Индекс на статията
ГРЪЦКО ЖИТИЕ НА СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ
Това житие на св. Йоан Рилски е писано на гръцки и отпечатано от Никодим Светогорец през 1819 г. във Венеция в издадения от него Синаксар за цялата година. В това свое агиографско събрание той е включил жития на български светци в гръцки преводи. Никодим Светогорец (1749-1808 г.) е роден на о-в Наксос, на Атон приема монашество. Той е известен духовник и писател и е автор на редица съчинения: Наставления за духовен подвиг (1800 г.); Нова еклога (1803 г.) Учение за изповедта и Тълкувание на седемте съборни послания ( 1806 г.), Нова Лествица (1844 г.). Синаксарът с жития на светци е последното му голямо печатно произведение. От една бележка към житието на св. Йоан Рилски се разбира, че то е било преведено от славянски на гръцки от „словеснейшия Серафим" със съдействието на Йона, епитроп на Хилендарския манастир. Това са двама българи - монаси в Хилендарската обител, които съставят житието като свободна компилация, използвайки Първото проложно и Евтимиевото житие за светеца. Интересно е да се отбележи, че преводачът-компилатор Серафим е прибавил годината 884 г., за да означи годината на рождението на св. Йоан Рилски. Житието е стишно-проложно, тъй като в началото има два стиха, посветени на св. Йоан Рилски. Вероятно тези стихове са добавени от самия Никодим Светогорец.
Тук поместваме превода, направен от проф. Иван Дуйчев с идентификация на библейските цитати и коментар на топоними и лични имена.
Издания: Иванов, Й., Жития на св. Ивана Рилски, с. 103-108.
Библиография: Милев, Ал. ГРЪЦКИ ЖИТИЯ НА СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ, с. 31-32.
ПРЕПОДОБНИЯТ НАШ ОТЕЦ ЙОАН ЧУДОТВОРЕЦ,
КОЙТО СЕ ПОДВИЗАВАЛ ПО ПЛАНИНАТА РИЛА
И СЪГРАДИЛ ТАМОШНИЯ МАНАСТИР, ПОЧИВА В МИР.
Ктитор на Рилския монастир, о Йоане, си ти.
Приет, сега обитаваш в небесните селения.
I. Този преподобен и богоносен наш отец Иван Чудотворец се родил в едно село, назовавано Скрино - което се намира близо до града София, наричан обикновено София - син на благочестиви и добродетелни родители, българи по род - през царуването на царя на българите Петра и на царя на ромеите Константин Диоген, в годината 884-а. Светецът от млада връст беше благонравен и благочестив и служеше Богу със страх и обич, поради което самата обич го научи да спазва повелите на Христа, както казва Господ в Евангелието: „Онзи, който държи моите повели и ги спазва, той Ме обича."229 Някои завистливи и небрежни към добрите дела люде, като гледаха младежа, назоваваха го притворен. Преподобният, без да обръща внимание на подобни обвинения, раздаде имота си на бедните и така отиде в монастир и стана инок. След като там се научи на послушание и смирение, прославеният се удостои с божествено видение, което го напъти да се изкачи горе на една планина и там да пребивава в покой. Поради това светецът се изкачи на планината, направи си малка колиба и прекарваше там в безмълвие, като се прехранваше с диви треви. Той беше облечен в кожена одежда230 и прекарваше в пост, молитва, бдения и други подвизи на отшелничеството.
II. Племенникът на светеца, назоваван Лука, бидейки още дете, тайно избяга от родителите си и отиде при този свой чичо, като желаеше да стане подражател на неговия живот. Но бащата на момчето, като узна, че то е отишло при чичо си, бе подтикнат от дявола, отиде при светеца, укори го гневно и го нарече прелъстник и „лош старец"231 поради това, че бил откраднал сина му. След това, като откъсна сина си от пустинята, отведе го в света. Светецът, съзирайки, че момчето ще попадне в клопките на дявола, помоли Бога и рече: „Господи Исусе Христе, виж съкрушението на моето сърце, и направи с мене знамение за добро. Защото ти каза: „Оставете децата и не им пречете да идват при Мене. Защото на такива е царството небесно."232 Прочее, когато бащата на детето се отдалечи малко - о, Твоите, съдби, Господи! - една змия ухапа детето и то веднага почина с лека смърт. А бащата на детето се завърна при светеца, разкайвайки се, че го е взел. А светецът възслави Бога, утешавайки се в скръбта си, че посредством временната смърт на тялото е спасил детето от бъдната вечна смърт на душата му.
III. След това бесовете, като не понесоха многото подвизи на преподобния, явиха се една нощ във вид на разбойници, набиха го и го прогониха от това място. Поради това светецът, отдалечавайки се, отиде в най-вътрешната пустиня на планината Рила и се посели в хралупата на едно голямо дърво. По Божие промишление, тамошната пустиня обрасте със сланутък, от който светецът се прехранваше много време. Някои пастири, нагостени веднъж от светеца със сланутък, тайно си откраднаха от него и поеха пътя. Но щом като пожелаха да хапнат, намериха шушулките на сланутъка празни. Те се завърнаха, прочее, и помолиха светеца за прошка. Веднъж при светеца дойде един бесноват и веднага, щом приближи близо на едно поприще, падна долу, валяйки се и викаше: „Огън ме гори и не мога да вървя напред." Онези, които бяха с бесноватия, призоваха преподобния и го убедиха да се помоли за него. Ето защо светецът, като помоли Бога, изцели бесноватия.
IV. По-късно бягайки от човешката слава, светецът отиде далече в неизвестно място, намери пещера в една висока скала и се посели там. Но бесовете го хващаха и го хвърляха долу. Обаче светецът отново се изкачваше на скалата, докато бесовете, благодарение на божията помощ, изчезнаха. След това, оттогава Ангел Господен всеки ден носеше храна на светеца, и за него се изпълни писаното: „Хляб ангелски яде човек."233
V. По това време благочестивият цар на българите Петър отиде в град София и като чу за светеца, изпрати в пустинята деветима мъже ловци, за да го намерят. Тези едва след пет дни намериха светеца, получиха благословение от него и разказаха за желанието, което имаше царят да му се наслади. Понеже мъжете бяха гладни, светецът им положи на трапезата единият хляб, който му донесе ангелът. От него ядоха и деветимата и се наситиха, и пак остана половин хляб. Поради това те се удивиха на станалото чудо, завърнаха се при царя и му разказаха за случилото се. А царят, като узна това, сам потегли, заедно със своите първенци, за тази планина, за да види светеца. Обаче, тъй като мястото беше сурово и стръмно, той не можа да отиде напред и поради тази причина той отдалече видя високата скала и пещерата, гдето обитаваше преподобният. Прочее, той изпрати двамина свои служители, за да поканят светеца да дойде и да благослови царя. Обаче преподобният не се съгласи да излезе от своя покой. Той само възхвали благочестието на царя и обеща, че ще се видят един другиго в божието царство, ако извършат достойни дела на покаяние. Царят се завърна оттам наскърбен, тъй като не задоволи своето искане. А след това той изпрати злато и разни плодове на светеца, като му писа и долното писмо, което съдържаше следното:
„До почтения мой отец Иван, рилски пустиножител, цар Петър. Чух за боголюбивия нрав и за ангелския живот на ваша светлост, поради което пожелах да видя ваше преподобие, надявайки се да получа голяма полза от беседата с тебе, понеже пустославието на този свят, наслажденията и богатството ни потопиха подобно на морски вълни. Заради това помрачени от смутовете и грижите, не можахме да се обновим в светлината на чистото покаяние. За това и пожелах да се насладя поне на някаква малка светлина от твоя светост, пресвети отче, обаче се лиших и от тази благодат поради многото мои грехове, та моля да ми изпратиш някакво утешение и молитва чрез писмо, за да освежа горещината на моята мъка. Защото, честни отче, на твоя светост е известно, каква зима от изпитания и какви смутове вълнуват сърцата на царете."
Светецът прие това писмо на царя, както и отшелническите храни, сиреч плодовете, а златото не прие. След това той отговори така на царя:
„До преблагочестивия самодържец на българския скиптър цар Петър, нищият Йоан. Не всички дарове на вашето царство са полезни за нас. Поради това приех само плодовете и възхвалявам вашата обич, а златото нека го държи твоето царство, защото то много вреди на иноците, а особено е напълно излишно за отшелниците. Па и защо могат те да го използват? Ако ли пък желаеш да наследиш небесното царство, о царю, бъди кротък и благопристъпен за поданиците си, като притежаваш тези царствени добродетели - сиреч състраданието и милостта, защото чрез тях багреницата и диадемата на твоето царство ще блестят още повече. Облагодетелствай всички онези, които влизат и излизат от двореца на твоята ведрост. Избягвайте неправдите и грабителствата. Спомняй си за смъртта като за неотлъчна съпруга, а стенанията и сълзите да ти бъдат като любими чеда. Бъди покорен и послушен на Христовата църква, твоята майка, и почитай първопрестолниците й, сиреч патриарсите, та царят на царстващите, като вижда твоето смирение, да ти въздаде благата, които е приготвил в царството небесно за онези, които го обичат."234
Когато царят получи това писмо на преподобния, той го целуна. И той го прочиташе често, като му се радваше като на някакво съкровище, и се утешаваше много с него.
VI. Прочее, светецът остана до край на това място в Рила. След това при него дойдоха мнозина братя, които го помолиха, и той ги прие да подражават на неговия благочестив живот. Понеже учениците му се умножиха, поради това той построи там църква и манастир и приведе мнозина спасени при Христа, изцели различни болни и мнозина бесновати. Прославеният, като предвиди смъртта си, прие божествените тайнства. След като се помоли за своите ученици, той предаде светата си душа в ръцете на Бога, бидейки на седемдесет години. Тялото на светеца биде закопано от учениците му там, в пещерата.
След погребението от гроба му излизаше благовоние. Поради това учениците му го отвориха, намериха светото тяло здраво, пълно с благовоние и прославено с божествената благодат. По-късно светецът се яви на учениците си и им каза да отнесат тялото му в града София. Прочее, когато се намираше там, то извърши много чудеса. След това кесарят, на име Хрельо, обладан от благочестие спрямо светеца, построи там голям монастир на име „Рождество Богородично"235
VII. Когато унгарският крал236 пороби казания град София, тогава той взе и тялото на преподобния и го отнесе в собствения си град, така наречения Острогон. Понеже неговият епископ изказа поругания срещу светеца, казвайки, че не го е намерил записан между древните светии, поради това поругание, светецът го накара да занемее. Като се покая по-късно и пристъпи с благочестие към мощите на светеца, езикът му се развърза. Виждайки това чудо, кралят украси ковчега с мощите със сребро и злато и с чест го изпрати обратно в София.
VIII. След това благочестивият цар на българите Иван Асен [I], като завзе града София, видя и целуна мощите, писа на търновския митрополит. Този дойде и взе светите мощи заедно със своя причт, с чест ги отнесе в царската съборна църква, сиреч в града Търново, гдето построи и църква на името на този свети Иван.
IX. След като пък агаряните завзеха града Търново, мощите бидоха пренесени от Търново в Рилския монастир, гдето се намират и досега, като излъчват неизказано благовоние и дават изцеление на онези, които се притичват към тях с вяра. Чрез застъпничествата на Твоите светци, Христе Боже, помилуй ни!
Бележки
229Ср. Йоан, 14:21.
230Вж. бел. 36.
231Какогер - лош старец, в опозиция на калогер - добър старец.
232Ср. Матей, 19:4.
233Ср. Пс,77:7.
234Мат, 25:34, Яков, 1:12.
235За протосеваст Хрельо вж. бел. 140. Тук при компилацията са разместени епизоди: възобновяването на манастира при севаст Хрельо е по-късно от пренасянето на мощите в Унгария и връщането им обратно в София.
236Унгарският крал Бела III пренася мощите на светеца от София в гр. Гран през 1183 г. и ги връща обратно през 1187 г. Тогава отношенията му с Византия са добри - той омъжва дъщеря си Мария за император Исак II Ангел.