неговата одежда¹⁹, вечеряше с митари и отиде в дома на Закхея, за да му даде спасение²⁰, Който не изпъждаше навън онези, които идваха при него, а ги насърчаваше да дързоствуват и поради това отвори врати на всички, понеже е готов да отвори на онези, които тропат и на онези, които молят, даде исканото²¹. Той и сега призовава от висината Господната сила, понеже без него, както е речено в Евангелието²², невъзможно ни е да сторим нищо. След като подбудителят уязви сърцето ни с ревност, на боголюбивите слушатели предлагаме Божествено писание за това, което писанието не предава, за този мъж, чието преподобие и съвършенство се разказва чрез езика на ангелите - от бащи на чеда, така щото повечето от тези неща, бидейки говорени преди дълго време, потънаха в забвение като камъни. А сега, когато навсякъде липсват всякакви вести, нека общата човешка памет временно изостави леността. Това житие ме въвежда към наслада от доброто, но и нещо подобно на благодарност ме кара, при пагубните недъзи и в тези години, да оставя писание, излагащо богатството на бързия лечител.

Защото някога бяхме изпратени в Средец от самодържеца Мануила²³, който надвишава всички, които по-рано са царували навсъде, и получихме безвъзмездно и безболезнено изцеление, така щото, когато през зимата бяхме принудени да прекараме в самота, не трябваше да се мъчим на огъня свръх мяра, а и болката в мишцата изчезна, която ни бе превърнала в ненавистни врагове на великото слънце. Но прочее, що бяха тези дихания върху мишцата, що бе това, което се противопостави на техния огън е истинска добродетел? Но нека се помъчим с благоразумие да разкажем за него и за този стълб, който полагаме към описването на оказаното ни благодеяние. Но да се обърнем към повествуванието.

II. Прославеният сега всред постниците и велик с чудесата си Иван бе българин по род. Отечеството му беше Средечкият град, възхваляван от древните. А що се отнася отдалече да се разкаже за неговото рождение, точното му родно място бе селото, наречено Скрино. Това бе в годините на цар Константина, а по неговата смърт прие неговата царска власт Иван Цимисхи и чрез война очерта гръцките предели до Истъра²⁴. Родителите на тогова Ивана не бяха нито много богати, нито пък страдаха до крайност от нищета, но имаха достатъчно потребното за храна и облекло, та, по думите на великия Павел²⁵, да не изнемогват, но и с послушание да отдават кесаревата златица²⁶ за данъка. Този, като растеше, живееше в девство и целомъдрие и дори в мисълта си имаше нещо повече от девството - отлъчването от света.

Той не изпитваше влечение нито да се събира на разговори, нито се стремеше към широкия и необуздан живот. Той не преставаше да се упражнява по Божиите църкви и слушаше свещените книги и подобно на трудолюбива пчела полагаше в съкровището на сърцето си по-сладките от медена пита слова Господни. И подобно на благородно дърво, което пуска корени във водите при изворите на учението, той, в началото на своята възраст, отдаваше на всички разумение като някакъв благ плод.

Но като узна от Евангелието, че Христос се е покорявал на Своята майка и нейния годеник, та излязъл от Йерусалим в Назарет, когато бил на 12 години по плът²⁷, така също и той се повинуваше покорно на родителите си, и като се научи, според древния закон²⁸, да почита заповедите на баща си и майка си, препитаваше се от техния труд. Самият той, като незлобливия Авел²⁹, обработваше земята и смяташе, че не е трудно с пот на лицето си да яде хляб ведно с родителите си, и желаеше да отстрани от себе си и от тях проклятието на Адама³⁰.

След като, прочее, родителите му достигнаха до дълбока старост и се завърнаха към своята майка земя, той стана наследник, бидейки стигнал до двадесет и пет годишна възраст. Отказа се напълно от житейските грижи и придобиването на богатство, а с бедните делеше своя хляб и сол. Странеше от сборищата и празните разговори и възневиждаше празнословието. По заповедта на великия Павел³¹ живееше в мълчание, прост живот и подобно на онзи Яков, който възневидя заради първородството божият измамник Исава³², обърна се само към самия себе си и затвори сетивните си двери за житейските похоти, подобно на Соломона се смяташе непотребен³³, и в своето отечество бе смятан за човек безчестен и бе презиран от всички. Нямаше човек, който да не го засегне, и се подбиваха с мъжа, който искаше да живее според повелята Христова, като прекарваше повечето време в мълчание и възпираше устните си дори когато искаше да отвори уста. И така пред него се явяваше като тесен и скръбен път тази стръмна и пространна пътека, която чрез добродетели е леко проходима и отвежда онзи, който върви по пътя към райската поляна, към намиращите се там реки. А тези, като му подражаваха и му се присмиваха, не преставаха всячески да го измъчват и бидейки наставлявани от дявола, го принуждаваха да напусне дома си и някой би казал, че бе продаван, подобно на Иосифа, от братята си³⁴. Иван, който знаеше, че цялата Божия земя е Христова, като си припомни онова, което Той повели на учениците Си³⁵, като им заповяда дори праха земен да изтърсят от онзи град, който не слуша проповедта на Христовите ученици, поучаваше да напускат родното си място, напълно възприе това и се превърна в божий съсъд, и то с желание. Онзи, който е не само Бог на Авраама и Исаака, както и на тези, които са с тях, но според думите на Създателя³⁶, привлича към себе си всички, подобно на вярващия Авраам, прочее насън се яви на този велик по добродетели Авраамов подражател и му рече: „Излез от родното си място и ела в земята, която Аз ще ти покажа."³⁷

III. Този дивен мъж стана, раздаде на бедните всичко, което имаше като бащин дял, отправи се в нашето шествие и възприе монашески образ. Той носеше само една власеница, а взе и съшита кожена одежда кожух. Като излезе далече от бащиното си село, напътван от местността и наставян, веднага постави одеждата си на пътя, тъй като знаеше, че първосъздадения човек е бил създаден гол и като се облече в кожената одежда³⁸ - предзнаменувайки умъртвяването на страстите - изкачи се на предсказаната му планина. И там си направи колиба, като събра някакви храсти за основа и градиво. Прекара, прочее, много дни гладен, в бдение и молитва, защото гдето естеството биваше държано под принуда, там духът пребиваваше бодро. Прочее, той се хранеше само с треви, тъй като нямаше хляб, за да се насити, и никой не го наглеждаше, понеже Бог всячески правеше това и изпитваше неговото търпение. А той по цяла нощ и по цял ден стоеше пред Бога и вдигаше за молитва преподобната си ръка, та изглеждаше същество, което не е обкръжено от тяло, но подобно на безплътните ангели, и не изпитваше страдание и болка. Кой може да изброи потоците сълзи, които проливаше като от някакъв извор? Но както и по-преди, когато поради дълбока завист змията изгони от рая Ева и Адама³⁹, така и сега почна да принуждава да се пресели от тази пустиня постникът Иван, който се стараеше да се запази напълно по образ и подобие Божие. Той, дяволът, прочее, въоръжи разбойници против бедния и безоръжния, който нямаше нищо друго освен тяло, облечено с кожена одежда, вместо със смокинен лист⁴⁰. И те наобиколиха наоколо неговата хижица, още по-бързо я разориха, а самия него биха до рани, като му казаха: „Ако бързо не се махнеш от това място, то имаме мечове и ще те раздробим" - думаха му. След като му се заканиха, те си отидоха. А той не само бе прогонен заради Христа от град в града, както повели Христос на своите ученици⁴¹, но и от пустинята. Като си помисли, че това може да е полезно, след шест месеца напусна тази планина.

IV. Като послуша царя псалмописеца и Богоотеца, Който велегласно говори: „Пристъпете, да възлезем на Господната планина"⁴², като знаеше за Мойсей при къпината и Илия, които видяха Божията слава в планината, а сам Христос показа на планината пред върховните Си ученици славата на своето божество⁴³, той се изкачи на друга планина, около която течеше река, наричана от местните жители Рила и която бе покрита с много дървета и храсти. И там той веднага намери дърво, което имаше безбройно много клони. То бе израснало тук от много години и бе така дебело, щото ако двама мъже като застанат един срещу другиго и се хванат за пръстите на ръцете, така можеха да го обгърнат. В него се бе образувала голяма хралупа и врата, за да се влезе вътре. Бог всячески по Своя воля бе устроил вида на дървото. Прочее, божественият мъж си направи в него подходящо жилище. Както небесните птици, които за нищо друго не се измъчват, нито за храна⁴⁴, той се стремеше само да възлети към небесното царство. От първоначалния начин на живот не само нищо не изостави поради нуждата от преселването, но оттогава още повече постеше и се измъчваше, във всенощните бдения проливаше още повече сълзи. Но що, прочее? Бог, който познава човешката немощ и който истинно е казал, че всичко ще бъде дадено на онези, които възложат Нему своята глава⁴⁵, след като го видя, че преживяваше в пост, дори и втора неделя, без да се измъчва нито от дивата местност, приготви му лесна трапеза. Прочее, земята в близката местност роди, без рало и без семе, сланутък, и преподобният се прехранваше достатъчно, напълно влезе в райския вход, откъдето Адам бе изгонен заради своето престъпление⁴⁶ и гдето като за него, преди непослушанието, растяха ненапоявани плодове.

V. Прочее, премина малко време, след като този велик отец се посели в хралупата на това дърво и заради Бога водеше тежък живот и задоволяваше естествените потреби със сланутък, ако и понякога да се принуждаваше, за да не изглежда, че поради преголямото гладуване като дух, обвит в плът. Но както градът, който се намира връз планината, не може да се укрие от онези, които минават покрай, нито свещта, запалена върху светилника, не може да скрие своята светлина от онези, които влизат в къщата⁴⁷, така и великият Иван не бе оставен от Бога да се укрие. Прочее, някои пастири пасяха далече по полето много овце. След като някои техни овце се отлъчиха от стадата и изоставени блуждаеха по планините, пастирите поеха по дирите на овцете и започнаха да ги викат, както имаха обичай, със свирене и провикване. А овцете, като забравиха навиците, побягнаха пред пастирите и се втурнаха, та не спряха да тичат, докато те пристигнаха задъхани и застанаха под дървото на преподобния. Следвайки овцете, пристигнаха и пастирите и видяха нещо повече от видение на най-страшното човешко търпение: човек с непокрита глава, с боси нозе, цялото му тяло облечено в една кожена одежда, поселил се като в къща в дървото, понасящ несгодите от вятъра и търпящ зимния студ, и то в това пустинно място и отдалечеността на планината, без да вижда никакъв човек, без да има храна, без никакво друго утешение, но лишен от всичко. И когато видяха и се приближиха, те попитаха: „Где е твоето родно място и кой град те е отхранил?" И отново почнаха да говорят: „Колко години прекарваш в това тежко страдание и преди това що е станало причина за това твое отдалечение от света?" А той пристъпи кротко към пастирите, благослови ги, нахрани ги със сланутък, като им повели да си откъснат с ръка. „А онова, за което ме питате, още не е настанало време да бъде изповядано." След това той повели на овцете и на пастирите да си отидат. Тези пък, като чуха гласът на преподобния, си отидоха по същия път, по който избягаха, и се укротиха. Пастирите не намериха пътека, та и великият отец помисли, да не би овцете да погинат. Обаче също и те слязоха чудесно, подобно на онези древни пастири, които видяха Христа младенец, повит в ясли и лежащ⁴⁸. А тези, като видяха на тази пуста неплодна земя и на недостъпно място плодовит сланутък, удивиха се на чудния му растеж. След това пристигнаха и при стадата, при своята дружина, от която се бяха отдалечили на предишния ден, разказаха онова, което видяха, и по своите покрайнини известиха за този благочестив мъж. Колцина от тях бяха боголюбиви, та пожелаха да видят преподобния. Заедно с пастирите те се изкачиха на върха на планината, та също и те видяха оногова, който в плът водеше ангелски живот. Също и те видяха сланутъка и вкусиха от него - колкото всеки искаше - което е нещо неприкосновено за гневливите и недостойно за гонителите. И веднага се върнаха по своите места, и така пастирите станаха проповедници за добродетелите на преподобния.

VI. Но що, прочее? И цялото останало множество люде последваха примера на тези, които преди това видяха светеца, и с тях отново отидоха при него. Като приношение един му носеше хляб, друг месо, а други нещо друго за прехрана. И когато тогава тръгнаха на път, някакъв мъж единоселец, измъчван зле от лукавия дух, раздираше одеждите си и не живееше в дома си, нито се надяваше да намери лечител, също и той се присъедини към народа, който отиваше при светеца. Той хвърляше прах във въздуха и вършеше такива работи с неразбираеми викове и диви мърморения. Човеконенавистникът дявол помрачаваше неговата мисловна сила. На около две поприща преди да стигнат дървото, към което отиваха, той, прочее, го повали. Но тук нашият Бог веднага извърши чудо - откровение за благосклонността си към него светеца, а блажения угодник - преподобният отец - стори знамение. И немощникът не можеше да върви, но падна на това място и викаше: „Огън напълно ме повали и безмерно ме гори!" Тъй като воплите му се увеличаваха и той не понасяше страданието, то те свързаха легналия и страдащ мъж. А онези, които го носеха, можеха да се разбягат от силните викове на чудния беснуващ. Когато стигнаха до дървото и вдигнаха очи към преподобния, те поставиха беснуващия на земята, сами паднаха ничком, молиха за благословение и се молиха да се помоли за тях. А човекът, който имаше бяс в себе си, отново викаше: „Пламък ме изгаря!" - сякаш и някой друг викаше. И що стана заради тогова? Преподобният, прочее, запита онези, които бяха дошли. А като узна причината - че страда от зъл бес, светецът, прочее, се просълзи заради немощта на човешкия род, възвиси очите си към небето и простря ръце, въззовавайки името на страдащия. Този пък, щом като чу гласът на преподобния, остана безгласен, повторно се приближи до дървото и падна пред нозете му, като ги целуваше, валяйки се. А преподобният го вдигна с ръка и повели на цялото множество да извика: „Господи, помилуй!" Прочее, людете изпълниха повелението на преподобния, след десетия възглас той се помоли Богу в себе си - защото така беседваше с всички. И оттогава на лукавия дух бе запречено да го мъчи и изнурява, но бе прогонен. А болният изказваше благодарност на Бога и изповядваше единия Исус Христос. Прочее, каква радост тогава, при тази гледка, настана за онези, които бяха дошли, какво удивление и какъв ужас! Те славеха Бога, целуваха преподобния и на пастирите изказваха благодарност.

VII. А някой от тях дойдоха да пребивават заедно с преподобния, като си направиха къщи и обещаха да търпят до своята кончина с преподобния. Великият пък им повели да изпълнят своето желание, като каза: „Да бъде волята Божия над вас!" Те предложиха на преподобния онези неща, които донесоха, и го помолиха да ги постави на място за своя потреба. Те идваха отдалече и преподобният ги покани, като им повели да вкусят от сланутъка и да вземат и от нещата, които донесоха за светеца. Те си подаваха един на другиго - даваха и приемаха. Той взе малко нещо от тези неща, за утешение на тези, които бяха с него, но им забрани да не му носят нищо, ако някой би поискал да дойде при него. Идваха и така, поради молитвите на преподобния извършваха добро пътуване, и като се връщаха по местата си, придружавани здраво от такова помишление, за което по-рано не помислиха в себе си. Ако пък някой пожелаеше да си откъсне сланутък без позволение на светеца, то той си откъсваше, обаче се оказваше в ръцете му сух и без плод. Всички, които бяха с него, го показваха, всички се чудеха, че той насища и с почуда си отиваха. И оттогава навсякъде се пръсна истинно слово, което разказваше за светия мъж. Пастирите, при това, не мислеха за многото дни и за далечното разстояние, но често с дръзновение идваха при преподобния. Той ги нахранваше донасита и тайно ги отпращаше. Но, прочее, онзи бес, който мъчи гореспоменатия мъж, не пожела да престане. Но като взе със себе си още легион бесове, той дойде при великия, като при неправеден и противник, заплашваше преподобния: отначало хвърляха върху него камъни и след това, като духове насилници, се нахвърлиха към хралупата на дървото и смъкнаха преподобния на земята - тъй като Бог всячески го изпитваше, както някога Авраама⁴⁹, га онзи, който вярва, да бьде открит от онези, които не го знаят, и благодатта - въздеяние за страдание - да бъде предзнаменувана. А бесовете отново изчезнаха. Онези, които бяха с преподобния, по времето на молитвата според обичая се събраха, намериха светеца, че лежи на земята, изпълниха се със скръб поради това, което видяха, и запитаха за това що се бе случило. А той разправи случката, като им повели да дързествуват напълно, като каза така: „Отсега такова нещо не ще става!" И ето, славата за него се разнесе с бързи крила. Онези, които бяха скръбни, се удостояваха да дойдат. Когато те идваха, устройваха къщички на планината заедно с другите и пожелаваха да пребивават заедно с онези, които бяха с великия отец. И толкова много прииждаха в божествената планина, както неизливаемите речни течения в морето. И никой, който хапваше от чудната храна, не си отиваше задоволен от донесената храна, която насищаше всички и никога не намаляваше, защото Богът на Илия бе също Бог и на Ивана, та също така направи да не се свършва шепата храна⁵⁰. Като намери и такава вяра, Той превърна и неговата планина на друг Кармил⁵¹, проявявайки се не в тънък ветрец, но прославяйки своя угодник в Светия Дух. Всички онези, които имаха обични близки, измъчвани жестоко от недъзи или угнетявани от лукави духове, донасяха ги при светеца като неудобно носени бремена, съпътствуваха ги и след като получаваха изцеление, си отиваха. Бог биваше възвеличаван от всички. Защото хората свикваха да вървят добре, слепите проглеждаха, слабите процъфтяваха, разслабените се стягаха. А ако някой имаше огън, като тъщата на Петра⁵², той служеше и се надяваше; бесните се вразумяваха, глухите почваха да чуват, немите, заедно с всички, въздаваха благодарствени песни и хваления. И нямаше нито един обладан от недъг да не се избави.

VIII. Измина време и вярата към преподобния растеше навсякъде поради множеството чудеса, и някой от боголюбивите създадоха молитвен дом, построявайки в полите на планината къщички, създадоха килии и съградиха манастир, гдето по-рано в пустинята имаше трева. В него чрез светеца те остригаха косите си, следваха според силите си по стъпките на преподобния и се представяха пред Бога с блага надежда. Тогава и великият самин се затвори в близката пещера и в продължение на 12 години преподобния отец Иван неизменно вършеше напълно добродетелни дела без да изостави нито за малко обичайното си въздържание, докато стигна до 70-годишна възраст. Прочее, това число и Давид определи като предел на човешкия живот, назовавайки го като море⁵³. Чрез прозрение на душата, като разбра за раздялата от своето тяло, той извика, прочее, своите ученици, поучи ги много и им даде наставления, като им заповяда да спазват правилото неотстъпно⁵⁴: „А след моята смърт - рече им - не страдайте безутешно, защото няма да ви оставя, но ще пребивавам невидимо с вас." И като им заповяда да усърдствуват в постническите подвизи, целуна всички подред, причести се с божествените Христови тайни, сам просто легна на земята, въздигна ръце към небето, веднага замлъкна и затвори очи, и така предаде дух на ангелите. А те, прочее, със сълзи измиха нозете на преподобния отец, като не можаха да се отделят от този образ на природното съжителство, приготвиха неговото свещено и божествено тяло и го поставиха в дървен ковчег. И веднага бързо навсякъде се узна за смъртта на преподобния. Всички се стекоха към гроба на светеца, като искаха да видят новото и свръхестествено видение, защото той изглеждаше сякаш спи и видът на тялото му никак не се измени. Постническото тяло издаваше неизречимо благоухание, като че ли още бе живо. Недъгавите се молеха и просеха изцеление, освобождаваха се от овладяващите ги болести и се радваха.

След като изминаха подир това четиридесет дни, преподобният се яви ноще на най-стария от своите ученици и му повели да погребат тялото на преподобния в земята. А този послуша повелението и изпълни на дело това, което бе изяване във видение. Веднага бе даден на онези, които се притичваха, извор на чудеса и скрито в гроба съкровище. И така божият угодник биваше възвеличаван от всички.

IX. А когато царската власт премина към Двуродния⁵⁵, великият сред постниците се яви насън на игумена на манастира и повели ковчегът с неговите мощи да бъде пренесен в Средечкия град и там да бъде поставен над земята, та да не се пречи на онези, които идват да го видят. Този разказа на монасите и те, като повярваха на видението, отгребаха пръстта, взеха ковчега, откриха покривалото и видяха тялото на преподобния цяло. И така те прославиха Бога, като казваха: „О, неизречена и безчислена, Христе, твоя благодат!" Тялото не бе засегнато от дълговремието и тлението и лежеше пред тях, като изпълваше редом с тайнственото благоухание и слуха с псалми и песни. Така щото те възвеличаваха тогова преподобния и заради него и Бога, пренесоха ковчега на преподобния в споменатия град и така, прочее, със свещено достойнство го положиха в епископската църква. А след това решиха да пренесат светеца в Друга църква, но когато пристигнаха и почнаха да взимат ковчега, той оставаше неподвижен. Мнозина, прочее, и силни мъже се силеха да го пренесат, но от тях едни пострадаха, а на други не се отдаде да го пренесат. Прочее, тогава те си починаха от усилията. А след това дойдоха още по-голямо множество люде и понечиха да го вдигнат, но се видя, че отново се трудят напразно. Поради това по необходимост се обърнаха към молитва, като се молеха на преподобния да открие доброволно ковчега на светеца, но не можаха да постигнат нищо. А светецът отново се яви насън на игумена, като му повели с думите, да бъде пренесен в църквата на светия апостол и евангелист Лука, която тогава бе дървена. Когато настъпи ден, игуменът разказа видението. Същите люде пристъпиха към ковчега, взеха ковчега без никаква мъка и усърдно, сякаш носеха нещо невеществено, го отнесоха и така го положиха в църквата на свети апостол Лука⁵⁶.

X. В последно пък време, известният Грудас от Пеонските планини⁵⁷, мъж благочестив на думи и дело, като обичаше преподобния и имаше вяра в светия преподобен отец, донесе богатство и му съгради каменна църква близо до стените на Средечкия град⁵⁸. В нея бе скрит ковчегът на преподобния, който изливаше постоянно течащо море от чудеса, изцеляваше от всепагубни недъзи, прогонваше дяволски изкушения и раздаваше благодат на онези, които имаха несъмнено вяра към светеца, мощ на разумните, който дава просветление на слепите не по сетиво, премахваше зъбните болки и даваше просвещение на всички човеци.

Извърши не само тези чудеса, но и ограничи огнения устрем, който се приближаваше откъм къщите и изглеждаше, че ковчегът ще изгори заедно с църквата. Защото някога в града откъм ъгъла се издигна пожар, поради земната сухота във въздуха невеществено се издигаше пламък, изгаряше и унищожаваше ближните неща. Всички изпаднаха в недоумение за угасяването на огъня и мислеха за божествения и светоприемен ковчег, като решиха да го изнесат от църквата да не би възвишаващия се безумно огън, раздухван от вятъра, да стигне до ковчега. Бързо се стече народ, изнесоха го из църквата и го понесоха. Когато се приближиха към вратата и онези, които го носеха, поеха по пътя, ковчегът на преподобния ги принуди да го поставят при нозете си. И от това място те не можеха да отидат напред, нито да пристъпят дори стъпка, сякаш бяха възпирани от някаква тежест и сякаш нозите им бяха вързани с някакви въжета, та бяха възпирани да не напредват. Те вече помислиха да се върнат отново в църквата, затекоха се право и по-бързо от слово, а църквата прие пречистия ковчег. Насреща повя тих вятър. Тогава той отвърна огънят от църквата, загаси го и я спаси от заплашващата я участ. Но да не се изброяват всички благодеяния на блажения, които изглеждат сякаш се изброява множеството на звездите, необозрими са като множеството на морския пясък или като възвишението на морските вълни.

XI. Изповядвам, че съм свидетел за гореказаните слова за този великия сред постниците и сред преподобните, който прояви към мене величието на своята благодат, което стана в началото причина за моето писание. Защото ме обзе нетърпима болест и свръх мярка на третия ден ме разкъсваше в земна мъка. След като се случи това, неизказан пламък започна да ме изгаря. Тялото стопи природната здравина и отслабна, измъчвано още повече поради глад, въпреки че понякога насилствено гърлото пращаше храна в утробата. Обаче всекидневното намаление на силите се забелязваше болезнено. Но ученикът на Христа и на Бога, който заради нас се е явил в човешки образ, понесе и нашите недъзи, и който даде на онези, които го следваха, власт да целят всякакви недъзи и всякакви болести сред людете, този, прочее, събеседник на преподобните ни освободи от недъга, който от дълго време ни измъчваше и ни заплашваше със смърт, като ни очисти чрез тридневно помазване със свещена вода от измиването на божествените мощи. Той още по-силно подпали онова, което ни изгаряше, както някога Илия чрез тайнствен начин изгоря жертвите и вола⁵⁹. Не само това, но и като премина бързо година, случи се, докато ние управлявахме Средечкия град, да дойде самодържеца Мануил, както бе казано по-напред, нему се яви болест на мишците и му сгърчи жилите, та поради това го обхвана сърдечна болест, която не го оставяше да го мъчи дори ноще да склопи очи за сън. И светителят, свещеникът, като взе веднага масло от светилника на светия гроб на преподобния, намаза го и така болестта бързо намаля, а след три дни настъпи пълно изцеление на болните части - което чудо не можеше да стане нито със запрещението на Ипократа, нито чрез признанието на Галиеновия разум⁶⁰. Защото така прославя Бог онези, които Го обичат, и така възвеличава онези, които спазват Неговите заповеди, такова въздеяние дарява преди общото възкресение на мъртвите, на онези, които живеят евангелски.

XII. Но, о, съпричастниче на отците, постниче с ангелски живот, който си придобил ангелски живот и си неосквернен тялом, пречист по мисъл, висш по разум, смирен по мъдрост, прекрасно убежище на светлината на неразделната Троица, погубителю на бесовете, прогонителю на недъзите, помощниче на прибягващите при тебе, изпълнителю на висшия мир, чудо за ангелите, свръхчовече поради твоето въздържание, радост на преподобните постници, заради съжителството с тях, ο преблажени Иване, който ни гледаш бащински от висината, избави ни и устрои добре и боголюбезно държавата над нас. А когато Бог седне на светия престол и дойде да изследва праведно нашите дела и слова, представи твоите страдания и трудове, които в такова множество си понесъл в постничеството. И помоли се на Благия, който заради нас слезе дори до смъртта на кръвта, да ни изпрати съпричастници в частта на спасените, поради благодатта и щедростите и човеколюбието на самия наш Господ Исуса Христа, заедно с безначалния Отец и с пресветия и благ и животворящ Дух - слава и чест и поклонение в непреходните векове винаги, сега и завинаги във вечни векове. Амин!

 

Бележки

¹⁵Ср. Изх., 3:5.
¹⁶Ср. Числа, 8:5-26; 2Цар. 6:4-7.
¹⁷Според Летоп.  I, 24:1 - 6; Летоп. II, 8:14; Пс., 5:12.
¹⁸Ср. Мт., 16:1; Марк., 8:11.
¹⁹Според Мт, 9:20.
²⁰Ср. Лк, 19:2 и Мт, 9:9; Марк, 2:14.
²¹Според Мт, 7:7-8.
²²Йоан, 1:3.
²³Става дума за император Мануил I Комнин (1143-1180 г.).
²⁴Споменатите в този пасаж владетели са Константин VII Багренородни (912-959 г.) и Йоан Цимисхи (969-976 г.). Очертаването на гръцките предели „до Истъра" става след големия поход срещу княз Светослав през 971 г., когато е превзет Преслав.
²⁵Ср. Рим, 14:21.
²⁶Ср. Мт, 22:21.
²⁷Лк,2:41-42.
²⁸Ср. Изх, 20:12.
²⁹Ср. Бит, 4:1-10. Авел е бил „пастир".
³⁰Ср. Бит., 3:17-19.
³¹Ср. Колос., 3:22; Ефес., 6:5.
³²Ср. Бит, 27:1-3.
³³Неправилно се цитира Соломон, думите са на цар Давид, ср. 1Кн. Царств. 18:23.
³⁴Ср. Бит, 37:27-35.
³⁵Мт, 10:14.
³⁶Ср. Исай, 58:2.
³⁷Бит, 12:1.
³⁸Според Григорий Богослов „кожените дрехи са образ на по-груба, грапава, смъртна плът". Григорий Нисийски разбира под „кожа" смъртността и тленността. Срвн. Бит, 3:21. Обличането на кожена дреха е алегоричен образ на въплъщението, извършено от самия Син Божи, който приема „плътско одеяние", за да изкупи греховете на човешкия род. Кожената дреха в християнската традиция става и символ на отшелничеството. Кожени дрехи са носели пророк Илия (3 Цар., 19:19) и Йоан Кръстител (Мат, 3:4; Марк. 1:6).
³⁹Ср. Бит, 3:1-6.
⁴⁰Ср. Бит, 3:7.
⁴¹Мт, 23:34.
⁴²Ср. Пс, 23:3.
⁴³Ср. Мт, 17:1-6. Тук се споменава, че Мойсей е видял Божията слава като къпина, която гори и не изгаря.
⁴⁴Ср. Мт, 6:26.
⁴⁵Ср. Мт., 6:27; Лк, 12:31.
⁴⁶Според Бит, 3:24.
⁴⁷Ср.Мт, 5:14-15.
⁴⁸Ср. Лк,2:15-16.
⁴⁹Ср. Бит, 22:2.
⁵⁰Ср. Мт, 14:20; Марк. 6:42-43; Лк, 9:16-17; Йоан, 6:12-13.
⁵¹III Кн. Царств, 18:19.
⁵²Ср. Мт, 8:14-15; Лк, 4:38-39.
⁵³Ср. Пс, 89:10.
⁵⁴Според Ив. Дуйчев този момент е косвено свидетелство, че Георги Скилица е знаел за съществуването на Завет, оставен от Йоан Рилски. И тук сведението съвпада с текста на Завета, че отшелникът го е написал, осъзнавайки приближаването на своята кончина.
⁵⁵В Герм. препис пише „Брадатият". Според една хипотеза, към която се придържат В. Н. Златарски и Ю. Трифонов, на това място в текста става дума за византийския император Роман IV Диоген (1067 - 1071). Славянският преводач е схванал родовото име на императора като обикновена дума и го е превел като Двуроден. Вж. Златарски, В. Н. Георги Скилица и написаното от него житие на св. Ивана Рилски, с. 55; Трифонов, Ю. Бележки върху известията за св. Ивана Рилски, с. 89 - 100. Ив. Дуйчев, въз основа на разночетенията, предполага, че тук става дума по-скоро за сина на българския цар Петър, Борис II, наречен Брадатият, и че самото пренасяне е извършено между 969 - 972 г. Вж. Дуйчев, Ив. Рилският светец, с. 190-197.
⁵⁶За тази църква споменава немският пътешественик Стефан Герлах, посетил София през последните дни на юни 1578 г. Тя се е намирала близо до банята.
⁵⁷Пеонските планини у класическия географ Страбон (66 г. пр. н. е. - 24 г. от н. е.) са планините между средните течения на р. Стримон (Струма) и Аксиос (Вардар). За личното име Грудас В. Златарски приема, че става дума за феодален владетел, живял в близост до Рилския манастир, докато Ив. Дуйчев коригира това схващане и смята, че тук става дума за далматински феодал с име Гурдес, пленен от Мануил I Комнин и през есента на 1150 г., докаран в Средец. Вж. Дуйчев, Ив. Рилският светец, с. 220-221.
⁵⁸Съществувалата каменна църква и за възникнал около нея манастир на св. Йоан Рилски подробно вж. Дуйчев, Ив. Рилският светец, с. 205-218. Според него манастирът се е намирал в началото на днешната ул. „Пиротска". Стефан Герлах споменава за църквата „Св. Йоан Предтеча", наследила по-стара църква, посветена на Йоан Рилски.
⁵⁹2 Пар., 7:1.
⁶⁰Мануил I Комнин е посетил неколкократно Средец, но тук става дума за идването му през 1173 г. Гален (II в. от н. е.) и Хипократ (V в. пр. н. е.) са лекари философи на класическата древност.