РЕЛИГИИ

 

Житие и възхвала на Свети Ивана Рилски от Димитрия Кантакузин

 

Авторът на това пространно житие за св. Йоан Рилски произхожда от знатния византийски род на Кантакузините, известен още от XI в., към който принадлежат деспоти, военачалници, императори. Предполага се, че Димитър Кантакузин е син на някой от братята на Ирина Кантакузина, съпругата на сръбския деспот Георги, или че е пославянчен потомък на Андроник Кантакузин. Родом е от Ново Бърдо, чийто управител е брат му, Йоан (Яня) Кантакузин, убит от Мохамед II през 1477 г. Той поръчва на Владислав Граматик съставянето на сборника от 1469 г. в Жеглиговския манастир. Също така изпраща едно обширно послание на доместика (началник на певците) Исай в същия манастир, от което може да се заключи, че самият манастир се е намирал в подвластна нему територия.

Житието с малка похвала на св. Йоан Рилски е известно по единствен препис в големия Рилски панегирик на Владислав Граматик от 1479 г. и по всяка вероятност е писано в периода между 1473-1478 г. Написано е за празника на 1 юли - денят на пренасянето на мощите на светеца от Търново в Рилския манастир. В наслова на житието се споменава, че Димитър Кантакузин е подтикнат към написването му от „някои любезни обитатели на манастира". Това дава основание на повечето изследователи на живота и творчеството на книжовника да приемат, че той е създал творбата си в Рилския манастир и по всяка вероятност я е произнесъл лично по време на честването на празника.

За написването на творбата Димитър Кантакузин използва предимно Евтимиевото житие, житието на Георги Скилица, както и Рилската повест на Владислав Граматик. Без да добавя нови исторически данни, то се превръща в ценен извор за нивото на литературно-книжовната дейност в края на петнадесетото столетие. Силно повлияна от традицията на Търновската книжовна школа, и предимно от творчеството на последния български патриарх Евтимий, творбата на Димитър Кантакузин е един оригинален образец на житийно-панегиричната традиция. Житието съдържа риторичен увод, изложение на делата на светеца, които са предадени в по-общ план, за да се проследи с повече подробности историята на манастира и пренасянето на мощите. Това е обяснимо като се отчете фактът, че празникът, за който е предназначена творбата е именно денят на връщане на мощите. В края на житието е поместена похвала, издържана изцяло в традиците на орнаменталната ораторска проза от края на XIV и началото на XV в. Нашироко се употребяват разгърнати сравнения, антитези, възклицания, обръщения. За майсторството на Димитър Кантакузин споменава още Неофит Рилски в своето издание на службите и житията, посветени на патрона на Рилската обител (Служби съ житиемъ преподобнаго и Рыльскаго чудотворца, Белград 1836 г., с. 3-4), наричайки го „мъж достолепен и чуден", а за произведението му пише, че е „по- сладко от меда и много се услажда и весели боголюбните души"(.Неофит Рилски, Служби съ житлемъ, с. 52).

Тук поместваме превода на Ив. Дуйчев, с добавен коментар към неясните места в текста, топонимите и личните имена.

Издания: Иванов, Й. Жития на св. Ивана Рилски, с. 86- 102; Димитър Кантакузин. Събрани съчинения, с. 26-43.

Преводи: Стара българска литература, т. IV, житиеписни творби, с.148-165. Превод на А. Минчева.

Библиография: Данчев, Г. Димитър Кантакузин, с.90-119; Петканова, Д. Димитър Кантакузин - жизнена съдба и поетическо откровение, с. 243-261.

 

КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ ЗА ЖИТИЕТО, ЗАЕДНО С МАЛКА ВЪЗХВАЛА,

НА ПРЕПОДОБНИЯ И БОГОНОСЕН ВСРЕД СВЕТИИТЕ ОТЕЦ ИВАН,

ЖИТЕЛ НА РИЛСКАТА ПУСТИНЯ, ОТ ДИМИТРИЯ КАНТАКУЗИН,

ПОДТИКНАТ КЪМ ТОВА ОТ НЯКОИ СВОИ ПРИЯТЕЛИ - ГДЕТО [СЕ РАЗКАЗВА]

СЪЩО И ЗА ПРЕНАСЯНЕТО И ВЪЗВРЪЩАНЕТО НА НЕГОВИТЕ МОЩИ

ОТ ТЪРНОВО В НЕГОВАТА ЧЕСТНА ОБИТЕЛ В РИЛА.

 

I. Окаяният пътник на този светски и още повече - на днешния живот шества, както се казва, наслука през жътвено време и при голям пек, силно обгарян и здраво обграден от зной, като едва диша, изнемогва и не намира никак вода за прохлаждане и за облекчение на злините, чувства не малко утешение да намери на тържището сянка и там, под нея, да получи малко избавление от измъчващите го злини, да привлече към себе си чрез дишането, като че ли прохладен въздух, сякаш посредством това ще прохлади и вътрешностите си и ще получи веднага някакво приятно успокоение.

Прочее, случи се, че и при нас стана подобно нещо. Защото ние сме пътници в този скоропреходен живот и достигнахме да шестваме наслука в жътвено време: под жътва ние разбираме¹⁵³, че е близко времето за събиране на плодовете, под пека, който силно изгаря - притесняваше ни това претираническо царство, а силният зной, който следва пека - уподобяването към тези мерзки дела. Прочее, и с нас се изпълни онова духовно Давидово слово, което казва: „Смесиха се - рече - с езичниците и привикнаха на техните дела; служиха на идолите им, и тези им станаха съблазън; пожертваха своите синове и дъщери на бесовете."¹⁵⁴ Ние изнемогваме и едва дишаме от тези подтискащи, увеличаващи се тежести. Като приемаме справедливото възмездие за злото, никак не намираме вода, поне за слабо утешение. А ние търсим двойно много вода: водата на учението, която не притежаваме, защото не може да се назове в това неразумно време нито княз, нито пророк, нито игумен; и водата от сълзите, която Богословът нарече петото и най-ревностно кръщение - водата и питието на духа. Единствено за благочестивия разум ние разбираме тези и подобните многообразни неща относно водата. Що е, прочее, сянката, която се намира в тържищата на паметта за светците и празненствата и преславните чудеса, които са извършили и винаги вършат? Защото те нараснаха и чрез дела са прославяли вярата, и така от Владиката бяха обогатени чрез такива неща, обаче също и нас, ако и недостойни, обогатява в годините и времената. Защото е прав Онзи, Който е казал: „Който вярва в Мене, делата, които Аз правя, и той ще ги прави."¹⁵⁵

II. И ние, прочее, жалките пътници по този тежък и злепроходим път, като не можем да си отдъхнем, както се каза по-горе, от злините и горчивините, намерихме сянка всред пътя. Каква е тя? Новото сегашно просияние на църквата в тези последни и вече стигнали до края времена - пресветлото тържество за възвръщането на мощите на блажения светилник Ивана Рилски, който чрез благодатта на духа и действието на чудесата преславно и премного се е обогатил и чрез дела явно е показал значението на своето име. Като получихме известно духовно утешение от [честването на] неговата памет и обилието на чудесата му, отдъхнахме си малко и наистина бяхме принудени да съставим това похвално, макар и грубо слово, не за да разкажем както подобава неговия богоугоден живот, но да се докоснем отчасти някак си до него. Понеже мнозина са го разказвали и са го оставили изложено писмено, но за неговите борби, които е водил не само спрямо кръвта и плътта, според Апостола¹⁵⁶, а спрямо началствата и властите и миродържеца в поднебесния свят¹⁵⁷ - прочее, кой знае подробно тези неща, или пък, ако ги знае, може да ги изкаже - тези умствени и чувствени борби против лукавите бесове, на които се е съпротивлявал мъжествено всеки ден и час, чрез търпение ги е победил и посрамил, та е приел от Владиката венеца на победата? Но нито неговите чудеса - чрез които се обогати с благодатта на духа, бидейки многобройни и [извършени] както през живота на блажения, така и след смъртта, и са станали до сега през много времена и на различни места, стават и сега, защото благодатта на дара на божествения цар на царствуващите¹⁵⁸ и създател на всичко, с която, сиреч одари своите роби, има обичай да бъде не временна, но повече вечна - нито те са описани по време, както благодеянията на земните царе, обаче, бидейки [дело] на вечния цар и Бог, действат винаги, щото Неговата благодат да се проявява през живота и след смъртта на Неговите угодници. Но нито за похвала на неговия живот и за наследието на Божественото - и това още повече, тъй като друг искаше [това] от мене и ме принуждаваше, след като бях подтикнат към това и от възвръщането на всечестните мощи на светеца. Обаче аз нямам достатъчно мощен витийски език, и то този преизящен [език], за да изплета похвала за живота на [преподобния] мъж, възхвалата на наследеното от него блаженство ще се удаде не на човешкия и тленен, но по-скоро на ангелския духовен език, защото той постигна невидимото за нас, но духовните [съкровища], които лежат в обещанието и които Бог, според свещеното евангелско завещание¹⁵⁹, е приготвил за онези, които Го обичат. Понеже, както казахме по-горе, да разкажем отчасти живота на светеца и споменът за възвръщането на мощите ни подбужда към древното упоменание на отеца и неговите чудеса ни подбуждат към това дело, заедно с похвала, според силите, тъй като истинни са думите на премъдрия и тук, както и в други случаи, ще се покажат явно по-истинни, като се изкаже паметта на праведника вечно с похвала¹⁶⁰.

III. Защото, прочее, е добре словото да шества по пътя и да храни жадните да слушат слухове на христолюбивия народ с духовна храна, която предлага повествувание за този отец. Понеже те ще приемат казаните неща, според моето мнение, по-ревностно от всякаква храна и слухът им ще се наслади още повече от това, което чуят, отколкото гърлото им от мед и восък, и докато изяденото бързо преминава, за тези неща паметта остава вечно възпоменание, бидейки запазвано, като начертано чрез много по-грижливи скрижали на сърцето, според силата, към подражание на добрите [дела].

IV. Научихме, че родното място на блажения е Средецкият град, който е прославян от древно време и до сега. Обаче що представя преходната слава на този град пред оногова, който е гражданин на Горния Йерусалим, който е изоставил и възневидял долния смут, а е възлюбил горната тишина и е постигнал нейното благолепие? Името на този мъж бе Йоан¹⁶¹ - честно име и показващо, с какво добро наименование се обогати блаженият, явно изпълнено с божествена благодат, носено от всички и от страна на нелъжливите уста на моя Спасител призования най-голям всред родените от жени - тъй като, според благовестието на архангела Гавриила, това наименование бе носено първом от великия Предтеча¹⁶². След това втори [го носи] любимият ученик на Владиката, когото през времето на своето спасително страдание нарече син на Майката¹⁶³. И не само дотук [се повтори] това име измежду онези, които угодиха на Бога, но след години изникна златния за Църквата по славата си и по живота си Йоан¹⁶⁴, и Йоан, който сам придоби едноименството с милостинята¹⁶⁵, а също и постникът всред архиереите Йоан¹⁶⁶, както и възсиялата на църковната твърд светла звезда от Дамаск Йоан¹⁶⁷. Пустинни жители, небесни човеци или земни ангели, които прекарват във въздържание и търпение, в пение и молитва и всички са познати на единия Бог, десетка¹⁶⁸, която всред нас носи това славно наименование, число съвършено, за повествуванието на чиято чест ще бъде потребно много време. Заедно с тях, от тях и от същия дух е и този чуден и богомъдър Иван, за когото е моето слово. Книгата на живите заедно с другите и всички други заедно или по единично носи написано това сладко и честно за всички име. Но нека не бъда укоряван, моля за това, че казах толкова слова за честта на името, защото сторих [това] поради обич и сладост.

V. Този блаженият Иван, за когото е словото, като чу Господния глас в евангелието, който рече на богатия, след като този бе спазил от младини всички заповеди, като [човек], който Го е възлюбил: „Едно - рече му - не си довършил. Иди, продай каквото имаш, и дай на нищите, и ще имаш съкровище на небесата, и като вземеш кръст, ела, върви след Мене. Прочее, той се наскърби от тези думи - рече свещеният благовестник Марко - и си отиде скръбен."¹⁶⁹ Защо? Защото, рече, имаше много богатство. Но не така [постъпи] Иван. Обаче след като в младостта си изпълни всички Христови заповеди, прочее, постара се да изпълни и онова, което с умножението на законите, бе най-тежко, понеже бе най-съвършено - тъй като чу гореказаните евангелски думи. Но някой от онези, които обичат пренията, ще рече между тогова блажения и оногова има голяма разлика. Онзи, прочее, имал множество богатство и много имот, поради това, както подобава, тежко прие думите, изведнъж да пръсне и да раздаде това, което било събрано за много години. А този, като имал нещо малко, което с погубването си не причинявало голяма скръб, бързо, прочее, се заел да го пръсне. Обаче онзи, който знае и желае добре да размисли за тези неща, ще намери еднаквост в двете, дори че онзи, който е имал повече от тогова, той, прочее, е скърбял за имуществата, а този, който нямал нищо подобно, полагал своята душа и стараел се е да се отрече от себе си и, като е раздал на бедните наследството си от баща си, възприел монашески образ, по-вярно да се каже ангелски, остригвайки мъртвите коси заедно с живущите като дейни страсти, сиреч похотите в нас, въпреки че този доблестният отпреди това ги е избягвал, доколкото е имал сила. Защото подобно и на Авраама, великия патриарх, той чу глас, който го призоваваше¹⁷⁰, и като послушник прекара тъкмо година в един от намиращите се там манастири, и то твърде премъдро, за да не започне самочинно, и понеже знаеше, че прелъщението има обичай да прониква удобно в учението на тези [отшелници], когато им липсва наставление и поучение.

VI. След това той отиде в пустинята, облечен в една дреха и то кожена¹⁷¹. Той не потърси храна, защото пожела да се задоволява с биле, и то диво, каквато бе пустинята. То служеше на блажения за храна - ако то заслужава да се нарече храна. А като питие, за благоразумните и разсъдливи слушатели е достатъчна, мисля, водата, както това се казва точно и за отеца. Ако преподобният желаеше да прекара в такова свръхестествено въздържание година или две, а още повече през толкова години, то блаженият не приемаше до ситост дори и това биле, обаче и него [взимаше] с въздържание и голямо търпение, така щото в течение на няколко време дори и до две седмици нищо не вкусваше от това биле. Чрез величието на това дело и крайното въздържание Иван, прочее, показа, че не живее само с хляб онзи човек, който по думите на моя Христос¹⁷², живее по волята на Бога, но и с всяко слово божие. Прочее, като живееше в пустинята в такова наистина ангелоподобно въздържание през много години, този мъж се стараеше да върши това до края на живота си. Що стори Бог и каква бе милоста [Му] към неговия роб? Както в началото на творението, така и сега, ако и не каза, обаче повели земята да обрасне с манна - и израстна сланутък, несътворена храна за преподобния, семе несеяно, и както някога на Мойсеевия народ, ако и неблагодарен, [даде] манната¹⁷³, така и на Своя угодник семето на безтрудната храна. Но да се върне словото към първите неща.

Само такова въздържание ли показа Иван, а презря другото? Блаженият събра целия събор на добродетелите, положи го в себе си, търпеше волна голота, а зиме мръзнеше от мраз. Вижте, о любимци, какво е мястото, та дори онези, които носят тройна одежда, неудобно се движат зимно време! През жътвено време бе изгарян от слънчевия пек. Всенощното бдение и борбата против съня на този мъж му дава само толкова, колкото да не остане напълно без сън и поне малко да задоволи естествената нужда. Непрестанни молитви ден и нощ, и то изпращани от дълбините на душата - той никак не ги занемаряваше. Що по-напред да изрека, или кое от добрите дела на отеца да похваля? Дали слъзните извори, с които потопи мисления фараон заедно с цялото му оръжие? Дали смирената мъдрост, чрез която срази бесовските пълчища? Кротостта ли? Защото чрез нея той нараняваше жестоко враговете. Въздигането на преподобните ръце? Защото чрез тях прогонваше вражеските множества. Сърдечната чистота? Заради нея се сподоби с божествено прозрение.

Блаженият претърпя тежки за изкушения и напасти от страна на бесовете. Още когато бе в света и бе млад, [врагът] повдигна срещу него сродниците му съседи и приятелите му и те, като със стрели, така язвително го нараняваха с думи, като го наричаха непотребен, недостоен за обитанието и за светското съществуване, казвайки и други някакви [думи], колкото и каквито старият и изначален изобретател на злините ги влагаше в ума им. Но що? Колкото повече златото се нагрява в огъня, толкова по- блестящо става.

Прочее, като остави света заедно със светските неща, Иван живееше в най-външната пустиня, лукавият нито най-малко не го остави там. Той изпрати разбойници против него, които биха оногова, който не бе съгрешил, и обложиха с рани невинния, като го гонеха оттам.

VII. Блаженият излезе, стигна вътрешната пустиня и там си устрои жилище. Той живееше сам с единия Бог, като нанесе рана, така да се рече, на сърдечната змия. Преподобният намери в пустинята някаква пещера, и то тъмна, влезе в нея, вършеше светлите подвизи на добродетелите и прекарваше веществения живот в своето невеществено тяло. Когато, прочее, блаженият живееше така в пещерата и винаги бе със своя Бог, когато наближаваше ден, дойде при него в пещерата синът на неговия брат, като се беше укрил от своите, но не и от беса, като младежът добре и похвално бе пожелал да се отдаде, прочее, в послушание и повинование на чичо си и в служба на Бога. Когато Иван го виждаше да преуспява, радваше се много. Що, прочее, не стори лукавият, за да изведе момчето от пустинята, да го направи обитател на света и роб на светските неща, като изпълни с неизказана скръб душата на блажения! Уви! Като начена злохитростно дело, дяволът имаше напълно под своя воля бащата на детето - брата на блажения. Той го подучи с гневни и непоносими слова против светеца и му показа мястото, гдето [бяха] момчето и [преподобния] мъж. Като извърши тези неща преобразения в човешки образ бяс, пожела да отиде другаде, защото как можеше да се яви на тогова, който се беше удостоил с дара на прозорливата благодат, този, който дори невидим и безтелесен - какъвто е по същество - в продължение на много години нищо не можа да успее над него! Когато човекът стигна на мястото и видя светеца, а съзря също така и момчето, гореше от гняв, кипеше от ярост, заплашваше [преподобния] мъж с истинско убийство и му говореше недостойни думи. А блаженият, като глух, правеше се, че не чува и според пророка¹⁷⁴, като ням не отваряше уста, гледайки надолу с очи и вперил ум в Бога, като бе насочил внимание към висшия божествен и управляващ всичко промисъл - где ще докара работата? И човекът, като взе сина си, бързо се връщаше към дома си. Дяволът се радваше не толкова на гибелта на душата на момчето, колкото за оскърблението на блажения и истинен постник. А светецът, като видя, че младежът бива отвеждан отново в света и бива откъсван от пустинята, веднага се отдаде на молитва към Бога из сърдечната си дълбина. И веднага злината се замени чрез смъртта на момчето с по-добро - то премина от смъртта към вечния живот, ако и да се стори някому това някакво чудно и тежко дело. Прочее, младежът не се излъга в надеждите си за вечните дела - и той се стремеше тъкмо към тях. А бащата отново се завърна към него - не както пристигна, свирепо и с гняв срещу светеца - със срам, като му говореше тихо и умолително. А блаженият, като изостави скръбта и тъгата, благославяше Бога. Излъган в надеждата си, дяволът бе много посрамен и скърбеше. Прочее, заслужава да се каже заедно с псалмопевеца Давида: „Това е да се изменява десницата на Вишния."¹⁷⁵ Блаженият прекара в тази пещера дванадесет години, като преживя много и неизказани напасти, заплахи и нападение от страна на бесовете.

VIII. Като намери, прочее, странно и подходно за птиците обиталище, Иван влезе в хралупата на дърво. Но множество духове на злото дойдоха и там, нападнаха го, биха го люто, и едва го оставиха жив.

IX. Блаженият излезе и оттук, изкачи сe на висока скала в планината, като чрез това, прочее, нанесе смъртна рана на оногова, който е виновен за смъртта на човека. Събра се, така да се рече, цялото множество лукави духове, защото не можеха да търпят великите и дивни въздържателни подвизи на [преподобния] мъж: биха го, влякоха го, удряха го, нараниха го, изринаха го от скалата и го хвърляха надолу, та го оставиха напълно мъртъв. А той, като едва стана, отново се изкачи на скалата и отдаваше на Владиката своя Бог обичайното пеене. Тогава той се удостои с още по- голяма чест от Бога, като чрез ангел му бе принесен хляб, а не, като по-рано, несеян сланутък. Отсега той прибавяше трудове към трудовете и усърдия към усърдието, бидейки разпален от най-голяма ревност и любов. Подобно на някой доблестен и непобедим юноша, той прекара здраво и търпеливо на тази скала цели седем години и четири месеца, победи напълно бесовете, чрез търпение ги посрами и ги прогони. Бог прослави своя угодник чрез множество дивни чудеса.

X. След като той бе избягал във вътрешната пустиня, Бог го прослави с още по-голяма слава и чрез благодатните действия на чудесата. Прочее, като му дари явна мощ против бесовете, той се появи като безвъзмезден целител на болните. И славата на преподобния се разпростря толкова, щото и самият тогавашен цар пожела да види богоносния отец. Царят стана неленив пътешественик. А угодникът Христов, посрещна, както подобава, това усърдие, но поради смирена мъдрост се отрече от срещата и беседването. Той не побърза да отпрати царя, но като го удиви премъдро чрез сладки и наставнически слова, отпрати го с мир, след като го утеши относно всички негови питания, за които царят искаше да чуе, защото, както по-горе се каза, [преподобния] мъж бе сподобен с благодатта на дара на прозрението. Прочее, както по жътвено време зърноберните птици, [люде] се стичаха към него не поотделно, но в множество и вкупом, като едни желаеха да живеят с него, други да слушат назиданието на [неговото] слово, трети да се удостоят да видят светеца и да получат благословение, други пък бяха болни или донасяха своите болни - и никой не се завръщаше напразно, а всеки получаваше желаната Христова благодат. Той даваше всекиму потребното не като дар със забавяне, или пък надменно, но по-скоро като дълг и смирено, бидейки необикновен и бърз врач на болните и целител на всяка болест. Онези, които пожелаха да живеят с него, той водеше към спасение. Те, като създадоха и храм в пещерата, имаха преподобния за свой наставник.

XI. Като прозря времето на своята смърт, по-точно да се каже упокоението от многото трудове и отиването си при Владиката, когото от младини възлюби премного, след като изпълни [предопределените] дни, той премина към желания Бог, когато заспа в добър сън и бе погребан от ръцете на своите ученици. Обаче съкровището не се скри дори в недрата на земята, но честното тяло на светеца изпущаше от гроба благовоние. След това той повели чрез видение да бъде разкрит. Поради това той бе отнесен с почит в града Средец и бе положен в църквата на пребожествения евангелист Лука. И там, по цялата окрайнина той славно просия с големи чудотворства. Славата на отеца се разнесе по земята, та дори и самодържецът на гърците Мануил, който владееше града Средец и така страдаше в мишницата, щото Галиеновото и Хипократовото изкуство оставаше безплодно, прибегна към помощта на светеца и веднага бързо се излекува от болестта¹⁷⁶.

XII. След като преминаха няколко години, родното място на светеца - градът Средец - по този начин се обогатяваше чрез благодействието на чудесата, тогава Андроник¹⁷⁷ управляваше гръцкия скиптър. Унгарският крал премина със своите войски реката Метър [Дунав] и зле оплени тривалийските¹⁷⁸ земи, подвластни на гърците и намиращи се в Европия, и дойде в Средец. Когато узна за източника на чудесата - мощите на блажения [отец], кралят веднага ги отнесе в своята страна и с чест ги положи в град Остригом. И така, прочее, онази земя се просветли с обилие от чудеса. Но епископът на града, обзет от гордост, оставаше изпълнен с неверие и не само не вярваше, но и бе горещ противник. Обаче не закъсня божественият съд. Както в премного неща, Бог, прочее, прослави Своя угодник. И кой може да отнеме славата? Той внезапно наказа епископа - без болест - с безгласие. Прочее, многоречивата тази уста против светеца бе свързана с немото и този прие от светеца същото наказание, както някога блаженият Захарий от архангела Гавриила¹⁷⁹. Обаче Захарий изрече справедлива, ако и не напълно, причина: „Но що - рече - ще разбера това. Защото аз съм стар и моята жена е в напреднала възраст" А нататък: „Ето ще мълчиш и не ще можеш да проговориш, докато не настанат тези дни, защото не повярва на моите думи." А този, като се съпротивляваше на светеца и признаваше само на древните чудодействието на божествената благодат, получи - както подобаваше - немота, достойна за неговото злоумие. А когато той, горкият, разбра греха [си] що стори? Той се притече към ковчега на светеца, валяше се и молеше да му бъде развързан езика - което и получи. И така, навсякъде се разнесе още по-голяма слава, защото е обичайно за хората и най-малкото чудодействие всред великите личности или издигнатите по сан по-бързо да се разнася и с удивление да бъде приемано от слуха на голямото множество. Кралят, който и по-рано бе слушал за чудесата на светеца, се удивляваше. А когато узна за епископа, той изпадна в ужас и реши да върне светеца с голяма чест в неговото отечество. Това той стори със слава. И така, Средец отново получи това много ценно и по- скъпо от всякакво злато съкровище - преподобния.

XIII. След като премина малко време и гърците се смириха и изнемогнаха, Иван Асен завзе българската царска власт, поразяваше гръцкото [царство] и завладяваше техните градове. Той стигна в Средец и го завладя. След като чу за свети Ивана и подробно се научи за всичките негови чудеса, той отиде, целуна мощите и прояви голяма обич към светеца. Пожела да го пренесе в своя престолен град Търново. Той стори това с голяма чест посредством патриарх Василия. Защото този по царска повеля пристигна от Търново и с чест взе от Средец ковчега. Царят приготви там църква за светеца и в нея го положи със слава. Но и там се разкри за онези, които идваха с вяра, чудодейният извор на светеца и така околностите на Търново бяха облагодетелствани за много години.

XIV. Но когато словото ми стигна до тука, нужно е да разкажа пътя на шествието и да приема нещо от чуждите, па и от нечуждите, но напълно наши неща. О, плачевен разказ, моля да дадете ухо на разказваното и да послушате, колко достойни за сълзи са нашите дела и за какви злини станахме виновни ние самите. Прочее, слушайте!

Между християните се водеше най-люта междуособна война - сиреч между гръцкия и българския род, отчасти и сърбите, които тогава бяха най-слаби и подчинени на другите. А тези [гърците] в продължение на много години, зле и насилнически отначало хулеха българския род, докато посредством кръщението не станаха едно. Но от злините не се отказаха. С ненавист осъждам суровостта и безчовечието им, но не възхвалявам и високомерно гръцката надута гордост. Прочее, тези се отнесоха зле помежду си и проливаха кръвта си като вода, както не подобава да правят дори иноверците. Най-сетне, те получиха желаното - и събираното от дълго време голямо множество гняв заради голямото търпение и безмерно състрадание на Владиката на всички Бог бе въздадено по неговите праведни присъди, за които знае само Той. Не рече ли Той: „Това, което се е събрало в Мене и се е запечатило в Моите съкровищници, ще го въздам в деня на отмъщението."¹⁸⁰? След като търпя, прочее, многодетната тяхна проява на зла вражда и безчовечие, Той постъпи най-сетне по-следния начин: за потомъка на Исмаила бе казано, когато за първи път патриарха Авраам запита: -Този - рече - ще бъде ли жив пред Тебе?" А Бог [отговори]: „Ей, ето послушах те, ето благослових го и ще го умножа много."¹⁸¹ Повторно: „И синът на тази робиня ще го направя велик всред народите - рече - защото е твое семе."¹⁸² Ангел Господен рече на Агара при извора на пътя за Сирия, когато тя бягаше от лицето на Сара: „Върни се към твоята господарка и смири се под нейните ръце. Аз много ще умножа твоето семе и поради множеството си то няма да може да се изброи. Ето, ти имаш в утробата си и ще родиш син, и ще му наречеш име Исмаил. И той ще бъде човек дързък, ръцете му ще бъдат против всички и ръцете на всички ще бъдат против него."¹⁸³ Отново, когато блуждаеше по пустинята срещу проклетия кладенец, и страдаше, че детето ще погине от жажда, Ангел и рече: „Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог послуша гласа на детето. Стани, вземи детето. Защото ще го направя велико всред народите."¹⁸⁴ А в Откровението великият апостол и евангелист Йоан подзе да каже накратко за тях и ги нарече „съборище сатанинско" и за годината, когато на цялата вселена ще се изсипе тяхното нашествие, за да изпитат онези, които живеят на земята. Ако и тяхното изпитание нам, страдащите, да се яви като велик век или много години, обаче хилядата години - според Пророка¹⁸⁵ - се представят пред очите на Господа като вчерашен ден, който преминава¹⁸⁶, въпреки че нам, заради нашите грехове, тези години ни се струват непреходни.

Тези, прочее, след като завзеха южните и източните страни¹⁸⁷, опълчиха се против гърците, които бяха победени в бран и градовете им бяха порутени, бяха опленени и заробени. Техните кърви, проливани, така да се каже, всеки ден, обилно ги насищаха. Защото за тях, които не бяха достатъчни дори за един неприятел, бе тежко да се съпротивляват на гърците и на българите и да водят война и с едните, и с другите. Но дойде им трета и неочаквана изненада, така да се каже и крайна пагуба. Венецианците заедно с останалите западни [народи] и тези, които живеят в Италия, които всички мъдруват по латински и които отначало зле разделиха Църквата поради недостойното прибавление към вярата¹⁸⁸ - тези зли ратници, виновни за всепогибелта на православните, като тогава воюваха с православните, зле водиха война с православните, завзеха престолния град и насилнически го владяха, като погубиха-уви!-цялата онази неизречена църковна красота в него, владеейки го шестдесет и повече години¹⁸⁹. Гърците също водеха война с българите, като завладяха отново под своя власт града. Бидейки нещата така, измаилтяните улучиха време, завладяха цяла Анатолия¹⁹⁰ до морето, подчиниха я под своя власт и направиха гърците свои подвластни. Гърците, които неизменно воюваха с българите и страдаха люто, потърсиха по-силните [турците] и ги изпратиха да отмъстят на немощните¹⁹¹ и на лошото гниене приложиха най-лош пластир и в смрадната рана разтварят мръсно лекарство. И така, те поискаха лютото да лекуват с горчиво - за пълното запустение и пагуба на себе си и на българите. Прочее, въпреки че владееха страната отсам морето и знаеха изкусно да въртят жезъла на властта, смириха двете воюващи страни и ги взеха в ръцете си. И така преобразиха българската [земя], щото дори да не бъде вярно онова, което някога се разказваше за нея. Прочее, земята стана пуста, мъже, които държат на християнската и единоверна кръв, виждаха внезапно немилостиво проливана своята [кръв], жените лишавани от чеда и безчестно продавани в робство, младите пленявани и принуждавани да се отрекат от православието и събраните имущества зле разхищавани.

Всред тези неща изглеждаше, че сръбската държава процъфтява. В това време я владееше Стефан, който се назова от крал в цар¹⁹². Той подчини много страни под своя власт и почете с кесарски сан едного от своите велможи, чието име бе Хрельо¹⁹³. Прочее, този кесар Хрельо, като чу за извънредните чудеса на богоносния отец Ивана и разбра неговия живот, издигна му храм из основи в Рилската планина, на мястото, гдето доблестният извърши докрай постническите подвизи. Обаче мощите на отеца се намираха в града Търново¹⁹⁴.

Когато, прочее, самодържецът Стефан премина от този живот, остави на свое място сина си - оногова младоумния Урош¹⁹⁵, след като утвърди своите [първенци] чрез страшни клетви да пазят сина му и да му бъдат верни. Тези, след малко време поради желание за царството, както и за това, което имаха под властта си, станаха клетвопрестъпници и лишиха едновременно младежа от царството и от живота. Така те отдадоха дълга си на своя благодетел. И докато те се занимаваха с такива дела, турците завзеха тракийските градове. А онези, като вдигнаха цялото многобройно сръбско войнство, което се намираше под властта им, с големи велехваления се хвалеха и високо заплашваха, че ще изтребят напълно агаряните, се отправиха на път без да имат за спътник праведната сила. Те пристигнаха на реката Ибър¹⁹⁶, близо до Адриановия град и стана сражение - ако подобава да се нарече сражение - между седемдесет хиляди приготвени въоръжени мъже, а противниците само четири [хиляди] и петстотин, както се казва. Съдът на клетвопрестъплението и убийството ги постигна: вчерашното страшно сборище от началстващите над тях - сиреч краля¹⁹⁷ и неговия роден брат деспота¹⁹⁸ - порази с ужас и там ги предаде на жалка смърт заедно с цялото войнство. Как, прочее, рече, един изби хиляда или двамина се биеха с множество, ако Бог не ги отдаде и Господ не ги предаде?¹⁹⁹ Прочее, те станаха храна на агарянското оръжие, а повечето се издавиха в реката.

След това, по божията присъда, която е умонепостижима, те взеха под властта си всичко и сръбската [земя] започна също така да страда без никой да се възпротиви, нито да може да се съпротиви. Ако ли пък някой се е съпротивлявал - то нищо не е успял до днес, тъй като тяхното [измаилтянското] царство винаги изгряваше нависоко, подобно на деня. Прочее, божествените храмове бяха разорявани и жилищата на светците бяха предавани на запустение. Заедно с другите тогава запустя и споменатия по-горе всечестен храм на светеца, който се намира в гореказаната Рилска планина, и поради това стана необитаем. След като изминаха години бе превзето и Търново и мощите на блажения Иван лежаха небрежно и както се случи и, прочее, минаваха в дълбините на забвението. Нека словото се върне към първото [повествувание], защото закъсня като разказваше отчасти за тези плачевни неща.

Вървейки по този път, работите стигнаха и до нас. Онзи²⁰⁰, който сега царува над нас, великият и самодържавният и всички царували преди това по сила и слава и величие на царството надвишаващ, още от младост прие бащиното царство, бидейки украсен с голямо остроумие, подвизи към воюване и разум, избра чудни и големи войнства и страшни и дивни военни разпоредби, и обичаше да воюва и да разширява държавата, искаше да превъзхожда предишните [владетели] по слава - като не се отдаваше на угощения и пиянство, нито на леност и покой на тялото, а още по-малко на униние, както повечето от царете. Ако и да се показа, прочее, обременителен в други [дела] и е съгрешил за наказание пред Бога, след като завладя великия Константинов град²⁰¹ наскоро установи в него престола на царството, разорява и заема яки градове, приема царства и господарства, така да се рече - суша и море.

XV. В годините на този [владетел], ако и да бяха тежки и насилнически в други неща, обаче иноците се ползваха от всякаква свобода и се наслаждаваха на успокоение. Никой нищо враждебно не смееше да им каже, въпреки че - уви! - някои от тях зле смутиха църквата и я предадоха на запустение. Тогава някакви трима мъже, родни братя, украсени със свещенически сан, българи по род, от пределите на Велбъжд, като цъфтяха с най-добро душевно благородство, живеейки на село добродетелен живот, се постараха да достигнат нещо повече - наложиха си ангелски образ. Един по един те влязоха в Рилската планина и като намериха запустял храма на светеца го обновиха - добро и богоугодно дело. Мнозина ги последваха и поискаха да живеят с тях, та направиха общежитие. Онзи, Който всичко вижда и знае преди да станат нещата, видя тяхното добродетелно деяние, прие техния труд - защото бе достоен да бъде приет - възлюби живота [им], защото те живееха така поради обич към Него, благоизволи да ги обдари богато и да ги издигне до още по-голяма ревност за добри дела, та изяви пастира на овцете и показа бащата на чедата - сиреч тялото на блажения и достоен за възхвала Иван. Когато [благочестивите] мъже, прочее, чуха за това и разбраха, че е истина, смесиха удивлението с радост, незабавно се заеха за работа - с какво усърдие, с каква любов, с какво желание! - като се бояха само това - да не би да не го получат. Тъй като любовта има обичай да побеждава страха, те призоваха светеца за благоволение и помощ и подеха делото по следния начин.

Като отидоха, разправиха работата на благочестивата царица Мария²⁰² и помолиха да им подаде ръка за помощ тази Мария, която чрез душевно [благородие] побеждаваше телесното благородие, защото бе дъщеря на преблагочестивия сръбски деспот Георгия, а тогава се случи да бъде жена на бащата на царуващия тогава [цар]. Прочее, царят я смяташе вместо майка - за застъпничеството и помощта особено на Светата гора Атонска по Божия воля - той и отдаваше голяма чест и почитание във всичко, както никому другиму в своето царство.

Тя, като изслуша молбата на иноците, зарадва се на това дело, както и подобаваше, и им даде истинска надежда. Прочее, като отиде при царя, тя му говори за светеца и взе от него повеля, написана до кадията [съдията] на града Търново, с което се повеляваше без всякакво прекословие да даде на монасите тялото на блажения. С помощта на Бога, това и стана. Като получиха желаното, според посланието на повелителя, те поеха пътя с радост, носейки великия в пустинята. Когато игуменът на монастира узна това, присрещна [ги] с чест заедно с всички иноци, като бяха запалили свещи и окадяваха въздуха с тамянно благовоние. Защото така светло и подобаваше да бъде посрещнато многотърпеливото тяло на своя отец, а духът му се просвещава чрез божествена светлина. Радвайки се затова, подобно някога богоотецът пред ковчега на Завета²⁰³, те го внесоха с песни и много песнопения в своята църква и го положиха в неговата част, както подобаваше, устроиха всенощно бдение, та никак не дадоха на очите си насита от сън, докато не очистиха сърцето си и го направиха жилище на Божия дух. И такова бе възвръщането на богоносния отец от Търново в неговата пустиня. Тогава, при пътешествието и при полагането на ковчега, блаженият извърши достойни за възхвала чудеса, които стояха малко по-долу от първите, понеже колкото и каквато бе мярката на усърдието на онези, които подхождаха, толкова и такова дарение знаеше да изтича. Прочее, някои просят и не получават, понеже чухме, че са просили зле. Според истинните думи на моя Христос²⁰⁴, онзи, който проси полезни неща усърдно, с вяра и любов, непременно получава.

XVI. Но, о, боголюбиво събрание, царско освещение, народ наречен свят, люде обогатени с Христовото знание, които заедно празнувате днешния празник на богоносния отец и всички сте се събрали усърдно, моля ви да не ме укорявате, че от моите бедни слова ви предложих тази честна и истиннолюбива трапеза, понеже дори и най- сладките и най-желаните ястия, когато попаднат в неизкусна за това ръка и бъдат приготвени неподходящо, остават не само напълно несладостни, но и непотребни и съвсем невкусни. А вие, като приемете с обич - напоени до ситост с дивния живот и многото чудеса на своя отец - пренесените и възвърнатите мощи, които заслужават повече почит от много ценно злато и камъни, прославете единодушно нашия Бог Христа, Който така прославя онези, които Го обичат, а на преподобния въздаде ублажавания и се притече към него с любов, та да почерпите от вечно течащия извор чудни дарове.

Преди всичко, нека държим правата вяра - в божеството и царството на Отца и Сина и Светия Дух - в която сме се кръстили. Но нека и добри дела да последват вярата, защото апостолът²⁰⁵ нарече мъртви вярата без дела, както и делата без вяра - та заради добрите дела и боголюбивия живот да имаме, заедно с всички светии, блажения отец Иван за застъпник и помощник. Поживейте безскръбно и богоугодно тук, в този малък и скоропреходен живот, като празнувате във веселие празниците на светиите, не в угощения и пиянство и разпри, като роби на утробието и полуутробието. Това, прочее, са езически деяния - чужди на Бога и на светците. Но [празнувайте] в молитви, песни и чистота, както е угодно на Бога и на светците, и ще наследите от Христа, заедно със светиите, тамошните вечни блага. Пристъпете към мене и вие, любителите на по-добър живот и небесното съществувание, поемници на ангелския живот, съвоини на светите апостоли, съставили преподобен лик и заобиколили ковчега с мощите, добре сте се подвизавали и с обич сте целунали преславното тяло на отеца. Увенчайте, колкото всекиму е възможно, неговата света глава с похвални венци от слова - тази глава, върху която се изсипаха чудните дарования на божия дух, тази глава, която е усмирила вражеските глави чрез смирена мъдрост, чрез съкрушение на сърцето и търпение, възвеселила е ангелските сборища чрез равноангелско въздържание, молитва и непрестанно пение. Не бойте се от бедността, защото в себе си имате божествено богатство. Подвизавайте се мъжествено еднакво против страстите и враговете и като ги победите - веселете се, но не се възгордявайте. Всеки от вас нека подражава, според силата си, на отеца, защото той дойде при вас затова, като изостави Търново - един в смирение, друг в кротост, трети по потоците сълзи, други пък в непрестанна молитва, друг във всенощни бдения, а този в запазване на ума и сърцето, този пък в похвално въздържание, този с простотата и незлобие, този с трезвост и разсъждение, всички с нищета и безпристрастие, всички в чистота, целомъдрие и любов, в мъжество, правда и светост. Като водите добре пречестността на душите и затваряте дверите на чувствата за влизане на нещо чуждо, като дори чрез празно слово не давате на дявола причина да се радва, като винаги шествате към по-горните [стъпала] на стълбицата на добродетелите²⁰⁶, чрез молитвите на богоносния отец ще се укрепите против лукавия, защото няма да побегне от борбата с отстъпника²⁰⁷ онзи, който живее според волята на Бога. Но вие не се страхувайте, защото с вас е богоносният отец; изоставил Търново, той желае да пребивава заедно е вас, своите чеда. С негова помощ и съдействие и с благодатта Христова победете противника, сразете го, като прекарате светло и, според възможностите, без грехове - за радост на Бога и на светите ангели попрището на тукашния живот. Там Той ще ви приеме при Себе Си, като чедолюбив отец, в Своите небесни селения, за вечна радост, за безконечно царуване.

Пристъпи, прочее, та и аз, от моята нищета, да принеса нещо, според силата си, на великия, защото нито моят Христос отхвърли двете лепти на вдовицата²⁰⁸, въпреки че тогава даваха приношения мнозина богати. Прочее, вас слушатели, моля да приемете молбата [ми] относно моето неумение и грубост, а да познаете неговите чудеса и към тях да насочите поглед с вяра, защото те ми дават дръзновение за [това] дело. Бидейки божие създание - както и родоначалникът [Адам], ако и не [създаден] от ръцете божии - Иван получи заповеди и ги спази и бе жител не на рая, а на небесното царство. Ной в ковчега²⁰⁹, а този в планината, гдето биде спасен от светския потоп на греховете. Подобно на Авраама той чу глас, който [го] зовеше²¹⁰, послуша и [го] последва, като остави родното място и дома на своя баща, и наследи божието обетование. Яков се бори с ангела, но видя и високата стълба²¹¹. Този пък, като [се бори] с лукавите бесове, победи ги и ги посрами, възкачи се на стълбицата на добрите. Многострадалният Йов бе подложен на изпитание и победи²¹². Не по-малко стори това и блаженият Иван. Както Йосиф над египтяните²¹³, така и той се възцари над страстите на греха. Мойсей бе божи събеседник на планината и там получи каменните скрижали²¹⁴. Също и този през всичките дни на живота чрез молитва беседва на планината с Бога, като носеше написан върху скрижалите на сърцето Божи закон. Както Исус [Навин] въведе онези, които го следваха, в обетованата земя²¹⁵, така и този [въведе] в рая [своите люде]. Богоносният Давид се проявяваше с кроткостта си²¹⁶. Но кой е по-кротък от Ивана? Тезвитянинът Илия биваше хранен от врана²¹⁷. А този получаваше хляб от ангел. Йеремия бе осветен от Бога преди рождението си²¹⁸. А този от самата си млада възраст се обрече на Бога. Подобно на великия Иван Предтеча²¹⁹, блаженият преживя в пустинята. Съгласно Павел²²⁰, той реши да разбере всичко, за да намери Христа. Преподобният живя евангелски, като възложи ръка на ралото²²¹, не се обърна назад, вървя по тесния път и достигна до широтата на блаженството. Прочее, като взе кръста си на рамото, той последва Христа, като поради любовта и надеждата сметна игото благо и бремето леко²²². Като не обръщаше внимание на трудовете от днешното време, в него се откри бъдещето заради славата. Той се подвизава в добър подвиг, доблестно завърши пътя на постничеството, запази вярата с непогрешима надежда и истинна любов, та поради това получи венец от ръцете Господни. Като благ и верен роб, той влезе в радостта на своя Бог²²³. Достигна желаното блаженство и крайното добро и стана жител на небесното царство заедно с Христа Бога и с всички светии. И сега, като стоиш пред Троицата, всеблажения, ведно с ангелските чинове и ликовете на светците, моли се за мира, да се въздигне рогът на православието; Църквата като майка на верните упъти и възпри нейното падение, та да пасем по пасбището на благочестието. Архиерейските несъгласия направи благо съгласни, прекрати внезапните злолюти клевети и насилствената смърт, избави християните, прояви щедрост към онези, които ти се покланят, и ги води към спасение.

Това ти [предлагаме] от нас, Иване, сладка вещ и име, угодник на Словото²²⁴, малка похвала от слова ведно с житие. Ако благодатта е на правия, който е близо до тебе, що даряваш и принуждаваш към това, прочее, нищо не съм пробрал всред истината. Ако ли пък оставим нещо подобно, поради неразумие и неопитност и блъскан от житейските неща, смиряван от греховете, то моля те да бъдеш милостив към мене. Като приемеш, прочее, и най- малкия труд на това [мое] намерение, възнагради [ме] с велики неща, както някога Илия Сарафтянина с брашно и съдина масло²²⁵, както Елисей със странолюбиего в Сумантяниния дом²²⁶, или като сладкия Владика Исус с вода от самарянския кладенец²²⁷, а разбойникът при кръста на моя Бог само поради вярата и думите наследи рая²²⁸. Зная, че познаваш, о отче, мисълта на този, който иска, и силата на словото, което те моля да изпълниш чрез молитвите си, та и като отидем там, да не отпаднем от тази част, която ще се спаси, ако и голямо да е искането към нашия Господ Исуса Христа, Комуто, ведно с безначалния Отец и с пресветия Дух, слава и мощ, чест и поклонение навеки веков, амин.

 

Бележки

¹⁵³Жътвата тук е алегоричен образ на Страшния съд.
¹⁵⁴Пс, 105:35-37.
¹⁵⁵Йоан, 14:12.
¹⁵⁶Ефес., 6:12.
¹⁵⁷Властите, силите и пр. са понятия обозначаващи чиновете на небесната йерархия, но тук Димитър Кантакузин ги използва, за да обозначи преизподнята.
¹⁵⁸Откр. 17:14. Мотивът за вечното действие, т. е. „приснодействието и снизхождането" на Божията благодат е често срещан топос в житийните текстове.
¹⁵⁹IKop., 2:9. В текста неправилно думите са предадени като евангелски цитат.
¹⁶⁰Прем. Сол., 10:7.
¹⁶¹Тук името на Иван Рилски предаваме като Йоан, за да стане ясен смисълът на изброяването на другите библейски персонажи и Св. Отци на църквата, носили името Йоан, с които се съотнася Рилският отшелник.
¹⁶²Става дума за Йоан Предтеча и Кръстител, ср. Лк., 2:5-19.
¹⁶³Йоан Богослов и евангелист, когото според евангелието Исус посочва на майка си и и казва: „Жено, ето син ти." Ср. Йоан, 19:26.
¹⁶⁴Йоан Златоуст.
¹⁶⁵Йоан Милостиви, живял през VII в., когато се прославил с милостиня и благодеяния. При император Ираклий е избран за Александрийски патриарх. Умира в 617 или 619г.
¹⁶⁶Йоан Постник е отшелник, живял през VI в., патриарх в Цариград (582-595 г.).
¹⁶⁷Става дума за Йоан Дамаскин (700-754 г.).
¹⁶⁸Димитър Кантакузин изброява само шестима носители на името Йоан. Вероятно е имал предвид още четирима, които са били известни на аудиторията му - напр. Йоан Лествичник, Йоан Саваитски. В бележките към своя превод А. Минчева добавя Йоан Колов и Йоан Кущник.
¹⁶⁹Марк., 10:17-22.
¹⁷⁰Ср. Бит., 12:1 исл.
¹⁷¹Вж. бел. 36.
¹⁷²Ср. Мт.,4:4.
¹⁷³По време на бягството на евреите от Египет. Ср. Изх., 16 .
¹⁷⁴Ср. Пс.,27:14.
¹⁷⁵Ср.Пс., 57:10.
¹⁷⁶Този пасаж е заемка от житието, писано от Георги Скилица.
¹⁷⁷Император Андроник Комнин (1183-1185 г.).
¹⁷⁸Така са наричани сръбските земи.
¹⁷⁹Лк., 1:18.
¹⁸⁰Второзак., 32:34-35.
¹⁸¹Бит., 17:20.
¹⁸²Ср. Бит.21:13.
¹⁸³Ср. Бит, 16:7.
¹⁸⁴Ср. Бит., 21:14.
¹⁸⁵Пс, 89:4.
¹⁸⁶По Пс., 89:5.
¹⁸⁷Тук Димитър Кантакузин говори за завоеванията на арабите в малоазийските провинции на Византия в X-XI в., за победата на селджукските турци през 1176 г.
¹⁸⁸„Недостойната добавка към вярата" е допълнението, което Западната църква прави към Символа на вярата, че Св. Дух произлиза и от Сина, т.нар Филиокве. Това е и едно от основните догматични противоречия, довели до разделението през 1054 г. Злите ратници са кръстоносците.
¹⁸⁹Константинопол е под властта на кръстоносците от 1204 до 1261 г.
¹⁹⁰Анатолия е административна област (тема) в Мала Азия.
¹⁹¹Византийският император Йоан Кантакузин сключва съюз с османския султан Орхан през 1345 г., който става съюзник на Византия
¹⁹²Става дума за сръбския крал Стефан Душан (1331-1355 г.). Той е крал до 1345 г., а след това - цар.
¹⁹³Вж. бел. 140.
¹⁹⁴Срещу текст в преписа от Рилския панегирик от 1479 г. Неофит Рилски е отбелязал: „Известно е, че мощите на светеца не са били в Самия град Търнов, а в съседния нему славен град Трапезица".
¹⁹⁵Стефан Урош (1355-1371 г.)
¹⁹⁶Реката Ибър е река Марица, а градът е Одрин. Там е станала трагичната битка при Черномен през 1371 г.
¹⁹⁷Става дума за крал Вълкашин, обявил своята независимост след смъртта на Стефан Душан. Неговият брат Йоан Углеш е управлявал самостоятелно деспотство с център Сяр. И двамата загиват в битката при Черномен (Чирмен) на 26 септември 1371 г.
¹⁹⁸Това е братът на Вълкашин, Йоан Углеш.
¹⁹⁹Ср. Второзак., 32:30.
²⁰⁰Става дума за турския султан Мохамед II Фатих Завоевателя (1444-1446, 1451-1481).
²⁰¹Константинопол е превзет в 1453 г. и с това Византия престава да съществува.
²⁰²Дъщерята на Георги Бранкович и съпруга на султан Мурад II.
²⁰³Давид танцува пред кивота на завета, когато той е носен към Сион. Тук изразът е използван символично, за да изрази благочестивата радост на монасите. Ср. II Цар., 6:14.
²⁰⁴Мт., 7:7.
²⁰⁵Яков, 2:17.
²⁰⁶Намек за добродетелите изложени в „Лествица" на св. Йоан Лествичник.
²⁰⁷Великият отстъпник е дяволът.
²⁰⁸Марк., 12:42-44; Лк.,21:2-4.
²⁰⁹Бит., 7:23.
²¹⁰Бит., 12:1.
²¹¹Бит., 32:24-31; 28:11-19.
²¹²Йов., 34:36,42:10.
²¹³Бит., 41:40-45.
²¹⁴Изх, 32:6-16.
²¹⁵IНав., 10:42.
²¹⁶Ср. II Царства
²¹⁷III Царства, 17:6.
²¹⁸Йерем„ 1:5.
²¹⁹Ср. Лк. 1:76-80
²²⁰Фил., 3:8.
²²¹Ср. Лк. 9:62. Смисълът на този израз е, че който „сложи ръка на ралото", т. е. приеме благовестието, не бива повече да се обръща назад към греховния живот. Затова св. Йоан Рилски изминава тесния път на добродетелта. Ср. Мат., 7:13-14.
²²²Мат., 11:30.
²²³Мат, 25:21.
²²⁴Угодник на Бога Слово, Христос Логос. Срвн. Йоан 1:1 - В началото бе Словото.
²²⁵Ср. III Царства, 17:11-13.
²²⁶Ср. IV Царства, 4:8-37.
²²⁷Йоан, 4:9-29.
²²⁸Ср. Лк, 23:42-43.