РЕЛИГИИ

ПЪРВО ПРОЛОЖНО ЖИТИЕ И НЕГОВАТА ДОБАВКА

Проложните жития се отнасят към т. нар. кратки жития и са помествани в специални сборници, наричани Пролози. В тях те се подреждат според календарния ред. В проложните жития липсва увод, изложението е кратко, конспективно. Няма реторически похвали. Образът на светеца е схематизиран в сравнение с пространните жития.

Хронологията на възникване на Първото проложно житие на св. Йоан Рилски не е задоволително изяснена. Допуска се, че житието е съставено след пренасянето на мощите на Йоан Рилски в Унгария и връщането им в София, т.е. след 1186-1187 г. Вероятно е писано по времето на българския цар Иван Асен II, когато се забелязва цялостен духовен и културен подем, а в столицата на Второто българско царство, Търново, се събират мощите на християнски светци, с което издигат нейния престиж и дават началото на цялостен житиен и химнографски цикъл. Публикуваният тук текст на Първото проложно житие ни е познат по редакцията му в Стишния пролог (разновидност на пролога, в която пред всяко житие се помества кратка стихотворна възхвала на светеца), където е включено заедно с жития на Петка Търновска, Михаил Воин, разказа за пренасяне мощите на Иларион Мъгленски, все светци, чиито мощи са се съхранявали в Търново. По-късните преписи включват допълнение към проложното житие, а именно кратък летописен разказ за османското нашествие, разорението и възобновяването на Рилския манастир, както и за връщането на мощите на светеца от Търново в Рила, станало през 1469 г. Такъв препис, заедно с добавка е издаден от И. Иванов и по него е направил своя превод Ив. Дуйчев.

Проложното житие е известно в български, руски, сръбски и молдавски преписи, като в руските го откриваме дори до XIX в. Много близко по съдържание до Първото проложно житие е житието, написано от поп Пунчо от с. Мокреш, Ломско. То е поместено в дамаскин от 1796 г., НБКМ № 693. Тъй като по отношение на фактологията, то не дава нови данни, не е поместено в тази книга.

Тук публикуваме превода на Първото проложно житие, направен от Ив. Дуйчев по изданието на И. Иванов, заедно с добавката, публикувана там. Осъвременен е само правописът, идентифицирани са библейските цитати, направен е коментар на топонимите и споменатите исторически лица.

Издания: В старопечатен Московски пролог от 1642 г; Иванов, Й. Български старини из Македония, с. 111-114; Иванов, Й. Жития на св. Ивана Рилски, с. 52-57.

Превод: Киселков, В. Свети Иван Рилски. Жития., с. 17- 18; Стара българска литература, т. IV. Житиеписни творби. С., 1986, с. 132-135. Преводът е на Климентина Иванова, по преписа, издаден от И. Иванов.

В СЪЩИЯ ДЕН [19 ОКТОМВРИ] Е ПАМЕТТА НА ПРЕПОДОБНИЯ НАШ ОТЕЦ ИВАН РИЛСКИ.

I. Светият Иван беше, прочее, от пределите на славния Средешки град, от селото наричано Скрино, в царството на христолюбивия български цар Петър и на гръцкия Константин Диоген⁶¹. Родителите му бяха благочестиви и не много богати, от българско племе. След като неговите родители напуснаха живота, този, възлюбил добродетелта от младини⁶², раздаде на нищите и малоимащите цялото останало му бащино имущество, а сам, като прие иночески образ, напусна своето родно място без да носи на тялото си нищо друго, освен една кожена одежда⁶³, изкачи се на една висока и пуста планина и там, подвизавайки се в добродетел, се прехранваше с диви треви. След като премина малко време, по дяволско подбуждение нападнаха го ноще разбойници, които много го биха и го прогониха и от тука. А той, като излезе от тази планина, посели се в Рилската пустиня. Там се подвиза в крепък подвиг. Като непрестанно пребиваваше в сълзи, молейки Бога, само от билки получаваше за задоволяване на телесните си потреби, без да види човешко лице, но прекарвайки с дивите зверове. Когато Бог видя неговото велико търпение, повели да израсте сланутък на близкото място и през много време блажения се хранеше с него. Видяха го някои пастири и разказаха за него навсякъде. Притекоха се към него мнозина, които донасяха своите болни, получаваха здраве чрез молитвите на светеца и си отиваха. Славата на преподобния се разнесе по цялата тази земя и мнозина възприеха добродетелния живот на светеца, пожелаха да живеят с него, направиха църква в близката пещера и образуваха монастир, имайки за началник и пастир преподобния⁶⁴. Той пък, като пасеше добре своето стадо, приведе мнозина към Господа, извърши големи и пресветли чудеса, достигна до дълбока старост и с мир завърши живота си, преминавайки към неостаряващо блаженство. И от своите ученици биде погребан на това място.

II. След като премина немалко време, той се яви на своите ученици и повели да пренесат мощите му в Средешкия град. А те, като откриха гроба му и видяха тялото на преподобния цяло, незасегнато от тление и издаващо благовонно ухание, прославиха Бога и така с чест го пренесоха в Средец и го положиха в църквата на светия апостол и евангелист Лука⁶⁵. След това бе съградена прекрасна църква на негово име и в нея положиха преподобния, който вършеше дивни и преславни изцеления.

III. И след като измина много време, вдигна се унгарският крал⁶⁶ с голяма победа, напредна и оплени гръцката земя, като стигна даже и до Средец. Той взе ковчега на преподобния заедно с тялото - тъй като самият крал бе слушал за чудесата на преподобния - и повели ковчегът да бъде пренесен с голяма чест в неговата страна и да бъде положен с чест в църквата на града, наречен Остригом. Светецът бе положен там и не преставаше да върши чудеса, знамения и много изцеления. От многото нека кажем малко. Когато, прочее, за него чу остригомският архиепископ, че преподобният е велик [светец] пред Бога и е прославен по всички страни с чудесата си, той не повярва, но каза: „Аз не знам той да се поменува в древните писания" и не желаеше да отиде и да му се поклони. Но внезапно езикът му онемя. Когато съзна, че знамението го е сполетяло поради тази причина, затече се бързо към ковчега на преподобния, падна, целуна го и молеше за опрощение. А божият угодник скоро го послуша, в същият час развърза връзката му и му позволи да говори ясно. Този, като получи изцеление, с плач изповядваше пред всички своето прегрешение спрямо светеца, прославяйки Бога и величаейки светеца. И много други и преславни дела сътвори светецът в унгарската земя. Когато кралят разсъди за всичко това и се изпълни от удивление за преславните чудеса на светеца, още повече бе обзет от велик ужас, украси ковчега със сребро и злато, целуна мощите му и с голяма почит ги изпрати отново в Средец. И така светецът бе положен отново в своята света църква, в 6695 [=1187] година, индикт пети.

IV. След като премина немного време, когато Бог благоволи да издигне падналата скиния и да обнови българската власт⁶⁷, овехтяла поради гръцкото насилие и когато се въздигна рогът⁶⁸ на българското царство при христолюбивия цар Асен, чието име при светото кръщение беше Иван⁶⁹, този, прочее, в началото на своето царуване обнови и укрепи падналите български крепости, обхождаше, покорявайки области и завземайки крепости. Той стигна и до Средец, завладя и него, видя светия и преподобен отец, чу за неговите преславни дела, поклони се на неговия свети ковчег, целуна неговите свети мощи и повели на свещения патриарх Василий, както и на целия причт⁷⁰ с него, да вземат всечестния ковчег и с много почест да го понесат преди него за царския град Търново. Той придаде триста избрани воини, за съпровождане на светеца. И така, патриарх Василий, като положи на кола пречистия ковчег, всички заедно с него с радост поеха пътя и потеглиха с веселие, славейки Бога и наставлявани от молитвите на светеца. С тях вървяха и монасите от светия негов манастир - игуменът Йоаникий и с него богобоязливите иноци. А самият благочестив цар Иван, като избърза и предвари в царския град, повели да бъде построена бързо църква в града Трапезица за полагане на светеца. Когато той узна, че патриарх Василий се е приближил и всички, които бяха заедно с него, носейки преподобния, излезе сам да ги посрещне на Окопа, ведно с всички боляри, властели и цялото множество люде, радвайки се телесно и веселейки се духом. Когато видяха, те се поклониха на мощите на преподобния отец и се зарадваха с неизказана радост. Ковчегът на преподобния отец прекара на Окопа седем дни⁷¹, докато бе изградена църквата. Когато тя бе завършена, пренесоха и положиха светеца с голяма почит, като осветлиха благолепно църквата в 6703 [=1195] година. Там и до днес лежи чудотворното тяло на преподобния отец, като изтича постоянно течащ източник на бъзвъзмездно изцеление. Слепи, които идват с вяра, получават просветление, прегърбените се изправят, немите заговарят бързо и благогласно, недъгавите минават от немощ към сила, бесните се изцеляват и всички, обладавани от каквито и да било болести, когато се притекат, получават здраве.

V. Но, о пречестна главо, изпълнена с благодатта на Светия Дух, обиталище на Спасителя заедно с Отца, като стоиш пред престола на царя на всички и ясно се наслаждаваш на светлините на единосъщната Троица и херувимски възгласяш заедно с ангелите трисвета песен, имайки велико и неизследимо дръзновение, моли се на всемилостивия Владика да спаси твоите сънародници, единородния твой български народ, помогни на мощния наш цар и покори му под неговите нозе всички противни врагове, запази непорочна вярата, укрепи нашите крепости, усмири целия свят, избави ни от глад и пагуба и ни запази от нападенията на иноплеменици, утеши старостта, настави младите, умъдри безумните, смили се над вдовиците, застъпи се за сираците, отгледай младенците, и запази всички свои люде от всякакви напасти, а в деня на Страшния съд избави лявата част и ни сподоби чрез молитвите си с дясните овци⁷², за да чуем онзи блажен глас от Владиката Христа: Пристъпете, благословени от Моя Отец, за да наследите приготвеното ви още от създанието на света царство⁷³, защото Нему подобава слава, чест и мощ в безконечните векове, амин.

ДОБАВКА КЪМ ПЪРВОТО ПРОЛОЖНО ЖИТИЕ

Като минаха години - уви, плачевно повествувание! - и междуособните борби се умножаваха, и между гърците и българите всеки ден нарастваха и се прибавяха зли неща - бидейки християни и едните, и другите, и онези, които желаеха кръвопролитието на единоверците, наказа чрез преголямо проливане на собствената им кръв и ги отпрати да дадат мъдрост на подобните тем. Такива неща за слушане и за гледане, за привеждане на разумните в умиление, лежат като печални остатъци и досега. Потомците на Исмаила, след като завладяха южните и източните области, стигнаха западните страни и зле ги нападнаха, предадоха българската земя на такова запустение, щото онези неща, които сега слушаме, че са станали с тях, не ще изглеждат вероятни някому от древните. Заедно с другите добри неща, прочее, предадоха на запустение и храма на светеца, пречистите неща бяха отпращани в дълбините на забвението, а тялото на светеца някак просто лежеше в Търново в голямо пренебрежение. През тези последни години, когато Бог благоволи да прослави на земята първата слава на Своя угодник, за утешение нам, верните, някакви трима мъже - братя по плът и благородни по души - разпалиха се от божествена любов, оставиха мира заедно с миродържателя, приеха ангелски иночески образ, отидоха в Рилската планина и обновиха запустелия храм на светеца. Мнозина започнаха да подражават на техния богоугоден живот, дойдоха при тях и съставиха общежитие. Когато видя това дело на светите [мъже], Бог, който има пред очите си цялото минало битие, възлюби живота на мъжете и им откри мощите на блажения Иван, като показа пастира на паството и отеца - на чедата и наставника - на тези. И извърши се дело на божествено промишление, поради преголямата любов на преподобния към пустинята и към нейните нови обитатели. Когато, прочее, иноците разбраха за неговите честни мощи, те нямаше где да се денат от радост. Те всички се изпълниха от крайно желание, как биха могли да придобият това многоценно и по-скъпо от злато и скъпоценни камъни съкровище. Те изявиха това желано дело на благочестивата царица Мария, която, поучена от Бога, стана помощница на делото, като усърдно подаде ръка за помощ, така да се каже. И така, с нейна помощ и с труда на иноците бе извършено пренасянето от Търново на мощите на богоносния отец - подобно, така да се рече, на възвръщането в своя земя, като Бог и тогава прослави Своя угодник с немалки чудеса. И така, от благоговейните иноци многотърпеливото честно тяло на великия сред постниците Иван бе положено с много песнопения в неговата собствена църква в Рилската планина, в 6977 година [=1469], индикт трети, на тридесети юни. Там и до ден днешен лежи тялото на преподобния, като от него изтича постоянно течащ извор на бъзвъзмездно изцеление⁷⁴.

Бележки

⁶¹Тук авторът на житието смесва две исторически личности: Константин Диоген, който е бил управител на Солун и по-късно на тема България, а с последните години от живота на Йоан Рилски съвпада царуването на Константин VII Багрянородни (913-959 г.).
⁶²Ср. Пс., 75:5.
⁶³Вж. бел. 38.
⁶⁴Ср. Еклез., 12:11; Йерем., 23:4.
⁶⁵Вж. бел. 56.
⁶⁶„Унгарският крал" е Бела III (1117-1196 г.), а град „Остригом", където са положени мощите на светеца е днешният гр. Гран, който се намира на северозапад от Будапеща.
⁶⁷„Падналата скиния" означава разрушената държавност. Издигането й е възстановяването на българската държава. Срвн. Амос, 9:11: „ще възстанова падналата скиния Давидова".
⁶⁸„Рогът на българското царство" е метафоричен израз за царската власт и за царя, ср. Йез., 29:21; Дан., 7:8-24, Зах., 1:18-21, Откр., 5:6; 12:3.
⁶⁹Става дума за българския владетел Иван-Асен I (1187-1196 г).
⁷⁰В текста, обнародван от Й. Иванов и по който е правен преводът, пише . В превода си Ив. Дуйчев е подчертал думата причт, запазвайки архаичната славянска форма, без да я заменя с късното гръцко съответствие „клир". Етимологически причът произлиза от глагола , който означава „да причислиш" към нещо, „да запишеш". А в случая става дума за свитата на патриарха, не за клира изобщо.
⁷¹Само в това житие се споменава за престоя на мощите в местността Окоп.
⁷²Мт., 25:32-34. Според християнската есхатология в деня на Страшния съд Бог ще съди живите и умрелите, т. е. всички, които са вписани в Книгата на живота. Праведниците ще минат от дясната му страна към райското блаженство, а грешниците - от лявата, където ги очакват вечните мъки на ада.
⁷³Ср. Лк., 22:29.
⁷⁴Следва отново молитвата, с която завършва първото проложно житие. В молитвеното обръщение накрая има някои промени: вм. „единородния твой български народ" стои „единородния ти народ, българите и сърбите", а по-нататък за посочването на владетеля е употребено множествено число, като се разбират владетели на българи и сърби. На края липсва думата „чест".

Tweet